Ракът открито е лекарство



страница1/6
Дата11.02.2018
Размер1.16 Mb.
#58014
  1   2   3   4   5   6

Продан Христов ”Ракът – открито е лекарство” 1995 г. www.malkiobyavi.com/cell 2007 г.


Продан Христов
”Ракът – открито е лекарство”

1995 г.






Със синовна признателност на родителите ми Неда Ненова Христова и Иван Вълев Христов посвещавам
Продан Христов

ЗА АНТИМАЛИГНОЦИТ (СН23)
Прилагането на СН23, разработено от Продан Христов, ясно показва разлагащия ефект върху злокачествените тумори в карциномни и саркомни случаи без каквито и да е нежелателни ефекти.
Откритието на СН23 (Антималигноцит) може да се сравни само с откритието на пеницилина.

Д-р Ерих Берга


***
Контролираните изпитания с това лекарство били провеждани с години както в лабораторни, така и при клинични условия в Университетската клиника в Грац под ръководството на проф. Шпат, във Виена - проф. Флайшхакер и в Клагенфурт - д-р Ерих Берга. При всяко едно от изпитанията било доказано, че СН23 е нетоксично, няма нежелателни странични ефекти, а показва намаляващ ефект върху туморите.
***
Виенските изследователи под ръководството на д-р Доберау съобщават, че аутопсиите на пациенти, лекувани с СН23, показали в четири от пет случая, че имало разлагащи се тумори, докато здравите органи оставали незасегнати.
***
Проф. Шпат и екипът му заявили: Може да се каже на базата на направените наблюдения, че ако стандартизираното лекарство СН23 винаги е в наличност, може да бъде постигнат решителен напредък в областта на лечението на злокачествената болест при условие, че има строг контрол и при необходимост се прилага хирургическа намеса. При лечението се наблюдава намаляване и разлагане на тумори в мащаби, непознати досега.

Из доклад на д-р Джоузеф Исълс:


Не беше рядкост след първото влияние на СН23, понякога дори по време на вливането, един явно очертан ефект върху туморната област. Ние сме виждали безнадежни случаи да се подобряват "драматично" в продължение на няколко часа. Туморно-подбуждащите вътрешни обструкции изведнъж: ставаха проходими; кръвотечението от белите дробове или мехура, продължавало със седмици, внезапно е спирало до застой; непоносимата болка, която предварително е било трудно да се контролира дори с големи дози морфин, изведнъж е изчезвала.
Извадките са от книгата

на Питър Нютън Фенбоу

"Време за изцеление"

(лична изповед на автора за

лечението му от рак)

Сувенирпрес, Лондон, 1971 г.




ПРОДАН ХРИСТОВ НАКРАТКО ЗА СЕБЕ СИ

От 1955 год. живея във Виена и първите няколко години използувах за изучаване на немски език. Дарбата ми за усвояване на чужди езици е доста ограничена и затова ми беше необходимо повече време. Но както и да е, започнах да се справям в ежедневието, без да имам проблеми за водене на разговор, четене на вестници или книги. Междувременно записах да следвам медицина, за което от прогимназията съм си мечтал. Интересно е, че още от ученическите си години аз знаех какво искам от живота и безкомпромисно правех всичко необходимо, за да постигна тази цел. Като оставах сам, често мислех за проблемите, свързани с човешкия живот, и за времето, необходимо, за да се навлезе поне отчасти в този лабиринт. Така се породиха в главата ми мисли за спиране процеса на остаряване или връщане обратно на биологичния процес при стар организъм. Ако това би било възможно, човекът ще живее вечно, а събраните знания и опитът ще бъдат огромни. Теоретически имах известни познания, но постиженията в биологията и генетиката бяха все оше доста ограничени, за да може човек да надникне по-дълбоко в тайните на тази загадка. Така дните си минаваха, без да мога да започна нещо по-конкретно. Повечето от времето си прекарвах в университета, но оставаше достатъчно време и за четене на книги и вестници. Правеше ми впечатление, че много често в пресата се пише за увеличаване на раковите заболявания и въпреки големите усилия от страна на учени и изследователи в тази област все оше няма ефикасно средство срещу тази болест. По този проблем често дискутирахме и в семейството на брат ми д-р Христо Христов, при когото живеех. По професия брат ми беше търговец, имаше производствена дейност, но това не му пречеше да проявява интерес и към научните проблеми. Един следобед на чаша кафе темата на разговор беше отново за статия относно рака. В разискването брат ми постави въпроса, защо не започна да работя в тази област. Аз никога не съм имал особен интерес към този проблем, но след като брат ми ме предизвика така директно, у мене се възбуди известно любопитство. Отговорът ми беше спонтанен и необмислен: "Да, защо не, но една такава работа отнема не само много време, но струва и много пари." Той също така спонтанно и може би необмислено каза: "Аз ще ти осигуря всички средства, които са ти необходими."

Това беше през пролетта на 1959 година.

Моите познания в областта на раковите заболявания бяха както на всеки обикновен гражданин. Първото, което направих, бе да събера необходимата литература. Един месец по-късно вече имах елементарните представи за тези заболявания. Направи ми впечатление, че има много писано и публикувано по този въпрос, но много малко може да се вземе като база за по-нататъшна работа.

Продан Христов
***

С Продан Христов съдбата ни срещна случайно. Не го търсих, за да лекува раковите ми заболявания. Все още не съм се сдобил с тях или, по-точно, не са ми доказани, поради което не изпитвах и панически страх.

Христов беше дошъл в офиса с наш общ познат. Впечатлиха ме финесът му на интелектуалец и особенната красота на излъчването му, в което всяко наблюдателно око може да прочете една неадресирана тъга.

Когато узнах за многогодишния му всеотдаен труд, посветен на благородна и велика идея - да открие лекарство и да го приложи за лечението на хиляди хора, болни от най-страшната болест на века - рака, у мен възникна мисълта с какво да му помогна.

Как да съдейства човек, за да спрат безконечните разтакавания и се преодолее безразличието на колегите му и държавната машина? И понеже не става дума за имот , за лъскава кола, за началнически пост или други дреболии, а за нещо много стойностно и несъизмеримо - да се помогне не е лесно.

Публикувах материал за откритото лекарство преди повече от 2 години. По-късно и други вестници поместиха информации. Но от пресата днес да се очаква ефект е все едно да се надяваш от меча кожа да възкръсне мечка. Защо пък трябва да се тревожат добре охранваните държавни чиновници, т.е. като са информирани, да направят специализирана проверка и да отговарят на обществото. Е, не става дума за пари, които могат да получат под масата без труд ... Тези персони са добре и при днешната, и при вчерашната система; ще бъдат добре и в бъдеще. Само че комфортните условия за работа и привилегиите при лечението един ден свършват и за тях. Никой не е застрахован, че няма да се изправи пред трагичната бездна, която издълбава едно раково заболяване. Никой не е гарантиран, че в даден миг няма да му кажат: карцином, а той веднага да си добави - дотук беше. Никой не е сигурен - включително лекарят и държавния чиновник, от подобно развитие. Затова специализираните институции ни дължат отговор на въпроса: ПРЕДЛАГАНОТО ОТ ПРОДАН ХРИСТОВ ЛЕКАРСТВО ЕФИКАСНО ЛИ Е, СПАСИТЕЛНО ЛИ Е ЗА ХОРА, СТРАДАЩИ ОТ ТАЗИ БОЛЕСТ, ТАЗИ СТРАШНА БОЛЕСТ!



АМА ОТГОВОР НА ЧЕСТТА И ОТГОВОРНОСТТА! ПРЕД ОБЩЕСТВОТО, А МОЖЕ БИ И ПРЕД ЧОВЕЧЕСТВОТО.

Читателят ще разбере от тази книжка дали досега някой е искал да даде такъв отговор.

От разказа на Продан Христов може би научаваме едностранна информация. Но какъв стоицизъм е нужен на човешкия дух, за да работиш 30 години за една голяма идея и да искаш да я приложиш в името на доброто, пък и да реализираш себе си!

Стотици опити с животни доказват лечебните качества на препарата СН23. После изпитания в университетски лаборатории и клиники, частни болници. Никой от утвърждаваните органи не го отрича, но и никой не застава твърдо зад откритието - да бъде то официално регистрирано. По разказа на Продан Христов при всички опити в това направление липсва идеализъм и хуманност, намесват се комерсиалната страна, егоизмът, желанието да бъде отнето чуждото откритие. Този подход е водел до забавяне масовото приложение на лекарството - да се даде яснота за качествата му. А отговора за достойнствата му трябва да получат всички: и здравите, и болните, и обречените, и онези които могат да станат такива.

Ако човек помисли в едър план, неминуемо го спохождат мисли колкото обикновени, толкова и трайни: Защо така зле е устроено обществото, защо държавният валяк е толкова тромав и е такова огромно препятствие за света и прогреса, защо безчет таланти и открития са засипвани в гробищата на бюрокрацията и на бездушието?

Всички знаем за престъпното мълчание на държавните институции, за отхвърлянето и провала на толкова велики дела. Знаем, обясняваме си го, не го приемаме, но някак естествено се примиряваме. Кой може логично да отговори: защо десетилетия се отхвърля едно лекарство при възможността да се помогне на хиляди страдащи?

Хиляди са излекуваните по цитирани данни от Пр. Христов. Стотици хора и днес се изправят пред неизвестността, пред безизходицата и търсят спасение в Антималигноцита (СН23).

Срещнах се с човек, който с благоговение казва: Отивах си, не уринирах, настъпиха отравяния, предлагаха ми хемодиализа. Лекарството на Продан Христов ме спаси. Здрав съм и работя.

Видях млада жена, която с доверие провеждаше лечение с препарата, вярваше в спасението си при рецидив след операция на гърдата.

Когато сме заедно с Продан, денят му често е запълнен с разговори с хора, които търсят при него онова, което "официалната" медицина не е могла да им даде.

Аз не правя реклама на лекарството. Никой не се нуждае от това, най-малко откривателят му. Той и брат му д-р Христо Христов са вложили огромни капиталовложения не за да произвеждат "стока", която да рекламирам. Настоящото обширно интервю с Продан Христов има една единствена цел откритието му да стане достояние на хората, както и на институциите и здравните заведения, които компетентно трябва да го оценят.

Не искаме да бъдем последна инстанция и да доказваме онова, което други трябва да доказват и анализират, да отхвърлят или да одобрят. Когато основателно отхвърлят един предложен препарат, те са в правото си, но ако се окаже, че отказът им да приемат и утвърдят лекарство с качества да спаси хиляди, как виновните ще понесат обвинителния акт на човечеството, на сенките на изчезналите от този свят при възможността да са живи, реални като нас.


Трайчо Велчев

КАК СТИГНАХ ДО ОТКРИТИЕТО

(интервю с Продан Христов)

02.05.1995 г.


Трайчо Велчев: Г-н Христов, вашето откритие на лекарство за лечение на рака получи широка популярност. Бихте ли разказали за своите опити, за онова, което сте направили, за да стигнете до това откритие?

Продан Христов: Първият импулс, за да заработя в тая област, получих от брат си. Работих дълги години в областта на подмладяването на човешкия организъм. Имах известни познания за устройството и функциите на клетката и ми беше нужно малко време, за да придобия представа за проблемите свързани с раковите заболявания. От извършената подготвителна работа и от всичко, което можах да прочета, ми стана ясно, че причините за трансформирането на здрава клетка в ракова могат да бъдат различни. Увреждането е едно и също и то се намира в генетичния материал. Разликата в симптомите на различните видове ракови заболявания се обяснява с разликата в морфологията на клетките. Изхождайки от тази истина, логично е с един медикамент да се лекуват всички видове рак. Аз си поставих за цел да продължа да търся някакво средство, което да разрешава проблема. Днес, след толкова години, спокойно мога да кажа, че само за няколко седмици имах конкретни представи за начина, по който е възможно да се унищожи ракова клетка, без да се вреди на здравата. Оставаше всичко, до което бях достигнал, да се провери на практика при опити с животни. Животните ги получавах от Раковия институт във Виена. Купувах ги готови с имплантирани тумори. Провеждането на опити се правеше в помещение, което предостави брат ми. В началото използвах само по десет плъха, тъй като нямах необходимия опит и всичко вървеше доста мудно. Втората седмица придобих известна сръчност и работата започна да ми доставя голямо удоволствие. Трябваше да инжектирам плъховете по три пъти на ден, интрамускулно, далеч от тумора. Големината на туморите трябваше да сравнявам с тази на контролните плъхове. Обикновено след две седмици лечението се приключваше; и лекуваните, и контролните плъхове се сецираха1, за да се види дали е постигнат някакъв напредък. За всеки проведен опит водех протоколи, описвах измененията и от тях можеше да се види дали има положителен резултат или не. Тъй като бях предвидил повече комбинации от различни субстанции, провеждах по няколко опита едновременно, с което печелих време. Но броят на плъховете се увеличаваше, а помещението се оказваше все по-малко. Времето за хранене на плъховете, чистене на кафезите, поддържане на известна хигиена ми отнемаше доста време, а нямаше и кой да ми помага. Въпреки всички трудности продължавах с все по-голяма упоритост да провеждам опитите, като използвах всички възможни дозировки. Особено трудно беше, когато се инжектираше на всеки два часа. По тоя начин продължиха опитите с животните - всеки път с различен брой - докато стигнаха по петдесет плъха едновременно, мога да кажа, че за няколко месеца, а това беше декември 1959, получих първият резултат. Плъховете, които използвах за опити, бяха заразени с Walker карцином 2 и Yoshida сарком 3. Още по време на лечението аз виждах, че туморите на лекуващите се плъхове не само че не растяха, но ставаха все по-малки в сравнение с контролните. Точно на 31 декември 1959 г., точно в 18 часа, опитите приключиха и при сецирането се установи, че в някои плъхове туморите въобще бяха изчезнали, а при тези, при които все още се намираха, бяха напълно некротизирани4. Въпреки това се вземаха проби за хистологични изследвания, които се правеха в университетския Институт по хистология при проф. д-р Ст. Келнер.

Тр.В. Да се върнем малко назад. Вие казахте, че за няколко седмици сте имали представа от препарата, който трябва да се използва за лечение. Как стигнахте до него?

Пр.Хр. Въз основа на познанията, които имах, ми беше възможно бързо да си изясня проблема теоретически и да се насоча към някои субстанции, които биха могли да дадат положителен ефект. Химически и структурно тези субстанции имат голямо разнообразие и затова бе много трудно да се каже, коя от тях ще даде желания резултат. Наложи се да се изпробват поне двадесет варианта, за да се види точно кой от тях е търсеният. А моето мнение беше, че ако при тия комбинации не се получи очакваният резултат, да се откажа въобще от по-нататъшна работа. За мое щастие или за нещастие точно на 31 декември в 18 часа бях 100% сигурен, че резултатите са положителни.

Тр.В. Аз все чопля по състава на препарата. Той какво съдържа и не дава ли някои странични увреждания?

Пр.Хр. За онзи момент още не бях казал точно състава на медикамента. Днес той се знае. Но по онова време го знаех само аз. Активната субстанция се изолира от две растения, които са богати на тия вещества. Те са див божур (Раеоnia аfficinalis) и овча опашка (Verbascum thapsiforme). От тези две растения е изолирана активната субстанция, която унищожава раковата клетка, без да вреди на здравата.

Тр.В. Вие не сте ли получили тези познания за лечебните качества на тези растения като предание от ваши близки?

Пр.Хр. Аз съм се занимавал още от ранна възраст със билки и цветя. Израснал съм на село и ги познавам добре. Освен това в София съм завършил билкарски курсове. Имах известни представи за лечебните качества на билките и от бабите на село. От тях съм чувал и научил много неща. Това ми дава една солидна база за моята по-нататъшна научна работа. Така че нищо не е така случайно и не е паднало от небето

Тр.В. Значи откритието ви има връзка със старата българска лечителска традиция?

Пр.Хр. Има връзка, разбира се, с природолечението. Оттам изхождам аз. Всички субстанции, които са с хиляди и са прилагани в борбата против рака, имат повече токсични явления, отколкото лечебни свойства. Затова прибягнах до натурата - да мога да извлека вещества от природата, а не да ги произведа по синтетичен път, които са чужди на човешката биология.

Тр.В. Може ли да се каже, че във вашето лекарство няма никакви съставки, които да нанесат вреда на организма?

Пр.Хр. Абсолютно никакви. Това се доказва при токсикологичните изследвания.

Но нека да продължа за опитите с животни. След като първите резултати вече ги имаше налице, все пак съществуваше известно съмнение, дали те не са спонтанни, случайни. В медицинската практика, макар и един на две хиляди болни, понякога се случва такова оздравяване, за което не се знае по какви причини туморът изчезва. Защо да няма и при животните? И това ми даде повод да повтарям колкото се може повече опитите с животни. Правил съм с по петдесет, с по сто, един път - с триста животни, за да видя дали това е някакъв спонтанен ефект, или е наистина нещо реално. Резултатите винаги се потвърждаваха. За мене беше 100% ясно, че това не е случайност, а е наистина един положителен ефект.

Тр.В. За вас се е потвърдило, че сте постигнали целта -откритието на лекарството за лечение на рака.

Пр.Хр. Да. Именно. Първите резултати разбира се споделих с брат си, който финансираше цялото изследване. Но моята цел беше да чуя мнението на специалисти в тая област.

Тр.В. Казахте, че брат ви е финансирал това изследване. Ако не е скромно, може ли да се цитира сумата, която сте вложили извън усилията, нервите и притесненията?

Пр.Хр. Нямам точна статистика, но брат ми е водил счетоводство. Когато имаше акции и се събираха средства, само за една година във фонда за борба срещу рака влязоха шест милиона шилинга, от които три милиона получи проф. Мьозе в Грац. Той лекуваше с някакви спори, за които се знаеше, че няма да дадат никакъв резултат, и другите три милиона дадоха на Раковия институт - на проф. Врба, за да може да се разхожда до Америка с приятелките си. През тая година "Финансовото" върна на брат ми документите за деветстотин хиляди шилинга, които беше похарчил за изследванията, т.е. тия пари не ги признаха за разход и той трябваше да ги заплати под форма на данък.

Тр.В. Всички средства са от вас и от брат ви?

Пр.Хр. Всички средства са от брат ми. Не сме имали абсолютно никаква подкрепа от държавата или от каквито и да било други институции. Всичко е изнесено на собствени плещи.

Тр.В. Искахте да кажете с кого сте споделили първите резултати от опитите.

Пр.Хр. Както казах, в Института по физикология се провеждаха изпитания върху животни и там имаха известен опит. Те работеха също и с ракови тумори. Първо споделих с един от асистентите. Очаквах някаква отзивчивост и положителна реакция от него. Реакцията обаче беше напълно негативна. Той ме погледна така, отгоре, с насмешка и съжаление. Може би предположи, че нещо не съм в ред. След това втория опит направих в Института по медицинска химия, при проф. Зелих. Професорът ме прие, разбира се , с голямо внимание. Беше много учтив. Познаваше ме, понеже бях още студент по медицина. След като ме изслуша, запита: "Какво е това?" Такива му бяха първите думи.

Тр.В. Тоест какво е съдържанието на лекарството?

Пр.Хр. Какво е самото лекарство, съдържанието му. Аз му казах: "Г-н професоре, ако се проведат опити с животни в Раковия център, в Раковия институт под ваш контрол, под контрола на директора на института проф. Денк, аз искам също да присъствам." Той отговори доста нервно: "Между хората на науката няма тайни и вие трябва да кажете какво е съдържанието." Така се разделихме. Следващият ход беше към проф. Денк. Най-напред отиде брат ми. Като му е представил всичко необходимо на този етап, брат ми го е помолил да се проведат опити в Раковия институт и този институт да публикува резултатите. След публикацията аз се задължавам да дам състава на лекарството. По този начин малко или много си запазвам приоритета. Но Денк не е искал да разговаря и отсякъл: "Ние не искаме да помагаме на никого да прави търговия с такова нещо."

Тр.В. Какви данни е имал той, за да каже тези думи?

Пр.Хр. Е, в смисъл ако лекарството е добро, той не иска да ни отвори вратите и да каже: "Заповядайте, вие имате вече препарата, с който се лекува ракът." А нормално е всеки, който има такова лекарство в ръцете, да може да печели пари. То е близко до ума.

Но след като с всеки опит за легализиране на лекарството ударих малко или много на камък, аз обмислях то да се изпробва за токсичност и да се направи опит за прилагане при хората. За тази цел отидох в Института по експериментална патология.

Тр.В. Значи ли, че не сте посрещнат добре от научните среди, които се занимават с подобни изследвания?

Пр.Хр. Не. Абсолютно не. Държанието им бе отблъскващо. Просто бяха изпълнени със завист и въобще не искаха да ми бъдат в услуга.

Тр.В. Имахте ли чувството, че някой е искал да ви стане съавтор или да ви отнеме откритието?

Пр.Хр. Ами след като някой предварително иска рецептата, може би има мисълта да го открадне, преди още да е известно. Има такива случаи. За сулфонамидите например. Един професор от фирмата Байер, доколкото се носят слухове, е направил подобна злоупотреба. Това откритие било направено от някакъв студент, професорът тогава го потулва и десет или петнадесет години по-късно излиза с неговото откритие - сулфонамидите, които са известни в медицината.

Тр.В. Вие не се отчаяхте обаче от това.

Пр.Хр. Е, не. Дума да не става.

Тр.В. И в каква посока тръгнахте след тези събития?

Пр.Хр. Аз знаех какво значи откритието ми и исках на всяка цена да се провери върху хора, понеже има много субстанции, които при животни дават резултат, но при хора - абсолютно никакъв. За целта отидох в Института по експериментална патология към Университета, при проф. Линднер. Той също ме прие доста скептично, с насмешка, но се съгласи да проведе токсикологично изследване, за което ми е дал документ. В него пише, че животните по време на прилагане на медикамента не само че не са имали никакви токсични увреждания, но са наддали на тегло. Това на него му направи впечатление и сам предложи да ме свърже с д-р Доберау, който беше директор на един дом за стари хора. Той му се обади по телефона и ни определи веднага среща. "Добре, казва Доберау, аз съм съгласен. Имаме раково болни. Дайте, ще го проверим, ще го приложим в болницата." За пръв път лекарството се прилага вече на хора - при четири пациенти, от които един имаше карцером на дебелото черво. Доберау беше готов да ми услужи, да ми помогне. Дори, като се правеше ректоскопия5 на болния, ме покани: "Ако искате, можете да присъствате", и аз присъствах. При прегледа се установи, че 3/4 от дебелото черво на пациента е затворено с тумор. Тримата имаха други видове рак. След три седмици направиха контролен преглед и констатираха, че туморът до голяма степен е разпаднат. Но искам да кажа, че това лекарство се прилагаше интрамускулно, то има ниско рН, доста кисело е и дава локални поражения - пациентът получава болки и около десет минути трябва да изтърпи, докато те преминат. Но въпреки това за пръв път видях, че при хората лекарството дава резултат. Две седмици по-късно ми се обажда д-р Доберау и казва: "Пациентът е починал." По какви причини - не знам. Не е от рак във всеки случай. Бил е някъде на течение, получава пневмония и починал. Оттам го откарват в "Елизабет Шпитал" при проф. Хартман, който е патолог, да аутопсира трупа. Той препарира цялото дебело черво, слага го в едно стъкло и д-р Доберау го занася на проф. Линднер. Освен това взема хиляда и шестотин проби от всички органи на болния и прави хистология, с което доказва, че лекарството не дава абсолютно никакви повреди на здравите органи. След като се приключи проф. Линднер ни определя среща. Отидохме с брат ми. Всички малко или много бяха изненадани от резултата, който са видели. "Има случаи на спонтанно разлагане на тумора, каза проф. Линднер, но не е изключено причината да е от медикамента." Нашето предложение беше да се продължат клиничните опити. Възможно е неговата теория да отговаря на истината, но възможно е и лекарството да действа. Такава беше официалната му версия. Но неофициално той беше сигурен, че резултатът е вследствие на лекарството. Тъй като проблемът е много голям и малка фирма, каквато сме ние, никога няма да успее, необходима е голяма, която има възможност да го внедри и лансира на пазара. За тая цел ни предложи сътрудничество с американския "Мерк".

Тр.В. Някаква производствена фирма ли е това?

Пр.Хр. Тя е фирма за фармация, за производство на медикаменти и химикали. Проф. Линднер познава човек от тази фирма, който във следващите дни идва във Виена, и предложи да ни свърже с него. Наистина, след три дни техен професор пристигна във Виена, и ние се срещнахме с него. Той беше много учтив, показа готовност. "Разбира се, казва, че ние сме готови да го изпробваме, да го въведем в медицинската практика." Но неговото предложение беше да му дадем десет литра от субстанцията и срок от три години. В това продължително време с десет литра те могат да направят анализи, за да установят точно химическия състав, тъй като му казах, че изходните материали са от билки. "Ние трябва да уточним каква е химическата структура на тия субстанции, каза той, за да може да се произвежда по синтетичен път." Това ни се видя с брат ми несигурно и се отказахме.

Тр.В. Опасност от изземване?

Пр.Хр. Да, точно така. Те ще направят химически анализи. А днес е много лесно с компютрите за анализи да открият самата същност на препарата. Нищо не стана с американския "Мерк". Дойде д-р Доберау, който казва: "Ако нищо не стане с Линднер, аз познавам директора на германския "Мерк" от Дармщат." Обадихме му се и наистина след една седмица във Виена пристига пълномощник от "Мерк" и в едно кафене срещу университета говорихме около три часа. Моето предложение беше да отида в Дармщат, те да назначат комисия от свои експерти. Опитите с животните ще бъдат за наша сметка и ако партньорите ни видят някакъв резултат, тогава да се договорим, тъй като те имаха интерес да купят патента ми. Д-р Доберау от сиропиталището предварително беше дал писмена информация за проведените от него клинични опити. Той го беше подготвил само за директора на фирмата и на нас не искаше да го дава. А въз основа на написаното те дойдоха във Виена. Тяхното предложение беше обратното. Да им дам технологията, не само състава, но и как се произвежда, като те ще го възложат само на един професор от фабриката, който има задълженията да не казва никому нищо. "Всичко се държи в трезор и никой няма достъп. Той е единственият, който ще се занимава с лекарството. Ние, казва, ще проведем опити с животни и ако получим резултата, за който говорите, ще ви се обадим с писмо - да се срещнем и говорим за цената." Много елементарно е да мислят, че хората са толкова наивни. След като имат моята технология как да произвеждат лекарството, никой не може да ми даде гаранция, че тия хора, като проведат опити с животни и видят резултата, ще бъдат толкова коректни да кажат: "Заповядайте! Сега колко искате?" Винаги могат да кажат: "Не видяхме нищо. Не получихме никакъв положителен ефект." Ще минат година-две, и ще го изкарат на пазара. Много лесно една субстанция може да се маскира с други незначителни компоненти, които не играят абсолютно никаква роля, и по тоя начин съставът се променя. Така ще го патентоват като своя собственост. Втори път при мен идва тоя човек и на третият дойде директорът на "Мерк" - лично. Директорът също беше безкомпромисен.

Тр.В. След тези неуспешни контакти как продължиха усилията ви за утвърждаване на вашето откритие?

Пр.Хр. Ами тези безплодни контакти и митарства малко или много водеха до едно разочарование. Въпреки това решихме резултатите, които бяхме постигнали, да се повторят още един път, за да може да се публикуват. Направихме отново около триста опита с плъхове. Опитите бяха подробно документирани.

Тр.В. Отново опити? Вече по-мащабно?

Пр.Хр. Да. И след като беше подготвена самата публикация, предложихме я на едно виенско медицинско списание.

Тр.В. Колко продължиха тези нови изпробвания с плъхове?

Пр.Хр. Един опит трае 12 до 14 дни.

Тр.В. Вие вероятно сте се ангажирали за много по-дълъг период?

Пр.Хр. Е, не, тези триста животни, които използвахме, всички се инжектират не един път, всеки ден по три пъти.

Тр.В. Всичко това го правехте вие лично. Или с помощници?

Пр.Хр. Само аз. Не съм имал никакви помощници през цялото време. При изпробванията заетостта ми беше денонощна.

Тр.В. Зарадваха ли ви тези опити? Какво показаха те?

Пр.Хр. Опитите ме зарадваха, понеже виждах положителния резултат. Това ми даваше едно удовлетворение независимо от мнението на другите.

Тр.В. Какво показаха те на практика? Плъховете, върху които изпробвахте лекарството, бяха ли излекувани?

Пр.Хр. Много от плъховете, които се лекуваха, бяха убивани и сецирани. Но голяма част от тях ги оставяхме да про¬дължат да живеят и ги наблюдавахме по седем, по осем месеца, а някога и година. Бяха живи, без никакви тумори и без нищо, което да показва, че са били заразени от рак.

Тр.В. В какъв труд систематизирахте заключенията, до които стигнахте?

Пр.Хр. Има известен научен подход, форма за публикуване на изследвания на животни, който се прилага. С колко животни е правен опитът, колко пъти са инжектирани, дозировката и освен това - контролните плъхове, които се лекуват с физиологичен серум, така нареченото "плацебо14". След приключване на опита се сравняват контролните с лекуваните. Водят се протоколи. Тия протоколи се публикуват - всичко се нанася върху табели със съответния текст, обяснения и т.н.

Тр.В. Вие сте систематизирали солидна научна документация.

Пр.Хр. Точно така. Предложихме документацията на един виенски медицински вестник, който отказа да я публикува, понеже тя трябвало да мине през Раковия институт във Виена, да се одобри от него. Втория опит направихме в Лекарската камара. Тя също издава медицински вестник. И те отказаха. И се наложи да го публикуваме в Германия. Публикацията се направи в списание "Интернационален журнал за профилактична медицина и социална хигиена".

Тр.В. Коя година?

Пр.Хр. Април - 1961 година. Докато излезе публикацията, се убедихме, че където и да отиде

А.Туморни образувания на мишка след инжектирането й със субстанция, която трансформира здрави клетки в ракови.

Експериментът е провеждан от Клаус Гьортлер (ОК2).

Б.Нарастващ тумор, който притиска кръвоносен съд.
човек, всички казват: "Защо не Раковият институт? Защо не го провери Раковият институт?"

Тр.В. Пресата е искала да има подкрепата на институции, които са с утвърден научен авторитет?

Пр.Хр. Те имат доверието. Аз излизам като частно лице, а Раковият институт е, малко или много, една обществена организация и хората им са с повече доверие. И поради това отидохме отново в Раковия институт. Брат ми успя да накара директора проф. Денк най-после да се съгласи да се проведат опити със животни при тях. Той поръча на своя асистент д-р Карер да уреди всички подробности. Отидох при д-р Карер и ми дадоха седемнадесет плъха, пломбирани, имплантирани със солидни тумори. Надявах се опитът да се проведе в Раковия институт, но той каза: "Вземете ги, лекувайте ги и ги донесете за контрол, когато искате, когато намерите за; добре." Тия седемнадесет плъха на петия ден ги занесох за проверка в същия институт. Д-р Карер сецира един от тях и се констатира, че туморът отчасти се е разпаднал. Резултатът е. положителен.

Тр.В. На петия ден?

Пр.Хр. На петия ден. Знаех, че резултата е положителен, но исках постепенно той да види как настъпва разпадането на самия тумор.

Тр.В. Така чудодейно ли е? Така бързо ли действа това лекарство? Пет дни?

Пр.Хр.Точно така е. За пет дни. На седмия ден, когато му занесох плъховете, той уби още един, сецира го и казва: "Е, тук има некроза, обаче може да е спонтанно." Спонтанна некроза има само при големите тумори, а не при съвършено малките. На деветия ден той сецира три плъха и продиктува на секретарката си: "Напълно разбит, напълно разбит, напълно разбит." Онази води протоколите, а се чувстваше, че той е нервен. Дали от завист... не знам какви бяха причините. Накрая си позволих да го попитам за неговото мнение. Важно е да чуя какво ще каже. Обаче той ме навика: "Не чувате ли какво диктувам! Защо ме питате!" Рекох: "Аз чувам, обаче искам да разбера за мнението ви." "Трябва, казва, да повторим опитите." "Ако искате десет пъти да ги повторим. Нямам нищо против. Обаче искам изследването да се проведе обективно тук, в Раковия институт. Мястото, където са плъховете, трябва да е под ключ, да няма възможност никой сам да влиза. Когато искаме да ги инжектираме - заедно отваряме и заедно правим инжектирането." "Дума да не става! - вика той. Така не може! Вие, казва, ще ни дадете от тая субстанция. Ще си провеждаме сами опитите." Ние не се съгласихме на тоя вариант и така се разделихме.

Месеци по-късно отидох при проф. Залцер в една виенска клиника по вътрешни болести и той ме попита: "Бяхте ли в Раковия институт." "Бяхме, да." Веднага вдигна телефона, обажда се Карер и той му вика: "Тук е еди-кой си. Провеждали сте опити." Отговарят: - "Да". "Е, какво става?" (аз чувам разговора по телефона) - "Да, казват му, плъховете са още живи. Нямат тумори, обаче трябва да се повторят тия опити.” Проф. Зелцер ми казва: "Отидете в Раковия институт. След като приключат опитите, елате пак при мене". Повече не се явих при него.

Започнахме едно клинично изследване в болницата "Франц Йозеф". Това е една градска клиника във Виена.

Тр.В. Държавните власти ли ви разрешиха това изследване?

Пр.Хр. Не. Ние сами трябваше да търсим клиника, в която шефът да каже: "Да. Съгласен съм."

Тр.В. Той дава съгласие?

Пр.Хр. Той дава съгласието си. Ако каже "Не, никой не може да го задължи". Доц. Бауер се съгласи. Имаше към 5 души болни от рак. Най-интересния случай бе един мъж с рак на дъното на езика. Тоя човек след операция получил рецидив. Нов тумор имаше - също в дъното на езика, говореше трудно. След три седмици лечение с моето лекарство туморът му се разпадна. Няма нищо. Обаче там, където е бил туморът, се получи отвор, който отделя езика, и се наложи да го зашият. При тая операция аз също присъствах. Доцентът ме покани. По време на операцията се вземаха проби от където можеше. При хистологичните изследвания се установи, че няма абсолютно никакви ракови клетки, че пациентът е излекуван. Доц. Бауер ме покани в кабинета си. Извика и двамата си асистенти. И неговото мнение, и това на асистентите беше, че е постигнат много добър резултат. "Такова нещо, каза той, не сме виждали до сега." Но докато в началото не го интерисуваше никакъв състав на лекарството, сега каза, че за да продължи лечението на другите пациенти, трябва да знае точно какво е съдържанието му. На следващия ден аз му предоставих писмено от кои билки е активната субстанция. Оставих го в плик на неговата секретарка. След като той получи състава на лекарството, имах още един път среща с него. Направи ми впечатление, че той, така да се каже, свири отбой. "А бе, знаете, лекарството ви лекува колкото всички други, които са на пазара". Повече не исках да дискутирам с него, минах долу през сестрата, която държеше медикамента, взех .си цялото количество от хладилника и си заминах.

Тр.В. Това ли е първото клинично изследване?

Пр.Хр. Това е второто след проведеното от д-р Доберау. Още не бях си пристигнал в къщи, той се обаждал разярен по телефона на брат ми: "Как може да вземе лекарството! Той не може да прекъсне лечението на хората!" Обадих му се: "Господин доцент, вашето мнение беше, че това лекарство не е по-добро от всички, които са на пазара. Няма смисъл да го прилагате. Взимайте си от пазара." Той каза: "Не е така."

Обаче, така или иначе, не можахме да се разберем. Аз го помолих да ми каже адреса на пациента, който имаше рак на езика; исках една среща с него, а той беше вече изписан. И на следващия ден с полиция довеждат пациента в клиниката. По тоя начин иска да предотврати моя среща с болния. Кои са били мотивите му, немога да зная и днес.

Тр.В. И все пак свързахте ли се с този болен?

Пр.Хр. Реших за себе си: "По-добре. Няма смисъл да се разправям повече, след като има такива мотиви."

Един виенски вестник, т.н. "Винер Вохе", писа някаква статия за лекарството. И ето обажда се един млад мъж от Триест, чиято жена е болна от рак. Дойде във Виена и ме помоли да осъществим лечение. Заминах тогава за Триест. Срещнах се с проф. Големари, който беше шеф на Раковия център в Триест, и той се съгласи да проведе лечението. Пациентката беше само кожа и кости. Тя беше повече мъртва, отколкото жива - не можеше да се движи. Ракът беше в последен стадий. Но независимо от това професорът започна лечението. За няколко седмици метастази, тумори - всичко изчезна. Обаче болната не беше в състояние да преживее момента на разпадане, понеже при разпадането на тумора се отделят много токсини и в този момент е необходима една здрава отбранителна система на организма, за да може да се справи по-лесно. Това беше в началото на моите изсладвания и приложения на лекарството върху хора. Тия неща още не бяха напълно ясни и пациентката почина. При направената аутопсия и хистологически изследвания се доказа, че тя няма абсолютно никакъв рак.

Проф. Големари беше вече тогава на 70 години и искаше да отиде в пенсия и поради тези обстоятелства там не се продължи лечението. Един познат на болната, химик - г-н Карис, живеещ във Виена, се запозна с мене. Той обаче работеше в Клагенфурт. Негов приятел е някой си д-р Ерих Берга. Той ми посредничи, за да се започне лечебна работа в Клагенфурт в държавната болница. Предостави ни на разположение една клиника за лечение само на болни от рак. Имахме много добри резултати.

Тр.В. За вас? Само за вас?

Пр.Хр. Само за нас, да. Само за приложение на лекарството. Една сграда, където се лекуваха само ракови болни и д-р Берга провеждаше лечението. Той беше шеф на тая клиника.

Тр.В. Колко болни се лекуваха там?

Пр.Хр. В началото имаше 30 души, но след това се увеличаваха все повече, идваха и амбулаторно. Днес мога да кажа, че лечението в клиниката го провеждах аз, понеже той беше практически лекар и от това, което се разказваше в Клагенфурт и околностите, имаше винаги опашка от частни пациенти. "Ти провеждай там инфузиите, вика той. Ти се разправяй. Нали знаеш как стават тия работи."

Тр.В. Това ли беше за вас моментът, в който почувствахте, че вече нещата потръгват?

Пр.Хр. Вече почувствах, че тук повече пациенти се лекуват и виждат все по-добри и по-добри резултати. След много месеци един ден викат от управлението

д-р Берга, казват, че аз не съм лекар и нямам право да слагам системи и инжекции на болните, въпреки че аз ги правех по-добре от някои лекари, но както и да е, това се оправи. Той каза: "Добре, добре. Няма да прави нищо". Пък всъщност аз го правех. Опирайки се на резултатите, които вече имаше клиниката, той свика един малък конгрес, така да се каже, на всички лекари от Кернтен (провинцията с главен град Клагенфурт). Нали Австрия е изградена федеративно от малки провинции. И от Източен Тирол. Това събиране се проведе в самата болница. Бяха дошли към 70-80 лекари от села и градове. Резултатите от лечението той публикува и огласи пред тоя конгрес. Демонстрира пред своите колеги болните, коите бяха на лечение, и така даде популярност, малко или много, на самия медикамент. Като последствие дойдоха даже от Университетската клиника в Грац. Например д-р Едер - беше главен лекар в клиниката на проф. Шпат - II хирургия. Той идваше по няколко пъти в седмицата с колата, за да ме уговаря да отида в Грац, в хирургията, тъй като, казва, това, което правите тук, не може да пробие път. Аз прехвърлях топката винаги на д-р Берга, като казвах: "Ако той се съгласи - нямам нищо против, но на мен ми е много добре тук в Клагенфурт. Всичко върви много добре." И накрая д-р Берга каза: "Абе няма да бъде зле да отидем." Обаче аз поставих условие и д-р Берга да работи в хирургията.

Тр.В. Може ли да кажете колко болни и в каква фаза на заболяването използваха вашето лекарство? Какви бяха резултатите?



Доктор Ерих Берга
Пр.Хр. Болните, които се лекуваха в Клагенфурт, бяха в последния стадий на заболяването. Това са хора, които са оперирани, облъчвани, с химиотерапия и след като вече няма абсолютно никакви шансове, за да им се продължи животът, за лечение да не говорим, се изписват. И тия болни, когато се започна използването на лекарството, отново влизаха в болницата - чули от някъде - идваха.

А имаше и такива, които по това време бяха на лечение в самата болница и се прехвърляха към д-р Берга. Значи те бяха без никакви шансове, без никаква надежда за оздравяване.

Тр.В. Спасихте ли някои от тези хора?

Пр.Хр. Много от тях бяха изписани без никакви симптоми на заболяване. Те бяха изписани здрави.

Тр.В. Имате ли статистика, която бихте могли да цитирате?

Пр.Хр. Да, има статистика. Всичко е документирано. От д-р Берга има документация, където всичко е описано.

Тр.В. Вие получавате една солидна подкрепа от д-р Берга, а същевременно и практическо доказателство, че лекарството лекува.

Пр.Хр. Именно. В това няма съмнение. Тука вече никой не се съмняваше в лечебните свойства на лекарството. Но д-р Берга най-много допринесе за клиничното му изпробване. Той е, не искам да кажа, брутален в своята терапия, но имаше кураж и изпробваше всички възможни варианти, докато при другите не бе така.

Тр.В. Значи той проявява една особена смелост и отговорност в случая.

Пр.Хр. Една смелост. Той самият се занимаваше с убеденост в моята правота и казваше: "Откритото лекарство за лечение на рака може да се сравни по ценност само с антибиотиците."

Тр.В. С появата на антобиотиците?

Пр.Хр. Да.

Тр.В. Това негово изказване публикувано ли е някъде?

Пр.Хр. Пише го. Да!

Тр.В. Това е чудесно. Той не вдигна ли шум в пресата за популязиране на откритието? Освен това държавните институции или здравните органи нямаха ли наблюдатели, които да видят вашите резултати?

Пр.Хр. Имаше, имаше. В Лекарската камара във Виена д-р Берга вдигна доста шум към правителството, обаче навсякъде казват: "Той не е специалист. Той е практически лекар. Това, което той каже, не е необходимо да му се вярва 100%."

Тр.В. Нали сте учили медицина?

Пр.Хр. Не-е, говоря за д-р Берга. Той е практикуващ лекар, обаче не е специалист, да кажем, по вътрешни болести или хирургия, въпреки че той правеше операции.

Тр.В. Правоспособен лекар ли беше той?

Пр.Хр. В Хитлерово време Австрия е била към Германия, та той е бил на фронта и там получава опит, добър хирург - реже всичко, няма грешка.

Тр.В. Нали е завършил медицина?

Пр.Хр. Той е завършил медицина и то в Германия.

Тр.В. Е, защо имат отношение към него?

Пр.Хр. Понеже не е "специалист". В България когато на един професор му кажете за успеха на практикуващ на село или в малък град лекар, който не е специалист, да кажем по вътрешни болести, хирургия или кожни болести, реакцията е : "Абе тоя е от село."

Тр.В. Е, може ли да се каже, че д-р Берга е селски лекар?

Пр.Хр. Не, обаче това го казват неговите колеги с някакъв умисъл: "Абе остави го тоя Берга..."

Тр.В. Институтът, в който сте работели с него, не е ли все пак престижен?

Пр.Хр. Той е престижен в Клагенфурт, а за да го държат управител на държавна болница, значи... той се ползваше с много добро име - като добър специалист.

Тр.В. Задействала е отново завистта, нежеланието да се признае истината.

Пр.Хр. Именно, именно. Да се провали. Това, което ми направи впечатление при него - той имаше кураж. Той например изпробва препарата върху здрави пациенти с дозировка, до която могат да издържат. Слагаше до 40 г от медикамента на здрав човек, който се вкарва до сърцето, в аорта "кава", и той не установи абсолютно никаква отрицателна реакция. Реакциите при болните от рак настъпват, когато има разпадане на тумора, на метастазите. Те са, които дават страничния ефект. А при здрав човек, когато се прилагат големи дозировки, няма абсолютно никакви странични смущения. Той използва лекарство и при най-високи дозировки. Спомням си - имаше един човек с рак на белия дроб. Той беше третиран с такива големи дози, че след третия ден беше "екс" и тумора беше "екс". При аутопсията се установи, че туморът е напълно некротизиран.

Тр.В. Докторът не му ли "помогна" да си отиде по-бързо?

Пр.Хр. Той му помогна, макар че беше в такова лошо състояние, че туморът се разпадна за три дена, обаче и пациентът загина. Пациентът - и той умря. С каква цел ги прави тия експерименти - не знам, това си е вече негова работа. Направиха се хистологически изследвания в патологията - не се намериха абсолютно никакви ракови клетки. Всичко се беше разпаднало. Та благодарение на д-р Берга се обогати опитът с дозировките и се знаеше коя дозировка дава най-добър резултат.

Тр.В. А вие между другото правихте ли промени в съдържанието на препарата или не?

Пр.Хр. Съдържанието си остана същото, но до този момент лекарството се произвеждаше без пуфър. Това беше доста голям проблем.

Тр.В. Какво значи "пуфър"?

Пр.Хр.Това е една специфична субстанция, която неутрализира киселия характер на медикамента, за да може да стане поносим за вените. Дотогава го слагаше венозно, разреден във физиологичен серум или в дестилирана вода. Вкарва го в широка вена, където има голям приток на кръв и се неутрализира киселия характер на лекарството. Тогава беше възможно така да го прилага. С пуфър получих надеждата, че лекарството може да се прилага клинически, докато преди това с киселия характер беше трудно. Та междувременно продължавах да търся начин за неутрализиране на киселата среда, без да се губи ефектът на лекарството, и успях да открия този пуфър, който е на базата на въглехидратите. Това е така наречената лактоза, която е свързана с други субстанции, и имаше рН около 12, а лекарството имаше рН 1,5. И когато тия компоненти се смесват, рН-то се изравняваше горе-долу между 6 и 7. При такова рН вените не се повреждат. Но практиката показа, че тоя пуфър е много лабилен. Имаше моменти, когато ефектът беше много добър, но имаше и случаи, когато пуфърът блокираше активната събстанция и не даваше абсолютно никакъв резултат. Това наложи, преди да се дават системите, да се правят клетъчни култури, където се изпробва пуфъра. Когато той се смеси с лекарството, преди да се сложи на пациента, отново се вземат проби и се провеждат нови клетъчни култури.

Тр.В. Да говорим за клиниката в Грац.

Пр.Хр. Когато отидох в Грац, имаха доста пациенти. Това е университетска клиника.

Тр.В. Какво значи "доста"? Лекарството беше ли приложено там поне на 100-200 души?

Пр.Хр. На осемдесет и двама души по статистика. Но интересното в Грац беше, че най-напред трябваше да се уговорят всички подробности - при какви условия се започва клиничното изпробване на медикамента. Уговорката направихме с д-р Едер. Той имаше указание от професора да провежда изследванията. Като всички други лекари, той се представи за голям идеалист - него не го интересувало абсолютно нищо друго, освен да помогне на болните, и аз си казах: "Точно такива хора ми трябват, които да не са груби материалисти, но да имат хуманно, идеалистично отношение към един нов и така потребен на хиляди болни медикамент." Той се кълнеше: "Ще видите. Каквото и да излезе аз държа на моите схващания." Така започнахме. Още през първата седмица се получиха фрапиращи резултати, което му даваше подтик да увеличава броя на пациентите. "Ние не можем да работим сами, казваше той. Трябва да викаме сътрудници и от другите отдели." "Нямам нищо против. Викайте когото искате." И той ангажира някой си д-р Цангер от патологията. "Той, казва, е много ценен за нас, понеже ще ни прави хистологията, а тя е важна за документацията." Предимствата, които имаше в хирургията, бяха, че болни с големи тумори можеха да ги оперират не радикално. Тях обикновенно не ги оперират, но в тоя случай болният се лекуваше с моето лекарство една или две седмици, след това се оперираше. По време на операцията се слагаха системи от лекарството, за да може клетки, които са се отделили по време на операцията от тумора и преминават в кръвта, да бъдат веднага неутрализирани от медикамента. Това третиране се филмираше. Всичко се документираше, както трябва да бъде.

Тр.В. А лечението все още ли го провеждахте само вие двамата?

Пр.Хр. В лечението аз вече не се месех. Провеждаха го главният лекар д-р Едер от Грац и д-р Берга от Клагенфурт. Аз бях само като наблюдател.

Тр.В. Имахте ли достъп до свички болни в клиниката?

Пр.Хр. Имах. Минавах при всяка визитация с лекаря и той ми даваше отчет, какво е положението. Имах достъп до болничните листове, епикризи и всичко, което се отнасяше до болестта на пациента. След това часове наред дискутирахме на чаша кафе.

Тр.В. Изписвахте болни, които са вече на крака, отиват си оздравели? Благодарят ви, и т.н.?

Пр.Хр. Имаше и хора, които бяха изписани вече като здрави. Всичко вървеше много добре, защото не само хирургията, но в цялата болница с всички отдели знаеха за провеждането на тия опити, на това лечение. При контролни прегледи, спомням си имаше 9 души болни от рак на гърлото. Тия 9 души ги бяха свалили долу в кабинета за изследвания. Присъствах и аз. Правеше се бронхоскопия - вкарваха в трахеите метални тръби с огледала, за да се установи има ли положителен резултат след лечението. От тия 9 пациенти при 8 всичко беше успешно - пациентът можеше отново да гълта, да се храни...

Тр.В. Означава ли, че те бяха излекувани?

Пр.Хр. Може да не са напълно излекувани, но оптически ракът беше изчезнал. Само при един туморът беше наполовина. Но при тия изследвания стана и нещастен случай, причинен от лекар, който провеждал контролните прегледи. Когато лекарят прави бронхоскопия и вкарва тръбата в гърлото на болен с рак на белия дроб, говори с колегите си. Разкъсва някакъв кръвоносен съд от невнимание. Тоя пациент само за пет минути изгасна от кръвоизлив. Това нещо се потулва - направиха протоколи, събраха се другите лекари. Какво писаха, не зная - във всеки случай никой не пострада, а загина здрав и прав млад мъж.

Да преминем по-нататък. След като видя такива фрапиращо добри резултати, които се наблюдаваха почти при всички пациенти малко или повече, д-р Едер започна да нервничи, като казваше: "Добре, ние, ако публикуваме положителните резултати от експеримента, така ще ни атакуват, че трябва да хващаме Балкана. Трябва да имаме осигурено производство на медикамента."

Тр.В. Ще хващате Балкана, защото няма да осигурите достатъчно количество от лекарството?

Пр.Хр. Да, ще дойдат толкова много болни, а пък ние нямаме достатъчно от медикамента. Това му бяха приказките: "Ние трябва да осигурим производството на голямо количество от медикамента."

Тр.В. Да се разбира ли, че Едер е бил убеден в надежността на лекарството и че то следва да се приложи масово?

Пр.Хр. Да. Няма съмнение вече. Той въобще не го поставяше под въпрос. Напротив: "Аз, казва, познавам много добре Крайнер - това е министър-председателят на Щирия (Грац е главен град на Щирия), и ще организирам една среща с него." "Добре, викам, нямам нищо против." Брат ми също дойде от Виена. Имахме такава среща с министър-председателя. Той ни каза: "Правителството ви дава на разположение 150 милиона шилинга за построяване на фабрика за производство на медикамента, обаче тя да бъде в Щирия." Малко местен патриотизъм, но то е типично. "На първо време, казва, имате 50 милиона, но ако и 150 не стигнат, има възможност тая сума да се увеличи." Стоя и слушам - много добро обещание. Брат ми го приема, а и аз нямах нищо против. Това е много патриотично от страна на Грац. Дори бяха намерили място за строежа. Направих технологична скица, как би следвало да се организира производството на медикамента, как трябва да се постори самата фабрика. В същото време д-р Едер, без да сондира мнение с нас, дал поръчка на девет души архитекти и други проектанти да правят планове за фабриката и при една среща той ми съобщава за това. Дори ни разгъна готови скици да ги гледаме с брат ми. Неговите условия бяха 50% от печалбата на бъдещата фабрика за него и 50% за брат ми и мене. Освен това от нашите проценти трябва да дадем и на архитектите, които изготвят плановете.

На времето, когато плановете ще са готови, Едер беше разпределил сумите - колко процента ще получи най-главния архитект и колко другите. Сега Едер вече удари на камък. Казах му: "До тука ! Повече - не", анулирах всичките тия поръчки, обадих се на правителството, на председателя Крайнер, и го осведомих, че няма да строи фабрика.

Тр.В. Защо в ръцете на Едер са оставени административните въпроси? Не ги ли пое правителството като ангажирано със здравеопазването?

Пр.Хр. Правителството поема всички разходи по построяване на фабриката, но д-р Едер трябваше да направи писмен доклад, документиращ постигнатите до сега успехи, и с това да информира правителството. Министър-председателят постави това условие. Като се стигна до задънена улица, брат ми се обади на правителството и им каза, че по тия причини няма да стане нищо. Аз прекъснах по-нататъшното изследване на медикамента и се прибрах във Виена. Д-р Едер не искаше да дава какъвто и да е писмен отчет за 82-мата болни, които се лекуваха и за които имаше пълна документация, включително и филми, с хистология, с всичко, което беше направено.

Тр.В. Какви филми имате в предвид?

Пр.Хр. По време на операцията се снима филм, с камера. Всичко се документира. Д-р Едер е хирург и той трябва да прави документацията, насочва оператора какво да снима и снимките са придружени с обясненията на лекаря. Това е една солидна документация. Едер отказа да я представи писмено и по тези съображения прекъснахме клиничното изпробване. Заминах си за Виена и след това настъпи един доста дълъг период на умора. Не исках повече да се занимавам.

Тр.В. Спомняш ли си годината - коя беше?

Пр.Хр. Може да се види в документацията.

През 1965/1966 г. в Мюнхен се проведе конгрес по ракови заболявания, на който д-р Берга взе участие и чете реферат. Там съобщава за резултатите, които е постигнал в Клагенфурт с тоя медикамент. Медикамента го бяхме нарекли тогава СН-23. Това беше името му при клиническото изпробване и той цитира няколко пациенти по болничите листове: как е започнало и как приключва лечението. В този реферат казва, че това откритие може да се сравни с откритието на антибиотиците. На конгреса присъства д-р Исълс. Той има частна клиника само за ракови заболявания в Ротах Егерн. Там влиза в контакт с Берга и пита дали е възможно да го свърже с мен, тъй като откритието ми му е направило впечатление. Като се връща в Клагенфурт, Берга минава през Виена.

Срещнахме се и говорихме за този случай. Влязохме във връзка с д-р Исълс. Така на 12 декември 1966 г. ние започнахме да работим при него. В неговата клиника. Тя беше разположена бърху 30 декара, с градина, в която има няколко павилиона. Обаче всичко беше празно. Лекуваше 26 души, пациенти по това време. Д-р Исълс предложи да започнем с трима души за да види има ли резултат, няма ли.




Доктор Джоузеф Исълс
Скоро видя ефекта и вика: "Всичко преминава на лечение само с тоя медикамент."

Тр.В. Резултатът беше положителен и той го прие веднага?

Пр.Хр. Да, веднага го прие. Той има интерес да напълни клиниката, има интерес да печели пари. Да не говорим за стремежа му да помогне на хората. Като помага на хората, помага на себе си. То е много просто. Аз разбрах, че има сериозни намерения да продължи лечението, и той ми предложи много пациенти. Клиниката му се напълни за късо време, понеже поддържаше връзка с пресата, която правеше реклама и пациентите идваха. Не бях в състояние да му доставям толкова много от медикамента безплатно. До този момент съм го давал винаги безвъзмездно. За първи път при Исълс казах: "Моите сили се изчерпаха. Брат ми не може да финансира толкова много болни", и се разбрахме той да плаща поне производствената цена на медикамента. Едно шише от 500 милилитра струваше 34 марки и половина. Той ми я плащаше 35 марки - (смях) 50 пфенига имах печалба. При него начинът на лечение имаше добри и лоши страни. Добрите бяха, че той провеждаше терапия за засилване на имунната система, а тя е необходима при лечение с моя медикамент, понеже при разпадането се отделят отрови. Необходима е здрава имунна система, за да може да неутрализира тези отрови. Негова слабост беше, че е хомеопат и е привърженик на малките дозировки, което в случая не е рационално. Точно при раковите заболявания са необходими големи дозировки. Трябва туморът да се атакува брутално, за да се спре по-нататъшният му развой и да се накара той да започне да намалява. Това нещо Исълс не можа да го разбере до края на провеждане на клиничните изследвания.

Тр.В. Колко време работихте съвместно?

Пр.Хр. С Исълс работихме две години. Три години съм му доставял медикамента, тъй като през третата година, когато той продължаваше да работи с медикамента, аз вече имах своята частна линика в Бад Райхенхал.

Тр.В. Той поне един път каза ли нещо против вашето лекарство - някакво недоволство?

Пр.Хр. Абсолютно нищо. Когато ставаше въпрос за увеличаване на дозировката, имайки предвид Клагенфурт и Грац, той казваше: "Не, медикаментът е много силен, много е добър и туморът много бързо се разпада, та не можем да се справим с проблемите, които идват след това."

Тр.В. В организма?

Пр.Хр. Да. "Това, казва, е големият проблем." И го вземаше за много трагично и изпробваше по възможност най-малки дозировки. Той разпределяше пациентите на групи. Имаше такива, на които само един ден в седмицата им даваше капки. Отмерваше по половин кубик, по един кубик максимум. Казваше, че давало резултат. Според мене това е невероятно, но за това има статистики, документация.

Тр.В. Какво показва статистиката за неговата клиника?

Пр.Хр. Резултатност до 82%. Медикамента го е изпробвал върху 1053 пациенти. За лечението има подробна документация. Всичко е статистически документирано.

Тр.В. Излекувани хора?

Пр.Хр. Много са излекуваните. Имаше и такива, които идваха в болницата едва в последния стадий - преди да умрат. Така че всички не могат да се излекуват. Но аз и на времето казвах: "Десет на сто, пет на сто, две на сто да се излекуват - те са от 100-те пациенти, осъдени на смърт, често ранна и мъчителна. Ако човек може поне няколко да спаси, да ги върне обратно, е все пак успех. А той казваше - при 82% има добри резултати, в които влизат и тия, които са излекувани въобще. Проблемът при Исълс, както вече казах, беше дозировката.

Ще се върна сега още един път към д-р Берга. Д-р Берга идваше много често в Ротах Егерн, където беше клиниката на Исълс, и му помагаше; той му даваше наставления как да прилага медикамента от опит. Обаче Исълс, нали си е дебела глава, не признава нищо друго освен собственото си мнение. И когато пресата от време на време пишеше, чувствах как д-р Берга просто гореше от желание просто да пишат и за него. По това време писаха във виенската преса за професор д-р Мьозе от Грац, който лекувал с някакви спори. Тия спори ги вкарват в кръвта и те отивали там, където е туморът и го разтваряли, втечнявали го. Обаче в последствие се оказва, че това не отговаря на истината, тъй като така наречените "спори" (не бактерии, а спори) живеят само в тумори, където има разпадната материя. Тая мъртва материя на тумора те я втечняват, обаче туморът продължава да расте в периферията си. Тези спори имат свойството да разграждат мъртвата материя, а големите тумори често се разпадат в центъра. Когато туморът е много малък, е солиден и без некроза. Въпреки това Мьозе биеше барабана, често пресата пишеше за него. И един ден идва в Ротах Егерн д-р Берга и носи вестника, където пише пак за Мьозе, и възмутен вика: "Как може! Аз имам такива успехи в борбата против рака. За мене никой не пише." Обаче, изглежда всичко беше така режисирано с Исълс, без да знам аз. Домакинът на клиниката на Исълс - хер Вине - идва веднъж при мене в лабораторията и казва: "Хер Христов, дошли са журналисти от списанието "Квик". Научили, че тука нещо се прави. Може ли да пишат?" "Аз нямам интерес да се удря барабан." Но в това време пристига Берга: "Абе заради мен направи компромис да го разгласим." А то било всичко организирано. Излязохме вънка - фоторепортери, други. Искат да правят снимки. И се хванах на хорото. Нямаше как вече. Ходихме не знам къде, та правихме снимки - с Берга ни фотографираха, след това с друг. Поместено е в списанието "Квик". Това беше първата статия, която даде гласност за изпробването на медикамента.

Тр.В. А те после пуснаха поредица от статии.

Пр.Хр. То е като лавина - като тръгне в движение, вече не можеш да я спреш. Идва журналистът просто те изнудва. "Или ще ми дадеш информация, или ще пиша негативно." Както и да е. Почнаха да пишат вестници. Имаше нахлуване в клиниката. Тя се напълни до покрива - 136 легла бяха заети. Нямаше никъде място и освен това идваха амбулаторно болни и живееха по хотелите.

Тр.В. А амбулаторно болните влизаха ли в статистиката?

Пр.Хр. Те също влизат в статистиката, понеже болният лежи известно време в болницата. Като се пооправи, изписват го, отива в хотел, влиза друг на негово масто. Тогава пресата започна да пише и в началото всичко беше много добре, докато в последствие започнаха да се появяват какви ли не журналисти. Не може на всеки журналист да му дадеш предимство. Идваха някои постоянни, които имаха, така да се каже, приоритет. Все от едно и също списание, от един и същи вестник, а другите подсмърчаха наоколо и почнаха да хапят. Разпитват пациенти и странични хора за това-онова и все търсят нещо негативно, за да го разгласят. Но, както и да е, това са вече журналистически истории. Конкретно за терапията при Исълс. Казах, че е хомеопат. Той вярва, че чрез имунната система може да излекува един раково болен, което не отговаря на истината.

Тр.В. Има ли такива случаи в практиката?

Пр.Хр. Не. Аз не знам да има. Когато един ден дискути¬рахме на тая тема, за да ми докаже, ми показва рентгенови снимки на един пациент с рак на белите дробове. "Ето това беше преди един месец. Толкова беше голям туморът. Сега е, вика, по-малък." Вижда се, че наистина е така. Казвам му: "То е логично да бъде по-малък. Големият тумор, когато не сте го лекували отделя и изхвърля токсини, понеже раковата клетка има повреда в обмяната на веществата. Тия отрови са чужди на организма и веднага се организира неговата отбрана, за да гих неутрализира. Но понеже са много отровите оставатх насъбрани.” Той ми демонстрира хистологически как около един тумор всичко наоколо е пълно с левкоцити (с бели кръвни телца), с тромбоцити, лимфоцити и т.н. - отбраната на организма. И казва: "Ето на, те искат да унищожат тумора." Викам: "Те не искат да унищожат тумора, а унищожават отровите, които туморът отделя. Когато провеждате имунна терапия, имунната система неутрализира отровите на тумора. Като се неутрализират тия отрови, общото състояние на пациента се подобрява. Той се чувства по-добре. Отровите също предизвикват възпалителен процес около тумора. Възпалителния процес излиза на рентгеновата снимка като част от тумора. Когато провеждате терапия и направите контрола, възпалението вече липсва и излиза истинската големина на тумора. Това е една оптическа измама. Сега продължавайте терапията още един месец - да видим дали ще се намали туморът или не." "Да, вика, ще го направя." Изпълни го и преди още да направи снимката, ме кани. Беше сигурен, че неговата теория ще даде резултат. Когато направи рентгеновата снимка и я гледахме - туморът е пораснал. "Къде, къде сме сега? Значи имам право, като ви казвам, че само възпалителния процес, предизвикан от токсините, дава оптическата измама, той става малък. Обаче, когато продължавате лечението, тогава вече зоната на възпаление е изчезнала и имате само реалната големина на тумора, който е пораснал. Един месец по-късно е по-голям" - му казвам аз. Въпреки това той не иска да признае истината.


Каталог: images -> custom -> File
File -> Множествената склероза в конвенционалната и алтернативната медицина доц д-р Радослав Радев д м
File -> Алармени системи видеонаблюдение контрол на достъпа озвучаване
File -> Съвременни методи за сеизмична оценка, усилване и възстановяване на съществуващи сгради
File -> Камара на инженерите в инвестиционното проектиране
File -> Покана за национален пътуващ семинар “оценката на съответствието – основа за качеството на продуктите”
File -> Камара на инженерите в инвестиционното проектиране
File -> Сеизмично проектиране на стоманобетонни конструкции – общ практически курс
File -> Множествената склероза в конвенционалната и алтернативната медицина доц д-р Радослав Радев д м
File -> Камара на инженерите в инвестиционното проектиране


Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница