Работна среща с представители на неправителствени организации



страница1/4
Дата15.01.2018
Размер0.52 Mb.
#47009
  1   2   3   4


ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Стенографски протокол


РАБОТНА СРЕЩА
с представители на неправителствени организации

във връзка с ветото на Президента по Закона за горите,

проведена на 26 юни 2012 г.
(Открита в 9,45 ч.)

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Добър ден! Може би за протокола трябва да отбележим, че извън постоянно присъстващите днес тук е и госпожа Нели Сандалска и нейни колеги.

На последната среща приключихме с предложение за редакция по чл. 54 на основание дебатите, които проведохме на миналата среща. Ако има и други предложения, защото има и други присъстващи, бих предложила на природозащитните организации, тъй като ние се движим по едно резюме, което ни бе дадено в началото на разговорите от осем пункта и всеки пункт обхващащ няколко текста, за да не ни отиде времето отново само с този текст, бих помолила юристът да даде текстовете, които сме приготвили, на колегите от другите организации, да преминем по другите пунктове, които са безспорни, и да се върнем на чл. 54, който очевидно ще е най-тежко дебатираният и най-трудно ще постигнем съгласие между всички участници в тези срещи. Съгласни ли сте така да направим?

Колеги, съгласни ли сте да продължим по тази процедура?

АНДРЕЙ КОВАЧЕВ: Съгласни сме.

ФИЛИП ЦАНОВ: Съгласен съм.

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря за разбирането. И аз мисля, че за всички е по-добре да изчистим това, което е възможно и безспорно.

По следваща бележка, съгласно резюмето.

Група четвърта – конституционна промяна в ползването на земеделски земи. Ярко противоречие с чл. 21, ал. 2 от Конституцията. Проблемни текстове - § 70.

Колеги, има ли становища?

Аз лично смятам, че следва да приемем доводите, които са изразени от организациите. То е свързано с чл. 54.

ИСКРА ФИДОСОВА: Когато оправим чл. 54, трябва да се върнем на него.

Аз Ви предлагам този текст да остане след текста на чл. 54, тъй като засяга един от текстовете в него. Затова да го оставим, и когато приключим с чл. 54, тогава да приключим и с § 70, тъй като не знаем какво ще остане в т. 9. Нека да остане заедно да ги гледаме и да решим. Темата е свързана.

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Следващата е група пета – противоконституционна намеса в правото на частна собственост при спор за горски имот или такъв процес на реституция. Проблемни текстове - § 67.

Какво казва § 67?

„(1) Когато към датата на влизането в сила на този закон производство по възстановяване правото на собственост върху горски територии не е приключило с влязла в сила съдебно решение, предвидените в действащите лесоустройствени проекти, планове и програмни дейности се извършват от съответното държавно предприятие по чл. 163.

(2) Приходите от дейностите по ал. 1, получени след приспадане на разходите по тяхното извършване, се депозират в банкова сметка на съответното държавно предприятие до приключване на спора с влязло в сила съдебно решение.

(3) За времето, през което средствата по ал. 2 са депозирани в банковата сметка на съответното държавно предприятие, не се дължат лихви.”

Имате думата.

ГЕОРГИ КОСТОВ: Експертно мнение, разбира се. Доколко е противоконституционно, ще кажат юристите. Но според мен не е проблем за нито една гора, ако, докато трае съдебното дело, то може да трае и пет, и десет, и петнадесет години, гората да изчака и нищо да не се прави в нея. По-добре е това, отколкото някой нещо да събира без лихви и после иди обяснявай каква е печалбата и така нататък. Това е моето мнение.

ИСКРА ФИДОСОВА: Ние нямаме възражения и аз мисля, че тук можем да дадем съгласие за отпадане на този текст.

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: От Изпълнителна агенция по горите други доводи в обратна посока има ли?

КРАСИМИР КАМЕНОВ: Съгласни сме.

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Колеги, имате ли мнение?

ПЕТЪР ПЕТРОВ: Имам само едно питане, тъй като за първи път участваме в този тип разговори, по кой текст се движим в момента, тъй като за мен конституционен проблем е дали ще гледате текста, който е внесен от Министерския съвет, или текста, който е приет?

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Обяснявам веднага. Съгласно процедурата, описана в нашия правилник, в момента работим върху законопроекта, приет на второ четене от Народното събрание, който бе върнат с ветото на Президента.

ПЕТЪР ПЕТРОВ: Тоест, това ще бъде процедурата, тъй като в правилника не е разписан кой точно законопроект ще бъде гледан.

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Този, който финално се гледа.

ИСКРА ФИДОСОВА: Господин Петров, процедурите са ясни. Ясно е какво гледаме в парламента, как се гледа. Разбира се, че ще гледаме текста на Народното събрание, няма да гледаме нещо, различно от това. Как само Вие не сте разбрали трета седмица какво гледаме?

ПЕТЪР ПЕТРОВ: Тъй като ние не участвахме в този тип разговори.

ИСКРА ФИДОСОВА: Да не губим повече време и да продължим нататък.

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Постигаме съгласие да отпадне § 67.

Преминаваме към шеста група – инвестиционни проекти и компенсаторно залесяване. Проблемни текстове - § 9, 10 и 11. Някои практически са поставени като хипотези. Предложението е да се премахва думата „инвестиционни проекти” и да остане само „строително разрешение или разрешение за поставяне на преместваем обект”.

ИСКРА ФИДОСОВА: Защо се иска да отпадне?

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Колеги, моля да обясните мотивите на искането. „Инвестиционни проекти и компенсаторно залесяване” – така сте озаглави група шест от исканите промени.

ИСКРА ФИДОСОВА: Параграф 11 е за друго. По-скоро параграфи 9 и 10.

Дали можем да получим мотивите и разяснения защо искате да отпадне, защото за нас не е ясно?

ЛЮБОМИР КОСТАДИНОВ: Ако не бъркам, тъй като специално това становището е изразено от неприсъстваща тук организация, идеята е, че се допуска сеч само след влязло в сила разрешение за строеж, а не на етап инвестиционен проект. Това е предложението, както аз го разбирам.

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: В чл. 59, ал. 2 изграждането на такива обекти се допуска след одобряване на инвестиционен проект по реда на ЗУТ и издаване на разрешение за строеж. Така е чл. 59, ал. 2.

ЛЮБОМИР КОСТАДИНОВ: Не съм сигурен, ако искате това да го разгледаме в присъствието на този, който го е поставил.

ИСКРА ФИДОСОВА: В смисъл Вие, които присъствате тук, не го поддържате това искане.

ЛЮБОМИР КОСТАДИНОВ: Не че не го поддържаме, не можем да го коментираме и да вземем отношение.

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Но това, което сте написали тук като предложение – да се премахнат думите „инвестиционни проекти”, в момента съществува по реда на ЗУТ за издаване на строеж, което Вие искате.

ФИЛИП ЦАНОВ: Само един процедурен въпрос. Искам да се обърна към колегите. Аз съм вече на шеста среща тук и обсъждаме текстовете. Вие на тези срещи идвате вече шест различни формата и различни организации.

Имам едно конструктивно работно предложение към Вас – да излъчите работна група, която да поема съответните ангажимент, а не всеки пък да се връщаме текстове назад и да ги преповтаряме, защото мисля, че губим много излишно време.

Това ми е предложението към Вас. Благодаря.

АНДРЕЙ КОВАЧЕВ: В рамките на един инвестиционен проект може да има доста по-голяма територия, включена в него, отколкото е пряко извършваното строителство. В този смисъл самата сеч да се извършва само в рамките на пряко застрояваната територия, затова да се издава разрешение. Това, доколкото разбирам, е искането им.

Тук става дума за прецизиране на текстове, но, доколкото виждам, колегите, които са го разработили, не са предложили алтернативен текст.

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Точно така. Това, което се иска, го има в текстовете в момента – издаване на разрешение за строеж.

АНДРЕЙ КОВАЧЕВ: Това е просто принципен коментар. Оттук идва и затруднението. Това е принципът на техния коментар и оттук идва, че просто няма алтернативен текст.

Това, което бих предложил, е да помолим колегите да предложат алтернативен текст и може би тогава да го дискутираме докрай, защото притеснението, което е предизвикано – че може да се стигне до изсичане на по-големи територии, отколкото е необходимо.

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Разбирам, от Изпълнителна агенция по горите господин Каменов иска да вземе отношение.

КРАСИМИР КАМЕНОВ: Само едно уточнение. Това касае частните гори и го направихме с цел по-голяма защита, да няма такова безконтролно изсичане на просека, особено да казват, че ще правят писти, а всъщност да не ги реализират. Но трябва да подчертая, че преди инвестиционния проект и преди издаването на разрешение за строеж задължително трябва подробен устройствен план. А подробният устройствен план урежда колко трябва да е площта. Ако подробният устройствен план е за два декара, значи ще се секат два декара. Ако е за три – три декара. А тук въвеждаме, че трябва не само да има подробен устройствен план, а съответният инвеститор да е защитил инвестиционния проект, да е издадено разрешението за строеж и чак тогава да се пристъпи към изсичане на гората.

АНДРЕЙ КОВАЧЕВ: В такъв случай аз предлагам чисто експертно да бъде обсъдено това нещо може би с агенцията, даже извън формата на комисията, за да не губим време тук.

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Добре, защото нашето становище е, че това, което е Вашето притеснение, сте го поставили като искане, на практика е уредено в закона.

АНДРЕЙ КОВАЧЕВ: Може ли да се договорим с Вас да се обсъди експертно това нещо и тогава да го върнем тук, за да не губим времето на комисията?

КРАСИМИР КАМЕНОВ: Да.

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Точно така, евентуално ако поискате по текста някаква редакция, че може да се допълни „или разрешение за поставяне на преместваем обект”.

АНДРЕЙ КОВАЧЕВ: Още днес следобед ще влезем във връзка с агенцията.

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Ще помолим да ни уведомите дали сте изчистили текста.

Госпожо Сандалска, искахте думата. Заповядайте.

НЕЛИ САНДАЛСКА: Благодаря.

Аз само бих искала да препоръчам на тези организации, които предлагат този текст, все пак да се съветват и с правни експерти, тъй като ако отпаднат думите „инвестиционен проект” се опасявам, че ще влезем в един правен абсурд, ако така бъде приет законът впоследствие, не за друго, а защото, за да се издаде строителното разрешение, то се издава на базата на някакво искане, което в случая е този инвестиционен проект. И както каза господинът от Агенцията по горите съвсем правилно, преди това имаме общия устройствен план. Така че аз мисля, че тук интересите на всички са защитени и съвсем добре законодателят, според мен, е формулирал текста на този етап. Благодаря.

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря.

Госпожо Трифонова, Вие какво желаете да допълните?

МИЛЕНА ТРИФОНОВА: Благодаря.

В допълнение на това, което каза госпожа Сандалска, и въпросите, които повдигна господин Ковачев, искам да изразя следното правно мнение.

Това, което би следвало да регламентира Законът за горите, вече е записано в проекта, който обсъждаме. Бележката, която направи господин Ковачев, по-скоро е свързана с нормите, с които инвеститорът се е съобразявал, когато изготвя, когато проектира инвестиционното си намерение. А тези норми са регламентирани в една наредба, която е подзаконов нормативен акт по прилагане на ЗУТ. И не мисля, че това изобщо е обект на правна регламентация от Закона за горите.

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Мисля, че вече се уточнихме, че наименованието „инвестиционен проект” като термин практически е препратка към ЗУТ.

Господин Костов иска думата.

ГЕОРГИ КОСТОВ: Благодаря, госпожо председател.

Тук се говори от страна на неправителствените организации за компенсаторно залесяване. Тъй като тази тема не беше засегната, а тя е важна, тя съществуваше в стария закон. Компенсаторното залесяване влезе тогава, когато по стария закон не бяха регламентирани добре нещата с оценките на горите. И тогава, за да се замажат едни очи, казано в прав текст, със заменките се въведе и компенсаторното залесяване, за да се вдигне малко цената на някои от сделките.

В случая, когато се изграждаше новият Закон за горите, този въпрос отново беше разглеждан – необходимо ли е компенсаторно залесяване в рамките на горските територии и като имате предвид, че в горските територии почти вече няма къде да се залесява, няма процес, в който територията на България да я разтеглим, за да стане по-голяма, изхвърлихме това понятие като „компенсаторно залесяване”. За сметка на това в § 4 на закона е казано какво да се прави със самозалесилите се земеделски територии. Оттам идва и статистиката за увеличаване на горските територии в България.

Затова няма откъде да вземем тези площи за компенсаторно залесяване, защото те на практика изглеждат едни допълнителни такси. Преди компенсаторното залесяване се плащаше от инвеститора и никога не се използваше за залесяване. Това да кажа. Това фактически е една допълнителна такса, която не е реално изпълнима.

ФИЛИП ЦАНОВ: Аз искам да взема становище по този въпрос.

Смятам, че изрично, за успокояване въобще на създаденото напрежение, че се изсичат българските гори, трябва да се заложи в Закона за горите, че трябва да се извършва компенсаторно залесяване по места, определени от Агенцията по горите. Има места, които са унищожени от различни вредители, има места, които са унищожени от бракониерска сеч. Точно тези места Агенцията по горите може да ги посочи. Според мен не са малко. Но категорично за успокояване на духовете трябва да се заложат компенсаторни мерки.

Нашата организация е категорична по този въпрос. Благодаря.

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря.

Заповядайте, господин Ковачев.

АНДРЕЙ КОВАЧЕВ: Принципно в случая на нас проблемът не ни е толкова самото залесяване, колкото намаляването на площта на горския фонд де факто. На нас всички добре ни е известно, че там, където е имало вредители и бракониерска сеч, все пак гората в повечето случаи естествено се възобновява сама. Така че може и да не е необходимо много често и намеса, за да се възобнови. Даже понякога може и да попречи. Едно изкуствено възобновяване може да попречи на възобновяването им.

Това, което би могло да се заложи, може би е мярка, нещо, което в България не се е правило сега, но може да помисли за компенсаторно увеличаване на горския фонд. Тоест този, който прави промяна на предназначението на своя имот в посока отнемане на територия от горския фонд, просто да се задължи да закупи територия и да я въведе в горския фонд, примерно самозалесили се земеделски земи някъде. Или примерно да се създаде фонд, който да прави тази дейност – да откупува самозалесили се земеделски земи и да ги вкарва в горския фонд или нещо подобно. Това си е вид компенсаторна мярка, която също може да бъде прилагана. Тоест, по този начин да се постига баланс в площта на горския фонд на България. Той сега и без това се увеличава, знаем го, благодарение на това, че имаме западане основно на животновъдството, за съжаление, което не е много добре. Така че няма какво толкова да се хвалим с тези цифри.

От друга страна, все пак е хубаво да имаме една политика за поддържане на площта на горския фонд чисто разписана, а не благодарение на западането на животновъдството. Надявам се, че животновъдството няма да продължи да запада вечно и че ще направим необходимите мерки то отново да се възстанови.

Може би, понеже говорим за предлагане на конкретни текстове, ако искате ние можем да предложим текст в този смисъл и ако се приеме, една такава такса да отива за такъв вид компенсаторна мярка и ако се приеме това, може би няма да е лоша идея.

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Тогава да приключим с това, че в тази хипотеза това практически е терминология, уредена там и всичко останало би било да наруши друг закон, да предложите текст по отношение на идеята за компенсаторното залесяване.

АНДРЕЙ КОВАЧЕВ: На нас основното ни е, че ние бихме искали колегите, които са предложили текста, да го обсъдят с агенцията и да стигнат до съгласие.

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Ще помоля днес следобед това да го приключат.

Минаваме към следващата група седем – безконтролни сечи в малки имоти под два хектара. Мисля, че уточнихме този текст. Само казвам, че това сме го приключили като споразумение – тези планове ще се извършват от държавата. Нямаме коментар по това, нали? Приключили сме го.

ФИЛИП ЦАНОВ: Ние се разбрахме, че държавата или министерството ще заплаща...

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Не, ИАГ ще изготвят плановете за тяхна сметка. За сметка на държавата.

ФИЛИП ЦАНОВ: Това беше важно уточнение. Благодаря.

ГЕОРГИ КОСТОВ: Аз съжалявам, че се намесвам, госпожо председател, но в нашето законодателство, свързано с горите и със земеделските земи постоянно възниква проблемът за окрупняването, или както го наричаме – комасация. Когато възложим на държавата малките имоти, тогава това е стимул по-скоро за разделяне. Някой има малко по-голям имот – ще го раздели на две и държавата ще му го плати. Тоест, трябва да помислим и върху обратния ефект – дали това стимулира сдружаването, както има такива текстове в закона, които да стимулират сдружаването. И аз много моля да се внимава в тази посока.

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Господин Каменов – заместник изпълнителен директор на ИАГ искаше думата.

КРАСИМИР КАМЕНОВ: Благодаря.

Аз искам да кажа, че не е проблем да направим това и можем да го направим и за по-големи площи, дори да не е до 20 дка. Но ние можем да го направим тогава, когато се прави инвентаризацията в самото стопанство, в самата територия. Не може сега да го направим за всички такива територии частни гори или там, където са минали едва-две години или три години от инвентаризацията и горскостопанското планиране, съответните собственици трябва да изчакат седем или осем години до следващата инвентаризация, тъй като я правим на десет години, и тогава да им планираме мероприятията. Така че това е важно да се знае.

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Заповядайте, господин Цанов.

ФИЛИП ЦАНОВ: Само един въпрос – да уточним за колко парцела и колко хора касаят тези до 20 дка? Дали са 100, 200 хиляди, 300 хиляди? Парцелите да знаем колко са.

ГЕОРГИ КОСТОВ: Около милион.

ФИЛИП ЦАНОВ: Около милион парцела? Тези парцели на различни собственици ли са? Значи говорим около един милион човека ще са засегнати от това, така ли?

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Не, един милион парцела.

ФИЛИП ЦАНОВ: Половината, примерно около 500 000 човека. Значи голяма е цифрата. Това засяга цялата страна. Това трябваше да уточня. Благодаря Ви.

ВАНЯ ЛЕФТЕРОВА (Българско дружество за защита на птиците): Във връзка с текста точно за стопанисването на горите на малките горски имоти до 2 хектара всъщност ние имаме и конкретно предложение, което общо взето мисля, че съвпада и с мнението на Изпълнителната агенция по горите. Предлагаме, когато се изготвят горскостопанските планове за държавните горски ловни стопанства, тогава да се изработват и съответни планове за частните имоти, които попадат на територията на....

ИВАН КОВАЧЕВ: Ако мога да поясня – същността на нашия текст принципно е да може частните стопани с такива малки имоти да се прави устройство на техните гори в рамките на устройството на съответното държавно горско стопанство, когато те пожелаят това, и те да не заплащат това устройство. Също така и да се планират съответните мероприятия в техните гори за този десетгодишен период в рамките на това общо устройство. Това допълнително ще им позволи всички други оценки, включително оценка за съвместимост, когато са в „Натура 2000”, да се прави в рамките на голямото, което междупрочем е много важно, защото оценката за съвместимост по принцип изисква да се оценяват кумулативните ефекти, което за всяко едно малко парченце е много трудно да се направи поотделно.

Ако те обаче не желаят сме включили текст, който да им позволи те отделно да си го направят, ако пожелаят. Тоест, да си направят собствен план извън това и да си го платят. Въпрос на избор на собственика е дали да използва услугата на държавата или да си направи отделен план и да си го плати. Това касае само малките – до 20 дка. Въпрос на избор. Ние даваме възможност на собственика да избере с този текст, но при всички случаи трябва да има планиране. Това е.

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Господин Цанов, заповядайте.

ФИЛИП ЦАНОВ: Подкрепям предложението на колегите. Смятам, че е разумно собственикът на тези петстотин хиляди или един милион собственици на тези парцели да имат право на избор. Благодаря.

ИСКРА ФИДОСОВА: Тъй като направихме много срещи с граждани, миналата година имаше огромен проблем – не можаха да се снабдят с дърва, особено по-малките населени места, и се наложи посред зима в снега да се съдейства от кметове, от друга организация, за да може тези хора, които от собствената си гора, да не могат да добият дървесина именно заради това, че е дълга процедурата, изисква ходене на далечно разстояние, защото само на едно място в порядъка до 150-200 км могат да отидат в съответния регион и да си извадят такъв план.

Ако го възлагаме на държавата, то тогава аз пледирам да има срок, експертите да кажат в какъв срок държавата може да изготви тези планове. Иначе хората са поставени в същата абсурдна ситуация, както бяха тази зима – на ротационен принцип, каза тук представителят на агенцията, това значи, че определени части от страната ще останат още години наред в същата ситуация, в която бяха тази зима.

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Заповядайте, господин Ковачев.

АНДРЕЙ КОВАЧЕВ: Има голяма разлика между главна сеч, в която се добива значителна част от прираста на гората, включително тя може да стигне до пълно изсичане на първия дървесен етаж и добив на дърва за огрев. Има много голяма разлика. И оттук насетне аз мисля, че това, което може да се направи, можем да прецизираме и да направим допълнително още един текст, който специално да посочи, че за добив на дърва могат да се правят някакви допълнителни разрешения, защото това е значително по-малко от прираста на тази гора. Това са съвсем малки количества. Да се издават някакви конкретни разрешителни, без да имат нужда от такъв план. Но нали разбирате, това не е главна сеч.

ИСКРА ФИДОСОВА: Да, това беше и моята идея – да има някакъв облекчен режим и да кажем: само за местното население, само за задоволяване на нуждите за отопление. Аз даже бях предложила до десет кубика годишно да бъде таванът. Не мога да кажа това каква част от един хектар е.

АНДРЕЙ КОВАЧЕВ: Аз предлагам в такъв случай отново експертно да предложим текст съвместно с Агенцията за горите, за да не обсъждаме по-нататък.

ИСКРА ФИДОСОВА: Но моля да има такъв текст, който да защити потребностите и правата на тези хора.

АНДРЕЙ КОВАЧЕВ: Това е чисто социален добив на дървесина, не е промишлен добив.

ИСКРА ФИДОСОВА: Точно така. Изрично да се запише за местното население само и единствено за задоволяване нуждите за отопление. Държим на такъв текст. Това са страшно много хора.

АНДРЕЙ КОВАЧЕВ: Това няма нищо общо с промишления добив, с главната сеч и така нататък. Така че може да се помисли за конкретни текстове.

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Даже и в момента има текст, че териториите се стопанисват, съобразно тяхното състояние, определени от лицата по чл. 235.

АНДРЕЙ КОВАЧЕВ: Нека да се обмисли и да се предложи текст.

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Принципно се консолидираме около това тези селскостопански програми да са част от програмите на държавните горски предприятия – до два хектара.

КРАСИМИР КАМЕНОВ: Когато се прави съответната инвентаризация. Това искам да подчертая.

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: А в останалите случаи ще се маркира от лесничеите, както е практиката по правилата. Нали така?

КРАСИМИР КАМЕНОВ: Да.

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА:Добре, приключваме и това.

Група осем – сечи при корекции на реки.

Мисля, че по това също се споразумяхме – отпадат границите на корекции на реки. Отмятаме го като решен проблем и споразумение.

Точка девета – сечи и ползване, надвишаващи прираста – § 63, ал. 3.




Сподели с приятели:
  1   2   3   4




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница