Радикални ученици за революционни църкви” Ръсел Бърил съдържание



страница1/7
Дата05.01.2017
Размер1.21 Mb.
  1   2   3   4   5   6   7


РАДИКАЛНИ УЧЕНИЦИ ЗА РЕВОЛЮЦИОННИ ЦЪРКВИ”

Ръсел Бърил
СЪДЪРЖАНИЕ

Предговор

1. Великото поръчение

2. Какво е ученик

3. Мисията в Новия Завет

4. Какво правим?

5. Основа на адвентната мисия

6. Целта на адвентната мисия

7. Доктрините развиват ученици

8. Адвентна евангелска стратегия

9. Епилог

(Заб.: всяка от отделните глави (големите заглавия) са на нова страница)


ПРЕДГОВОР

Положителният отзив за книгата ми “Революция в църквата” е впечатляващ из цялата Северо-американска дивизия. След публикуването си към мен започнаха да пристигат въпроси от единия до другия край на дивизията относно това какви църковни членове са необходими, за да се осъществят идеите, които се намират в книгата. Църкви из цялата дивизия изучаваха как могат да внедрят тези идеи. Цели конференции изследваха възможността да се задвижат в тази нова посока.

Но в действителност това не е нова посока - защото е толкова стара, колкото и самият Нов Завет. Църквата, родена от Святия Дух през 31 г. След Христа, все още се обновява от Святия Дух в края на 20-тото столетие. Бог постоянно се опитва да обнови църквата Си чрез Духа, така че тя да може да изпълни мисията на Христос.

Когато църквите започнаха да изследват модела за мирянска служба, както е изявено в “Революция в църквата”, стана ясно, че е необходимо едно ново разбиране на термина “ученичество”. Днес за много християни фразата “ученици на Исус” просто означава онези, които са отдали живота си на Христос и са верни в присъствието (посещението) на църква и даването на дарби. Но това не е идеята за ученичество, която се проповядва (на която учи) в Новия Завет. За да бъде някой наистина новозаветен християнин, означава да живее радикален живот на ученичество - идея, напълно чужда на повечето адвентни църкви в Северна Америка днес.

Трябва да извършим две неща, ако искаме да осъществим един модел на мирянска служба в църквите в Северна Америка. Първо, нуждаем се да променим мисленето на настоящото членство. Стилът на живот на формалния адвентист в днешно време е стил на отпочиване и наблюдение - на посещаване и плащане. Всичко това трябва да се промени, както писах в “Революция в църквата”. Но да се промени стилът на един адвентист от пасивен в активен няма да е лесно. Промяната ще стане бавно. Необходимо е масивно превъзпитаване в новозаветния модел на служба, също е необходимо да се създадат нови модели и примери на активни християни.

Втората част на този модел е преоценка на това как “правим евангелизъм”. Ако сме истински посветени на нов стил на членство, тогава всички, които се присъединят към църквите ни, трябва да знаят, когато се присъединят, че Божият план за тях е да станат ученици, активно ангажирани в служба. На практика това означава, че може да се нуждаем, да изискваме повече от нови членове, отколкото изискваме от настоящи. Кандидатите за кръщение ще се нуждаят да бъдат научени на ученичество като част от процеса за подготовка. Ще се нуждаят да се подготвят да живеят като радикални ученици на Исус дори новият им стил на живот може да се различава от този на настоящите членове. Не трябва да позволим на новоповярвалите просто да възприемат едно интелектуално разбиране на доктрините на църквата.

Всъщност може да бъде по-лесно да се ангражират нови членове в процеса на промяна, отколкото да променяме сегашни членове. Затова има голяма вероятност два вида църквовни членове да съществуват в църквата: онези, които са станали истински ученици, и онези, потънали в лаодикийски сън. Ще бъде предизвикателство за революционните църкви да помогнат на нови членове да не изпаднат в безразличие (лаодикизъм) и в същото време да не са критични към църковни членове, които са потънали в това състояние. Няма да е лесно да се запазят двете групи в църквата по време на този преход, а той ще изисква положително ръководство на църквата и търпение. Колкото повече нови хора се присъединяват към редовете на радикалните ученици, по-старите членове могат да започнат да прихващат възгледа на радикалното ученичество. Веднъж да се ангажират в радикално ученичество 23% от активните членове, процесът на преобразяване би трябвало да се ускори.

Целта на тази книга включва три процеса:

1. Радикално да се основе ученичество като целта на евангелския процес.

2. Библейски да се дефинира ученичеството

3. Да се изследва евангелският процес.
Също се надявам да предложа предположения за това как да създадем по-скоро ученици, отколкото просто църковни членове, когато евангелизираме. Най-сериозната ми молитва е да се появи нова категория адвентисти, когато църквата навлезе в нов век - адвентисти изцяло в хармония със Святия Дух и упълномощени от Него за изпълнението на Христовата мисия.

За да се изпълни тази цел, тази книга също ще обърне сериозно внимание на мисията на църквата от Новозаветна песпектива. Мисията на Христос заповядва ли формирането на ученици като главната цел на църквата? В началната част на тази книга внимателно ще изследваме великото поръчение, дадено от Исус като основата за разбиране на нашата мисия. По-нататък ще изследваме и тройната ангелска вест като тълкуване на великото поръчение за последните дни.

Дискусии с адвентни пастори днес разкриват объркване по отношение на мястото на кръщение в евангелския процес. Много пастори изказват предположението, че главният фокус на великото поръчение е да се доведат хора до приемане на Исус като Спасител. В тази група има тенденция да не се поема грижа да се доведат хора до членство в Адвентната църква, докато не се доведат при Христос. За това доктрина и членство трябва да се разграничават. Човек може да бъде доведен до ученичество в Христос, без да е доведен до членство в църквата или дори без да е научен на библейските доктрини.

Очевидно този подход има сериозни последици за това как адвентистите “правят” евангелизъм. В миналото адвентистите са разбирали, че библейската заповед включва два процеса: довеждане до Христос и също до членство. Тези методи са се разглеждали като непрекъснат процес без възможност да се разграничи. Затова евангелските ни стратегии са се съсредоточили по-скоро главно върху доктринални представяния отколкото традиционния евангелски подход за довеждане на хора до начална вяра в Христос. Адвентният евангелизъм не е пренебрегнал да проповядва вяра в Христос. Всъщност такова проповядване е имало голяма тежест с много евангелисти (благовестители) през последните години.

В изследването ни на Новия Завет и мисията, заръчана ни от нашия Господ, ще се опитаме да открием дали доктриналното представяне би трябвало да е част от евангелския процес или би трябвало да разделим (разграничим) двете. Доналд Мак Гаврън, основател на съвременното църковно движение за израстване, е разграничил тези вде идеи. Той е изказал твърдението, че мисията на Христос включва това, което Той е определил като “обучаване на ученици” и като допълнение се явява работата на “усъвършенстване”. “Обучението на ученици” е дефинирано като “началното довеждане при Христос” и “усъвършенстването” като “обучаване на хората как да живеят като християни”. Мак Гаврън наблюдавал, че църквата специализира в “усъвършенстването” и отделя малко време за “обучаването на ученици”. Затова той подтикнал църквата вместо това да специализира върху “обучение на ученици” и да не се тревожи толкова много за “усъвършенстването”.

Намеренията на МакГаврън били добри - имал искрено желание да види повече хора, доведени при Христос. Но това тясно определение на “обучаване на ученици” накарало мнозина да престанат да са загрижени за довеждане на хора в радикално ученичество с Исус. Вместо това наблягало се е просто дастигнат до приемане на Христос. Следователно малко се е наблягало на “усъвършенстването” на МакГаврън. Резултатът е, че много християни не са израстнали в Христос, но са останали в зародишната фаза.

Много адвентни пастори, които са повлияни от движението за църковно разрастване, несъзнателно са приели небиблейското разбиране на МакГаврън за ученичеството. Докато движението за църковно израстване има за резултат много добро, в Адвентната църква трябва да сме внимателни да не приемем небиблейските му идеи. Затова тази книга ще изследва библейското поръчение на Христос, като внимателно дефинира ученичеството и развива библейски модел на мисия и библейска евангелска методология, която ще даде възможност на Адвентната църква вярно да изпълни мисията на Христос.

Църквата на адвентистите от седмия ден трябва да навлезе в 21 век с по-голямо посвещение по отношение на неводършената си задача да занесе вечното евангелие на целия свят. Когато веднъж радикално установим мисията на църквата, ще предложим методология на евангелизъм, която ще даде възможност на църквата да изпълни великото поръчение. Като сме казали всичко това, трябва да запомним, че изпълнението на Христовата мисия няма да настъпи просто от използване на правилната методология. От най-голяма важност е нашата зависимост от силата на Святия Дух да убеждава и да обръща сърцето. Докато Святият Дух може да формира ученици със слаба методология, този автор вярва, че когато църквата използва методология в съгласие с мисията на Христос, членовете ни ще получат много по-велико упълномощаване чрез Святия Дух.


1. ВЕЛИКОТО ПОРЪЧЕНИЕ

“А единадесетте ученика отидоха в Галилея, на бърдото, гдето Исус им определи. И като Го видяха, поклониха Му се; а някои се усъмниха. Тогава Исус се приближи към тях и им говори, казвайки: Даде Ми се всяка власт на небето и на земята. Идете прочее, научете всичките народи и кръщавайте ги в името на Отца и Сина и Святия Дух, като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал; и ето, Аз съм с вас през всичките дни до свършека на века [Амин].” 1

Така приключи временното пребиваване на нашия Господ според описанието на Матей за живота Му. Съществено в това последно изказване на Христос е поръчението на Неговите ученици. Тук Исус нарежда декорите за всичко, което предстои да се случи с младата църква, която е основал.

Великото посвещение стои като “Magna Carta”* [заб. под черта: Magna Carta - ] на християнската църква - неговата причина за съществуване. Наречено е “великото поръчение” заради важността на поръчението. То обхваща всичко.

Фредерик Брунер забелязва петте “всички”, които формират великото поръчение. “Всичката власт”, “всички нации”, “в името на [Бога на всички]”, “всичко, което съм ви заповядал”, “с вас през всичките дни”.2

“Поразителният обхват на това “всички” дава заслуженото име “велико” на това поръчение.”3

Сцената на планината напомня за подобна такава петнадесет столетия по-рано, когато Йехова събрал в една нация току-що освободените роби на планината Синай. Там Бог говори и упълномощи Израел да бъде Негов народ и да слуша закона Му. Сега Исус е готов да упълномощи новия Израел.

На планината на преображението възкръсналият Исус се явява на учениците Си точно както Мойсей е записал, че Той се е явил на жените. Той не идва непременно с цел да докаже, че е възкръснал от мъртвите, но с цел да открие, че Неговото състояние на “възкръсване” му дава власт да извърши поръчението, което е на път да даде (Матей 28:18). Фактът, че Исус е възкръснал от мъртвите, дава огромна власт (сила) на поръчението, което е готов да предаде на Неговите съмняващи се ученици.


Хора, които се съмняват, и великото поръчение

Това ново откровение на авторитетния Исус провокира учениците с почит да се поклонят пред Него. Въпреки това е удивително как матйе 28:17 свидетелства, че сред учениците все още е имало такива, които се съмняват. Не всеки бе готов да Му се поклони. Очевидно не беше само Тома този, който се съмняваше във възкресението на неговия Господ - и други от единадесетте все още имаха съмнения в деня, когато беше дадено великото поръчение. Но техните съмнения не попречиха на Исус да сподели с тях великото поръчение. Всъщност това, което текстът наистина посочва, е, че поръчението е дадено за съмняващите се ученици.

На онези от нас днес, които може би имат съмнения относно Исус, им е дадена заповед въпреки това да отидат и да формират ученици. Когато направим това, онези съмнения ще се разпръснат. Тук отново, може би индиректно, Исус съветва, че най-добрият начин да се премахнат съмненията е да бъден ангажирани във формирането на ученици.

Когато Исус се явява в тази група на прекланящи се и изпълнени със съмнение ученици, Той не пренебрегва онези, които се съмняват, но ги включва. Стих 18 разкрива, че Той е дошъл при тях, докато са извършили поклонение и са се съмнявали. Не е нужно нашите съмнения да бъдат напълно разрешени. Исус иска да дойдем, да се поклоним и да се ангажираме във формирането на ученици въпреки нашите съмнения, защото нашите съмнения ще изчезнат само като сме ангажирани в мисията на Христос.

Не всички от учениците Му са пред прага на зрелостта във вярата. Тези ученици разбират Кой е Исус. Дори е възможно да Му се покланят с почит. Но тяхната вяра е все още недоразвита, със съмнения. Но Исус не ги изключва от общение с учениците, нито ги изключва от отговорността да изпълнят великото поръчение. Всъщност Исус фокусира поръчението към всички единадесет ученици, не само към онези, които Му се покланят без съмнение.

Бързо научаваме, че човек може да бъде ученик на Исус и все още да има съмнения. Тогава ученичеството не е само за онези, които са “пристигнали”. Включва и онези, които имат едно главно посвещение към Христос, но се опитват да разрешат съмненията си. По-късно ще изследваме по-обстойно значението на термина “ученик”, на този етап откриваме, че това не означава, че учениците нямат съмнения относно Исус.


СЕО на вселената

Когато виждат възкръсналия Господ, учениците слушат слисани Неговите почти невероятни думи: “Даде Ми се всяка власт на небето и на земята” (Матей 28:18). Исус не идва сега да пита учениците, както направи по-рано: “Според както казват хората, Човешкият Син кой е?” (Матей 16:13) Той идва да оповести, че е единственият с абсолютен и пълен авторитет над небето и земята. Сега Неговият авторитет не е частичен - това е неограничен авторитет. Както Фредерик Брюнер проницателно е доловил, Исус тук претендира, че е главният изпълнителен представител на цялата вселена.4 Това е най-авторитетното изказване, което Исус някога е правил. То е поразително, доминиращо и могъщо. Той вече не е кротък и смирен. Той е Онзи, Който притежава цялата власт. Какво изказване!

На планината Синай Бог първо се разкри на Израел с гръмотевичен глас да привлече вниманието върху Своя авторитет и сила. Исус сега въвежда отново тази сцена за посвещението на Неговата новозаветна църква. Това не е само Исус, но авторитетният Исус, Който извършва великото поръчение. Никъде на друго място в Писанието Исус не е представен по такъв авторитетен начин както при даване на великото поръчение. Само това е достатъчно да даде едно силно ударение. Само това е достатъчно да даде едно силно ударение на това поръчение. Не може да се приеме лекомислено. Това не е просто една от многото заповеди, които Исус, защото тя обхваща всички други Негови заповеди. Да бъдеш верен, тук означава да бъдеш верен на всичко онова, което Исус заповядва. Да не бъдеш верен на това поръчение, означава да не бъдеш верен на авторитетния Исус - главния изпълнителен представител на вселената. Ние не се осмеляваме да бъдем непослушни (непокорни) към мисията на този Исус, Който притежава тъмен, цялостен и максимален авторитет.

Адвентистите твърдят, че са църквата на остатъка, която пази Божиите заповеди и вярата Исусова (Откровение 12:17). Това е смело твърдение, което трябва да означава повече от това, че пазим съботата. То също трябва да означава, че ние сме покорни на великото поръчение. Не би било възможно да сме църквата на остатъка, която пази Божиите заповеди, ако не сме изпълнили най-авторитетната заповед на Исус - великото поръчение.

След като Се е обявил за единствения притежател на върховен авторитет, Исус сега изявява божественото посвещение: “Идете прочее, научете всичките народи” (Матей 28:19). Заповедта е невероятна. Как би могла една малка група от единадесет бедни полу-вярващи и наполовина съмняващи се души някога да изпълни такъв грандиозен план - да спечелят ученици от всички нации? Единственият начин, по който би могло да се осъществи това, е чрез силата на всевластния Исус.

Тази заповед трябва да е затруднила онези първи ученици. Как би било възможно да се утвърдят ученици от целия свят? Дори сега тази задача изглежда тежка за църквата - след 2000 години. Но заповедта в текста е неразривно свързана с авторитетния Исус. Тази задача може да се изпълни единствено чрез Неговия авторитет. След като Исус е главният изпълнителен представител на вселената, учениците могат да бъдат насърчени да отидат в света и да разгласят вестта за възкресения Христос и да формират ученици за Него от всички нации.

По тази причина основите за една мисия са вкоренени дълбоко в божествеността на Исус Христос като върховен Господ на небето и земята. Причината за християнската мисия сред нациите може да бъде разбрана само в контекста на възкръсналия Господ, Който е победил смъртта. В основата на това поръчение е неопровержимата мисъл, че същият този Исус ще им даде силата и средствата да довършат мисията, която им е възложил. Затова Той обявява като последен компонент от посвещението, че ще бъде с тях до свършека на света (стих 20). Това, че ще бъде с тях е заради народите, които трябва да бъдат достигнати. Това не е безусловно уверение за Неговото присъствие, но смело твърдение, че ще бъде с тях в мисията. Брюнер отново долавя:

“В непосредствения си контакт уверението на Исус “със” беше дадено само на учениците, които обучава. Не би било честно спрямо великото поръчение е засвидетелствано от Матей, да се каже, че това специално “със” на Исус се отнася за всички, които наричат себе си християни - то не е дадено “безусловно”, както ние понякога казваме. То е дадено с условие - за християнските мисионери.”5

Учениците не трябваше просто да отидат сред народите. Те трябваше да отидат “затова” - защото Христос е притежателят на абсолютния авторитет над народите. Затова те не трябва да отидат на тазе мисия без присъствието на Онзи, Който има най-големия авторитет. Същественото в призива на великото поръчение е обещанието на Духа, Който напълно се изявява на Петдесятница.
Знамения и чудеса като удостоверяващи истината знаци

Както другите автори на евангелия представят великото поръчение в края на техните книги, ние намираме дори по-силно подчертаване за присъствието на Святия Дух при учениците, когато изпълняват мисията на Христос. В евангелието на Марко Исус порицава съмняващите се ученици, след това им заръчва да проповядват добрата вест на целия свят. За разлика от твърдението, че Той има целия авторитет, както е цитирано в евангелието на Матей, то в това на Марко Исус изявява, че учениците ще имат една авторитетна служба, която е засвидетелствана от знаменията, които ще ги съпътстват в тяхната служба за Него. Съществено в описанието на Марко е същото присъствие на Исус с учениците, което им дава възможност да извършат мисията Му чрез авторитетната Му сила - не чрез човешка сила.

Ние, адвентистите, сме малко уплашени от замения и чудеса. Ние добре знаем, че дяволът може да фалшифицира в тази област. Но ние не можем да пренебрегнем факта, че чудеса, значения ще придружават проповядването на Божието Слово. Исус изяснява това доста добре тук, в евангелието на Марко. Елън Уайт също твърди, че знамения и чудеса ще бъдат нещо общоприето, когато късният дъжд се излее върху Божия народ.6

Не можем да пренебрегнем свръхестественото. Не трябва да зависим прекомерно от чудеса, но трябва да внимаваме да не пренебрегнем присъствието на знамения и чудеса като свидетелство за делото на Святия Дух в Божията църква. Не става въпрос за “правилност на доктрината”, поставена в контраст със знаменията и чудесата. Ако имаме всички правилни доктрини, но ни липсва Духа, то адвентизмът не е истинската църква на Исус. Църквите, в които присъстват знамения и чудеса, но липсва правилно учение, също не са истинската църква. Това, което удостоверява истинската църква, е наличието на знамения, чудеса и силата на Духа с правилни библейски учения. Дано Адвентната църква да преживее и двете!

Разказа на Лука също съдържа обещанието: “И ето, Аз изпращам върху вас обещанието от Отца Ми; а вие седете в града [Ерусалим], докато се облечете със сила отгоре” (Матей 24:49). Всяко от евангелията счита същата мисъл като съществена в даването на великото поръчение - силата на Святия Дух да направи възможно изпълнението на мисията на възкръсналия Господ. В действителност силата на Духа беше от съществено значение за изпълнението на тази мисия, че Исус заповяда на учениците да чакат, докато получат тази сила, преди да отидат сред народите със сила от Него.
Организационният принцип на новозаветната църква

Заповедта тук е далеч по-различна от тази дадена на Израел. Израел бе упълномощен да създаде едно загрижено общество, което да е отражение на истинския Бог. Те бяха поставени на кръстопътищата на една цивилизация, където всички народи щяха да идват при тях и да учат за истинския Бог. За разлика от всичките народи, които идват при Израил, Христос упълномощава новия Израел да отиде при народите. Това разкрива една главна missiological разлика между Израел и църквата. Църквата на Исус не трябва да е организирана според образеца на Стария Завет, но върху един напълно нов ред. Трябваше да бъде организирана заради изпълнението на мисията на Христос - формирането на ученици сред всички нации. Тогава църквите на великото поръчение трябва да са сигурни, че имат сполучливо интегрирана организация, която да изпълни Христовата мисия. Това изисква една непрестанна преценка, тъй като многократно онези неща, които първоначално са правени заради Христовата мисия, не продължават да помагат в изпълнението на тази мисия.

Много църковни общества днес предлагат програми, които са на територията на техните църкви и очакват хората да дойдат там за инструкция. Това е една парадигма на Стария Завет. Църквата не трябваше просто да бъде събрано общество, което стоеше като свидетел за Христос. Всевластният Исус упълномощи Неговата църква да “отиде”. Само когато църквата се разпръсне като сол в света, ще може наистина да бъде църквата на великото поръчение. Повечето адвентни църкви разбират добре как да управляват събраната църква, но сме направили малко, за да обучим нашите членове да бъдат разпръснатата църква. Ние разбираме образа (имиджа) на “крепостта”, но не успяхме да разберем образа на “солта” на църквата. Това не означава, че не се нуждаем църквата да бъде “събрана” - но че сама не формира църквата на великото поръчение. Нуждаем се да бъдем църквата, разпръсната в света.

Много адвентисти разбират как да управляват събраната църква. Те канят свои приятели на църковни събрания, евангелски срещи и други дейности на местната църква. Това е чудесно, но не е пълната картина, която Исус е дал. Църквата не е сградата, църквата са хората. Затова където и да са хората от църквата, там е църквата. В понеделник църквата може да бъде в офиса, във фабриката или в здравния клуб. Когато членовете си взаимодействат с хората от света в техния бизнес и удоволствие, то те са разпръснатата църква. Църквите на великото поръчение ще се нуждаят да възпитат членовете си да бъдат “църква” на дело и в действие.

Прекалено дълго сме разделяли нашата работа и почивка от района на църквата. Трябва да ги интегрираме отново. Вече не живеем според модела на Стария Завет. Не можем да чакаме хората да дойдат при нас. Заповедта на Исус е коренно различна от старозаветната парадигма - ние сме призовани да отидем в света и да спечелим ученици. Понастоящем църквите са основани повече на старозаветната парадигма, отколкото на модела за великото поръчение. Време е църквите да бъдат реорганизирани на една новозаветна основа.

Някои изказват предположение, че ударението би трябвало да бъде на “формирането на ученици” отколкото на “отиване”. То звучи хубаво с изключение на това, че изглежда библейският текст да набляга повече на “изпращане” отколкото на “формиране на ученици”. Това не омаловажава формирането на ученици като цел; но такова печелене на ученици трябва да се осъществи по-скоро в процеса на отиване, отколкото църквата да бъде в очакване да дойдат хора в нея, както е било в старозаветната парадигма. Тази книга ще се опита да представи изключително ясно, че нашата основна цел във великото поръчение е формирането на ученици. Но църквата не може да се задоволи просто да се отпусне и да възпитава хората да бъдат ученици. Призивът на Исус е непогрешим: църквата трябва “да отиде” и в процеса на “отиването” да формира ученици.

Заповедта на великото поръчение е създаването на една “разпръсната” църква като доминираща форма на църква, а не сегашното състояние, където църквата като “събрана” е доминираща. Това не означава, че не се нуждаем от “събрана” църква, но означава, че не трябва да е главната форма на църква. Истинската църква на великото поръчение е църквата, която е разпръсната като сол в обществото. В процеса да сме разпръснатата църква сме призовани да спечелим ученици от онова общество, в което сме разпръснати.

църквата винаги е била склонна да има удовлетворение от това, което е осъществила - и не успява да продължи напред. Исус не можеше да използва по-авторитетна заповед от онази във великото поръчение. Той изисква учениците Му да отидат. Тази авторитетна заповед е използвана още три пъти в това евангелие (Матей 278, 11:4, 28:7). Във всеки един от случаите е използвана като указание (декрет) хората физически да отидат някъде. Така би могло добре да се преведе като “Развижете се”.7 Тъй като Христос е нашият възкръснал Господ, ние, неговите ученици, трябва да се организираме в църковната общонст и да намерим начини да останем във връзка с хора, които не са свързани с Исус.

Това не е заповед, която учениците на Исус могат да пренебрегнат. Те не са помолени да отидат сред народите, на тях им е дадена заповед да отидат и трябва да има настойчивост, свързана с тяхното тръгване. Други пасажи посочват, че е било необходимо да чакат сила, но това чакане е трябвало да продължи само десет дни. След това идва Петдесятница, слиза Святият Дух и на църквата се дава сила да извърши мисията си. Не е било нужно да се чака повече. Силата, дадена на Петдесятница, сега е изцяло на разположение на учениците. Затова неотложността на великото поръчение принуждава църквата да участва в мисията на Христос сега.

  1   2   3   4   5   6   7


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница