Радиоводещият в българия
Изтегляне 0.54 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Б) Практична част
- Необходимо е тези медии да бъдат модерни, атрактивин, адаптивни и същевременно достъпни по джоба на младите хора
- БИБЛИОГРАФИЯ
А) Теоретическа част: Предлагам предаването “Каймакът” да бъде изградено върху следните три основни тематични линии. Първа – Българска музика – последни новини около българските изпълнители, най-новите им песни, предстоящи музикални събития. В студиото ще се канят български изпълнители, мениджъри, продуценти, хореографи, критици, коментари. Втора – Световна музика – последни новини около световните изпълнители, най-новите им хитове, предстоящи музикални събития. В студиото може да се кани специалист от музикална компания, който ще представя нови албуми на чуждестранни изпълнители. Трета – Забавна част – включва в себе си музикални загадки с няколко награди, вицове и смешки, както и освободеното поведение на водещия пред микрофона. Трите тематични линии в предаването ще са подредени и ще са съчетани с подходяща актуална българска и световна музика. Б) Практична част: Предлагам рубрики, с техните имена: БеГе Гагинки – До 4 кратки актуални новини за българските певци, концерти и награди. Световни Гагинки – До 4 кратки новини за световните певци, групи, концерти, награди Гарга грачи – Музикална класация “Топ 5” Албуми – най-новото от българските музикални компании ВИП Га-Га –интервю с известна българска музикална личност или група с времетраене 1 час Хороскоп – Кратка прогноза на зодиакалните знаци за следващия ден За-га-гадка – Музикална загадка, обявена в началото на предаването. Пряк телефон в студиото с награди. Предаването ще е с музикално-информационна структура с един постоянен водещ, съставено от няколко програмни модула, структурирани в съответствие с трите основни тематични линии. План-сценарии за всяко едно предаване ще се прави от един сценарист, а репортажите, новините и анкетите ще се изготвят от двама репортери. В жанрово отношение предаването ще борави с информационни жанрове като – новини, репортажи и интервюта и с коментарни жанрове като – анкета и коментар. Предаването ще бъде актуално и обективно по отношение на музиката. Стилът му ще е новинарски, информационен и достъпен за широкия спектър от тийнейджърска аудитория. (Виж Приложение №7 за примерна програмна схема на Радио Га-Га). Възможно ли е обаче тийнейджърите да бъдат привлечени от една радиостанция, която да излъчва в музикалния си формат рап, денс, поп и поп-фолк? Защо не, след като масово младите хора ходят на дискотека и се забавляват, където пускат всякакви музикални стилове. Възможността за съществуване на едно ново тийн радио зависи най-вече от оригиналния му стил. То трябва да се отличава силно от съществуващите досега български радиостанции (“Вива”, “Сити”, “Веселина”, “БГ Радио”). Според мен Радио Га-Га би могло да просъществува ако бъде разнообразно в музикално и програмно отношение. В анализа на 4-те радиостанции изтъкнах, че те изобщо не наблягат на предавания с образователен характер и не засягат интимния свят на тийнейджърите. Но в опита ми с тийн списанието “Радио Га-Га”, на чийто страници умело се вплитаха музиката с тийн проблемите, забелязах, че младите българи от 10 до 25 години са отворени точно към това – открито обсъждане на социалните и интимните проблеми, които ги вълнуват. Нещо, което го няма в нито една тийн радиостанция, и нещо което съм сигурен, че ще се приеме с огромен успех сред младежите.
В тоталитарна България основният фундамент в дейността на медиите беше тяхната възпитателна роля върху младежта. Според Димитър Найденов: “Системата от средства за масова информация беше подчинена на генералния издател – БКП. Самото възникване на ново издание от какъвто и да било характер не можеше да стане без неговата благословия… Журналистиката функционираше като институт, механизъм и придатък на ситемата на социалното и възпитателно управление”.31 В светлината на този Ленински постулат вечният конфликт старо поколение – нова генерация се разрешаваше от медиите чрез разделянето особено на полиграфическите медии за възрастни и издания за млади хора. Вярно е обаче и друго – освен типичната за тогава преданост към партията, тези медии се опитваха да възпитават младите хора чрез редица общочовешки качества – честност, достойнство, самочувствие, патриотизъм, борба с алкохола и дрогата, сектите. Тези медии логично отпаднаха още в първите години на демокрацията. Западният тип медии са далеч от чисто възпитателната роля, от дидактичния стил – нещо повече – те не налагат изкуствени модели, те налагат чрез примери вече наложени модели. Медиен продукт е и поп-величието Бритни Спиърс, и белият рапър Еминем, и секс символа Енрике Иглесиас. Но в страни с все още слабо развити демокрации като България отпадането на медиите като възпитателен фактор и липсата на добра законодателна система, на типичните за развитите общества силни неправителствени организации, на вяра в библейските ценности, отвори голяма пропаст между медиите като посредник между държавната политика спрямо младите хора и между самите млади хора. Това е леснодоказуемо с примери – масово в родните медии (визирам тук и бумът на частните радиостанции, които пускат тийн музика) се рекламират цигари и алкохол; борците и мутрите пък са най-уважаваните модели за поведение, техните шефове (Крушата, Тиквата, Ганеца) са едва ли не съвременните герои на младото поколение. А българската младеж следва техния очертан модел на поведение. Това е и проблемът на радиостанциите, които се гордеят с това, че ги слушат тийнейджърите – те само информират целевата си аудитория за младежките събития, пускат западна музика или българска без някаква кой знае каква стойност, като положителните младежки прояви или пък техните проблеми нарочно се пропускат и просто липсват в която и да е тийн българска радиостанция. На българския радиопазар, говорим най-вече за тийн радиопрограми, съществува сегментирана ниша от младежки предавания. След обстоен анализ на родния радиоефир установих, че типично музикално-социално радио, което да защитава тийн интересите, не съществува. След проведено проучване и анкети в българските училища и изхождайки от целите на списание “Радио Га-Га” открих потребности, неоткрити от останалите радиа с музикална насоченост към тийнейджъри:
Радиото ще се стреми да задоволява слушателските вкусове чрез най-разнообразна музика. То няма да има за цел да възпитава или поучава. Целта му ще фундаментална – чрез езика на хубавата музика и обсъждането на тийн темите да се привлече целокупната младежка тийнаудитория и да я направим равноправен участник в бъдещата радиостанция. Тя има идеята да се разпространява и он-лайн в Интернет и по този начин да е достъпна за българите в чужбина. Една от основните й цели е да бъде слушана и от родители и възрастни хора. Защото човек чувства в себе си младежкия дух може би единствено чрез езика на музиката. Вероятно вече е дошъл момента за възраждане на типично младежките медии, които да надскачат чисто информационния стил и да бъдат спонсорирани от неправителствени организации подкрепяни от държавата. Необходимо е тези медии да бъдат модерни, атрактивин, адаптивни и същевременно достъпни по джоба на младите хора. Затова в настоящата дипломна работа аз предлагам и модел на младежко радио с идеална цел. Чрез него българското общество ще успокои един свои твърде наболял проблем и жесток социален конфликт – конфликтът, който започна от “Индиго”, невинните жертви в река Лим и може да завърши с трагичната медиина новина, че всички млади българи са в чужбина, а тук са останали само техните родители ... Едно такова бъдеще радио би могло да контактува с тийнейджърите, техните родители и учители и да стане техен добър приятел, да се превърне чрез музиката в мост на разбирателството между новата и старата генерация. БЕЛЕЖКИ БЕЛЕЖКИ: 1 Вачков, Л., Как се прави радио., С., 1998 г., с.21, 22 2 Димитров, В., Специализираните радиоформати, сп. “Медиа и реклама”, С., декември 2002 г., с.13 3 Димитров, В. История на радиото в България, Кн.1, 1994г. с. 204 4 Димитров, В. История на радиото в България, Кн.1, 1994 г., с.210 5 Димитров, В. История на радиото в България, Кн.2, 1994 г., с.154 6 Радославова-Дойчева, А., Димитър Ненов и Радиото (1935-37), Бълг.муз.хр., 4/2001, с.16-33 7 Димитров, В. История на радиото в България, Кн.2., 1994, с.155 8 Димитров, В. История на радиото в България, Кн.2, 1994 г., с.158 9 Димитров, В. История на радиото в България, Кн.2, 1994 г., с.162 10 Димитров, В. История на радиото в България, Кн.2, 1994 г., с.168, 169 11 www.bgradio.net 12 Пак там 13 Пак там 14 в. “24 часа”, 26 април 2002 г., стр 12 15 Пак там 16 Йорданова, Ц., Включвайки радиото, човек търси компания, сп. Медиа и реклама, април 2000 г., с.17-19 17 www.radiocity.bg 18 Емирян, Е., P.S. – за радиото, което …, С., 1999 г., с.25 19 www.vivafm.net 20 Емирян, Е., P.S. – за радиото, което …, С., 1999 г., с.19 21 Димитров, В., Радиото, сборник “България ХХ век”, С., 1999 г., с.890 22 www.radioveselina.bg 23 Попова, Д., Национална идентичност и глобализация, Пв.,2000 г., с.89 24 Семов, М., Българска народопсихология, С., 1999 г., с.226 25 Катедра на Юнеско, Връзки с обществеността и изграждане на доверие, С., 1999 г., с.27 26 Найденов, Д., Пресжурналистика, С., 1995 г., с.145 27 Дерменджиева, Г., Увод в компютърно-опосредствената комуникация”, С., 2001 г., с.17 28 Райков, З. , Технология и техники на публичната комуникация, С., 2001 г., с.210 29 Емирян, Е., P.S. – за радиото, което …, С., 1999 г., с.96 30. Попова, Р., Да работим за младите, а не чрез тях – за младежката линия в предаването “Радио Га-Га”, сп. Български журналист, 9-10.1994 г., стр.16-18 31 Найденов, Д., Пресжурналистика, С., 1995 г., с.13 БИБЛИОГРАФИЯ 1. Боршуков, Георги, Филип Панайотов. Христоматия по история на българската журналистика. С., 1976 2. Димитров, Веселин. История на радиото в България, Кн.1 и 2., 1994 3. Сп. Българска музика, бр.3.,1969 г. и бр.2 от 1980 г. 4. Димитров, В., Радиото:, в сборник “България ХХ век”, С., 1999 г. 5. Димитров, В., Българите и радиото, С., 1988 г. 6. Радославова-Дойчева, А., Димитър Ненов и Радиото (1935-37), Бълг.муз.хр., 4/2001, с.16-33 7. Кръстев, В., Профили – Димитър Ненов, т.2, М., С., с.182-202 8. Алфандари, Е., Медиите и властта, С., 2000 г. 9. Петев, Т., Комуникация и социална промяна, С., 2001 г. 10. Димитров, В., Снежана Попова, Новото радио, С., 1995 г. 11. Семов, М., Българска народопсихология, С., 1999 г. 12. Симеонов, В., Журналистиката, С., 1999 г. 13. Статистически годишник, Национален статистически институт, 2003 г. 14. Найденов, Д., Пресжурналистика, С., 1995 г. 15. Дерменджиева, Г., Увод в компютърно-опосредствената комуникация, С., 2001 г. 16. Научноизследователски център по журналистика при СБЖ, Съвременни проблеми на журналистическата теория, С., 1974 г. 17. Емирян, Е., P.S. – за радиото, което …, С., 1999 г. 18. Heivud, R., Все о Public Relations, Moscow, 1999 19. Катедра на Юнеско, Връзки с обществеността и изграждане на доверие, С., 1999 г. 20. В. “Култура”, Частното радио – сезон втори, 10.IV.1994 г. 21. Стоянов, С., В сезона на радиосъревнованието. В.”Капитал”, 28.11.-4.12.1998 г. 22. Петкова, Д., Национална идентичност и глобализация, Пв.,2000 г. 23. Райков, З. , Технология и техники на публичната комуникация, С., 2001 г. 24. Райков, З., Корпоративен имидж, С., 2001 г. 25. Бачева, Е., Предимствата на Мрежата, с.28, сп. “Медиа свят”, януари 2002 г. 26. Димитров, В., Специализираните радиоформати, с.13, сп. “Медиа и реклама”, С., декември 2002 г. 27. Попова, Р., Да работим за младите, а не чрез тях – за младежката линия в предаването “Радио Га-Га”, сп. Български журналист, 9-10.1994 г. 28. Шабани, С. , Радиото като средство за монополизация, сп. Обществена комуникация, бр.8, 1998 г., с.32 29. Петев, Т., Аудитории на масмедиите - аспекти, сп. Обществена комуникация, бр.8, 1998 г., с.5-7 30. Йорданова, Ц., Включвайки радиото, човек търси компания, сп. Медиа и реклама, април 2000 г., с.17-19 31. Вачков, Л., Как се прави радио., С., 1998 г. 32. Минков, М., Радиожурналистика, С., 1997 г. 33. сп. Медиа, юни 2004 г. – Рейтинг на софийските радиостанции за май 2004 г. Използвани са и следните Интернет сайтове:
Каталог: gallery -> albums -> userpics -> 12122 12122 -> Близнаков припомня ангажимента на България за участие с осем процента от Сухопътните войски 1600 души в задгранични операции 12122 -> Унищожаването на 2011 Българската Армия 12122 -> Инициативен комитет за написване на книгата 12122 -> Осло. Полетите над Северна Норвегия в сряда вечерта бяха забранени поради опасения, че облаците пепел от възможното изригване на вулкан в Исландия могат да намалят видимостта, предаде афп 12122 -> За „коментари и анализи” Форсаж и после изведнъж падна Желязко Тенчев, в. Дума 12122 -> Българин на борда на най-големия круизен кораб в света 12122 -> Проектът genesis е най-скъпият в историята на корабостроенето! Изтегляне 0.54 Mb. Сподели с приятели:
|