РАЗДЕЛ ІІ ПОЖАРНА И АВАРИЙНА БЕЗОПАСНОСТ

Специалистите от дирекцията събират информация, изследват причините и условията за възникване и разпространение на пожари и аварии и разработват методи и средства за предотвратяването и ликвидирането им. Разработват правила и норми за защита от пожари и спасяване.

Министърът на вътрешните работи, съвместно с министъра на регионалното развитие и благоустройството и министри на други министерства, издава наредби за определяне правилата и нормите за пожарна безопасност при дейности, които създават опасност от възникване на пожари и застрашават живота и здравето на гражданите

Дирекция „Пожарна безопасност и спасяване” чрез своите национални и регионални звена упражнява контрол за спазване правилата и нормите за пожарна безопасност при проектиране, строителство, реконструкция, модернизация и експлоатация на обектите. Техни специалисти контролират вноса, производството, търговията и експлоатацията на изделия, машини и съоръжения във връзка с пожарната безопасност.

Специални звена се занимават с пожарогасителна дейност. Те определят начините и средствата за гасене на пожари, разработват планове за ликвидиране, спасяват хора и имущество, ограничават и ликвидират пожарите, оказват първа медицинска помощ на пострадалите.

В малките селища кметовете отговарят за създаване на органзация по пожарна безопасност. По места се изграждат доброволни противопожарни звена.

Противопожарните строително – технически норми категоризират производствата по отношение на тяхната пожарна опасност в пет групи А, Б, В, Г, Д.

Към категория А се отнасят най-пожароопасните и взривоопасни производства – химически и други предприятия, които работят с пожароопасни течности с пламна температура до 28⁰С (бензин, етер, серовъглерод, ацетон, тулол и др). В категория Б са не по-малко опасните производства – течности с пламна температура до 120⁰С (ксилол, газьол), газове (амоняк), производствени прахове и др. Текстилните, дървопреработващите предприятия, предприятията за производства на хартия спадат към категория В. Металодобивните предприятия, леярните, цеховете за горещо валцоване, котелните – спадат към категория Г, а към категория Д спадат всички предприятия, които работят с негорими материали – шлосерни , стругарни.

Пожарната и взривна опасност на веществата се определя от техните физични и химични свойства.

Пламна температура е най-ниската температура, при която течността се изпарява и парите и образуват с въздуха горима среда. Например за различните бензини тя е около минус 30-40⁰С. Температурата на самовъзпламеняване е най-ниската температура, при коята скоростта на екзотермичната реакция нараства и възниква открит огън (за серовъглерод е около 100⁰С). Експлозивността на материалите зависи от концентрацията на сместа от пари и въздух (за бензин е от0,76 до 1,25%). Сериозен риск от пожари съществува при вещества със способност към електризация. Натрупаното статично електричество при искра може да причини пожар и взрив. Поради тази причина всички съдове, в които се съхранява или обработва бензин, серовъглерод и др. и тръбопроводите, по които се транспортират се заземяват.

При газовете чувствителността към налягане е една от основните характеристики за взривоопасност наред с температурата на самовъзпламеняване и границата на експлозивност. Сред пожаро- и взривоопасните газове са:ацетилен, водород, амоняк, метан и др.

Спринклерът е чувствително към топлината устройство, предназначено да реагира на предварително зададена температура, като освобождава автоматично воден поток с определена форма и количество, равномерно разпределен върху оросяваната площ.

Спринклерната инсталация съдържа оросители, разположени на определени разстояния по тръбопровода, разположен под тавана на защитаваното помещение. Оросителят се състои от клапан, ключалка и отражател. Горещите газове от пожара водят до разрушаване на ключалката и клапанът се отваря.

Дренчерната инсталация представлява система от тръбопроводи за вода, оборудвани с отворени спринклери, която подава вода, захранването с която се командва ръчно или от автоматичната пожароизвестителна система.

2.1.2 МЕТОДИ И СРЕДСТВА ЗА ГАСЕНЕ НА ПОЖАРИ

Известно е, че горенето (пожарът) може да възникне и да се развива при определени условия:

-наличност на горимо вещество-материал, горими конструкции, огнеопасни течности, газове, прахове и др.;

-наличност на въздух (кислород), който да поддържа горенето ;

-наличност на източник на възпламеняване - открит огън,искра и др.

За да се прекрати горенето, трябва най-малко едно от условията да бъде отстранено. При гасенето на пожари се действа чрез отстраняване на две от условията - въздуха и източника на възпламеняване. При възникнал пожар ролята на източник на възпламеняване се изпълнява от зоната на горене.

За прекратяване на пожар се прилагат няколко основни метода:

- чрез разреждане на реагиращите вещества (въздух и горимо вещество) с негорими вещества: вода, пяна, прах и др.;

- чрез изолиране на реагиращите вещества с някакъв материал (кече, пясък, талк, вода, пяна, прах);

- чрез химическо забавяне на реакцията като в зоната на горенето се подават пожарогасителни средства, които рязко намаляват отделянето на топлина;

- чрез охлаждане под температурата на възпламеняване с вода, пясък, въглероден диоксид и др.

При гасене на пожари се използват различни вещества: вода, въздушно -механична пяна, химична пяна, въглероден диоксид, тетрахлорметан, етилбромид, аргон, аргонит, прахове.

Най-употребяваното пожарогасително средство е водата, защото е достъпна. Действа чрез охлаждане на горящите вещества. Не може да се използва при гасене на леснозапалими течности (бензин) и реагиращи с нея вещества, (калциев карбид) ,

съоръжения, които се намират под електрическо напрежение и др.

За подобряване на гасителния ефект на водата към нея се прибавят някои вещества (умокрители) или фино се разпръсква чрез много високо налягане 100 -120 бара.

всички запалими материали и течности. Препоръчват се за места, в които употребата на вода, пяна или противопожарен прах би била неприемлива. Одобрени са за употреба в помещения, в които работят хора.

помпа. Предназначена е за гасене на пожари в начален етап.

С кофпомпата работят двама или трима души. Единият

помпа, вторият насочва струята към пожара, а при необходимост

третият я зарежда с вода.

Фиг.2.4 Кофпомпа

Най-често употребяваните кофпомпи са с размери : ø300/720 мм

2. вентил

3. сифонна тръба

4. снегообразувател

5. ръчка

6. лост
Фиг.2.5

При работа с пожарогасителя се спазва следната последователност:

1. Вентилът се отваря с едната ръка

2. Снегообразувателят се насочва в зоната на пожара

1. стоманена бутилка

2. сифонна тръбичка за прах

3. тръбичка с накрайник за барботиране на праха

4. патрон с въглероден диоксид под налягане 1,62 МРа

5. стоманена игла

6. лост за задействане

7. гъвкав шланг със струйник

При работа с пожарогасителя се работи в следната последователност:

1. Изтегляме предпазителя. Пломбата се скъсва

2. Натискаме лоста до крайно положение и веднага го отпускаме. Иглата 5 навлиза в патрона и въглеродният диоксид се смесва с химическия прах.

3. Насочваме накрайника на гъвкавия шланг към зоната на огъня като отчитаме факта, че газът ще изтича с високо налягане.

4. След 10 - 15 секунди натискаме отново лоста и насочваме струята в зоната на огъня.

Върху всеки пожарогасител задължително има информация, с която трябва да се запознаем предварително

• 
  Името на производителя;
  
• 
  Видове пожари, за които пожарогасителят е приложим;
  
• 
  Вида и количеството на пожарогасителния агент;
  
• 
  Подробности за одобрението, което притежава;
  
• 
  Инструкция за употреба и презареждане (препоръчва се тази информация да се представи чрез схеми);
  
• 
  Дата на производство;
  
• 
  Температурен интервал, в който пожарогасителят ще работи задоволително;
  
• 
  Пробно налягане.
  

Предстои практическо занятие” Начини, средства, уреди и системи за гасене на пожари”. За да се подготвите разгледайте презентацията „Пожар”.

1. 
   Сборник с образователни материали за обучение за действия при бедствия, аварии, катастрофи и пожари, Министерски съвет на Република България, Постоянна комисия за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи, 2004 г
   
2. 
   Учебно помагало за доброволните противопожарни отряди , Министерство на вътрешните работи, Централно управление на противорожарната охрана, „Техника”, 1986 г.
   
3. 
   Учебно – методическо пособие на учителя за защита и самозащита при пожари, НС ПАБ, 1998 г.
   
4. 
   НАРЕДБА №2 за противопожарните строително - технически норми
   

ДОЛЕКАРСКА ПОМОЩ

Травмите се причиняват от действие на външни агенти (механични, химични и биологични) върху организма. Те биват затворени и отворени. При първите цялостта на покривните тъкани - кожа и лигавици - е запазена, а при вторите - нарушена. Всяка травма се придружава от следните признаци: болка, кръвотечение, разрушаване на тъкани, инфекция и нарушение на функцията на увредените тъкани и органи. Контузиите и нараняванията могат да бъдат различно тежки според вида и силата на действуващия външен агент и засягането на различните телесни части в дълбочина и по площ. Изходът от тях зависи до голяма степен от функционалната годност и съпротивителните сили на организма.

- артериално - при него кръвта е ярко - червена и изтича на тласъци;

В зависимост от това дали кръвта изтича навън от тялото или във вътрешните телесни кухини, кръвотеченията биват външни и вътрешни

Тежестта на едно изгаряне се определя от дълбочината и площта на поражението. Според дълбочината на засягане на кожата различаваме четири степени на изгаряне.

- първа степен- имаме само зачервяване на кожата, съпроводено с болка;

- втора степен- образуват се силно болезнени мехури, пълни с лимфна течност, кожата се усеща болезнена;

- трета степен - кожата е бледа до бяла или в зависимост от увреждащия агент - кафява до черна. Получава се умъртвяване на кожата (некроза), която отпада. Засягат се и мускули, нерви, кръвоносни съдове;

- четвърта степен - имаме овъгляване с некроза, както на кожата, така и на подлежащите тъкани и костите.

При изгарянията от трета степен обикновено се налага оперативно лечение със свободна кожна пластика, а при четвърта степен често и ампутация на крайника.

Химическите изгаряния се причиняват от киселини, основи или други разяждащи вещества. Основните фактори, които определят тежестта на химическите изгаряния, са концентрацията и времето на действие на химическия агент.

Киселините предизвикват сухи, плътни, рязко ограничени некрози.

Образуваните при изгаряне с основи некрози са влажни, сивкаво-жълтеникави, рехави

При тежки изгаряния пострадалият може да изпадне в термичен шок. Дължи се на намаляване обема на циркулиращата кръв. В този случай телесната температура се повишава, получават се нервни разтройства, увреждат се белите дробове и бъбреците.

 Измръзвания Под действие на ниските температури настъпват общи и локални промени в тъканите. Различаваме четири степени на измръзване:

-първа степен - кожата е бледа, пострадалият се оплаква от изтръпване, чувство за убождане с иглички, понякога болка;

- втора степен - образуват се мехури, изпълнени с жълтеникаво съдържание,. изпитва се значителна болка;

- трета степен - уврежда се цялата дебелина на кожата, която се умъртвява (некротизира), изпитва се силна болка, обикновено при размразяване;.

- четвърта степен - тъканите некротизират в дълбочина заедно с кожата.

Трета и четвърта степен измръзване най-често налагат оперативно лечение с ампутация, кожна пластика.