Работници, които умират всеки ден поради професионални заболявания



страница7/7
Дата18.12.2018
Размер1.4 Mb.
1   2   3   4   5   6   7

Явление на общо охлаждане - т.е. „бяла смърт", се наблюдава при въздействие на ниските температури върху целия организъм. То протича с нарушение на жизнените функции и се характеризира с понижение на телесната температура под 35 °С. Пострадалият е вял, апатичен, отговаря бавно на зададените въпроси, има олюляваща се походка, пулсът и дишането се забавят, при продължително изстудяване изпада в безсъзнание, пада в снега и ако не се окаже навреме помощ умира.

Електрически удар е болестно въздействие на електрически ток при преминаването му през организма. Изразява се в нарушаване на функциите на жизнено важни органи, като тези на дишането и сърдечната дейност. Степента на въздействието зависи от силата на тока, неговия вид и честота, пътя, през който той минава през тялото, времето на неговото протичане и състоянието на организма в момента на попадането му под напрежение.

Електрически удар може да се получи при докосване до тоководещи части, които са под напрежение (проводници, жици, кабели, клеми и други подобни), или при докосване до проводими нетоководещи части (корпуси на двигатели, машини, табла и други подобни), които са попаднали под напрежение в резултат на дефекти в изолацията или конструкцията, и при които не е задействала съответната защита.


ВЪПРОСИ И ЗАДАЧИ:

  1. Какви усложнения могат да се получат при замърсена рана?

  2. Каква е разликата между навяхване и изкълчване?

  3. По какво се различават артериалното и венозно кръвотечение?

  4. На какво се дължи термичният шок при изгаряния?

  5. Какви са признаците на измръзване втора степен?

  6. Какви са признаците при изкълчване?


Литература:

    1. Юруков К. и кол.Първична здравна помощ(Наръчник за медицински сестри), ДАК, 2000 г.

    2. Първа помощ , Ръководство по първа помощ и превенция на злополуки, Български червен кръст

    3. Правила за оказване на първа долекарска помощ при увреждане на здравето при работа


3.2.2 ОКАЗВАНЕ НА ДОЛЕКАРСКА ПОМОЩ ПРИ РАЗЛИЧНИ ВИДОВЕ ТРАВМИ
От изключителна важност при трудови злополуки, производствени аварии и бедствия е адекватното поведение на хората, които се намират най-близо до пострадалите. Човек не умира едновременно със спирането на дишането и на сърдечната дейност. Дори и след тяхното спиране организмът продължава да живее известно време. Своевременното възстановяване на кръвообращението и дишането може да изведе пострадалия от т.н. терминално състояние преди настъпването на необратими изменения.

Техника на външния сърдечен масаж и изкуствено дишане. Наличието на пулс се определя като се прилепи плътно ухото или дланта към лявата половина на гръдния кош или вторият, третият и четвъртият пръст се поставят върху артериите в лявата и дясната половина на шията или в слабинната гънка по предно – вътрешната повърхност на бедрото.

Наличие на дишане се определя като се долепи дланта към гърдите и корема

по движението на гръдния кош или предната коремна стена. Може да се определи и по запотяването на огледалце или движението на парченце памук, поднесени към ноздрите или устата.
В най-добрия случай оказващият долекарска помощ разполага с не повече от 5 минути за оценка на състоянието и възстановяване на кръвообращението и дишането на пострадалия . Необходимо е съживителните мероприятия да започнат незабавно и да се извършват при строго установена последователност.

1. Осигуряване на свободни дихателни пътища:

1.1. освобождаване на шията, гръдния кош и корема от дрехи, колани и други, които ограничават подвижността им;

1.2. почистване устата, носа и гърлото от чужди тела, повърнати материи и кръв. Устата се отваря с кръстосани палец и показалец на лявата ръка, а с показалеца на дясната ръка, увит в марля или парче плат по механичен начин се забърсва устната кухина, докъдето може да достигне пръстът. Тази манипулация може да се повтори, но е необходимо да се действа много бързо. Носът също се почиства механически с кърпа или парче плат;

1.3. главата се поставя максимално извита назад със затворена уста. Това положение на главата спомага за отваряне на дихателния път, който обикновено при клинична смърт е запушен от отпуснатия корен на езика. При съмнения за счупени шийни прешлени главата не се движи, а долната челюст се издърпва напред: или чрез изтегляне на брадата напред, или чрез избутване двата ъгъла на долната челюст напред.

Тези три действия могат да доведат до възстановяване на собственото дишане, ако спирането му се дължи само на механическо запушване на дихателните пътища при наличие на сърдечна дейност

2. Незабавно започване на обдишване с издишан въздух от спасяващия.

Обдишването “уста в нос" става по следния начин: главата е максимално издърпана назад, устата е плътно затворена с ръката, която поддържа челюстта. Върху носа се поставя марля или носна кърпа. Оказващият помощ поема дълбоко въздух с широко отворена уста, обхваща носа плътно и енергично издишва през носа на пострадалия, след което се отстранява и го оставя да издиша пасивно. Отначало се правят 5 - 6 бързи обдишвания. след което се започва ритмично обдишване - 12 до 16 пъти в минута. Ефикасността от обдишването се установява по движението на гръдния кош. Методът “уста в нос" е по-ефикасен и следва да е метод на избор. Обдишване “уста в уста" се препоръчва само когато се установи, че носът е непроходим. Главното предимство на обдишването през носа е, че по този начин въздух не попада или много рядко попада в стомаха. Известно е, че вкарването на въздух в стомаха довежда до пасивното му изпразване през хранопровода и заливане на дихателните пътища, при което стомашно съдържимо попада в трахеята и бронхите, което още повече намалява шансовете за възстановяване на пострадалия

Обдишването “уста в уста" се извършва при същото положение на главата, устата на пострадалия се отваря леко. Оказващият помощ обхваща плътно устата на пострадалия (и тук е желателно да се постави марля или кърпа), като се стреми с бузата си да му запуши ноздрите.. Издишването трябва да става по-плавно, с оглед да не се създаде много високо налягане в устата и носоглътката на обдишвания, тъй като в този случай част от въздуха попада в стомаха и довежда до пасивното му изпразване през хранопровода и заливане на дихателните пътища.

При оказване помощ от медицински лица вместо обдишване „уста в нос" и „уста в уста" се използва саморазгьващия балон „Амбу", чрез който може да се подава и кислород.




3. Възстановяване и поддържане на кръвообращението.

Заедно с обдишването е необходимо да се започне външен (индиректен) масаж на сърцето. Пострадалият се поставя по гръб върху твърда подложка. Оказващият помощ застава отстрани на пострадалия, прав или на колене, поставя едната си ръка с дланта по оста на гръдната кост в долната й половина, като пръстите са повдигнати и не се допират до тялото на пострадалия. Другата ръка се поставя върху първата. С прави ръце се извършват енергични тласъци, при което се използва и тежестта на горната половина на тялото. Целта е гръдната кост да хлътне от 3-5 см, при което сърцето се притиска между нея и гръбначния стълб и при това се изтласква кръвта от него. Пълненето на сърцето става пасивно. Необходимо е да се извършват 60-80 притискания в минута.

 Обдишването и сърдечният масаж трябва да се синхронизират, като на едно обдишване да се извършват 5 притискания на сърцето. При неправилно поставяне на ръката вместо на гръдната кост върху ребрата се получава счупване на последните, а понякога наранявания на вътрешни органи. Тези редки усложнения не бива да бъдат причина за отказване на помощ. Съживяването може да се извършва от едно или за предпочитане от две лица, като действията се синхронизират.

Първа долекарска помощ при рани. При оказване на първа помощ от неспециалист при наранявания, трябва да се спазват следните правила:


  1. Да не се бърка в раната, за да се чисти от пясък, пръст и други попаднали в нея предмети;

  2. От раната да не се маха съсирена кръв, защото може да се предизвика обилно кръвотечение;

  3. Раната да не се пипа с ръце. Преди налагане на превръзката ръцете да се измиват с вода и сапун;

  4. Почистването на раната с дезинфекционни материали да се извършва от ръбовете навън, за да не влиза допълнително инфекция от замърсената кожа;

  5. Да се използуват чисти (стерилни) превързочни материали;

  6. Да не се поставя директно върху раната памук;

  7. Ако след превръзката раната се напои с кръв, превръзката не трябва да се сменя, а върху нея се поставя памук и се прави стегната надвръзка..

Раната се промива с кислородна вода. Около нея се почиства с памук, напоен със спирт, йод-бензин или йодна тинктура. Върху раната се поставят сулфатиацил и стерилна марля и се извършва превръзка с левкопласт и бинт. Лепенки се ползват при повърхностни или слабо кървящи рани. Пострадалият се насочва към медицинско заведение

Превръзката трябва да е плътна, но да не притиска силно превързаната част. За тази цел с лявата ръка се държи краят на бинта, а с дясната - самия бинт. Навиването на бинта се извършва от ляво на дясно, като се започва от по-тънката част на тялото или крайника и се отива към по-дебелата. Ходовете на бинта могат да бъдат кръгови, спирални или кръстосани



ВЪПРОСИ И ЗАДАЧИ:

1. Посочете действията за осигуряване на свободни дихателни пътища.

2. Защо се препоръчва от специалистите изкуствено дишане «уста в нос»?

3. Колко вдишвания в минута се правят при изкуствено дишане?

4. Как се определя дали лицето диша?

5. С какво се промива раната?

6. Какво да правим ако в зоната на раната има съсиреци кръв?

7. Как се навива бинта върху раната?

8. Как се синхронизират обдишването и сърдечния масаж?

3.2.2 ОКАЗВАНЕ НА ДОЛЕКАРСКА ПОМОЩ ПРИ РАЗЛИЧНИ ВИДОВЕ ТРАВМИ
Кръвоспирания. При кръвотечения трябва да се действа бързо и уверено. Крайникът или наранената част се поставят на високо и тогава се пристъпва към кръвоспиране. При силен (артериален) кръвоизлив трябва да се притисне с пръст кръвоносния съд. Когато артерията се намира над кост, притискаме главната артерия, кръводнабдяваща крайника, с пръсти от вътрешната страна на мишницата или в слабинната гънка (за долен крайник). Най-често кръвоспирането се извършва чрез пристягане на крайника на 2-3 см. над мястото на кръвотечението. Извършва се с гумен маркуч, колан, кърпа, турникет, бинт или други подръчни средства. При този начин на кръвоспиране се притискат всички кръвоносни съдове. Правилно е да се пристяга, докато изчезне пулсът под мястото на притискането. Тъй като при пристягането кръвообращението се прекъсва, то пострадалият трябва най-късно за един час да бъде транспортиран до лечебно заведение. Необходимо е да се отбележи точно часът и минутата на поставянето на пристягащото средство. При всички случаи на кръвоспиране с пристягане трябва да се направи превръзка на раната. При слабо артериално, венозно или капилярно кръвотечение кръвоспирането се извършва с плътно пристегната компресивна превръзка.




Първа долекарска помощ при навяхвания. Необходимо е да се направи студен компрес (със спирт или риванол) или върху пострадалото място да се постави лед. Прави се стегната превръзка. Създава се пълен покой на крайника. Дават се болкоуспокояващи средства (аналгин, аспирин).

Първа долекарска помощ при изкълчване. Крайникът се обездвижва чрез стегната, фиксирана към тялото превръзка. Необходимо е и шиниране с подръчни или специални средства. Забранява се наместването на изкълчената става от немедицинско лице. Дават се болкоуспокояващи средства.

Първа долекарска помощ при фрактура на костите. Състои в обездвижване на крайника, което спомага за намаляване на болката и предпазва пострадалия от шок. При открити счупвания (когато има рана), първо се спира кръвоизливът и раната се

привързва и едва тогава се пристъпва към шиниране. Стандартните шини са дървени, метални и пластмасови. При липса на стандартни шини могат да се ползват подръчни средства като твърд картон, дъска, летви, бастуни др.. При счупване на долен крайник може да се използва фиксиране на пострадалия крайник към здравия с бинт или кърпи. Шинирането е ефикасно само когато са обездвижени двете съседни на счупването стави. Например при счупване на подбедрицата трябва да бъдат обездвижени глезенната и коленната стави, а при счупване на раменната кост раменната и лакътната стави. Изключение прави само счупване на бедро – фиксират се три стави: глезенната, коленната и тазобедрената.

Шините се поставят от вътрешната и външната страна на крайника, като се закрепват с кърпи, бинт, платно, колан или други подръчни средства. Шинираният крайник /ръка/ се фиксира с кърпа към тялото.Пострадалият незабавно се транспортира в болнично заведение.



Първа помощ при изгаряния При ограничени изгаряния от I степен, след охлаждане на течаща вода и измиване със сапун, кожата се намазва с мехлем - най-добре Дефламол. При такива изгаряния добре действа напръскването с Пантенол шпрей. Успокояващо действа и поставянето на превръзка от 5% разтвор на сода бикарбонат. Ако са се появили мехури (ІІ степен изгаряне), те не трябва да се пукат, а след обливане с вода се прави стерилна превръзка и се търси специализирана помощ.

При по-тежките изгаряния долекарската помощ започва с прекратяване действието на високата температура. Пострадалият трябва да бъде изведен от зоната на пожара, запалените дрехи да се загасят (обилно се облива с вода), дрехите се отстраняват и се завива със стерилна кърпа или чаршаф. Дава се аналгин за обезболяване и тонизиращи напитки или солеви разтвори.



Първа долекардка помощ при изгаряния с киселини и основи. Изгореното място се промива със силна струя студена вода в продължение на 10-15 минути за намаляване болката, топлината и шока. При поражения от киселини, се неутрализира със слаб разтвор на основа (сода бикарбонат), а при основи се неутрализира със слаб разтвор на киселина (оцетен разтвор). След това се поставя суха стерилна превръзка.

Първа долекарска помощ при измръзване. Пострадалият трябва да се премести на топло (край огъня, в заслон, топло помещение). При възможност мокрите дрехи, чорапи, ръкавици се сменят. Със суха, топла длан се прави масаж на измръзналата област, след което се прави „топло-изолираща превръзка" (марля, добре подплатена с памук и бинт). Такава трябва да се наложи и след затопляне в баня с температура на водата 36 °С, в която се поставя измръзналия крайник за 20-30 мин. Водата, в която се поставя вледененият крайник, бързо изстива, затова температурата на водата се поддържа чрез доливане. На пострадалия се дава да пие топли подсладени напитки. При първа възможност той се насочва към най-близкото лечебно заведение.

Първа помощ на пострадал от електрически ток.По най-бързия начин пострадалият трябва да се освободи от напрежението като се ползват сухи, непроводими предмети. (При напрежения над 1000 V се работи със специални боти, ръкавици, щанги). Дрехите се разкопчават, осигурява се достъп на чист въздух, към носа се поднася памук, напоен с амоняк, лицето се намокря с вода, прави се проверка на дишането и пулса. Прави се изкуствено дишане и непряк масаж.Изгарянията се третират както при другите случаи.

Продължително лъчисто въздействие на електрическата дъга върху очите предизвиква заболяването електроофталмия. Изразява се във възпаление на ретината и роговицата на очите от ултравиолетовото излъчване на дъгата. От това заболяване най-застрашени са електрозаварчиците, които не ползват лични защитни средства или странични лица, които наблюдават тяхната работа. Долекарската помощ в тези случаи се изразява в поставянето на студени компреси от борова вода върху очите, а пострадалият незабавно се отправя на лекар.



ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ:

9. С какво може да извършим кръвоспиране?

10. На какво разстояние от мястото на кръвотечението се препоръчва да се направи кръвоспиране?

11. До кога трябва да се пристяга при кръвотечение?

12. С какво може да се направи студен компрес при навяхване?

13. При открити счупвания какво трябва да се извърши първо?

14. Колко стави се обездвижват при счупване?

15. С какво може да се обработи изгаряне І степен?

16. Върху кожата на ученик в лабораторията по химия е попаднал разтвор на разредена солна киселина. Какво да се направи за да се предотврати сериозно изгаряне?

17. По време на практика ученик наблюдава работа на заварчик отблизо, след което получава възпаление на очите. Как да му дадем първа долекарска помощ?


Литература:

  1. Юруков К. и кол. Първична здравна помощ (Наръчник за медицински сестри), ДАК, 2000 г.

  2. Първа помощ , Ръководство по първа помощ и превенция на злополуки, Български червен кръст

  3. Правила за оказване на първа долекарска помощ при увреждане на здравето при работа.

ОЧАКВАНИ РЕЗУЛТАТИ ОТ ОБУЧЕНИЕТО


Уважаеми колега, ние приключихме с обучението по програмата на курса „Здравословни и безопасни условия на труд”. Надявам се да си убеден, че това не е едно самоцелно обучение, а е необходима крачка към изграждане на компетенция за реалния живот, която ще ни помогне да съхраним живота, здравето и работоспособ - . ността си. Сега е време да си отговорим и на въпроса „Какво знаем и можем след проведеното обучение?”

Когато се разработваше учебното съдържание, неговата структура и форма, имахме ясни цели, формирани от трудовата реалност, очакванията на обществото и нуждите на всеки, започващ трудовата си биография. Проверете дали сме ги постигнали.



В края на обучението обучаваните трябва

да знаят да:

  • дефинират основните понятия по здравословни и безопасни условия на труд: безопасност на труда, охрана на труда, здравословни и безопасни условия на труд, трудова злополука, професионална болест, риск, оборудване, работодател;

  • използват текстове от нормативни документи за илюстрация на теза, решения

  • посочват задълженията на работниците и работодателите за създаване на здравословни и безопасни условия на труд;

  • описват производствените рискове за живота и здравето на работещите и посочват марките за ограничаване и избягването им;

  • посочват норми за вредни производствени фактори;

  • разпознават средствата за сигнализация и маркировка;

  • разпознават симптомите на производствения травматизъм и описват необходимите действия за първа долекарска помощ;

  • описват необходимото поведение при пожар и обясняват начина на работа с уредите за гасене

да могат да:

  • преценяват рисковете на работната среда и да подбират средства за ограничаването и избягването им;

  • да ползват нормативни актове, за да формират позиция по трудов проблем и формулират въпрос към институции и специалисти;

  • да попълват трудов договор и преценяват коректността и пълнотата на оформен трудов договор;

  • да анализират проблеми на трудовото право и прилагат правила и норми от Кодекса на труда и други нормативни актове;

  • да преценяват рисковете при пожар, да избират подходящо средство за гасене и работят с него;

  • да разпознават симптомите на трудовия травматизъм и оказват първа долекарска помощ;

Ако сме овладели тези знания и умения, ще бъдем достатъчно компетентни да взимаме самостоятелно решения за действията и позицията си като участници в трудовия процес. Това ще ни направи самостоятелни, уверени и ще изгради една постоянна гледна точка при изучаване на техниката, технологията, организацията на труда – тази за безопасността на труда. Но истинският добър резултат ще дойде, когато трайно, на база научено и овладяно знание, демонстрираме отговорно поведение към живота и здравето си и това на околните.
Благодаря Ви за съвместната работа
1   2   3   4   5   6   7


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница