Радка петрова божинова влияние на продължителното торене върху хранителния режим на почвата, добива и качеството на ориенталски тютюн

Разпределението на калция по органи се изменя през отделните етапи на вегетацията и слабо се влияе от торенето. До началото на активния растеж на тютюна под 10% от извлеченото количество е в стъблото. С напредване на вегетацията делът на калция в стъблата се повишава, но в границите от 12 до 18% в зависимост от торенето.

Извличането на калция от единица площ за денонощие достига максимални стойности през периода 36-56 ден след разсаждането (110-461 g/dka/ден). Към края на вегетацията извличането се понижава силно. Интензитетът на извличането му нараства линейно от повишението на азотната торова норма. Най-ниски са стойностите при вариантите без торов азот, а най-високи при органо-минералното торене.

До узряването на листата от среден беритбен пояс тютюнът е усвоил 83-99% от извлечения за вегетацията калций. Торенето не влияе върху разпределението на извлечения калций по периоди.

Извлеченият с надземната биомаса калций варира в зависимост от торенето от 6 до 23 kg/dka. Големият диапазон на вариране е резултат на силното влияние на вида и величината на торенето върху биомасата. Извлеченото количество се повишава линейно от нарастването на азотната торова норма. Влиянието на торовия фосфор е положително, но слабо, а на калия - отрицателно. Най-много калций е извлечен при органо-минералното торене, а най-малко при фосфорно-калиевата комбинация и при контролата. Основната част от него се пада на листата - 5-20 kg/dka, а при стъблата и съцветията е малко. Количеството в 100 kg основна продукция е от 2,6 до 4,2 kg, а в прилежащата част - около 0,5 kg. Извлеченият със стопанския добив калций варира от торенето в границите от 2 до 6 kg/dka средно за трите години. Най-силно е влиянието на азотното торене, ефектът от фосфора е слаб, а от калия е отрицателен.

VІ. 5. Магнезий

Съдържанието на магнезия в стъблата е по-ниско от това в листата (табл. 20). Концентрацията на Mg в технически зрелите листа се променя слабо от беритбения пояс. Според McCants and Woltz (1967) растенията при Мg дефицит са с по-ниско съдържание на елемента в долните листа в сравнение с горните, докато при нормално снабдяване, най-висока е концентрацията на Mg в долните листа. В нашето изследване съдържанието му е най-високо в долните листа. Очевидно, добрата запасеност на почвата с Mg осигурява достатъчно пряко постъпване на магнезий в по-горните органи, което намалява нуждата от преизползване, на каквото този елемент подлежи.

Дневната консумация на магнезий на декар се поддържа на високо равнище и при появата на съцветията. Интензитетът на извличане на Mg е висок при торените с азот растения. Добре очертано е положителното влияние на органо-минералната система, азотно-фосфорно торене и на тройната комбинация. Сравнително високо е извличането и при контролата и е свързано повече с високата концентрация в растителните тъкани, отколкото с растежа, който е слаб.

Извличането на магнезия е неравномерно по етапи на вегетацията. Най-малка част от него (10-15% от общото количество) се реализира през периода от разсаждане до началото на активния растеж на тютюна, когато натрупването на биомасата е най-малко. Извличането нараства през следващите периоди, в т.ч. и през последния. Вариантите на торене не влияят еднопосочно и отчетливо върху разпределението му по етапи.

Извлеченият към края на вегетацията с надземната биомаса магнезий (1-3,5 kg/dka) варира от торенето. Най-високи са стойностите при органо-минералната система, азотно-фосфорното и пълното минерално торене. Най-голямо е извличането от листата. При стъблата и съцветията е до около 0,5 kg/dka. За формиране на 100 kg основна продукция и съответната странична част се извлича от 0,55 до 0,96 kg Mg. Средно за трите години, извлеченото със стопанския добив количество е под 1 kg/dka.

Съдържанието на желязо в тютюна е най-високо в листата, следвани от съцветията и е най-ниско в стъблата (табл. 21). Концентрацията на елемента в стъблата е максимална през началния период, след което намалява и се поддържа на сравнително еднакво равнище до края на вегетацията. Подобен е ходът и при растящите листа. Концентрацията на желязото се изменя значимо от възрастта на листата. Тя е по-висока в презрелите листа, понижава се в технически зрелите и е най-ниска в растящите. При повечето варианти технически зрелите листа от долния беритбен пояс се отличават с по-високи концентрации на желязо в сравнение с тези от среден и горен пояс.