*- дни след разсаждане;
1-стъбла; 2-растящи листа; 3-технически зрели листа; 4a-презрели листа от среден пояс; 4-презрели листа от долен пояс; 5-съцветия
Извлечената мед с надземната биомаса варира по години и варианти на торене. През най-благоприятната за добивите 2005 г. количеството й превишава над два пъти извлеченото през останалите две. Средно за периода то е от 3,4 до 7,8 g/dka. Извличането се повишава линейно с нарастване на азотната норма, а се понижава от торенето с фосфор. Извлечените със стопанската продукция количества са многократно по-малки от общото извличане и са адекватни на неговото вариране. Те са в границите от 1,0 до 2,3 g/dka.
VІІ. ВЛИЯНИЕ НА СИСТЕМНОТО ТОРЕНЕ ВЪРХУ КАЧЕСТВОТО НА ТЮТЮНА
VІІ. 1. Класи, експертна оценка на суровината и икономическа ефективност от торенето
VІІ. 1. 1. Класи
Резултатите показват силна зависимост на количеството тютюн, принадлежащо към І класа от агро-метеорологичните условия. Варирането по години (VC е от 55,4 до 91,9%) превишава влиянието на торенето - VC = 35,1% (табл. 25 и 26). Най-нисък е делът на І-ва класа през най-влажната 2005 година - от 0,9 до 7,7%, а процентът трета класа е голям – от 17,2-29,3%. През останалите две години стойностите са близки.
Най-висок процент първа класа се получава от вариантите без азотно торене. Количеството на първокласния тютюн не се изменя съществено от самостоятелното торене с 2,5 до 5 kg N/dka. По-отчетлив пад се установява от най-високата норма – 10 kg N/dka. Зависимостта между азотната норма и количеството тютюн, принадлежащо към І класа (2006 г.) се изразява с уравнението:
у % І класа=21,74-1,621х; R=0,982; R2=0,964
Фосфорното торене, както на азотен, така и на калиев фон показва тенденция за повишение на първокласния тютюн. Ефектът от калиевото торене, приложено на азотен фон е разнопосочен по години и по-слабо изразен.
Таблица 25. Вариране на процентното разпределение на сухия тютюн по класи като ефект от годината
-
Ниво на торене
|
Показатели
|
І класа
|
ІІ класа
|
ІІІ класа
|
N0P0K0
|
|
20,6
|
64,4
|
15,0
|
S
|
14,72
|
12,15
|
8,07
|
VC%
|
71,3
|
18,9
|
53,8
|
N2.5
|
|
8,2
|
65,6
|
26,1
|
S
|
7,56
|
4,02
|
3,55
|
VC%
|
91,9
|
6,1
|
13,6
|
N5
|
|
9,5
|
64,5
|
26,0
|
S
|
6,57
|
7,7
|
2,33
|
VC%
|
69,4
|
11,9
|
9,0
|
N5P7.5
|
|
13,3
|
66,6
|
20,1
|
S
|
9,41
|
7,82
|
1,65
|
VC%
|
70,9
|
11,7
|
8,2
|
N5K7.5
|
|
12,1
|
65,2
|
22,8
|
S
|
9,72
|
9,22
|
2,91
|
VC%
|
80,3
|
14,1
|
12,8
|
N5P7.5K7.5
|
|
11,4
|
68,2
|
20,3
|
S
|
8,9
|
9,04
|
10,23
|
VC%
|
78,1
|
13,2
|
50,3
|
P7.5K7.5
|
|
19,6
|
64,6
|
15,8
|
S
|
10,87
|
2,61
|
8,53
|
VC%
|
55,4
|
4,0
|
54,0
|
N5P7.5K7.5+
об. тор
|
|
9,5
|
71,2
|
19,3
|
S
|
7,15
|
10,25
|
12,42
|
VC%
|
75,5
|
14,4
|
64,36
|
Таблица 26. Вариране на процентното разпределение на сухия тютюн по класи като ефект от торенето
-
Показатели
|
І класа
|
ІІ класа
|
ІІІ класа
|
|
13,36
|
66,29
|
20,66
|
S
|
4,69
|
2,36
|
4,14
|
VC%
|
35,07
|
3,57
|
20,06
|
VІІ. 1. 2. Експертна оценка на суровината
Съгласно класирането по комплекс от външни признаци, сухият тютюн при неторената контрола е оценен като: технически зрял; средно съдържателен; с нежна, еластична петура; с обикновен тютюнев аромат; оранжев цвят; интензивност на цвета – светъл (матов). Тютюнът от вариантите N5 и N5P7,5К7,5 превъзхожда контролата по структура, съдържателност и цвят на тютюневите листа. Останалите варианти отстъпват на контролата по тези признаци. Според оценката, тореният с 10 кg N/dka тютюн е с повишен процент недозрял материал.
VІІ. 1. 3. Икономическа ефективност на торенето
Торенето при монокултурно отглеждане на ориенталски тютюн е ефективно агротехническо мероприятие (табл. 27). Влиянието му върху качеството на сухия тютюн и стопанския добив се отразява силно върху величината на общия доход. Най-висок общ доход се получава при органо-минералната система. Въпреки високия процент първа класа, най-ниска е икономическата ефективност при отглеждане на тютюна без торене. Ниска е икономическата ефективност и от самостоятелното фосфорно-калиево торене. Общият доход при самостоятелното азотно торене с 2,5 и 5 kg/dka нараства от по-ниската към по-високата норма. Поради малките разлики в качеството между тези варианти, по-високия доход при торене с 5 kg N/dka e резултат главно от по-високия добив. Максимален общ доход при минералната система на торене се получава от тройната комбинация, следван от азотно-фосфорното торене.
Таблица 27. Влияние на системното торене върху качеството, добива и общия доход от сорт Пловдив 7 (монокултура), средно за 2004-2006 г.
Ниво на торене
|
І класа, %
|
Добив, kg/dka
|
Добив, %
|
Общ доход, лв./dka
|
Общ доход, %
|
N0P0K0 – Ø
|
20,6
|
74,9
|
100
|
271,7
|
100
|
N2.5
|
8,2
|
120,5
|
160,9
|
395,4
|
145,5
|
N5
|
9,5
|
139,8
|
186,6
|
465,8
|
171,4
|
N5P7.5
|
13,3
|
150,3
|
200,7
|
524,7
|
193,1
|
N5K7.5
|
12,1
|
138,6
|
185,0
|
474,1
|
174,5
|
N5P7.5K7.5
|
11,4
|
163,5
|
218,3
|
567,2
|
208,8
|
P7.5K7.5
|
19,6
|
90,3
|
120,6
|
325,8
|
119,9
|
N5P7.5K7.5+об. тор
|
9,5
|
198,5
|
265,0
|
684,3
|
251,9
|
Сподели с приятели: |