глава та на стела та. Нш)ал\ по сии

Павираната и снабдена с огнище централна част на сградата е сектор за живеене и рабо­та, а помещението над "скарата" вероятно е било склад. Типът сгради от развитата фаза на PPNB е едно по-нататъшно развитие на сградата "със скара", което се наблюдава в ниво 3/4 на Чайьоню, където има постройки с канали и павирани подове.

Що се отнася до Невали Чори с неговите 2 хектара застроена площ, то е по-скоро едно малко селце (обр. 17).¹⁷ Центърът му е раз-положен на една 90 X 40 м широка тераса в източната част на долината на Кантара. Тук бяха проследени пет хоризонта със сгради от типа на снабдените с "канали". Планът показва дву- или триделно застрояване за разлика от Чайьоню, където сградите с "ка­нали" са двуделни.

В трети хоризонт^|н се срещат една до дру­га сгради с различна конструкция, нареде-ни успоредно една до друга, с врати, гледа-щи към долината. Те са дълги до 19 м и ши­роки до 7 м и са строен и много старателно. Основният подиум е прорязан с канали, из-градени в следната последователност: най-напред с големи каменни блокове са изгра-дени дългите ленти, след което с по-дребни камъни са запълнили пространствата меж­ду блоковете. Възникналите по този начин "канали" са покрити с плочи. Отгоре е на-сипан пласт камъни, с което приключва из-граждането на подовата платформа. Върху нея от камъни и кал са издигани стените. Отвън и отвътре стените и подовете са били обмазвани с дебел слой глина. Особено от­вън се наблюдават многократните масивни обмазвания, без да се закриват отворите на каналите, така, че те остават добре провет-ряеми. За цялостната реконструкция на та-кава сграда се обръщаме към етнографски паралели от XIX в. от Анатолия и Предна Азия. Там от хилядолетия съществува та-кава селска архитектура, много добре прис-пособена към местните условия. За рекон­струкция на кръглите сгради са възможни леки конструкции: Халан Чеми (обр. 5), Айн Малаха (Ain Mallaha), Чайьоню 1. За рекон-струкцията на по-масивните сгради имаме

то e било и център за размяна на стоки. От тази височина e могло добре да се наблюда-ва движението на стадата диви животни в равнината. Откритияттук костен материал съдържа 18% диво прасе, 20% диво говедо, 10% диво магаре и 43% газели, следвани от нисък процент елени и диви кози.

Началото и средната фаза на началния неолит (PPNB) e маркирано от появата на един нов тип сгради - правоъгълните, и от нова вътрешна структура на селищата. Тези елементи са свързани с новия начин на жи­вот и земеделието. За тази фаза най-цен-ни данни имаме от Чайьоню (обр. б).¹⁶ Тук след най-ранните кръгли постройки след-ват правоъгълни със "скари", отнасящи се към времето на прехода от PPNA към PPNB. След тях са правоъгълните сгради с канали и павирани подове от периода PPNB. През следващата фаза (късен PPNB) вече се строят т.нар. "камерни сгради" , а през последната (PPNC) - големи правоъгълни постройки.

Преходът между PPNA и PPNB (9500-8000 г.пр.Хр) бива свързван с нарастване на броя на населението и промени в социална-та структура, предизвикани от развиващото се земеделие, от наченките на доместикация на животните и от интензивен специализи-ран лов. Мобилността на човешките групи e била значително ограничена. В строителст-вото се нзползва голямо количество камъни за цокъла на сградите и глинобитна надст­ройка. Правоъгълните сгради имат размери 9.20-13,50 м дължина и 5-6,40 м ширина. Фактът, че във фазата PPNB в Чайьоню на-ред с малкото градинско земеделие все още ловът остава основен източник на храни, го­вори, че на този етап в отделените селища са съжителствали различии икономически структури. Под покрива на една сграда cera се очертават специализирани сектори за: 1. жнвеене; 2. за държане на животните; 3. съхранение на запаси; 4. място за изработ-ка и съхранение на оръдия и др. Някои от тези дейности могат да се упражняват и из-вън сградата, върху прилежащия й терен. В дългите сгради тип "скара" от Чайьоню II личат такива работни сектори (обр. 6, 7-8).

Г_>

Харалд Ха\нман

Обр. 17. Неваяи Чори. ('.слаще П. (реконструкция S. НаирЬтапп-Натга)

РКЛ1-

"СлиУГО 1997,64-65 б§. 15.

-'" ()/[нк;агч'/Вл$г.е1.е\ 1999, 89-90.

1п Нопогет Неппе1а Тойогоуа

(еткогп), двузърнеста пшеница (еттег), бо-бови, грахови и събиране на шам-Фъстък, бадеми, грозде и пр.

В пласт 4 и 3 личи и една особено голяма постройка (номер б), чийто план се отлича-ва от този на другите сгради с "канали": в две от помещенията има леко вкопани ог­нища, в друго изглежда е имало производ-ствено ателие; тук са открити освен хаван и чукалка, още костни чукове и кремъчни чукалки, говорещи за обработка на кремък. Тук вероятно са произвеждани и различии по размери скулптури. С това стигнахме до онази група находки от втората половина на 9 хил.пр.Хр., която по численост и качество нямат равни в света.

Дребната пластика от глина и кремък е разнообразна. Сред над седемстотинте гли-нени фигурки 30 са зооморфни, а 670 - ан-тропоморфни.²² В Мунхата (МиппаШ) това съотношене е 27,9 % към 72,1 %. Антропо-морфните фигурки се състоят 50 % от мъж-ки (с престилка) и женски (без дрехи). Сред последните изпъква една красиво модели-рана "Венера от Невали Чори". Фигурките не биха могли да се свържат с конкретни религиозни представи, те по-скоро са игра­ли някаква роля в домашните култово-ма-гически процедури.

Дребната каменна пластика от Невали Чори обхваща над 100 броя. Те отразяват цялото многообразие на раннохолоценската фауна на Среден Ефрат: пантера, лъв, мечка, диво прасе, див кон, орел в полет. Част от силно стилизираните зооморфни фигури не могат да се идентифицират, особено майс-торство личи в предаването на човешката глава, чийто черти са предадени пестеливо и с малко детайли. Едно такова стилизира-но изображение прилича на бухал (обр. 19). При други изображения може би става дума за стилизирана маска (обр. 20), каквито поз-наваме от много находища в Палестина, например от Нахал Хемар (Мака! Нетаг). В монументално изпълнение имаме паралели от Гьобекли Тепе. Истински майсторско е изпълнението на една друга скулптура на човешка глава (обр. 21).

примери от Мурейбет¹⁹ или Йерф ел-Ахмар (обр. 4).

По протежение на дългите стени в Не-вали Чори, в Чайьоню и в Чафер Хьоюк (Са/ег Ндуйк) на Горен Ефрат²⁰ се проследя-ват каменните гнезда за диреците, носещи покривната конструкция, като тук оставяме настрана въпроса, дали се касае за плоски или скосени покриви. Един глинен модел от Чайьоню е указание за плосък покрив, както и за други детайли на конструкцията. Благоприятните природогеографски усло­вия в полите на Таврус около Невали Чори предлагат в изобилие дървен материал, камъни и глина, което позволява масивно строителство. Ситуацията в Невали Чори позволява реконструкция с издаден навън покрив на дългите стени на сградата (обр. 17). Една реконструкция с наклонен покрив изглежда неприемлива.

Реконструкцията на функциите на вът-решните части на сградите в Невали Чори е възможна само въз основа на хоризонтална-та планиграфия на артефактите. Съгласно анализа на кремъчната индустрия на Клаус Шмш пластин ите от сърпове стоят на първо място, следвани от стрелички тип Библос (В\Ыо5). С това получаваме указание, че на-ред с лова е имало жътва и начално земеде­лие. Пластинките от сърпове се срещат най-често около къщите, където са локализира-нн местата за обработка на кремък. Сред находките се срещат и единични маниста от мед и малахит. Това е едно указание за ранното начало на металургията. Най-ран-ните подобии находки произхождат от Тел Мазгалия (Те11 Magzalya) в Ирак, Тел Рамад (Те11 Яатаб.) в Сирия, Ашъкли Хьоюк (Asik.li Ндуйк) и Чайьоню в Турция.-'¹ Сред наход­ките трябва да спомена и гривните от варо-вик, както и изделията и оръдията от кост.

Ботаническите и зоологически останки ни дават картината на едно селище, чиято стопанска база е бил ловът (на див кон, на диви говеда (АиегосНь), елени и диво прасе), с начинаеща доместикация на козата и ов-цата и вече развиващо се начално земеде­лие с отглеждане на еднозърнеста пшеница

Оп/). 21 а, 1>. Невали Чори. Глава вьв фас и профил. ВарОвик, височина 5,5 ем

Обр. 22. Невали Чори. Каменни сутеренни сграда II, иксонометрнчни реконструкция (рисунка S. НаирШапп-Натт)

Възможми с !ези каменни пластики да са модели за изпълнението на голямофор-матни скулптури. Тази идея се поддържа от няколко примера на модели на стели в "ми­ниатюра", конто едпозначно повтарят мо-нумеиталните стели, конто срещаме в един

друг тип сграда, отличаваща се същесгвепо от гореописаните. Тя е разположена в запад­ния край на терасата на селището и има три строителни фази (обр. 17).²³ От най-старата постройка са запазени само следи. Втората постройка е почти квадратна (обр. 22 и 24)

имл площ от 188 кв.м. и е дълга почти 14 м. Вырс иокрай стената се проследява камен­на пейка, на еднакви расстояния прекъс-ната от вертикални Т-образни стели. Две такива са изправени в центьра. В най-пз-пъкналата стена има ниша, предназначена вероятно за поставянето на централен идол (от дърво?). Подът е от терацо, нетипичен за този вид постройки. Познаваме го от Ча-йьоню и редица други обекти около Урфа. Стените са били измазвани с бяла глина и вероятно цветно изрпелвани.

Най-късната строителна фаза III (обр. 23 и 25) е изградена направо върху пред-ходната постройка, което сочи ясна прн-емственост. Площта е 178 кв.м., основната концепция с пейка, степи и терацов под се запазва. Стелите са 10, вградени в пейката, а две фланкират входа. По-съществената промяна е, че от входа се вижда направо срещуположната ниша за култовото изобра­жение на задната стена. От всички остана-ли сгради в Невали Чори тази постройка се отличава и но това, че е вкопана и от входа се слиза в нея по стъпала. Предназначени-

06р. 25. Нева tu Чори. Каменна сутеренна сграда III с терацо

его на тази особена сграда се подчертава от наличните монументални скулптури, кое­то позволява нейната интерпретация като храм. Две монолитни стели представляват стилизирани човешки фигури, 3 м високи. Наричаме ги фигури-назачи. Друга стили-зирапа антропоморфна стела е позната от Килисик (КШмк) при Нимфеона в близост до античната Арсамея при Ески Кахта, об-

ласт Лдияман (обр. 26)-'' Една 50 см голяма фигура на птица може да се интерпретира като орел, въз основа на един паралел от Гьобекли Тепе-^:'. За отбеляаване е и една i \ава и един фрагмент от глава на една чо-веко-птица (вис. 23 см)-'¹', която напомня ня-кои произведения отдребната пластика.

>'никална за раннонеолишага моиумен-гална пластика е една композиция от раз­личии скулпту рни детайли (обр. 27-28), по­ка таща две срещу положпо седнали женски фигури, възседнати от птица и едно мптич-н<> сыцество. Косите на жените с а обвит и в мрежа. Композиция га напомня егнографс-кп паралелп на тотем ни стълбове. Може бп мк са пзобразенп представите за живота и ( м ьрт га, а птпцата е врьзкага с отвъдното. Лревпоегипетската птица НА сыцо е носи-гел на душите на мъртвите, но гези анало­гии за съжаление нямат доказателствена с гойност.

Прави впечатление обстоятелството, че

в ритуалната сфера на културата Невали Чори, не откриваме прочутата 'Велика май­ка" (Magna mater), която в лптературата се свьрзва с ПОЯ вата на земсделпето. Женски изображения домннпрат в къснонеолитния Чатал Хьоюк, но се срещат в Невали Чори само сред глпнените фигурки. В монумен-талната пластика те се срещат само заед-но с птици, като например скулптурата на една женска глава, грабната от птица (обр. 29), което добре личи при поглед отстрани. Същият мотив, преде тавляващ човешкн череп, грабнат от граблива птица, срещаме и върху една скулптура oí Гьобекли Тепе. Мотивът напомня стенописът от Чатал Хьо­юк VII, на конто орли витаят над хора без плави²⁷. Двете изображения биха могли да са отражение на култа към мъртвите. конто предполага пренасянето на духа в отвъд-ното. Присъствпето на граблпвата птица в култа можа да бъде проследено назад към

патуфпйската култура (Иерф ел-Ахмар), изобразена върху един каменей изправитсл за стрелп в комбинация със змия (обр. 30).

Друг релеф ОТ Гьобекли Тепе показва две танцуващи човешкн фигури - вероятно част отловна сцена (обр. 31)²⁸. Наличието на монументална мъжка статуя как» централ­ка фигура на кул га доскоро беше само пред­положение.

^M ÔzdoCan/Baçgelen 1999,76, fig. 17.

Откриването на повредена мъжка глава нишата на сграда III (обр. 32) заедно с чо-:ки торс от запълнителя на същата стра-са указание за това, че в голяма култова шиша на сграда II вероятно ce e намирала мон\ментална мъжка статуя. Подобна 1,92 м мъжка стела e открита в раннонеолитното селище под стария град на Урфа (обр. 33)^:lü. В очнте най-вероятно са били инкрустира-ни парчета обсидиан. Мъжкото божество вероятно e играло главна роля в раннонео-литните култове, което се потвърждава и от многобройните груби итифалически мъж-k;i изображения от 1 ьобекли Тепе. Женско-то начало, както виждаме, се появява през я ранна епоха само свързано с птици. Височинното селище от I ьобекли тепе обогати нашите представи за диференцира-ннте и твърде сложни религиозни предста­ви на началния неолит с много нови наход­ки. Тамошните разкопки за cera установя-ват две фази и показват наличието на един комплекс значително по-голям от Невали Чори и Чайьоню.³¹

Централната сграда определено има кул-тово предназначение, за което говорят пей-ките покрай стените и Т-образните стели (обр. 34). Четвъртитото помещение от най-късния строителен етан има четири стели, върху две от конто в нисък релеф са пред-ставен и лъвове с отворена уста (обр. 35). Елегантното изображение почти напомня елинистическите пластики. Друга Т-образ­на стела носи изображението на пантеро-образно животно (обр. 30), което напомня едно подобно изображение от Чатал Хьо-юк¹-, смятано от Меларт за изображение на жена. То e многократно интерпретирано като иконографско доказателство за водещо женско божество през неолита. Мъжкият партньор бил изобразен като бик, казва Ме­ларт, а след него и Кувейт И двамата гово­рят за дуалитета на една доминираща женс-ка богиня и нейният мъжки пандант.

Отсъствието на женско божество сред разглежданата тук пластика e факт, затова е изненадващо изображението върху едно от стъпалата на сградата със стелите с ль-вовете, на една женска фигура по гръб, оп­ределено свързана със секса (обр. 37). Този мотив е свьрзан и с идеята за плодородие-то и се среща върху един релеф от Невали Чори¹¹⁴, както и в друти неолитни култури, например върху един медальон от Ахилсон (Achilleion) в Тесалия.

Началният неолит от Горна Месопота­мия ии представя картината на развитие-то на обществото на ловците (Халан Чеми и Гьобекли Tepe от PPNA) през селищата със смесена икономика като Невали Чори от PPNB, до чисто аграрните общества като Гюрчютере. Така заедно с промените в сто-панската структура вървят и промените в религиозните представи на човека, конто намират своето отражение в разнообразна-га иконография но стелите.

Светът, отразен в скулптурите от Гьобек­ли Тепе, конто ни дават представа за тотем-ните представи, все още е на архаичиитс ловци и събирачн.

Друга култова концепция лежи в по-къс-ните скулптури от Певали Чори. Почитано е мъжко божество, свързано със змията, симво-лизираща може би отвъдното. Същата роля може да се припише и на орела върху жен-ската глава. Наред с това са налице многоб-ройни данни за култ към предците, най-доб-ре нредставен от дсната от черепи откриги в Невали Чори и Чайьоню. Антропоморфниге стели също могат да бъдат интерпретира-ни като изображения на предците или като такива на духове. Този аспект намира пот-върждение във фигурите от Айн Газал (Ain Ghazal) и Иерихон.¹"' Другите мотиви, като костей у рката - биват свързани с култа към плодородието. В светлината на новите на­ходки дългият хилядолетен път изминат от човека, от палеолитпия ловец до неолитпия земеделец и животновъд, се явява многома-щабен и твърде сложен, за да бъде обяснен само с понятието "Неолитна революция".

Чайьоню и Невали Чори дават представа

за възникването на едно добре структурира-но в икономическо и социално отношение общество. В Чайьоню селището е разделе­но на две части от празен "площад"³⁶. Поне що се отнася до последната строителна фаза изглежда северната половина да е резерви-рана за по-представителните сгради. Тук, както и в Невали Чори, култовият сектор лежи изолирано встранн от селището (обр. 17).

За отбелязване е обаче, че в Чайьоню, вьпреки обидите архитектурнн детайли, като подове тип терацо, вкопаване, пейки край стените, депониране на черепи и др., липсват стели с релефни изображения.³⁷ Въпреки това, поради редицата общи еле-менти в Невали Чори нареждаме и храмо-вете от Чайьоню сред най-ранните култови сгради на Стария Ориент.

Ашъкли Хьоюк и късния Чатал Хьоюк на анатолийското плато показават различ­на строителна традиция. Нейните корени трябва да се търсят в Горна Месопотамия. В централна Анатолия селищата се състоят от тясно прилепени помещения, разделени от улички и площадчета. Всички сгради са така интегрирани, че не изпъкват култови постройки. Една ио-голяма сграда от Ашък­ли Хьоюк³⁸ бн могла да служи за събирания на населението. В Централна Анатолия, както и в Югоизточна Европа, култовата сфера се явява интегрирана в нормалните жилищни сгради. За пример мога да посоча Сескло (Sesklo) в Тесалия, Неа Никомедия (Nea Nikomedeia) в Гръцка Македония, Дол-нослав в България и Парца (Parta) в Банат.

С разпространението на новия начин на живот на уседналите земеделци и животно-въди от Анатолия към Югоизточна Европа са се разпространили и нови религиозни представи и култове, което личи от малкага неолнтна пластика.

Видяхме, че през епохата на ранния нео­лит Горна Месопотамия и склоновете на Та-урус са представлявали една гъсто населена зона, отнасяща се към люлката на човешка-та цивилизация.

Литература