Районна болница” и на читалищна сцена в първомай на 5 април, при огромен интерес, театрален колектив „Димитър Делчев”

На 5 април, при огромен интерес, театрален колектив „Димитър Делчев” при Образцово „Народно читалище св.св. Кирил и Методий-1894 г. –гр. Първомай” представи пред публика последното преработено издание на пиесата „Районна болница” на Христо Бойчев, постановка на Кр. Кръстев.

Макар, че драматургът е писал пиесата през 90-те години на миналия век, постановката на местните театрали прозвуча изключително съвременно – заради разпознаването на българското социално битие в повсеместната мизерия, здравната проблематика, липсата на институции и държава…

Българинът е обрисуван с „качества” като пасивност, недоверчивост, отчаяние,неиндифицираност, предателство, но и състрадателност, лесна доверчивост, необоснован ентусиазъм. Той е манипулиран и съзнателно манипулиращ, а в крайна сметка – живеещ в свят на илюзии. Самото действие се развива в болница за душевноболни хора.

„Районна болница” е лудница, в която не се знае кои са лудите, кои нормалните и кои са лекарите. Пиеса-метафора: често у нас се говори, че светът е болен, а ние хората, сме пациенти.
Изпълнена с абсурдни ситуации, пиесата изобличава подменената българска действителност, която мачка, обезличава и моделира човека „по свой образ и подобие”, налагайки му живот без духовност, превръщайки го в отчуждено дори от себе си безволево същество.

„Районна болница” заедно с „Полковникът-птица” и „Оркестър Титаник” на Христо Бойчев, са най-поставяните български текстове в света.

Отчаянието на човека от собствения му живот е добре изведено в сцената на „примирието” в постановката, когато Дядото и неговата Баба решават, че са отишли в един по-добър свят.

Единственото, което им остава на героите в пиесата, че ще се появят американците, или европейците, които ще ги спасят от самите себе си. Уилям разяснява на останалите, че само записаният живот има смисъл. Всичко, което е незаписано може да бъде изопачено.
Отправените нагоре очи в едно по-широко разбиране са знак за молитва.
Хората вдигат поглед нагоре, когато са отчаяни, обезсърчени и единственото, което им остава, е да молят бога за помощ.

Тук, на това място, те не молят и не чакат помощ от никъде. Те се стремят към себе си. В „Районна болница” откриваме един трагизъм на съществуването на човека в настоящето. Оцеляването е въпрос на въображение.