Рали асът Димитър Илиев слага край на кариерата си

Рали асът Димитър Илиев слага край на кариерата си

Софийският пилот, спечелил рекордните 8 титли на рали и записал някои от най-големите успехи в историята на българския автомобилен спорт, даде интервю на autobild.bg

Искам да уточня, че се отказвам се от професионалния спорт (ако изобщо има такъв у нас), защото той изисква прекалено много енергия, време и цялостно себеотдаване. Аз ще продължавам да практикувам автомобилен спорт, но само дотолкова, че той да ме забавлява. Дори се готвя да стартирам в състезанието от типа „рали спринт“, с което трябва да започне сезон 2014.

Най-вече на дисциплина, която е основно качество за успех във всяка сфера. Спортът ме научи да подреждам живота си в краткосрочен и дългосрочен план. Може и да ви звучи странно, но аз почти никога не закъснявам за срещите си. И ако не съм сигурен, че не мога да изпълня определен ангажимент, просто не го поемам.

Даде ми главно много емоции. Емоции, които не могат да се вземат по никакъв друг начин. Именно липсата на емоции според мен е един от най-големите проблеми на съвременното общество. През годините се радвам и на големия брой контакти, и на отношенията с хората, които съм създал покрай спорта. Той ме научи също така на честност и на отговорност.

Не бих казал, че то е по-значимо от друг тип състезания дори и от типа драг, където се движиш само направо. При всички положения е не по-малко значимо и от състезанията на Формула 1. В крайна сметка всичко е въпрос на вкус. А спрямо моя ралито е номер едно.

Премотивацията, която съпътства пилотите – защото очакванията на зрителите към пилотите са много големи. Именно заради премотивацията няколко пъти изпускам победата в това състезание. Най-неприятният случай беше през 1999 г., когато се движех на съвсем малка разлика зад европейския шампион Бертоне, но реших да рискувам и да не се съобразя с указание на навигатора си, заради което се обърнах по таван.

Как виждаш бъдещето на автомобилния спорт в световен и в национален мащаб?

Честно казано – тежко, най-вече поради финансовата обременост, защото от година на година техниката става все по-скъпа, вместо да се задържи поне на едно ценово ниво. В световен мащаб управляващите органи убиха „гаражния” спорт. Сега вече не е възможно да сглобиш състезателен автомобил в гаража си. Днес няколко големи фирми разработват скъпи коли (за стотици хиляди евро), които само отделни пилоти могат да си позволят. В ралитата, особено у нас, се създава нещо като пропаст между лидерите с подобни машини и другите състезатели с коли за смешни пари. Ето защо си отидоха времената на ралитата с по 100-200 участници.

С този въпрос засягаме един от най-тежките въпроси пред човечеството като цяло. Наскоро четох статистика, според която загиналите и осакатените по пътищата са повече от убитите във всички войни, взети заедно. У нас бих обърнал внимание преди всичко на пътната инфраструктура – например на магистралата между София и Пловдив има три места, на които се образува аквапланинг. Да, има знаци за ограничение на скоростта, но инцидентите ще бъдат предотвратени чак когато се помисли за отводняването на магистралата.

Другият основен проблем е системата за обучение на водачите. 32 часа са абсолютно недостатъчни за придобиване на шофьорска книжка. Защото карането изобщо не е нещо толкова просто, а и е най-отговорното нещо, което правим в живота си – макар и да не го осъзнаваме.

Държавата най-после трябва да организира качествени технически прегледи у нас – защото по пътищата ни се движат автомобили, от които буквално падат части, а гумите на много други са в плачевно състояние.

Надявам се с интересни неща, които да ми носят силни усещания, да вдигат нивото на адреналина ми. Що се отнася до работата, аз съм и ще продължа да бъда преподавател в НСА „Васил Левски“ и инстуктор в Safety Driving Academy, която ръководя.

2 – Последният рали автомобил на Митко – Skoda Fabia S2000, вече е обявен за продажба

3 – Най-важна роля за израстването на Митко като пилот изиграва баща му Владо, който му дава първите уроци по шофиране още преди ученическите години

4 – С Петър Гьошев – един от най-добрите приятели и най-големите конкуренти на Илиев, по време на церемонията на „Златен волан на AUTO BILD”

5 – В голям период от кариерата си Димитър кара Mitsubishi Lancer от гр. N

6 – С навигатора си Янаки Янакиев, на когото разчита безпрекословно

8 – В първите години от кариерата си Димитър кара изключително рисково и катастрофира толкова често, че никой не вярва в успеха му в бъдеще. През 1996 г. прави цели шест тежки удара на двете си коли – Ford Esort и VW Golf, с който записва първите си участия

9 – Най-големият успех в кариерата на Митко е второто място в гр. N на рали „Корсика“ през 2002 г.

10 – С тази Toyota Corolla WRC Димитър Илиев прави най-тежката катастрофа в кариерата си – на рали „България“ през 2002 г.

11 – Димитър е многократен победител в рали „Хеброс“. В 29-ото му издание участва с Ford Escort, бившия автомобил на Стоян Колев

12 – Тежък спомен: по време на участието си в рали „Нова Зеландия 2002“ колата на екипажа Илиев/Сивов излита от пътя и пада върху Ford Focus WRC на Марко Мартин. При инцидента са ранени няколко души от екип на Eurosport

16 – На „Монте Карло“ през 2003 г. Автомобилът е Peugeot 206 Super 1600, а навигатор е Петър Сивов

17 – Заради това преобръщане Митко губи шансовете си да победи в рали „Албена“ през 1999 г. Пилотът върви на няколко секунди от европейския шампион Енрико Бертоне, въпреки че за първи път кара машина със секвенциална скоростна кутия, взета под наем