Rasho Rashev Introduction Рашо Рашев Увод н и дум и Christina Angelova, Mark. Stefanovich Henrieta Todorova Христина Ангелова, Марк Стефанович Хенриета Тодорова Кратка биография

12

13

16

17

18

18

Фаг. I. Плоски костени идоли от вид I. 1 - сел. мог. Коджадермен; 2.3 - сел. мог. Виница; 4.5 - Мечкюрска сел. мог.; 6.7.10.16 - сел. мог. Невски; 8.9 - сел. мог. Окол-глава; 11.19 - сел. мог. Голямо Делчево; 12.13.15 - сел. мог. Русе; 14 - височинно селище Криводол; 17 - сел. мог. Биково;

краката. Към четвъртия вид са причисленн най-добре оформените и орнаментирани фигурки, при конто краката са разделени един от друг. Н. Петков възприема за осно-вен белег орнаментацията (Петков 19506). В зависимост от нея ги дели на три групи: 1. неорнаментнранп; 2. орнаментирани с на-рези; 3. орнаментирани с вдлъбнатинки. За най-ранни приема неорнаментираните, а за най-късни - украсените с вдлъбнатинки. Авторът е на мнение, че фигуркнте от тре-тия вид представят голо човешкотяло, като вдлъбнатиннте "не са нищо друго освен та­туировка", а фнгурите от втория вид - обле­чено тяло, като нарезите върху тях предс­тавляват "дрешен орнамент" (Петков 1950а, 36). П. Георгиев разграннчава само два вида фигурки - с разделени крака (1-ви вид) и със събранн крака (2-рп вид) (Георгиев П. 1978). Счита, че неорнаментираните фигур­ки не са самостоятелен вид, а са само недо-вършени изделия. X. Тодорова възприема в обобщаващага си статия върху класнфика-цията и числовия код на праисторическата антропоморфна пластика от България ти-пологията на В. Миков (Тодоговл 1980). Тя приема, че сумарно изпълнените се отнасят към началото на енеолита, а тези с компак­тен коремокрайник се появяват в началото на късния енеолит. Фигурките със "събрани а и

крака" и с "детайлно изобразени крака" са отнесени към последиите етапи на късния енеолит (Тодорова 1980, 62). Като разглежда изкуството през прансторическата епоха в Румъния, В. Думитреску се спира и на ня­кои въпроси, свързани с нлоските костени идоли (Dlmitrescl 1968; 1974), и ги разделя на три типа: 1. с четирнъгълно оформено тяло; 2. с по-прецизни контури, разделени крака и украса с вдлъбнатини или врязани линии; 3. разделени на три части със заоб-лени контури, без украса (Dumitrescu 1968, 80-81; 1974, 246-248). По-детайлна е класи-фикацпята на Е. Комша, който се опитва и да определи хронологическата позиция на отделните тииове (COMSA 1976). За най-ранни - от преходната фаза между култури Боян и Гумелница, приема неорнаменти­раните фигурки, конто определя като тип I. В тип II включва фигурки с ромбовидна гръдна част и листовиден коремокрайник, върху който са означени половият триъгъл-ннк и линията, разделяща краката. Отнася ги към етапа Гумелница I. Разгранпчава два варианта - със заоблен връх на коремокрам-иика, украсени понякога с вдлъбнатинки около половия триъгълник, и със заострен коремокрайник, украсен с врязани линии (Сом§л 1976, 558-561, 563). В тип III са обо-собени богато орнамснтираните фигурки

с разделени крака, конто авторът смята за специфични за фазата Гумелница А2 (Сом§а 1979, 72-73). Като най-късни определя фи-гурките с правоъгълна или трапецовидна долна част, конто датира в края на култура Гумелница (Сом§л 1976, 562).

Н. Попов, разглеждайки костените фи­гурки от селищна могила Смядово, също предлага нова класификиция (Попов Н. 1992). Плоските костени идоли той разделя на четири типа. Първите му два съвпадат напълно с тези на Е. Комша, но смята, че фигурките от вид 2а се срещат и в по-къс-ните фази на култура Коджадермен-Гу-мелница-Караново VI (Попов 1992, 21). В тип 3 включва орнаментираните фигурки със събрани заедно крака. В зависимост от оформлението на коремокрайника ги раз­деля на четири вида: с правоъгълен; с тра-пецовиден; с листовиден с равно отрязан връх; с триъгълен коремокрайник с отрязан отдолу връх (Попов 1992, 22-23). Към тип 4 отнася богато орнаментираните фигурки с разделени крака. Смята, че типове 3 и 4 са изработваии през II и III фаза на култу­ра Коджадермен-Гумелница-Караново VI (Попов 1992, 22).

Направените досега класификации имат значително сходство помежду си. Преди всичко като критерий за включването на плоските костени фигурки в по-висока кла-сификационна единица винаги се използва материалът, от който са изработени - те се включват към групата на костените фигур­ки, най-често заедно с триръбестите и ко-рубестите костени фигурки. В основата на разделянето им пък лежи степента на ана-томичното предаване на човешкото тяло и преди всичко представянето на коремок­райника и неговата орнаментация.

Целта на настоящата работа е, преди всичко, да се изясни семантиката на плос­ките костени фигурки и на тази основа да се определят елементите с хронологическа или етнокултурна натовареност, даващи възможност за проследяване на тяхното развитие. Плоските костени идоли са част от богатата и разнообразна енеолитна ан-

тропоморфна пластика. Затова, преди да разгледам конкретно тяхната типология, ще се спра накратко на някои принципн, свързани с класификацията на антропомор-фната пластика. В завършения си вид всяка фигурка е резултат на няколко взаимодейс-тващи фактора:

- конкретната идея, въплътена във фи-гурката, която определя иконографи-ята й;

- господстващия през епохата художес­твен стил;

- материалът, от който е изработена;

- етнокултурните традиции;

- натрупаният производствен опит, как-то като цяло, така и в изработката на

5 6 7

конкретния тип предмета;

-локалните особености п традиции;

- възможностите и умението на отдел-ния майстор.

Задачата на класификацията е да опре­дели кои белези на разглежданите пред­мета от кой фактор се определят и на тази основа да се направи разграничаването и подреждането им в зависимост от целите, конто тя си поставя. При антропоморфната пластика най-голямо значение има вложе-ната в конкретната фигурка идея. Тя е за-кодирана в набор от белези, конто опреде­лят семантиката на всяка класпфикацпонна група и съответно нейната иконография. Една група може да включва фигурки, из-

Фиг. IV. Плоски костени идоли от подвид 111.2: 1 - сел. мог. Голямо Делчево; 2 -сел. мог. Караново; 3.5.8.9.10 - сел. мог. Русе; 4 - сел. мог. Габарево; 6.7 - сел. мог. Невски; 11 - гр. Каблешково

1п Нопогет НеппеШ Тоа\огоуа

ФигУ. Плоски костени идоли от подвид 1113: 1.2.4.5.10 - сел. мог. Русе; 3 - сел. мог. Биково; 6 -сел. мог. Дядово; 7.8 - сел. мог. Хотница; 9 - с. Ловец; 11 - Варненски енеолитен некропол 1

работени от различен материал - например мраморни и костени корубести идоли, ка-менни и златни антропоморфни пластини, идоли-бюстове от глина и кост (т.нар. стъ-пални/триръбести костени идоли) и др. В този случай различният материал и техно-логичните изисквания при неговата обра­ботка определят и някои различия в общия вид на изображенията, както и в начина на предаване на съответните белези, нотяхна-та комбинация се запазва. Въз основа на ма­териала, от който са изработени фигурките от една група, ги разделям на типове.

Следващото класификационно стъпало е видът. За разграничаването на видове може да се използват белези, резултат както на хронологично развитие (вследствие на нат-рупан производствен опит и/или на нови модни тенденции), така и на различии етно-културни традиции (когато даденият тип се среща в повече от една археологическа кул­тура). Двата критерия - хронологичния и етнокултурния - могат да се използват като равностойни или йерархично един спрямо друг (вид, подвид) в зависимост от конкрет-ната ситуация и цели на класификацията.

В окончателния си вид всяка фигурка притежава и някои специфични особенос-ти, конто са резултат от въздействието на локални традиции, както и на умението на отделния майстор. Тъй като тези детайли не отразяват обективни закономерности, смятам, че не трябва (ионе на настоящия етап) те да се включват в типологията. Тряб­ва обаче да се има предвид, че е възможно посочените фактори да изместят тези от по-горното ниво (напр. даден майстор или дадена общностда не възприеме иновации-те, наложили се в по-голямата част от общ-ността). Всъщност основната трудност при класификацията на антропоморфната плас­тика е именно определянето на значението

8

Фиг.У!. Плоски костени идоли от вид IV: Подвид IV.2, 1 - вис. сел. Оходен; 2 - сел. мог. Банята; 3 - вис. сел. Криводол; 4 - вис. сел. Заминец. Подвид IV.l, 5 - Градешница; 6 - Рачевата могила; 7.12.14 - сел. мог. Руен; S.9.11 - сел. мог. Окол-глава; 10 - кв. Филипово, гр. Пловдив;

13 - гр. ЯмЬол, Рачева могила

на отделимте елементи на всяка фигурка.

При класификацията на плоските косте­ни идоли пзхождам от изложените по-горе принципи. Най-важното е да се опреде­лят белезите, носители на основната идея. Вспчки завършени фигурки изобразяват жени. Задължително е представен полови-ят триъгълник (малобройните изключения са културно определени и ще бъдат комен-тирани по-долу). В редица случаи той е под-чертан с допълнителна украса - редове от вдлъбнатини (Фиг. III. 3-7; IV. 2-6, 10, 11; V) или снопчета врязани линии (ФигД/1. 5, 6, 8, 11-13). Половият триъгълник е единствени-ят елемент, отбелязан и върху някои недо-вършени фигурки (Фиг. I. 15-18). Той обаче не е задължителен за енеолитните женски статуетки от глина. Следователно може да се приеме, че половият триъгълник е основен елемент в иконографията на плоските кос­тени идоли. При всички тях еднакво е пред-ставена гръдната част - ромбовидна, силно разшнрена над талията и в повечето случаи с по една пробита дупка в крайщата. Още А. Чилингиров интерпретира това третиране като нзобразяване на скръстените и поло-женн върху корема ръце (Чилингиров 1908, 8). Идеята му бе потвърдена от откритите по-късно мраморни статуетки. Разлнчннят начин на представяне на скръстените ръце при мраморните статуетки дава възмож-ност да се дешифрира и схематнчното им представяне при плоските костени фигур­ки, а именно: като отделени от тялото (при фигурките с дупки в крайщата на гръдната част) или прилепнали към него (при фигур­ките без такива дупки) (Бояджиев 1981, 86-87). Доказателство, че дупкнте в гръдната част не са изпълнявали само функцпонал-на роля (за окачване), е обстоятелството, че

о 3"

о

cl

■е­

>

а

vo

'-О LO

о

о

ö"

LO

го

о о со

>

о о

>

го о

_- со

о

ГМ LO

in sc —- vo

о

q со

со

о

ГО

о

о lo

а

q.I ю

с

О.

Q-I

ю

vo

vo

о

ö

о о

со oí

0>

о ,

О

S

о

t

■ça.

й-

о

-е-1

>

Q-I

при някои екземиляри на тяхно място има само вдлъбнатинки (Фиг. II. 10; VI. 3). При глинените енеолитни статуетки скръстени на кръста ръце се срещат само при седнали-те женски фигурки (Тодорова 1974). Посоче-ннте факти ни дават основание да смятаме, че скръстените и положен и върху корема ръце са вторият по значение елемент от се-мантиката на разглежданите тук форми.

Иконографията на плоските костени идоли съвпада с тази на женските мрамор-ни статуетки (Бояджиев 1981). Близостта между тях проличава и при второстепенни-те детайли (Бояджиев 1981, 87-88). Следова-телно двете явления следва да се обединят в една ГРУПА, към която отнасям и двете открити досега плоски злати и антропомор-фни фигурки (Миков 1934; Пассек 1965, 79). Твърде е вероятно към тази група да се от-насят и седящите женски. Указание в тази насока са както общите иконографски беле­зи - полов триъгълник и скръстени на ко­рема ръце, така и костената фигурка от се-лищна могила Хотница, при която е палице стремежът да се представи седяща фигура, въпреки ограниченията, конто налага мате-риалът (Еленски 1997, 83; табл. III. 6).

В тази група плоските костни идоли представляват единен ТИП. Материалът, от който са изработени, е определящ за спе-цифичната им форма - плоска, със схема­тично представяне на човешкото тяло, раз­делено на три части, върху конто с помощта на вдлъбнатини и врязани линии са отбеля-зани някои детайли - очи, уста, гърди, пъп, колена и др. Различия между отделните фигурки са преди всичко в оформянето на главата и коремокрайника. При главата те се свеждат до формата й - шестоъгълна, пе-тоъгълна, правоъгълна, закръглена и т.н., и до предаването на анатомичните детайли - очи, уста, нос, уши. Безспорно формата на главата може да отразява определени ет-нокултурни и хронологични традиции, но представянето й до голяма степен се дължи и на локални предпочитания, както и на възможностите на отделния майстор. Пора-ди това тя няма да бъде включена в настоя­

щия анализ.

В основата на всички досегашни класи-фикации са особенностите при оформянето и украсяването на коремокрайника. Това не е случайно, тъй като те явно отразяват определени етапи и/или етнокултурни раз­личия в художествените виждания на ене-олитните хора, както и в техническите им възможности за тяхното изразяване. Аз също приемам коремокрайника за основен критерий при разграничаването на отдел­ните ВИДОВЕ и ПОДВИДОВЕ.

I вид. Фигурки без маркирани детайли (недовършени). Това са плоски костени фи­гурки, разделени на две (по-рядко) или на три части (Фиг. I). По този начин схематич­но е представено човешкото тяло. В повече-то случаи те са грубо изработени. По тях не са обозначени анатомични детайли. Изклю-чение прави половият триъгълник, който е нанесен върху някои фигури. Въз основа на това различавам два подвида:

1.1 - фигурки без никакви обозначения (Фиг. I. 1-14, 19).

1.2 - фигурки с обозначен полов триъгъл­ник (Фиг. I. 16-19).

Докато А. Чилингиров смята, че идоли-те от този вид са най-късни (Чилингиров 1908, 34), то В. Миков, Н. Петков, X. Тодо­рова и Е. Комша са на обратното мнение и ги смятат за най-ранни, въз основа на конто се развиват останалите видове (Миков 1934, 207; Петков 1950а, 29; Тодорова 1980, 62; Сом$л 1976, 562). Материалът от добре стра-тифицираните обекти обаче не потвържда-ва нито едно от посочените мнения. Вид I се появява в края на средния енеолит и се среща през целия късен енеолит (Графика I), като процентното съотношение спрямо общия брой фигурки от останалите видо­ве остава през отделните фази на енеолита приблизително постоянно. През средния енеолит те са 40%, през първа фаза на къс-ния енеолит - 33%, през 1/Н фаза- - 28%, през II фаза - 38% и през III фаза - 32%. Те присъстват и в трите късноенеолитни кул­тури от територията на България - Варна, КГК VI, Криводол-Сълкуца, като процен-

.3 П\УЛ Ш\У.2 Шфр. Иобщо

тното им съотношение за отделните части на България отговаря на общото (Графика II). Фигурки от вид I се срещат и в различ­ии хоризонти от една и съща фаза в даден обект, много често заедно с такива от други-те видове (Тодорова и др. 1975, 209, Табл.97; Георги ев/Ангелов 1952, 168, Обр. 16; 1957, 101, Обр. 60; Попов 1992, 30-35). Тези факти изключват възможността за хронологичес-ка или етнокултурна диференциация.

П. Георгиев, на базата на установеннте в работилницата от см. Хотница етапи на из-работка, изказа мнението, че вид I изобщо не съществува като самостоятелен, а предс-тавлява втората фаза от изработката на фи­гурките (Георгиев П. 1978). В подкрепа на това твърдение говорят някои особености на фигурките от този вид:

- При известните досега екземпляри линсват дупки за окачване на шнур - начин на употреба, който се приема от всички ис­следователи (Миков 1934, 202; Детев 1954,

|.з аIV.! т\у.2 ЕЗфр.

общо

Графика II. Териториално разпределение на отделяйте подвидове плоски костени идоли

РВА Г:

раничени крака (Фиг. II). Открита e и една фигурка с разделени крака, но тя по всяка вероятност e недовършена. Десният й крак e отчупен, пробита e само една ушна дупка, а останалите са само набелязани (Ангелов 1959, 40). Така че засега няма основание да се отделя и трети подвид - с разделени кра­ка.

Върху главата най-често са обозначени очите (Фиг. II. 1, 3, 5, 8, 10). В по-редки слу чаи личат и други елементи - уста, уши, нос (Фиг. II. 1, 5, 10). В крайщата на гръд­ната част не винаги са пробити дупки. От към гърба e врязана поясната линия, а при подвид II.2 - и линията, разделяща краката. Понякога над поясната черта с две вдлъб­натинки са обозначени поясните ямички (Фиг. II. 1,4, 10, 12). Откритите досега ек-земпляри от вид II представляват 17% от всички завършени фигурки. Преобладават фигурките от подвид II.2. Малобройност-та на тези от подвид II.1 - само 2 броя - не позволява статистически заключения. По тази причина при териториалното и хро-нологическо разпространение ще разглеж-дам вид II общо. Фигурките от този вид се появяват през средния енеолит (хоризонт IV от с. м. при с Съдиево, Кънчев/Кънчева-Русева 1993, табл. 1.5) и просъществуват до края на енеолита. Тяхната относителна те-жест спрямо останалите видове обаче пос­тепенно намалява.До края на първа фаза те са 75% от всички завършени стратифицира-ни фигурки, през втора фаза - 22% - и през трета фаза - 6%. Засега изглежда че фигур­ките от подвид II.1 се появяват малко по-късно от тези от подвид 11.2 - към края на на I-началото на II фаза на късния енеолит (фигурката от Азмашка могила, хоризонт III), но малкият им брой не дава възмож-ност за сигурни изводи. Видът се среща до края на енеолита.Распространен e в ареала на култура Варна и комплекса КГК VI. От територията на култура Криводол-Сълкуца засега не са идвестни фигурки от този вид (Графика II).

III вид. Към него се отнасят фигурки, върху коремокрайника на конто са означени и други анатомични елементи освен поло­вия триъгълник. Така с помощта на вдлъб­натинки или врязани линии (по-рядко) са

164; Димитров 1962; Тодорова 1986, 201), в крайщата на гръдната част, при ушите или на някое друго място. Изключение прави само фигурката от см. Голямо Делчево, ко­ято е пробита в средата на главата (Фиг. I. 19).

- Значителна част от фигурките носят явни следи на недовършеност или небреж­но изпълнение - разделяне само на две час­ти (Фиг. I. 7); съвсем плтки врязвания (Фиг. I. 4, 6, 11, 14); несиметрични части (Фиг. I. 1, 10, 13); неизгладени детайли. Посочени-те особености, както и възстановката на производствения процес (Ангелов 1961), подсказват, че при вид I става дума за недо-вършени, намиращи се в различии стадии на изработка, фигурки. Въпреки това поне част от тях са били използвани. Известии са фигурки с явно незавършен вид, върху кои-то твърде дилетантски е означен половият триъгълник (Фиг. I. 15-18), което показва, че явно са били бракувани от производителя, а новият им притежател се е опитал да нанесе върху тях най-съществения иконографски белег. За употребата на недовършени фи­гурки говори и неорнаментираният идол от см. Голямо Делчево с пробита дупка за окачване.

Твърде вероятно е и някои от другите фигурки от този вид (особено намиращите се в по-напреднал стадий на обработка) да са били използвани. Тези факти ми дават ос­нование все пак да ги включа в настоящата типологическа схема. Вид II. Фигурки, вър­ху коремокрайника на конто е означен само половият триъгълник, без допълнителна украса около него. Разликата мужду фигур­ките от подвид 1.1 и тези от вид II се състои в цялостното им оформление. Докато при вид 1.1 освен половия триъгълник върху цялата фигурка няма други обозначения, а самият той е нанесен много небрежно, то тези от вид II са добре оформени, с обозна-чени детайли по главата и дупки в крайща­та на гръдната част. На гърба е отбелязана поясната линия и линията, разграничава-ща краката (при подвид 11.2). В зависимост от това, дали краката са разграничен!! един от друг с отвесна врязана линия или не, различавам два подвида: 11.1 - с компактен коремокрайник (Фиг. III. 1-2). 11.2 - с разг­

отбелязани колена, глезени, стъпала (Фиг. III-V). Много често половият триъгълник е подчертан и с редица от вдлъбнатинки - един ред при горната му линия и един до три реда под двете долни линии. Тялото и главата също са по-детайлно представени. С помощта на вдлъбнатинки са обозначе-ни още адамовата ябълка, гърдите, пъпът. В някои случаи анатомичните детайли са представени чрез комбинация от врязани линии и вдлъбнатинки (Фиг. IV. 1, 5, 6, 8; V. I, 5, 6, 7, 9) или само с врязани линии (Фиг. IV. 2, 7, 9). При най-добре изработените фи­гурки е направен опит и за релефно преда-ване на отделните части на тялото (Фиг. V. 3, 9). Главата е добре оформена. Най-често тя е четириъгълна, петоъгълна или шесто-ъгълна, с по 3-4 дупки на мястото на ушите, с две вдлъбнатинки за очите, а устата е мар-кирана с резка и 3-4 вдлъбнатинки под нея. В отдел ни случаи е оформен и носът като релефна линия, получена при пресичането на две плоскости. Някои фигурки имат мед-ни украшения (Фиг. IV. 2, 3; V. 9). Според начина на представяне на краката разде-лям вид III на три подвида: III.1 - с компак­тен коремокрайник (Фиг. III. 3-7). III.2 - с разграничени крака (Фиг. IV). 111.3 - с раз-делени, добре оформени крака (ФигЛА). Вид III е най-многоброен и обхваща повече от половината (67%) от всички известии плос­ки костени идоли. Фигурките от този вид се появяват през втората фаза на късния ене­олит. Истински разцвет обаче те получават в края на тази епоха. Към последната, III фаза на късния енеолит се отнасят 71% от стратифицираните фигурки от вид III (Гра­фика I). През този период те представляват 78. % от всички завършени фигурки. Разп-ространени са в ареала на културата Варна и в комплекса КГК VI, като са най-харак-терни за Североизточна България, където се концентрират 66% от тях (Графика II). В този район те представляват 86% от всички завършени плоски костени идоли. От аре­ала на култура Криводол-Сълкуца досега е известен само един идол от този вид (под­вид III.3), който се отнася към финала на енеолита.

Отделните подвидове имат следното развитие:

Подвид III.1 e най-малоброен - само 6 броя (8%). Една фигурка e от последния хо-ризонт на селищна могила Хотница (Елен-ски 1997, табл. III. 1), а останалите са от Ру-сенската селищна могила, I—IX хоризонт и се отнасят към края на втора и към трета фаза на късния енеолит (Фиг. III. 3-7). От същата могила произхожда и една фигурка от тип II.1 (Фиг. III. 1). Може да се приеме, че представянето на краката компактно, без разграничителна линия между тях, e локална особеност за Русенската селищна могила.

Подвид III.2 e най-масово разпространен (53% от вид III). Среща се през II и III фаза на късния енеолит (Графика I). Прави впе­чатление, че през II фаза освен че фигурките са по-малобройни, са и по-бедно орнаменти-рани отколкото тези от последния етап на енеолита. Появяват се и медни украшения върху някои фигурки (Фиг. IV. 2, 3).

Подвид III.3 също e масово разпростра­нен (39% от вид III). Появява се през втора фаза на късния енеолит (фигурката от Смя-дово- Попов 1992, 24-25), но e характерен за последната му фаза. Най-масово e разпрост­ранен в Североизточна България, където са открити 78% от фигурките от този вид. Въп-росните идоли са много добре изработени, с релефно предавяне на някои детайли (Фиг.

V. 3, 9) и богата орнаментация. Някои от фигурките имат медни накити (ФигЛЛ 9).

IV вид. При него коремокрайникът e ор-наментиран с врязани линии (ФигЛ/1). Ор-наментът не служи за обозначване на части на човешкото тяло, а има самостоятелно значение. Срещат се фигурки както с ком­пактен коремокрайник (ФигЛЧ. 1-4, 7, 11, 13) така и с разделени крака (ФигЛЧ. 6, 9, 10, 12, 14). За разлика от видовете II и III при вид IV са налице по-съществени раз­личия в оформянето на коремокрайника, позволявши обособяването на два подвида: IVI. Коремокрайникът e листовиден, заос­трен в долната си част и покрит с групи от успоредни линии, пресичащи се под разли­чен ъгъл. Половият триъгълник обикнове-но e очертан от две успоредни линии (Фиг.

Накрая ще се спра накратко върху иде-ята, въплътена в плоските костени фигур­ки. Както вече бе константирано, те са само част от една значително по-голяма група, включваща мраморните статуетки, плос­ките златни фигурки и глинените седнали женски статуетки. Всички те имат обща иконография, най-важният елемент в която е подчертаването на женските полови беле­зи и преди всичко на половия триъгълник. Това дава основание групата да се свърже с богинята майка, символ на плодородието. Широкото разпространение на фигурките от тази група, изработването им от различ­ии материали, включително и злато, показ­ва голямото значение, което въплътената в тях идея е и мала за населен ието от ареала на културния комплекс Коджадермен-Гумел-ница-Караново VI и дава основанение да се приеме, че те изобразяват тяхното основно божество. Изработването на статуетките от различен материал е свързано с различно-то им предназначение. Докато глинените и мраморни статуетки най-вероятно са били поставяни в жилищата като семейни и ро-дови светини, то плоските костени фигурки са били използвани като лични покровите­ли. Изглежда, че култът към това божество е бил значително по-разпространен в кул­тура Коджадермен-Гумелница-Караново VI отколкото в Криводол-Салкуца-Бубани хум 1а, където най-вероятно фигурките от тази група се появяват под влияние на кул­турния комплекс KГKVI.