Работническо движение. Първи комунистически интернационал и влияние на маркс за формирането му. Противопоставяне между маркс и бакунин. I. Зараждане на работническото движение

Политическата система в Европа в епохата на индустриалната революция претърпява значителни промени. Упоредно с разширяването на избирателните права, бързо се развива и системата на политическите партии. Най – значителната промяна в политическия живот в Западна Европа е засилената роля, която започват да играят в политическия живот.

През 70 – те години на 19 – ти век започва нов период в международното работническо движение. Обективните условия на борба на работническите движения се променят – в резултат на бързото развитие на капитализма, с разрастването на промишлеността, транспорта и търговията, все повече се увеличава експоатацията на работниците, чиито брой в края на 19 – ти век възлиза на 40млн., а пролетариата възлиза на 30%от населението на Европа. Експлоатацията на пролетариата през последната трета част на 19-ти век се засилва; увеличаването на работните заплати и намаляването на работния ден не може да се сравнява с нарастването на печалбите; приетите в европейските страни и сащ закони, регламентиращи наемането на работна ръка, трудовите застраховки и паричните помощи, непрекъсното се нарушават.

Същевременно законите в редица държави, Англия,САЩ, Франция, излючват значителна част от пролетарията от правото да участват в изборния процес,лишавайки ги от право на гласуване. Това в съчетание с факта, че след Парижката комуна, в много страни се приемат закони, забраняващи дейността на Международното дружество на работниците, допълнително създава напрежение и противопоставя пролетарията срещу буржоазията.

При тези условия основни обективни задачи на работническата класа стават подобряване на условията на живот и придобиване на политически права. Така към края на 19 – ти век в европейските страни израства масово работническо движение.

II. Влияние на К.Маркс върху формирането на Първия комунистически интернационал.

Силно влияние върху организирането на многомилионно работническо движение има теорията на т.нар. научен социализъм, иазработена от Карл Маркс и Ф.Енгелс. Основите й са изложени в произведенията „Манифест на комунистическата партия”(1848), „Наемен труд и капитал” (1849), „Към критиката на политическата икономия” и „Капиталът” (1867 – 1894). Самата теория на марксизма се състои от три части историко – философска, анализ на съвременното общество и пол.теория на работническата класа.

В самия „Капитал” Маркс прави анализ на капиталистическото производство, основаващо се на експлоатация на пролетариата. В процеса на работа, работниците създават материални блага с определена стойност, техните работодатели, обаче им изплащат само част от изработената стойност, а останалата част – принадена стойност, капиталистите пребират за себе си. Тя се превръща в капитал, който се използва за модернизация и нови технологии, а подобна модернизация от своя страна води до освобождаване на част от работниците.

Според пол.теория на марксизма работническата класа е единствената сила, която може да извърши революция и по този начин да се разруши модела на буржоазно общество и да се създаде ново безкласно общество, в което да бъдат задоволени всички материални и духовни интереси на всички негови членове. За тази цел работническата класа трябва да създаде свои пол.организации, които да ръководят нейната борба до победата на пролетарската революция.

Маркс непрекъснато развива учението си, използвайки поуките от Парижката комуна от 1871г. И най – вече нейния опит за разрешаване на актуалните задачи на класовата бораба на пролетариата. Той работи за изясняването на произхода и класовата същност на държавата. Развитието и разпространението на марксизма имат особено важно значение за бъдещото развитие на работническото движение.

Революционните събития от 1848-1849 год. са първата историческа проверка на марксизма като идеология на пролетарията и като теоретичен израз на работническото движение. Заедно с излизането на първия програмен документ на марксизма,”Манифест на комунистическата партия”, съвпада с Февруарската революция в Франция, а през март избухва революция във Виена; на 18 март революционната вълна достига до Берлин, а на борба се вдигат и народните маси в Италия. Поражението на юнското въстание на парижките работници става повратна точка в развитието на европейската революция. Навсякъде, включително и в Германия, контрареволюцията преминава в настъпление.

С действията си Маркс и привържениците му постепенно подготвят работниците, за създаване на масова пролетарска партия, а по отношение на характера на тази бъдеща партия възникват сериозни разногласия между Маркс, Енгелс и техните най-близки съратници. Така вземайки под внимание новите тенденции в работническото движение, Маркс и привържениците му решават да се присъединят към формиращата се общонационална организация на работниците, за да я превърнат в масова политическа партия, ръководно ядро на която трябва да станат комунистите.

Първата международна социалистическа организация е създадена на 28 септември 1864 год. на митинг в Сейнт Мартинс-хол в Лондон и самия митинг участват представители на английските и френските работници, както и на пролетарските и демократични емигрантски организации от редица страни. При създаването на международното работническо дружество е избран ръководен комитет, сред членовете на който е и Маркс.

Основна цел на Интернационала е разпространението идеите на социализма сред работническата класа. Стремейки се да установи централизация в Интернациона, под ръководството на Маркс се сформират секции на международната организация в различни европейски държави.

Трябва изрично да подчертаем, че създаването на Международен Интернационал не като тясно пропагандистко дружество, а като масова пролетарска организация е възможно само възоснова на вече съществуващото работническо движение. Нещо повече Маркс цели да осигури в Интернационала широк достъп на разнородните работнически организации и социалистите, и предвижда настойчиво и търпеливо разясняване на несъстоятелността на всички видове дребнобуржоазен социализъм, както и на либералния трейдюнионизъм и по такъв начин масите постепенно да бъдат спечелени за единствено правилната революционна теория на пролетариата.

Следвайки тази политика Маркс изработва първите програмни документ – Учредителния манифест на международното работническо дружество и Времения устав на дружеството. Подобно на „Манифест на Комунистическата партия” „Учредителният манифест” завършва с интернационалния лозунг на работническата класа: „Пролетарии от всички страни, съединявайте се!”.

В уводната част на „Временния устав” са формулирани основните принципи на Интернационала – освобождението на работническата класа трябва да бъде извоювано от самата работническа класа...” Целта на борбата на работниците е „унищожаване на всякако класово господство”, „...икономическото освобождение на работническата класа е следователно велика цел, на която всяко политическо движение трябва да бъде подчинено като средство:.

Още от основаването на Интернационала Маркс играе ръководна роля в Централния съвет и в по-тесния изпълнителен орган – Подкомитета, въпреки че официално изпълнява задълженията на секретар-кореспондент за Германия, а през и за Белгия. Огромна роля има и Енгелс.

Едно от най – големите постижения на Първия интернационал, развил се под прякото ръководство на Маркс, е създаването и укрепването на самостоятелни социалистически партии в почти всички европейски държави. Макар да има изключително силно влияние върху работническата класа, марксизма не успява да да установи пълен монопол. От средата на 19 – ти век особено силно влияние придобива анархизма, чиито водачи са Михаил Бакунин и Александър Кропотник, французите Жозеф Прудон и геманеца Щирнер. Анархизмът е противник на всякакво ограничением от страна на държавата и нейните закони и смята, че бъдещото общество ще се състои от децентрализирани общности. За разлика от марксистите, анархистите смятат да освободят обществото не по пътя на организираната революция, а посредством методите на политическия терор.

Започналите борби между марксисти и анархисти водят до разпускането на Интернационала през 1876г.