Работници, които умират всеки ден поради професионални заболявания



страница2/7
Дата18.12.2018
Размер1.4 Mb.
1   2   3   4   5   6   7

За да могат да реализират в пълнота правата и задълженията си, участниците в процеса трябва да водят непрекъснат коректен диалог.

Това става в рамките на изградените структури за сътрудничество в областта на осигуряване здраве и безопасност при работа: Национален съвет по условия на труд, Отраслови, броншови, областни и общински съвети по условия на труд, комитет или група по условия на труд в предприятието.


ЗАДАЧА:

За да се запомни по-доре, по-пълно и по-трайно една информация, тя трябва да се систематизира и обобщи. Съществуват техники, чрез които се прави анализ на явното и скрито съдържание на определен обем информация посредством класификации, таблици, диаграми и оценяване на ключовите символи и теми, за да се установи нейното значение. Една такава техника е контент – анализът, при който се изграждат интелектуални карти от компресирано, добре подредено в логична връзка съдържание. В сектор „Презентации” има презентация на тема „ Права, задължения и отговорности на работника и работодателя за осигуряване на ЗБУТ”. Прочетете я и анализирайте начина, по който е направена, за да може да си помагате при други теми като сами изработвате такива. Интелектуалната карта (таблицата) дава възможност не само да се осмисли съдържанието, но и да се запомни трайно и при нужда лесно да се преговори (реактивира) Започнете като компресирате информацията за права на работника и работодателя при създаване на здравословни и безопасни условия на труд.


1.2.2 ОБУЧЕНИЕ ПО БЕЗОПАСНОСТ
Една от основните предпоставки за безопасност и здраве при работа е подготовката на персонала. Тя включва обучението и инструктажа за работа при здравословни и безопасни условия на труд.

Инструктаж. В областта на безопасността на труда, хигиената на труда и противопожарната охрана понятието „инструктаж” означава даване на указания и обучение за безопасно изпълняване на трудовата дейност от работниците и служителите, запознаването им с конкретните условия на работа и определяне на конкретни изисквания към поведението им в производствената среда. Целта на инструктажа е да бъде ангажирано вниманието на лицата към безопасните форми и начини за изпълнение на определена работа, да бъдат запознати и да развият усет към възможните опасности, които съществуват или могат да възникнат в процеса на трудовата дейност.

Съгласно законовите разпоредби всеки работодател, независимо вида на собственост и правното основание за извършване на работа, е длъжен да организира обучение и инструктаж на работещите за безопасна работа.



Не се допускат до работа лица, които не са инструктирани.!

Специална наредба /Наредба №3 за инструктажа на работниците и служителите по безопасност, хигиена на труда и противопожарна опасност/ регламентира вида на инструктажите, техния обем и съдържание, времетраене, организация.

Организират се следните видове инструктажи:начален, на работното място, периодичен, ежедневен, целеви и извънреден.

Инструктажи се провеждат: при постъпване на работа; на лица, които се обучават; на командировани; при промяна на работата, въвеждане на нови машини, технологии, материали; при предоставяне на лични предпазни средства; през определен период; след аварии, пожари, тежки трудови злополуки; по нареждане на контролните органи.



Начален инструктаж. Провежда се индивидуално или групово в деня на постъпване на работа. Неговата продължителност се определя от степента на производствения риск и характера на работа.

Програмата за начален инструктаж обхваща следните теми:



  1. Прилагане на трудовото законодателство в предприятието. Вид на производството и неговите особености;

  2. Безопасност на труда – изисквания, характерни злополуки – мерки за избягване;

  3. Хигиена на труда – характерни професионални заболявания – мерки за предпазване;

  4. Лични предпазни средства

  5. Противопожарна охрана;

  6. Вътрешнозаводски транспорт;

  7. Оказване на долекарска помощ на пострадали;

  8. Запознаване с района на предприятието и установения в него ред;

  9. Регистрация на инструктажите

При този инструктаж се прави анализ на оценката на риска, обръща се особено внимание на „опасните зони” – места с висока степен на производствен риск.

Провеждащият начален инструктаж издава служебна бележка, която се съхранява в личното досие на работника или служителя и подлежи на проверка. Прекият ръководител допуска работника до работа след представяне на служебната бележка за проведен инструктаж.



Инструктаж на работното място. Този инструктаж се провежда там, където инструктираният ще работи. Той има практически характер и започва с демонстрация и обяснения за безопасния начин на извършване на работа. След това се дава възможност на работника под прякото наблюдения на инструктиращия да извърши предварително подготвена работа. В хода на работа той следва да повтори поредните действия и да обяснява какво прави. Следва самостоятелно изпълнение на задание като инструктиращият стои на дистанция и се намесва само при повторни грешки или опасност от злополука. При допуснати грешки следва да се дават обяснения, да се прави отново демонстрация. Накрая се дава оценка и препоръки към инструктирания. Този инструктаж трябва да убеди работника в необходимостта от безопасно поведение на работното място.

Периодичният инструктаж е за проверка, възстановяване и затвърдяване на получените знания за безопасност на труда по време на обучението. Провежда се от прекия ръководител не по-рядко от един път на три месеца. При този инструктаж се акцентира на допуснатите нарушения на безопасните и здравословни условия на труд, прави се анализ на допуснатите трудови злополуки и се набелязват марки за предотвратяването им.

Ежедневен инструктаж. Провежда се с работници и служители, заети в дейности с висок професионален риск: работа в мини, кариери, строителството, транспорта, добив на нефт и газ, производство на взривни ватериали и химически опасни вещества. Провежда се от прекия ръководител.Документира се в книга за ежедневен инструктаж

Целеви инструктаж се провежда при еднократно извършвани работи, които не са свързани с преките задължение на работника – товаро – разтоварни, работи извън територията на предприятието. Такъв нструктаж се провежда и при съпровождане на външни лица на територията на предприятието.

Извънреден инструктаж. Провежда се след тежка злополука; смъртен случай; промишлени аварии; бедствия; пожар; груби нарушения на трудовата дисциплина; въвеждане на нови машини; при нареждане на контролен орган. Тематиката се определя в зависимост от причината, която е наложила неговото провеждане.

Обучение. На работници и служители, работата на които е свързана с използване, обслужване и поддържане на машини и съоръжения, или извършват дейност, създаваща опасност за живота на хора, независимао от тяхната подготовка, образование, квалификация и трудов стаж, инструктажът на работното място се допълва от обучение за безопасните методи на работа. Тези работници се допускат на работа само след положен изпит, показващ усвояване на тези методи.

Собственикът на повдигателни съоръжения е длъжен да осигурява обучение и периодични проверки на знанията на обслужващия персонал.

Обучение по безопасност преди провеждане на изпит за придобиване на правоспособност се провежда със заварчици, машинисти, електрокаристи, трактористи, компресористи и др.

Специално обучение по безопасността, хигиената на труда и противопожавната охрана се провежда с персонала, работещ с апарати, уреди и съоръжения под напрежение.

Работодателят следва ежегодно да организира форми за повишаване на знанията по безопасността, хигиена на труда и противопожарна охрана на длъжностните лица, които ръководят и управляват трудовите процеси и провеждат инструктажите.

ВЪПРОСИ И ЗАДАЧИ:

Въпросите, които са взети от практиката и на които няма директен отговор в учебното съдържание на един урок, наричаме казуси. Решаването им спомага за осмислянето на учебното съдържание и развитие на умението да се прилагат знанията на практика, като се ползват и нормативни документи. Преди да отговорите на въпросите - казуси към урока прочетете от страницата „Ресурс”указанието за решаване на казуси.
1. Работник с добра квалификация и производствен опит сменя местоработата си в друга фирма със същия предмет на дейност. Необходимо ли е отново да се прави инструктаж на работното място?

2. Отговорникът по охрана на труда е в болнични 3 дни. Новопостъпил работник се явява при бригадира за започване на работа, но той не го допуска до работното място. Има ли право на това, след като по обективна причина не е извършен инструктажът?

3. Трябва ли да се извършва периодичен инструктаж след завръщане на работника от полагаем отпуск?

4. В какви случаи се провежда целеви инструктаж?

5. Кой провежда инструктажа на работното място?

6. Строител сменя работата си в друга строителна фирма. Трябва ли да се провежда отново обучение на работното място?

7. Директор на училище е санкциониран от Инспекция по труда за това, че електротехникът няма документ за обучение през текущата година. Правомерна ли е санкцията след като лицето има необходимото образование и професионална квалификация „електротехник”?


Литература:

1. Мръчков В. и колектив, Трудови отношения 2008 г., ИК ”Труд и право”, София 2008 г

2. Младенов Т. и колектив, Наръчник по здравословни и безопасни условия на труд, ИК „Труд и право”, София 2005 г.

3. Миленкова А. , Здравословни и безопасни условия на труд , „Нови знания”,

София 2005 г.

4. Система за въвеждане и управление на здравословните и безопасни условия на труд в млекопреработвателните предприятия

5. ЗАКОН за здравословни и безопасни условия на труд

6. КОДЕКС на труда 

7. Наредба №3 на МТСГ и МЗ за инструктажа на работниците и служителите по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана
1.3 УСЛОВИЯ ПРИ СКЛЮЧВАНЕ НА ТРУДОВ ДОГОВОР. КОЛЕКТИВЕН И ИНДИВИДУАЛЕН ТРУДОВ ДОГОВОР. СОЦИАЛНИ ОСИГУРОВКИ
1.3.1 ИНДИВИДУАЛЕН ТРУДОВ ДОГОВОР
Когато работник или служител предоставя работната си сила, между него и работодателя възниква индивидуално трудово правоотношение. То може да възникне от точно определени основания, установени в закона: трудов договор, избор, конкурс.

Всяко едно от тези основания определя начина, по който едно лице постъпва на работа

Най-често срещаното в практиката основание за възникване на трудово правоотношение е трудовият договор. Той се сключва между лицето, което е трудово дееспособно и работодател, който може да бъде както физическо, така и юридическо лице /предприятие, организация, дружество и др./

Процедура нри сключване на трудов договор и постъпване на работа.

При сключване на трудов договор и постапване на работа се препоръчва да се спазва следната процедура:



Подаване на молба от лицето до работодателя. Към молбата се прилагат всички необходими документи, които доказват, че лицето отговаря на изискванията за заемане на съответната длъжност. Препоръчително е в молбата освен много точно написания адрес да се посочии телефон за връзка

Завеждане на молбата в деловодството на предприятието. Върху молбата трябва да е написан входящ номер и дата. Кандидатът трябва да знае тези данни.

Подбор на подходящо лице. Работодателят има право в интерес на работата да извърши подбор измежду кандидатите. Често за тази дейност не се разчита само на документите, а се търси личен контакт с кандидатите, който може да се осъществи чрез разговор, интервю и др.

Одобрение от работодателя. Върху молбата на подходящия кандидат се поставя резолюция /писмено решение /.

Изготвяне на трудовия договор. Служебно лице, най-често от служба „Личен състав”, изготвя трудовия договор в два еднообразни екземпляра, единият от които се предоставя на работника за личния му архив. Ксерокопие от договора се класира в служебното трудово досие на работника.

Подписване на трудовия договор След като внимателно прочете съдържанието на договора, за да се убеди, че вярно и коректно са отразени всички договорености и права, кандидатът подписва, като отбелязва и датата на положения подпис.

След сключване на трудовия договор от двете страни, работодателят изпраща в тридневен срок уведомление по установен образец до съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт (НОИ).



На работника или служителя се предоставя екземпляр от подписания от двете страни трудов договор и заверено в НОИ копие на уведомлението.
Документи, необходими за сключване на трудовия договор. Те са изброени в Наредба № 4 от 11.05.1993 г

1. документ за самоличност /паспорт, лична карта/, който се връща веднага

2. документ за придобито образование, специалност, квалификация, правоспособност и др., когато такива се изискват за длъжността или работата, за която се кандидатства;

3 .документ за стаж по специалността /трудова книжка или извлечение от трудовата книжка/;

4. документ за медицински преглед при първоначално постъпване на работа и след преустановяване на трудовото правоотношение за срок над 3 месеца;

5. свидетелство за съдимост, когато със закон или друг нормативен акт се изисква удостоверянване на съдебно минало;

6. разрешение от инспекцията по труда, ако лицето не е навършило 16 години или е на възраст от 16 до 18 години

Работодателят може да изисква и други документи извън посочените само когато това е предвидено или произтича от закон или друг нормативен акт



Форма на трудовия договор

! Трудовият договор се сключва в писмена форма /Чл. 62 ал. 1 от КТ /

Разпоредбата на чл.62 ал.1 има задължителен характер. Неспазването и е грубо нарушение на трудовото законодателство и работодателят носи административнонаказателна отговорност

Когато работодателят е приел работника на работа и той е започнал да я изпълнява, но не е сключен писмен трудов договор, пак е налице трудово правоотно-

шение. Съществуването му може да се установява с всички възможни писмени и устни доказателства. Така законът закриля работника, който може да поиска от Инспекцията по труда да издаде предписание до работодателя да уговорят в писмена форма

отношенията си като трудови. Кодексът на труда предвижда санкции за недобросъвест-

ните работодатели.

При сключване на трудовия договор работодателят е длъжен да запознае работника с трудовите му задължения

Начало на изпълнение на трудовия договор

Трудовият договор се смята сключен от момента, в който подписаният от двете страни договор е получен от работника или служителя

В сключения договор се вписва и датата на постъпване на работа, от която

възникват правата и задълженията на страните по сключения трудов договор. Ако такава дата не е посочена, работникът е длъжен да постъпи в едноседмичен срок, в противен случай се счита, че не е възникнало трудово правоотношение

Съдържание на трудовия договор

Задължителните данни, които трябва да съдържа един трудов договор са посочени изчерпателно в Чл.66 от КТ



  1. място на работа;

  2. наименование на длъжността и характера на работата;

  3. датата на сключването и началото на неговото изпълнение;

  4. времетраене на трудовия договор

  5. размера на основния и удължен платен годишен отпуск и на допълнителните платени годишни отпуски;

  6. еднакъв срок на предизвестие и за двете страни при прекратяване на трудовия договор ;

  7. основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане;

8. продължителността на работния ден или седмица

В трудовия договор могат да се договорят и други условия, неуредени със задължителни разпоредби на закона (ползване на служебен транспорт, ведомствена квартира и др.). С включването им те стават задължителни за изпълнение и за двете страни.

За място на работа се смята седалището на предприятието, с което се сключва договорът. На практика в договора се отбелязва и цех, отдел, управление и др.подобни, където работникът ще изпълнява задълженията си по трудовия договор.

Времетраене на трудовия договор

С оглед времетраенето трудовите договори са: за неопределено време / безсрочни/ и за определено време /срочни/. Правното основание, което се записва при безсрочен трудов договор е чл. 67, ал. 1, т.1 от КТ. Различните видове срочни трудови договори се сключват на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 - 5. В трудовия договор изрично се посочва предвиденият срок, видът на определената работа, името на замествания работник и т.н. Когато не е уговорен срок, договорът се счита за неопределено време

Срочният трудов договор се превръща в трудов договор за неопределено време, ако работникът продължи реално да работи след изтичане на уговорения срок 5 или повече работни дни без възражение от страна на работодателя и длъжността е свободна.

Трудов договор със срок за изпитване. Това е правна възможност работодателят да провери годността на работника или служителя за изпълняваната от него работа или работникът да прецени дали работата е подходяща за него. За една и съща работа, с един и същи служител, в едно и също предприятие се сключва само веднъж такъв договор. В договора се посочва в чия полза е уговорен срокът за изпитание. Той не може да бъде по-дълъг от 6 месеца. Може да бъде прекратен във всеки момент без предизвестие. След изтичане на договора със срок за изпитване, работодателят може да сключи с работника както безсрочен, така и срочен договор.

Трудов договор за допълнителен труд

- при същия работодател. Този вид трудов договор се сключва за извършнване на работа, която не е в кръга на трудовите задължения на работника или служителя по основното му трудово правоотношение. Такъв договор може да се сключва за определено и неопределено време, за извършване на определена работота..

- при друг работодател. Сключването на такъв договор е възможно, ако не е уговорено друго в индивидуалния трудов договор по основното правоотношение. Съществува законова забрана за полагане на допълнителен труд от:водачи на превозни средства, заети в опасни или вредни за здравето условия и др., определени с акт на Министерския съвет.

Уговорената работа при същия или друг работодател се извършва извън установеното работно време по основното трудово правоотношение. При това не може да се нарушава изискването за минимална междудневна почивка от 12 часа и междуседмична от 48 ч /при сумарно изчислямане на работното време 24 ч./



Изменение на трудовото правоотношение

! Трудовото правоотношение може да се изменя с писмено съгласие между страните за определено или неопределено време.

Не се смята изменение на трудовото правоотношение, когато работникът или служителят е преместен на друго работно място в същото предприятие, без да се променят определеното място на работа, длъжността и размерът на основната заплата. Работодателят може едностранно да увеличава работната заплата. При изменение на трудовото правоотношение се изготвя и подписва от двете страви допълнително споразумение към трудов договор.


ВЪПРОСИ И ЗАДАЧИ:

1. Избройте документите, които са задължителни за сключване на трудав договор.

2. Кога работникът трябва да постъпи на работа , ако това не е посочено в трудовия договор?

3. Кога срочният трудов договор се превръща в трудов договор за неопределено време?

4. Може ли работник, който има трудов договор с един работодател да работи и при друг?

5. Какви документи получава работникът след сключване на трудовия договор?


1.3.2 РАБОТНО ВРЕМЕ. ПОЧИВКИ И ОТПУСКИ
Работно време. Това е времето, през което работникът или служителят изпълнява трудовите си задължения, произтичащи от индивидуалното му трудово правоотношение. Едно от основните задължения на работника е да се явява на време на работа и да бъде на работното си място до края на работното време, да използва работното време за изпълнение на възложената работа. В закона са установени следните видове работно време: редовно, удължено, намалено, непълно

Нормалната седмична продължинелност на работното време е до 40 часа при петдневна работна седмица. Нормалната продължителност на работното време през деня е до 8 часа. Страните по трудово правоотношение могат да уговарят и по-кратка продължителност на редовното работното време, без това да се отразява върху размера на трудовото възнаграждение на работника.

Удължено работно време. Законът предвижда по производствени причини работодателят да може да удължава редовното работно време през едни дни и да го компенсира чрез намаляването му през други.. Това става с писмена заповед, след съгласуване с представители на работниците и служителите.Удълженото работно време не може да бъде повече от 10 часа на ден и трябва да бъде компенсирано в срок до 4 месеца за всеки работен ден. Продължителността на работната седмица в тези случаи не бива да надвишава 48 часа. Удължаването се допуска за не повече от 20 работни дни последователно и общо за годината за не повече от 60 работни дни.

Забрана за работа с удължено работно време има за: работници и служители, които не са навършили 18-годишна възраст, бременни и майки с деца до 3-годишна възраст

Намалено работно време. Работници, които работят при вредни за здравето или специфични условия на труд и тези, които нямат навършени 18 години, работят с работно време, чиято продължителност е по-малка от тази на редовното работно време. Дейностите, професиите и специалностите, които се реализират в условията на намалено работно време, се определят с акт на Министерския съвет..

Намалено работно време имат право да ползват работниците и служителите, които работят не по-малко от половината от законоустановеното работно време при съответните условия, а работната седмица не бива да надвишава 40 часа.



При намаляване на работното време не се намаляват трудовото възнаграждение и другите права на работника или служителя по трудово правоотношение /отпуск, почивки, трудов стаж, обезщетение

Непълно работно време. Страните по трудовия договор могат да уговорят работа за част от установеното работно време. При оформяне на трудовото правоотношение те определят продължителността и разпределението му. Законът предвижда възможност работодателят едностранно да установява намалено работно време при определени условия: намаляване обема на работа, за не повече от 3 месеца за годината, след съгласуване с работниците. Продължителността на непълното работно време не може да бъде по-малка от половината от законоустановената за периода на изчисляване на работното време (във връзка с изчисление на трудовия стаж)

При непълно работно време възнаграждението се определя пропорционално на отработените часове.

Нощен труд. Това е трудът, който се полага от 22.00 часа до 06.00 часа (за непълнолетни от 20 часа до 06.00 часа). Нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е 7 часа. Нощният труд е забранен за: работници и служители, които не са навършили 18 години, бременни, майки с деца до 6-годишна възраст, трудоустроени, работници, които продължават обучението си без откъсване от производството.

Почивки. Почивката е период от време, през който работникът не е длъжен да изпълнява работа по трудовото си правоотношение. Социалната и функция е работникът да възстанови изразходваната в процеса на труда работна сила. Границите на съответните почивки в едно предприятие се установяват с Правилника за вътрешния ред.

Почивката за хранене не може да бъде по-малко от 30 минути. Тя не се включва в работното време. В производства с непрекъсваем процес работодателят осигурява на работника време за хранене в рамките на работното време.

Работникът има право на междудневна почивка, която не може да бъде по-малко от 12 часа. Междуседмичната почивка трябва да бъде най-малко 48 часа, а при непрекъснат процес на работа не по-малко от 24 часа.

За работещите при тежки условия на труд се осигуряват и функционални починки



Отпуски Това е време, през което работникът или служителят се освобождава от задължението да работи по трудовото си правоотношение като то продължава да съществува. Правото на отпуск е едно от основните права на работника или служителя, което е закрепено с текст в Конституцията. Според правото на заплащане отпуските са платени и неплатени.
1   2   3   4   5   6   7


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница