Ралица Мухарска Въпросът за рода (gender) и езика
Изтегляне 208.39 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Семиологичният
- Антропологичният
- Социолингвистичният
| РОД И ЕЗИК
Ралица Мухарска Въпросът за рода (gender) и езика1 не е само езиковедски, както изглежда на пръв поглед. Той има различни аспекти, които го правят сериозна и доста широка област на изследване. Между най-интересните е начинът, по който езикът участва във властовите взаимоотношения между мъжкия и женския род, тъй като има връзка с почти всички фундаментални проблеми на обществото и с изграждането на неговите структури. Затова общуването между мъжете и жените, начините, по които едните и другите си служат с езика, кое ги определя и пр. са теми, предизвикващи изследователския интерес през последните три десетилетия. Доколкото допирът между езика и социума става в речта, към този въпрос може да бъде подходено както от социолингвистична гледна точка, така и от антропологична, и от по-общо теоретична позиция. От времето на Фердинад дьо Сосюр при разглеждането на явления, отразяващи този допир (какъвто е и нашият случай), се използва Сосюровото разграничение между „langue" (термин, описващ езика като система) и „parole" (функционирането на системата в процеса на естественото общуване). Въпросите, как обществото влияе върху езика и обратно, са обект на спорове и теории, включително и някои доста странни от съвременна гледна точка, като например ста-линистката теория, според която езикът е класово явление. Макар подобно твърдение днес да предизвиква усмивки, то всъщност не се отдалечава много от представата за социолект, отразяваща начина, по който отделните социални групи използват езика. Няма съмнение, че в речта на всеки индивид личи неговата принадлежност към определена социална група/класа. Така например в Англия съществува понятието „working class English" (английски, говорен от работническата класа, с други думи от по-малко образованите хора), докато в
105
 САЩ не само етническата, но и расовата принадлежност може да бъде разпозната по начина на говорене. По същия начин многобройни съвременни изследвания показват, че принадлежността към мъжкия/ женския пол има някои разпознаваеми параметри в речта. Трябва да се отбележи също, че в процеса на комуникацията, а и въобще, никои социални групи не се намират в такава интимна близост помежду си както мъжете и жените. Затова проблемите на това общуване са от особена важност и интерес.
Според известната хипотеза на Едуард Сапир и Бенджамин Уорф за лингвистичната относителност езикът влияе на мисленето/възприемането и обратно (т. е. моят роден език определя моята действителност). По подобен начин Дебора Камерън твърди, че конструирането на всяко човешко същество като социално става при научаването на език. Това означава, че въпросното конструиране включва и осъзнаването като мъж/жена. По принцип в когнитивното езикознание - което, може да се каже, е най-разпространеният езиковедски подход днес - социалното обяснение на лингвистични реалии има по-слаба позиция в сравнение с „чисто" езиковото. По този начин се дава предимство на системата пред узуса и се приемат за маловажни влиянията на социума върху езика. В този контекст социолингвистиката е маргинална в лингвистичната теория, а феминисткият подход (на който най-вече се дължи нарасналият интерес към проблематиката, обусловена от родовата принадлежност) стои съвсем далече от теоретичния център/мейнстрийм, който приема за даденост същностната незначителност на проблемите, свързани с рода по отношение на езика като такъв. В социолингвистиката вниманието се насочва към речта {parole - performance) вместо към езика (langue - competence), като при това се размива границата между двете. От своя страна антропологията гледа на езика като начин за изразяване на социалната идентичност, като на среда, в която се съхраняват културните ценности, произвеждат се ритуали и изкуство и се осъществяват обществени взаимоотношения. Именно за антрополозите е важен въпросът, дали езикът само отразява, или в някаква степен и определя начина за възприемане на действителността. Феминисткият подход изхожда от предположението, че нашата представа за света е андроцентрична, понеже езиковите правила -както и правилата на общуване чрез езика - са се развили в патриархален обществен контекст. Всъщност, когато говорим за феминистки подход, трябва да говорим по-скоро в множествено число, тъй като има разнообразни варианти. Ето акцентите на четирите основни подхода:
106 107  на доминиращата група в обществото. На „другия" член в опозицията, т. е. на жените, се приписват качества с отрицателен знак Въобще на по-нискостоящите групи в обществото се приписва „по-лош" език - редом с другите недостатъци. Един пример извън сферата на рода илюстрира начина, по който става това. Проведено в САЩ изследване показва, че американците от африкански произход не произнасят края на думите. От това се прави следното заключение: те не могат да образуват изречения, следователно имат проблеми с мисленето - и оттам логически идва тълкуването, че това е признак за тяхната второкачественост като хора. Всъщност този пример показва как при предубеденото мислене предубеждението, което е негова предпоставка, се появява/представя като следствие, изкривявайки аргументацията по много характерен начин.
Пример за стереотипно родовообусловено езиково поведение е разбирането, че жените трябва да отстъпват инициативата в разговора, да мълчат повече, да са по-учтиви и да избягват прояви на прекалена самоувереност, натрапчивост и категоричност. Те не трябва да претендират за авторитетност на говоренето. (Това се отнася и за всички останали по-отдалечени, маргинални по отношение на властта групи: да си припомним педагогическия принцип на XIX в.: „Децата трябва да се виждат, не да се чуват." Така се обяснява фактът, че до 50-те години в САЩ не е имало говорители жени по радиото, а до 60-те - такива от афро-американски произход по телевизията.) Стереотипните схващания за това, как говорят жените и мъжете2, съдържат неизбежно едно съотнасяне: например, че жените говорят повече3, че мъжете говорят не толкова колебливо. Но в същото време известно е становището на Йесперсен и Бернщайн, че колкото по-нисък статус има една личност, толкова по-ниско самочувствие проя- 2  Ето един типичен пример за разпространеността на този стереотип, взет от
случайно избрано популярно мъжко списание („ Maxim",New York, September 2000) Там в статия, съветваща мъжете как да се справят със семейните скандали, се привежда следният аргумент: тъй като жените казват средно по около 25 000 думи дневно, а мъжете - по около 13 000, от които на работното място съответно по 10 000 и 12 000, когато се върнат вкъщи, им „остават" съответно по 15 000 и 1000 думи. Оттам следва, че жените могат да устройват скандали просто „за да сй използват квотата". 3 Феминистките изследователи от своя страна отделят голямо внимание на женското мълчание и особено на затварянето на устата на жените, принуждаването им да мълчат. вява. Експериментално е установена известна изкуственост на колебливото женско говорене, т. е. жените знаят, че това се очаква от тях. Други стереотипни схващания са, че в разговор, жените прекъсват повече (от доста време експериментално е установено обратното, този силов начин за контрол върху дискурса е предимно мъжки4); че жените говорят по-бързо; че жените се карат (опяват, натякват, мрънкат); че те клюкарстват повече - и за това експериментално е установено обратното. Със социалните роли на половете са свързани и други стереотипи: например, че жените се стремят към по-правилно говорене. Колкото до мъжете - да нарушават речевия етикет се счита за признак на мъжественост (тъй като изразява мъжките качества инициативност, смелост, дори агресивност). Затова те използват повече нецензурен език, но в смесена компания се ограничават, докато жените, обратно, в смесена компания им подражават5. Така например в известната книга на Ото Йесперсен „Езикът", публикувана през 1922 г. се приемат за даденост схващания като това, че жените допринасят за развитието на езика, поддържайки неговата чистота чрез инстинктивното си отвращение към вулгарни и груби изрази, докато приносът на мъжете е в живостта, новаторството и творческото отношение. (Интересно е да се отбележи, че съдържащите се в тази книга твърдения за различията в начина, по който говорят представителите на двата пола, някак съвсем естествено водят до „главния", „централния" стереотип, който-в онази епоха-на никого през ум не е минавало да премълчава: мъжете са важни, защото са интелигентни; жените са глупави и празноглави, затова трябва да си знаят мястото и да си затварят устата). Така това, което Дженифър Коутс формулира като „правило на андроцентризма" в книгата си «Жените, мъжете и езикът" (1986), всъщност е чиста проба патриархално предубеждение. За съжаление, то определя до голяма степен традиционното научно езиковедско мислене. То води дотам, че езиковото поведение на мъжете се разглежда като приемливо или въоб- 4  В съвременните изследвания обаче се приема едно не така опростителско
иващане за самото понятие „прекъсване" и силовостта се разглежда като отно сителна. 5 Твърдението, че жените гравитират към по-престижния „стандартен" ва- Риант на езика, съдържа имплицитното допускане, че въпросният стандарт е "Рерогатив или привилегия на мъжете, т. е. това е отново правилото на андро- Чйггризма „мъжкото е норма". 108 j 109
ще се оценява положително, а на жените се отправят упреци за всякакви езикови развития или явления, считани от съответния автор за отрицателни или неприемливи. Въобще обществото насърчава жените да усвояват женски стереотипи на говорене - както, разбира се, и на поведение - да говорят тривиално, неефективно („женски глупости", „бабини деветини"), но това ги „привързва" към безвластната позиция, която им е отредена. Те получават одобрение, ако говорят „по женски", но това говорене, макар в отделни случаи да им носи полза в личен план, в публичната сфера - например служебната - е недостатък. Когато говоренето е борба (конкуренция), явният престиж е скрит дефект за тях и обратно. По принцип говоренето (само) на определен социолект дава възможност за общуване в рамките на съответната група, но се превръща в пречка извън нея. Съответно, когато жените са в сферата на междуличностното общуване - домашната сфера, която в стереотипните схващания се счита за женска, - те са ефективни в общуването. В публичната сфера, която се счита за мъжка, те се оказват в неблагоприятна позиция. Като пример за подобна - макар и извън рода -смяна на сферата можем да вземем известната пиеса на Бърнард Шоу „Пигмалион", в която героинята се учи да говори по нов начин, изразяващ принадлежност към социална група (аристокрацията), различна от тази, в която е прекарала целия си живот (работническата класа). Новото говорене предполага ново поведение, както и ново самосъзнание, в резултат на което след обучението тя като че ли придобива една нова, допълнителна личност и се чувства раздвоена и не намясто и в двете среди. Други примери в подкрепа на теорията за genderlects могат да бъдат намерени в някои индиански и африкански езици, където има различни думи, назоваващи едно и също явление и предназначени за използване съответно от мъжете и от жените. В шаманските езици също се наблюдават различия между езика на жените магьосници и този на мъжете поради различното естество на извършваните от едните и другите магически дейности. Тери Прат' чет например разиграва този антропологичен факт в романа си „Еманципирана магия" (Equal Rites)6, довеждайки го до абсурд- С10'
110 жетът на романа, както и целият му сатиричен потенциал се градят върху иронизирането на стереотипната представа за „мъжко и женско знание". В неговия фантастичен свят магията, основна движеща сила, се дели на мъжка и женска, като мъжката е призната, академична, закостеняла, а женската е мистериозна, мистична и т. н. в същия клиширан дух. Интересните неща в романа започват да се случват, когато към този стереотипен начин на мислене се отправя предизвикателство. Големият брой изследвания на родовообусловеното речево поведение през последните десетилетия е станал причина да се натрупат сериозни количества данни за съществуващи разлики в това отношение между мъжете и жените, за мъжки и женски стил на (комуникационно) взаимодействие. Повечето от тях са в подкрепа на твърдението, че мъжкото говорене е ориентирано предимно към властовите взаимодействия, произлизащи от съответното общуване, докато женското се базира на солидарността, възникваща в него. С други думи, жените проявяват тенденция да се съревновават по-малко в процеса на разговор. Някои от водещите специалисти в тази област, например Дебора Танен, смятат, че тези различни стилове на разговор (от които произлизат и повечето неразбирателства) се дължат на принадлежността на жените и мъжете към ясно разграничими отделни субкултури. Тези изследователи работят в т. нар. „рамка на различията". За други учени основното в различията се свежда до въпроса, кой държи властта - това е „рамката на доминирането". От феминистка гледна точка да се разглеждат нещата в рамката на различията означава да се пренебрегва потискането на жените в общуването и следователно да се деполитизира целият проблем, а депо-литизирането на проблема от своя страна подрива целия феминистки Дискурс за езика, като фокусирането върху различията по-скоро ^ Утвърждава, отколкото да им отправя предизвикателства и, разбира се, засилва стереотипите. От своя страна рамката на доминирането също е проблематична в известна степен. На първо място, това - склонността на някои изследователи да работят с една монолитна Нцепция за доминиращата властова позиция на мъжете и мъжа като Тисник, която е прекалено лесно оборима заради своята крайност °простителство. Ако искаме да избегнем това опростяване, от из-*°Чителна важност е да разглеждаме детайлно спецификата на К°чтекста.
Дискредитирането на стереотипите не води до тяхното окончателно отхвърляне, но все пак е крачка в тази насока и като такова е задача в политическия дневен ред на феминизма. Езикът е основно средство (оръжие) за дисциплиниране на подчинените групи в обществото, като „магическата" му, „заклинателна" сила в това отношение изглежда е толкова по-голяма, колкото е по-голяма силата на авторитарните тенденции в съответното общество. Практиките на назоваването, етикетите, са ярък пример за това. Да си спомним например как по времето на тоталитаризма етикетът „народен враг" у нас е можел да доведе директно до физическото унищожение на носителя си. Може да се каже, че в съвременния английски език има над 1000 обидни думи за жени в разни мъжки жаргони, като почти всички основни думи със значение членове на семейството от женски пол на някакъв етап от развитието на езика са минали през значението „проститутка".
Въобще класифицирането като част от процесите на назоваване и подреждане на социалния опит отразява, като едновременно с това и утвърждава съществуващите отношения в обществото, както и участва в изграждането на идентичностите. Затова, като политизира традиционните класификации, считани доскоро за неутрални, феми-нисткото езикознание изпълнява подривна функция по отношение на една важна нормообразуваща сила, което е сериозно посегателство към патриархалната власт. Това от своя страна предизвиква съпротива както в традиционно мислещите академични среди, така и в медиите: и едните, и другите в качеството си на официални институции се стремят към запазване на статуквото, а и се ръководят предимно от мъже. Тяхната реакция изпраща критичното феминистко говорене в познатия от ежедневието „безсилен женски жанр" - опяването, на-тякването, мрънкането (определяно като безрезултатно повтаряне на едни и същи твърдения). Силата на назоваването и идентифицирането чрез езика е най-очевидна в системата на наименоването. Идеята за продължаване името на бащата е много важна в системата на патриархата. Затова в българския културен контекст всеки носи освен фамилното име на баща си и собственото му име, а омъжените жени носят имената и на баща си, и на съпруга си. Струва си да се проследят някои промени, настъпили под натиска на феминизма. Така в средата на XIX в. една от родоначалничките на това движение в САЩ - Елизабет КаДй Стантън, за пръв път отправила предизвикателство към англо-амери-канската традиция омъжените жени да се представят изцяло с името на съпруга си и вместо г-жа Хенри Б. Стантън тя се подписвала Елизабет К. Стантън. Повече от половин век по-късно друга известна феминистка, Елън Купърман, в един доста щумен съдебен процес сменила името си на Купърпърсън (вместо маркираното по род „man" -неутралното „person"). У нас от 80-те години насам при брак всеки от съпрузите може по желание да вземе фамилното име на другия или да запази своето. Феминизмът, по-точно т. нар. „втора вълна"7, се намесва активно в дискусията за езика и властта и затова си струва да се отдели известно внимание на въпроса, как става това, а също и къде се доближават и къде се разминават феминистки ориентираната наука и феминисткият политически проект. С развитието на идеите на демокрацията и хуманизма от XVIII в. насам започва да набира инерция проблемът за всички онези групи, изключени от понятието за равенство - жените, робите в САЩ, по-късно населението извън метрополията на колониалните империи. Женското движение като освободителен проект се появява на политическата сцена пре" XIX в., а след Първата световна война то постига първата си голяма победа - избирателно право за жените. Оттогава насам то предприема най-различни стъпки и действия, подчинени на основната цел да се промени женският статут на обект в обществото. Феминизмът цели промяна в начина, по който се изграждат ценностни системи, така че на положителния полюс, в позицията на норма (понятието „равенство" предполага еталон, към който се приравнява) и мярка са поставени мъжете, или иначе казано, това е политическо движение, стремящо се „към пълна „човечност" на жените" (Дебора Камерън, „Феминизъм и лингвистична теория", с. 4). В този контекст целта на феминизма не е постигане на равенство между половете, тя е по-радикална: изграждане на общество, измерващо човешката ценност не по стандарта само на еоин от родовете. Оттам следва, че на освобождаването на жените от сегашното им второстепенно/подчинено положение, предполагащо И 112 I 113
 относително по-голяма бедност и икономическа зависимост, сексуална експлоатация, уязвимост към насилие, по-лошо здраве, претоварване с работа в/извън дома, различна степен на лишеност от законови и граждански права и т. н., се гледа само като на предпоставка за нужната цялостна промяна в организацията на човешките ценности.
В резултат на това се поставят под въпрос множество митове, предубеждения и постулати, считани преди за „твърди" и приемани като даденост. Оттогава стои и въпросът, защо (и особено как) непри-вилегированите групи в обществото да се възползват от предимството, което дава езикът като инструмент на властта. Това предизвиква необходимостта да се промени статутът на женското говорене/писане. Следствията от тази необходимост са: 1. Провеждането на изследвания, прилагащи феминистки, т. е. политически ориентиран подход към езика, който да извежда на преден план интересите на жените като онеправдана група - и съответно към лингвистиката. Този подход е част от големия феминистки проект за ревизия чрез критика на установените доминиращи дискурси в различни области на знанието. Както съществуват сега, тези дискурси съдържат в себе си родово (властово) обусловени предубеждения и стереотипи и поставянето им под въпрос отива наистина много далече -то подкопава и променя базисните понятия на т. нар. „западно" или „евроцентристко" мислене, на първо място понятието „субект" и всичко, свързано с него. Така се създават условия за променяне на цялостната структура на знанието. Затова може да се каже, че феминисткият подход към проблема за езика и рода е нещо много по-обхватно от простото добавяне на още една школа към и без това дългия списък от школи и подходи в езикознанието или изобщо в хуманитаристиката. Подривайки основите на знанието, той разширява неговия хоризонт - колкото повече аксиоми се превръщат във въпроси, подлежащи на дискусия, толкова повече се отваря научното познание за нови идеи и съответно се създават нови възможности за неговото разширяване и разрастване. И така може да се каже, че феминизмът е един от най-сериозните фактори в развитието на хуманитаристиката през XX в. 2. Предизвикването на промени в общоприетите норми на езикова употреба, които да отразят настъпващите промени в статута както на жените, така и на другите непривилегировани групи в обществото. Английският езиковед Джефри Лийч нарича феминизма най-силната нормативна тенденция на XX в." и има сериозно основание, що се отнася до промените, настъпили в английския език през последните десетилетия в посока към „политически правилни" норми на говорене, което от гледна точка на рода става най-вече на принципа „да не се говори за мъжете - или от гледна точка на граматиката - в мъжки род, когато се подразбират хората изобщо". По-общ вариант на тази тенденция е правилото „да не се говори от името на господстващата група, когато става дума за всички", т. е. да не се обиждат маргиналните групи, като се изключват. 3. Проблематизиране и изучаване на женското/мъжкото говорене. Както се разбра, мъжкото говорене има по-висок престиж и затова се наблюдава една тенденция то да се възприема като стил от страна на голям брой жени в ситуации, където се търси повече власт чрез говоренето, т. е. в медиите (журналистиката), писането (литература та), научния дискурс. Присвояването на мъжкото говорене е една ранна феминистка тенденция, която не е довела до особен успех, понеже такъв тип говорене може наистина да се счита за демонстрация на освободеност, един вид предизвикателство, но е и признание за предимствата и достойнствата на мъжкото говорене. Освен това подобно говорно поведение се счита за агресивно и не се приема добре. Аналогично е положението и с писането и утвърждаването на „свое място в науката" за феминистката наука-всичко това става срещу мъжката съпротива. 4. Феминисткото създаване на език е интересно като явление и
нглийски и много „удобен" за изключително широка употреба поради син- Ктичните особености на този език, в други езици. На руски например той се фанслитерира (гендер), което го прави доста трудно приемлив извън строго *УЧната сфера. На сръбски се превежда с неологизма „полност". В българския
114 115
 Други примери, които отразяват тази тенденция, са въвеждането на термина „wym(m)in" - множествено число от „woman", написано така че да скрива произволността на „woman" от „man", както и „herstory" паралелно с „history" (his story).
Въпросът за правилното (несексистко) говорене по отношение на рода/пола е само част от по-общата стратегия към недискрими-национна „политическата правилност" в западните общества. „Политическа правилност" е термин, възникнал в медийното пространство първоначално през 70-те години с цел да иронизира догмати-зирането, „заемането на твърда позиция", „партийната линия" от страна на различните политически движения и групировки. Както вече стана дума обаче, политически правилното говорене, което се стреми да включва - или поне да не пренебрегва малцинствените и онеправданите групи в обществото, може да се оцени по-скоро като положителна тенденция независимо от факта, че създава потенциалната възможност за „затваряне" и „втвърдяване" - както всяка норма-тивност. Положителното на тази тенденция (вече навлязла в международната практика чрез документите - и въобще дискурсите - на международните организации като ООН) е в допускането, дори и предизвикването на повече релативизъм в мисленето, а в политически смисъл това означава размиване на бинарните опозиции и на бинарното мислене, създаване на климат на повече толерантност в обществото, многогласие, мултикултурност, полицентризъм, многова-риантност, плурализъм. е БИБЛИОГРАФИЯ дЬе1, Е. Writing and Sexual Difference. Chicago. University of Chicago Press, 1982. Baron, D. Grammar and Gender. New Haven, Connecticut, Yale University Press, 1986. Bate, B., A. Taylor (eds). Women Communicating: Studies of Women's Talk. Norwood, I New Jersey, Ablex, 1988. Bauman, R., J. Sturzer (eds). Explorations in the Ethnography of Speaking. Cambridge, Cambridge University Press, 1974. Belenky, M. R, B. M. Clinchy, M. R. Goldberger, J. M. Terule. Women's Ways of Knowing: the Development of Self, Voice and Mind. New York, Basic Books, 1986. Bern, S. Lenses of Gender. New Haven M.A., Yale University Press, 1993. Bly, R. Iron John: a Book about Men, Reading. M.A., Addison - Wesley, 1990. Brooks-Gunn, J., W. C. Mathews. He and She: How Children Develop Their Sex Role Identity. Englewood Cliffs, Prentice Hall, 1979. Brouwer, D., D. Haan (eds). Women's Language, Socialisation and Self Image. Dordrecht, Foris, 1987. Buttruff, D., E. Epstein (eds.). Women's Language and Style. Akron, OH, University of Akron Press, 1978. Cameron, D. Feminism and Linguistic Theory. London, Macmillan, 1985. Cameron, D. Verbal Hygiene. London, Routledge, 1996. Clark, H. Arenas of Language Use. Chicago, University of Chicago Press, 1992. Coates, J., D. Cameron (eds). Women in Their Speech Communities. New York and London, Longman, 1989. Coates, J. Women, Men and Language. New York and London, Longman, 1986. Crawford, M. Talking Difference: on Gender and Language. London, Sage, 1995. Dreisler, B. Linguistic Sex Roles in Conversation. Berlin, Menton De Gruyter, 1986. Dubois, B., I. Crouch (eds). The Sociology of the Language of American Women. San
Eakins, B., G. Eakins. Sex Difference in Human Communication. Boston, Houghton Muffin, 1978. Edelsky, C. Genderlects: a Brief Revue of the Literature, ERIC Document Reproduction Service, No ED165/87. Farrer, C. R. (ed.). Women and Folklore. Austin, University of Texas Press, 1975. Fasold, R. W. The Sociolinguistics of Language. Oxford, Basil Blackwell,1990. Finke, L. A. Feminist Theory, Women's Writing. Ithaca N.Y., Cornell University Press, 1992. F'scher, S., A. D. Todd (eds). Gender and Discourse: The Power to Talk. Norwood M. A., Ablex, 1988. Frank, F., F. Anshen. Language and The Sexes. Albany, N.Y., SUNY Press, 1983. «Tank, F., P. A. Teichler. Language, Gender and Professional Writing: Theoretical Approaches and Guidelines for Nonsexist Usage. New York, MLA, 1989.
116 117
Gadoll, D., J. Swann. Gender Voices. Oxford, Basil Blackwell, 1989.
Gerhart, M. Genre Choices, Gender Questions. Norman OK, University of Oklahoma Press, 1992. Gilligan, C. In a Different Voice: Psychological Theory and Women's Development Cambridge MA, Harvard University Press, 1982. Ginet, S., N. Furman, R. Borker. Women and Language in Literature and Society New York, Praeger, 1980. Goffman, E. Gender Advertisements. New York, Harper & Row, 1979. Goody, E. (ed.). Questions and Politeness:Strategies in Social Interaction. Cambridge Cambridge University Press, 1978. Goodwin, M. Harness. He Said - She Said: Talk as Social Organisation Among Black Children. Bloomington, Indiana University Press, 1990. Griffin, C. Typical Girls: Young Women from School to the Job Market. London, Routledge & Kegan Paul, 1985. Gubar. S., S. M. Gilbert. Sexual Linguistics: Gender, Language, Sexuality. -New Literary History, 16, 1983. Gumperz, J. (ed.). Language and Social Identity. Cambridge, Cambridge University Press, 1982. Hall, J. A. Nonverbal Sex Differences: Communication Accuracy and Expressive Style. Baltimore, Johns Hopkins University Press, 1984. Hall, K., M. Bucholtz, B. Moonwoman (eds). Locating Power: Proceedings of the Second Women and Language Conference. Berkley, C.A., Berkley Women and Language Group, University of California at Berkley, 1992. Heath, S B. Ways with Words: Language, Life and Work in Communities and Classrooms-. Cambridge, Cambridge University Press, 1983. Jordan, R. A., S. J. Kalcik (eds.). Women's Folklore, Women's Culture. Philadelphia, University of Pennsylvania Press, 1985. Kapp, C. В., М. Kirkpatrick (eds.). Becoming Female. New York, Plenum, 1979. Key, M. R. Male/Female Language (with a comprehensive bibliography). Metuchen, N.J., The Scarecrow Press, 1975. Kramrae, C. (ed.). The Voices and Words of Women and Men. Oxford, Pergamon Press, 1980. Kramrae, C. M. Schultz, W. M. O'Barr (eds). Language and Power. Beverly Hills, C.A., Sage, 1984. Kramrae, C. Women and Men Speaking. Rowley MA, Newbury House, 1981. Lakoff, R. Language and Woman's Place. New York, Harper and Row, 1975. Lakoff, R. Talking Power: the Politics of Language in our Lives. New York, Basic Books, 1990. Maccoby, E. E. (ed.). The Development of Sex Difference. Stanford, C.A., Stanford University Press, 1966. Maccoby, Е., С. N. Jacklin. The Psychology of Sex Difference. Stanford, C.A-> Stanford University Press, 1994. jvfayo, C, N. M.Henley (eds.). Gender and Nonverbal Behaviour. New York, Springer Verlag, 1981. McLaughlin, M. L. Conversation: How Talk Is Organised. Beverly Hills, C.A., Sage, 1984. Miller, C, K. Swift. Words and Women: New Language in New Times. Garden City NY, Anchor Press / Doubleday, 1976. Miller. C, K. Swift. The Handbook of Nonsexist Writing. London, Lippincott & Crowell, Valerie and Helen Longino. Competition: a Feminist Taboo? New York, Feminist Press, 1987. Moeman, M. Talking Culture: Ethnography and Conversation Analysis. Philadelphia, University of Pennsylvania Press, 1988. Nelson, M. B. The Stronger Women Get, the More Men Love Football: Sexism and the American Culture of Sports. New York, Harcourt Brace, 1994. Olin, A. H. Mother Tongue, Fathertongue: a Decade of Linguistic Revolt. Bloomington IN, Indiana University Press, 1986. Ong, W. J. Fighting for Life: Contest, Sexuality and Consciousness. Amherst, University of Massachusetts Press, 1987. Orrisanu, J., M. K. Slater, L. L. Adler (eds.). Language, Sex and Gender. New York, Annals of the New York Academy of Sciences, 1979. Pearson, J. C, L. Turner, W. Todd-Mancillos. Gender and Communication. Du- buque, IA, William C. Brown,.1991. Philips, S. U., S. Steele, C. Tanz (eds.). Language, Gender and Sex in Comparative Perspective. Cambridge, Cambridge University Press, 1987. Sergent, A. (ed.). Beyond Sex Roles. St Paul MN, West, 1976. Shaver, P., C. Hendrick (eds.). Sex and Gender. Newbury Park, C.A., Sage, 1987. Showalter, E. (ed.). Speaking of Gender. New York, Routledge, 1989. Skinner, B. F. Verbal Behaviour. New York, Appleton - Century - Crofts, 1957. Smith, P. M. Language, the Sexes and Society. Oxford, Basil Blackwell, 1985. Spender, D. Man Made Language. London, Boston and Henley, Routledge and Kegan Paul, 1980. Spender, D. The Writing or the Sex. New York, Pergamon Press, 1989. Stanton, D. Discourses of Sexuality. Ann Arbor, University of Michigan Press, 1992. • annen, D. Conversational Style: Analysing Talk Among Friends. Norwood, N.J., Ablex, 1984. Tannen, D. That's Not What I meant!: How Conversational Style Makes and Breaks your Relations with Others. New York, Ballantine, 1986. 'annen, D. Talking Voices:Repetition, Dialogue and Imagery in Conversational Discourse. Cambridge, Cambridge University Press, 1989. annen, D. You Just Don't Understand: Women and Men in Conversation. New York, Ballantine, 1990. Tannen, D. Gender and Discourse. Oxford, Oxford University Press, 1994. 118 119
Tannen, D. Talking From 9 to 5: Women and Men at Work: Language, Sex and Power Lancaster, Virago, 1996. Tannen, D., M. Troike (eds.). Perspectives on Silence. Norwood NJ, Ablex, 1985 Thorne В., С. Cramrae, N. Henley (eds.). Language, Gender and Society. Rowley M.A., Newbury House, 1983. Thorne, B., N. Henley (eds.). Language and Sex: Difference and Dominance. Rowley M.A., Newbury House, 1975. Vandor, M. On Gender and Writing. London, Pandora Press, 1983. Watzlawick, P., J. Beavin, D. Jackson (eds.). Pragmatics of Human Communication. New York, W. W. Norton, 1967. Wilkinson, S., C. Hitzinger (eds.). Feminism and Discourse: Psychological Perspectives. London, Sage, 1993. Каталог: wp-content -> uploads -> 2010 2010 -> Регионален инспекторат по образованието – бургас съюз на математиците в българия – секция бургас дванадесето състезание по математика 2010 -> 7 клас отговори на теста 2010 -> Закон за ветеринарномедицинската дейност /извадка/ в сила от 02. 05. 2006 г 2010 -> Регионален инспекторат по образованието – бургас съюз на математиците в българия – секция бургас дванадесето състезание по математика 2010 -> Закон за здравето /извадка/ в сила от 01. 01. 2005 г 2010 -> Закон за радиото и телевизията /извадка/ Отразена деноминацията от 07. 1999 г 2010 -> Закон за храните /извадка 2010 -> Регионален инспекторат по образованието – бургас съюз на математиците в българия – секция бургас десето състезание по математика 2010 -> Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /извадка/ в сила от 03. 10. 1999 г. Отразена деноминацията от 05. 07. 1999 г Изтегляне 208.39 Kb. Сподели с приятели:
|
Тук ще разглеждаме понятието „език" в „тесен" смисъл, като естествен език, пренебрегвайки някои аспекти на комуникацията независимо от тяхната важност, като например езика на тялото, който, както е известно, играе основна роля в общуването между половете.
сторически термин, отразяващ рязкото нарастване в интензивността на енските движения предимно в развитите страни през 60-те години на XX в. За Рва вълна се счита развитието им приблизително до периода след Първата све-Овна война, довело до придобиването на избирателни права.
Интересно е да се отбележи навлизането на този термин, възникнал в