Радикални ученици за революционни църкви” Ръсел Бърил съдържание

Навсякъде в тази книга разгледахме ученичеството от перспективата на ранната църква и на адвентизма. Ранната църква се опита да формира ученици, които живеят в абсолютно покорство на управлението на Христос в живота им. Адвентната заповед също изисква високо ниво на ученичество такова, каквото се съсредоточава във връзка не само с възкръсналия Христос, но също в надеждата на скоро завръщашия се Христос.

Следователно адвентната евангелска методология трябва да се съсредоточи върху формирането на такъв вид ученици, които са ръководени от великото поръчение и тройната ангелска вест. Тази методология изисква повече време, отколкото по-голяма част от протестантизма традиционно е счел като необходимо за евангелския процес. Подготовката за кръщение и членство в Църквата на адвентистите от седмия ден трябва да е в хармония с призива на Исус хората най-напред да се формират като ученици и след това да се кръщават. След кръщението трябва да продължат да бъдат обучавани така че да са самостоятелни в техния духовен живот и независими от плаген духовен служитез за духовна подкрепа.

Този призив за ученичество не е претекст за усъвършенстване, но за напълно посвещение под управлението на Христос. Христос трябва безпределно да управлява в живота на онези, които са Негови ученици. Трагедията, пред която е изправен адвентизмът сега е, че мнозина в църквата не живеят радикален стил на живот на пълно посвещение към Христос. Трудно е да се доведат нови хора в този вид ученичество, когато настоящото членство не го живее. Все пак трябва да се създаде ново начало. Ако искаме революционни църкви, които формират ученици вместо само църковни членове, тогава трябва да започнем с най-лесната група, от която да формираме ученици - новообърналите се.

С това разбиране на ученичество би било невероятно за един човек да върви по пътя, да изявява Христос и да се кръсти същия ден. Ученичеството загатва процес на беменност. Човек може да преживее бързо духовно израстване, но ученичеството загатва основни библейски учения, като подготовка за кръщение. Адвентната евангелска методология трябва да отделя достатъчно време хората да развият необходимата връзка, за да станат ученици на Исус.

Все пак тук не проповядваме специфична рамка за време. Някои изказват предположението, че е необходимо да оставим хората да изчакат две години преди кръщението. В Писанието не е дадено ограничение във времето и не би трябвало да създадем (изнамерим) такова. Доказателството от Писанието посочва, че времето от решението до кръщението е относително кратко. Не се набляга на времето, но на пълното посвещение към ръководството на Христос в живота. Веднага щом като хората изявят желанието си Христос да бъде Господ на живота им, те би трябвало да се кръстят.

Адвентното разбиране за евангелизъм като процес на ученичество е най-добре формулирано от Елън Уайт, когато формулира “Magna Carta” на адвентната евангелска методология, която трябва да доведе до ученичество:

“Това, от което светът се нуждае днес е това, от което се е нуждаел преди 1900 години - откровение от Христос. Изисква се по-голяма работа на реформа и единствено чрез Христовата благодат може да се извърши работата на възстановяване, физическо, умствено и духовно.

Само методът на Христос ще даде истински успех в достигането на хората. Спасителят се смеси с хората като един, който желаеше тяхното добро. Той им показа съчувствието си, служеше на нуждите им и спечели доверието им. След това ги покани: “Следвай Ме.”

“Необходимо е да се дойде по-близо до хората чрез лични усилия. Ако бе отделено по-малко време за проповядване и се прекарваше повече време в лична служба, щяха да се виждат по-големи резултати. Бедните трябва да се успокояват, да се полагат грижи за болните, скърбящите и безутешните да се успокояват, неграмотните да се обучават, неопитните да се съветват. Трябва да ридаем с онези, които ридаят и да се радваме с онези, които се радват. Ако е придружена от силата на убеждението, силата на молитвата и силата на Божията любов, тази работа няма и не може да е безплодна.”

Елън Уайт тук установява това, което през годините е било основа за методологията на адвентната мисия. Докато проповядва вест за възобновяване в края на времето, църквата не трябва да пренебрегва служба за физическите нужди на хората. Това не е социалното евангелие - това е евангелие, което има за резултат посрещане почувстваните нужди на невярващите, за да спечели доверието им и да спечели правото да споделя с тях евангелието.

За да продължи този вид служба, които Елън Уайт предвижда за Божията църква, мнозинството (по-голяма част) от членовете й трябва да се ангажират в служба. Този подход не действа само с шепа ангажирани членове. Евангелската ни заръчка е построена (изградена) около хора миряни, които с любов споделят за Христос в работещия свят през седмицата. Затова отчаяно се нуждаем да доведем в църквата хора, които са истински ученици, и незабавно да ги научим да евангелизират според Христовия метод, както е описано по-горе от Елън Уайт.

Евангелието според Елън Уайт не трябва да се споделя извън дадена връзка. Затова църквата се нуждае да наблегне повече на посрещането на нуждите на хората около тях. Адвентистите са опитали да направят това, но в този си опит изглежда сме създали повече “заради грешници”, отколкото нещо друго. Много пъти сме печелели доверието на хора, но не сме успявали да споделим евангелието с тях в средата на тази връзка, изградена върху доверие. Опасяваме се (неправилно), че ще развалим връзката, ако споделим Христос. Затова не сме пожънали от почувстваната нужда за евангелизъм. Една от огромните ни нужди и да научим народа си да споделя Христос с отношение.

Толкова често хората, които влизат в църквата, развълнувани от великите нови истини, които са научили, незабавно се стоварват върху техните приятели и роднини. Като резултат много от тези приятели и роднини ще са “отблъснати” и ще отнеме няколко години да се възстанови връзката. За това е задължително непременно да споделяме на евангелието с техните приятели и роднини. Много пъти е необходимо тази помощ да се дава преди края на евангелската поредица и още първия месец човекът е в църквата. Хората, които влизат в църквата, трябва да разбират как да споделят Христос с техните приятели.

Понякога сме разделяли почувстваната нужда от евангелизъм от евангелизма на провъзгласяването. Вместо това се нуждаем да използваме един, за да храним другия. Когато се посрещнат почувстваните нужди на хората, те могат да бъдат въведени в провъзгласяването на евангелието и да бъдем въведени в началото на ученичеството. Трябва да запомним, че хората, които все още не познават Исус Христос не могат да бъдат обучени за ученици. Затова от our telt need events 108 по-скоро се нуждаем да представим хора на Исус, отколкото на особеностите на ученичеството.

Но е невъзможно да въведем хората в ученичество, ако не успеем да инвестираме капитал в доверието, спечелено от служене на нуждите, които са почувствали. Просто да изпълним почувстваната нужда и да не им осигурим възможност да научат за Исус, е фатален пропуск в почувстваната нужда от методология. Ако не успеем да представим Христос чрез почувстваната нужда, ние просто сме откупили социалното евангелие. Основните социални проблеми на обществото не могат да се решат чрез подражаване на групи за самопомощ, но чрез въвеждане на хора в истинския отговор на проблемите на обществото - Исус Христос. Както Джордж Хънтър казва:

“Наистина вероятно повече хора са били освободени от неудобство и подтискащи условия чрез ученичество, отколкото чрез социални кампании за реформа.”²

“С други думи църквата е призована да бъде разширение (разпространение) на въплъщението на нейния Господ да отговаря със съсстрадание на нуждите на наскърбени хора.”³

Обществото не се променя просто чрез създаване на добро законодателство. Обществото в основата си се променя само когато хората навлязат в истинско ученичество с Исус. Като се следва Той, това накрая води до всички видове промени в обществото. Църквата не би трябвало да е погълната в опити да реши проблемите на обществото чрез социология, здраве или други средства, но би трябвало да ги използва да въведе хората в крайното решение на промлемите им - Исус Христос.

Адвентистите също трябва да внимават евангелизмът им да не се изроди просто в изпълняване на нуждите на хората. Идва време, когато трябва да каним хората да започнат процеса на ученичество. Иначе не сме верни на великото поръчение.

Нужно е да се съсредоточим за това в ден, когато “мисията на църквата” понякога е снижена до прост диалог, до проекти за служба или до борбата за социална справедливост. Не отричаме правотата (правилността) на някоя от тези ценни програми. Напълно ги признаваме като необходими за истинските (верните-true) и съществени outnorkings на евангелието. Но не заместват разпространението на преживяването за спасение и обединяването в дружба на онези, които са преживели спасение.⁴

Достигайки хората чрез почувстваните им нужди, Елън Уайт посочва, че един ученик трябва да прекарва с тях много повече лично време от времето за проповед. За ученика е много по-важно да изгради здрава връзка с хора, отколкото да им проповядва или да им дава библейски уроци извън тази връзка.

Елън Уайт не изключва познавателното представяне на истината, но това представяне на евангелието може да се направи само в контекста на една връзка с личността, която някой се опитва да обучи за ученик. Затова тя казва, че “придружена от силата на убеждението, силата на молитвата и силата на Божията любов”, работата на ученика няма да е безплодна. Това предполага методология, която е лична, където хората са обличани и приемани, както и представяне на познавателната истина, която убеждава хора да станат ученици на Исус.

Това изказване също предполага, че част от адвентната методология на евангелизъм е ревностна молитва за необърналите се. Нищо не може да се извърши чрез човешки усилия без молитва.

Все пак е лесно за нас, адвентистите, да зависим от великите човешки методологии, които сме съчинили, за да споделим евангелието и да пренебрегнем това, което е най-съществено - силата на Святия Дух да убеждава и да обръща, на което е дадено воля чрез молитвите на Божия народ.

Когато някой изучава история на заболяването на разрастващи се църкви, има един повтарящ се фактор - те всички са молещи се църкви.⁵

Познавателното представяне на вестта на спасението и ученичеството трябва винаги да остане отличителна част от адвентната евангелска методология. Тази познавателна вест, която сме призовани да представим, за да доведем хора до ученичество с Исус Христос, трябва да включва следното:

1. Спасение единствено чрез благодат.

2. Приемане на Исус Христос като Спасител и Господ.

3. Уверение за спасение и максимална победа чрез последната работа на Христос във връзка със съда в небесното светилище.

4. Вест на пълно възстановяване - физическо, умствено и духовно - извършено чрез призива да се изчисти умът, вестта за здравословен начин на живот и истината за развитие на дълбока (задълбочена) връзка с Исус чрез пазене на съботата.

5. Разбиране на пророческите истини, както са илюстрирани чрез апокалиптичните пророчества на Даниил и Откровение, което създава неотложна нужда за навлизане в ученичество в подготовка за Христовото завръщане.

Ако сравним петте точки, записани по-горе, с разбирането на ученик, както е илюстрирано от Исус и разработено в тройната ангелска вест, става ясно, че адвентната вест е уникално замислена да произведе този вид ученици, който Исус си представя.

Но тези велики истини не трябва да се представят просто като “истини”, но да помогнат на една личност да навлезе в радикално ученичество с Исус. Представянето на “истина” отделно от ученичеството много пъти дава за резултат педантично придържане към буквата на закона.

Въз основа на разбирането на тези пет основни понятия хората трябва да се канят за кръщение и да станат част от Църквата на адвентистите от седмия ден. Приемането на тези пет точки ясно посочва, че хората приемат сериозно факта да станат ученици - че признават Исус като Господ на техния живот и желаят да изоставят всичко, за да Го следват.

Така хората са помолени да пазят съботата, защото това посочва, че искат да позволят на Исус да е Господар на времето им. Замолени са да победят основните човешки пристрастености такива като наркотици, алкохол и тютюн, за да покажат, че искат Христос да е Господар на телата им. Хората са замолени да подбират това, което четат, гледането на телевизия и т. н., за да покажат, че Христос е Господар на умовете им. Хората са поканени да започнат да дават десятък, защото даването на десятък показва, че са направили Христос Господар на парите им. Хората са поканени да се включат в служба за други, защото това посочва, че Исус е Господар на службата им. Всичките ни доктрини трябва да се видят във връзка с това, че Христос е Господар на живота ни. Без тази връзка нашите доктрини са безсмислени.

За да бъдат хората напълно изложени на идеята Христос да е Господар на всяка област от живота, е необходимо да се включат основните библейски учения, а не просто да се направи бързо представяне на евангелието. Нашата традиционна евангелска поредица изпълнява добре тази функция като възпитава в ученичество хора, които вече са развили една главна връзка с Исус. Обществените ни евангелски събития служат повече да се обучат хора за ученици, отколкото просто да се довеждат при Христос. Не сме пренебрегнали да призоваваме хора към Христос в тези събирания, но сме се съсредоточили повече върху обучението в ученичество. Този подход, който включва както начално призоваване към Христос, така и възпитание в основно ученичество, е в хармония с библейското разбиране за ученик, както е библейското разбиране за ученик, както е изброено по-напред в тази книга.

Но това е само началото на процеса на формиране на ученици. В този момент хора могат да се кръщават, но трябва сега да навлязат в живот на постоянно учение за Исус, което е последната част от великото поръчение. Трябва да научат всичко, което Исус ни е заповядал, така че да могат да станат независими и да са способни да обучават други за ученици. Сега (в този момент) адвентната методология в Северна Америка се провали.

Свършихме сравнително добра работа с предната врата на църквата. Хиляди хора навлизат в членство всяка година, но много не напредват в ученичеството си извън напътстването преди кръщението. Затова църквата се нуждае да развие успешна стратегия да види, че хора се обучават като ученици след кръщението. Това би трябвало да обхване следните области:

1. Хората би трябвало незабавно да се поставят в малка, грижовна група. Ако вече не са се присъединили към малка група, това би трябвало да е първият приоритет. В тази среда могат да се развият истински ученици. Ученичеството, както е предвидено от Исус, не се извършва чрез масово напътствие, но чрез много иднивидуално внимание. Малката групова среда е най-доброто място да се подхранва такова ученичество. Достигнах мястото, където няма да провеждам евангелска среща с църква, която не желае да се включи в малки групи. Без малки групи не се провежда истинско ученичество. Това е абсолютен приоритет номер едно.

2. Хора би трябвало да се посветят в служба по време на кръщението им чрез полагането на ръцете, както учи Новият Завет.⁶ Хора трябва да влязат в църквата с разбирането, че Христос ги е призовал на служба. Трябва да гледат на кръщението си като на ръкополагане в служба, а не само като символ на прощение на греховете. Службата за Христос трябва да се види не като избор, но като изискване за членство в църквата. Невъзможно е да бъдеш ученик на Исус и да не си ангажиран в служба.

3. Хората трябва да бъдат накарани да открият духовните си дарби. След това трябва да се поставят в служба в хармония с тези дарби. Възможността за служба не трябва да се ограничава до службите в църквата - служба в света също трябва да се счита като законна за християните. Целият християнски живот трябва да се разглежда като служба.

4. Хората незабавно трябва да бъдат убедени да забележат разширеното си семейство и да започнат процеса на формиране на ученици вътре в системата, която е била отворена при идването им при Христос. Този процес не може да чака - трябва да започне незабавно. Хората в малката група би трябвало да могат да помогнат на новообърналите се бързо да забележат най-отзивчивите хора в техните системи и след това да им помогнат да развият план за формиране на ученици, който ще им помогне да достигнат тези хора по най-успешния начин. Следователно малката група може да бъде подкрепящата група за новоповярвалите, като работят с хора в техните системи.

5. Хората трябва да бъдат научени да не зависят от посещение или проповеди от ръкоположен, платен пастор като източник на духовния им живот. Трябва да се научат да развиват техни собствени програми за обучение. Ако приемаме сериозно осъществяването на службата на мирянството и създаването на църкви, които са независими от грижа от страна на духовенството, то новообърналите се трябва да научат, че адвентистите следват библейски образец на пасторско покритие. По този образец грижа е осигурена взаимно за всеки от вярващите, не от ръкоположения служител. Тази грижа най-добре се облекчава в малката група.

Ако се отнасяме сериозно към всеки новообърнал се, който става служител за Исус Христос, то нашата програма за обучение на ученици се нуждае от драстично преразглеждане. В миналото гледахме на уподобяването (сравняване) на нови членове от чисто доктринна перспектива или от перспективата да опознаят хората в църквата. Но истинско библейско уподобяване изисква хората да се включат в служба и да могат да съществуват сами без ръкоположен пастор да осигури духовна храна (подкрепа). Затова вместо просто да учим хората това, на което Христос учеше, нуждаем се да ги научим как да учат за себе си.

Мое е разбирането, че други в църквата се опитват да произведат наръчник за формиране на ученици, който да помогне на местната църква в обучението в ученичество на нови членове. Надявам се да включва областите, които разгледахме тук. Но не е достатъчно просто да се говори за формиране на радикални ученици, въпреки че това трябва да дойде на първо място. Сега е време да започнем да формираме радикални ученици в послушание към великото поръчение. Църквата на адвентистите от седмия ден се нуждае (е необходимо) да се отнесе толкова сериозно към формирането на ученици, колкото сме сериозни, когато осигуряваме образование за децата си, което е начин за формиране на ученици. Как можем да обучим децата си за ученици и да не успеем да обучим онези, които наскоро са дошли във вярата? Нека сега да отидем и да формираме ученици.

Като добавка към тези лични подходи за евангелизъм, Адвентната църква, която е вярна на великото поръчение и на тройната ангелска вест, също ще бъде ангажирана в следните дейности:

1. Църквата ще се опита да достигне хора в различни културни групи, като промени подхода си, като стане всичко за всички хора, за да могат те да ги водеват при Христос. В наследството на Уесли ще прави неща, с които може да изпадне в неудобство заради достигането на хора. Няма да прави компромис вярата, но ще се отнася различно към различните видове хора.

Чарлз бе образован поет и музикант с консервативни църковно-естетически вкусове, но той изостави предпочитанията си, като благоволи да пише химни за порядъчна сума от популярни пиянски песни, които се пеят в кръчмите в Англия. А Джон след 33 годишно проповядване на открито към хора, които не са от църквата, призна, че: “до този ден полето на проповядване за мен е кръст. Но зная моето поръчение и не мога да видя друг път на проповядване на евангелието до всяко създание.”⁷

2. Църквата ще постави приоритет върху формирането на ученици. Този приоритет ще стане явна в бюджета във времето на пастора и във времето на членовете.

“Ако трябва да е църквата, трябва да е Христовата църква. И ако е Христовата църква, то трябва да бъде (такава) за всички хора. Следователно носи вътре в себе си състрадание за онези отвън. Един член не може да каже: “Вече сме твърде многочислени”. Въпросът не е колко “приятна” е нашата дружба, но колко добре изпълняваме мисията, за която сме призовани. “Движението” и “великолепието” не са наши, но негови.”⁸

“Уесли имаше стандартите на ръкополагане, тъй като духовенството служи на апостолската мисия на църквата. Наистина предполага се цялата организация на църквата да служи на тази мисия... освен това Уесли би ни напомнил, че когато методизмът беше прилепчиво движение, проповедниците бяха стратегически назначени (определени) да придвижат напред апостолската цел на движението, а не в основата си да бъдат наградени чрез напредък или по-добри действащи лица.”⁹

3. Църквата, която се отнася сериозно към изпълнението на великото поръчение, също ще постави приоритет върху основаването на нови църкви. Заповедта на Исус принуждава църквата непрекъснато да основава нови църкви сред нови групи от хора. Великото поръчение и тройната ангелска вест го изискват. Да се приеме това сериозно, означава, че всяка църква би трябвало да се счете невярна на задачата си, ако не се е размножавала най-малко всяко десетилетие. Единственото изключение би трябвало да бъдат малки селски райони без голямо население от хора.

4. Растящи църкви, които са верни на великото поръчение и наистина формират ученици, няма вече да настояват за платен духовник, който да изпълнява отговорната им служба. Те ще са се върнали към новозаветния модел на взаимна грижа на членовете един за друг, отколкото към платено лице, което да осигурява по-голяма част от грижата за членството. Църкви, които са се придвижили в тази посока и достатъчно са тренирани да са независими от платени пастори, дори ще освободят пасторите си така че те да могат да основават нови църкви и така да ускорят провъзгласяването на евангелието по света. Пастори от такива църкви на великото поръчение толкова добре ще са обучили миряните си, че пасторите без работа ........... отколкото да създават църкви, завинаги зависими от платени духовни лица. Те ще са признали това, което доктор Д. Джеймс Кенеди от Ft. Hauderdab, Флорида, е изявил, когато е обявил, че “беше по-важно да се обучи човек, който пелечи души, отколкото да се спечели душа”.¹⁰

Ако истински вярваме, че теологията ни на адвентна мисия е да подготвим народ за идването на Господа - народ, съставен от истински ученици - то методологията ни ще включи областите, изброени в тази глава. Да се включат само някои от тях, означава да не сме верни на великото поръчение. Може да има различни начини, чрез които тези елементи могат да се изпълнят от различни църкви, но никой елемент не може да се остави настрана, ако църквата трябва да изпълни Божията цел в тези последни дни на земната история.

Адвентизмът от седмия ден е мисионско движение. То е основано, създадено и подхранвано в мисионски характер. Както църквата е нараснала и е узряла, тя е в опасност да изгуби този мисионски характер. Да стане това по това време от историята й, би било катастрофално. Бог не ни е призовал да се провалим, Той ни е призовал на вярно изпълнение на мисията Му.

“Новозаветните образи на църквата не говорят срещу структура, организация или сгради. Обаче тези образи подчертават, че църквата е повече. Тя е жив организъм. Може да бъде здрава или болна. Може да умре. Има жив Господ, Който е отговорен. Растеж и размножаване са развиващи се функции на един организъм. Развитието на църквата е естествено. То е свръхестествено. Църквата е жива.”¹¹

църквата е жива. Тя е жива и е добре в края на 20-тото столетие, но се нуждае от преустройство, за да остане жива. Никога не трябва да отстъпи от своята теология на мисия, ако ще остане жива църква. Трябва винаги да помни, че е в бизнес за формиране на ученици. Нищо друго не би трябвало да се позволи да погълне времето и вниманието на Божията църква. Заплахата от идването на нашия Господ призовава църквата към вярност в този неин последен час. Нека Бог да ни помогне да бъдем верни на тази теологична заповед на Църквата на адвентистите от седмия ден - да формира ученици, които са готови за идването на Исус.

Радикални ученици за революционни църкви! Звучи странно, но все пак е това, което човек би могъл да очаква от Учителя, Който започна мисията Си, като призова хора в радикално ученичество. Не би трябвало да е необичайно за последователите Му в края на човешката цивилизация да разпространят призива за радикално ученичество. Хората са уморени от повърхностност. Те спешно се нуждаят от и искат “истинско нещо”. В това време, когато се подправя всичко под слънцето, евангелието на Исус Христос трябва да осигури достоверност.

В тази книга се опитахме ясно да дефинираме мисията на църквата преди Второто пришествие. Тази мисия се корени във великото поръчение и тройната ангелска вест. Тази мисия трябва да развие ученици, които са готови да посрещнат Исус, когато дойде. Тази идея за радикално ученичество не е определена от познаването на 27 фундаментални учения, но от едно радикално посвещение към управлението (ръководството) на Христос в живота ни. Доктрините не трябва да се представят или приемат само на основата на убеждение. Както представихме, тези доктрини са важни само когато дават възможност на хората да изпитат управлението (ръководството) на Христос в живота им. Така пазенето на съботата подлага на изпитание, че Христос е Господар на нашето време, победата над пристрастеностите подлага на изпитание, че Христос е Господар на нашите тела, убеждението в стандартите на Христос подлага на изпитание, че Христос е Господар на нашата почивка, стандартите в облеклото подлагат на изпитание, че Христос е Господар на нещата, които обличаме, даването на десятък подлага на изпитание, че Христос е Господар на нашите пари. Всички от нашите доктрини трябва да бъдат видяни в тяхната връзка с правенето на Христос Господар на нашия живот. Това е най-голямото изпитание за един радикален ученик. Хората искат ли Христос да бъде най-важен? Посвещението на Христос безусловно и суверенно ли е? Христос трябва да бъде върховният приоритет в нашия живот. Това е радикално ученичество, както беше преподавано в тази книга.

Проблемът на Църквата на адвентистите от седмия ден е, че прекалено много членове вярват във доктрините, но никога реално не са се предавали на абсолютна вярност към управлението на Христос в техния живот. Да създадем радикални ученици в революционни църкви, както искаме, означава, че ще трябва да помогнем на настоящето членство (настоящата членска маса) да навлезе в истинско ученичество с Исус.

Това може да се окаже най-трудната част от процеса. Но много от нашите сегашни членове ще започнат да навлязат в радикално ученичество, като виждат нови членове да навлизат в църквата на тази база. Както бе предположено по-рано в тази книга, най-добрият начин може да бъде, като се започне с новообърналите се - те могат да помогнат на настоящите членове да схванат (разберат). Следователно когато настоящите членове бъдат ангажирани да помагат на новите членове да станат радикални ученици, много от тях самите за първи път ще навлязат в радикално ученичество.

Време е да излезе на преден план делото за формиране на ученици. Твърде дълго формирахме “членове”. Сега трябва да отидем и да формираме ученици - хора, които са започнали едно радикално посвещение да направят Исус Христос главният, най-висш и единствен Господ в техния живот. Скъпи читателю, отиди сега и формирай ученици и в този процес ти, самият, навлез в истинско ученичество. Само тогава ще бъдем готови да положим началото на приближаването към Господ, Който, когато се върне, ще ни попита: Направи ли каквото ти заръчах? Формира ли наистина ученизи за Мен? Сега иди и спечели ученици.

Какво щеше да се случи в една война, ако войските от едната страна се излежават лениви и без оръжие при гледката за битка? Какво би се случило във футболна игра, ако всички играчи и фенове - затоплят седалките на стадиона да гледат празно игрище?

В по-ранната си книга “Революция в църквата” евангелистът (благовестителят) Ръсел Бърил предизвика църковните членове от църквата му да станат по-скоро ученици, отколкото зрители - да станат по-скоро активни, отколкото пасивни - да изоставят летаргичния лаодикийски стил на живот на отпочиване и гледане, на посещение и плащане, и да станат сериозни по отношение на разпространение на добрата вест до света.

Сега в “Радикални ученици за революционни църкви” Ръсел изследва какво ще отнеме да се формират този вид църковни членове, които ще правят точно това. Той не предлага нищо по-малко от основно преосмисляне и реорганизиране на това как “правим евангелизъм”.

Ако виждането на автора се изпълни, нашите църкви вече няма да се нуждаят от пастори, които да се грижат за тях, да наливат духовни знания в главата и да ги предумват с ласкателства за някоя дейност. Вместо това църквите ще бъдат пълни с достатъчно зрели членове, които да бъдат отговорни за собственото си духовно израстване - с членове, които приемат тази служба, е ТЯХНА задача и не би трябвало да се прехвърля на едно платено духовенство.

Идеите, които ще срещнете тук, може да са наистина радикални. Но авторът не е достигнал до тях чрез хрумване. Той ги намери точно там, където вие можете да ги намерите - в Новия Завет. Веднъж църквата приложи това, което ще намерите в тази книга и резултатът беше екплозията на Петдесятница.