*- дни след разсаждане; ** - данните са от 2006 г. 1

у=2,14+0,14х; R=0,941; R²=0,885

Азотното съдържание в технически зрелите листа показва зависимост от беритбения пояс и от нормата на торовия N. То нараства от долния към горния беритбен пояс като разликите между тях се повишават от увеличението на азотното хранене. Корелацията между азотната норма и концентрацията на N в тях е висока – r е 0,944, 0,971 и 0,909 съответно за долен, среден и горен пояс. Количествената зависимост през 2006 г. между N (%) в технически зрелите листа (у) и азотната норма (х) се изразява с уравнението:

у=1,51+0,15х; R=0,971; R²=0,942

Към края на вегетацията по-долу разположените презрели листа са по-бедни на азот от по-горните и диференциацията по варианти при първите е по-слаба. Най-високи са стойностите при съцветията. В тези факти се отразява “йерархията” по преизползването на азотни вегетативни резерви, която се подчинява на донорно-акцепторни отношения (source/sink). Преизползваемите резерви от долните етажи постъпват в по-горните, които заедно със собствените запаси ги препредават на съцветието. Величината на синк капацитета (нуждите на репродуктивните органи) варира по торови варианти. Изразена за съцветието тя очевидно се подържа при концентрация от около 3,5-4% азот.

Процентното разпределение на азота по органи се изменя през междуфазните периоди и варира по-слабо от вида и величината на тора. В началото на интензивния растеж листата съдържат по-голямата част от общия азот в растението и многократно превъзхождат стъблата. При това отчитане се наблюдава изразен ефект на азотното торене върху дела на азота във вегетативните органи – увеличение в стъблата в сравнение с листата. Съотношението между листния и стъбления азот се стеснява с напредването на вегетацията и се загубва зависимостта на торенето върху разпределението на азота.

Дневният износ на азота с надземната биомаса на 1 dka (интензитет на извличане) варира от 10,7 до 443,5 g N/dka/ден в зависимост от периода на наблюдение и от торенето. Увеличението на азотната норма повишава абсолютното количество азот, необходимо за построяване масата на растенията. Най-голямо е извличането на азота при органо-минералното торене и при тройната комбинация. Специфично е извличането през последния наблюдаван период от вегетацията (78-98 ден след разсаждане). При вариантите без азотно торене то е преустановено вероятно поради изчерпаните оскъдни усвоими количества в почвата. То е спряло и при тройната комбинация и органоминералното торене, но като предполагаем резултат от по-бързото приключване на растежните процеси при тези варианти. При двойните комбинации извличането все още продължава поради забавено развитие от липсата на съответния елемент.

До началото на активния растеж (1-35 ден) растенията усвояват от 15,9 до 24% от общото количество азот, извлечено през вегетацията. Влиянието на торенето върху динамиката на потребление на азота е по-отчетливо само през този период – по-бързо е усвояването на азота при вариантите с фосфорно торене. Половината от извлечения азот се реализира през периода 36-56 ден след разсаждане и около 1/4 през следващите 20 дни.

Извлеченият с надземната биомаса азот при опита се отстранява от полето и е основното разходно перо в баланса на елемента в почвата. Той е около 3 kg/dka за година при вариантите без торов азот; от 6-10 kg при азотните и 15 kg при органо-минералното торене. Извлеченият азот се повишава линейно от нарастването на азотната торова норма. Най-голямо е количеството при прилагане на органо-минералното торене, следвано от азотно-фосфорното и пълното минерално торене.

Износът на азот за формиране на 100 kg основна и прилежаща продукция е по-малък при вариантите без торов азот и при торене с ниската азотна норма (N_2,5). Извлеченият азот с 100 kg основна продукция е около 2 kg при торене с 5 kg N/dka (приложен самостоятелно или в комбинация с фосфор и калий) и около 1,2 kg при вариантите без азотно торене. Той нараства на 3 и на 1,7 kg съответно от прибавянето на съпътстващата част на продукцията.

Резултатите за извлечения азот поясняват някои от установените изменения на азота в почвата за 40-годишния период на експеримента. Изключително ниското извличане при контролата е основната причина за липсата на уловимо изтощаване на общото количество в почвата.

Установеният по метода на условния баланс дефицит е характерен за вариантите с азотно торене (с изключение при най-високата азотна норма), но този дефицит е малък - от 2,6 до 4,9 kg N/dka за година (табл. 14). Когато разходното перо се формира само от отстранената със стопанския добив част, балансът е положителен, с изключение на незначителния дефицит при вариантите без торов азот.

Концентрацията на фосфора е най-висока в съцветията и в растящите листа (табл. 15). Ниските абсолютни стойности в стъблата показват, че те не са орган за фосфатни резерви при тютюна. Най-богати на фосфор са технически зрелите листа от горен беритбен пояс. Този пояс се обогатява освен пряко от почвата и от реутилизация на фосфора от по-долните листа, които обедняват. Най-високо фосфатно съдържание се установи при съцветията, което е сумарен ефект от приоритетно прякото постъпване в тях на фосфати от почвата и от преизползваните количества.

Влиянието на фосфорното торене върху разпределението на извлечения фосфор по органи не е отчетливо. До началото на активния растеж, много висок процент от усвоените количества са съсредоточени в листата - от 85 до 92%. С напредване на вегетацията делът му в листата леко се понижава. При последното наблюдение (98 ден след разсаждане) се формира следното разпределение на фосфора по органи: 15-28% - в стъблата; 49-64% - в листата и 12-31% - в съцветията.

Максимумът на дневното извличане на фосфора за построяване масата на растенията от dka е през периода 36-56 ден. През първите периоди от вегетацията дневното потребление на единица площ нараства от фосфорното торене. Интензитетът на извличането на фосфора зависи и от нивото на азота, който е с най-силно влияние върху добива надземна биомаса.

Фосфорното торене има слабо изразен положителен ефект върху динамиката на потребление на елемента само до началото на активния растеж тютюна. Около половината от извлечения през вегетацията фосфор тютюнът е усвоил от 36 до 56 ден след разсаждане.

Извлеченият с надземната биомаса фосфор към края на вегетацията характеризира отстраняваните от полето количества в опита, поради което е от значение за баланса на фосфора в почвата. Количеството му е около и под 1 kg/dka. Диференциацията на извличането по варианти на торене е слаба и е по-адекватна на добива от биомаса, отколкото на фосфатната концентрация в растителните тъкани. Извлеченият фосфор с 100 kg основна и с прилежащата й продукция е в границите от 0,184 до 0,263 kg. Със стопанския добив също се изнася малко фосфор - до 410 g/dka.

Балансът на фосфора е положителен при всички варианти с фосфорно торене (табл. 16). При тях в почвата ежегодно се акумулира над 6,5 kg P₂О₅/dka Той е отрицателен при вариантите без торов фосфор. Тези резултати кореспондират с данните от почвения анализ и обясняват повишението на фосфора от торенето и незначителното му изменение при вариантите без торов фосфор.