ДИРЕКТИВА 2000/60/ЕС НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА
от 23 октомври 2000 година
установяваща рамката за действията на Общността в областта на политиката за водите
ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
Във връзка с Римския договор за създаването на Европейската общност и по-конкретно, Член 175(1) от него,
Във връзка с предложението на Комисията,1
Във връзка със становището на Икономическия и социален комитет,2
Във връзка със становището на Комитета на страните,3
Действайки съобразно процедурата, установена от Член 251 от Римския договор4 и в светлината на общия текст, одобрен от Комитета по съгласуването на 18 юли 2000 година,
Като има предвид, че
Водата не е обикновен търговски продукт, а по-скоро наследство, което трябва да бъде опазвано, защищавано и третирано като такова,
Изводите от Семинара на министрите за политиката на общността за водите, проведен във Франкфурт през 1988 година изтъкнаха необходимостта от законодателство на Общността за екологичното качество. В своята Резолюция от 28 юни 1988 година5 Съветът поиска от Комисията да представи предложения за подобряване на екологичното качество в повърхностните води в Общността.
Декларацията на Министерския семинар за подземни води, проведен в Хага през 1991 година, призна необходимостта от действия за предотвратяване на влошаването в дългосрочен аспект на качеството и количеството на пресните води и призова за програма от действия, които да се осъществят до 2000 година, целящи устойчивото управление и опазване на ресурсите от пресни води. В своята Резолюция от 25 февруари 1992 година6 и 20 февруари 19957 година, Съветът поиска програма за действие за подземните води и ревизиране на Директива 80/68/ЕЕС на Съвета от 17 декември 1979 година за опазване на подземните води от замърсяване, причинено от определени опасни вещества8, като част от общата политика за опазване на пресните води.
Натоварването върху водите в Общността се увеличава поради непрекъснато растящите нужди от достатъчни количества вода с добро качество за всякакви нужди. На 10 ноември 1995 година Европейската агенция по околна среда представи в своя доклад за “Околна среда в Европейския съюз - 1995 година” актуализиран на доклад по околната среда, потвърждавайки нуждата от действия за опазване на водите на Общността както в качествен, така и в количествен аспект.
На 18 декември 1995 година Съветът прие решения, изискващи, между другото, разработването на нова Рамкова директива, установяваща основните принципи на устойчива политика за водите в Европейския съюз и приканваща Комисията да излезе с предложение.
На 21 февруари 1996 година Комисията прие Комюнике към Европейския парламент и Съвета по “Политика за водите на Европейската общност”, определящ принципите на политиката за водите на Общността.
На 9 септември 1996 година Комисията представи предложение за Решение на Европейския парламент и на Съвета за Програма за действие за интегрирано опазване и управление на подземните води9. В това предложение Комисията посочи необходимостта да се установи процедура за регулиране на черпенето на пресни води и за мониторинг на количеството и качеството на пресните води.
На 29 май 1995 година Комисията прие Комюнике към Европейския Парламент и Съвета за мъдро използване и съхранение на влажните зони, което признава важните им функции за опазване на водните ресурси.
Необходимо е да се разработи интегрирана политика на Общността за водите.
На 25 юни 1996 година Съветът, на 19 септември 1996 година Комитетът на страните, на 26 септември 1996 година Икономическият и социалният комитет и на 23 октомври 1996 година Европейският парламент отправиха искане към Комисията да излезе с предложение за Директива на Съвета, установяваща рамката за Европейската политика за водите.
Съгласно Член 174 от Римския договор, политиката на Общността по отношение на околната среда следва да допринася за изпълнение на целите, свързани с представянето, опазването и подобряването на качеството на околната среда и за разумното и рационално използване на природните ресурси и да почива на принципа за предпазливост, за предприемане на превантивни действия, за приоритетно отстраняване на екологичните щети при техния източник и че замърсителят плаща.
Съгласно Член 174 от Римския договор при определянето на своята политика по отношение на околната среда Общността следва да взема предвид наличните научни и технически данни, екологичните условия в различните райони на Общността и икономическото и социалното развитие на Общността като цяло и балансираното развитие на районите в нея, както и потенциалните печалби и разходите за действията или за липсата на действия.
В Общността са налице различни условия и нужди, което изисква различни конкретни решения. Това разнообразие трябва да се отчита при планирането и изпълнението на мерките за осигуряване опазването и устойчивото използване на водите в рамките на речния басейн. Решенията следва да бъдат вземани възможно най-близо до мястото на въздействие или използване на водата. Дава се приоритет на действията, за които отговарят държавите-членки чрез разработването на програми от мерки, съобразени с регионалните и местните условия.
За успешното приложение на тази Директива са необходими тясно сътрудничество и съгласувани действия на ниво Общността, държавите-членки и на местно ниво, както и предоставяне на информация, консултации и участие на обществеността, включително потребителите.
Водоснабдяването е услуга от всеобщ интерес, съгласно определението в Комюникето на Комисията за услуги от всеобщ интерес в Европа.10
Необходима е по-нататъшната интеграция на опазването на водите и устойчивото им управление в други области на политиката на Общността като енергетиката, транспорта, селското стопанство, рибовъдството, регионалната политика и туризма. Тази директива осигурява основата за траен диалог и за разработване на стратегии за бъдещо интегриране в областта на политиката. Тази директива може да допринесе в значителна степен и в други области на сътрудничество между държавите-членки, каквато е Европейската перспектива за пространствено развитие.
Ефективната и съгласувана политика за водите трябва да отчита уязвимостта на водните екосистеми, разположени в близост до крайбрежието и широките устия на реките или в заливи или относително затворени морета, тъй като тяхното равновесие се влияе силно от качеството на водите, вливащи се в тях откъм сушата. Опазването на състоянието на водите в рамките на речни басейни ще осигури икономическа печалба, допринасяйки за опазването на рибните популации, включително крайбрежните рибни популации.
Политиката на Общността за водите изисква прозрачна, ефективна и съгласувана юридическа рамка; Общността ще осигури общи принципи и всеобща рамка за действия. Тази Директива осигурява такава рамка и ще координира и интегрира, и в по-дългосрочна перспектива ще доразвива общите принципи и структури за опазване и устойчиво използване на води в Общността в съответствие с принципите на субсидиарността.
Тази Директива цели поддържането и подобряването на състоянието на водната среда в Общността. Тази цел е преди всичко свързана с качеството на съответните води. Контролът в количествен аспект е спомагателен елемент при осигуряването на добро състояние на водите, затова трябва да бъдат разработени мерки, съответстващи на целта за осигуряване на добро качество.
Количественият статус на подземните водни обекти може да въздейства върху екологичното качество на свързаните с тях повърхностни води и сухоземни екосистеми.
Общността и държавите-членки са страни по различни международни споразумения, включващи важни задължения за опазването на морските води от замърсяване, по-конкретно, Конвенцията за опазване на морската среда в района на Балтийско море, подписана в Хелзинки на 9 април 1992 година и одобрена от Решение на Съвета 94/157/ЕС11, Конвенцията за опазване на морската среда в Североизточната част на Атлантическия океан, подписана в Париж на 22 септември 1992 година и одобрена от Решение на Съвета 98/249/ЕС12 и Конвенцията за опазване на Средиземно море от замърсяване, подписана в Барселона на 16 февруари 1976 година и одобрена с решение на Съвета 77/585/ ЕЕС13 и протокола за опазване за опазване на Средиземно море от замърсяване от базирани на сушата източници, подписан в Атина на 17 май 1980 и одобрен с Решение на Съвета 83/101/ЕЕС.14 Тази Директива би следвало да допринесе Общността и държавите-членки да изпълнят тези задължения.
Тази Директива следва да допринесе за постоянното намаляване на емисиите от опасни вещества във водата.
Необходими са общи принципи с оглед да се координират усилията на държавите-членки да подобряват количествено и качествено опазването на водите в Общността, да насърчават устойчивото използване на води, да допринасят за контрола над трансграничните проблеми за водите, да опазват пряко зависимите от тях водни екосистеми, сухоземни екосистеми и влажни зони директно зависят от тях, да гарантират и развиват потенциалните начини на водоползване в Общността.
Доброто качество на водите ще допринесе за осигуряването на водоснабдяването за питейни нужди на населението.
Следва да бъдат създадени общи дефиниции за статуса на водите като качество, а където е необходимо за целите на опазването на околната среда, и като количество. Поставят се екологични цели за осигуряване постигането от Общността на добро състояние на повърхностните води и на подземните води и предотвратяването влошаването на състоянието на водите на ниво Общност.
Държавите-членки се стремят към постигане най-малкото на добро състояние на водите, като определят и прилагат необходимите мерки, включени в комплексни програми за мероприятия, които се съобразяват с действащите изисквания на общността. Където съществува добро състояние, то се поддържат. За подземните води, освен изискванията за добро състояние, е необходимо да бъдат идентифицирани и насочени в обратна посока всички значими и устойчиви тенденции за повишаване на концентрацията на всяко замърсяващо вещество.
Крайната цел на тази Директива е да постигне елиминиране на приоритетните опасни вещества и да допринесе за достигане на концентрации в морската среда, близки до фоновите стойности за явяващи се по естествен път вещества.
Повърхностните и подземните води са по принцип са възобновими природни ресурси. По-конкретно, задачата за осигуряване на добро състояние на подземните води изисква ранни действия и стабилно дългосрочно планиране на мерки за опазване, поради естественото забавяне във времето при тяхното формиране и възобновяване. Тази разлика във времето за възстановяване следва да се взема предвид в графиците при разработването на мерки за постигане на добро състояние на подземните води и за обръщане посоката на всяка значима и устойчива тенденция към повишаване на концентрацията на всеки един замърсител в подземните води.
В стремежа си да постигнат целите, поставени в тази Директива, и при разработването на програми от мерки с тази цел, държавите-членки могат да разделят на етапи изпълнението на програмата от мерки с оглед разхвърляне на разходите по изпълнението.
С оглед пълното и последователно прилагане на тази Директива, всяко удължаване на сроковете трябва да почива на подходящи, очевидни и прозрачни критерии и да бъде обосновано от държавите-членки в Плановете за управление на речния басейн.
В случаите, когато водният обект е толкова засегнат от човешка дейност или неговото естествено състояние е такова, че постигането на добро състояние е невъзможно или неоправдано скъпо, могат да бъдат поставени не толкова строги екологични цели, почиващи на подходящи, очевидни и прозрачни критерии и се предприемат всички практически действия за предотвратяване на по-нататъшното влошаване на състоянието на водите.
Възможно е, при специфични условия, да са налице причини за изключения от изискванията за предотвратяване на по-нататъшното влошаване или за постигането на добро състояние, ако неизпълнението е резултат от непредвидими или изключителни обстоятелства, по-конкретно, наводнения или засушавания, или поради задоволяване приоритетните интереси на обществото, нови изменения на физическите характеристики на повърхностните водни обекти или промени в нивата на подземните водни обекти, при условие, че са предприети всички практически стъпки за намаляване на неблагоприятното въздействие върху състоянието на водния обект
Постигането на добро състояние на водите трябва да бъде цел, преследвана за всеки речен басейн, за да е възможно координирането на мерките за повърхностните и подземните води, принадлежащи към една и съща екологична, хидроложка и хидрогеоложка система, са координирани.
Опазването на околната среда изисква по-високо интегриране на качествените и количествените аспекти както на повърхностните води, така и на подземните води, като се отчитат естествените условия на потока на водите в рамките на хидроложкия цикъл.
В речните басейни, в които са възможни трансгранични въздействия от използването на водите, изискванията за изпълнение на екологичните цели съгласно тази Директива, и по-конкретно, всички програми от мерки, следва да бъдат координирани за целия район с басейново управление. За речни басейни, простиращи се извън границите на Общността, държавите-членки следва да полагат усилия за осигуряването на подходяща координация със съответните страни, които не са членки. Директивата следва да допринесе за изпълнението на задълженията на Общността по международните конвенции за опазване и управление на водите, особено Конвенцията на ООН за опазване и използване на трансграничните водни течения и международните езера, приета с Решение на Съвета 95/308/ЕС15 и всички последващи споразумения за нейното прилагане.
Необходимо е да се извършат анализи на характеристиките на речния басейн и на въздействията от антропогенна дейност, както и икономически анализ на водоползването. Държавите-членки извършват систематизиран и сравним мониторинг на развитието в състоянието на водите в цялата Общност. Тази информация е необходима за осигуряване на добра основа за държавите-членки да разработват програми от мерки, насочени към постигането на целите, които са установени от тази Директива.
Държавите-членки определят водоизточниците, използвани за черпене за питейни нужди, и да осигурят съответствие с Директивата на Съвета 80/778/ЕЕС от 15 юли 1980 година относно качеството на водата, предназначена за консумация от хора.16
Държавите-членки могат да използват икономически инструменти като част от програмата от мерки. Принципът на възстановяването на разходите за услуги във водния сектор, включително и екологичните и ресурсни разходи, свързани с увреждането или отрицателното въздействие върху водната среда, следва да бъде вземан предвид в съответствие, по-конкретно, с принципа „замърсителят плаща“. За тази цел ще бъде необходимо извършването на икономически анализ на водните услуги на базата на дългосрочни прогнози за водоснабдяването и потреблението в района с басейново управление.
Необходимо е предотвратяването или намаляването на въздействието от инциденти с аварийно замърсяване на водата. В програмата от мерки се включват мерки за тази цел.
С оглед предотвратяване и контрол на замърсяването, политиката на Общността за водите се основава на комбиниран подход с контрол на замърсяването при източника чрез установяване на пределно допустими стойности на емисиите и стандарти за екологично качество.
Във връзка с водните количества се формулират общи принципи за контрол върху водовземането и завиряването с оглед да се осигури екологична устойчивост на засегнатите водни системи.
Формулират се общи стандарти за екологично качество и пределно допустими стойности за емисиите за определени групи или семейства замърсители, които да залегнат като минимални изисквания в законодателството на Общността. Осигуряват се условия за приемане на такива стандарти на ниво Общност.
Замърсяването от заустване, емисии или загуби на приоритетни вредни вещества трябва да бъде прекратено наведнъж или на етапи. По предложение от страна на Комисията Европейският парламент и Съветът следва да постигнат съгласие за веществата, които трябва да се смятат при действия като приоритетни, и за специфичните мерки, които да се предприемат срещу замърсяването на водите с тези вещества, като се вземат предвид всички значими източници и като се определят ефективното по отношение на разходите и съразмерно ниво и съчетанието от контролни средства.
При определянето на приоритетни опасни вещества следва да се отчита принципът на предпазливостта, като се разчита, по-конкретно, на определянето на всички потенциални неблагоприятни ефекти на продукта и на научна оценка на риска.
Държавите-членки приемат мерки за елиминирането на замърсяването на повърхностни води с приоритетни вещества и да намаляват постоянно замърсяванията с други вещества, които иначе биха възпрепятствали постигането от държавите-членки на целите, поставени за повърхностните водни обекти.
За да се осигури участието на широката общественост, включително водоползвателите, в разработването и осъвременяването на плановете за управление на речните басейни, е необходимо да се осигури подходяща информация за планираните мерки и да се докладва за напредъка, постигнат при тяхното прилагане, с оглед широката общественост да се включи преди да бъде прието окончателното решение за необходимите мерки.
Тази Директива следва предоставя механизмите за търсене на решения за разработване на подходящи стратегии на Общността за преодоляване на препятствията пред подобряването на състоянието на водите, когато те попадат извън обсега на законодателството на Общността за водите.
Комисията ежегодно представя годишно актуализиран план за всички инициативи, които възнамерява да предложи във водния сектор.
Като част от тази Директива се посочват технически характеристики с оглед осигуряването на съгласуван подход в Общността. Критериите за оценка на състоянието на водите са важна стъпка напред. По процедурите на Комитета следва да бъдат приети адаптирането към техническия прогрес на определени технически елементи, както и стандартизирането на методите за мониторинг, пробовземане и анализ. Комисията може да приеме насоки за прилагането на тези критерии с оглед да съдейства за пълното разбиране и последователното прилагане на критериите за характеризиране на района с басейново управление и оценка на състоянието на водите.
Мерките, необходими за прилагането на тази Директива, се приемат в съответствие с Решение на Съвета 1999/468/ЕС от 28 юни 1999 година, формулиращо процедурите за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията.17
Чрез прилагането на тази Директива се постига ниво на опазване на водите, най-малкото еквивалентно на това, предвидено в определени предишни закони, които следователно трябва да бъдат отменени, след като бъдат напълно приложени съответните разпоредби на тази Директива.
Разпоредбите на тази Директива приемат рамката за контрол на замърсяването от опасни вещества, установена от Директива 76/464/ЕЕС.18 Следователно, тази Директива трябва да бъде отменена след цялостното прилагане съответните разпоредби на настоящата Директива.
Необходимо е да се осигури пълно прилагане и влизане в сила на действащото екологично законодателство за опазване на водите. Необходимо е чрез подходящи наказания, предвидени в законодателството на държавите-членки, да се осигури правилното приложение на разпоредбите за приложение на тази Директива в Общността. Подобни наказания трябва да бъдат ефективни, съразмерни и с възпиращо действие,
