Ранното християнство на балканите

Светлана Вълкова

В Коринтската църква през ІІ в. работи епископ Дионисий. Евсевий Кесарийски (ІV в.), водеща фигура сред църковните историци в древността, пише в своята “Църковна история”: “Преди всичко трябва да кажа за Дионисий. На него било поверено епископството в Коринт. Плодовете на вдъхновеното си трудолюбие той споделял не само със своето паство, но и с чужденците. Вселенските му послания са особено полезни за църквите.” Евсевий споменава Посланието на Дионисий към атиняните, в което той ги упреква в лекомислие. След като техният водач Пуплий умира като мъченик по време на гонението, те са готови да отпаднат от вярата. Евсевий пише и за Кодрат, който е епископ след мъченика Пуплий: чрез неговото старание християните отново са събрани и вярата им пак се възпламенява. След това историкът сочи, че Дионисий Ареопагит, за когото в Деяния на апостолите се казва, че е обърнат във вярата от апостол Павел, е първият епископ на Атина. През първата половина на ІІІ в. и александрийският богослов Ориген посещава Атина.

Не е известно някой от апостолите да е проповядвал в Тракия. Според преданието апостол Павел, който се грижи за църквите в близките до Тракия градове Солун и Филипи, не оставя без внимание и някои тракийски селища. Предания гласят, че във Филипопол (Пловдив) пръв епископ е неговият ученик Ерм, а в Тракийска Верея (Стара Загора) - Карп.

Епископски седалища през втората половина на ІІ в. има в град Девелт (западно от Бургас) и Анхиало (Поморие). В Девелт епископ е Елий Публий Юлий (ок. 190 г.), в Анхиало - Сотас. И двамата се борят с ереста, наречена монтанизъм.

Евсевий цитира Аполинарий, който пише за тази ерес: “В Мизия на границата с Фригия има селище Ардава. Казват, че някой си Монтан от местните новоповярвали (това е по времето на Грат, управител на Азия) в безмерната си страст към първенство позволява на врага да влезе у него. Като изпада внезапно в изстъпление, той започва да говори нещо странно, да пророчества въпреки отдавнашния, запазен през годините обичай на Църквата… Азийските вярващи обявяват това учение за нечисто и отхвърлят ереста, като отлъчват последователите й от Църквата.” Книгите на Аполинарий против монтанизма, написани четиридесет години след като Монтан започва да пророкува, споменава и Серапион, тогавашният епископ на Антиохийската църква, приемник на Максимин. В писмото на Серапион към Карик и Понтик има подписи с кратки бележки на някои епископи, негови единомишленици. Една от тях звучи така: “Елий Публий Юлий, епископ на Девелт, Тракийска колония. Жив е Бог на небесата: Сотас, блаженият Анхиалски епископ, искаше да изгони демона от Прискила, но лицемерите не му дадоха.”

Съдбата на християнството в Тракия през ІІІ в. не е много ясна. Вероятно то се разпространява и в други градове. Достоверни документи от времето на гонението при император Диоклециан (ІV в.) свидетелстват за християни, които загиват като мъченици в тракийските градове Епиват, Адрианопол и Друзипара. През тези години (303-305) са убити епископ Филип, неговият дякон Хермес и свещеник Север от град Хераклия. Телата на епископа и дякона са хвърлени в р. Марица, но одринските християни ги изваждат и погребват. На Първия вселенски събор (325 г.) в Никея присъстват двама одрински епископи и епископът на Хераклия, който участва с права на митрополит. Подчинен на него е епископът на Византион (старото име на Константинопол). Явно през това време има епископско седалище и във Византион, където не е известно кога е основана църква. Преданието, че църквата във Византион е основана от апостол Андрей и че Стахий, ученикът на апостол Павел, е първият епископ тук, датира от ІV в., когато император Констанций (в 357 г.) пренася в града костите на апостол Андрей от Патрас (Пелопонес). По времето на Първия вселенски събор начело на епископията във Византион е епископ Митрофан или Александър.

През този период християнството достига и Северна България (Мизия). Късните предания гласят, че в Одесос (Варна) епископ е Амплий, вероятно ученик на апостол Павел. От достоверни документи, описващи мъченическа смърт, личи, че християни има в Доростол (Силистра), Томи (Кюстенджа) и Аксиопол. В Доростол по време на гонението при Диоклециан са убити епископ Дасий и шест римски войници. През първата четвърт на ІV в. епископски седалища има в Сердика (София) и Марцианопол (днес развалини до с. Девня, Провадийско). На Първия вселенски събор присъства епископът на Сердика Протоген и епископът на Марцианопол.

През V в. християнството се разпространява почти из целия Балкански полуостров: първо сред гърците, населяващи морските брегове, после сред романизираните и елинизирани трако-илирийци, а накрая и сред самите местни жители: неелинизираните и нероманизирани трако-илирийци. Тракийското племе беси, живеещо в Родопите, през V в. разполага с книгите на Свещеното Писание на своя език, на който и извършва богослуженията. Известен разпространител на християнството между бесите, гетите, скитите и други тракийски племена през втората половина на ІV в. и първата половина на V в. е Никита Ремезиански (Ремезиана се намира между Ниш и Пирот и днес се нарича Бела Паланка).