Rasho Rashev Introduction Рашо Рашев Увод н и дум и Christina Angelova, Mark. Stefanovich Henrieta Todorova Христина Ангелова, Марк Стефанович Хенриета Тодорова Кратка биография
Варненско езеро. -В: Кратка енциклопедия "Тракийска древност"
Изтегляне 9.05 Mb.
|
1993 Варненско езеро. -В: Кратка енциклопедия "Тракийска древност", София 1993, 58. Дуранкулак. -В: Кратка енциклопедия "Тракийска древност", София 1993, 91. Der ethnokulturelle Inhalt des Ubergangs vom Aneolithikum zur Frühbonzezeit Bulgariens. Pulpudeva 6, Sofia 1995, 165-177. (Съавтор П. Георгиева) Die Protobronzezeit auf der Balkanhalbinsel. -In: Anatolia and the Balkans, Leiden, 1993, 307-318. (Anatolica 19) Les Balkans orientaux. -In : Editor J. Kozlovski, Atlas du Néolithique Européen 1, Liege, 61-111. (Съавтори Я. Бояджиев и Т. Димов). Klima und Strandverschiebungen im Postglazial Bulgariens. -In: Thefourth Millennium B.C. Proceedings
Най-ранните търговски контакти на Северозападното Причерноморие. Добруджа 10 [за 1993], 1994, 10-20. Основни етапи в развитието на най-ранната металургия. -В: Проблема на най-ранната металургия. Сборник апатии, София 1994, 5-13. (Трудове на Минно-геоложкия университет 4) Уводна статия. -В: Проблеми на най-ранната металургия: Сборник статии. София 1994, {Трудове на Минно-геоложкия университет 4) (Съавтор П. Попов) Разкопки на Големия остров в Дуранкулашкото езеро (енеолит, античност). АОР за 1993 г., XXXVII Национална конференция по археология, Велико Търново 1994, 15-17.
Bemerkung zum frühen Handelsverkher während des Neolithikums und Chalkolithikum im westlichen Schwarzmeerraum. -In: Handel, Tausch und Verkehr im bronze- und früh eisenzeitlichen Südosteuropa. Südosteuropa-Schriften 17, Prähistorische Archäologie in Südosteuropa 11 (Ed. B. Hansel), München - Berlin 1995, 53-65. Die Entwicklung des neolithischen bis frühbronzezeitlichen Siedlungswesens in Bulgarien. -In: Settlement Patterns between the Alps and the Black Sea 5th to 2th Millenium ВС. Mem. Mus. Civ. Stor. Nationcde, Verona (II a Ser). Sezione Scient .dell Uomo 4, Verona 1995, 45-50. The Neolithic, Eneolithic and Transitional Period in Bulgarian Prehistory. -In: Prehistoric Bulgaria. (Eds. D. Bailey, I. Panayotov), Madison, Wisconsin 1995, 79-98. (Monographs in World Archaeology № 22) 1996 Археологически разкопки на енеолитната селищна могила "Големия остров" в Дуранкулашкото езеро. АОР за 1995 г., XXXIX Национална конференция по Археология, София 1996, 19-21. 1997 X. KouKoùÀq-XpuoavOàKi], H. Todorova, I. AoAôqç, J. Bojadziev, I. Vajsov, M. BàÀÀct. npopaxcovoq- Topolnica. NeoÀiOïKÔç otKiopôç EAAqvoßouAyapiKcov ouvôpcov). То АруагоХоугко Еруо ащ Маке-
Kuleff (Sofia). Prehistoric copper in Bulgaria. Its composition and provenance, Eurasia antiqua 3, (Berlin) 1997, 41-180.
Der balkano-anatolische Kulturberich vom Neolithikum bis zur Bronzezeit. Stand der Forschung. -In: James Harvey Gaul in Memoriam. Edts M. Stefanovich, H. Todorova, H. Hauptmann, Sofia 1998, 27-53. (In the Steps of J. H. Gaul 1) Probleme der Umwelt der Prähistorischen Kulturen zwischen 7000 und 100 v. Chr. -In: Das Karpatenbecken und die Osteuropäische Steppe. Noynadenwanderangen und Kulturtausch in den vorchristlichen Metallzeiten (4000 - 500 v. Chr.) Edits. B. Hansel, J. Machnik. Südosteuropa-Schriften 29, Prähistorische Archäologie in Südosteuropa 12, München - Rahden/Westf. 65-70.
Die Anfänge der Mettallurgie an der Westlichenschwarzmeerküste. -In: The Begining of Metallurgy. (Eds. A. Hauptmann, E. Pernicka, T. Rhein, Ü. Xalçin), Der Anschnitt 9, Bohum 1999, 237-246. 2000 Die Spondylusproblematik heute. -In: Kranovo III, Beiträge zum Neolithikum Südosteuropas. (Eds. S. Hiler, V. Nikolov) Wien 2000, 415-422. 2002 Die äneolithische Sozialstruktur auf Grund der Angaben des Gräberfeldes von Durankulak. (coautor К. Dimitrov). -In: The prehistoric research in Greece and ist Perspectives.Theoretical and Methodical Considérations. Proceeding of International Symposium in the Memory of D.R. Theocharis. Thessaloniki-Kastoria 1998, Thessaloniki 2002, 373-384. 2003 Neue Angaben zur Neolithisierung der Balkanhalbinsel. -In: Morgenrot der Kulturen. Frühe Etappen der Menschheitsgeschichte in Mittel- und Südosteuropa. Festschrift Nándor Kalicz, Budapest 2003, 83-88. 2004 Die teifgreifenede ökologische Krise des 4 Jahrtausends. -In: Von Domica bis Drama. Gedenkschrift für Jan Lichardus. Hrsg. V. Nikolov, K. Bäcvarov, Sofia 2004, 107-116. "Urgeschichte" und nationale Ideologien? Dialogues d'histoire ancienne 30/1, Besançone-Cedex 2004, 105-110. 2005 В. Weninger, Е. Alram-Stern, Е. Bauer, L. Clare, U. Danzeglocke, O.Jöris, K. Kubatzki, G. Rollef-son, H. Todorova, Die Neolithisierung von Südosteuropa als mögliche Folge des abrupten Klimawandels 8220 cal.ВС. -In: Klimaveränderung und Kulturwandel in neolithischen Gesellschaften Mitteleuropas, 6700-2200 v. Ch. Mainz 2005, 75-118. Современные исследования археометаллургии Болгарии (coauthor К. Димитров), Российская археология 4, 2005, 6-12 Археологически разкопки на селищната могила на Големия остров в Дуранкулашкото езеро. АОР за 2004 г.: XLIV Иационална конференция па Археология, София 2005, 45-46. 2006 Zwei gravierende ökologische Krisen in der Postgatialzeit. -In: Studies in Honor of Hayat Erkanal. Cultural Reflections, Hayat Erkanal'a Armagan: Kültürelerin Yansimasi, Istanbul 2006, 731-738. B. Weninger, E. Alram-Stern, E. Bauer, L. Clare, U. Danzeglocke, O. Jöris, C. Kubatzki, G. Rollef-son, H. Todorova, T. van Andel. Climate forcing due to the 8200 cal yr BP event observed at Early Neolithic sites in the eastern Mediterranean. Quaternary Research 66, 2006, 401-420.
Strymon in der Urgeschichte. -In: The Struma/Strymon River Valley in Prehistory. Proceedings of the International Symposium "Strymon Praehistoricus", 27.09-01.10. 2004, Kjustendil-Blagoevgrad (Bulgaria) - Serres-Amphipolis (Greece) (Eds. H. Todorova, M. Stefanovich, G. Ivanov). In the Steps of J. H. Gaul 2, Sofia 2007, v-viii. Die paleoklimatische Entwicklung in VI I—I Jt. vor Chr. -In: The Struma/Strymon River Valley in Prehistory. Proceedings of the International Symposium "Strymon Praehistoricus", 27.09.- 01.10.2004, Kjustendil-Blagoevgrad (Bulgaria) - Serres-Amphipolis (Greece) (Eds. H. Todorova, M. Stefanovich, G. Ivanov). In the Steps of J. H. Gaul 2, Sofia 2007, 1-6. B. Weninger, E. Alram-Stern, E. Bauer, L. Clare, U. Danzeglocke, O. Jöris, C. Kubatzki, G. Rollef-son, H. Todorova, T. van Andel. Abrupt Climate Forcing observed at Early Neolithic sites in South-East Europe and the Near East. -In: The Struma/Strymon River Valley in the Prehistory. Proceedings of the International Symposium "Strymon Praehistoricus", 27.09.- 01.10.2004, Kjustendil-Blagoevgrad (Bulgaria) - Serres-Amphipolis (Greece) (Eds. H. Todorova, M. Stefanovich, G. Ivanov). In /he Steps of J. H. Gaul 2, Sofia 2007, 7-27. Ch. Koukouli-Chrysanthaki, H. Todorova, I. Aslanis, I. Vajsov, M. Valla. Promachon-Topolnica. A Greek-Bulgarian Archaeological Project. -In: The Struma/Strymon River Valley in Prehistory. Proceedings of the International Symposium "Strymon Praehistoricus", 28.09.-01.10 2004, Kjustendil-Blagoevgrad (Bulgaria) - Serres-Amphipolis (Greece) (Eds. H. Todorova, M. Stefanovich, G. Ivanov). In the Steps of J. H. Gaul 2, Sofia 2007, 43-78. под печат "Праистория на България" -In: Българска енциклопедия, Ново издание. Meereseustatik, Klimaschwankungen und archäologische Befunde in den letzten 7000 Jahren v. Chr. Symposium Thracia Pontica 7. Sozopol. Überregionale Kulturkomplexe in der Urgeschichte des Unterdonauraumes, Constanta. Елинистически пещерен храм в Дуранкулак - свещена територия на богинята Кибела в хората на гръцката колония Калатис, Bulgaria Pontica 7-8. XXXV111_ IV. РЕЦЕНЗИИ НА КНИГИ 1978 Vulpe, A. Die Äxte und Beile in Rumänien II. Prähist. Bronzefunde IX/5, München 1975, 97 p. 63 Tai". Germania 56/2, 1978, 562-564. 1979 Иванов, И. С. Съкровищата па Варненския халколитеп некропол: Албум. София 1978. Векове 2 1979, 82-85. 1980 Иванов, И. С. Съкровищата на Варненския халколитен некропол: Албум. София 1978. Germania 58/1-2, 1980, 169-174. 1981 Nlmericky коп Moravskej malovanejkeramiky (Problemy deskripcie v archeologii). Brno 1977. Археология 23/4, 1981, 61-63. (съавтор С. Сахно) 1985 Bakalakis, G., A. Sakellariou. Paradimi. Mainz-Rhein, Philipp von Zabern 1981. 85 р. (Heidelberger Akademie der Wissenschaften. Internationale Kommission für die Erforschung der Vorgeschichte des Balkans, Monographien 2). Germania 63/1, 1985, 171-173. Korfmann, M. Demircihüyük. I, Mainz 1983. Археология 27/3, 1985, 56-57. Nf.ustupny, E. Demografie pravkych pohrebist, Praha 1983. Археология 27/4, 1985, 56-57. Südosteuroi'a zwischen 1600 und 1000 v.Chr.: Prähistorische Archäologie in Südosleuropa 1. (Ed. B. Hansel), Bad Bramsted 1982, 408 p. (Südosteuropa Jahrbuch 13). Germania 63/1, 1985, 194-197. 1987 Mapkf.bhm, В. И. Близкое и далекое. Кишинев 1985. 45 с. текст на молдовски, руски и английски, 207, цв. ил. Археология 29/1, 1987, 42-43. Млгкевич, В. И. Позднетриполъские племена Северной Молдавии. Кишинев 1984. Археология 29/4, 1987, 64-65. hauptmann, н. Die deutschen Ausgrabungen auf der Otzaki-Magula in Thessalien 3: Das späte Neolithikum und das Chalkolilhikum. Bonn 1981. (Beiträge zur ur- und früfgeschichllichen Archäologie des MilteImeer-Kulturraumes, 21). Сб. Добруджа 4, 1987, 127-132. hauptmann, H. Die deutschen Ausgrabungen auf der Otzaki-Magula in Thessalien. 3: Das späte Neolithikum und das Chalkolithikum. Bonn 1981. (Beiträge zur ur- und frühgeschichtlichen Archäologie des Mittelmeer-Kulturraumes, 21). Germania 65, 1987, 465-467. loning, J. Eine Siedlung der millelneolithischen Gruppe Bischkeim in Schernau. Ldkr. Kitzingen, Kallmünz 1981. Археология 29/2, 1987, 42-43. LCning, J. Eine Siedlung der mittelneolithischen Gruppe Bischheim in Schernau. Ldkr. Kitzingen, Kallmünz 1981. Germania 65, 1987, 463-465. Milojck':, V, Zumbusch, V. Die deutschen Ausgrabungen auf der Otzaki-Magula in Thessalien 1. Das frühe Neolithikum. Bonn 1981. (Beiträge zur ur- und frühgeschichtlichen Archäologie des Miltelmeer-Kulturraumes, 21). Germania 65, 1987, 465-467. 1988 Ото, Б. Украсената керамика на културите Сескло и Димини в Тесалия. Майнц 1985, 180 с, 59, табл. Археология 30/4, 1988, 52-53. Dragomir, I. Eneolotic.ul din Sud-Estul Románie: Aspectul cultural Stoicani-Aldeni. Bucure§ti 1983. 183 р., 38 Abb., 4 pl. (Biblioteca de archeologie, 42). Germania 66/1, 1988, 185-186. Отто, В. Die verzierte Keramik der Sesklo- und Diminikultur Thessaliens. Mainz 1985. 180 р., 28 Abb., 59. Taf, 1 Farbtaf. Germania 66/2, 1988, 544-546.
48). Сб. Добруджа 6, 1989, 176-178. Patay, Р. Kupfer zeitliche Meissel, Beile und Axte in Ungarn. Prähistorische Bronzefunde IX/15München 1984. 119 р., 67 Taf. Germania 67/1, 1989, 198-200.
Archäologie 16. Germania 76, 1998. Zeravica, Z. Äxte und Beile aus Dalmatien und anderen Teilen Kroatiens, Montenegro, Bosnien und Herzegovina. Prähistorische Bronzefunde IX/18, Stuttgart 1993. Germania 76, 1998. 2002 Schubert, H. Die bemahlte Keramik des Frühneolithikums in Südosteuropa, Italien und Westanatolien. niernationale Archäologie 47, Verlag Marie Leiden GmbH, Rahden/Westfalen 1999. 260 Seiten Text, Literaturverzeichniss, Abbildungsnachvveis, Radiokarbondaten und 170 Tafeln mit Karten. Germania 80, 2002, 671-675. 2007 GOVEDARICA В., Zepterträger - Herrscher der Steppen.Die frühen Ockergräber des älteren Äneolithikums im karpalenbalkanischen Gebiet und im Steppenraum Südost- und Osteuropas. (Hrsg. H. Hauptmann). Heidelberger Akademie der Wissenschaften, Internationale Interakademische Komission für Erforschung der Vorgeschichte des Balkans. Monographien Bd. VI, Philipp von Zabern, Mainz a/R 2004. Археология (София) V. РЕЦЕНЗИИ НА ДОКТОРСКИ ДИСЕРТАЦИИ 1977 Пернпчева, Лиляна. Жилищата през неолита и халколита в българските земи. Науч. ръков. Г. И. Георгиев. (Рец. А. Милчев и X. Тодорова). София 1977. 377 с. с табл. и диагр. 1978 Бонев, Александър. Късната бронзова епоха в българските земи по археологически данни. Науч. ръков. Г. И. Георгиев. (Рец. А. Фол и X. Тодорова). София 1978. Текст 364 с. Прил. 1: Ал-бум - 42 с; Прил. 2: Каталог на находките - 76 с. 1979 Хан Ван Кхан. Технология, форма и орнамент на керамиката през халколита в Североизточна България. Науч. ръков. Г. Георгиев. (Рец. А. Милчев и X. Тодорова). София 1979. 211 с. 1981 Василев, Васил. Изследване на фауната от селищната могила Овчарово. (Рец. С. Иванов и X. Тодорова). София 1981, 189 с. Иванов, Тотьо. Характер на погребалните обреди и култ през неолита и халколита в България. (Рец. X. Тодорова и А. Радунчева). София 1981, 281 с. Нпколов, Богдан. Развитие на халколитните култури в Западна България. Науч. ръководител Г. Георгиев. (Рец. X. Тодорова и А. Радунчева). София 1981. 181 с. 1986 Лещаков, Красимир. Класификация, типилогия и развитие на керамиката от ранната бронзова епоха. (Рец. X. Тодорова, А. Радунчева). София 1986. 297 с, Каталог 137 с. 1988 Орачев, Атанас. Трация Понтика. (Рец. X. Тодорова, М. Тачева). София, 1988. 640 с. в 2 тома. 1991 Станев, Петър. Неолитни култури в басейна на р. Янтра. (Рец. X. Тодорова, И. Гацов). София 1991. Текст 210 с, Каталог 150 с. 1994 Куловл, Малгожлтл. Къснонеолитна рисувана керамика от долината на средна Струма. Науч. ръков. Я. Козловски (Рец. Я. Круг, Б. Гинтер и X. Тодорова). Краков 1994. 211 с. 1995 Илчевл, Вълкл. Преходният период от каменномедната към бронзовата епоха по материали от Централна Северна България. (Рец. X. Тодорова и А. Радунчева). София 1995. 236 с. текст, 164 с. каталог. 1998 Попов, Володя. Неолитни и енеолитни селища по поречието на река Русенски Лом. (Рец. X. Тодорова и С. Чохаджиев). София 1998. 186 с. 2004 Петговл, Виктория. Керамичен комплекс на културата Караново VI в Тракия. (Рец. X. Тодорова, Я. Бояджиев). София 2004. 255 с. текст, 133 табла, 14 типологически таблици. 2005 Христова, Таня. Културни модели през бронзовата епоха в Северна България (Рец. X. Тодорова, С. Александров). София 2005. 252 с. текст, 70 табл. Славчев, Владимир. Контактите между Северозападното Черноморие, Добруджа и горско-степ-ната зона на Източна Европа през прехода от ранен към късен енеолит (по данни на керамиката) (Рец. X. Тодорова, Я. Бояджиев). София 2005. 190 с. текст, 25 табл. 2006 Костова, Кристина. Свещени места и ритуалпи структура от бронзовата епоха вДревна Тракия (III-II хил.пр.Хр.). Типология и проблеми на интерпретацията. (рец. X. Тодорова, С. Александров). София 2006. 310 с. текст, 123 с. приложения, 40 с. илюстрации. 2007 Иванов, Георги. Погребалните практики през Къснта бронзова епоха в Цептралните Балкани. (рец. X. Тодорова, И. Панайотов). София 2007. 180 с. текст, 42 с. каталог, 90 с. табла. VI. Рецензии на дисертации за доктор на науките (Dr. hábil.) 1986 Божиловл, Елислветл (д-р б.н.). Палеоекологически условия и промени в растителността в Източна и Югозападна България през последимте 15 000 години. (Рец. X. Тодорова, В. Велчев, И. Райкински). София 1986. 1998 Николов, Влс.ил (д-р и.н.). Неолитната керамика в Тракия. (Рец. X. Тодорова, А. Радунчева, Л. Перничева). София 1998. 1999 Стефанович, Марк (д-р и.н.). Археология, етничност и социална праистория. (Рец. А. Фол, X. Тодорова, М. Гарашанин). София 1999. 2006 Глцов, Иван (д-р и.н.). Праисторически каменни ансамбли от Източна Тракия и ареала на Мра-морно море през VII-VI хил.пр.Хр. (Рец. X. Тодорова, X. Парцингер, Я. Бояджиев). София 2006. VII. РЕЦЕНЗИИ НАХАБИЛИТЛЦИИ 1980 Кънчев, Кънчо (за ст. н. с. II степей). Рец. А. Фол, X. Тодорова. 1984 Николов, Богдан (за ст. н. с. II степей). Рец. X. Тодорова, А. Радунчева. 1989 Николов, Влс.ил (за ст. н. с. II степей). Рец. X. Тодорова, Б. Николов. 1992 Глцов, Иван (за ст. н. с. II степей). Рец. X. Тодорова, В. Николов. 1993 Перничева, Лиляпа (за ст. н. с. II степей). Рец. X. Тодорова, В. Николов. 1997 Лещлков, Красимир (за доцент в СУ). Рец. X. Тодорова, И. Панайотов Чохлджиев, Стефан (за доцент в ВТУ). Рец. X. Тодорова, Л. Перничева. 2000
Илчева, ВЪЛКА (за ст. н. с. II степей). Рец. X. Тодорова, И. Панайотов. 2003
ГЮРОВА, Мария (за ст. н. с. II степен). Рец. X. Тодорова и К. Кънчев. Гоцев, Алексей (за ст. н. с. II степен). Рец. X. Тодорова и С. Александров. VIII. НАУЧНО РЪКОВОДСТВО НА ДОКТОРАНТУРИ НгУЕН, Ван Бин (1983-1986). Дисертация на тема: Методика на изследването на късноплеисто- ценски и раннохолоценски ансамбли от кремъчни артефакти. София 1986. Бояджиев, Явор (1983-1987). Дисертация на тема: Абсолютна хронология на неолитпите и енеолитните култури от територията на България. София 1987. ГЕОРГИ ЕВА, Петя (1983-1986). Дисертация на тема: Етнокултурни промени през Преходния период от енеолита към бронзовата епоха в Северна България. София 1986. Чохаджиев, Стефан (1987-1989). Дисертация на тема: Периодизация и синхронизация на ранния енеолит от басейна нар. Струма. София 1990. ДИМИТРОВ, Калин (1997-2006). Дисертация на тема: Развитие на най-ранното медиа металур- гия в западния Черноморски ареал, V-IVхил.пр.Хр. София 2007. IX. РЕДАКТОРСТВО И СЪРЕДАКТОРСТВО Археологически открития и разкопки: Доклада от ежегодните Национални конференции по археология 1989-1991 г. Отг. редактор. Интердисциплинарни изследвания. АИМ-БАН, София, Отг. редактор 1978-1987 г . Проблеми на най-ранната металургия: Сборник статии. София 1994. (Трудове на Минно-геолож-кия университет 4). Съредактор с П. Попов. Овчарово. София, БАН 1983. (Разкопки и проученная 8). Отг. редактор. Разкопки и проучваиия. София, БАН. Член на ред. колегията на пореднцата 1985-1993 г. Studia Praehislorica /Списание/. София, БАН. Член на ред. колегията от 1980-1986 г; отг. редактор 1986-2000 г. Сборник Добруджа (Списание). Добрич - Силистра. Член на ред. колегията 1984-2000. In the Steps ofJ.H. Gaul (Томове 1-2, 1998-2007. Отг. редактори M. Stefanovich, H. Todorova). Дуранкулак 1: Ранносредповековни обекти. София 1989. Отг. редактор. Durankulak II, Teile 1 und 2, Sofia 2002, Отг. редактор. Durankulak III, Sofia 2007, Orr. редактор (под печат). Durankulak IV, Късната бронзова епоха. Отг. редактор (в подготовка). X. ЗА НЕЯ: Vajsova-Simeonova, Henrieta. In: Encyclopédie Manual for Prehistoric and Early Historie Europe II, Editor J. Filip. Prague 1968, 1562. Todorova, Henrieta (Simeonova). In: Encyclopédie Manual for Prehistoric and Early Historie Europe III -adendo, Edits.J. Filip andj. Hrala. Prague 1998, 339. Тодорова-Вайсова, Хенриета. -В: П. Чолов, (Ed.). Български исшорици: Биографично-оиблиог- рафски справочник. София 1981, 386. В. Николов, Юбилей на проф. д-р и. н. Хенриета Тодорова, Археология 44/1, 2003, 67-68. Изследвания в чест на ст.н.с. I, д.и.н. Хенриета Тодорова. Festschrift für Prof. Dr. hábil. H. Todorova. Dobrudja 21. 2003, Varna 2004.
Списък на съкращенията Tabula Gratulatori Dr. Daniela Agre (Sofia) Dr. Docka Aladzova (Sofia) Dr. Zivko Aladzov (Sofìa) Prof. Dr. Eva Alram (Wien) Christina Angelova (Sozopol) Dr. Ilka Angelova (Targovishte) Prof. Dr. Stefka Angelova (Sofia) Smaragda Arvanitidu (Thessaloniki) Dr. Joanis Aslanis (Athen) Bogdan Athanassov (Sofia) Dr. Tiberius Bader (Hochdorf) Aneta Bakämska (Pernik) Prof. Dr. Ester Banfy (Budapest) Dr. Helmut Becker (Beuerberg) Prof. Dr. Friedrich Begemann (Mainz) Ing. Kiril Belovski (Sofìa) Prof. Dr. Önder Bilgi (Istanbul) Dr. Cvetana Boeva (Sofia) Diana Borisova (Dobric) Dr. Anelia Bozkova (Sofia) Dr. Bistra Bozkova (Sofìa) Dr. Alla Bujskich (Kiev) Dr. Gerda von Bülov (Frankfurt) Cecka Caneva (Sofia) Dr. Eugen Com§a (Bucare§ti) Boryana MacCongail (Plovdiv) Dr. Maria Cicikova (Sofia) Prof. Dr. Falko Daini (Mainz) Valentin Debocicki (Kjustendil) Dr. Petär Delev (Sofia) Dr. Jean-Paul Demoul (Paris) Prof. Dr. Bozidar Dimitrov (Sofia) Todor Dimov (Dobric) Petar Dimitrov (Sozopol) Prof. Dr. Ludmila Donceva (Sofia) Dr. Rajna Draganova (Sofia) Veselin Draganov (Sofia) Tamara and Ludger Eckey (Berlin) Prof. Dr. Armagan Erkanal (Ankara) Prof. Dr. Hayat Erkanal (Ankara) Prof. Dr. Nikos Eustatiu (Thessaloniki) Dr. Mariana Filipova-Marinova (Vania) Dr. Valeria Fol (Sofia) Dr. Herwig Friesinger (Wien) Dr. Gudrun Fuchs-Gomulka (Berlin) Prof. Dr. Kostas Galis (Komotini) Dr. Petja Georgieva (Sofia) Dr. Diana Gergova (Sofia) Prof. Dr. Ludmil Getov (Sofia) Dr. Maria Gjurova (Sofia) Akad. Prof. Vasil Gjuselev (Sofia) Dr. Alexej Gotsev (Sofia) Akad. Prof. Dr. Evgeni Golubinski Prof. Dr. D.V. Grammenos (Thessaloniki) Dr. Alix Häusel (Berlin) Prof. Dr. Bernhard Hansel (Berlin) Prof. Dr. Svend Hansen (Berlin) Prof. Dr. Andreas Hauptmann (Bochum) Prof. Dr. Joachim Herrmann (Ferch) Prof. Dr. Stefan Hiller (Salzburg) Prof. Dr. Albrecht Hofmann (Mainz) Dr. Ursula Höckmann (Mainz) Dr. Tanja Hristova (Sofia) Dr. Stoilka Ignatova (Pazardjik) Dr. Välka liceva (Veliко Tärnovo) Dr. Pavlina Ilieva (Sofia) Dr. Stefanka Ivanova (Sofia) Prof. Dr. Albrecht Jockenhövel (Münster) Prof. Dr. Kiril Jordanov (Sofia) Prof. Dr. Jordanka Jurukova (Sofia) Dr. Gergana Kabakcieva (Sofia) Dr. Zoja Kalmar (Cluj-Napoca) Petär Kalcev (Stara Zagora) Prof. Dr. Nandor Kalicz (Budapest) Prof. Dr. Känco Kàncev (Sofia) Tatjana Känceva (Nova Zagora) Prof. Dr. Ivan Karayotov (Burgas) Dr. Evelina Kelbeceva (Blagoevgrad) Dr. Imma Kilian-Dirlmeier (Mainz) Gergana Kleinecke (Wien) Tamara Korioth-Eckey (Berlin) Akad. Prof. Dr. Konstantin Kosev (Sofìa) Dr. Chaido Koukouli-Chryssanthaki (Kavala) Dr. Alexandra Krenn-Leeb (Wien) Prof. Dr. Ivelin Kulev (Sofia) Dr. Ilija Kulov (Blagoevgrd) Dr. Georgi Kuzmanov (Sofia) Katja Langamer (Plovdiv) Jeana Lazarova (Sofia) Prof. Dr. George Lazarovici (Cluj-Napoca) Dr. Krasimir Lestakov (Sofia) Dr. Clemens Lichter (Istanbul) Dr. Marina Ljakova (Essen) Prof. Dr. Jens Lüning (Frankfürt) Dr. Magda Mantu-Lasarovici (Cluj) Prof. Dr. Josef Maran (Heidelberg) Velicka Mazanova (Pazardzik) Dr. Katja Melamed (Sofia) Dr. Alexandar Mintshcev (Varna) Rosica Miteva (Shunten) Dr. Michael Müller-Karpe (Mainz) Veselina Naceva (Sofia) Evgenia Najdenova (Orjachovo) Dr. Iren Nasteva (Skopie) Dr. Georgi Nechrisov (Sofia) Prof. Dr. Vasil Nikolov (Sofia) Dr. Lazar Ninov (Sofia) Dr. Iskra and Christo Nokovi (Sofia) Prof. Dr. Maria Novotná (Bratislava) Prof. Dr. Manfred Oppermann (Halle) Aich. Ivanka Oraceva (Sofia) Dr. Atañas Oracev (Sofia) Prof. Dr. Dintitar Ovcarov (Sofia) Dr. Ivan Panajotov (Sofia) Prof. Dr. Angeliki Papasteriou (Thessaloniki) Prof. Dr. Hermann Parzinger (Berlin) Prof. Dr. Juraj Pavuk (Nitra) Dr. Liljana Pernicheva (Sofia) Prof. Dr. Ernst Pernicka (Stuttgart) Prof. Dr. Mircea Petrescu-Dimbovita (Ja§) Dr. Valentin Pletnjov (Varna) Dr. Ernst Pohl (Bonn) Prof. Dr. Kazimir Popkonstantinov (VTarnovo) Dr. Volodja Popov (Russe) Prof. Dr. Kaiin Porozanov (Sofia) Dr. Hans Quitta (Berlin) Dr. Kostadin Rabadziev (Sofia) Dr. Maria Reho (Sofia) Prof. Dr. Raso Rashev (Sofia) Dr. Knut Rassmann (Frankfurt) Prof. Dr. Pal Razski (Budapest) Dr. Karl-Friedrich Rittershofer (Frankfurt) Prof. Dr. Petre Roman (Bucurest) Dr. Boryana Rousseva (Sofia) Prof. Dr. Jakob Roodenberg (Leiden) Prof. Dr. Elisabeth Ruttkay (Wien) Prof. Dr. Wolfram Schier (Berlin) Prof. Dr. Helmut Schlichterle (Gaienhofen-Hemmenhofen) Dr. Siegrid Schmitt-Srecker (Mainz) Prof. Dr. Susanne Sievers (Frankfurt) Prof. Dr. Ulrich Sinn (Würzburg) Dr. Nikolaj Sirakov (Sofia) Dr. Svoboda Sirakova (Sofia) Dr. Vladimir Slavchev (Varna) Dr. Ivan Sotirov (Sofia) Dr. Petär Stanev (Veliko Tärnovo) Prof. Dr. Stanislav Stanilov (Sofia) Dr. Peter Stadler (Wien) Prof. Dr. Tanja Stefanovicovä (Bratislava) Dr. Angelika Stirn (Wiesbaden) Dr. Totko Stojanov (Sofia) Dr. Daniela Stoyanova (Sofia) Dr. Vladimir Stoev (Varna) Prof. Dr. Christian Strahm (Freiburg) Prof. Dr. NikolaTasic (Belgrade) Prof. Dr. BibaTerzan (Berlin) Prof. Dr. Spasimir Tonkov (Sofia) Prof. Dr. GerhartTrnka (Wien) Dr. Ludmil Vagalinski (Sofia) Dr. Margarita Vaklinova (Sofia) Dr. Magda Valla (Seres) Ing. Petär Välev (Sofia) Dr. Veselina Vandova (Kjustendil) Dr. Valentina Voi na (Konstanta) Prof. Dr. Alexandru Vulpe (Bucarest) Prof. Dr. Gerhard Weisgerber (Bochum) Dr. Joachim Weißhaar (Bonn) Prof. Dr. Bernhard Weninger (Köln) Prof. Dr. Nikos Xirotiris (Komotini) Prof. Dr. Kiril Yordanov (Sofia) Prof. Dr. Yordan Yordanov (Sofia) Dr. Valeri Yotov (Varna) Petär Zidarov (Tübingen) Dr. Radka Zlateva (Sofia) Prof. Dr. Andreas Zimmerman (Köln) Henrieta Todorova - friends and coleagues
1. Y. Boyadziev, H. Todorova and P. Georgieva (Durankulak, 1984) 2. V. Milojcict (Heidelberg) 3. I. Vajsov and V. Ilcheva (Poljanica, 1973) 4. Acad. A. Balevskif, Acad. D. Angelovf and H. Todorova (1980) 5. E.K. Chernysht and N.V. Skakun (Sofia (1974) 6. V.l. Markevicht (Kishinev) 7. H. Hauptmann (Heidelberg) 8. M. Özdogan (Istanbul) 9. K. Melamed (Durankulak, 1975) 10. J. Pavuk and 11. M. Chohadzievt (Gälälbnik, 1983) 12. K. Botov and H. Todorova (Durankulak, 1975) 13. D. Zlatarskit (Dulgopol, 1970) 14. L.Getov wich students (Kabyle, 1980) 15. I. Ivanovt (Goljamo Delchevo, 1969) 16. B. Nikolovt (Vratsa, 1978) 17. M. Avramova and H. Todorova (Durankulak, 1988) 18. J.-P. Demoul (Novi Sad, 1982) 19. A. Milchevj H. Todorova, M. Deyanova, Ph. Panayotov, J. Genova, V. Ljubenova, M. Tacheva (Yakimovo, 1960) 20. N. Kalicz, G. Georgievt and H. Todorova (Cologne, 1981) 21. P. Patay and M. Buchwaldek (Plovdiv-Sym-posium, 1978) 22. A. and H. Erkanal and H. Todorova (Ankara, 1986) 23. H. Quitta and H. Todorova (Plovdiv-Sympo-sium, 1978) 24. G. Georgiev,! B. Brucknerj M. Kunchevt (Plovdiv-Symposium, 1978) 25. P. Detevf (Plovdiv-Symposium, 1978) 26. S. Hiller and H. Todorova (1980) 27. H. Todorova, P. Delev and M. Dimitrovf (Stara Zagora, 1978) 28. H. Todorova and M. Cicikova (Plovdiv-Symposium, 1978) 29. M. Stefanovich (Blagoevgrad, 2000) 30. M. Reho (Sofia) 31. Ch. Koukouli-Chryssanthaki and G. Alexan-drovt (Karanovo, 1978) 32. H. Todorova and M. Pleslová (Velém, 1977) 33. V. Matsanova (Yunatsite, 2006) 34. V. Pavukovät (Plovdiv-Symposium, 1978) 35. S. Hansen (Pietrele, 2006) 36. E. Pernicka (Troia, 2007) 37. R. Katincharov.t B. Ottawey and E. Com§a (Strandza, 1978) 38. I. Machnik (Plovdiv-Symposium, 1978) 39. S. Pletneva, N.J. MerpertandJ. Herrmann (Sofia, 1976) 40. A. Hausier (Plovdiv-Symposium, 1978) 41. M. Novotnä and L. Fazani (Plovdiv-Symposium, 1978) 42. A. Aspes and B. Novotnyt (Plovdiv-Symposium, 1978) 43. Ch. Shtram (Durankulak, 1986) 44. A. Benact, M|. and Df. Garasanin (Plovdiv-Symposium, 1978) 45. H. Todorova and G. Schwarz (Lüneburger Heide, 1989) 46. M. Totev, N. Jordanova, Y. Youroukova, I. Shtereva (Poganovski Manastir, 2002) 47. E. Com§a (Plovdiv-Symposium, 1978) 48. M. Kanchevt (Nova Zagora 1982) 49. B. Rousseva (Sofia 2000) 50. T. Ivanovt (Razgrad 1980) 51. V Nesheva (Melnik, 2005) 52. D. Dimitrovt (Varna 1980 53. B. Hansel (Monkodonja, 2005) 54. V. Velkovt (1980) 55. B. Bozhkova (2005) 56. M. Chohadzievt (Pernik, 1982) 57. V. Fol (Sofia, 2006) 58. A. Stirn (Wiesbaden, 2006) 59. G. von Bülow (Karasura, 1989) 60. M. Lazarovt (Varna, 1989) 61. H. Müller-Karpe and H. Todorova (Bonn 1979) 62. N. Tasic (Lazise, 1980) 63. G. Lazarovici, I. Aslanis, F. Prendi and H. Todorova (Lazise, 1980) 64. O. Trogmayer, B. Hansel and H. Quitta (Plovdiv-Symposium, 1978) 65. M. Korfmannt (Plovdiv-Symposium, 1978) 66. P. Roman (Plovdiv-Symposium, 1978) 67. I. Motzenbäcker (Tachti, Georgia, 2005) 68. N. Kalizs and P. Raeski (Laase, 1980) 69. E. Shubertt (Lazise, 1980 70. B. Brucknert, E. Chernikh, I. Machnik, N. Xirotiris (Xanti, 198) 71. I. Lichaiclusf and E. Chernikh (1988) 72. G. Lazarovici and M. Mantu (Constanta, 2007) 73. M. Müller-Karpe (Mainz, 2005) 74. F. Begemann (Mainz, 1990) 75. K.-F. Rittershoffer (Frankurt, 2006) 76. F. Daim (Mainz, 2006) 77. H. Parzinger (Siberia, 2006) 78. O. Höckmann (Mainz, 2003) 79. I. Killian-Dierlmeier (Eberbach, 2006) 80. J. Maran (Heidelberg, 2006) 81. S. Sievers (Frankfurt, 2006) 82. M. Korkuti (Tirana, 2000) 83. T. Bader (Hemmingen, 2005) 84. W. Schier (Berlin, 2007) 85. N. Boroffka and S. Hansen (Berlin, 2007) 86. U. Höckmann (Mainz, 2007) 87. N. Benecke and K. Schmidt (Berlin, 2007) 88. R.-M. Gross (Mainz, 2007) 89. Z. Bonias (Berlin, 2005) 90. B. Govedarica (Berlin, 2007) 91. R. Krauß (2006) 92. K. Rassmann (Frankfurt, 2007) 93. A. Gruber and J. Müller (Berlin, 2007) 94. P. Biel (Berlin, 2007) 95. M. Özdogan (Berlin, 2007) 96. A. Hoffmann (Mainz, 2007) 97. Ö. Bilgi (Sinope, 2005) 98. M. Bantelheim (Berlin, 2006) 99. A. Vulpe (Berlin, 2007) 100. H. Todorova and A. Bonev (Kajmenska Chuka, 1994) 101. B. Athanassov (Lemnos, 2005) 102. D. Borisova (Dobrich, 2006) 103. T. Ignatova, I. Aslanis, S. and A. Chohadziev, Y. Boyadziev (Yunacite, 2006) 104. K. Yordanov (Sofia, 2007) 105. I. Kulov, M. Stefanovich and H. Todorova (Kajmenska Chuka, 1994) 106. G. Mavrov and T. Dimov (Durankulak, 2004) 107. K. Dimitrov (Sozopol, 2005) 108. V. Slavchev (Durankulak, 2004) 109. A. Bakämska (Durankulak, 2004) 110. T. Hristova (Sofia, 2007) 111. S. Alcxandrov (Sofia, 2007) 112. V. Nikolov and S. Hiller (Karanovo, 2000) 113. P. Zidarov and Cv. Cvetanski (Durankulak, 2004) 114. G. Ganecovski (Vratsa, 2006) 115. G. Ivanov (Sinope, 2005) Нови данни за неолитизацията на Предна Азия Харалд Хауптман
След края на последняя ледников период, на прехода от епохата на ловците и съ-бирачите към епохата на уседналия живот и производством на храни, в предна Азия настъпват дълбоки промени в начина на живот, определящи за човешката история през следващите 12000 години. Постепенно развитието Fia земеделие и одомашняване-то на овце и кози, а по-късно и на говедото, позволяват на формиралите се големи чо-всшки колективн да отсядат за дълго вре-ме на едно място. Новият начин на живот провокира и нов начин на мислене, развитието на нови технологии в обработката на камъка и дървото, по-късно и производст-вото на керамични изделия и дори и поз-наването на металите - въведения, конто остават дълбоки следи в социалните и по-литическите структури. Животът на дадена човешка група вече не зависи от успеха на лова, а от труда на всеки един от членовеге и от колективните трудови усилия на цели семейства. Преходът от "присвояваща" към "произвеждаща" икономика е съпроводен от промяна в духовния живот и в нагласата на човека. Възникват разнообразии предс-тави за божества, конто формират нова кул-това система. Новите религиозни предста-ви, наречени още "психоеволюция" личат от промените в сравнение с палеолитната иконография и в масовизирането на изобразительное изяви. Австралийския праисторик В. Гордън Чайлд ьъведе през 1928 г. понятието "Не-олитна революция"- първата революция в историята на човечеството1. За възникване-то на земеделието той се опира на изслед-ванията на Габриел де Мортиле (Gabriel de Morlillel) от 1885 г. и на съветския биолог Николай И. Вавилов, който посочи Юго-западна Азия като центъра, откъдето през ранния холоцен тръгва разпространението на най-ранното земеделие-'. Днес e установено, че първитс стъпки към новия начин на живот, свързани с един продължителен процес на отсядане, са били направени не в низините наТигър и Ефрат, а в периферията на оазисите, в по-умере-ния в климатично отношение "Плодороден полумесец" - Сирия и Палестина. Именно оттам неолитизацията се разпространява през Мала Азия и Кипър към Егея, а оттам - по протежение на бреговете на Средиземно море и през Северна Гърция и Балкани-те — към Европа. Джон Гарстич откри през 1936 г. под раз-валините на библейския Иерихон (Jericho) предкерамичното неолитно селище Тел-ес-Султан (Tell-es-Sultan), без да успее да осъзнае изключителното значение на това
уннкално откритие. Едва изследвания-та па Робърт Брейтууд1 през 1948 г. и Ка-лат Джармо ((hilat Janna) и в Карим Шахир (Кати Shahir) на южните склонове на Загрос (Zagros) в Иракски Кюрдистан и тези на Кат-лип М. Кснпон' в Иерихон слагат началото на гтзследванията на тази епоха. Оттогава до днес са открити етотици подобии ранни селища в един огромш район, обхващащ Сииайския полуостров, Палестина, Среден и Горен Ефрат и стигащ oi проходите на планнппте Таурус и Заг|)ос до Лнатолийс-кото високо плато, Иран и дорп до Западен I [акистан (обр. 1). Braidwood/I Iowe 1900. Kr.nvon 1957. Вьз основа на периодизация га на Ксип-он (обр. 2)' се нроследяват етапиге на раз-витнето след края на палеолита (предста-вен в Леванта от културата Кебария), през спина лео лита, пред ставен от културите На-туфиен (Matufien) и Хпамиен (Kluamien), към тъй наречения "докерампчен неолит" (Рге-Pottery Neolithic А и В, PPNA и PPNB). Тази периодизация днес е допълнена с фазата на керампчнпя неолит (PPNC). Епохата на предкерамичния неолит обхвата времето между 9500 и 7000 г.пр.Хр., но развитие то се прекъева на много места още през осмото хилядолетие, едно явление, което бе опре- ' Преглед на прпучнапимта у: Calvin 1997; Alkkm hi, kozlowski 1999.
Обр. 2. Сравнителна хронология на неолитизацията на Предна Азия Обр. 4. Йерф ел-Ахмар, селище от фаза 2/запад с крыла обществена сграда. Култура Мурейбет, 9500-8700 кал. г.пр.Хр. (по й. ЭЮЫеиг) Обр. 5. Халап Чеми, фаза /. I. крыла обществена сграда I. PPNA (по Rosenberc, 1999) делено като " крпзата PPNB ". Дали това се дължи на климатичнп примени, пзчерпва-не на ресурсите или па конфликти, остава въпрос на бъдещите изследвания. Унивсрситетският проект "Joint Istanbul-Chicago Universities Project" ръководен в периода 1963-1972 г. от Халет Чамбъл (Hakt (Jaтbei) и Робърт И. Брейтууд (Robert J. Braidwood), сложи началото на интензивни теренни изследвания в югоизточната турс-ка провинция Спирт в Диарбекир п около Урфа. Този район се нарича Горна Месопотамия. Тук бяха открити многобройни раннонеолитни селища, сред конто за разкопки бе избрано Чайьоню Тепеси (Qayönii Tepesi) северно от Диарбекир. Обектът е раз-положен на брега на р. Богазчай (Bogazcay), приток на р. Тигър. Проучванията, прове-дени между 1964 п 1992 г., ни дават ценна и единствсна за предна Азия представа за структурата на едно раннонеолитно поселение (обр. 6)''. Никъде другаде не може да бъде проследено развитието от кръглите каменни ст ради на ловци и събиратели до едно голямо ранноземеделско селище с дп-ференцираиа архитектура. Многобройните нови разкопки в Горна Месопотамия внесоха същественп изменения в първоначалнпте представи за този етап от ранната история на човечеството. Дълбоко врязващите се в Таврус долини на реките Горен Тигър и Горен Ефрат, както и по склоновете на южен Таврус, твърде рано са предоставяли особено благоприятни условия за уседнал живот: богати извори на пптсйна вода и обилии валежи, съчетани с мек климат. Тук е имало гори от дъбове, шамфъстък и бадеми, както и огромни полета с диво просо. Първи са били култиви-рани едрозърнестата пшеница и лещата. Многобройните подходящи за опитомява-не диви животни са били важен източник на протеинп. От Горна Месопотамия, освен Чайьоню (£аудпй), следва да бъдат споменати още следннте по-важни обекти, конто днес определят представите ни за разгледаната епоха (обр. 1): Халан Чеми Тепеси (НаПап
ВОЕ
Ниво плет и мазилки <*в / он0 / ЯА / Сграда с плочи Юм
(по ЬснтмЕЯ 1990) 1п Нопогет Непг\е1а ТоАопта Обр. 7. Чайьоню, пласт 2.1. Сграда см скарн СНЕ. РР.ХА (но Л/. Sicker-Akman) Обр. 9. Гыюекли Тепе. Схематичен план на раннонеолитните сутеренни сгради - късен пласт II и по-ранен пласт III (по Schmidt 2004) 7 Özi)(h.an/B.\M.i.lt\ 1999. 25-М. 65-86. '' st i imi in 199S; 1999; 2000. OziMK.an/bam.tlen 1999, 78-81. към среден Ефрат, наречен от И. К\вен {]. Conviti) "вторична неолитизация".1" Срещ\ този "левантоцентризъм" днес говорят резултатите от проучванията на Кермез Дере (Qermez Dere) и в Немрик (Nemrik), на южния склон на планината Синяр в Ирак, както и в Халан Чеми, Демиркьой и Кьортик Тепе в полите на Таурус в Югоизточна Турция, конто са протонеолитните предшествениш' на следващия етап в Горна Месопотамия Този район беше удачно наречен от Оливер Оренш (Olivier Aurenche) "Златен триъгъл-ник".11 Първата фаза на ранния неолит (PPNAj наречена Йерихон-Сллтания, започва след 10000 г.пр.Хр. (обр. 2). На този етап възник-ват селища и се забелязва известна регио-нална диференциация на явленията. Не-олитната икономнка си пробива път. Към тази фаза се отнасят Немрик 9 и Кермез Дере (обр. 3), Халан Чеми до Батман (обр. 5), Гьобекли Tepe при Урфа (обр. 10) и дол-ният пласт па Чайьоню. По сприйския среден Ефрат към фазата се отнасят Мурейбет (Mureybet 1), Иерф ел-Ахмар (Jerf el-Alimar) (обр. 4)12 и Тел Абр (Teil Abr). Овалните и кръглп помещения на вкопапите монумен-тални сгради се отлпчават с 2-4 носещи колони в средата и подове тип "терацо". Ка-менни скулптури говорят за едно евентуал-но култово предназначение на тези сградь (храмове Кермез Дере и Халан Чеми не са времен-ни селища, макар ловът на големи газели и диви прасета да представлява все още ocho-вата на прехраната на населението. Нямазе-меделие, но имажътва на диворастящи житии растения. Вкопапите кръгли помещения са центрове на семеен и племенеи живот с ранни белези на соцнална диференциация. за която говорят каменнптс стели. Усгано-вяваии са далечни контакт: обсидианът о i Халан Чеми e доставян от отдалечените на 100 км находища в Таврус. Тези най-раннп селища имат вече структурата на села. В някои селища в Израел. катс^ Нети в
Резултатите от тези проучвания показ-ват, че значението на северната периферия на "Плодородния иолумесец" за неолити-зациоиния процес e било подценявано. До cera, въз основа наданните от Леванта и Палестина (главно от Иерихон), се смяташе, че първата крачка към земедслието и живог-новъдството e била стореиа от уседиалото население в района на южен Левант. Този процес e започнал през къснпя Дриас (Dryas lili период, в края на натуфийската култура, около 10500 г.пр.Хр., и си e пробил път през периода Султання (Sultanía), през PPNA (10500-9500 г.пр.Хр.). Д.Е. Бар-Йосеф (D.E. Bar-Yosef) локализира центъра на този процес в горскитс планииски зони на Палестина. Оттам край долината на р. Йордан и по среден Ефрат неолитизацията се била раз-пространила към зоната на предпланинпте на Таурус-Загрос. Лионската школа, от своя страна, локализира първичен център на не-олитизацпя по-скоро в северен Левант, от където тези постижения се разпрострапилп m» редством т.нар. "левантийски коридор" Обр. IQ. Гъобекяи Тепе, пласт 111. Крыла сутеренна сграда I). поглед от север ОЬг. 11. Гьобекли Гене, ими in 111. Крыла сграда Обр. 12. Гъобекяи Гене, пласт 111. "Сградатасъс В. Стела 6 срелеф върху челната страна шиите", стели 2 срелефи върху страничната ни Т-образната глава и върху страничната плоскост в агония ред: диво говедо, лисица и hi оскост щъркел. Височина над ней кита 3,15 м 4 schmidt 1998, 1999; 2000; 2006; özdogan/Ba$g£len 1999. 78-81. Xütjtj (Netiv Hagdud) или Гилгал (Gilgal), са mt _ i първите признаци на начално зе-■пклие. конто се откриват и в PPNA в Си-р* с : 5 М\ рсйбет. В тази начална фаза на неолита, която ■шх да определим като фаза на първите et'-i се срещат по-големи поселения на мес-жжс л встатьчно извори или край реки, къде-V» има терени, подходящи за застрояване. Ш Кесчез Дере или Халан Чеми, на площ •т 5 хсктара, за около 300 год и ни са живе-20-30 фамилии или около 100-200 души. Тез и селища се отнасят към най-големите «г тази епоха. Гьобекли Тепе, за разлика от споменати-.тлвляна различен тип организира-ш> поселение.14 Неговата особена функция е ■сичертана от местоположението му на 800 ж височина над Харанската равнина, както ■ с монументалноетта на постройките си. Хълмът има диаметър 300 м и височина 15 - най-древния строителен етап III досе-га са разкрити 4 мегалитни сгради с много га\еми размери (обр. 9). Едната е овална, гте - кръгли (обр. 10), а диаметърът им е от 9 до 20 м. В сградите има изправе-нн многобройни монолитни стели, колони :т варовик с Т-образни глави (капители). В сграда В има б такива, подредени в кръг край стените. Върху двете стели в центъ-ра са изобразени в релеф лисици (обр. 13). Половината от откритите близо 43 стели (с височина от 3 до 5 м) носят плоски или ре-лефни изображения, сред конто има змия ioöp. 11), газела и др. Върху една висока 3,12 м стела са изобразени едно над друго ди-внят предшественик на говедото (Auerochs), лисица, птица, а вероятно и заек (обр. 12), а на тясната страна на стелата е изобразен б\ крайни. Особено популярно е изображе-нието на змията, което в Гьобекли тепе се среща постоянно, а на една стела се преп-литат 17 змии.1"' В третата крыла сграда С е открит уникален релеф върху стела: върху челната й плоскост се виждат 5 птици (обр. 14). В ос-новата на стелата се намира високият релеф на едно диво прасе, изобразено много живописно (обр. 15), както и част от лисица. В сграда D бе открит друг забележителен паметник на това триизмерно пластично из-куство, една картина на района около Урфа (обр. 16) заедно с птици, вероятно жерави, стоящи във вода, и тигри. На някои други стели се среща един геометричен символ, който би могъл да бъде емблемата на пле-мето или на селището. Има и изображения на насекоми. Определени видове животни могат да се свържат с определени сгради от Гьобекли Тепе, което навежда на мисълта, че изобразените диви животни биха могли да имат и значението на тотеми. Човешките изображения играят в тази картинна гале-рия второстепенна роля. Само две от стелите са оформени антропоморфно. Такива стели са известии и от по-късна-та фаза на Невали Чори. От изображенията от Гьобекли Тепе личи, че традициите на обществото на лов-ците и събирателите са били все още живи. Очевидно e също, че ритуалното e било не-разделна част от живота в дадена сграда. Изображенията отразяват анималистични-те религиозни представн на едно общество, базирано върху лова. Тези изображения могат да бъдат свързани съе света на къс-нопалеолитния човек, какъвто го познава-ме от пещерннте рисунки на франко-канта-брийския културен кръг в Западна Европа. Нашите изображения имат вероятно ша-манистична основа, тъй като дивото прасе, бикът, лисицата, лъвът, газелата, птиците и змиите са животни-символи, чийто особени способности са интересували неолитните шамани - било, за да ги владеят, било, за да им се противопоставят. В големите храмове вероятно са се практикували ритуали, свързани с раждане, сватби или смърт, като са били част от живота на племето. На мнение съм, че тези сгради не могат да бъдат ед-нозначно определяни като "храмове". Висо-чинното селище Гьобекли тепе e елитарен център на селищната система на района. Тук e открита и работилница за кремъчни изделия и за производство на каменни скул-птури, така че може да се предположи, че
Каталог: files files -> Български футболен съюз правилник за статута и трансферите на files -> Рецептура на лекарствените форми рецептурни бланки и тяхната валидност files -> Прогностични възможности на тестовете, използвани за подбор на млади футболисти files -> Правила за реда за ползване, стопаниване и управление на стадион "христо ботев" благоевград глава първа общи положения Изтегляне 9.05 Mb. Сподели с приятели:
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||