Речен басейн Sevres-Nantaise (Франция): Изпитване на хронологичната приложимост на триетапния подход

• 
  Липса на собствени водни ресурси: 50% от питейната вода идва от други речни басейни;
  
• 
  Развит туризъм в речния басейн;
  
• 
  Черпене за напояване (царевица и зеленчуци);
  
• 
  Черпене за промишлеността (96 големи промишлени отрасли в речния басейн);
  
• 
  Силно дифузно замърсяване (свиневъдство).
  

• 
  Изпитване на хронологичната приложимост на триетапния подход;
  
• 
  Наличност на необходимите данни (основно за възвращаемост на разходите);
  
• 
  Създаване на прогнозни сценарии;
  
• 
  Разработване и оценка на програми от мерки въз основа на анализа на рентабилността и разходите и ползите;
  
• 
  Оценка на текущата степен на възвращаемост за трите основни сектора (домакинства, селско стопанство, промишленост).
  

• 
  Събиране на наличните данни и “пълномощно” за оценка на първоначалното състояние;
  
• 
  Разработване на базов сценарий;
  
• 
  Разработване на алтернативна програма от мерки, оценка на разходите и ползите;
  
• 
  Сравняване на алтернативните сценарий въз основа на анализа на рентабилността и на разходите и ползите;
  
• 
  Оценка на текущата степен на възвращаемост по сектори.
  

• 
  Технически опит: експерти от агенцията и консултант.
  
• 
  Икономически опит: консултант с подкрепата на агенцията и Министерството.
  

• 
  Данни, събрани за главния план: данни за черпенето, качеството на водата и икономическите дейности, наред с моделиране въздействието на алтернативните инвестиционни програми;
  
• 
  Университетски проучвания за екологичните ползи;
  
• 
  Експертна оценка за: инвестиционните разходи, степен на възвращаемост на разходите.
  

• 
  В техническата и икономическата част на проучването участваха експерти от агенцията;
  
• 
  Не беше необходимо включване на участници от главния план (местни политици, взимащи решения), тъй като те не трябваше да потвърждават предложените сценарии, поради кратката продължителност на проучването и ранния етап на разработване на главния план (първоначално състояние).
  

• 
  Очертава надеждността на хронологичната връзка между всеки етап от триетапния подход, представен в ръководството.
  

• 
  Трудности, свързани с данните: съществува важна нужда от данни (физически, икономически и др.) за всеки етап. Наличността не е изпитана с това проучване, тъй като данните са събрани или организирани от други, предишни проучвания;
  
• 
  Трудности, свързани с икономическите инструменти: екологичните разходи и ползи трудно се остойностяват и не могат да се прехвърлят лесно;
  
• 
  Трудности, свързани с отчитането на възвращаемостта на разходите: възможно е да съществуват данни за възвращаемостта на разходите домакинствата. За промишлеността и селското стопанство съществуват малко данни за всяко ниво (местно, регионално, областно, национално).
  

• 
  Необходимост от включване на заинтересовани участници в бъдещи проучвания;
  
• 
  Необходимост от създаване на икономическа база данни в областта на екологичните разходи и ползи;
  
• 
  Необходимост от познания за възвращаемостта на разходите в промишлеността и селското стопанство.
  

Agence de l’Eau Loire Bretagne

Avenue de buffon

BP6339

France

Fax. +33 2 38 51 74 74

• 
  Градско, промишлено и селскостопанско замърсяване;
  
• 
  Институционална структура;
  
• 
  Неподходящи управленски ресурси;
  
• 
  Изпълнение на съществуващия план за басейново управление и Национален план за водите.
  

• 
  Основната цел беше да се извърши виртуален икономически анализ, съгласно изискванията за 2004 (Член 5 от РДВ).
  

• 
  Стъпка 1: Идентификация и характеризиране на основните ползватели;
  
• 
  Стъпка 2: Събиране и организиране на съществуващата информация; идентифициране на липси в информацията;
  
• 
  Стъпка 3: Интервюта със заинтересованите участници;
  
• 
  Стъпка 4: Анализ на структурите на цените и разходите;
  
• 
  Стъпка 5: Анализ на възвращаемостта на разходите и стимулиращи свойства на ценовите схеми;
  
• 
  Стъпка 6: Първоначален анализ на пропуските в състоянието на водите в сътрудничество с други национални работни групи.
  

• 
  Пряко включване на икономисти и инженери – специалисти по екологични и водни ресурси;
  
• 
  Работата се извършва от икономическата група на INAG, институцията, която отговаря за изпълнението на РДВ в Португалия;
  
• 
  Университети и изследователски центрове участваха съвместно с INAG (UNL и ISCTE).
  

• 
  План за речния басейн Vouga и Национален план за водите;
  
• 
  Интервюта със заинтересованите участници;
  
• 
  Други официални статистически данни (INE).
  

• 
  Съставяне на специални въпросници, които да попълнят основните пропуски в икономическата информация;
  
• 
  Групови посещения в речния басейн, установяване на пряк контакт със заинтересованите участници.
  

• 
  Ценовите структури в различните общини са много различни и няма ясни критерии за дефиниране на ценовите схеми. Приходите от водоснабдяване и канализация обикновено не са достатъчно за покриване на инвестиционните и оперативните разходи. Единственият случай, при който данните бяха достатъчни, показа стойности между 85% и 115% възвращаемост на оперативните разходи за водоснабдяване;
  
• 
  Данните за селското стопанство са много лоши. Стойностите на инфраструктурата са остарели, няма систематизиран архив на разходите за проучване, а водните обеми не са измерени. Цените на обществените съоръжения за напояване са ниски и нямат връзка с реалната консумация на вода. Ръководителите на тези съоръжения изразиха общото мнение, че никой няма да използва вода, ако цените се повишат. За останалите видове напоителни системи не съществуват данни;
  
• 
  За промишлеността са налице данни за консумацията и разходите на големите промишлени съоръжения, но няма данни за много заводи, особено тези, които сами черпят вода, имат собствени пречиствателни станции и канализации.
  

• 
  Наличната икономическа информация е непълна, неравномерно разпределена в пространството и времето и не винаги е сравнима. Съществуващата информация не е достъпна, тъй като не е организирана по начин, който позволява използването й;
  
• 
  Ситуацията трябва да се подобри с наскорошното въвеждане на задължителни счетоводни стандарти за местните власти, и посредством провеждането на планирани национални проучвания за системите за водоснабдяване и канализация, както и за видовете водоползване като цяло;
  
• 
  Информацията за качеството на водите не е пълна, тъй като в момента се разработва национална мониторингова мрежа;
  
• 
  Групата не можа да стигне далеч при идентифициране на пропуските в състоянието на водите и следователно в подбора на програми от мерки, тъй като останалите работни групи тъкмо бяха започнали своята дейност;
  
• 
  Част от информацията беше най-много дисагрегирана по общини. Тъй като общинските граници не съвпадат с границите на речния басейн, съвместимостта на мащабите е от съществено значение.
  

• 
  Сътрудничеството с други работни групи не допринесе колкото е необходимо за извършването на пълен икономически анализ;
  
• 
  Много ограничен подход при разработването на базовия сценарий;
  
• 
  Наличната информация беше недостатъчна за анализа на рентабилността.
  

Instituto da Água