Радикални ученици за революционни църкви” Ръсел Бърил съдържание



страница6/7
Дата05.01.2017
Размер1.21 Mb.
#11905
1   2   3   4   5   6   7

6. ЦЕЛТА НА АДВЕНТНАТА МИСИЯ

Адвентната мисия е вкоренена и основана в надеждата за второто идване на Исус Христос. Основата на тази мисия е била и трябва да продължава да бъде проповядването на тройната ангелска вест от Откровение гл. 14, за да подготви един народ за идването на Господ. Това разбиране за мисия придава неотложност и посока на мисията на Църквата на адвентистите от седмия ден.


144 000

църквата не само трябва да разбере какво дава искра на смисъла на мисията, тя също трябва да разбере какво се надява да извърши като резултат от провъзгласяването (оповестяването) на тройната ангелска вест. В предишната глава споменахме, че целта на нашата мисия трябва да бъде подготовката на един народ, който е обучен и готов да посрещне Исус, когато се завърне. Този краен продукт е от съществено значение в самата тройна ангелска вест. Откровение 14:12 векларира, че тези вести формират народ, който пази Божиите заповеди и остава верен на Исус. В тази глава искаме да покажем, че това е целта на адвентната мисия и че това е съществено в Откровение, глава 14. Адвентистите също са видяли връзка между проповядването на тази вест и 144 000-те хиляди, споменати в предишните пет стиха на Откровение 14 глава.

“И видях и, ето, Агнето стоеше на хълма Сион, и с Него сто четиредесет и четири хиляди, които носеха Неговото име и името на Неговия Отец, написано на челата им. И чух глас от небето като глас на много води и като глас на силен гръм; и гласът, който чух, беше като глас на свирачи, които свиреха с арфите си. И пееха като че ли нова песен пред престола и пред четирите живи същества и старците; и никой не можеше да научи песента освен сто четиредесет и четирите хиляди, които са били изкупени от земята. Те са ония, които не са се осквернили със жени, защото са девственици; те са, които следват Агнето, където и да отива; те са били изкупени измежду човеците за първи плодове на Бога и на Агнето. И в устата им не се намери лъжа; те са непорочни.”1

В адвентното разбиране 144 000 са символ на хората, които са готови да посрещнат Исус по време на второто идване. Тази група не е изключителна; по-скоро е определена да бъде група, която да включи хора от всички народи на земята, които са готови да посрещнат техния завръщащ се Цар. Адвентистите разбират, че проповядването на тройната ангелска вест е предназначено да формира хората, които са описани в тези стихове. От тук следва, че същественото във вестта на трите ангела трябва да са инстументите за формиране на ученици. Ако вестта формира (произвежда) тези хора, то вестта формира ученици. Следователно целта на адвентната мисия е да формира тези хора, чиито брой 144 000 символизира цалото множество от изкупените при второто идване на Исус. Забележете характеристиките на тези хора, които са готови за Второто пришествие, както Йоан ги изброява в пасажа:

1. Те имат името на Отец, написано на челата си (стих 1). Тези хора живеят в пълно посвещение на (към) Бог; затова Отец може да постави името Си върху тях, което показва, че те изцяло принадлежат на Него. Единствено онова, което изцяло принадлежи на някого, може да има написано върху си името на тази личност. След като то е провъзгласено за тези хора, трябва да приемем, че те са изцяло посветени на господството на Христос в техния живот.

2. Те са изкупени (стих 3). Принадлежат на Бог, защото са изкупени от кръвта на Голгота. Само изкупените с кръв крешници могат да бъдат готови да посрещнат Исус. Призивът на Учителя е не просто за ученици, но за ученици, които напълно са приели Исус Христос като Спасител. Това е основата на нашето ученичество.

3. Те притежават чиста вяра. За разлика от онези, които приемат виното на Вавилон и участват в нейното блудство, тези хора не са осквернени от великия Вавилон. Не са участвали в нейното вино. Нито са участвали в блудство с нея. Въпреки поразителното отстъпничество на последните дни - отстъпничества, които, както казва Писанието, биха могли да измамят дори избраните (Матей 24:24) - тези хора са запазили чистата Исусова вяра. Тази абсолютна лоялност към ученията на Исус води началото си от тяхното пълно посвещение към Него.

4. Те следват Исус навсякъде. За разлика от онези, които следват звяра и неговия образ. Откровение описва един народ, който следва Исус. Те следват всичко, което Исус е заповядал. Покорството е жизнена част от техния живот, защото те са ученици, които живеят в абсолютно посвещение към управлението на Исус. Покорството за тях не е “пътуване по работа”. Покорството е резултатът от навлизане в радикално ученичество с Исус.

5. Те стоят без вина пред трона на Бог, невинни са в Неговите очи. Те не стоят в тяхната собствена правда, но са святи, защото са били изкупени, както е отбелязано по-горе. Те са облечени в правдата на Христос; затова съдът ги е реабилитирал (оправдал) като готови да посрещнат Исус и да влязат в небето. Това не са такива, които претендират, че са ученици - те са истински ученици на Исус, личности, които са направили Исус Христос главния приоритет в техния живот.

Петте характеристики на истинските светии, готови да посрещнат Исус при Второто пришествие, напомнят за характеристиките на истинските ученици, както са изброени от Исус в евангелията. Това са хора, които живеят в пълно посвещение към управлението на Христос, като Го следват в пълно покорство. Всичко, което великото поръчение определя, тук е изброено в по-големи подробности. Откровение 14:1-12 не само определя вида на хората, които са обект на църковната мисия в края на времето, но също цитира вестта, която трябва да се проповядва, за да се развият хора, които ще живеят в пълно ученичество с Исус Христос.


Радикални ученици в края на времето

Адвентната вест, обобщена и центрирана в Откровение гл. 14, е уникално изработена от Бог да даде възможност на тази църква да се отнесе сериозно към великото поръчение. Откровение гл. 14 ни дава подробно разбиране за ученичество. Това вече не е някакъв неясен термин - за нас е превърнато в реалност. Няма извинение в тези последни дни да се съмняваме за нашата мисия. Откровение 14 гл. Изяснява ученичеството за нас в тези последни дни.

Цената на ученичеството в края на времето не е различна от онази на който и да е друг период в човешката история. Бог очаква Неговите ученици да развият още истински, напълно посветени ученици от всяка възраст в църквата, особено в края на времето, когато Бог ще завърши Христовата мисия с Неговото второ идване. Сред всички християнски групи, загрижени за формирането на ученици, адвентистите от седмия ден би трябвало да са начело заради тяхното по-дълбоко разбиране на великото поръчение, както е развито в тройната ангелска вест.

Ако целта на адвентната мисия е да формира хората, описани в Откровение 14:1-5, нашата евангелска стратегия трябва да следва образеца на Откровение 14:6-12. Трябва да проповядваме тази уникална вест в контекста на скоро завръщащия се Христос. Нашата евангелска заповед, която произхожда от великото поръчение и е изработена да бъде отличителна вест на Откровение гл. 14, трябва да бъде ръководен принцип за изпълнението на нашата мисия. Следователно адвентизмът не може никога да се задоволи да води хора при Христос, но да не ги довежда до всеотдайно ученичество. Адвентната мисия може да бъде разбрана само на фона на Откровение гл. 14 и заповедта на великото поръчение за формиране на ученици.

В този смисъл, образецът на адвентната евангелска методология трябва да се включи към печеленето на ученици. След като много църкви днес се съсредоточават върху печеленето на членове и навлизат в приятелство с хора, които само са приели Исус като Спасител, те не са формирали ученици. Следователно адвентистите не могат да следват известни евангелски стратегии, които са фокусирани повече върху първоначалното довеждане при Христос. Призивът, който Бог е тправил към тази църква, не е само да довежда хора при Исус, но и да ги призове за радикално ученичество. Ако това липсва от нашия евангелизъм, то ние се проваляме и не сме по-различни от много други църкви. Това, което прави адвентизма уникален, е разбирането му за ученичество.
Ученичество и кръщение

През последните седем години училището на МакГаврън за църковно развитие има значително влияние в адвентните кръгове. То ни помогна да съсредоточим нашата мисия още веднъж. За това можем да бъдем истински благодарни. Но един аспект от мисленето на МакГаврън е дало негативен резултат и това е определението му за “ученик” със значение на първоначално довеждане на хора при Христос.

Като резултат от това погрешно определение, което е навлязло в адвентизма, сега мнозина предполагат, че целта на адвентната мисия е по-скоро просто да довежда хора до вяра в Христос, отколкото до членство в църквата. Те изказват предположението, че двете цели трябва да са разделени: първо, би трябвало да довеждаме хора при Христос и да ги кръстим, след това, по-късно, когато са научени на адвентната вест, те могат да станат членове, ако желаят това. Това разделяне на радикалното ученичество от изискванията за кръщение накрая ще доведе до провалена и сгрешена мисия за адвентистите от седмия ден.

Кръщение, отделено от влизане в църквата, е както неприсъщо, така и в противоречие в Новия Завет, който свързва кръщението с ритуалния обед за църковно членство. Също е неприсъщо и в противоречие с инструкцията на Христос в Матей 28:19, където заповяда на последователите Си да отидат и да формират ученици. Това Той по-рано определи като нещо повече отколкото просто да бъде приет. Исус заяви, че това обучение в ученичество трябва да се направи преди кръщението - не след това. Когато човек веднъж е станал ученик, той трябва непрекъснато да бъде учен - да се съветва, да живее като ученик - така че новият ученик да може да произвежда други ученици.

Разбирането на МакГаврън за обучение на ученици е също причина адвентистите да изгубят фокуса върху Откровение 14:1-12 като целта и вестта на адвентизма. Ако целта е просто да се доведат хора до начална (зародишна) вяра в Христос, то евангелската ни методология не е необходимо да поставя ударение върху скорошното завръщане на Исус и подготовката ни за това велико събитие. Църквата може просто да доведе хора до вяра в Христос без пълно посвещение и надежда, че рано или късно ще навлязат в едно всеотдайно ученичество. Това е в противоречие с великото поръчение, което изисква формирането на ученици като предпоставка за кръщение. Навлизането на слаби християни в църквата, които не са навлезли в радикално ученичество с Исус, ще бъде крайният резултат от една евангелска стратегия, която само набляга на приемането на Христос като Спасител, а не на посвещение към Него като Господ. Тези слаби християни накрая ще разводнят живото свидетелство на църквата.
Уесли и Уитфийлд

Днес адвентизмът трябва да се върне към корените на Уесли. Уесли и Уитфийлд проповядваха по едно и също време. И двамата бяха успешни благовестители, но много от обърнатите от Уитфийлд не останаха, докато тези на Джон Уесли бяха активни. Разликата се корени в техните евангелски методологии. Уитфийлд доведе слушателите си само до приемане на Христос, докато Джон Уесли се съсредоточи върху ангажиране на обърналите се в социални срещи, където биха могли да се формират като ученици.

“Рядко (ако някога) е канел хора да приемат Христос и да станат християни на момента. Най-често канеше хора да се присъединят към едно общество - понякога ново общество, което се събирало същата вечер.”3

Тъй като Уесли се съсредоточил върху формирането на ученици, неговият метод бил повече в хармония с великото поръчение, отколкото метода на Уитфийлд. Адвентното разбиране за мисия е далеч повече в хармония с Уесли, отколкото с Уитфийлд. Това е една от причините за забележителното развитие на адвентизма. По-скоро през годините ние сме наблягали на ученичеството като основа за членство, отколкото просто приемане на Христос. Затова сме могли по-добре да запазим жетвата, която Бог ни е изпратил, отколкото са го постигнали онези църкви, които не са наблегнали на ученичеството. Сега обаче сме все по-застрашени от загубата на новообърнали се. Колкото повече наблягаме на приемането на Христос като основа за членство и колкото по-малко наблягаме на радикалното ученичество, толкова по-голям ще бъде броят на хората, които не ще успеят да останат в църквата. Това е директен резултат от настоящата адвентна евангелска методология, която набляга по-малко на формирането на ученици. Ние сме започнали да следваме пътя на Уитфийлд вместо този на Уесли:

“Брат ми Уесли действаше разумно (мъдро). Душите, които са били пробудени от неговата служба, той присъедини към своето общество и така запази плодовете от своята работа. Аз пренебрегнах това и моите - хора са една измамна сигурност.” (Quoted in Ayling, 1979, р. 201, цитирано в Айлинг, 1979, стр. 102)4

В разбирането си за евангелизъм адвентизмът се доближава до Уесли. Текущата тенденция е да забравим нашите корени, придобити от Уесли и да се придвижим към едно калвинистично в стил “Уитфийлд” разбиране на евангелизма. Според калвинистичната теология на Уитфийлд той чувствал, че когато хората веднъж приемат Христос, те са предопределени да бъдат спасени. Затова имаше малко, което да се направи в ученичеството след като те вече са били сред изкупените. Не трябва да копираме тази теология. Само когато се концентрираме да формираме радикални ученици, можем наистина да изпълним мисията на Христос, дадена на най-ранните ученици и допълнително разработена в специалната вест на Откровение гл. 14 - тройната ангелска вест - тази специална вест на Църквата на адвентистите от седмия ден.

Наложително е Адвентната църква да се върне към модел за църковно израстване на формиране на ученици, ако приема сериозно изпълнението на мисията си, както е обрисувано в Откровение 14:1-12 и Матей 28:16-20. Следващата глава ще разгледа начините, по които представянето на адвентната доктрина, както е изброено в тройната ангелска вест на Откровение гл. 14, подготвя хората за ученичество.
7. ДОКТРИНИТЕ РАЗВИВАТ УЧЕНИЦИ

В предишните глави разгледахме идеята, че основата на адвентната мисия е изпълнението на великото поръчение в контекста на скорошното завръщане на Исус. Също забелязахме, че целта на адвентната мисия е да развие истински ученици, които са готови за Второто пришествие. Това разбиране за мисия се е изградило заради адвентното схващане на Откровение 14:1-12. Вярваме, че изпълнението на тази вест е специалната отговорност на Църквата на адвентистите от седмия ден.

В предишната глава беше споменато, че Откровение 14:1-5 описва един народ, който е готов за Второто пришествие и че стихове 6-12 описват вестта, която трябва да се даде, за да развие такъв народ. Сега искаме да разгледаме Откровение 14:6-12, за да се опитаме да открием как доктрините, провъзгласени в тройната ангелска вест, развиват обучените за ученици хора от Откровение 14:1-5.

Първият ангел започва своята вест с провъзгласяването на вечното еванглелие:

“И видях друг ангел, че летеше посред небето, като имаше вечното благовестие, което да провъзгласява на обитаващите по земята и на всеки народ и племе, език и люде.”1

Езикът, използван тук, напомня за онзи във великото поръчение. Товаби означавало, че тройната ангелска вест е допълнение на онова поръчение, което трябва да се изпълни в последните дни. Вестта започва с обявяване на вечното евангелие - същата евангелска вест, която е провъзгласена от началото на времето. Евангелието не се променя. Вестта започва, че в края на времето, точно преви Второто пришествие, същото евангелие, което е било проповядвано в началото на християнството, ще е нужно да се провъзгласи със сила.

Адвентизмът първо и преди всичко има да предаде на света една евангелска вест. Въпреки че в тази книга се набляга на ученичеството като предпоставка за кръщение, това не е основата на нашето спасение. Единствено Христос е нашият Спасител. Това, което проповядваме тук, е промяна не в основата на спасението, но в евангелската методология така че да бъде ориентирана повече към обучаване на ученици, отколкото просто да се призовават хора към първоначално приемане на Христос. Евангелието, което провъзгласяваме, трябва да включва посвещение на Христос като Спасител и Господ. Трябва да приканваме новообърналите се да навлязат в радикално ученичество с Онзи, Който са приели като Спасител.

Евангелието е “добрата вест”, че Исус Христос прощава на хората греховете им въз основа на Неговата смърт на Голготския хълм. Това е изключително добра новина. Хората не могат да направят нищо, за да извършат прощението на греховете - само жертвата на Христос може да извърши това. Грешниците стават праведни не чрез дела, които изпълняват, но единствено въз основа на пролятата кръв на Христос.

Адвентистите не трябва да проповядват едно ново евангелие. Ако трябва да изпълним Откровение 14:6-12, тогава трябва да проповядваме вечното евангелие за спасение чрез благодат. Можем да го направим в обстановката на скорошното завръщане на Христос, но не трябва, не бива да се осмеляваме да добавяме каквото и да е като основата на спасението, която е вяра в Христос. Ученичеството трябва да бъде извършено не като основата за спасение, но като плод на спасение.

Първата стойка в това да подготвим хората да са готови за завръщането на Христос е да ги заведем в подножието на кръста и пълното приемане на Исус, Онзи, Който ги облича в красивите одежди на Своята безупречна праведност и ги спасява от греха. Те достигат тази праведност не чрез човешки заслуги, но единствено чрез Божията благодат.

Когато хората бъдат веднъж доведени до спасителна връзка с Исус, те трябва да се обучат като ученици. Първият епат от формирането на един ученик включва посвещение от новия християнин, като навлезе в живот на ученичество, което включва възстановяване на Божия образ. Човечеството бе създадено физически, умствено и духовно по образ Божии.2 Но този образ се опетни от греха. Битие 3:6 декларира, че човешките същества съгрешиха, преди да са хапнали от забранения плод:

“И като видя жената, че дървото беше добро за храна, и че беше приятно на очите, дърво желателно, за да дава знание, зе от плода му та яде, даде и на мъжа си да яде с нея, та и той яде.”

Грехът възникна в ума на Ева преди да извърши външното действие. Изяждането на плода беше естественият резултат от падналото й естество. Така човечеството, което бе създадено по Божии образ, се отдели физически, умствено и духовно от този образ. Физически Ева видя, че дървото беше добро за храна; духовно видя, че дървото беше приятно наглед (очите са символ на духовната природа3); и умствено видя, че дървото беше желателно за придобиване на мъдрост. Падението на нашите родители бе пълно - физически, умствено и духовно те се отделиха от божествения образ. Изкушения от този момент намериха ответната връзка в човешките сърца и техните стъпки неусетно се обърнаха към злото. Резултатът от падналата човешка природа беше грях.

Планът на ученичеството, който Исус желае, включва пълно възстановяване на човешките същества по образ Божии чрез изкупителното дело на Христос на Голгота. Исус навлезе в човешката история като съвършен пример. Неговото желание за човечеството не е нещо по-малко от пълно възстановяване до Божия образ. Но това не е възстановяване, насочено към “дела”, но възстановяване, направено възможно само чрез победата на самия Исус.

В пустинята на изкушението Исус премина по същата земя, на която се провалиха нашите първи родители и осигури пълна и съвършена победа над врага. Преодоляването на първото изкушение - да превърне камъните в хляб - донесе физическата победа. Тъй като човешката раса не надделя над извратения апетит, Исус сега спечели победа над него за човешката раса. Чрез приемане на Неговата победа можем да бъдем физически възстановени в Божия образ.

Във второто изкушение, в което Исус отказа да се хвърли от крилото на храма, Той спечели умствената победа за човечеството. Той се съпротиви на изкушението над великолепната гордост. Да изпълни един чуден акт така че хорада да Го провъзгласят за Месия само за да облагодетелства личната Си гордост, би бил точно противоположният избор на един, чийто ум е напълно възстановен в Божия образ. Като участваме в Неговата победа, и ние можем да бъдем умствено възстановени в образа на Бога.

В третото изкушение Исус спечели духовната победа, като отказа да се поклони във фалшило поклоничество. Сърцевината на фалшивото поклонение е поклонение на самия себе си. Същността на греха се съсредоточава във възхвала на самия себе си, точно това имаше в сърцето на разбунтувалия се Луцифер. Той постоянно искаше да възхвалява себе си.1 Като приемем победата на Исус над духовната гордост, можем да се освободим от поклонението на творение и да преживеем истински преклонение пред Създателя.

Победата на Исус беше пълна във всички аспекти - физическа, умствена и духовна. Всичко, което Адам изгуби в греха, беше напълно възстановено в Христос. Той предлага победата Си на онези, които приемат вечното евангелие. Той има правото да ни го предложи заради Голгота. По този начин победата на Христос престава да бъде просто борба на една личност с греха преди две хиляди години. Всеки, който приеме Христос, има възвишената привилегия да навлезе в радикално ученичество с Него и да твърди, че Христовата победа е и негова.

Целта на вечното евангелие е да насади Христовата победа в съцрата на онези, които са Го приели като Спасител. Това е първата стъпка в процеса на ученичество за онези, които са били възстановени в заветна връзка с Бога. След като са приели Исус, новообърналите се нуждаят да бъдат насочени към победата, чрез която Христос желае да възстанови в тях божествения Си образ. Исус не иска просто да ни спаси в греховете ни. Той предвижда пълна победа над греха за Своя народ чрез победоносната Си сила. Откровение 14:7 загатва за възстановяването в божествения образ като резултат от провъзгласяването на вечното евангелие от стих 6:

“И каза със силен глас: Бойте се от Бога и въздайте Нему слава, защото настана часът, когато Той ще съди; и поклонете се на Този, Който е направил небето и земята, морето и водните извори.”

Трите заповеди на този стих: “Бойте се от Бога”, “въздайте Нему слава” и “поклонете се на Този” предават вест на възстановяване, проповядвана в средата на вечното евангелие в подготовката за завръщането на Христос. Призивът, да се боим от Бога в този пасаж, напомня на определението, дадено от мъдреца Соломон:

“Страх от Господа е начало на мъдростта.”5 Призивът, да се страхуваме от Бога, предвижда умственото възстановяване на изкупените хора в Божии образ. Призовава изкупените да станат ученици, като изчистят умовете - да мислят за онова нещо, което е истинно, достойно за уважение, праведно, чисто, любезно и багодатно.6 В един век в края на времето, когато умът е покварен, призивът към ученичество изисква онези, които са отговорили на призива на евангелието, да изчистят умовете си, като непрестанно мислят за благородните страни на техния Господ. Като подготвяме хората за идването на Господа, не можем да пренебрегнем християнския стандарт за святост на ума.

Адвентизмът винаги е проповядвал високи стандарти в това отношение, но е важно тези стандарти да се представят като жизненоважна част от работата, която трябва да се извърши, за да се приготвят хората за идването на Христос. В този век, когато Холивуд иска настойчиво нашето внимание с всякакъв порок и развратени мисли, би трябвало да наблегнем на това, да запазим умовете си чисти, отколкото просто да проповядваме хората да не посещават кино. Изчистването на умовете включва всичко в този свят, което моли настойчиво за вниманието на един човек. Всичко, което отвлича ума от Христос, трябва да се изостави. По този начин стандартът на реформата на ума става много по-голям въпрос от това дали някой посещава или не посещава кино.

Когато се проповядват тези принципи, повечето хора незабавно започват процеса на реформа на ума без дори да споменават детайлите. Когато пиша това, ръководя евангелска серия от събирания. Проповядвахме принципите на реформата на ума още от първата вечер. Точно тази сутрин един от посетителите спомена, че са решили да махнат НВО и Cinemax от кабелния си обхват. Не сме споменавали НВО или Cinemax, но когато тези хора започнаха да разбират, че Исус трябва да има пълен контрол върху мислите им, те избраха да изключат тези канали.

Това, което проповядвам тук, не е намаляване, но издигане на стандартите. Вместо просто да представяме доктрините като безучастен списък от “може” и “не може”, ние представяме великите принципи на Божието Слово и позволяваме на хората да използват дадените им от Бога умове, за да правят правилните избори. Такива избори се правят в контекста на това, да сме радикални ученици на Исус, които са умствено възстановени в Божии образ.

Втората заповед на Откровение 14:7 призовава хората да въздадат слава на Бога. Докато има много начини християните да славят Бог, апостол Павел изброява един, който не би трябвало да се пренебрегва:

“Или не знаете, че вашето тяло е храм на Святия Дух, Който е във вас, които имате от Бога? И вие не сте свои си, защото сте били с цена купени; за това прославете Бога с телата си [и с душите си, които са Божии].”7

Призивът за прослава на Бога е ясно индентифициран с физическото възстановяване на човечеството, защото тялото е храм на Бога. Забележете, че идеята за тялото като божествен храм е в средата на изкупените хора, изкупени с цената на Голгота. Обитаващият вътре Христос е намерил постоянно жилище в телата на изкупените за Господа. Тези изкупени уважават телата си като място, където обитава Бог. Показват уважението си, като се грижат за телесните си храмове и се въздържат от сексуална неморалност.

В тази среда адвентистите трябва да проповядват своята здравна философия за грижа за телесния храм чрез въздържание от това, което е вредно и употреба в умереност на това, което е добро. Това се вижда като част от физическото възстановяване по Божии образ. А това не трябва никога да се представя като средство за спасение, след като Писанието ясно посочва, че грижата за телесния храм е дадена само на изкупените.

Когато хората изберат да станат ученици на Исус и да Го приемат като техен личен Спасител, първоначалната стъпка на ученичеството е да се започне процес на възстановяване в Божии образ. Една част от този процес е физическото възстановяване. В тази среда трябва да представим нашата здравна вест. Това е причината, поради която трябва да изискваме една личност да се откаже да използва тютюна, преди да се кръсти. Изкупените, чиито тела принадлежат на Бога, трябва да изявят, че Христос напълно контролира техните тела. Това е част от първоначалното ученичество. Ако един човек продължи да употребява тютюн след като е приел Исус, това означава, че на Исус не Му е предаден пълен контрол върху живота.

Да се даде на Исус пълен контрол върху живота на един човек, е същината на Исусовото разбиране за ученичество. Когато богатият млад управник дойде при Исус, Той изиска младият мъж да изостави всичко, което контролираше живота му - неговите богатства. Когато богатият млад управник отказа, той не можеше да бъде ученик. Това не означава, че всеки, който притежава богатства, трябва да се откаже от тях, но трябва да желаем да прехвърлим всичко в управлението на Бог, ако ще бъдем Христови ученици. За мнозина областта на изпит е тютюнът. Желанието да се изостави и да се позволи на Исус да им даде победа над тютюна в живота им, е изпит, подобен на онзи, преживян от богатия млад управник. Исус обявява абсолютен и пълен суверенитет над живота на онези, които желаят да станат Негови ученици. Здравната вест е дадена в тези последни дни като изпит на желанието ни Исус напълно да контролира физическите ни тела.

Третата заповед на Откровение 14:7 е да “Му се поклоним”. Този призив е свързан с духовното възстановяване в образа на Бога. Онези изкупени чрез вечното евангелие не са просто призвани да се поклонят, но да “се поклонят на Този, Който е направил небето и земята”. Един изкупен народ е отново призован да възстанови връзката си със Създателя си. Тази част от Откровение 14:7 е директен цитат от четвъртата заповед на Декалога:

“Поклонете се на Този, Който е направил небето и земята, морето и водните извори.”8

“Защото за шест дни Господ направи небето и земята, морето и всичко, което има в тях и на седмия ден си почина. Затова Господ благослови съботния ден и го освети.”9

Адвентната вест за пазенето на съботата тук е разгледана като част от вестта на трите ангела. Изкупените са възстановени до Божии образ чрез освещаването на истинската събота на сътворението. Пазенето на съботата подобно на други въпроси, свързани с възстановяването, не трябва да бъдат разглеждани като средство за спасение, но като дейност на изкупените хора, които се стремят да достигнат до пълно ученичество с Исус.

Съботата беше дадена на човешката раса не като символ за почивка на човечеството, но като символ на Божията почивка.10 Изкупените са поканени да навлязат в Божията почивка чрез освещаване на седмия Божии ден - съботата. Целта на тази почивка се вижда, когато съботата се дава на първите хора в безгрешния Едем. Според разказа на Битие за сътворението Адам и Ева бяха създадени на шестия ден от седмицата на сътворението. Техният първи пълен ден на планетата Земя беше съботата. Те не се нуждаеха от почивка, защото все още не бяха работили. Вместо това те бяха поканени да влязат в празнуването на Божията почивка - време, в което да се запознаят по-добре със Създателя си. Писанието определя функцията на съботата като осигуряваща време да развие връзка с Бог.

Християните, които се подготвят за завръщането на Христос, желаят да навлязат в Божията почивка. Затова те прекъсват физическата си работа на седмия ден, за да прекарат това време, като развият връзка с техния Създател. Съботата е много по-свързана с връзките, отколкото с нещо друго. Човешката история достигна точката, когато е абсолютно необходимо хората да отделят нужното време да развият връзката си с Бог, за да се стигне до ученичество. Съботата осигурява тази почивка - 24 часа всяка седмица, когато хората са свободни от светски занимания и могат да прекарат качествено време, като опознават Бог.

Като се представя съботата в тази светлина, й се придава много повече сила, отколкото просто да се представи като заповед на Бога. Хората са накарани да видят, че за да бъдат ученици на Исус, възстановени по Божии образ, трябва да прекарват време с техния Бог. Това е функцията на съботната почивка. Нашите евангелски представи за съботата са главно съсредоточени върху съботата, като това че е седмият ден. Като резултат ние сме довели много хора в църквата, които “пазят“ правилния ден, но не познават функцията на деня. Когато истината за съботата е свързана с връзката с Исус, придобива допълнителна сила в евангелското провъзгласяване. Хората започват да виждат жизнената необходимост от съботата като връзка по-скоро с ученичеството, отколкото като средство за спасение. Те пазят съботата, защото искат да прекарат време с Бог и знаят, че една връзка с Бог е най-важното нещо в света в последните дни.

Пазенето на съботата е направено предпоставка за кръщение в адвентизма, и с право за истинско пазене на съботата се казва, че хората позволяват на Бог да контролира времето им и че те желаят да бъдат възстановени духовно в Божия образ. Как бихме могли да кръщаваме хора, които не желаят да прекарват това време с Исус, за което Той ги моли? Да се откаже да се пази съботата, е да се откаже да се влезе в ученичество с Исус. Поради това, че не сме свързали съботата с връзка с Исус, хората не са почувствали нейната важност, но когато е свързана с Исус, хората стават ревностни да пазят Божията събота. В този смисъл пазенето на съботата се превръща в една вълнуваща нова истина за онези, които наскоро са дошли при Христос. Те започват да виждат Бога като Същество, Което желае да влезе в тясна връзка с тях, като прекарва време с тях всяка седмица през Своята събота.

Призивът на първия ангел тогава обявява, че вечното евангелие изкупва хора за Христос и започва работа на възстановяване. Призовава за тройно възстановяване в Божия образ чрез изчистване на ума, пазене на тялото в добро здраве и освобождаване от сексуална неморалност и отделяне време за развитие на дълбока връзка с Христос чрез пазене на съботата. Така вестта на първия ангел е по същество същата като призива на Исус хората да навлязат в ученичество с Него, показвайки, че Той е абсолютният Господ на техния живот.

Има един последен аспект на Откровение 14:7, с който е необходимо да се занимаем: причината за призива за възстановително ученичество, който е “настана часът, когато Той ще съди”11 (Откровение 14:7). Съдът, за който се говори тук, вече е започнал. Наше е разбирането, основано на пророчеството за 2300 денонощия от Даниил 8:14, че този съд преди Второпо пришествие, е започнал през 1844 г. Интересно, изявлението на ангела, че съдът е започнал, е включено като част от вечното евангелие. С други думи съдът от Откровение е несъвместим с евангелието. Всъщност това е евангелието. Това е “добрата вест”, че Бог е реабилитиран (защитен) срещу (от) обвиненията на Сатана.

Днес сред нас има такива, които биха искали да разделят съда от евангелието, но тройната ангелска вест е свързала безвъзвратно тези две идеи. Човек не може да проповядва евангелието правилно, без да проповядва съда. Но ние, адвентистите, сме правили и правим така в нашите представяния. Една вечер представяме евангелието, а друга - поставяме хората под осъждение и им отнемаме увереността им за спасение. Тройната ангелска вест в контекст призовава за проповядване на съда като част от евангелието. Затова Бог ни призовава да върнем съда в евангелието и евангелието да върнем в съда.

Вестта за съда трябва да бъде представена на онези, които скоро са дошли във (до) вяра в Христос. Разбирането на библейския съд е част от първоначалното ученичество. Тази “добра вест” помага на хората да разберат службата на Христос в небесното светилище, където Исус представя имената на изкупените пред небесните ангели точно преди да се завърне на земята. Това представяне в съда не е да открие кой е спасен и кой е изгубен. Бог вече знае. Целта на този съд е да защити праведните от обвиненията на Сатана пред непадналите същества на вселената. Това не би трябвало да води до страх, но до възрадване за праведните, защото те имат уверението, че Христос, техният Адвокат, ги е защитил пред трона на небето. Адвентното разбиране на този съд преди Второто пришествие би трябвало да даде на онези, които скоро са дошли до вяра в Христос, увереността в тяхната пълна (абсолютна) победа в Христос.

В Писанието съдът винаги е представян като време на велико възрадване. Някои от най-великите приписвания на хвала на Бог в Откровение и в цялото Писание се въртят около фактите за Божия съд. Причината за това е, че в библейски времена съдът е разбиран не като нещо, от което човек да се страхува, но като време на реабилитация. Библейският съд винаги носи чувство на реабилитация. Бог е реабилитиран чрез съда преди Второто пришествие и Той реабилитира Неговия народ; затова те се възрадват. Те вече знаят резултата на този съд.

Адвентното разбиране за съда преди Второто пришествие би трябвало да даде на онези, които скоро са дошли до вяра в Христос, уверението за тяхната абсолютна победа в Христос и така уверението за вечен живот. Като представих съда в тази обстановка на адвентни евангелски събирания, видях хора, за които тази вест е нова, да излизат от събранието, усещайки, че за първи път в техния живот са разбрали и почувствали уверение в Христос. Ето как съдът е част от ученичеството и евангелието в тройната ангелска вест.

Втората ангелска вест предупреждава хората срещу Вавилон и неговото идолопоклонство или изопачаване на евангелието. Вавилон в основата си е символизиран от всички онези, които поставят човешките заслуги и работи вместо (на мястото на) евангелието на свободна (безплатна) благодат. Вавилон също символизира онези, които биха омаловажили евангелието, като не призовават за съвестно ученичество, което е изискано в първата ангелска вест. Трагедията е, че по-голямата част от света е опиянен от виното на вавилон. Затова Бог разпространява поканата до изкупения народ да излезе от вавилон.12 Призивът на Откровение 14:8 е просто разширение на Откровение 14:7 по-скоро към истинско, отколкото на фалшиво ученичество.

Вместо да се вокусираме върху остъпничеството на католицизма и протестантизма в представянето на Вавилон, необходимо е да се фокусираме върху това, което унищохава евангелието. Трябва да накараме хората да осъзнаят, че в тези последни дни Бог е загрижен хората да станат истински ученици. Вавилон казва, че човек може да бъде последовател на Исус, без да навлиза в радикално ученичество с него. Втората ангелска вест казва, че това е невъзможно. Да не успеем да навлезем в истинско ученичество, означава да сме част от Вавилон, а Бог призовава народа Си да излезе от Вавилон.

Третият ангел разпространява дори по-силно предупреждение срещу звяра, неговото число и неговия белег. Онези, които отговарят на вестта на първия ангел, имат името на Отца, за което Откровение 7:3 обявява, че е Божият печат, записан на челата им. И двете неща обозначават народ, който принадлежи на Бога в абсолютно ученичество. За разлика третият ангел предупреждава срещу фалшиво ученичество, съсредоточено в звяра и неговия образ. Да имаме белега на звяра, означава да живеем в ученичество със звяра и неговия белег точно както да имаме знака или белега на Бог, означава да живеем в ученичество с Агнето.

Предупреждението срещу получаване белега на звяра не е просто предупреждение срещу пазене на неделята. Ако съботата се разглежда като време за връзка с Бог, то съботата придобива силно есхатологично значение, защото връзката с Исус става изключително важна, когато приближаваме края на човешката история.
еschatological - ескатологичен

eschatology - дял от теологията или доктрини, свързани със смърт, възкресение, съд, безсмъртност (Webster)




Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница