Rasho Rashev Introduction Рашо Рашев Увод н и дум и Christina Angelova, Mark. Stefanovich Henrieta Todorova Христина Ангелова, Марк Стефанович Хенриета Тодорова Кратка биография
Изтегляне 2.4 Mb.
|
1975 1. Селищната могила при Голямо Делчево. София 1975, 334 с. 25 т. (Разкопки и проучвания 5) Съдържание: X. Тодорова: Археологическо проучване на селищната могила и некро-пола при Голямо Делчево, Варненско 4-244; С. Иванов, В. Василев: Проучване на жи-вотинския костей материал от праисторическата селищна могила при Голямо Делчево 245-302; М. Хопф: Растителни находки от селищната могила при Голямо Делчево 303-324; X. Квита и Г. Кол: Могилата Голямо Делчево - радиовъглеродни дати и абсолютна хронология 325-331. Рецензии: М. Tulok. -Acia archaeologica 29/3, 1977, 425-427. К. Кънчев. -Археология 20/3, 1978, 59-61.
Рецензии: О. Hockmann. - Germania 56/2, 1978, 559-562. G. Lazarovici. - Acta Musei Napocensis 16, 1979, 844-846. V. Dumitrescu.-SC/Ff/T; 1, 1980, 155-157.
tern. Ser., 49) 1979 4. Энеолит Болгарии. София 1979, 116 с, 22 табл. Рецензия: Л. Перничева.-Археология 1-2, 1981, 110-112.
Рецензии: B.Jovanovic.-/>Z59/l, 1984, 100-103. A. Vulpe. - Germania 64/2, 1986, 609-612.
Рецензия: В. Hansel.-PZ61/1, 1986, 114-115.
Съдържание: X. Тодорова: Археологическо проучване на праисторически обекти в района на с. Овчарово, Търговищко, през 1971-1974 г. 7-105; В. Василев: Животновъд-ството и ловът в живота на населението от енеолитното селище при с. Овчарово 67-78; П. Вълев: Палеодемографски анализ 79-86; 3. Янушевич: Находки культурных растении из позднеэнеолитических слоев Овчарова 106-118; М. Ковачева: Археомагнитно изследване на селищната могила Овчарово 119-125. Рецензии: А. Бонев. -Археология 26/2-3, 1984, 121-124. Л. Перничева. - Векове 5, 1984, 99-101. М. Istrate. -In: Cultura si civilizatie la Dunarea de Jos. Cälära^i 1987, 267-269. 1984 9. История на Добруджа (Histoire de Dobrudza) 1. София 1984, 196 с. (отг. ред. А. Фол) Съдържание: Р. Давидова: Природно-географски условия в Добруджа 9-22; X. Тодорова: Добруджа през праисторическата епоха 23-71; К. Йорданов: Добруджа през I хил. пр. н. е. Гети 72-96 и 101-123; В. Велков: Гръцка колонизация 97-123; Добруджа в периода на римско-то владичество (I-III в.) 124-155; Добруджа през късната античност (IV-VI в.) 156-173. Рецензии: М. Лазаров. - Св. Добруджа 2, 1985, 201-206. А. Бонев. -Векове 6, 1986, 80-85.
Рецензии: М. Аврамова. -сб. Добруджа 4, 1987, 133-135. A. Бонев. - Векове 1, 1988, 84-88. B. Николов. - БЕт 4, 1988, 60-63. И. Иванов. -ИНМВ 24, 1988, 188-192. Е. Pleslovâ. - Archeologické rozhledy 3, Praha 1988, 352. К. Кънчев. - МП. 6, 1989, 94-97. 1989 11. Дуранкулак I: Ранносредновековни обекти. София 1989, 311 с. (отг.ред. X. Тодорова) Съдържние: X. Тодорова: Многослойният археологически обект и методика на проучване 9-29; X. Тодорова: Архитектура на средновековното селище 29-110; К. Мелемед: Средновековни некрополи 111-148; С. Сахно: Методика на обработка на масовия кера-мичен материал 149-158; Я. Бояджиев: Желязото в живота на населението от средновековното селище) 181-196; Е. Божилова, Ю. Атанасова: Палеоекологични условия и история на растителността в района на Дуранкулашкото езеро 197-204; Д. Темнискова, К. Дойчева: Диатомеен анализ на езерните утайки от Дуранкулак, 205-212; Й. Панайотов, М. Михов: Кратка характеристика на основните продоволствени и технически култури 213-222; В. Василев: Животновъдство и лов в живото на населението от средновековното селище край Дуланкулак 223-248; Т. Димов: Изделия от кост и рог от средновековното селеще край Дуранкулак 247-260; М. Ковачева: Археомагнитни изследвания на средновековни пещи от Дуранкулак 261-268; Й. Йорданов, В. Чолаков: Антропологични данни от изследването на костни останки на пограбаните в средновековния некропол до Дуранкулак 269-294; Хр. Ганчев, А. Ангелов: Консервация, реставрация и екснониране на средновековното селище край Дуранкулак 295-300. X. Тодорова: Заключение 301-303. Рецензии: X. Димитров, -сб. Добруджа 7, 1990, 257-263. С. Станилов. -Археология 34/1, 1992, 57-59.
Рецензии: В. Н и колов. -Археология 37/2, 1995, 45-50. К. Кънчев. -Археология 37/2, 1995, 41-44. Я. Бояджиев. - Археология 37/2, 1995, 44-45. J. Pavuk. -PZ 72/2, 1997, 247-251. В. Hansel,-Germania 75/1, 1997, 321-323. Т. Димов. - Eurasia Antiqua 1. 1995, 327-329.
Рецензии: J. Yakar. -Arhaeologica bulgarica 7/1, 2003, 97-98. B. Jovanovic. - Arhaeologica bulgarica 7/3, 2003, 87-89. R. Kraus. - Prähistorische Zeitschrift 78/1, 2003,116-118. 2002 14. Durankulak, Bd. II, Teile 1 und 2. Die prähistorischen Gräberfelder von Dukankulak, (Ed. H. Todorova), Deutsches Archäologisches Institut - Berlin, Sofia 2002. Съдържание на дял 1/Teil 1: H. Todorova, Vorwort und Einleitung (Увод и Предговор), 6-16. H. Todorova, Die geographishe Lage der Gräberfelder (Географското положение на некрополите), 17-26. Т. Dimov, Entdeckung und Erforschung der prähistorischen Gräberfelder von Durankulak (Откриване и изследвапе на праисторическите некрополи от Дуранкулак), 25-34. Н. Todorova, Chronologie, horizontale Stratigraphie und Befunde (Хронология, хоризонтална стратиграфия и обекти), 35-52. Н. Todorova, Die Archäologische Geschlechtsbestimmung (Археологическото определение на пола на погребаните), 53-60. Н. Todorova, Ein Paläodemographischer Rekonstruktionsversuch (Опит за палеодемографска реконструкция), 61-67. J. Bojadziev, Die absolute Chronologie der neo- und äneolithischen Gräberfelder von Durankulak (Абсолютната хронология на неолитните и енеолитни некрополи от Дуранкулак), 67-70. J. Bojadziev, Die Grabanlagen der prähistorischen Gräberfelder von Durankulak (Погребалните съоръжения от праисторическите некрополи в Дуранкулак), 71-80. Н. Todorova, Die Sepulkralkeramik aus den Gräbern von Durankulak (Погребалнаша керамика от гробовете в Дуранкулак), 81-116. М. Avramova, Farbspuren, Rötel und andere anorganische Materialien in den Gräbern von Durankulak (Следи от оцветявания, червена охра и други неорганични материали в гробовете от Дуранкулак), 117-120. М. Avramova, Die Tierreste in den Grabanlagen (Останки от животни в гробовете), 121-126. К. Dimitrov, Die Metallfunde aus den Gräbern von Durankulak (Метални находки в гробовете от Дуранкулак), 127-158. I. Vajsov, Das Grab 982 und die Protobronzezeit in Bulgarien (Гроб 982 и протобронзовата епоха в България), 159-157. Н. Todorova, Die Mollusken in den Gräberfeldern von Durankulak (Мидите в некрополите от Дуранкулак), 177-186. Н. Todorova, Grandein, Hirschgeweih, Eberhauer aus den Gräberfeldern von Durankulak (Грандели, еле-нови рога и глиги от некрополите в Дуранкулак), 187-190. М. Avramova, Der Schmuck aus den Gräbern von Durankulak (Украшенията в гробовете от Дуранкулак), 191-206. К. Dimitrov, Die Artefakte aus Felsstein und ihre Nachahmungen (Артефакти от камък и имитациите им), 207-213. N. Sirakov, Flint artefacts in prehistoric grave-good assemblages from the Durankulak necropolis (Кремъчни артефакти в гробните ансамбли от некропола в Дуранкулак), 213-246. М. Gurova, Mobilier en silex de la nekropole Dourankoulak - analyse fonctionelle (Изделия от кре-мък от некропола в Дуранкулак - тросологически анализ), 246-256. I. Vajsov, Die Idole aus den Gräberfeldern von Durankulak (Идоли от некрополите в Дуранкулак), 257-266. Н. Todorova, Die Sozialstruktur im Licht der Auswertungsergebnisse (Социалната структура в светлина-та на резултатите от изследването), 267-280. К. Dimitrov, Zu den Jenseitsvorstellungen des prähistorischen Menschen (По въпроса за представшие за отвъдното на праисторическия човек), 281-282. G. Schwarz-Mackensen, Leben und Tod - ethnologische Beispiele zu Vorstellungen moderner Naturvölker (Живот и смърт - етноложки примери за представите на съвремен- ните изостанали народи), 283-292. Т. Dimov, Die Gräberfelder der frühen Hamangia-Kultur in der Dobrudscha und im Varnabereich (Гробове на ранната култура Хаманджия в Добру-джа и в района на Варна), 293-296. V. Slavcev, Die Beziehungen zwischen Durankulak, dem Bereich der Präcucuteni-Tripol'e Kultur und der Gruppe Bolgrad-Aldeni. (Връзките на Дуранкулак с ареалите на Прекукутени-Триполие и Белград-Алдени), 297-308. Е. Bozilova, S. Tonkov, Paleoecological evidence on the Vegetation and human occupation in the coastal area of Durankulak, Nordeastern Bulgaria (Палеоекологически данни за растите•лността и присъстви-ето на човека по крайбрежието на Дуранкулак, Североизточна България), 309-312. N. Spasov, N. Hiev, The animal bones from the prehistotic necropolis near Durankulak (NE Bulgaria) and the lest record of the Equus hydruntinus Regalia (Животинските кости от праисторическите некрополи в Дуранкулак (СИ България) и последният рекорд на вида Equus hydruntinus (дивото магаре), 313-324. Y. Yordanov, В. Dimitrova, Results of an anthropological study of human skeletal remains of the prehistoric nekropolis in the vicinty of the village of Durankulak (Резул-тати от антропологическото изследване на човешките скелети, открити в праисторическия некропол до село Дураннкулак), 325-348; Н. Todorova, Schlusswort (Заключение), 349-357. Съдържние на дял 2/Teil 2: H. Todorova, Hinweise zur Benutzung des Katalogs (Указания за използването на каталога), 9-10. Н. Todorova, I. Vajsov, Allgemeine Angaben zu den Funden und Befunden (Общи данни за обектите и находките), 11-14. J. Bojadziev, Code zu den Grabanlagen und Grabbefunden der Gräberfelder von Durankulak (Код на гробните конструкции и погребенията от некрополите в Дуранкулак), 15-22. I. Vajsov, Rekonstruktion der Totenlage auf Grund des Codes (Реконструкция въз основа на кода на положението на скелетите), 23-29. Н. Todorova, Т. Dimov, J. Bojadziev, I. Vajsov, К. Dimitrov, М. Avramova, Katalog der prähistorischen Gräber von Durankulak (Каталог на праисторическите погребения от Дуранкулак), 31-125. К. Dimitrov, I. Vajsov, Н. Todorova, Listen und Verzeichnisse (Списъци и справочници), 126-152, К. Dimitrov, Archäometallurgische Datenbank (Археометалургична банка данни), 153-163. 1-203 Tableaus. Рецензии: B. Hansel - Praehistorische Zeitschrift 79/1, 2004, 125-128. C. Lichter - Bayerische Vorgeschichtsblätter 69, 2004, 144-147. J. Yakar - Archaeologia Bulgarica 8/1, 2004,102-103. M. Sojak - Slovenskä archeologia 52/1, 2004, 205-207. M. Dobes - Archeologicke rozhledy 57, 2005, 418-422. D.W. Bailey, D. Hofman - Antiquity 79/303, March 2005, 220-222.
Съдържание: I. Vorwort des Herausgebers. (Предговор на главния редактор). (Henrieta Todorova). П. I. Vajsov, Die archäologische Lokalität Durankulak - Forschungsergebnisse 1974-2005. Mit Literaturverteichniss. (И. Вайсов, Археологическая обект Дуранкулук - резултати от про- учванията 1974-2005. С библиография). III. Н. Kyrieleis, Johannes Burowt. (X. Кирилайс, Йоханес Буров1). IV. J. Burowf, Vorwort. (И. Буров1, Предговор в резюме). V.J. Burowf, Н. Todorova, Einleitung. (И. Буров1, X. Тодорова, Уводни думи). Kapitel 1. Н. Todorova, Die geographische Lage, Klima, Seespiegelschwankungen im 3. Jh.v. Chr. (X. Тодорова, Географско положение, климат и евстатиката на Черно море през 3. век пр. Хр.). Kapitel 2. I. Vajsov, G. Mavrov, H. Todorova, Das Hölenheiligtum der Gottheit Kybele. (И. Вайсов, Г. Мавров, X. Тодорова, Пещерният храм на богинята Кибела). Kapitel 3. J Burowf, Н. Todorova, Die Befunde aus der Umgebung des Höhlenheiligtums. (77. Буров1, X. Тодорова, Археологическите комплекси от района около пещерния храм). Kapitel 4. Ch. Tzochev, Die hellenistische Keramik aus der Großen Insel. (4. Цочев, Елинистическата керамика от Големия остров.). Kapitel 5. J. Burowf, Das Opfergrubenareal. (И. Буров*, Района на жертвените ями). Kapitel 6. H. Todorova, Ein Rekonstruktionversuch zum Verlaufs der Opferpraktiken und einige historische Aspekte. (X. Тодорова, Опит за реконструкция на жертвоприношенията и някои исторически аспекти). Kapitel 7. J. Burow\ H. Todorova, T. Dimov, D. Jordanova, Die Amphorenstempel aus Durankulak. (Adenda Ch. Tzochev). (Й. Буров1, X. Тодорова, T. Дымов, Д. Иорданова, Амфорните печати от Дуранкулак. Аденда Ч. Цочев). Kapitel 8. J. BurowT, Die hellenistische Keramik aus den Opfegrubenbereich. (И. Буров1, Елинистическата керамика от района на жертвенните ями). Kapitel 9. J.Burow*, Das weitere hellenistische Fundgut. (И. Буров, Дребните елинистически находки.). Kapitel 10. J.Burowf, H. Todorova, Die Knochen aus den Opfergruben und Opferplätzen. (И. Буров1, X. Тодорова, Костите от жертвените ями и жертвените площадки). Kapitel 11. Katalog der Opfergruben und Opferplätzrn. mit Plan. Liste der Gruben. (Каталог на жертвените ями и жертвените площадки). Kapitel 12. Т. Dimov, Hellenistic and Late Antique Graves from the West Bank of Lake Durankulak. (Т. Димов, Елинистически и кыноантичен некропол па западния бряг на Дуранкулашкото езеро). Kapitel 13. M. Oppermann. Der Kybelekult in West- und Nordpontikum. (M. Оперман, Култып na Кибела в западния и северниян Понтийски район). Kapitel 14. N. Alexandru, R. Constantin, La ville de Callatis et le territoire rural à Г époque grecque. (H. Александру, P. Константин. Гръцката колония Калатис и нейният ритуален ареал през предримската епоха). Kapitel 15. О. Höckmann, Die Seefahrt im Pontos Euxinos in hellenistischer Zeit, (mit Abb.) (О. Хъокман, Кораборлаването в Понтус Евксинос през еленистическата епоха). Kapitel 16. N. Ognenova-Rumenova. On Stratigrapfy of the Middle Miocenian Deposits in the Island of the Durankulak Lake, North-esatern Bulgaria (mit 1 Abb.). (H. Огненова-Руменова, Стратиграфията на средномиоценските отложения на Големия остров в Дуранкулашкото езеро, Североизточна България). Kapitel 17. Е. Bozilova, Tz. Popova, S. Tonkov, Palynological and Paleoethnobotani-cal Data for the Hellenistic Period in the Area of Durankulak and along the Bulgarian Black Sea Coast. (E. Божилова, Ц. Попова, С. Тонкое, Поленови и палеоетноботанически данни от елинис-тическия период от района на Дуранкулак и от българското черноморско крайбрежие) Под печат/Sou print 17. H. Todorova, Durankulak-Territorium sacrum of Kybela in the chora of Kalatis. -In: BAR (in press) 18. X. Тодорова, Праистория на Добруджа. -В: История на Добруджа I, второ преработено издание (под печат) III. СТУДИИ, СТАТИИ И СЪОБЩЕНИЯ 1963 Позитивният орнамент върху съдовете от Кирил-Методиево. МПК 4, 1963, 8-15. 1966 Stand der Jungsteinzeitforschung in Bulgarien. SI А' 14/1, 1966, 15-48. Документи за положението и първите борби на печатарските работници в България. Проф-съюзни летописи 5, 1966, 329-343.
Keramika typu Varna v severovychodnom Bulharsku. Archeologické rozhledy 13, [Praha] 1967, 329-351; 381-382. 1968 Римско-германският централен музей в град Майнц. МПК 2 1968, 55-57. Die Vorgeschichtlichen Funde von Sadovec (Nordbulgarien). Jahrb. RGZM 15, 1968, 15-63. 1969 Международен симпозиум за етногенезиса на балканските народи в гр. Пловдив. Археология 11/3, 1969, 74-78. Diskussionbeitrag zur Frage der chronologischen Stellung der Grafitkeramik in Dikili Tash, Nord- griechenland. Studijné Zvesti 17, (Bratislava) 1969, 345. Über einige Fragen der Chronologie der Gumelnita Kultur. Studijné Zvesti 171, (Bratislava) 1969, 481-495.
Международен симпозиум върху проблемите на произхода и хронологията на културата Баден. Археология 12/2, 1970, 87-88. Смъртта - свидетел на живота. HTM б, 1970, 8-13. Pouzivanie perfokartotiek v archeologii a muzejnictve. Museum 3, (Bratislava) 1970, 161-164. 1971 Археологическият музей в Констанца, СР Румъния. МПК 2, 1971, 44-46. Изграждане на перфокартотека по праистория. МПК 1, 1971, 36-42. Късноенеолитния некропол край град Девня. (Spätäneolithisches Gräberfeld bei der Stadt Devnja). ИНМВ 7 (22), 1971, 3-40. Някои проблеми на най-ранното земеделие в България в светлината на археологическите материали. Архив на селскостоп. музей 1, 1971, 44—53. Опит за приложение на съвременната изчислителна техника в археологията. Археология 13/3, 1971, 63-69. Псевдофирнисова керамика от енеолитното наколно селище край с. Езерово, Варненски окръг. Археология 13/2, 1971, 66-75. (Съавтор В. Начева) Typological Processing of the Finds from the Teil Goljamo Deltschevo. -In: Mathematics in the Archaeological and Historical Sciences: Progressing of the Anglo-Romanian Conference, Mamaia 1970, Edinburgh 1971,460-469. 1972 Колективна находка от идол и съд от Балчик. HAH 33, 1972, 39-45. Лекция на д-р Иозеф Владар върху проблемите на бронзовата епоха в Европа. Археология 14/3, 1972, 80. Най-ранното портретно скулптурно изображение от Югоизточна Европа. Изкуство 6, 1972, 32-33. Нови данни за мирогледа на човека при новокаменната епоха. (Nouvelles données concernant la vision du monde de l'homme de l'âge de Pierre). Философски мисъл 11, 1972, 60-69. Раннохалщатски селища по поречието на р. Камчия. (Sites des débuts de l'époque de Hallstalt le long du bassin de la rivière Kamchia). Археология 14/2, 1972, 17-23. Über einige Probleme der Süd-Osteuropäischen Früheisenzeit. Thracia 1, 1972, 67-77.
Енеолитната култова сцена от Овчарово. МПК 13/4, 1973, 5-8. Идолната пластика в България в светлината на новите открития. ИБИД 29, 1973, 5—20. Новая культура среднего неолита в Северовосточной Болгарии. СА 4, 1973, 16-31. Ново находище от прехода между неолита и енеолита в Североизточна България. (Un nouveau site de la Période de transition du Néolithique a l'Enéolithique en Bulgarie de Nord-est). Археология 15/1, 1973, 59-64. Най-ранни данни за употребата на метали в България. -In: Първи симпозиум по история на минното дело в Югоизточна Европа, Варна 1: Сборник доклади, Варна 1973, 5-13. Орното земеделие - основа на енеолитната революция. Архив на селскостопанския музей 2, 1973, 17-27. Уникална находка на идол от каменно-медната епоха от Поляница, Търговищко. Векове 6, 1973, 72-74. Идоли от глина. HTM 6, 1973, 37-41 Zur Frage des Ubergangs vom Aneolithikum zur Bronzezeit in Bulgarien. -In: Symposium über die Entstehung und Chronologie der Badener Kultur, Nitro 1969, Bratislava 1973, 453-464. (Studijné Zvesti 19, 1973) Die frühesten Fortifikationsysteme in Bulgarien. ZfA 7/2, 1973, 229-238. La civilisation Tzonevo-le plus ancien complexe néolithique au Nord-Est de la péninsule Balkanique. -In: Actes du Vllf Congrus International des Sciences Préhistoriques et Protohistorique 2, Beograd 1973, 226-235. Изтегляне 2.4 Mb. Сподели с приятели:
|