*- дни след разсаждане;
1-стъбла; 2-растящи листа; 3-технически зрели листа; 4a-презрели листа от среден пояс; 4-презрели листа от долен пояс; 5-съцветия
В края на вегетацията концентрацията на елемента в долните презрели листа е няколко пъти по-висока от тази на по-горните. Различията са свързани както с биологичните особености на тютюна (Gupta, 1992), така и със специфичното поведение на желязото, което както е известно не подлежи на преизползване.
Съдържанието на желязо в тютюна намалява значително при органо-минералната система. Опитната площ е слабо запасена с усвоимо желязо - около критичната стойност според O’Hallorans et al. (2004). Въпреки това, тютюневите растения поддържат ниво на желязото в листните тъкани над определената от Campbell (2000) долна граница от 50 ppm.
Извлеченото с надземната биомаса желязо е в очевидна връзка с величината на добива и следва неговото изменение от агро-метеорологичните условния и от торенето. Средно за тригодишния период извлеченото количество е в границите от 64 до 166 g/dka. Извличането със стопанския добив е най-малко при вариантите без азотно торене, при които добивът листа е най-нисък. Разликите между останалите варианти са незначителни. Величината на извличането е по-малка от описаната от Палавеев и Китипов (1971), което освен с разликите в добивите може да се свърже и с влошения режим на желязното хранене при условията на хумусно-карбонатните почви.
VІ. 7. Манган
Съдържанието на манган е най-високо в листата и най-ниско в стъблата (табл. 22). С напредване на вегетацията, концентрацията на Mn в стъблата се понижава. Растящите листа запазват сравнително постоянно ниво на съдържание на Mn. Технически зрелите листа са с по-високи концентрации от растящите. Няма значими разлики по беритбени пояси. Въпреки, че съдържанието на подвижен манган в почвата не е високо, листата от всички варианти и през всички етапи на наблюдение съдържат манган над посочената от Campbell (2000) долна граница от 20 ppm.
Мангановата концентрация в тъканите на тютюна не показва зависимост от вариантите на торене. Въпреки доказано по-високата запасеност на почвата с подвижен манган при прилагане на органо-минерално торене, то не е повлияло върху съдържанието на елемента в растенията.
Таблица 22. Манган в надземната биомаса (mg/kg), средно за 2004-2006 година
Ниво на
торене
|
35 ден*
|
56 ден
|
77 ден
|
98 ден
|
1
|
2
|
1
|
2
|
3
|
1
|
2
|
3
|
4
|
1
|
3
|
4a
|
4
|
5
|
N0P0K0 – Ø
|
15,2
|
46,8
|
10,4
|
42,5
|
47,0
|
13,3
|
39,4
|
31,4
|
64,6
|
7,1
|
36,5
|
45,9
|
82,2
|
25,3
|
N2.5
|
16,5
|
53,3
|
10,2
|
48,7
|
51,0
|
10,7
|
38,1
|
47,7
|
68,7
|
6,3
|
44,3
|
54,3
|
86,3
|
32,0
|
N5
|
16,5
|
56,2
|
10,8
|
51,3
|
58,5
|
12,8
|
45,9
|
53,9
|
70,8
|
6,5
|
51,4
|
60,4
|
83,1
|
29,2
|
N5P7.5
|
15,4
|
54,5
|
9,9
|
43,8
|
50,5
|
13,2
|
62,9
|
80,5
|
63,4
|
7,1
|
49,1
|
57,4
|
76,3
|
28,0
|
N5K7.5
|
15,9
|
50,1
|
10,5
|
42,4
|
46,1
|
12,0
|
55,1
|
66,8
|
57,7
|
6,4
|
44,0
|
47,5
|
69,2
|
29,1
|
N5P7.5K7.5
|
16,5
|
50,0
|
13,4
|
40,7
|
44,3
|
13,3
|
60,4
|
79,4
|
61,5
|
8,6
|
57,8
|
60,8
|
78,7
|
25,9
|
P7.5K7.5
|
14,1
|
47,9
|
12,0
|
34,3
|
40,3
|
9,4
|
41,0
|
51,2
|
62,6
|
6,6
|
36,6
|
45,3
|
84,8
|
19,0
|
N5P7.5K7.5+ оборски тор
|
13,4
|
46,6
|
13,5
|
41,8
|
42,0
|
8,1
|
41,6
|
49,1
|
53,1
|
5,7
|
44,5
|
48,0
|
64,1
|
23,3
|
*- дни след разсаждане;
1-стъбла; 2-растящи листа; 3-технически зрели листа, 4a-презрели листа от среден пояс; 4-презрели листа от долен пояс; 5-съцветия
Количеството на извлечения с надземната биомаса манган се повишава линейно с нарастване на азотната торова норма. Ефектът от фосфорното торене на азотен фон не е ясно откроен, а от калиевото е по-добре изразен само на фона на NP торене. Най-малко е извлеченият манган при вариантите без азотно торене и най-много при органо-минералното торене и тройната комбинация. Средно за периода количеството на извлечения със стопанския добив Mn варира от торенето от 3 до 13 g/dka.
VІ. 8. Цинк
Концентрацията на цинка е най-ниска в стъблата и намалява с напредване на вегетацията (табл. 23). При растящите листа концентрацията му също е най-висока в началото на активния растеж. Технически зрелите листа са по-богати на цинк от растящите. С най-висока концентрация са зрелите листа от долния беритбен пояс, която намалява при средния и горния. Най-висока е концентрацията на Zn в презрелите листа.
Таблица 23. Цинк в надземната биомаса (mg/kg), средно за 2004-2006 година
Ниво на
торене
|
35 ден*
|
56 ден
|
77 ден
|
98 ден
|
1
|
2
|
1
|
2
|
3
|
1
|
2
|
3
|
4
|
1
|
3
|
4a
|
4
|
5
|
N0P0K0 – Ø
|
47,2
|
72,2
|
40,0
|
74,2
|
86,0
|
41,3
|
53,3
|
64,2
|
92,5
|
38,9
|
54,5
|
79,9
|
98,8
|
40,4
|
N2.5
|
45,4
|
72,0
|
33,0
|
71,4
|
84,9
|
33,7
|
54,0
|
70,4
|
91,0
|
27,1
|
61,6
|
77,4
|
97,0
|
52,8
|
N5
|
46,1
|
76,2
|
30,8
|
72,7
|
90,1
|
24,9
|
54,6
|
59,8
|
91,4
|
25,1
|
60,0
|
67,5
|
92,6
|
50,7
|
N5P7.5
|
34,1
|
62,7
|
25,7
|
58,0
|
63,8
|
25,3
|
48,3
|
50,8
|
59,9
|
25,0
|
54,4
|
52,2
|
55,9
|
53,0
|
N5K7.5
|
44,8
|
68,0
|
33,5
|
74,2
|
99,9
|
32,7
|
58,7
|
77,2
|
93,9
|
26,6
|
63,4
|
68,8
|
87,9
|
53,9
|
N5P7.5K7.5
|
32,1
|
62,6
|
23,6
|
56,5
|
71,2
|
20,9
|
47,8
|
57,9
|
70,7
|
23,7
|
62,7
|
65,5
|
70,2
|
48,1
|
P7.5K7.5
|
35,2
|
59,4
|
28,1
|
52,7
|
65,0
|
29,3
|
52,7
|
52,9
|
77,1
|
36,1
|
54,6
|
64,8
|
89,1
|
43,0
|
N5P7.5K7.5+ оборски тор
|
24,0
|
53,4
|
18,7
|
59,3
|
46,1
|
13,0
|
39,8
|
37,1
|
44,8
|
14,1
|
43,1
|
51,9
|
43,4
|
42,4
|
*- дни след разсаждане;
1-стъбла; 2-растящи листа; 3-технически зрели листа; 4a-презрели листа от среден пояс; 4-презрели листа от долен пояс; 5-съцветия
Концентрацията на цинка във всички органи на тютюна намалява подчертано от торовия фосфор. Това потвърждава установеното и при други култури влошаване на постъпването и метаболизма на този елемент от фосфорното торене (Стоянов и Пенева, 1985; Ягодин, 1985). Впечатлява силното намаление на цинковата концентрация от органо-минералната система, при която е доказано повишението на подвижния цинк от продължителното торене. Освен с негативното влияние на високото фосфатно равнище при този вариант върху усвояването на цинка, намалението му може да се свърже и с разреждащия ефект от повишената фотоасимилация и акумулация на биомаса при него.
Цинковото съдържание в листата е по-високо не само от установения от Стоянов и Пенева (1985) долен праг от 20 ppm, а и от посочената от Campbell (2000) горна граница за добра осигуреност от 60 ppm. Възможно е високите стойности да са специфични за ориенталския тютюн или да се дължат на голямото съдържание на подвижен Zn в почвата.
Извлеченият с надземната биомаса цинк се изменя в широки граници (14 - 36 g/dka) от агро-метеорологичните условия и торенето. Варирането следва по-плътно количеството на биомасата отколкото концентрацията на елемента в нея. Извлечените количества със стопанския добив са в границите от 5 до 10 g/dka. Независимо от високите добиви при органо-минералното торене, поради ниската концентрация на Zn в технически зрелите листа износът на елемента със стопанския добив при тази система е малък.
VІ. 9. Мед
Най-много мед съдържат съцветията, а най-малко стъблата (табл. 24). Няма съществени разлики в съдържанието между растящите и технически зрелите листа. Концентрацията на елемента при последните варира от 3,8 до 19,1 mg/kg и е без тенденция за промяна по беритбени пояси.
Както при цинка, съдържанието на мед във всички органи е най-ниско при органо-минералната система. Фосфорното торене също го понижава. Този ефект не е свързан с нивата на подвижната мед в почвата, които не се различават доказано по варианти. Очевидната причина е антагонизмът между Cu и Р в процеса на поглъщането и на метаболизма на медта.
Таблица 24. Мед в надземната биомаса (mg/kg), средно за 2004-2006 година
-
Ниво на торене
|
35 ден*
|
56 ден
|
77 ден
|
98 ден
|
1
|
2
|
1
|
2
|
3
|
1
|
2
|
3
|
4
|
1
|
3
|
4a
|
4
|
5
|
N0P0K0 – Ø
|
15,3
|
16,9
|
12,9
|
15,1
|
15,5
|
12,4
|
14,9
|
14,5
|
18,2
|
10,5
|
15,2
|
15,8
|
21,0
|
21,2
|
N2.5
|
14,5
|
17,0
|
13,0
|
17,9
|
16,1
|
11,6
|
14,0
|
13,2
|
19,2
|
10,6
|
14,8
|
16,5
|
22,3
|
22,5
|
N5
|
14,5
|
21,2
|
13,2
|
19,1
|
19,1
|
11,6
|
17,3
|
15,8
|
19,5
|
10,2
|
16,4
|
15,9
|
19,8
|
21,9
|
N5P7.5
|
11,8
|
13,7
|
11,3
|
13,3
|
8,9
|
9,8
|
14,1
|
10,0
|
9,5
|
8,5
|
13,0
|
10,1
|
10,0
|
19,6
|
N5K7.5
|
13,4
|
17,4
|
12,9
|
18,5
|
18,8
|
9,6
|
15,8
|
16,7
|
17,6
|
7,8
|
17,8
|
17,1
|
16,5
|
23,2
|
N5P7.5K7.5
|
11,5
|
15,0
|
10,6
|
14,7
|
8,8
|
8,8
|
13,5
|
10,4
|
10,0
|
7,7
|
12,3
|
10,5
|
11,2
|
21,2
|
P7.5K7.5
|
11,8
|
12,7
|
10,3
|
12,7
|
8,2
|
8,6
|
11,8
|
9,9
|
11,4
|
8,3
|
11,4
|
11,8
|
14,6
|
23,1
|
N5P7.5K7.5+ оборски тор
|
8,4
|
10,3
|
8,5
|
9,0
|
3,8
|
7,5
|
9,8
|
4,7
|
4,7
|
5,3
|
7,1
|
3,8
|
5,6
|
17,2
|
Сподели с приятели: |