Работоспособност и умора. Организация на труда на човека–оператор част пета работоспособност и умора
Изтегляне 345.45 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Умора
- Психични фактори на работоспособността
- 5.2. ОРГАНИЗАЦИЯ НА ТРУДA НА ЧОВЕКА-ОПЕРАТОР
- Фиг.5.3 Психофизиологични предпоставки за нещастни случаи
- Таблица 5.2 Критерии за психично натоварване
РАБОТОСПОСОБНОСТ И УМОРА. ОРГАНИЗАЦИЯ НА ТРУДА НА ЧОВЕКА–ОПЕРАТОРЧаст петаРАБОТОСПОСОБНОСТ И УМОРАОРГАНИЗАЦИЯ НА ТРУДА НА ЧОВЕКА – ОПЕРАТОР5.1. РАБОТОСПОСОБНОСТ, НАПРЕГНАТОСТ, УМОРА Работоспособност и напрегнатост Работоспособността е свойство на човека-оператор, определено от физиологичното и психичното му състояние, което характеризира способността му да изпълнява дадена дейност с изискваното качество и в продължение на необходимия интервал от време [10]. Работата на човека-оператор по управление на съвременните системи “Човек – Машина” е предимно интелектуална дейност, с висока степен на нервнопсихично натоварване. Работоспособността в психофизиологичен план е пряко свързана със състоянието на нервната система и е променлива във времето величина, наречена напрегнатост. Напрегнатостта е състояние на човека–оператор, определено от качественото своеобразие и интензивност на физиологичните и психичните процеси, осигуряващо изпълнението на дейността. Напрегнатостта е моментната работоспособност на човека-оператор и характеристика за динамичното й развитие. Формира се под влияние на фактори като специфика, срокове, емоционална готовност за работа и др. В този смисъл напрегнатостта е: операционна – определена от свойствата, спецификата, структурата на дейността на човека-оператор; темпова – определена от времето, сроковете за извършване на дейността; емоционална – определена от мотивацията и субективна оценка на човека-оператор за резултатите и сложността на дейността; неспецифична – определена от въздействието на случайни, неблагоприятни фактори на средата и тяхната продължителност. Работоспособността като променливо състояние се характеризира с няколко фази (фиг.5.1): фаза на вработване (А1-А2) – начало на дейността – психофизиологична настройка на човека за работа. В началото работоспособността е на по-ниско ниво, като постепенно или рязко, в по-продължителен (А2) или по-кратък (А1) период, се достига до активното работно състояние с нормална работоспособност; фаза на оптимална работоспособност (B), същинска дейност- протичането на психичните процеси се осъществява при оптимална възбуда на мозъчната кора и въпреки повишената активност не се достига до пренапрежение. Работоспособността е на високо ниво, което е предпоставка за качествена дейност; фаза на плавен спад на работоспособността (С), с възможности за частична компенсация, водеща до преодоляване на субективното усещане за умора и съхраняване на качеството на работа за по-продължително време; фаза на рязко спадане (срив) на работоспособността (D-F) – намаляването на работоспособността се характеризира с неустойчива компенсация поради изчерпаните физични и психични възможности и поради наличието на емоционална възбуда, свързана с волева неустойчивост. Забелязват се нарушения на ритъма на работа, увеличаване на броя на грешките и понижаване качеството на работа; фаза на краен подем на работоспособността (E) – при правилна организация на дейността, ако се избегне фазата на рязко спадане на работоспособността, като се направи прекъсване на дейността, почивка – фаза D, въпреки общото понижаване на работоспособността в края на работния цикъл могат да се наблюдават прояви на крайно усилие, повишена емоционална възбуда и да се достигне до подем в работата. 
Фиг. 5.1. Фази на работоспособността УмораУмората е временно и обратимо понижение на работоспособността в резултат на извършена работа. Тя е нормална психофизиологична реакция на организма, която е сигнал за необходимост от почивка, или прекратяване на работата с цел предпазване на организма от крайно изтощение и развитие на патологични реакции [10]. Умората е синдром, обединяващ разнообразни разстройства на физиологични и психични функции, водещи до намаляване на ефективността на дейността на човека. Видове умора Умората е два вида – физическа и психична. Физическата – телесната умора е обща (на цялото тяло) или локална (на отделни части) и може да е свързана със статично натоварване от обездвижване (хиподинамия) или динамично претоварване (при усилени движения и физическа работа) [30]. Психичната нервна е: Сензорна – в резултат на натоварване на анализаторите; Интелектуална – в резултат на творческа умствена дейност; Емоционална – в резултат на повишена отговорност и/или различни социални конфликти [20]. В състояние на умора се забелязва осезателно намаляване на работните постижения на човека, които са последица от понижаване на обема и концентрацията на вниманието; забавяне на мисловните процеси; затруднено запаметяване, припомняне, възпроизвеждане; смущения в точността, скоростта и координацията на движенията; обща отпадналост на човека [12]. Степени и симптоми за умора Развитието на умората минава през няколко фази или степени, които характеризират закономерните изменения на функционалното състояние на човека. Таблица 5.1. Характеристика на степените и симптомите на умора
Съпътстващи умората състояния на физиологичен дискомфорт са: повишеното потене, ускореното сърцебиене, болки в различни части на тялото [10]. В психофизиологичен план се открояват следните разстройства:
Симптомите за умора са:
Фактори за умора Основен фактор, предизвикващ умора, е натоварването на аферентните системи на организма (възприемащи външните дразнители). Зависимостта между големината на натоварването и степента на развитие на умора е линейна, т.е. колкото по-голямо е натоварването, толкова по-рано настъпва умора [13]. За степента на развитие на умора имат значение следните характеристики на натоварването (работа):
Статичното натоварване при равни други условия води по-бързо до развитие на умора. Съществува оптимална интензивност на натоварването, при която умората се развива най-бавно. При увеличаване на интензивността на работата умората настъпва по-бързо, а при намаляване времето за настъпване на умора не се променя. Допълнителни фактори, които сами по себе си не водят до развитие на умора, но съчетани с действието на основния фактор, способстват за по-ранно й настъпване, са следните [8]:
Към факторите на микроклимата се отнасят:
Към факторите, свързани с използването на техниката, спадат:
Към факторите, свързани с нарушаване на режима на труд и почивка, спадат:
Степента на развитие и времето за настъпване на умора зависят от изходното функционално състояние на организма, от физичното и възрастовото му развитие, от опита и подготовката на човека и от емоционалното му състояние [6]. За преодоляване на неблагоприятните фактори, водещи до умора, е необходимо:
Психични фактори на работоспособносттаВ психичен план работоспособността отразява нивото на интензивност (силата и скоростта), устойчивостта и продължителността на психичните процеси и на психичната дейност. По-важни психични фактори са [10]:
Активността в трудовата дейност е важна предпоставка за успех. Свързва се с целенасоченост и съзнателност на дейността, а това включва: висока устойчивост на вниманието, мобилизиране на волята, самоконтрол, готовност за преодоляване на трудностите. Повишената активност осигурява оптимална концентрация на вниманието (бързо и точно възприемане на информация), целенасоченост, подвижност на мисленето, качествено изпълнение на трудовите задачи, относително съхраняване на работоспособността на човека в рамките на работното време [1].Показатели за активността в трудовата дейност са целенасочеността, интензивността и резултативността. За дейността на човека-оператор тези показатели имат конкретни параметри и измерения. В системата “Човек – Машина – Среда” организацията на трудовата дейност налага външно поставяне на целите – “оптимално функциониране на система”, заложено в концептуалния модел. Там са указанията, препоръките, насоките и изискванията за реализиране на целта. В този смисъл целенасочеността в дейността на човека-оператор е предопределена, тя не възниква от моментни потребности и мотиви на отделната личност. От друга страна, мотивацията, като основна подбуда за действие не бива да се игнорира напълно. Тя може предварително да бъде активирана чрез формиране на осъзнати, дълбоки, силни и устойчиви интереси на човека-оператор към дейността на конкретната система. Наличието на връзка между личностни цели и потребностите на отделния човек с целите на системата е безспорен фактор за активността на личността на човека-оператор.
Свойства на нервната система. Съществува пряка връзка между работоспособността и функционалните възможности на централната нервна система, т.е. работоспособността се разглежда като качество на личността, черти на поведението, проявяващи се в темп и стил на работа, сръчност, майсторство и др. [26].С голяма доза условност, хората са със силна или слаба нервна система. Човек със силен тип нервна система проявява висока работоспособност и устойчивост при интензивни дразнители и в екстремални ситуации. Човек със слаб тип нервна система има повишена чувствителност към слаби дразнители; изморява се по-бързо при неблагоприятни фактори на работната среда, като цяло е с по-ниска работоспособност [14]. Емоционалните състояния се пораждат от преживяванията и отношенията на човека към външната действителност и към самия него. Тези състояния при човека-оператор са съпроводени с изменения на количествени и качествени параметри при реагиране на сигнали, непосредствено свързани с дейността му т.е. емоционалното състояние влияе пряко на дейността на човека-оператор, а оттам и на функционирането на системата като цяло. Положителните емоции повишават тонуса и готовността за работа на човека; подобряват се параметрите на вниманието, на двигателните реакции, стимулират се активността и организираността му [10]. Установено е закономерно повишаване на емоционалното напрежение (“отрицателна емоция”) при повишаване отговорността на дадено решение [3]. Емоционалното напрежение характеризира степента на адекватна волева мобилизация на функциите на организма на човека за възможно най-успешно изпълнение на дейността. Емоционалното напрежение в умерени дози благоприятства дейността. При предозиране с отрицателна емоция настъпва динамично разбалансирване в дейността на човека поради неадекватна оценка на обективната ситуация и нейното субективно преживяване. Това състояние води до очакване на неблагоприятни събития, човек изпитва несигурност, объркване, съмнение, недоволство, разочарование и др. [17]. В състояние на емоционално напрежение се изменят двигателните и психичните параметри на човека-оператор, снижават се редица показатели за ефективност на неговата дейност като точност, бързодействие, надеждност. Повишено психично напрежение – стрес Стресът води до нарушаване на оптималното работно състояние и бързо преминаване във фазата на умора. Предизвиква се от високите изисквания на работните задачи на човека-оператор, извънредната продължителност на работа, честата поява на проблемни ситуации. Прекомерната продължителност на стресовите ситуации е фактор за поява на умора, понижаване на активността, неточност на възприятията, промяна в скоростта, точността, координацията на движенията, увеличаване на погрешните действия, намаляване на самоконтрола. Формите на изява на стреса зависят от темперамента, като проличават в степента на активност и емоционална импулсивност [26].Възможностите за справяне със стреса характеризират психичната устойчивост на индивида, която във вътрешен план се определя от типа нервна система, от физиологичните и психологичните резерви на човека за справяне в трудни ситуации, от нивото на професионална подготовка. 5.2. ОРГАНИЗАЦИЯ НА ТРУДA НА ЧОВЕКА-ОПЕРАТОР5.2.1. Разработване на режими на работа и отдих Организацията на труда на човека-оператор е фактор за качествена работа на системата “Човек – машина”. Това е свързано с разработването на рационален режим на труд и отдих, или редуване на интервали работа и на почивка, установени въз основа на анализ на работоспособността. Целта е осигуряване на високи работни резултати и съхраняване на здравето на човека [18]. Разработването на рационални режими на работа и отдих за операторите включва решаването на редица взаимосвързани въпроси като:
В зависимост от конкретните условия на работа са възможни различни подходи при определяне на продължителността на работната смяна. В условия на вредни емисии (физични, химични) определящо е допустимото по норматив време за въздействие [2]. Има дейности, при които работният процес не позволява смяната на хора до приключването им – например пилотиране на самолети, управление на кораби, влакови композиции. В тези случаи продължителността на смените се определя от цикъла на работния процес с последващ отдих за персонала, пресметнат до пълна компенсация на умората [15]. В преобладаващите случаи продължителността на работната смяна се определя въз основа динамиката на работоспособността на човека в течение на работния ден. Критичната точка е развитието на умора у работещия човек, след която работната смяна се прекратява. Определянето на продължителността на работната смяна по критерия умора изисква отчитане на фактори като интензивност, напрегнатост на трудовия процес, условия на средата и други такива, влияещи върху състоянието на човека-оператор [11]. Общият подход за определяне на продължителността на работната смяна се състои в следното. Чрез анализ на дейността (например чрез професиограми) се извеждат психофизиологични показатели за ефективността й. Изследват се измененията на тези показатели в рамките на работния ден. Допустимата продължителност на работната смяна се определя от момента на значимо (в статистически смисъл) влошаване на стойностите на наблюдаваните показатели в сравнение с началните във фазата на устойчива работоспособност [7]. Съществен фактор за работния процес са прекъсванията – почивките необходими за нормализирането на психичното и физиологично състояние на човека, за възстановяване на работоспособността му и за постигане равномерна ефективност на дейността. Почивките са регламентирани или произволни (не са специално организирани) [2]. Регламентираните почивки се проектират въз основа динамиката на кривата на работоспособността. Правят се в моментите, предшестващи снижението й, за предотвратяване задълбочаването на умората. Продължителността и периодичността им се определят от дълбочината и от периодичността на спадовете. Общи препоръки по организирането на прекъсванията са посочени по-долу. Кратки почивки (10-15min) и чести прекъсвания се предпочитат при високи изисквания за точна координация и внимателни движения и при изявено нервно-психичното натоварване на дейността. Ако работата е свързана с големи физически усилия, предпочитаните регламентирани прекъсвания са с по-голяма продължителност (до 20min) и на по-малки периоди. Ако се налага работа в условия на развиваща се умора (извършване на извънредни дейности, невъзможна смяна на оператора при дежурство), е необходимо да се увеличат броят почивките и тяхната продължителност. Почивки по-големи от 20min (без обедната) са нежелателни, защото довеждат до допълнителни периоди на вработване. Регламентираните почивки не трябва да се бъркат с принудителните престои в резултат на лошата организация на работа. Такива престои обикновено водят до нарушаване на динамичния стереотип, предизвикват отрицателни емоции, които на свой ред повишават степента на умора [6]. В системи “Човек – Машина” с непрекъснат режим на работа и с дежурство на човека-оператор на пулта за управление невинаги могат да се планират регламентирани почивки. В процеса на работа възникнат произволни почивки (микропаузи) в промеждутъци от време, когато към оператора не постъпва нова информация. Произволните почивки обикновено са по-малко ефективни от регламентираните, защото невинаги се правят в подходящото време. Произволните почивки са допустими в режими на представяне на информация към оператора с коефициент на работно натоварване (съотношение на времето за обработване на информация към общото време на работа) не по-голям от 0.75-0.85. От значение за почивките е начинът на провеждането им. Предпочитана е активната почивка, по време на която се натоварват мускули и нервни центрове, не достатъчно ангажирани в основната дейност. Това спомага за отпочиване на натоварените органи. Активен отдих са специална гимнастика както и смяната на дейността. При смяната дейността е добре да се изпълняват следните условия [22]:
При планиране на дейността се разработват режими на труд и отдих в рамките на работна смяна, денонощие и седмица, така че да съответстват на естествената динамиката на работоспособността на човека за тези периоди. (фиг. 5.2). При планирането на работния режим (като темп, интензивност) в рамките на смяната е добре да се предвиди, че в първите и последните часове работното натоварването е с 10-15 % по-малко, отколкото в средата на работната смяна. За денонощния режим –особено внимание изисква работата през нощната смяна. Нощният труд реорганизира сложния денонощен стереотип на човека, а това води до напрегнатост в нервната дейност. В резултат се снижават скоростта и точността на работните действия, бързо се развива умора. Процесът на възстановяване до нормалното ниво на различните функции на човека след работа в нощна смяна са забавени. Затова се препоръчва съкращаване на интензивността и/или намаляване темпа на работата. При планиране на седмичните режими е добре да се има предвид, че относително голяма работоспособност се наблюдава в средата на седмицата. В тези дни дейността е максимално ефективна при най-малка умора на човека [18]. 
 
Ф иг. 5.2. Изменение на работоспособността на човека
в течение на работна смяна, денонощие, седмица Разработването на режим на труд и отдих на човека-оператор включва и определянето на допустимия интервал между работните смени. Изискването е в този интервал психофизиологичните функции на човека да са възвърнали изходното си ниво и работоспособността му да е напълно възстановена. В противен случай се съхранява остатъчна умора, а това води до бързо настъпване на умора по време на следващата работна смяна. Продължителното натрупване на остатъчна умора води до възникване на различни патологични явления – депресия, анорексия и др. Ефективността на прилаганите режими на работа и отдих се оценява с помощта на психофизиологични критерии като динамика на работоспособността, устойчивост на психофизиологичните функции по време на работа, време за възстановяване на функционалните показатели след спиране на работа. Динамиката на работоспособността се оценява по относителната продължителност на фазите с оптимална работоспособност, които тя трябва да са около от 65-75 % от работното време. Устойчивостта на психофизиологичните функции се оценява с помощта на коефициента на вариациите. (Коефициентът на вариации е отношението на средноквадратичното отклонение на измерваната величина към математическото й очакване.) Устойчивостта е: висока – ако коефициентът на вариация е по-малък от 0.1; средна – ако той е в границите 0.1 до 0.2; ниска – ако е по-голям от 0.2. Ако времето за възстановяване на функционалните показатели е: по-малко от 15min е налице малка умора; по-малко от 30min – е средна умора; дълбоката умора изисква по-дълги срокове за възстановяване. Наред с разгледаните по-горе критерии при оценка на режима на труд и отдих се използват и социалноикономически критерии за правилна и пълна оценка за всеки конкретен работен режим [24]. 5.2.2. Психофизиологични аспекти на безопасност на труда Безопасността на труда се определя от конфигурация на условията на работа, при която са изключени или максимално ограничени опасните и вредни въздействия върху човека . Факторите, с опасно или вредно въздействие при работа на човек са: физически, химически, биологични, психофизиологични. Първите три са разгледани в четвърта част. Психофизиологичните фактори характеризират измененията в състоянието на човека под влияние на тежестта и напрегнатостта на труда. Включването им в системата на работните опасности се обуславя от това, че прекомерните психофизиологични натоварвания също водят до заболявания. В това отношение действието на различните групи фактори е принципно еднакво. Психофизиологичните фактори на безопасността на труда, са в пряка връзка с видовете умора, и се делят на физични и психични претоварвания. Физичните са: статични – хиподинамия – обездвижване и динамични претоварвания. Психичните са: сензорни (пренапрежение на анализаторите), интелектуални (умствени, тук се включва и монотонността на труда) и емоционални претоварвания [30]. Психофизиологичните предпоставки за нещастните случаи се формират от две групи причини: обективни и субективни, действащи взаимосвързано (фиг.5.3). Снижаването на психофизиологичните качества е предпоставка за неприятни инциденти, която може да е породена както от субективни причини -развиваща се умора, така и под въздействие на опасни и вреди фактори. Умората не е единствената причина за работни травми. Изследванията показват, че травматизмът по време на работа в значителна степен се обуславя от психични причини [20]. Работните травми при физически натоварени дейности са в пряка връзка с личните качества на човека [26]. Хората с по-малки възможности за компенсиране на неблагоприятните си състояния като умора, сънливост, лошо настроение са обективното предразположени към нещастни случаи. Установено е отрицателното влияние на емоциите върху качествата на вниманието и цялостната дейност на човека. Ограничаването и намаляването на личностния фактор върху травматизма по време на работа се постига чрез провеждане на адекватна професионална подготовка, формиране на индивидуален безопасен стил на работа, рационализация на режима работа – почивка, [28].
За някои видове операторска дейност е характерна работа в режим на очакване. В състояние на оперативен покой, операторът е длъжен да е в готовност за екстремални действия. Това е една от формите на монотонност в работата, която води до бърза умора [29]. Монотонността е неблагоприятен психофизиологичен фактор в дейността на човека-оператор. Характеризира се с подчертано намаляване на активността, общо отегчение, пресищане от повтарящи се еднородни, сравнително прости работни действия и слаби дразнители. Наличието на монотонност понижава бдителността на човека-оператор, отслабва всички психични процеси, забавя скоростта на реакциите му и е фактор за аварии и злополуки. За избягване на монотонността се изискват добра организация на дейността, апаратура, отчитаща параметрите на човека-оператор и специални сигнални устройства [3]. Дейността на човека-оператор в съвременните системи “Човек –Машина” е с намалена вероятност от физични травми, но с нарастващ дял на психичните. Психичното напрежение е обусловено от факторите повишено вниманието, натоварване на слуха и зрението, сложност и отговорност на технологичните задачи. Честото и продължително нервно напрежение предизвиква заболявания на сърдечносъдовата, нервната, зрителната и други системи на организма на човека [19]. Критериите за психично натоварване по определени фактори и според сложността на работата са представени в таблица 5.2 [18].
За ограничаване вредното влияние на психичното пренапрежение се препоръчва:
Съблюдаването на посочените препоръки е предпоставка за ограничаване на психичното натоварване, възникващо по време на работа. 5.2.3. Контрол на състоянието на човека-оператор Ефективността на ергономичните проекти и разработки се открояват в резултатите от работата на операторите. Тези резултати се оценяват в два аспекта: работна продуктивност – ефективна дейност на човека-оператор, измервана с показатели за бързодействие, надеждност, точност и т.н.; психофизиологична “цена” за достигането й, отчитането на която налага необходимостта от контрол на психофизиологичното състояние на оператора. Състоянието на човека-оператор е комплексна характеристика на вътрешните му възможности за успешно решаване на работната задачата. Състоянието на човека-оператор е многокомпонентен показател, включващ комплекс от физиологични и психични параметри, вариращи в широки граници не само за различните хора, но и у един конкретен човек в различни моменти от време [18]. Видове контрол на състоянието на човека-оператор (фиг.5.4.) В зависимост от поставените цели контролът е изследователски, констатиращ и прогнозиращ.
В зависимост от прилаганите методи контролът на състоянието на човека става чрез анализ на измененията на негови физиологични, психични, биохимични показатели. Физиологичните показатели характеризират степента на напрегнатост на организма, но невинаги позволяват да се определи работоспособността на оператора, а още повече нейното изменение. Освен това за използването им е необходима сложна апаратура, регистрираща и отчитаща произтичащите изменения в организма на човека [19]. Психичните показатели, като тези на паметта, вниманието и др., корелират (се свързват) по-тясно с резултатите от дейността, отколкото физиологичните, поради регулиращата им функция в дейността на човека. Психичните показатели са със сравнително висока прогностичност, но имат и недостатъци, понеже за измерването им се изисква специално тестване на човека-оператор, отделящо го от изпълнение на основната дейност [12]. Биохимичните показатели (например пулс, състав на кръвта) дават информация за степента на напрегнатост на човека-оператор, възникваща в стресови ситуации. Но се използват рядко поради трудностите при регистрирането им в процеса на работа. Информация за състоянието на човека-оператор може да се вземе в естествена и изкуствена среда. В първия случай информацията се получава естествено – в хода на изпълняване на основната дейност на човека. Във втория случай основната дейност се прекратява, възлага се специален тест – изкуствена среда, при която се снемат сигналите за състоянието на човека-оператор. По метода за изкуствени въздействия се правят почти всички тестове [33]. Методите за контрол на състоянието на човека-оператор са контактни и безконтактни. При контактните методи сигналите се получават от датчици, поставени по тялото на оператора. При безконтактните методи сигналите се образуват естествено в хода на изпълнение или на самата дейност, или при обработка на тестовото задание [18]. Методите за контрол на състоянието на човека-оператор трябва да отговарят на изисквания за: липса на изменения върху работата на оператор;, малка инерционност – получените резултати да са в реално време; висока устойчивост на шумове; достоверност; информативност; непрекъснатост – за прогнозиращия контрол . Функционалните състояния на човекът-оператор в процеса на работа са два типа благоприятни и неблагоприятни (табл.5.3). В първия случай организмът се мобилизира, състоянието на човека-оператор обуславя нормална ефективност на работата му. Във втория случай измененията в състоянието на оператора излизат извън границите на установените норми. Такава реакция на организма се съпровожда с изразени нарушения на работоспособността на човека-оператор. Благоприятното състояние за човека-оператор е това на оптималната работоспособност, която в редица случаи изисква повишено внимание и готовност за екстремално действие. Състоянието на готовност е важно за оператори, работещи в режим на очакване (при управление на автоматизирани технологични процеси). Нормално човекът-оператор се намира в състояние на оперативен покой и следи за работата на автоматиката. В същото време е постоянно готов за активна намеса при възникващи ситуации, което изисква поддържане на определено равнище на способността за реагиране на неочаквани сигнали [29]. Показател за състоянието на готовност е коефициентът на работната готовност, определен по формула:  (5.1)
където τср е средната стойност на времето за реакция; τоп – времето за реакция в даден момент от работата (изчислява се по серия измервания). Стойността на коефициента на работната готовност Крг по правило е по-малка от единица и се изменя в течение на работния ден. При нормално състояние е в границите от 0.45 до 0.65. Таблица 5.3. Показатели за функционалното състояние на оператора
Състоянието на оператор-наблюдател, който следи непрекъснато показанията на много прибори, се контролира чрез параметри на вниманието (обем, концентрация, устойчивост и др.). Загубата на внимание довежда до пропуск на аварийния сигнал. Състоянието на повишено внимание е избирателната готовност на мозъка за адекватни реакции на строго определени сигнали. Това състояние се характеризира със:
Към неблагоприятните състояния на човека-оператор се отнасят умората и емоционалната напрегнатост. Контролът на тези състояния дава допълнителна информация за оценка на дейността. Наличието на умора и/или на емоционален дискомфорт (независимо, че операторът може с волеви усилия, мобилизация на резервните си възможности да поддържа високото ниво на резултатност) е свидетелство или за неговата недостатъчна подготовка, или за нарушение на режима на труд и отдих. Контрол на състоянието на човека-оператор чрез речеви сигнал Използването на този метод е възможно понеже практически всеки вид дейност на оператора е свързан с речта (разговор по телефона, между колеги, рапорти, доклади и т.н.). Методът не нарушава и не изменя дейността на оператора, позволява осъществяване на непрекъснат, автоматичен, дистанционен и безконтактен контрол на състоянието на човека [3]. В речевия сигнал се съдържа информация, характеризираща не само индивидуалните качества на човека-оператор, но и неговото емоционално и физиологично състояние, т.е. могат да се отделят и диференцират отделни признаци. Към признаците, носещи информация за психофизиологичното състояние, се отнасят:
Изброените признаци показват, че контролът на състоянието на човека-оператор може да се извършва чрез анализ на енергетични, честотни (спектрални) или времеви характеристики на речевия сигнал. Енергетичните характеристики притежават сравнително ниска информативност и се използват в съчетание само с други показатели. Спектралните характеристики са информативни понеже техните промени не зависят от желанието или нагласата на оператора (т.е. не се манипулират), но практическата реализация на метода е трудна. Перспективно е използването на времевите характеристики на речевия сигнал за контрол на човека-оператор. Големи са възможностите им за диагностика на състоянието на умора. Известно е, че в това състояние у човека се забавят много реакции, снижава се активното функциониране на редица системи в организма. Естествено това води до изменение продължителността на произнасянето на думите във фразите, пауза между думите, продължителност на сричките и паузите между тях. При това достатъчно прогностичен се оказва последният показател [18]. Контрол на състоянието на Човека-оператор чрез актограма Към безконтактните методи за изследване и контрол на състоянието на човека-оператор спада и актограмата – регистриране на непроизволни премествания на положението на тялото на човека по отношение на креслото. Актограмата е най-удобна при регистрирането на състоянието на умора у оператор, намиращ се в състояние на оперативен покой, работещ в режим на очакване на сигналите. Информацията за състоянието на оператора във вид на електрически сигнал се снема с тензодатчици, закрепени на металната основа под седалката на стола. По честотата на колебанията в актограмата е възможна диагностика за граничните стойности при три състояния на човека-оператор: умора (0.23-0.32Hz), нормална работоспособност (0.15-0.23Hz), загуба на бдителност, сън (по-малко от 0.15Hz). Праговете на изменение за всяко от тези състояния са строго индивидуални за различните хора. Контрол на състоянието на Човека-оператор чрез фотометрия Към безконтактните методи се отнася също високочестотната (ВЧ) фотометрия – измерване характеристиките на излъчване (интензивност, спектър на излъчване) на пръстите на ръцете на човека-оператор в поле с високочестотен разряд. Открита е тясна корелация между тела с температурно излъчване и големината кожно галванична реакция (КГР), известен контактен метод за контрол. За провеждане на безконтактен контрол може да се използва също регистрирането на плътността на лъчевия поток от инфрачервения диапазон в слепоочната област на оператора. Регистрирането става със сериен топловизьор, работещ в режим на радиометър. Проявява се висока корелация (до 0.74) между вероятността за безпогрешна работа и изменение плътността на лъчевия поток [18]. Контролът на състоянието на човека-оператор изисква нормиране на допустимите отклонения на измерваните физиологични и психологични показатели от техните номинални отклонения. За определянето им във всеки конкретен случай може да се използва един от следните подходи. 1. Показателите за състоянието на човека-оператор се считат за нормални в процеса на работа, ако отклонението им не е по-голямо от ± 10 % от изходното им равнище. 2. Показателите за състоянието на човека-оператор се считат за нормални, ако тяхното изменение в процеса на работа е незначимо (в статистически смисъл) в сравнение с изходното ниво. Пояснение: В резултат на статистически анализ на психологичните и физиологичните показатели за определен контингент оператори се намира математическото очакване Мi и средноквадратичното отклонение σi за тези показатели. Допустими в процеса на работа се смятат тези от тях, които се намират в интервала Мi ± 2σi. В зависимост от нужната точност съобразно статистическия материал и вида на изследвания показател може да се използва един или друг подход. Използват се три режима на системата за контрол: изследователски, обучаващ и работен. В изследователския режим се маркират основните параметри за контрол. Режимът на обучение позволява “настройване” на системата към индивидуалните особености на човека-оператор. В тези режими се набира статистическа информация за построяване на модел на нормална работа в работен режим. В режим на обучение по резултатите от измерванията на параметри и тестови проверки за психофизиологичното състояние се получават данни за изходното състояние на човека-оператор. В работен режим периодично се измерват избраните показатели и се вземат диагностични и управленски решения, т.е. решения за диагностика (при отклонение от нормите) и за нормализация (управляване) на състоянието на човека-оператор. Прилагането на системата за контрол позволява извършване на текущ контрол на състоянието на човека-оператор; извеждане на препоръки за управлението на човешките и машинните звена на системата “Човек – Машина” [5]. Крайната цел на контрола и диагностиката е нормализирането и ефективното управление на състоянието на човека-оператор. В резултат на контрола се разработва комплекс от въздействия, насочени към предотвратяване на неблагоприятни състояния и грешки на човека-оператор, както и за съхраняване на неговото здраве. Извършват се корекции в режима на труд и отдих, променят се някои външни дразнители, прилагат се различни методики за и саморегулация на състоянието на човека [16]. Стъпки напред в посока на подобряващи състоянието на човека допълнителни външни фактори са използването на функционалната музика и специално подбрани аромати. Ефективно средство за нормализиране състоянието на човека е снемането на възникващите в процеса на работа нервно-психическо натоварване и умора с методите на индивидуалната (автотренинг) и груповата психотерапия. Реализира се идеята за имитиране и дори доближаване до естествено природно обкръжение в специални помещения или открити пространства за почивка и релаксиране с помощта на картини от природата, цветя, храсти, алеи, фонтани, със светлина, динамични цветове и музика [4]. ЛИТЕРАТУРА
Каталог: users -> Iliev -> zveno -> biblio2 -> 2010 -> Didka kr variant Didka kr variant -> Азбучен показалец на основните понятия Didka kr variant -> Част първа методологични проблеми Didka kr variant -> Част трета ергономична характеристика zveno -> Развитие на електронното обучение в хтму софия веселин Илиев, доцент, д-р инж 2010 -> Техническа използваемост 10. Техническа използваемост biblio2 -> Колоидна химия Изтегляне 345.45 Kb. Сподели с приятели:
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
