Rasho Rashev Introduction Рашо Рашев Увод н и дум и Christina Angelova, Mark. Stefanovich Henrieta Todorova Христина Ангелова, Марк Стефанович Хенриета Тодорова Кратка биография

През месец октомври 2004 г. по време на редовни археологически разкопки на експе-дпция ТЕМП, с ръководител д-р Г. Китов, беше открита гробницата на тракийският цар Севт III в могнлата "Голяма Косматка" край гр. Шипка, Казанлъшко. Наред с дру-гитс дарове в иогребалната камера присъе-тваше и голям златен, дъбов венец, символ на царската власт (фиг. 1). Той беше поло­жен върху силно ерозирала, мраморна пло-ча с пластично изваян образ на жена, над мястото, където e трябвало да бъде глава­та на покойника. Както се оказа по-късно, тази плоча e част от ля boto крило (поглед отвън) на врата, затваряща кръглата камера на гробницата.

Венецът e изработен от злато с висока чистота - над 23 карата. Теглото му в мо­мента на намиране възлизаше на 296 гра-ма. Представлява овален обръч с размери 28,2 х 24,2 см, върху който са монтирани 18 клоики - по 9 от всяка страна. Самият обръч e изработен от две силно издължени, конусовидни тръбички, получени от нави­та тънка, златна ламарина и впоследствие припоени по цялата дължина. Дебелината на златната ламарина при отвора в широки-ят край на обръча e около 0,1 мм. Диаметъ­рът на тръбнчките в най-тънкия край (над челото) е 2,5 мм, в средата около 3,8-3,9 мм, а най-шпрокият (над тила) е 4,6 мм. Широ-кият край на тръбнчките е оставен отворен, а в тесният край (над челото) на ля вата от тях е припоена златна тел (диаметър = 1,7 мм), която влиза в теення край на дяспата, през ограничен отвор излиза навън и осук-вайки се върху стеблото (3 витки), осъщес-твява връзката в челния край на обръча, където разстоянието между тръбнчките е 21 мм (рис. 1). Златната тел с която е нап-равена връзката в предния край на венеца е конусовидна и от диаметър 1,7 мм, посте­пенно изтънява до 0,6 мм в чаетта, усуква-ща стъблото на обръча. Направена по този начин, връзката в предната част на венеца позволява коригиране на диаметъра на об­ръча с 2-3 см. В тилната част, по-широките части на обръча се припокриват една върху друга (8,75 см) и са превързани на две места с плътно навита златна тел с диаметър 0,7 мм, по 17 витки от двете страни. Разстояни­ето между превързващите намотки от злат­на тел е 25 мм, а дължините им съответно: отляво 18 мм и отдясно 25 мм (рис. 2 и фиг. 2).

По периферията на обръча са монтира-

ни чрез припояване силно издължени ко-нусовидни шипове - носачи на клонките, а между тях също са припоени листа (общо 60 броя, по 30 от всяка страна). Дължината на шиповете възлизат на 49,4-50мм, а два от тях са по-къси с 1-2 мм, тъй като са били от-чупени и впоследствие отново монтирани, в отвори пробити в обръча (фиг. 3).

Клонките са разпределени симетрично от двете страни на обръча, следвайки поря-дък: 2, 1, 2, 1, 2, 1, като в челната частзапоч-ват двойните, а в тилната завършват с по една. Сдвоен ите клонки са с форма на бук-вата V. Разстоянието между клонките (леви и десни) над челото е 11 см, а в тилната част

- 22,5 см. Разположението на клонките по обръча е огледално - отляво и отдясно, но разстоянията в основите им са неравномер-ни, следвайки следния порядък, от най-зад-ната вдясно, през центъра (над челото) до най-задната вляво: 1-ва (единична) - 32 мм; 2-ра (двойна) - 58,5 мм; 3-та (единична) - 33 мм; 4-та (двойна) - 65 мм; 5-та (единична)

- 21 мм; 6-та (двойна) - 110 мм (над чело­то); 7-ма (двойна) - 22 мм; 8-ма (единична)

- 72 мм; 9-та (двойна) - 33мм; 10-та (единич­на) - 58,5 мм; 11-та (двойна) - 31,5 мм; 12-та (единична).

Листата по обръча са по-големн по раз­мер от останалите, обърнати са напред, към челото, и са отместени на горе и надолу от оста на симетрия на обръча на около 30°, така че да образуват широка ивпца (рис. 3).

Клонките са общо 18 на брой, по 9 от всяка страна. 12 от тях са с по 8 листчета, разположени по двойки, а 6 с по 9 листче­та, като деветото е само най-отдолу. Освен листа всяка клонка носи по 4 жълъдчета, и.пш '..щи на ты. к а златна тел, с дължина около 8-12 см, изтъняваща към края (рис. 4). Жълъдите са монтирани на най-горните две двойки листа и са с два размера: по го-лемите - височина 11,2-12,1 мм, височина на шапчицата 5 мм, диаметър при шапчицата 7,2 мм; по-малките - респективно 10-10,4 мм височина, 4 мм височина на шапчицата и диаметър 6 мм. Дължината на шипчето и при двата размера е 1 мм (фиг. 4). Общият брой на намерените жълъди е 64, от тях го-лемите са 45, а малките 19. Освен описаните по-горе жълъдчета в гробната камера беше открит и още един златен жълъд, който, както по изработка, така и по размер, не съ-ответства на тези от венеца и по тази при­чина е експониран отделно във витрината, заедно с част от фрагменти от листата.

Стебълцата на клонките представляват куха, силно издължена конусовидна тръ-

бичка, направена, както и обръча, от нави­та златна ламарина, припоена по дължина. Диаметърът в основата им е около 2 мм, а средната височина - около 10 см. Горните два размера са приблизителни, поради де­формации в основата на стъблата и огъване по дължината им. Стъблата на клонките са надянати на шипа - носач, върхът на който излиза странично през специално пробит за целта отвор, а върхът на шипа е огънат обратно, като по този начин законтря стъб-лото здраво към обръча. Листата са монти­рани по двойки от двете страни на стеблото, като всяка двойка е изместена спрямо дру-гите под ъгъл 90°. Най-горната двойка лист-чета, заедно с телчетата-носачи на жълъдче-тата са монтирани, като стъбълцата на лис-тчетата и телчетата са пъхнати в отвора на тръбичката-стъбълце и припоени там. Ос­таналите листа са припоени странично към стъблото. По няколко клонки (предимно в основата) се забелязват следи от отчупени листа. Това са малки части от стъблата, ос-танали припоени към клонката. На тяхно място впоследствие са припоени нови. Като се имат пред вид и двата счупени шипове-носачи, грубо монтирани в допълнително пробити отвори на обръча, може да се пред­положи, че венецът е бил употребяван не много грижливо продължително време.

Листата са изработени от предварително отлети заготовки, след което чрез валцоване са изтънени до дебелината на тънко фолио (рис. 5). Поради тази причина в основата си (до дръжката) те са плътни, включително и първите две разклонения, което придава на листа устойчивост и здравина. Изтънява-нето продължава до върха, където достига дебелина от около 0,07-0,08 мм, докато не­посредствено до дръжчицата е около 1,1-1,3 мм. Тези размери са приблизителни, тъй като варират в зависимост от вида на листа. Окончателното оформяне на листата е ста­вало чрез изрязване, най-вероятно по шаб­лон на контура, а впоследствие и на перифе-рията. По време на реконструкцията стана ясно, че изрязването на листата е изпълнено от няколко различии личности, като всеки от тях е имал специфичен начин на работа, поради което и листчетата са едновременно еднакви (изрязани по шаблон) и различии (като оформяне на периферните нарези). Общо бяха разграничени четири различии типа листа. Изцяло запазени бяха само две листа, но, възползвайки се от наличните по-големи фрагменти, разпръснати из гробна-та камера, постепенно се изясни, че листата са четири типа. Най-големите по размер са тези от обръча (фиг. 5). Всички те са еднак­ви. Останалите три вида са използвани за изработване на клонките (рис. 6). На върха на клонката са най-малките, под тях след­ва двойка по-големи. Под тях са най-голе­мите (но по-малки от тези на обръча), а най отдолу е двойка листа, подобии на тези от втория ред. По средата на листчетата има вдлъбната гънка, която им е придавала до-пълнителна устойчивост срещу огъване. Повърхността на листата от горната страна е поли рана, а отдолу не.

Общият брой листа на венеца е 210, от тях 60 по обръча (по 30 броя отляво и отдяс-

но) и 150 броя по клонките (12 клонки с по 8 листа и 6 с по 9 броя).

Жълъдчетета са по 4 па брой на всяка клонка, разделени на две двойки, носени от силно изтеглена, конусовидна златна тел, припоена заедно с горните две двойки лис­та на клонката. Изпълнени са чрез припо-яване на две огледални черупки. Носещата тел минава през два отвора - единият (го­рен) в центъра на шапчицата, а долният, из-местен от оста на симетрия, непосредствено до шнпчето. За да се огранпчи плъзгането на жълъдчетете по телта-носач, мястото им e фпксирано чрез две витки от двете стра-ни. По време на реставрацията, при опит за отстраияitane на деформациите на едно силно смачкано и разкъсано жълъдче беше установена доста спецпалната му конст­рукция вьтре. Първопачално двата отвора ,през конто e минавала телта-носач, са били свързани с тънка тръбичка, припоена към тялото на жълъда. Около тръбичката, вътре в жълъда e усукана спираловидно, свободно движеща се тел. По този начин от жълъд-четата са направени миниатюрни звъичета (камбанки), конто по време на двжение из-дават п досега тих, мелодичен звук (рис, 7).

По времето, когато беше открит през 2004 г., венецът беше силно осакатен, най-вероятно при изпълнение на някакакъв непознат нам ритуал. Почти всички листа са били откъснати, допълнтелно разкъсани на малки фрагменти, намачкани па топче-та п разхвърляни из цялата гробна камера, включително и в съдовете, поставени там. Общият брой на листата по венеца са били

210, а намереннте фрагменти от тях бяха стотици. Останките от листа по обръча и клонките са били нарочно смачкани и усу-кани около стеблата (фиг. 1). Клонка номер 1, отчупена при основата и силно деформи-рана, беше намерена в предверието на съо-ръжението. Интересен факт е, че по време на реставрацията на външната фасада през 2005 г., зад нея, върху един от градежните камъни на коридора, беше окрпт запазеп лист от венеца, нарочно оставен там и гриж-ливо прихлупен с друг камък, което говори за изпълнение на някакъв ритуал.

Жълъдчетата също не са били пощадени. Част от тях са били изскубнати, намачкани, частично разкъсани и разхвърляни в гроб-ната камера.

Решението за реконструкция на венеца беше взето след дълги колебания, като се обсъждаха няколко възможни варианта за скспонпрането му. В повечето известии слу­чаи реставраторската намеса се свежда до почистване и минималио изправяне на де­формации. От друга страна, досега не беше намирана находка от този вид толкова оса-катена, при това преднамерено. Наличието на голям брой фрагменти от листата накло­ни везните към опит за възможно най-пъл-на реконструкция.

Първнят етап беше свързан с почиства­не на находкага. След измпване с вода беше паправен опит за отстраняване на замърся-ванията с ултразвук, който имаше ограни­чен успех, поради намачканите и усуканп листчета. Междувремеппо екинът на ТЕМП събра всички фрагменти, конто бяха раз-

пилени из гробната камера, и едва тогава станаха видни истинските проблеми, който трябваше да се решат при реставрацията. Опитът да се разгънат останките от листа по венеца не беше много удачен, тъй като деформираните клонки не даваха възмож-ност това да стане безопасно. Наложи се клонките да бъдат демонтирани от обръча, което стана без усложнения. Самите клон­ки и местата им по обръча бяха предвари-телно номерирани, за да могат да се върнат там след реконструкция. След разгъване на листата по клонките и обръча те бяха из-мити от замърсяванията с помощта на там-пончета от памук и топла вода. Успоредно с това започна разгъването на фрагментите и почистването им в топла вода, след което бяха разгладени между два листа хартия. Постепенно започнаха да се очертават и ти-повете листа, както и разположението им ио клонките и обръча. Бяха изработени гра-фично шаблони в мащаб 1:1 и на петте типа листа, впоследствие размножени в няколко десетки екземпляра. Стана ясно, също така, че за да се "сглобят" листата e необходима изкуствена, носеща основа, която да позво­лява в бъдеще безпроблемно разглобяване, без да пострада оригиналът. Първоначално бяха направени опити за носач да се изпол-зва полиестерно фолио. Но този материал се оказа неудачен, поради трудности с подлеп-ване на фрагментите. Несполучлив се оказа и опитът да се подлепят фрагментите върху тънка, полупрозрачна тъкан, тъй като лис­тата са видими от всички страни, а тъканта, макар и в "златни" нюанси се открояваше достатъчно забележимо и неестетично. Ос­новата трябваше да бъде прозрачна, безц-ветна и лесно разтворима в органичен разт-ворител, но достатъчно здрава и еластична. Изборът падна върху поливинилацетатни полимери. Бяха направени проби с Vinavil марки К-20, К-30 и К-50.

Накрая се спряхме на Vinavil К-30. Този полимер притежава достатъчна якост, но e по-еластичен от К-50, тъй като последния ,с течение на времето става трошлив. За да се получи достатъчно тънък лист, върху полиестерно фолио се разливаше 10%-ен спиртен разтвор на полимера, върху равна повърхност и след изсушаване се отделяше

_I

Рис. 6

лесно от подложката. От така получения лист се изрязваха парченца с необходимия формат. Стотиците фрагменти бяха разде­лени на няколко групи: връхчета, листенца от нериферията, ядра (т.е. от средната част на листа) и т.н. Върху предварително при-готвените шаблони започна събирането на отделите листчета, съобразно специфични-те подробности на изрязване, за който бе споменато по-горе (фиг. 6 и 7). Освен спе-цифичния начин на изрязване, за ориенти-ри служеха също гака нюансите в цвета на златото и дебелината му, която е различна по височината на листото: по-дебело в ос­новата и изтъняващо към върха. След като се запълнеше формата или по-голяма част от нея, фрагментите се прехвърляха върху подобен шаблон, покрит с предварително изрязано по формата поливинилацетатно фолио. Там ставаше и прилепването с по-мощта на поливинилацетатно или цианак-рилатно лепило в зависимост от големина-та и деформациите на фрагментите. След прилепването повърхността се покриваше с парче полиестерно фолио и се притискаше със стъкло до изсъхвяане на лепилото и за да се избегне деформацията на подложката. На няколко листа с особено дразнещи лип-сващи фрагменти, същите бяха реинтегри-рани със златно фолио (22 К). В основата на новооформените листа беше оставяна малка "опашка" от фолиото за прилепване към фрагментите по клонките и обръча, ко­ето ставаше с цианакрилатно лепило (фиг. 9). Общо бяха възстановени изцяло или частично 135 листа. Останалите фрагменти

бяха с толкова малки размери, че реконст­рукция с тях не беше възможна. Монтажът на листата и клонките беше улеснен в голя­ма степен от останките по клонките и обръ­ча, конто служеха като ориентир за мястото на реконструираните.

Клонка номер 1, намерена в предвери-ето, е била отчупена от обръча и оставена в предверието на храма. Тя беше възстано-вена със стоманен, неръждаем щифт, при-лепен в горната част с поливинилацетатно лепило, а в долния край като анкер е изпол-зван златния шип-носач, към който е при-лепена клонката.

По-трудна беше работата по деформира-ните жълъдчета, тъй като трябваше да се "изпънат" отвътре навън през тесните отво­ри, където е минавала носещата тел. Това стана с помощта на зъболекарски инстру-менти, след което бяха върнати по месгата

им на клонките.

След монтажа на листата и жълъд чета-та клонките бяха върнати на местата им по обръча (фиг. 10), но без да се законтрят чрез огъване на шипа-носач, а само чрез капка лепило на мястото, където шипът излиза от стеблото. Целта беше да се улесни евентуал-на бъдеща работа по венеца, без отново да се налага огъване на носачите. След монтажа на клонките и жълъдчетата беше направен носач от три позлатени стоманени кукички и тънка корда и венецът бе оставен да виси свободно в пространството на витрината.

Интересен е въпросът, как е бил носен златният венец, след като обръчът е с тол­кова големи размери, че не може да се носи на глава с нормални размери. Един от въз-можните отговори беше подсказан от друга находка в "Гол я мата косматка" и пара \( л с бронзовият шлем от "Пейчова могила" край с. Старосел. Върху шлема от "Пейчова мо­гила", от двете страни, над слепочията бяха припоени две биконични по форма, брон-зови втулки с вертикален отвор по оста на симетрия (фпг. 11а и 116). Тогава предполо-жихме, че те са служили за носене на някак-ва украса, без да е ясно каква точно е била тя. Сред находките в "Голямата косматка" имаше и две масивни сребърни куки, вър­ху конто, споени от продуктите на корозия, стояха сребърни втулки, идентична с тези от шлема в "Пейчова могила" (фиг. 12). В горния край те са оформени като силно из-дължен кух конус (фиг. 13), в който имаше следи от органичен материал, нап-нероят-но дървесина. Отстрани на шлема на Севт III също има следи от припой, също около < \( поочията. Не е изключено тези именно сребърни куки да са служели за носач на златния венец, а в предната част, над чело­то той да е бил прикрепван към апликация-начелник на шлема, представляваща образ на Атина от сребро с позлата и шлем с ле-бедова глава отгоре. Силно извитата шия на лебеда оформя отвор (фиг. 14), в който би могъл да се държи предният край на ве­неца. Това донякъде обяснява и особената, разглобяема конструкция на венеца на това място - над челото.