Трансгранична концентрация – глобална конкуренция

2.4. Трансгранична концентрация – глобална конкуренция

Традиционно европейските медийни компании фокусират дейностите си на техните национални пазари. През последните 10-15 години обаче редица медийни компании разшириха значително бизнеса си извън техните първични пазари. В същото време се появи и процес на трансгранична медийна концентрация. Това породи безпокойство, че ще се наруши свободата на изразяване и информация в Европа, които са жизненоважни и от демократична, и от културна гледна точка. Трансграничната медийна концентрация включва няколко феномена, като медийни конгломерати, разпространяващи своите продукти в различни страни¹⁴, включително електронни медии, фирми, работещи директно или индиректно на медийния пазар в повече от една държава, и юридически лица, притежаващи медийни компании в няколко държави.

Въпросът с трансграничната собственост има две измерения: международно и вътрешно-общностно измерение¹⁵.

Първото се отнася за растящото влияние по-специално на не-европейски инвеститори в Европа: News Corp, вестникарската и платената телевизионна империя на Рупърт Мърдок, американският медиен магнат Хаим Сабан, който през лятото на 2003 год. закупи телевизионните канали на финансово затруднената немска Kirch Group; SBS Broadcasting Group, намираща се в Люксембург, но американска собственост, която контролира няколко канала в северна Европа и се разраства в Югоизточна Европа. Европейските права за собственост са пряко засегнати от това международно измерение: прекалено рестриктивните права за собственост в Европа могат да попречат на европейските компании да участват в глобалната конкуренция, и да увеличат влиянието на неевропейските медийни собственици. Класирането по аудиовизуален оборот на 10-те водещи световни медийни групировки (2004) вече дава ясни индикации за тенденциите: (1) Walt Disney (2) Viacom, (3) Time Warner, (4) Sony, (5) News Corp., (6) NBC/NBC Universal, (7) Vivendi Universal, (8) The Direct TV Group, (9) Bertelsmann, (10) Liberty Media Group¹⁶. Наскоро приетата конвенция за културното разнообразие на ЮНЕСКО признава законността на поддържането и развиването на обществена политика, целяща гарантиране на медийния плурализъм (Конвенция за защита и насърчаване на разнообразието на културния изказ, Париж, 20 октомври 2005 год.).

Що се отнася за вътрешнообщностното измерение, западноевропейските компании направиха значителни инвестиции в страните, които се присъединиха към Съюза през 2004 и 2006 год. Групите Springer и Ringier, съответно от Германия и Швейцария, пуснаха няколко високотиражни публикации в страните от Централна и Източна Европа; WAZ спечели значителни позиции на вестникарските пазари в Централна и Източна Европа, като доминира на някой от тях. Например в случая с Чехия германски и швейцарски компании притежават 80 % от чешките вестници и списания. Чужд капитал – основно от Германия, Австрия, Франция и скандинавските страни – също доминира печатните медии в България, Унгария, Полша и Прибалтийските републики¹⁷. В аудиовизуалната област най-успешните търговски електронни медии в Унгария са TV2 и RTL Klub. 49 % от RTL Klub са притежание на Бертелсман, докато основният акционер в TV2 е SBS Броудкастинг, кояте е компания, притежавана от американци, но намираща се в Люксембург. Третият търговски канал е Viasat 3, който се оперира от Modern Times Group¹⁸.

Последният доклад на Съвета на Европа изброява редица безпокойства¹⁹: големите чуждестранни компании могат да използват пазарната си сила в ущърб на малки национални издатели и електронни медии; отслабването на обществените електронни медии, особената ситуация в централна и източна Европа, както и все по-комерсиалния подход към програмите. Освен това докладът поддържа мнението, че националните медийни разпоредби стават по-трудни за изпълнение и националните мерки срещу конкуренцията стават все по-трудни за прилагане срещу чуждестранните компании. Някои страни-членки имат допълнителни правила за чуждите инвеститори (виж профилите на държавите). По наше мнение, фактът, че чуждите собственици са важни играчи на някои пазари, не винаги заплашва медийния плурализъм. Зависи много от въведените правни защитни мерки и реалната независимост на редакторите от собствениците. Безпокойствата по повод чуждата собственост подсказват, че тези инвеститори трябва доброволно да обръщат специално внимание по отношение на прозрачността и независимостта на редакторите. Медийните компании също така имат достъп до различни инструменти, които могат да им помогнат за постигането на тези цели съвсем доброволно²⁰. Безпокойството, че чуждестранните компании могат да използват пазарната си сила срещу по-малки местни конкуренти, ще се прилага и за всяка голяма местна компания, разполагаща с много ресурси и навлизаща в медийния сектор. Предизвикателството е да се управлява пазарната власт, включително трансграничните й прояви, вместо да се отхвърлят чуждите инвестиции. В действителност, инвестициите на тези издатели могат да помогнат за бъдещото запазване на определени права или канали, благодарение на допълнителните ресурси и управленския опит.

2.5. Медийно съдържание

Фактът, че медийните издания имат различни собственици, не е достатъчно условие само по себе си, за да гарантира медийния плурализъм на медийното съдържание. Начина, по който се изработва медийното съдържание, също така има влияние върху цялостния медиен плурализъм.

Читателите, които преглеждат няколко вестника, понякога намират, че те съдържат еднакви статии, обикновено с цитирано името на прес агенцията в началото на материала. Телевизионните зрители, които превключват от един канал на друг, често виждат едни и същи репортажи, документални или игрални филми. Причината за тази еднаквост е, че новинарските екипи на медийните компании не произвеждат сами своите статии и програми. Те използват външни агенции, които предоставят информация, снимки, конопрегледи, предавания, документални филми, сериали и игрални филми. Новинарските агенции играят важна роля особено за електронните медии в по-малките страни, които не могат да си позволят да имат пълна мрежа от чуждестранни кореспонденти. Предоставянето на такива сурови материали не винаги засяга качеството на редакторския коментар. Но беше изразена и загриженост за плурализма, т.к. вестниците намаляват кореспондентите си в чужбина и разчитат все повече на новинарските агенции. Силната конкуренция между вестниците или телевизионните канали сама по себе си не гарантира плуралистично съдържание. Това увеличава безпокойството дали, и ако да до каква степен, неадекватната конкуренция между информационните източници може да има негативно влияние върху функционирането на демократичното общество поради липса на плурализъм²¹.

За да се запази основното право за получаване на информация и да се гарантира интереса на зрителя да има достъп до информация, предложението за Директива за медийните аудиовизуални услуги включва правото да се използват кратки откъси от телевизионните репортажи за основни събития²².

Силните собственици могат да засилят позициите на медийните си компании срещу другите участници във веригата, като например печатарите. В страните, където вестниците или каналите са притежание на големи медийни групи, по-малките вестници или канали могат да се възползват от силния собственик, който, отделно от аспекта на икономиката на мащаба, има значителен глас в продукцията на индустрията, за да може ефективно да преговаря със силните новинарски агенции, производителите на новинарски издания, правилните собственици, глобалните рекламни агенции и др. Въпреки това начините за гарантиране на редакторска независимост в такива случаи трябва да се анализират.

В тази връзка Директивата за телевизия без граници като цяло, и в частност членове 4, 5 и 6 от нея, играят важна роля. Целта на тези клаузи е да улесни разпространението на аудиовизуални творби от други страни и да подкрепя независимите продуценти. Проучване²³ показа, че тези мерки имат значително позитивно влияние – например, европейски творби на независими продуценти заемат 1/3 от излъчваното време или грубо 50 % от всички европейски работи. Това е значителен принос за медийния плурализъм. Предложението за нова Директива за аудиовизуалните медийни услуги, която да модернизира съществуващата Директивата за телевизия без граници включва разпоредба за аудиовизуалните медийни услуги по отношение на промотирането и достъпа до европейски творби.

Изтегляне 1.46 Mb.

Сподели с приятели: