Работници, които умират всеки ден поради професионални заболявания



страница6/7
Дата18.12.2018
Размер1.4 Mb.
1   2   3   4   5   6   7
РАЗДЕЛ ІІ

ПОЖАРНА И АВАРИЙНА БЕЗОПАСНОСТ
2.1.1. ОБЩИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ НА ОБЕКТИТЕ ПРИ АВАРИИ И БЕДСТВИЯ

Общи положения. За създаване на ефективна система за предотвратяване, борба и ликвидиране на пожарите в Република България се грижи Главна дирекция „Пожарна безопасност и спасяване” (ПБС) към МВР.

Специалистите от дирекцията събират информация, изследват причините и условията за възникване и разпространение на пожари и аварии и разработват методи и средства за предотвратяването и ликвидирането им. Разработват правила и норми за защита от пожари и спасяване.

Министърът на вътрешните работи, съвместно с министъра на регионалното развитие и благоустройството и министри на други министерства, издава наредби за определяне правилата и нормите за пожарна безопасност при дейности, които създават опасност от възникване на пожари и застрашават живота и здравето на гражданите

Дирекция „Пожарна безопасност и спасяване” чрез своите национални и регионални звена упражнява контрол за спазване правилата и нормите за пожарна безопасност при проектиране, строителство, реконструкция, модернизация и експлоатация на обектите. Техни специалисти контролират вноса, производството, търговията и експлоатацията на изделия, машини и съоръжения във връзка с пожарната безопасност.

Специални звена се занимават с пожарогасителна дейност. Те определят начините и средствата за гасене на пожари, разработват планове за ликвидиране, спасяват хора и имущество, ограничават и ликвидират пожарите, оказват първа медицинска помощ на пострадалите.

В малките селища кметовете отговарят за създаване на органзация по пожарна безопасност. По места се изграждат доброволни противопожарни звена.



Противопожарни строително – технически норми. За да сесъздадат условия за предотвратяване и бързо ликвидиране на пожарите са създадени норми и правила в областта на строителството, противопожарното водоснабдяване, електросъоръжаването на предприятия, снабдяването им с необходимите пожарогасителни и пожароизвестителни инсталации.

Противопожарните строително – технически норми категоризират производствата по отношение на тяхната пожарна опасност в пет групи А, Б, В, Г, Д.

Към категория А се отнасят най-пожароопасните и взривоопасни производства – химически и други предприятия, които работят с пожароопасни течности с пламна температура до 280С (бензин, етер, серовъглерод, ацетон, тулол и др). В категория Б са не по-малко опасните производства – течности с пламна температура до 1200С (ксилол, газьол), газове (амоняк), производствени прахове и др. Текстилните, дървопреработващите предприятия, предприятията за производства на хартия спадат към категория В. Металодобивните предприятия, леярните, цеховете за горещо валцоване, котелните – спадат към категория Г, а към категория Д спадат всички предприятия, които работят с негорими материали – шлосерни , стругарни.

Пожарната и взривна опасност на веществата се определя от техните физични и химични свойства.

Пламна температура е най-ниската температура, при която течността се изпарява и парите и образуват с въздуха горима среда. Например за различните бензини тя е около минус 30-400С. Температурата на самовъзпламеняване е най-ниската температура, при коята скоростта на екзотермичната реакция нараства и възниква открит огън (за серовъглерод е около 1000С). Експлозивността на материалите зависи от концентрацията на сместа от пари и въздух (за бензин е от0,76 до 1,25%). Сериозен риск от пожари съществува при вещества със способност към електризация. Натрупаното статично електричество при искра може да причини пожар и взрив. Поради тази причина всички съдове, в които се съхранява или обработва бензин, серовъглерод и др. и тръбопроводите, по които се транспортират се заземяват.

При газовете чувствителността към налягане е една от основните характеристики за взривоопасност наред с температурата на самовъзпламеняване и границата на експлозивност. Сред пожаро- и взривоопасните газове са:ацетилен, водород, амоняк, метан и др.



При твърдите вещества процесът на горене е малко по-различен. При тях, за да настъпи горене, те трябва първо да се разтопят или разложат, а след това да се създаде горима среда. Твърди горими вещества са дървото, пластмасите, каменните и дървени въглища, сярата и др..Някои от тях са склонни към самозапалване (въглищата), което налага строго съблюдаване на режима на съхранение

Електрическите инсталации, уредби и уреди са причина за голяма част от пожарите в страната.Неправилно подбраните, неизправните, неправилно изпълнените, лошо експлоатираните ел.инсталации, електродвигатели, пускови устройства могат да бъдат причина за възникване на пожар. Противопожарните строително – технически норми съдържат изисквания за тяхното проектиране, изграждане и експлоатация, с които се цели да се избегнат или ограничат рисковете. Главните електрически табла в промишлените, селскостопански и други пожароопасни обекти се монтират в самостоятелни негорими помещения. Складовете с горими материали трябва да имат прекъсвачи за изключване на електрическите консуматори след работа. При изграждане на някои сгради е задължително да се ползват само взривозащитени, влагозащитени, прахозащитени електрически съоръжения. Изключително важно е поддържането на ел.инсталациите и уредите в изправност. Това трябва да става периодично от правоспособни лица, да се документира надлежно.Инсталациите трябва да се пазят от механични повреди, от претоварване, след ремонт да се изпитват.

Пожарозащитни съоръжения В зависимост от пожарната опасност и размерите на обектите за създаване на препятствия по пътя на разпространението на пожари в сградите се предвиждат пожарозащитни прегради: брандмауери, пожарозащитни стени, пожарозащитни предверия, пожарозащитни зони и пожарозащитни хоризонтални прегради

Брандмауерът се проектира от негорими материали с граница на пожароустойчивост най-малко 2 h 30 min. Той служи за разделяне на сградите на части, отделяне на складове от висока категория по пожарна опасност от съседни помещения, намаляване на минималните разстояния между сградите и съоръженията и при блокиране на сгради. Брандмауерът започва от основите на сградата, като за производствени сгради и складове пресича вертикално всичките й горими и трудногорими елементи и излиза на 0,6 m над покривното покритие

Пожарозащитните стени се проектират негорими, с граница на пожароустойчивост най-малко 1 час.Служат за разделяне на помещения с производства от различни категории на пожарна опасност.

Пожарозащитни зони се предвиждат в сгради от III, IV и V степен на пожароустойчивост, когато това се налага от технологичния процес. Това е негорима ивица с широчина най-малко 6 m и граница на пожароустойчивост най-малко от 1 h и трябва да лежи върху негорими колони или подпори с граница на пожароустойчивост най-малко 2 h 30 min.

Пожарозащитните хоризонтални прегради се предвиждат за ограничаване на разпространението на огъня във вертикална посока и се проектират като негорими подови конструкции с граница на пожароустойчивост най-малко 1 h.

Пътища за противопожарни цели. Пожарните пътища трябва да бъдат с широчина най-малко 3,5 m, като пътищата за обекти с производства от категория А и Б със застроена площ над 500 m² са с широчина най-малко 6 m..Те се проектират с трайна настилка. Проходите за преминаване на противопожарните автомобили през сградите и съоръженията се проектират с широчина най-малко 4 m и височина най-малко 4,5 m.

Външни пожарни стълби се проектират към всички производствени сгради и закрити складове с височина до корниза, по-голяма от 10 m.

Системите за гасене на пожари представляват автоматични устройства за откриване и реакция на пожар.Те работят с вода, прахове, пяна.Газовото пожарогасене се използва в случаите, когато трябва да се съхрани незасегнатото от пожара имущество. Гасенето с пяна е изключително надеждно и се ползва при защита на резервоари с нефтопродукти и други пожароопасни и леснозапалими продукти.

Спринклерните системи са за начално гасене на пожари.Това е система от водопроводи и спринклери, разположени на определени интервали и височини, предназначена да открива, забавя и угасява пожари чрез подаване на вода.

Спринклерът е чувствително към топлината устройство, предназначено да реагира на предварително зададена температура, като освобождава автоматично воден поток с определена форма и количество, равномерно разпределен върху оросяваната площ.

Спринклерната инсталация съдържа оросители, разположени на определени разстояния по тръбопровода, разположен под тавана на защитаваното помещение. Оросителят се състои от клапан, ключалка и отражател. Горещите газове от пожара водят до разрушаване на ключалката и клапанът се отваря.

Дренчерната инсталация представлява система от тръбопроводи за вода, оборудвани с отворени спринклери, която подава вода, захранването с която се командва ръчно или от автоматичната пожароизвестителна система.

2.1.2 МЕТОДИ И СРЕДСТВА ЗА ГАСЕНЕ НА ПОЖАРИ


Основни положения

Известно е, че горенето (пожарът) може да възникне и да се развива при определени условия:

-наличност на горимо вещество-материал, горими конструкции, огнеопасни течности, газове, прахове и др.;

-наличност на въздух (кислород), който да поддържа горенето ;

-наличност на източник на възпламеняване - открит огън,искра и др.

За да се прекрати горенето, трябва най-малко едно от условията да бъде отстранено. При гасенето на пожари се действа чрез отстраняване на две от условията - въздуха и източника на възпламеняване. При възникнал пожар ролята на източник на възпламеняване се изпълнява от зоната на горене.



Методи и средства за гасене на пожари

За прекратяване на пожар се прилагат няколко основни метода:

- чрез разреждане на реагиращите вещества (въздух и горимо вещество) с негорими вещества: вода, пяна, прах и др.;

- чрез изолиране на реагиращите вещества с някакъв материал (кече, пясък, талк, вода, пяна, прах);

- чрез химическо забавяне на реакцията като в зоната на горенето се подават пожарогасителни средства, които рязко намаляват отделянето на топлина;

- чрез охлаждане под температурата на възпламеняване с вода, пясък, въглероден диоксид и др.

При гасене на пожари се използват различни вещества: вода, въздушно -механична пяна, химична пяна, въглероден диоксид, тетрахлорметан, етилбромид, аргон, аргонит, прахове.

Най-употребяваното пожарогасително средство е водата, защото е достъпна. Действа чрез охлаждане на горящите вещества. Не може да се използва при гасене на леснозапалими течности (бензин) и реагиращи с нея вещества, (калциев карбид) ,

съоръжения, които се намират под електрическо напрежение и др.

За подобряване на гасителния ефект на водата към нея се прибавят някои вещества (умокрители) или фино се разпръсква чрез много високо налягане 100 -120 бара.



Въздушно - механичната пяна се получава чрез смесване на вода с пенообразувател (течен или прахообразен) и въздух в специални съоръжения. При гасенето с нея за кратко време се покриват големи гарящи площи.

Въглеродният диоксид е безцветен газ, по-тежък от въздуха, който не гори. Подаден към зоната на горене той разрежда реагиращата среда и я превръща в негорима. Използва се за гасене на електросъоръжения под напрежение и ценни материали, които от другите гасителни средства се повреждат.

Химическата пяна се получава при взаимодействие на водни разтвори на натриев бикарбонат и алуминиев сулфат. Мехурчетата на тази пяна са пълни с въглероден диоксид. Пяната се получава в специални пенни пожарогасители, които намират широко приложение.

Аргонит и аргон са газове, които намаляват обемното кислородно съдържание в помещението. По този начин до 1 минута и най-сериозните пожари биват загасени. Надеждни са и не са вредни за околната среда. Ефикасни са срещу пожари при почти

всички запалими материали и течности. Препоръчват се за места, в които употребата на вода, пяна или противопожарен прах би била неприемлива. Одобрени са за употреба в помещения, в които работят хора.



Уреди за гасене на пожари

Вътрешен противопожарен кран

:

Фиг.2.1Вътрешен противопожарен кран Фиг2.2 Шланг Фиг.2.3Струйник
Монтира се в специална ниша на всеки етаж и се свързва със специално изграден водопровод.Състои се от шланг с дължина 20 м., струйник, спирателен кран. Служи за гасене на пожар в сградата или в непосредствена близост. С него се действа по следния начин. Отваря се капакът, цялостно се разгъва шлангът, свързва се с крана и струйника и се отваря спирателният кран. Струята се насочва към огнището на пожара.

Кофпомпа. Тя е ръчна, бутална, едноцилиндрова диференциална

помпа. Предназначена е за гасене на пожари в начален етап.

С кофпомпата работят двама или трима души. Единият

помпа, вторият насочва струята към пожара, а при необходимост

третият я зарежда с вода.

Фиг.2.4 Кофпомпа

Най-често употребяваните кофпомпи са с размери : ø300/720 мм



Обем: 28 дм3; Тегло на незаредена помпа: 14 кг

Пожарогасител, действащ с въглероден диоксид Предназначен е за гасене на начални пожари, възникнали в двигатели с вътрешно горене, електрически машини, включително под напрежение, леснозапалими течности, ценни предмети и книжа. На фиг. 2.5 виждате в разрез такъв пожарогасител. Той се състои от:


1. стоманена бутилка

2. вентил

3. сифонна тръба

4. снегообразувател

5. ръчка

6. лост
Фиг.2.5


При работа с пожарогасителя се спазва следната последователност:

1. Вентилът се отваря с едната ръка

2. Снегообразувателят се насочва в зоната на пожара


ВНИМАНИЕ !

При работа пожарогасителят

Да се държи само за ръкохватката, а не за гърловината (опасност от измръзване)!

Да се пази от удар!

Да не се поставя в хоризонтално положение!

В затворени помещения да се работи с маска или противогаз!

Да се съхранява при температури от - 500 С до 600 С!

Пожарогасители, работещи с химически прах. Използват се за гасене на пожари, възникнали в химически съединения, алкални метали, леснозапалими течности, транспортни средства, електрически инсталации



УСТРОЙСТВО

1. стоманена бутилка

2. сифонна тръбичка за прах

3. тръбичка с накрайник за барботиране на праха

4. патрон с въглероден диоксид под налягане 1,62 МРа

5. стоманена игла

6. лост за задействане

7. гъвкав шланг със струйник




Фиг.2.6

При работа с пожарогасителя се работи в следната последователност:

1. Изтегляме предпазителя. Пломбата се скъсва

2. Натискаме лоста до крайно положение и веднага го отпускаме. Иглата 5 навлиза в патрона и въглеродният диоксид се смесва с химическия прах.

3. Насочваме накрайника на гъвкавия шланг към зоната на огъня като отчитаме факта, че газът ще изтича с високо налягане.

4. След 10 - 15 секунди натискаме отново лоста и насочваме струята в зоната на огъня.

Върху всеки пожарогасител задължително има информация, с която трябва да се запознаем предварително


  • Името на производителя;

  • Видове пожари, за които пожарогасителят е приложим;

  • Вида и количеството на пожарогасителния агент;

  • Подробности за одобрението, което притежава;

  • Инструкция за употреба и презареждане (препоръчва се тази информация да се представи чрез схеми);

  • Дата на производство;

  • Температурен интервал, в който пожарогасителят ще работи задоволително;

  • Пробно налягане.


ВЪПРОСИ И ЗАДАЧИ:

Предстои практическо занятие” Начини, средства, уреди и системи за гасене на пожари”. За да се подготвите разгледайте презентацията „Пожар”.


За провеждане на занятието ползвайте презентация „Пожар 1”

Литература:

  1. Сборник с образователни материали за обучение за действия при бедствия, аварии, катастрофи и пожари, Министерски съвет на Република България, Постоянна комисия за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи, 2004 г

  2. Учебно помагало за доброволните противопожарни отряди , Министерство на вътрешните работи, Централно управление на противорожарната охрана, „Техника”, 1986 г.

  3. Учебно – методическо пособие на учителя за защита и самозащита при пожари, НС ПАБ, 1998 г.

  4. НАРЕДБА №2 за противопожарните строително - технически норми



РАЗДЕЛ ІІІ

ДОЛЕКАРСКА ПОМОЩ


3.1.ВИДОВЕ ТРАВМИ

Травмите се причиняват от действие на външни агенти (механични, химични и биологични) върху организма. Те биват затворени и отворени. При първите цялостта на покривните тъкани - кожа и лигавици - е запазена, а при вторите - нарушена. Всяка травма се придружава от следните признаци: болка, кръвотечение, разрушаване на тъкани, инфекция и нарушение на функцията на увредените тъкани и органи. Контузиите и нараняванията могат да бъдат различно тежки според вида и силата на действуващия външен агент и засягането на различните телесни части в дълбочина и по площ. Изходът от тях зависи до голяма степен от функционалната годност и съпротивителните сили на организма.



Рани. Това са увреждания на меките тъкани, при които се нарушава цялостта на кожата и слизестите обвивки на човешкото тяло. При увреждананията могат да бъдат засегнати и други органи - кръвоносни съдове, мускули, нерви, кости и други. Раните биват: контузни, разкъсно - контузни, порезни, прободни, огнестрелни, рани от ухапване от животни и насекоми. Ако не се подходи достатъчно отговорно, раните бързо и лесно могат да се замърсят и да се получат усложнения - инфекции. Най-често това са тетанус и гангрена.

Тетанусът е инфекция, която се получава при рани, замърсени с ръждиви пирони, дървени трески, земя (тор), ухапвания от животни. Проявява се в повишена температура, учестен пулс, затруднено дишане, трайни гърчове на лицевите мускули. Възможен е летален изход. Смъртта настъпва от задушаване. Инкубационният период е от 1 до 30 дни. Пострадалият трябва да бъде ваксиниран против тетанус.

Гангрената се развива много бързо и бурно.Тази инфекция е характерна за разкъсно - контузни рани на горните крайници и седалището. Проявява се в силна болка и оток. Кожата е бледа, лъскава, с кафяво - бронзови петна. Температурата се повишава, пулсът е учестен, дишането затруднено. Необходима е спешна медицинска намеса, в противен случай настъпва смърт от сърдечна слабост.

Кръвотечения. Те са неизбежен спътник на нараняванията. Получават се при нарушаване цялостта на кръвоносните съдове. В зависимост от наранения кръвоносен съд кръвотеченията биват:

- артериално - при него кръвта е ярко - червена и изтича на тласъци;


- венозно - кръвта има по-тъмен цвят и изтича на струя;
- капилярно - кръвта изтича на капки и се стича по повърхността на нараненото място.

В зависимост от това дали кръвта изтича навън от тялото или във вътрешните телесни кухини, кръвотеченията биват външни и вътрешни



Навяхвания. Това са по-леки травматични увреждания, които се получават при подхлъзване, падане, удар върху твърда подложка. Представляват моментно разместване или усукване на костите, при което се получава разтягане на сухожилните връзки на ставата и много често подкожни кръвоизливи. Пострадалият изпитва силна болка, движението е ограничено, в зоната на травмата се появява оток и кръвонасядане.

Изкълчвания. Те представляват трайно разместване на краищата на костите в ставите. Получават се при силен удар, рязко движение, скачане или падане. При изкълчване в областта на засегнатата става има болка, която се засилва при движение. Ставата и крайникът са оточни, има и кръвонасядане. Променена е и дължината на крайника.

Счупвания (фрактури). При тези травматични увреждания се нарушава анатомичната цялост на костите. Те биват: пълни, когато костта е напълно прекъсната и частични. В зависимост от това дали и цялостта на кожата и лигавицата е нарушена, те се делят на закрити и открити. Откритите счупвания са по-опасни поради риск от кръвоизлив и инфекция. Най-характерни признаци на счупването са: болка, нарушена двигателна функция, деформация в мястото на счупване, оток, кръвоизлив, хрущене на костите в мястото на счупване, промяна в дължината на крайника.

Изгаряния. Получават се при контакт с горещи течности и пари, огън, нажежени предмети, електрически ток, киселини, основи, топлинни лъчения, радиоактивно облъчване.

Термичните изгаряния се получават от високи температури.Биологично високите температури, при които се получават изгаряния, се отличават от технически високите температури. В този смисъл висока температура е 70°С, при която за 1 секунда се предизвиква изгаряне с мехур на кожата. Такива биологично високи температури има на много места в бита и производството.

Тежестта на едно изгаряне се определя от дълбочината и площта на поражението. Според дълбочината на засягане на кожата различаваме четири степени на изгаряне.

- първа степен- имаме само зачервяване на кожата, съпроводено с болка;

- втора степен- образуват се силно болезнени мехури, пълни с лимфна течност, кожата се усеща болезнена;

- трета степен - кожата е бледа до бяла или в зависимост от увреждащия агент - кафява до черна. Получава се умъртвяване на кожата (некроза), която отпада. Засягат се и мускули, нерви, кръвоносни съдове;

- четвърта степен - имаме овъгляване с некроза, както на кожата, така и на подлежащите тъкани и костите.

При изгарянията от трета степен обикновено се налага оперативно лечение със свободна кожна пластика, а при четвърта степен често и ампутация на крайника.

Химическите изгаряния се причиняват от киселини, основи или други разяждащи вещества. Основните фактори, които определят тежестта на химическите изгаряния, са концентрацията и времето на действие на химическия агент.

Киселините предизвикват сухи, плътни, рязко ограничени некрози.

Образуваните при изгаряне с основи некрози са влажни, сивкаво-жълтеникави, рехави

При тежки изгаряния пострадалият може да изпадне в термичен шок. Дължи се на намаляване обема на циркулиращата кръв. В този случай телесната температура се повишава, получават се нервни разтройства, увреждат се белите дробове и бъбреците.

 Измръзвания Под действие на ниските температури настъпват общи и локални промени в тъканите. Различаваме четири степени на измръзване:

-първа степен - кожата е бледа, пострадалият се оплаква от изтръпване, чувство за убождане с иглички, понякога болка;

- втора степен - образуват се мехури, изпълнени с жълтеникаво съдържание,. изпитва се значителна болка;

- трета степен - уврежда се цялата дебелина на кожата, която се умъртвява (некротизира), изпитва се силна болка, обикновено при размразяване;.

- четвърта степен - тъканите некротизират в дълбочина заедно с кожата.

Трета и четвърта степен измръзване най-често налагат оперативно лечение с ампутация, кожна пластика.


1   2   3   4   5   6   7


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница