Радиоводещият в българия

ІІІ.1. Радио „Веселина”

Радио “Веселина” е национална верига от местни радиостанции, която излъчва в столицата София и големите градове на Южна България: Пловдив, Смолян, Стара Загора, Хасково, Ямбол и Бургас. Основано е през 1992 г. и има над десетгодишна история: в Пловдив излъчва от 12 години, в Стара Загора - 11, в Ямбол - 10, в София - 7, в Бургас - 6, в Хасково и в Смолян – 3 г.^* Покрива икономически силната южна част на страната, обхваща над 50% от общия брой радиослушатели на България и е първо по пазарен дял сред комерсиалните радиостанции. “Веселина” е народното, популярното радио, което излъчва музика от всички страни, региони и континенти: българска, балканска, европейска, световна, латино. Важна част от програмата е информационното осигуряване - излъчват се местни, национални и международни новини, както и полезна сервизна информация. Точността и липсата на коментар е характерна черта на емисиите. Това повишава доверието на слушателите, които получават обективна информация за събитията в страната и чужбина. Забавните, културните и музикалните предавания са важен акцент в програмната схема. В комбинация с информационните емисии, силните нощни блокове и оригиналните авторски предавания те придават на медията широкообхватен и политематичен характер.

Този формат, уникален за България, привлича аудитория от всички възрасти и най-вече младежка. Радиото се слуша от хора, които предпочитат българска попфолк музика.

„Веселина” притежава звукозаписно студио и продуцентска къща в София. В десетгодишната си история то е продуцирало десетки телевизионни програми и концерти. Радиото е носител на престижни международни награди и номинации от международния конкурс “Сребърна вълна” в Албена и PRIX EUROPA в Берлин, Германия. Екипът му планира разширяване на дейността в бъдеще и участва в конкурса за Трето национално радио в България. Предстои процедура за получаване на лиценз и излъчване в Северна България.

Към настоящия момент медията няма финансови задължения към банки и кредитори. Радио “Веселина” претендира да бъде семейното радио, което следва девиза: ”За личността, за семейството - с усмивка!” То предлага оригинални предавания, слушани с изключителен интерес от аудиторията. Всяка делнична сутрин се излъчва “Денят”, чиито водещи поднасят актуална информация, репортажи и динамична и приятна музика. В 11 часа започва “Честито” – в неговия ефир слушателите могат да поздравят свои близки за празника им. В следобедните часове текат най-разнообразни предавания, като много сполучливи са “Еманципатки” и “Петльо”. В първото жените клюкарстват за мъжете, а второто е с хумористична насоченост. Безспорно най-слушаното предаване е вечерният блок “Опа-Опа”. Тук водещите контактуват непринудено с аудиторията и изпълняват нейните музикални желания. По-подробно за програмната схема на радио “Веселина” – София виж Приложение №3:

За успешното развитие на радиото допринася изключително много и екипът, който от дълги години работи заедно и познава отлично тенденциите в попфолка. Сред водещите са Петър Краевски (хумористичните и сатиричните предавания "Петльо" и "Петкраски"), Мариана Узунова (“Неманципатки" и "Опа - Опа"), Методи Вълчев ("Ти черпиш" и "Опа - Опа"), Христо Топалов ("Опа - Опа" и "Петък - ден на майстора"), Радомира Михова ("Честито" и "Веда Словени"). Управител е Веселина Каналева, която ръководи професионално медията и притежава добри мениджърски качества.

Радио “Веселина” има обхват в София-област (Берковица, Етрополе, Елин Пелин, Ботевград, Ихтиман, Пирдоп, Драгоман, Своге); Пловдив-област (Смолян, Пазарджик, Асеновград, Карлово, Костенец, Панагюрище, Хисар, Брезово); Бургас-област (Карнобат, Айтос, Средец, Созопол, Приморско, Китен, Царево, Ахтопол, Малко Търново); Стара Загора-област (Раднево, Гълъбово, Харманли, Чирпан, Нова Загора, Симеоновград); Ямбол-област (Сливен, Котел, Стралджа, Сунгурларе, Твърдица, Елхово); Хасково (Димитровград, Свиленград, Харманли, Симеоновград, Любимец).

Успехът на радио “Веселина” подтикна неговия екип към нов мащабен проект – създаване на музикална телевизия със същото име. В края на ноември 2003 г. тя заработи под девиза “Семейната телевизия”. “Веселина ТВ” е пъстър калейдоскоп от шоу-предавания, игри и музикални класации, поднесени чрез оригинални режисьорски решения. Най-успешното предаване на телевизията е “Звездно вариете”, което се излъчва на живо. Тук всяка вечер гостува български певец или група, и то не само от попфолк средите. По време на паузите между песните, които се изпълняват само на живо, актьори забавляват публиката с фокуси, скечове и вицове. Досега в “Звездно вариете” са гостували български звезди като Лили Иванова, Кристина Димитрова, Орлин Горанов, Благовест Аргиров, Маргарита Хранова и т.н.

Чрез гъвкавата музикална концепция радио и телевизия “Веселина” привличат много слушатели и зрители. Определението “гъвкава” означава, че тя допуска излъчването както на попфолк, така и на комерсиални изпълнения. В ефира на радиото звучи и качествена европейска музика. Неслучайно специалистите оприличават “Веселина” с “дискотека, в която влизат хора от различни възрасти, за да чуят своята любима песен, без значение на стил, жанр и националност, за да се почувстват млади и силни”²². Тийнейджърите слушатели на радиото очевидно харесват подобен “музикален коктейл”. Ето защо може да се каже, че музикалният формат на “Веселина” се оказа уникално сполучлив за България и има бъдеще.

ІІІ.2. Има ли място поп-фолк музиката в едно младежко радио?
Логично идва и въпросът защо “Веселина” вече толкова години е в класацията на най-слушаните радиостанции в България. Внимателното изследване на зараждането, разпространението и почитателите на жанра “попфолк” ще ни разкрие причините за успеха на “Веселина”. То ще даде отговор и на въпроса дали попфолкът може да бъде включен в музикалния формат и концепция на едно ново младежко радио (вж. глава IV).

Испанският есеист Ортега-и-Гасет казва: “Всяка епоха има собствен стил, изграден от индивида в нея”. Побългарена, тази сентенция звучи така: каквото времето - такава и културата, каквито хората - такова и изкуството им, такава и музиката, която слушат. Музиката, която се слуша масово днес в България, е попфолкът (според MBMD 80% от българите в края на 2000 г. слушат поп-фолк). Критици определят дали една естетически издържана творба е предпочитана или не по чисто професионални критерии, музикалните компании я определят по това дали се купува, или не, а народът – ако я слуша. Очевидно е – жанрът, наречен попфолк, трайно навлезе и в културата ни, и в целия ни живот. Някои го определят като “чалга”, с тази дума те назовават и всичко пошло в България (начин на обличане или на живеене - кич), други мислят, че чалгата – това са циганските и сватбените кючеци и не правят разлика между “попфолк” и “чалга” и т.н., и т.н. Попфолкът не е нова култура, този вид музика е част от нашата култура. Неговият ритъм може да се определи и като част от българския характер, като подтискана през последните 50 години необходимост, получила възможност за изява в по-свободните времена, в които живеем.

Попфолкът е отричан от по-възрастното поколение (т.нар. “поколение на рока” - на “Бийтълс”, “Ролинг Стоунс”, “Дийп Пърпъл”) и е възхваляван от голяма част от новото, включващо в себе си най-вече тийнейджърите. За поколението на 60 и 70-те години, ограничавано от строгите правила на тоталитарното общество, рокът е начин на протест. Думата “чалга” трябва да се разтълкува, за да стане ясно колко и какви са значенията й в съвременна България. През последните няколко години под “чалга” критиците разбират точно определен тип музикални изпълнения, които компилират в себе си ритми на различни балкански народи, поднесени от появилите се след 1989 г. фолкпевци. Те изпълняват и чалга, и попфолк. Нека да уточним – чалгата е “огрубен вариант” на попфолка. В този стил (ако изобщо може да се нарече с тази дума) преобладава мръсното, пошлото, безсмисленото, вредното.

Вярно е също, че всяка лошо изпълнена музика може да бъде възприета като “чалга”(вж глава I – БГ Радио).

Възникването на дадено обществено явление, включително и музикално, винаги е мотивирано от определени културни и исторически условия. Българската фолклорна музика по ред исторически причини не е била развивана и осъвременявана до 1989 г. Малките изключения в началото на 20 век, създаването на т. нар. градски фолклор, са съвсем епизодични, а след 9 септември 1944 г. някои от тях дори са забранявани. Издига се култ към автентичността в развитието на българския фолклор. В това няма нищо лошо, ако се допуска поне минимално влияние на народната песен в модерните форми - нещо, което изискват времето и новите поколения. Така в България в масовия музикален стил съществуват два паралелни музикални клона след 1944 г.: един - чисто фолклорен и един – т. нар. естраден.

В съседните на България страни, особено в Гърция, бивша Югославия и в Турция, фолклорните мотиви от градската музика заемат трайно място в естрадата и последната логично се развива като национална популярна музика. Фолкизпълненията в тези страни отдавна преминаха етапа на взаимствания от съседни и по-далечни култури. Те достигнаха до едно избистряне на музикалните идеи и концепции. Там попфолкът от музика, характерна за кръчмите и кафаните, се превърна в музика, любима за голяма част от хората, включително и за младото поколение. Тя бързо влезе в музикалните телевизии и радиостанции, без претенции нито от обществото, нито от критиците. Според Диана Петкова “Първо, тя се наложи след повече от 40 години отсъствие на масовата култура от българския социален и културен живот. Така модерният фолк, от една страна, зае свободните ниши на музикалния ни пазар, а от друга – послужи като компенсация за “висшата” култура, налагана като единствена десетилетия наред. И второ, съвременният фолк представя типично балканската и, в частност, българската реалност; той черпи теми, сюжети и ритми от местната и регионална действителност.”²³ (Целият анализ виж в приложение №4)

След 10 ноември 1989 г. българският фолклор получава възможност за модерно развитие. Неговата автентичност е защитавана години наред от една добре изградена система на държавни и регионални оркестри и ансамбли – “Пирин”, “Тракия”, “Филип Кутев”. Те представят България в чужбина, поддържат българския дух, но нямат голяма популярност сред широките маси. Логично идва и любопитството на българския съвременник към онази музика, която е слушал по балканските радиостанции. Тя го тласка към масово слушане на сръбска, гръцка и турска музика при липса на наши модели. Засилва се влиянието на сръбския, гръцкия и турския език - особено в районите у нас, близки до тези държави.

След 10 ноември 1989 г. в България се появява една нова прослойка – на т.нар. “борци”. Тя узакони собствени маниери на поведение и нова култура, която не може да влезе в залите на театрите, кината и класическите оркестри. “Новата култура” намира подходящо място в блестящите кръчми, механи и ресторанти, където разменя пари, клюки, стока и дори куршуми. Хората, които стоят зад нея, не притежават висок интелект, не разбират чужди езици и предпочитат да слушат балканските ритми на български. Така в репертоарите на заведенията постепенно са премахнати изпълненията на чужди езици, изпълнителите престават да пеят на сръбски и гръцки и аранжират на български известните хитове на съседите ни. Попфолкът започва да навлиза трайно в българската култура, но вече като развит и осъвременен фолклор. Появяват се хитови изпълнения, които са добре посрещнати от обществото и особено от младите.

Напоследък тази музика се изгражда и развива от все повече професионалисти. След първоначалното натрупване на капитал водещата музикална компания “Пайнер” покани известни PR агенции, които оформят облика на певците и организират промоции и рекламни кампании. “Пайнер” привлече и утвърдени модни фотографи като Т. Темелков, В. Къркеланов, Д. Марков и Г. Грозев, които направиха фотосесии на фолкзвездите, а снимките се тиражират нееднократно в медиите. Третият ход се оказа най-сполучлив – привличат се известни режисьори, сценаристи, текстописци и композитори. За попфолк певците вече творят най-добрите: Тончо Русев, Развигор Попов, Недялко Йорданов, Евтим Евтимов, Пламен Вебинов, Светослав Лобошки и Надежда Захариева (съпругата на починалия поет Дамян Дамянов). Песните се аранжират на професионално ниво, в тях преобладават все повече денс елементи, които привличат много почитатели. И в допълнение –музикална компания “Пайнер” създаде през 2001 година собствена сателитна телевизия “Планета”. Тя причини размествания на медийния пазар в периода от стартирането й до юни 2004 г. “Планета” е неизменно номер 4 по зрителски рейтинг в столицата и в страната (след Канал 1, БТВ и Нова телевизия). Аудиторията включва ученици, студенти, както и лица над 30 години, а ръководният екип вече залага на младежи между 16- и 22-годишна възраст за водещи и репортери в авторските предавания.

Англичаните наричат балканската музика Happy music (буквален превод – “щастлива музика”). Германците използват названието “балкански поп”. За тях “балкански поп” е равносилно на попфолк. Това логично дразни попизпълнителите ни. За европейците попфолкът е музика, свързана с положителните човешки емоции. Те, както и американците, знаят кой е Горан Брегович. Неговата група “Ъндърграунд” компилира всякаква балканска музика – българска, сръбска, гръцка, турска – преработва я през своята естетическа призма и така популяризира Балканите и тяхната култура. Животът в България е толкова противоречив, че е нормално и едно социално ангажирано изкуство (попфолк) да бъде противоречиво. Изпълнителите му вече “пътуват” към своята творческа зрелост, когато не ефективните форми, а професионализмът ще мотивира присъствието им в изкуството.

Попфолкът динамизира уморения човек и пулсира в синхрон с балканските човешки страсти. Смело е все още да се каже, че този стил е новото съвременно лице на българската музика. Ние живеем на Балканите и е много по-присъщо и по-честно да създаваме такава музика, а не европейска с “денс” звучене. По отношение на попфолка всеки от нас трябва да оцени и стойностното, и вулгарното, за да достигне до своята истина за българската култура.

Проф. Марко Семов казва: “Идем от златните страници на културата си, за да пишем нови нейни златни страници. Това е, струва ми се, масовият билет, паспортът ни за Новия век, другото е санитарна зона, трохи от трапезата на един сит свят.”²⁴

Ситият, благоустроен и добър свят е, разбира се, Европа. Някои специалисти не приемат факта, че попфолкът е един от музикалните стилове, с които ще влезем там. В Европа обаче ние ще се идентифицираме като нация преди всичко с нашата култура и история. Част от тази култура е и музиката, здраво свързана с великолепния български фолклор и с неговата съвременна разновидност – попфолка. Масовият зрител харесва радио “Веселина” и телевизия “Планета”. Ето защо може да се каже, че в ефира на едно ново младежко радио трябва да присъства и попфолк. Тази музика не насърчава младите хора към неприлично поведение, агресия, употреба на алкохол или наркотици, престъпления и др. Тя ги динамизира и подтиква към положителните ценности в сериозния живот – любов към ближните, вяра в Господ, обич към родината.

ІV Глава. Проект за създаване на младежко радио

След детайлния анализ на музикалните формати на 4-те радиостанции с ще преминем към проекта за създаване на младежко радио с музикална и социална насоченост. В концепцията му ще бъдат отразени най-новите тенденции сред младежката аудитория. Според Георги Иванов “приемането на един нов медиен продукт преминава през 5 фази – съзнаване, интерес, преценка, изпробване и възприемане.”²⁵. Моето проучване на българския радио пазар установи, че медиа от такъв тип не съществува и рецепиентът има нужда от нея. Екипът, с който ще работя ще посрещне слушателския интерес с разнообразни теми и добър музикален формат комбинирани в подходяща структура. Целта е да бъде изграден позитивен образ на българските тийнейджъри чрез професионален избор на рубрики, гости и актуални проблеми. Радиото ще бъде с масов характер като структурата му ще бъде фрагментирана, а задачата е младежите да бъдат привлечени с подходящо, най-вече музикално съдържание.

Проектът за нова медиа се разви след първоначалния успех на списание “Радио Га-Га”. То излезе на българския вестникарски пазар през октомври 2002 г. Изданието е с музикална насоченост, за тийнейджъри, месечно, пълноцветно, конструирано в 48 стр., с цена 1 лев и 2 до 4 постера в брой. Отпечатва се в тираж 15 000 броя, а възрастовите граници на аудиторията му варират от 10 до 20 годишна възраст. (Виж Приложение номер №5 за аудиторията на списание “Радио Га-Га”). “Радио Га-Га” е резултат от сериозен анализ на полиграфския медиен пазар в България и чужбина. Проучванията за необходимостта от подобно списание се простират в рамките на България, Украйна, Македония и Югославия. Извършени са от екипи на издателство “Еър ГРУП 2000” в над 500 основни училища, гимназии и техникуми, в продължение на 1 година. В анкетите участваха над 10 000 младежи. Изданието носи името на легендарната песен на Фреди Меркюри и неговата група Queen – “Радио Га-Га”. По този пример, чрез анкети и различни видове допитвания до общественото мнение ще се действа при разрабо тването на концепцията за младежко радио. (Виж Приложение №6 - “Анкетната карта”). Екипът му трябва да постигне целта то да бъде слушано от деца и родители. Както в началните години на демокрацията според изследване на сп. Паралели: “то се утвърждава като семейно списание – основният активен дял в аудиторията са жените и младежите в диапазона от 17 до 40 години. Преобладаващ дял от аудиторията му общува с него у дома, на спокойствие.”²⁶.

Предлагам следния “План за създаване, стартиране и утвърждаване на радио “Га-Га”:

лайн, сред младите българи в чужбина.^*

• 
  “пренасяне на текст, звук и музика; -достъп до инфорацията от всяка точка на света
  
• 
  интелигентни мрежи с интерактивни услуги; - безжични услуги с глобално покритие
  

Екипът на радиото ще утвърждава ценностна система, основана на българските традиции в условията на глобален свят и отворени европейски граници. То ще бъде за и на младите хора в България, а в предаванията си ще отразява всички техни проблеми, стремежи, мечти, разочарования и желания. На радиовълните му ще намират място въпросите на нашите бъдещи слушатели. Една от основните цели на проекта е радио “Га-Га” да се слуша и от родителите, и от техните деца. То ще бъде семейно радио за всички, които се чувстват млади. Без да си поставя някакви възпитателни цели екипът ще води политика за диалог между родители, учители и деца, в защита на правата и интересите на младите хора, против употребата на наркотици, алкохол, проституция с малолетни, педофилията, антиобществените прояви на тийнейджърите и посегателствата над правата на малолетните. Той ще се отнася с разбиране към половите девиации, но ще толерира хетеросексуалните взаимоотношения между младите хора. Ще работи за запазването на традициите на българското училище и за нормално общуване между учители и деца.

Музикалният формат ще включва разнообразни стилове в целия музикален диапазон. Основен принцип ще бъде “Всеки има право на изява – пазарът решава.”

Възрастовата граница на журналистите в радиото ще бъде между 16 и 25 години. Ще бъдат привлечени като консултанти известни учени, писатели и поети, психиатри и сексолози, учители и студенти. Служебната структурата ще включва: изпълнителен директор, програмен и музикален редактор, PR и рекламен агент, 6 репортери, 3-ма преводачи от френски, немски и английски език, 5 водещи (на смени) на предавания. Репортерите ще бъдат ученици от софийски и провинциални училища. Някои от тях ще бъдат привлечени от екипа на списанието и ще имат журналистически опит. За други радиото ще бъде подходяща школа за професионално развитие.

Стилът на новата медиа ще бъде новинарски, информационен, достъпен за широката публика. Водещите ще бъдат задължени да говорят на правилен български език и с нормален словоред. Употребата на цинизми ще бъде забранена. Ще се допуска употреба на популярни думи от езика на младежите след консултации с лингвисти. Политиката на радиото ще е ясно изразена. Според Здравко Райков в това понятие се включва: “определяне на целевата публика, на теми, доминанти, акценти, на позиция по важни социални проблеми.”²⁸ Нашата цел е да бъдем с оригинален облик, който да ни различава от останалите средства за масова комуникация, за да може да привлечем собствена публика.

Тематичната концепция ще включва музикални предавания (60%) и социални и забавни предавания (40 %). Според Еди Емирян “Изключително важна роля за цялостното звучене на програмата има нейното музикално съдържание. Два са основните компоненти, които определян присъствието на музиката в предаванията: - информационно-музикалните блокови предавания (с акцент върху новото и актулното, с повече говор) и музикално-информационните блокови предавания (с кратък музикален обзор и повече музика)”.²⁹

Музикалните новини ще намират място в рубриките “Световни гаргинки” и “БГ гарги”. Репортажите от концертите и турнетата ще попадат в “Ексклузив”. В блоковото предаване “Каймакът” ще бъде поканен гост в студиото – представител на българска поп, рап или поп-фолк формация (“Огледало”). Тук ще бъде представен и водещ световен изпълнител (“ВИП Га-Га” и “Лексикон”). Предвидено е едночасово предаване “Гарга на броя”, в което известна българска личност ще разказва за себе си, ще отговаря на слушателски въпроси и сама ще избира музиката. У нас дебютират много нови групи: те заслужават внимание и екипът ще им предстваи възможност за изява в предаванията “Млади гарги” и “Промо”. В ефира ще звучи и новата продукция на нашите музикални компании. За нея е определено предаването “Албуми”. Интересите на киноманите ще посрещне предаването “Га-Га Екран”. Тук големите български фирми “Александра филмс” и “Съни филмс” ще промоцират най-новите европейски и американски филми, а слушателите ще получават своите награди, ако познаят правилния отговор на въпрос от областта на киното.

Социалните теми в ефира на радио “Га-Га” ще бъдата много добре застъпени. В различните предавания ще гостуват психолози, сексолози, педиатри, учители и учени, студенти, ученици и родители. По този начин ще се създаде контакт между отделни професионални и социални групи и екипът на радиото ще допринесе за решаването на някои значими проблеми, които вълнуват младежите. Основното социално предаване ще бъде “Гето БГ”. То ще се излъчва всяка вечер, а водещите ще се стремят да изградят позитивен образ на българския тийнейджър и ще говорят задълбочено по сериозни теми като “Наркотиците”, “Българското образование”, “Сирачетата в България”, “Конфликтът между родители и деца”, “Заведения за младежи” и други. Своите сексуални въпроси и проблеми слушателите ще споделят в предаването “Интим”, което ще се излъчва през ден. Тук известният психолог и сексолог д-р Илия Врабчев ще отговаря лично на всяко едно обаждане или писмо.

В програмната схема ще присъства и специален блок, посветен на предметните игри. Той ще включва множество музикални, кино- и фото-загадки с награди, викторини, тествое, конкурси за авторска песен и рисунка и т.н. за най-актуалните тенденции в младежката мода ще разказват предаванията “Готини гарги” и “Красива ли съм?”, Сутрешните блокове през почивните дни ще представят местата (спортни зали, басейни, тенис-кортове), където тийнейджърите могат да практикуват любимите си спортове.

Всички предавания ще бъдат подредени фрагментирано, а преходите между отделните теми ще бъдат осъществявани чрез краткси коментари или риторични въпроси, чиято цел ще бъде да се потърси връзка между различните проблеми. Осъществяването на обратната връзка е важен елемент в отношенията между екипа и аудиторията. Радиото ще се явява като приятел и съветник на младите хора, защото в затворения и агресивен свят, в който живеят, те може би нямат много приятели. В писмата до списанието те споделят своите радости, мечти и проблеми. В тях срещаме всичко – от радостта от получената добра оценка в училище, до оплакванията, че “мама и тате не ме пускат на дискотека, защото си мислят, че съм още малка”. Обратната връзка ще се осъществява чрез писма, електорнна поща, телефонни обаждания както и включвания на младежите като гости в отделни социални предавания. Ще ни послужи и за пример младежката линия “Радио Га-Га” излъчвана по БНР, програма “Христо Ботев”. Ето какво казва неговият продуцент Розита Попова: “На младежта и е нужна подкрепа, за да осмисля своето битие. Да не говорим за ролята на радиото. Ако трябва да си послужим с терминология – това са социализиращите форми на общуване с аудиторията. Колкото по-деликатно се открива бъдещият свят на един млад човек, колкото по-богати и разнообразни рубрики му се предлагат – повече ще си бъде на място и младежката програма. Ние се възпитаваме взаимно”.³⁰

Екипът ще засили патриотичните настроения сред българчетата като включи и занимателен исторически обзор в рубриката “Гардже – патриотче”. Решено е хороскопът да се прави от почитатели на радиото. Младите хора ще могат да се запознават и да общуват помежду си чрез предаването “Амурчета”. В него всеки ще намери намери нови приятели от различни градове в България.

Вечерният блок “Каймакът” ще бъде фрагментиран, с голям брой рубрики. Задачата му ще бъде да създаде позитивно настроение сред младите слушатели чрез подходящо музикално съдържание. Водещите ще наблягат на световните хитове, които заемат водещи позиции в класациите.

Рубриките в предаването ще бъдат информационни, като задължително ще има и радиоигри с награди. Предлагам теоретическа и практическа част за осъществяване концепцията за новото предаване.