глава та на стела та. Нш)ал\ по сии. in та i idhuiHi tinao Праге и лисица
16 Özdogan/Ba$c;elen 1999, 35-63.
17 Hauptmann 1993. Özdooan/Ba§gelen 1999. 70-78.
Павираната и снабдена с огнище централна част на сградата е сектор за живеене и работа, а помещението над "скарата" вероятно е било склад. Типът сгради от развитата фаза на PPNB е едно по-нататъшно развитие на сградата "със скара", което се наблюдава в ниво 3/4 на Чайьоню, където има постройки с канали и павирани подове.
Що се отнася до Невали Чори с неговите 2 хектара застроена площ, то е по-скоро едно малко селце (обр. 17).17 Центърът му е раз-положен на една 90 X 40 м широка тераса в източната част на долината на Кантара. Тук бяха проследени пет хоризонта със сгради от типа на снабдените с "канали". Планът показва дву- или триделно застрояване за разлика от Чайьоню, където сградите с "канали" са двуделни.
В трети хоризонт|н се срещат една до друга сгради с различна конструкция, нареде-ни успоредно една до друга, с врати, гледа-щи към долината. Те са дълги до 19 м и широки до 7 м и са строен и много старателно. Основният подиум е прорязан с канали, из-градени в следната последователност: най-напред с големи каменни блокове са изгра-дени дългите ленти, след което с по-дребни камъни са запълнили пространствата между блоковете. Възникналите по този начин "канали" са покрити с плочи. Отгоре е на-сипан пласт камъни, с което приключва из-граждането на подовата платформа. Върху нея от камъни и кал са издигани стените. Отвън и отвътре стените и подовете са били обмазвани с дебел слой глина. Особено отвън се наблюдават многократните масивни обмазвания, без да се закриват отворите на каналите, така, че те остават добре провет-ряеми. За цялостната реконструкция на та-кава сграда се обръщаме към етнографски паралели от XIX в. от Анатолия и Предна Азия. Там от хилядолетия съществува та-кава селска архитектура, много добре прис-пособена към местните условия. За реконструкция на кръглите сгради са възможни леки конструкции: Халан Чеми (обр. 5), Айн Малаха (Ain Mallaha), Чайьоню 1. За рекон-струкцията на по-масивните сгради имаме
18 Hauptmann 1993, 39-41 Abb. 2-3. Özdogan/Basgelen 1999, 70-74. flg. 1-6.
то e било и център за размяна на стоки. От тази височина e могло добре да се наблюда-ва движението на стадата диви животни в равнината. Откритияттук костен материал съдържа 18% диво прасе, 20% диво говедо, 10% диво магаре и 43% газели, следвани от нисък процент елени и диви кози.
Началото и средната фаза на началния неолит (PPNB) e маркирано от появата на един нов тип сгради - правоъгълните, и от нова вътрешна структура на селищата. Тези елементи са свързани с новия начин на живот и земеделието. За тази фаза най-цен-ни данни имаме от Чайьоню (обр. б).16 Тук след най-ранните кръгли постройки след-ват правоъгълни със "скари", отнасящи се към времето на прехода от PPNA към PPNB. След тях са правоъгълните сгради с канали и павирани подове от периода PPNB. През следващата фаза (късен PPNB) вече се строят т.нар. "камерни сгради" , а през последната (PPNC) - големи правоъгълни постройки.
Преходът между PPNA и PPNB (9500-8000 г.пр.Хр) бива свързван с нарастване на броя на населението и промени в социална-та структура, предизвикани от развиващото се земеделие, от наченките на доместикация на животните и от интензивен специализи-ран лов. Мобилността на човешките групи e била значително ограничена. В строителст-вото се нзползва голямо количество камъни за цокъла на сградите и глинобитна надстройка. Правоъгълните сгради имат размери 9.20-13,50 м дължина и 5-6,40 м ширина. Фактът, че във фазата PPNB в Чайьоню на-ред с малкото градинско земеделие все още ловът остава основен източник на храни, говори, че на този етап в отделените селища са съжителствали различии икономически структури. Под покрива на една сграда cera се очертават специализирани сектори за: 1. жнвеене; 2. за държане на животните; 3. съхранение на запаси; 4. място за изработ-ка и съхранение на оръдия и др. Някои от тези дейности могат да се упражняват и из-вън сградата, върху прилежащия й терен. В дългите сгради тип "скара" от Чайьоню II личат такива работни сектори (обр. 6, 7-8).
Г_>
Харалд Ха\нман
Обр. 17. Неваяи Чори. ('.слаще П. (реконструкция S. НаирЬтапп-Натга)
РКЛ1-
"СлиУГО 1997,64-65 б§. 15.
-'" ()/[нк;агч'/Вл$г.е1.е\ 1999, 89-90.
1п Нопогет Неппе1а Тойогоуа
(еткогп), двузърнеста пшеница (еттег), бо-бови, грахови и събиране на шам-Фъстък, бадеми, грозде и пр.
В пласт 4 и 3 личи и една особено голяма постройка (номер б), чийто план се отлича-ва от този на другите сгради с "канали": в две от помещенията има леко вкопани огнища, в друго изглежда е имало производ-ствено ателие; тук са открити освен хаван и чукалка, още костни чукове и кремъчни чукалки, говорещи за обработка на кремък. Тук вероятно са произвеждани и различии по размери скулптури. С това стигнахме до онази група находки от втората половина на 9 хил.пр.Хр., която по численост и качество нямат равни в света.
Дребната пластика от глина и кремък е разнообразна. Сред над седемстотинте гли-нени фигурки 30 са зооморфни, а 670 - ан-тропоморфни.22 В Мунхата (МиппаШ) това съотношене е 27,9 % към 72,1 %. Антропо-морфните фигурки се състоят 50 % от мъж-ки (с престилка) и женски (без дрехи). Сред последните изпъква една красиво модели-рана "Венера от Невали Чори". Фигурките не биха могли да се свържат с конкретни религиозни представи, те по-скоро са играли някаква роля в домашните култово-ма-гически процедури.
Дребната каменна пластика от Невали Чори обхваща над 100 броя. Те отразяват цялото многообразие на раннохолоценската фауна на Среден Ефрат: пантера, лъв, мечка, диво прасе, див кон, орел в полет. Част от силно стилизираните зооморфни фигури не могат да се идентифицират, особено майс-торство личи в предаването на човешката глава, чийто черти са предадени пестеливо и с малко детайли. Едно такова стилизира-но изображение прилича на бухал (обр. 19). При други изображения може би става дума за стилизирана маска (обр. 20), каквито поз-наваме от много находища в Палестина, например от Нахал Хемар (Мака! Нетаг). В монументално изпълнение имаме паралели от Гьобекли Тепе. Истински майсторско е изпълнението на една друга скулптура на човешка глава (обр. 21).
" 6/!юСа\/Ва50К1Л^ 1997, 54, 77. "071»о(';л\/Вл5с;еее\ 1997. 77, б$ 21.
примери от Мурейбет19 или Йерф ел-Ахмар (обр. 4).
По протежение на дългите стени в Не-вали Чори, в Чайьоню и в Чафер Хьоюк (Са/ег Ндуйк) на Горен Ефрат20 се проследя-ват каменните гнезда за диреците, носещи покривната конструкция, като тук оставяме настрана въпроса, дали се касае за плоски или скосени покриви. Един глинен модел от Чайьоню е указание за плосък покрив, както и за други детайли на конструкцията. Благоприятните природогеографски условия в полите на Таврус около Невали Чори предлагат в изобилие дървен материал, камъни и глина, което позволява масивно строителство. Ситуацията в Невали Чори позволява реконструкция с издаден навън покрив на дългите стени на сградата (обр. 17). Една реконструкция с наклонен покрив изглежда неприемлива.
Реконструкцията на функциите на вът-решните части на сградите в Невали Чори е възможна само въз основа на хоризонтална-та планиграфия на артефактите. Съгласно анализа на кремъчната индустрия на Клаус Шмш пластин ите от сърпове стоят на първо място, следвани от стрелички тип Библос (В\Ыо5). С това получаваме указание, че на-ред с лова е имало жътва и начално земеделие. Пластинките от сърпове се срещат най-често около къщите, където са локализира-нн местата за обработка на кремък. Сред находките се срещат и единични маниста от мед и малахит. Това е едно указание за ранното начало на металургията. Най-ран-ните подобии находки произхождат от Тел Мазгалия (Те11 Magzalya) в Ирак, Тел Рамад (Те11 Яатаб.) в Сирия, Ашъкли Хьоюк (Asik.li Ндуйк) и Чайьоню в Турция.-'1 Сред находките трябва да спомена и гривните от варо-вик, както и изделията и оръдията от кост.
Ботаническите и зоологически останки ни дават картината на едно селище, чиято стопанска база е бил ловът (на див кон, на диви говеда (АиегосНь), елени и диво прасе), с начинаеща доместикация на козата и ов-цата и вече развиващо се начално земеделие с отглеждане на еднозърнеста пшеница
Оп/). 21 а, 1>. Невали Чори. Глава вьв фас и профил. ВарОвик, височина 5,5 ем
Обр. 22. Невали Чори. Каменни сутеренни сграда II, иксонометрнчни реконструкция (рисунка S. НаирШапп-Натт)
Възможми с !ези каменни пластики да са модели за изпълнението на голямофор-матни скулптури. Тази идея се поддържа от няколко примера на модели на стели в "миниатюра", конто едпозначно повтарят мо-нумеиталните стели, конто срещаме в един
Обр. 23. Невали Чори. Каменни (-\шеренни сгради III. аксономешрнчна реконструкция (рисунка .4. НаирШапп-Натга)
друг тип сграда, отличаваща се същесгвепо от гореописаните. Тя е разположена в западния край на терасата на селището и има три строителни фази (обр. 17).23 От най-старата постройка са запазени само следи. Втората постройка е почти квадратна (обр. 22 и 24)
Н.шртмлых 1993, 41-56, Пщ. 4-16.
РЯАЕ
Обр, 24. Неволи Чори. Каменна сутеренна сграда Л с терацо
имл площ от 188 кв.м. и е дълга почти 14 м. Вырс иокрай стената се проследява каменна пейка, на еднакви расстояния прекъс-ната от вертикални Т-образни стели. Две такива са изправени в центьра. В най-пз-пъкналата стена има ниша, предназначена вероятно за поставянето на централен идол (от дърво?). Подът е от терацо, нетипичен за този вид постройки. Познаваме го от Ча-йьоню и редица други обекти около Урфа. Стените са били измазвани с бяла глина и вероятно цветно изрпелвани.
Най-късната строителна фаза III (обр. 23 и 25) е изградена направо върху пред-ходната постройка, което сочи ясна прн-емственост. Площта е 178 кв.м., основната концепция с пейка, степи и терацов под се запазва. Стелите са 10, вградени в пейката, а две фланкират входа. По-съществената промяна е, че от входа се вижда направо срещуположната ниша за култовото изображение на задната стена. От всички остана-ли сгради в Невали Чори тази постройка се отличава и но това, че е вкопана и от входа се слиза в нея по стъпала. Предназначени-
06р. 25. Нева tu Чори. Каменна сутеренна сграда III с терацо
его на тази особена сграда се подчертава от наличните монументални скулптури, което позволява нейната интерпретация като храм. Две монолитни стели представляват стилизирани човешки фигури, 3 м високи. Наричаме ги фигури-назачи. Друга стили-зирапа антропоморфна стела е позната от Килисик (КШмк) при Нимфеона в близост до античната Арсамея при Ески Кахта, об-
Обр. 26. Килисик при Кахта, провинция Адия-miiii. Антропоморфна стела, височина 80 см
Oóp. 28. После/) отпред към по-добре запазената женска фигура
Обр. 27. Непала Чори. Две срещуположни женски фигура върху горната част на стели. Над фигурите - птица. Варовик, височина ок. I м
Обр. 29. Невали Чори. Част от англа с изображение ни женска глава. Насочини на главата 29 см
ласт Лдияман (обр. 26)-'' Една 50 см голяма фигура на птица може да се интерпретира като орел, въз основа на един паралел от Гьобекли Тепе-:'. За отбеляаване е и една i \ава и един фрагмент от глава на една чо-веко-птица (вис. 23 см)-'1', която напомня ня-кои произведения отдребната пластика.
>'никална за раннонеолишага моиумен-гална пластика е една композиция от различии скулпту рни детайли (обр. 27-28), пока таща две срещу положпо седнали женски фигури, възседнати от птица и едно мптич-н<> сыцество. Косите на жените с а обвит и в мрежа. Композиция га напомня егнографс-кп паралелп на тотем ни стълбове. Може бп мк са пзобразенп представите за живота и ( м ьрт га, а птпцата е врьзкага с отвъдното. Лревпоегипетската птица НА сыцо е носи-гел на душите на мъртвите, но гези аналогии за съжаление нямат доказателствена с гойност.
Прави впечатление обстоятелството, че
- Ни м\|\\\ 2000
- Нм 1мм\\\ 1993, 66, Л!)Ь. 23. Н.\1 мм\\\ 1993,60,АЬЬ. 21
Обр. Ю. Йерф ел-Ахмар. Полировъчен камък ш
г трет. РРК I (но $тояое1 Я 2003).
Обр. У. Певали Чори. Фрагмент от каменен съд i релеф на две женски фигури, танцуващи около
костенурка. Височина П. 5 см
/н Ноногет Ненпе\а 1Ь(1огох>а
Обр, 32. Швали Чори. Глава от варовикова стела с извиваща се на шила ù змия от каменни czpada III. Височина 37 см
в ритуалната сфера на културата Невали Чори, не откриваме прочутата 'Велика майка" (Magna mater), която в лптературата се свьрзва с ПОЯ вата на земсделпето. Женски изображения домннпрат в къснонеолитния Чатал Хьоюк, но се срещат в Невали Чори само сред глпнените фигурки. В монумен-талната пластика те се срещат само заед-но с птици, като например скулптурата на една женска глава, грабната от птица (обр. 29), което добре личи при поглед отстрани. Същият мотив, преде тавляващ човешкн череп, грабнат от граблива птица, срещаме и върху една скулптура oí Гьобекли Тепе. Мотивът напомня стенописът от Чатал Хьоюк VII, на конто орли витаят над хора без плави27. Двете изображения биха могли да са отражение на култа към мъртвите. конто предполага пренасянето на духа в отвъд-ното. Присъствпето на граблпвата птица в култа можа да бъде проследено назад към
-7 Mu i.лак г 1967. 166-168. pl. 4:">. 48, 49
06р. 33. Пени Махам (Yeni Malialle) <¡ района на Урфа. А нтропоморфиа мъжка au рои и кона стела, височина 1.93 м
патуфпйската култура (Иерф ел-Ахмар), изобразена върху един каменей изправитсл за стрелп в комбинация със змия (обр. 30).
Друг релеф ОТ Гьобекли Тепе показва две танцуващи човешкн фигури - вероятно част отловна сцена (обр. 31)28. Наличието на монументална мъжка статуя как» централка фигура на кул га доскоро беше само предположение.
M ÔzdoCan/Baçgelen 1999,76, fig. 17.
Откриването на повредена мъжка глава нишата на сграда III (обр. 32) заедно с чо-:ки торс от запълнителя на същата стра-са указание за това, че в голяма култова шиша на сграда II вероятно ce e намирала мон\ментална мъжка статуя. Подобна 1,92 м мъжка стела e открита в раннонеолитното селище под стария град на Урфа (обр. 33):lü. В очнте най-вероятно са били инкрустира-ни парчета обсидиан. Мъжкото божество вероятно e играло главна роля в раннонео-литните култове, което се потвърждава и от многобройните груби итифалически мъж-k;i изображения от 1 ьобекли Тепе. Женско-то начало, както виждаме, се появява през я ранна епоха само свързано с птици. Височинното селище от I ьобекли тепе обогати нашите представи за диференцира-ннте и твърде сложни религиозни представи на началния неолит с много нови находки. Тамошните разкопки за cera установя-ват две фази и показват наличието на един комплекс значително по-голям от Невали Чори и Чайьоню.31
Централната сграда определено има кул-тово предназначение, за което говорят пей-ките покрай стените и Т-образните стели (обр. 34). Четвъртитото помещение от най-късния строителен етан има четири стели, върху две от конто в нисък релеф са пред-ставен и лъвове с отворена уста (обр. 35). Елегантното изображение почти напомня елинистическите пластики. Друга Т-образна стела носи изображението на пантеро-образно животно (обр. 30), което напомня едно подобно изображение от Чатал Хьо-юк1-, смятано от Меларт за изображение на жена. То e многократно интерпретирано като иконографско доказателство за водещо женско божество през неолита. Мъжкият партньор бил изобразен като бик, казва Меларт, а след него и Кувейт И двамата говорят за дуалитета на една доминираща женс-ка богиня и нейният мъжки пандант.
Отсъствието на женско божество сред разглежданата тук пластика e факт, затова е изненадващо изображението върху едно от стъпалата на сградата със стелите с ль-вовете, на една женска фигура по гръб, определено свързана със секса (обр. 37). Този мотив е свьрзан и с идеята за плодородие-то и се среща върху един релеф от Невали Чори114, както и в друти неолитни култури, например върху един медальон от Ахилсон (Achilleion) в Тесалия.
Началният неолит от Горна Месопотамия ии представя картината на развитие-то на обществото на ловците (Халан Чеми и Гьобекли Tepe от PPNA) през селищата със смесена икономика като Невали Чори от PPNB, до чисто аграрните общества като Гюрчютере. Така заедно с промените в сто-панската структура вървят и промените в религиозните представи на човека, конто намират своето отражение в разнообразна-га иконография но стелите.
Светът, отразен в скулптурите от Гьобекли Тепе, конто ни дават представа за тотем-ните представи, все още е на архаичиитс ловци и събирачн.
Друга култова концепция лежи в по-къс-ните скулптури от Певали Чори. Почитано е мъжко божество, свързано със змията, симво-лизираща може би отвъдното. Същата роля може да се припише и на орела върху жен-ската глава. Наред с това са налице многоб-ройни данни за култ към предците, най-доб-ре нредставен от дсната от черепи откриги в Невали Чори и Чайьоню. Антропоморфниге стели също могат да бъдат интерпретира-ни като изображения на предците или като такива на духове. Този аспект намира пот-върждение във фигурите от Айн Газал (Ain Ghazal) и Иерихон.1"' Другите мотиви, като костей у рката - биват свързани с култа към плодородието. В светлината на новите находки дългият хилядолетен път изминат от човека, от палеолитпия ловец до неолитпия земеделец и животновъд, се явява многома-щабен и твърде сложен, за да бъде обяснен само с понятието "Неолитна революция".
Чайьоню и Невали Чори дават представа
Hauptmann 1993, 60 Abb. 21. •'" Hauptmann 2003. " Schmidt 2006, 227-240.
я M ellaart 1967, 125-127, fig. 38. 40, pl. VII.
3:1 Calvin 1997, 50-54.
" Hauptmann 1993, 67, Abb. 26.
M Cauvin 1997, 152-156, pl. 4-6; Aukenche/Kozlowski 1999, 68-69, fig. 6-10
Обр. 34. Гьобекли Тепе. "Сградата със стелите < львовете". I опели с главы и каменна пейка. Кыен пласт II
Обр. 36. Гьобекли Iene. Случайна находка на копите л на стела с н юбражение на животно. Най-голяма височина 71 см
Обр. 37. Гьобекли Тепе, пласт II. "Сградата със стелите с львовете". Варовикова плача с издрас-кана жпкка фигура по гръб. Височина 27 см
Обр. 35. Гьобекли Тепе, пиит II. Стела 2 с релеф на скачащ льв от "Сградата със стелите i ibeoeeme". Височина 1,45 и
за възникването на едно добре структурира-но в икономическо и социално отношение общество. В Чайьоню селището е разделено на две части от празен "площад"36. Поне що се отнася до последната строителна фаза изглежда северната половина да е резерви-рана за по-представителните сгради. Тук, както и в Невали Чори, култовият сектор лежи изолирано встранн от селището (обр. 17).
За отбелязване е обаче, че в Чайьоню, вьпреки обидите архитектурнн детайли, като подове тип терацо, вкопаване, пейки край стените, депониране на черепи и др., липсват стели с релефни изображения.37 Въпреки това, поради редицата общи еле-менти в Невали Чори нареждаме и храмо-вете от Чайьоню сред най-ранните култови сгради на Стария Ориент.
Ашъкли Хьоюк и късния Чатал Хьоюк на анатолийското плато показават различна строителна традиция. Нейните корени трябва да се търсят в Горна Месопотамия. В централна Анатолия селищата се състоят от тясно прилепени помещения, разделени от улички и площадчета. Всички сгради са така интегрирани, че не изпъкват култови постройки. Една ио-голяма сграда от Ашъкли Хьоюк38 бн могла да служи за събирания на населението. В Централна Анатолия, както и в Югоизточна Европа, култовата сфера се явява интегрирана в нормалните жилищни сгради. За пример мога да посоча Сескло (Sesklo) в Тесалия, Неа Никомедия (Nea Nikomedeia) в Гръцка Македония, Дол-нослав в България и Парца (Parta) в Банат.
С разпространението на новия начин на живот на уседналите земеделци и животно-въди от Анатолия към Югоизточна Европа са се разпространили и нови религиозни представи и култове, което личи от малкага неолнтна пластика.
Видяхме, че през епохата на ранния неолит Горна Месопотамия и склоновете на Та-урус са представлявали една гъсто населена зона, отнасяща се към люлката на човешка-та цивилизация.
Находките от разкопките на Гьооекли Тепе и Невали Чори се съхраняват в археологически я музей в Шаилъурфа. Фотографии: Ефратски архив в Хайделаерг и Германски археологически институт в Берлин.
Литература
Aurenche/Kozlowski 1999
Сподели с приятели: |