Радиоводещият в българия

С право може да се каже, че Радио София, а след 1971 г. и радио “Хоризонт” е образец на абсолютно всички музикални радиоформати, появили се след 1992 г. в България. То е изиграло важна роля в първите години на своето съществуване. Днес служи за пример и от неговия опит черпят всички частни радиостанции в страната. Благодарение на първоначалните му стъпки всеки специалист, който се интересува от проблемите на радиото, може да научи какво е музикален формат и каква е успешната му градивна формула през изминалите десетилетия. Благодарение на Радио София и Хоризонт са съхранени и хиляди уникални образци от различни музикални стилове. Можем само да се възхищаваме и гордеем с хората, които са проправяли път на радиото и неговия оригинален музикален формат през първата половина на 20 век.

Интересно е да се отбележи, че няколко месеца преди създаването на БГ Радио сред българските младежи вече има нагласа за появата на подобна радиостанция. Според допитване до общественото мнение през 2001 г. 46% биха желали да чуят в един ефир както съвременна българска поп музика, така и стойностните парчета на естрадните ни звезди от близкото минало.

Медиите определиха появата на БГ Радио в българския радиоефир като една “лелеяна надежда”¹¹. Като доказателство за нарасналата популярност на радиото може да се изтъкне фактът, че програмата му вече се излъчва в над 10 български централни града. БГ Радио е мащабен проект, който включва изграждане на верига от радиостанции, интернет портал и интензивна продуцентска дейност на принципа 100% българска рок и поп музика. В него “за 3 години са инвестирани около 1,5 млн. USD, като бюджетът само за продуцентска дейност за първата година е 36 500 USD. Проектът е на американската компания „Метромедиа телекомуникейшънс”, собственик на 18 радиостанции, 10 мобилни и фиксирани телефонни оператори, 12 TV кабелни мрежи или общо 54 дружества в 15 европейски страни.”¹²

Какво означава навлизането на една толкова престижна и уважавана компания на медийния пазар в България? Какво е влиянието на нейния продукт върху младото поколение? Посланието на БГ Радио към младежта е: “В България се създава качествена музика, без попфолк елементи или мотиви, които са копирани от европейски изпълнители”.¹³ Това сериозно заявление промени значително радиоефира, а конкуренцията на музикалния пазар у нас се засили. Борбата за привличането на младежката аудитория прие нови измерения. БГ Радио издигна идеята за възраждане на българската поп и рок музика. Зад нея стои група от специалисти, която смята, че българските младежи могат да открият своята национална идентичност чрез музиката. Мисля, че водещите в радиото успяха да вдъхнат живот на старите шлагери, а в същото време да поднесат и модерна музика, която ни напомня, че сме българи, да се чувстваме такива, когато излезем в чужбина. Единственото отрицателно в този случай е, че новата българска поп и рок музика все още няма позиции зад граница. Да се надяваме, че в близко бъдеще наши изпълнители ще постигнат успехи и на европейската сцена.

БГ Радио е различното радио. Стиловете попфолк, денс, рап или техно не фигурират в музикалната програма на радиото и не са сред предпочитаните от неговата публика. Според мен девизът “Само българска музика” ограничава възможностите на тази медия (Виж Приложение №8 за статистиката). Като доказателство ще посоча факта, че оригинални български фолклорни изпълнения звучат изключително рядко в ефира й. Така се изправяме пред следния парадокс – от една страна, гореспоменатото мото претендира за всеобхватност по отношение на нашата музика, а, от друга, родният фолклор, който направи страната ни известна по света, е поставен на заден план в програмата на радиото. Изпълнителният му директор е забранил дори и излъчването на български изпълнители, които пеят на чужд език. Това се отрази негативно върху продукцията на Мария Илиева и група Те, Каризма.

Друго обстоятелство, което ограничава възможностите на тази медия, е тенденцията към популяризирането на т.нар. “комерсиални хитове”. Това са песни с кратко присъствие в класациите (до 1 месец) и със запомняща се мелодия и припев. Младите хора харесват такъв тип изпълнения и често опитват да запеят припевите им в свободното си време. В България зад “комерсиалните хитове” стоят имената на Ирина Флорин, Тони, Нети и групи като Д-2 и Каризма. Веднага след излизането на някоя тяхна песен от класациите те влизат в студиото, записват следващата и я представят на почитателите си. Музикалните критици наричат това явление “кръга на попмузиката”. Характерно за него е постоянното насищане на пазара с “комерсиални хитове”, които обаче не допринасят за развитието на музикалната ни култура. С превръщането на тази тенденция в практика БГ Радио рискува да отблъсне част от по-възрастната си аудитория. Тя предпочита качествените естрадни изпълнения на Лили Иванова, Васил Найденов или Емил Димитров и отлично знае, че “кръгът на попмузиката” е насочен към бързо придобиване на популярност, награди и печалби.

На трето място творческият потенциал на БГ Радио се ограничава от пълното отричане на постиженията на съвременния български попфолк (песните на Глория, Славка Калчева, Тони Дачева, оркестър “Канарите”, ансамбъл „Пирин”) за сметка на т.нар. “количествена музика”. Нейните параметри варират, но според музикалните специалисти типичен представител на този жанр е група “Джанго-зе” с песента “Най-обичам луди жаби насън”. Статистиката показва, че това изпълнение, чиято музика е хубава, но чийто текст е несъдържателен, е звучало до 6 пъти дневно в ефира на радиостанцията. Следователно тук стигаме до още един парадокс – екипът на медията не одобрява попфолка (т.нар. “чалга”), но и не предлага негов по-добър жанров еквивалент в програмата си. Ако водещите определят като цинични “чалга” текстове от типа на “Хей, малката” (изпълнение на Мира и Милко, в чиито припев се пее : “Хей, малката, с теб ще правя свалката! Ти ли, ти ли с мустак като котарак!”), съвсем логично можем да си зададем въпроса как тогава да класифицираме текста на Румънеца и Енчев в песента “Коледата невъзможна” :