Радка петрова божинова влияние на продължителното торене върху хранителния режим на почвата, добива и качеството на ориенталски тютюн



страница9/11
Дата09.01.2018
Размер1.52 Mb.
#41850
ТипАвтореферат
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11

*- дни след разсаждане;

1-стъбла; 2-растящи листа; 3-технически зрели листа; 4a-презрели листа от среден пояс; 4-презрели листа от долен пояс; 5-съцветия
В края на вегетацията концентрацията на елемента в долните презрели листа е няколко пъти по-висока от тази на по-горните. Различията са свързани както с биологичните особености на тютюна (Gupta, 1992), така и със специфичното поведение на желязото, което както е известно не подлежи на преизползване.

Съдържанието на желязо в тютюна намалява значително при органо-минералната система. Опитната площ е слабо запасена с усвоимо желязо - около критичната стойност според O’Hallorans et al. (2004). Въпреки това, тютюневите растения поддържат ниво на желязото в листните тъкани над определената от Campbell (2000) долна граница от 50 ppm.

Извлеченото с надземната биомаса желязо е в очевидна връзка с величината на добива и следва неговото изменение от агро-метеорологичните условния и от торенето. Средно за тригодишния период извлеченото количество е в границите от 64 до 166 g/dka. Извличането със стопанския добив е най-малко при вариантите без азотно торене, при които добивът листа е най-нисък. Разликите между останалите варианти са незначителни. Величината на извличането е по-малка от описаната от Палавеев и Китипов (1971), което освен с разликите в добивите може да се свърже и с влошения режим на желязното хранене при условията на хумусно-карбонатните почви.

VІ. 7. Манган

Съдържанието на манган е най-високо в листата и най-ниско в стъблата (табл. 22). С напредване на вегетацията, концентрацията на Mn в стъблата се понижава. Растящите листа запазват сравнително постоянно ниво на съдържание на Mn. Технически зрелите листа са с по-високи концентрации от растящите. Няма значими разлики по беритбени пояси. Въпреки, че съдържанието на подвижен манган в почвата не е високо, листата от всички варианти и през всички етапи на наблюдение съдържат манган над посочената от Campbell (2000) долна граница от 20 ppm.



Мангановата концентрация в тъканите на тютюна не показва зависимост от вариантите на торене. Въпреки доказано по-високата запасеност на почвата с подвижен манган при прилагане на органо-минерално торене, то не е повлияло върху съдържанието на елемента в растенията.
Таблица 22. Манган в надземната биомаса (mg/kg), средно за 2004-2006 година

Ниво на

торене

35 ден*

56 ден

77 ден

98 ден

1

2

1

2

3

1

2

3

4

1

3

4a

4

5

N0P0K0 – Ø

15,2

46,8

10,4

42,5

47,0

13,3

39,4

31,4

64,6

7,1

36,5

45,9

82,2

25,3

N2.5

16,5

53,3

10,2

48,7

51,0

10,7

38,1

47,7

68,7

6,3

44,3

54,3

86,3

32,0

N5

16,5

56,2

10,8

51,3

58,5

12,8

45,9

53,9

70,8

6,5

51,4

60,4

83,1

29,2

N5P7.5

15,4

54,5

9,9

43,8

50,5

13,2

62,9

80,5

63,4

7,1

49,1

57,4

76,3

28,0

N5K7.5

15,9

50,1

10,5

42,4

46,1

12,0

55,1

66,8

57,7

6,4

44,0

47,5

69,2

29,1

N5P7.5K7.5

16,5

50,0

13,4

40,7

44,3

13,3

60,4

79,4

61,5

8,6

57,8

60,8

78,7

25,9

P7.5K7.5

14,1

47,9

12,0

34,3

40,3

9,4

41,0

51,2

62,6

6,6

36,6

45,3

84,8

19,0

N5P7.5K7.5+ оборски тор

13,4

46,6

13,5

41,8

42,0

8,1

41,6

49,1

53,1

5,7

44,5

48,0

64,1

23,3

*- дни след разсаждане;

1-стъбла; 2-растящи листа; 3-технически зрели листа, 4a-презрели листа от среден пояс; 4-презрели листа от долен пояс; 5-съцветия
Количеството на извлечения с надземната биомаса манган се повишава линейно с нарастване на азотната торова норма. Ефектът от фосфорното торене на азотен фон не е ясно откроен, а от калиевото е по-добре изразен само на фона на NP торене. Най-малко е извлеченият манган при вариантите без азотно торене и най-много при органо-минералното торене и тройната комбинация. Средно за периода количеството на извлечения със стопанския добив Mn варира от торенето от 3 до 13 g/dka.

VІ. 8. Цинк

Концентрацията на цинка е най-ниска в стъблата и намалява с напредване на вегетацията (табл. 23). При растящите листа концентрацията му също е най-висока в началото на активния растеж. Технически зрелите листа са по-богати на цинк от растящите. С най-висока концентрация са зрелите листа от долния беритбен пояс, която намалява при средния и горния. Най-висока е концентрацията на Zn в презрелите листа.


Таблица 23. Цинк в надземната биомаса (mg/kg), средно за 2004-2006 година

Ниво на

торене

35 ден*

56 ден

77 ден

98 ден

1

2

1

2

3

1

2

3

4

1

3

4a

4

5

N0P0K0 – Ø

47,2

72,2

40,0

74,2

86,0

41,3

53,3

64,2

92,5

38,9

54,5

79,9

98,8

40,4

N2.5

45,4

72,0

33,0

71,4

84,9

33,7

54,0

70,4

91,0

27,1

61,6

77,4

97,0

52,8

N5

46,1

76,2

30,8

72,7

90,1

24,9

54,6

59,8

91,4

25,1

60,0

67,5

92,6

50,7

N5P7.5

34,1

62,7

25,7

58,0

63,8

25,3

48,3

50,8

59,9

25,0

54,4

52,2

55,9

53,0

N5K7.5

44,8

68,0

33,5

74,2

99,9

32,7

58,7

77,2

93,9

26,6

63,4

68,8

87,9

53,9

N5P7.5K7.5

32,1

62,6

23,6

56,5

71,2

20,9

47,8

57,9

70,7

23,7

62,7

65,5

70,2

48,1

P7.5K7.5

35,2

59,4

28,1

52,7

65,0

29,3

52,7

52,9

77,1

36,1

54,6

64,8

89,1

43,0

N5P7.5K7.5+ оборски тор

24,0

53,4

18,7

59,3

46,1

13,0

39,8

37,1

44,8

14,1

43,1

51,9

43,4

42,4

*- дни след разсаждане;

1-стъбла; 2-растящи листа; 3-технически зрели листа; 4a-презрели листа от среден пояс; 4-презрели листа от долен пояс; 5-съцветия
Концентрацията на цинка във всички органи на тютюна намалява подчертано от торовия фосфор. Това потвърждава установеното и при други култури влошаване на постъпването и метаболизма на този елемент от фосфорното торене (Стоянов и Пенева, 1985; Ягодин, 1985). Впечатлява силното намаление на цинковата концентрация от органо-минералната система, при която е доказано повишението на подвижния цинк от продължителното торене. Освен с негативното влияние на високото фосфатно равнище при този вариант върху усвояването на цинка, намалението му може да се свърже и с разреждащия ефект от повишената фотоасимилация и акумулация на биомаса при него.

Цинковото съдържание в листата е по-високо не само от установения от Стоянов и Пенева (1985) долен праг от 20 ppm, а и от посочената от Campbell (2000) горна граница за добра осигуреност от 60 ppm. Възможно е високите стойности да са специфични за ориенталския тютюн или да се дължат на голямото съдържание на подвижен Zn в почвата.

Извлеченият с надземната биомаса цинк се изменя в широки граници (14 - 36 g/dka) от агро-метеорологичните условия и торенето. Варирането следва по-плътно количеството на биомасата отколкото концентрацията на елемента в нея. Извлечените количества със стопанския добив са в границите от 5 до 10 g/dka. Независимо от високите добиви при органо-минералното торене, поради ниската концентрация на Zn в технически зрелите листа износът на елемента със стопанския добив при тази система е малък.

VІ. 9. Мед

Най-много мед съдържат съцветията, а най-малко стъблата (табл. 24). Няма съществени разлики в съдържанието между растящите и технически зрелите листа. Концентрацията на елемента при последните варира от 3,8 до 19,1 mg/kg и е без тенденция за промяна по беритбени пояси.



Както при цинка, съдържанието на мед във всички органи е най-ниско при органо-минералната система. Фосфорното торене също го понижава. Този ефект не е свързан с нивата на подвижната мед в почвата, които не се различават доказано по варианти. Очевидната причина е антагонизмът между Cu и Р в процеса на поглъщането и на метаболизма на медта.
Таблица 24. Мед в надземната биомаса (mg/kg), средно за 2004-2006 година

Ниво на торене

35 ден*

56 ден

77 ден

98 ден

1

2

1

2

3

1

2

3

4

1

3

4a

4

5

N0P0K0 – Ø

15,3

16,9

12,9

15,1

15,5

12,4

14,9

14,5

18,2

10,5

15,2

15,8

21,0

21,2

N2.5

14,5

17,0

13,0

17,9

16,1

11,6

14,0

13,2

19,2

10,6

14,8

16,5

22,3

22,5

N5

14,5

21,2

13,2

19,1

19,1

11,6

17,3

15,8

19,5

10,2

16,4

15,9

19,8

21,9

N5P7.5

11,8

13,7

11,3

13,3

8,9

9,8

14,1

10,0

9,5

8,5

13,0

10,1

10,0

19,6

N5K7.5

13,4

17,4

12,9

18,5

18,8

9,6

15,8

16,7

17,6

7,8

17,8

17,1

16,5

23,2

N5P7.5K7.5

11,5

15,0

10,6

14,7

8,8

8,8

13,5

10,4

10,0

7,7

12,3

10,5

11,2

21,2

P7.5K7.5

11,8

12,7

10,3

12,7

8,2

8,6

11,8

9,9

11,4

8,3

11,4

11,8

14,6

23,1

N5P7.5K7.5+ оборски тор

8,4

10,3

8,5

9,0

3,8

7,5

9,8

4,7

4,7

5,3

7,1

3,8

5,6

17,2

Каталог: uploaded files
uploaded files -> Магистърска програма „Глобалистика" Дисциплина „Политическият преход в България" Доц д-р П. Симеонов политическа система и политически партии на българския преход студент: Гергана Цветкова Цветкова Факултетен номер: 9079
uploaded files -> Конкурс за научно звание „професор" по научна специалност 05. 02. 18 „Икономика и управление" (Стопанска логистика) при унсс, обявен в дв бр. 4/ 15. 01. 2010
uploaded files -> Автобиография Лична информация
uploaded files -> Стопански факултет – катедра „стопанско управление” специализиран научен съвет по икономическа
uploaded files -> Утвърдил весела неделчева
uploaded files -> Конкурс за проект, при реализирането на проекти, финансирани със средства от европейските фондове, по реда на зоп
uploaded files -> Христо Смирненски
uploaded files -> I. Описание на клиентския терминал Общи положения на работата на системата
uploaded files -> Специализиран научен съвет по отраслова и фирмена икономика при вак на република българия
uploaded files -> О б я в я в а м к о н к у р с: За длъжността “младши експерт


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница