Радка петрова божинова влияние на продължителното торене върху хранителния режим на почвата, добива и качеството на ориенталски тютюн

Съдържанието на N_min е най-високо през юли и намалява през август. Намалението е резултат както на влошаване условията за минерализация, така и на нарасналия износ на елемента с биомасата. След прибиране на реколтата (септември) минералният азот също се диференцира по години. Варирането е свързано главно с метеорологичните условия, с фракционния състав на хумуса и с растежа на тютюна, респективно величините на извличане на азота. След прибирането на тютюна през влажната 2005 г., минералният азот при повечето варианти е по-малко поради повишеното извличане. През 2004 и 2006 година, то е по-високо поради по-сухите условия. Количеството му не показва изразена зависимост от вариантите на торене.

Изменчивостта на N_min от агро-метеорологичните условия зависи от вариантите на торене - VC е 13,4-118,4% през март и 35,8-73,6% през септември. По-слабо е варирането на този показател от торенето.

Инкубирането на почвата в продължение на 100 денонощия при оптимална температура и влага повиши многократно минерализацията на азота при всички варианти (фиг. 1). След 50-дневна инкубация, най-висока е интензивността при органо-минералната система, което кореспондира с големите количества внесен азот и органични материали. Минерализираният азот се диференцира по-отчетливо след 100-дневна инкубация - по-голямо е количество му при вариантите с най-голямо количество торов азот (N₁₀ и NPK+оборски тор). Минерализираният азот варира от 13,8 до 34,3 kg/dka за 100-дневна инкубация. Това показва, че азотният дефицит в неторените посеви е свързан повече с лимитиране на минерализацията от външните условия, отколкото от недостиг на минерализуем азот.

Влиянието на торенето върху съдържанието на подвижен фосфор е по-силно (VC – 113,2%) от влиянието на агро-метеорологичните условия (VC – 4,8-36,4%).

След 40 годишна монокултура без калиево торене понижението на усвоимия калий е с 5,6-16,8% спрямо изходното ниво. Варирането му при минералната система на торене без участието на торов калий може да се свърже като с нееднаквите отстранени количества с продукцията, така и с различния биологичен пренос от по-долните почвени слоеве. Продължителното внасяне на надбалансови количества калий повишава подвижните форми на елемента спрямо средната изходна стойност. Въпреки отрицателния баланс на калия при тройната комбинация, повишението на усвоимия К₂0 е с 50% спрямо изходното ниво. Това може да се обясни с подвижното равновесие между различните форми на почвения калий (Милчева, 1974). Най-голямо повишение на подвижния калий е настъпило при органо-минералната система – с 132 %.

Варирането на усвоимия калий от торенето е по-високо (VC – 39,7%) от влиянието на годините - VC е 1,5-13,7%.

Експериментираните варианти не са създали практически уловима диференциация на почвата по съдържанието на общ и подвижен калций и общ магнезий. Слабо вариране се наблюдава при подвижния магнезий - количеството му е най-голямо при най-нискодобивните варианти (N₀P₀K₀ и P_7,5K_7,5), при които извлеченият Mg е най-малко. Варирането на подвижния калций от торенето е малко - VC = 4,7%. По-силно е влиянието на торенето върху подвижния магнезий - VC = 25,7%. Изменчивостта на подвижните Ca и Mg от агро-метеорологичните условия зависи от вариантите на торене - VC е съответно от 3,0-13,3% и 0,7-22,6%

Поради липсата на информация за изходното съдържание промените в статуса на микроелементите метали могат да се сравняват само с тези при неторената контрола. Те, подобно на калция и магнезия не участват в опитната схема и биха се повлияли главно от извлечените и отстранени количества, както и от изменението на органичното вещество, рН и др. Продължителното минерално торене не е изменило съдържанието на общите и подвижните форми на Fe, Mn, Zn и Cu в почвата. Органоминералното торене е повишило по-значимо усвоимите Fe, Zn и Mn в сравнение с контролата.
V. ВЛИЯНИЕ НА ТОРЕНЕТО ВЪРХУ РАСТЕЖА, РАЗВИТИЕТО И ПРОДУКТИВНОСТТА НА ОРИЕНТАЛСКИЯ ТЮТЮН

В резултат на продължителното торене са формирани различия в почвеното плодородие, които оказват влияние върху растежа, развитието и продуктивността на тютюна.

Височината на растенията варира от торенето и условията на годината. Тя се повишава линейно през вегетацията при неторената контрола (фиг. 2).

а) средно за 2004-2006 г.

б) динамика на нарастване на растенията през 2006 г.


а)

б)

Минералното торене слабо променя този ход - главно при комбинацията на азота с фосфор и калий. Тютюнът от варианта с органо-минерално торене нараства бързо до 65 ден след разсаждане, след което растежът се забавя и линията след този момент не е толкова стръмна.

Резултатите показват значимо вариране на височината на растенията от торовите норми и комбинации (VС=15,8%). С най-висок ефект е азотното торене. Тютюнът нараства линейно от величината на азотната торова норма в експерименталните граници. Към края на вегетацията (2006 г.) торените с N_2,5; N₅ и N₁₀ растения са по-високи от контролните съответно с 44; 57 и 63,0%. През същата година зависимостта се изразява с линейния регресионен модел:

у=54,480+2,639х; R=0,843; R²=0,711

Включването на фосфора към азотния фон е със значително по-слаб, но еднопосочен по години положителен ефект. Положителният ефект на калиевото торене върху този признак се наблюдава само на фона на азотно-фосфорно торене.

Най-голямо е увеличението на растежа от органоминералното торене. В зависимост от годината, растенията от тази система са с 29-134% по-високи от контролните.

Варирането на височината на тютюна от агро-метеорологичните условия е значимо, но зависи от фона на торене (VС е 24,1-56,4%). Участието на азота в торовите комбинации понижава вариационните коефициенти.

Броят на листата и тяхната площ са фотосинтезната база на растенията. Динамиката на листообразуване е показателна както за растежния старт и скорост, така и за асимилационния потенциал.

С най-бърз темп на листообразуване и най-голям брой листа на растение (15-52% над контролата) се отличава тютюнът от органоминералната система на торене.

Торенето с 2,5 и 5 kg N/dka повишава броя листа на растение в зависимост от годината съответно с 6,0-37,7% и 10,8-43,4% спрямо контролата. Количествената връзка между азотната торова норма и броя листа на растение при последното отчитане на 2006 г. се изразява с уравнението:

у=17,94+0,48х; R=0,847; R²=0,717

Фосфорът на азотен фон също, макар и по-слабо повишава броя на листата. Калиевото торене показва сигурен ефект само на фона на NP торене. Двойната комбинация от фосфор и калий е довела до слаб положителен ефект. Този резултат може да се свърже както с подобряването на фосфорното и калиевото хранене на растенията, така и с повишението на минерализирания азот.

Установено е по-силното влияние на годината (VС=6,1-21,7%) върху броя листа на растение в сравнение с това на торенето (VС=9,8%).

V. 1. 3. Размери на технически зрелите листа

Дължината и ширината на листата в техническа зрелост варират в зависимост от беритбения пояс, торенето и метеорологичните условия. Дължината на листата от долния и средния беритбен пояс през 2004 и 2006 г. превишава по-силно граничната за качеството стойност (20 cm) само при вариантите с органоминерално, пълно минерално и азотно-фосфорно торене. През влажната 2005 г. листата от долен и среден пояс са уедрени при всички варианти, а от горния отговарят на качествените изисквания с изключение при органоминералното торене и тройната комбинация. Влиянието на торенето върху дължините на технически зрелите листа от трите пояса е значимо - VС е 13,0-17,0%.

Азотното торене повишава размерите на листата и пряко влияе върху стопанския добив. То е мощно средство за неговото нарастване, но може да доведе до превишение на допустимата за качеството на този тип тютюн горна граница на размерите на листата. Регресионният анализ на данните от 2006 г. показва, че всяка единица торов азот повишава дължината на листата с 0,21-0,60 cm, а ширината с 0,18-0,33 cm.

Фосфорното торене също повишава макар и по-слабо размерите на листата. Ефектът му е по-голям на азотно-калиев отколкото само на азотен фон.

Калиевото торене на азотен фон е с практически неуловимо влияние върху размерите на листата. Ефектът му се повишава и е по-добре очертан при комбиниране с азот и фосфор. Фосфорно-калиевото торене (без участието на азот) по-силно влияе върху размерите на листата от долния пояс. Ефектът от него е по-малък върху средните и горните листа.

Най-големи размери на листата са формирани при органоминералното торене.

Влиянието на условията на годините върху дължината на технически зрелите листа също е значимо - VС е 18,4-31,3%; от 18,0-28,2% и от 10,1-29,8% съответно за долен, среден и горен беритбен пояс.

V. 1. 4. Листна площ

Определянето на листната площ на тютюна е от значение както за биологичната му характеристика, така и за величината на стопанския добив.

Изчислението на листната площ на базата на дължината и ширината на листата се извършва с помощта на корекционни коефициенти, които зависят не само от вида на културата, но и от сорта, от възрастта на листата и положението им в растенията (Лазаров, 1965). Поради тези причини, не е възможно използване на универсални коефициенти за всички типове и сортове тютюни. Намирането на такива за ориенталския тютюн беше една от задачите на изследването. Корекционните коефициенти при ориенталския тютюн (сорт Пловдив 7) варират в зависимост от беритбения пояс от 0,63 до 0,69 или средно за растението - 0,66 (табл. 5).