Равнопоставеността на мъжете и жените, видяна през очите на децата настоящото изследване е проведено в рамките на проект „Училище без насилие и стереотипи, определение от пола”



Дата24.07.2016
Размер180.69 Kb.

Фондация „Джендър образование, изследвания и технологии”, gert@mbox.contact.bg (02)9887855


РАВНОПОСТАВЕНОСТТА НА МЪЖЕТЕ И ЖЕНИТЕ, ВИДЯНА ПРЕЗ ОЧИТЕ НА ДЕЦАТА

Настоящото изследване е проведено в рамките на проект „Училище без насилие и стереотипи, определение от пола”, изпълняван от фондация „Джендър образование, изследвания и технологии”, с финансовата подкрепа на швейцарската фондация Оук. То разглежда представите на децата по различни въпроси, свързани с пола.

Изследването е проведено през м. октомври 2012 г. сред 1612 ученици на възраст от 9 до 17 години, сред които 911 момчета и 701 момичета от София, Ботевград, Свищов и Литаково.

Призмата на представите и нагласите е важна, тъй като тя дава ключа към разбирането на разминаването на равнопоставеността на мъжете и жените де юре и де факто в България, равнопоставеност, която е формално гарантирана от законовата и институционалната рамка, но която реално се заменя от неравно третиране на двата пола, подтиквано от доминиращите в обществото нагласи и стереотипи.

Разглеждането на възприятата и нагласите на децата ни дава възможност да видим социалните норми и представи, които формират допустимите роли и взаимоотношения между мъжете и жените. Разбиранията на децата имат ценността да разкриват социалната реалност, без да я изкривяват чрез социално-желателни и социално-очаквани твърдения, а освен това показват как доминиращите отношенията между половете и половите роли се създават от ранно детство и как се възпроизвеждат като се предават от поколение на поколение. Така, те съдържат в себе си и поглед към бъдещето, защото нагласите на малките членове на обществото днес, ще са тези, които ще доминират в обществото утре.

І. РАЗБИРАНЕ ЗА РАВЕНСТВО И ДИСКРИМИНАЦИЯ

Изходна предпоставка за постигане на равноправие на мъжете и жените в обществото е приемането, че двата пола са равнопоставени и равноценни.

Резултатите от настоящото изследване показват, че това съвсем не е определено доминиращата социална представа. Над 40% от децата не приемат, че мъжете и жените са равни. Момчета и момичета единодушно споделят това виждане.

Отговорът на този въпрос се оказва, че зависи от възрастта на децата. Повече от половина от малките ученици считат, че мъжете и жените не са равни. При големите този процент намалява до 36,1%. Тези резултати дават индикации, че семейната среда по-скоро не възпитава в равнопоставеност на половете, а с порастването на децата и разширяването на формиращата ги социална среда се увеличава тяхната „запознатост” с равенството между мъже и жени.



За влиянието на социалната среда говорят и данните, показващи, че възприятието за равнопоставеността на половете е доста различно в малките и големите населени места. Ако в големите населени места мнозинството от децата приемат двата пола за равни, то в малкото населено място близо 70% от децата считат, че мъжете и жените не са равни.



Интересно е да се разбере какво значение влагат децата в понятието „равенство между половете”. Оказва се, че за участвалите в проучването ученици то означава в най-голяма степен еднакво право на изразяване на мнение и взимане на решение, еднакво отношение в обществото, равни права и задължения в семейството.



За малките ученици равнопоставеността в семейството е от първостепенно значение, докато за големите най-важното е равенството в обществената сфера. И за двете възрастови групи равенството се изразява в много голяма степен в еднаквото право за изразяване на мнение и взимане на решение.

Имайки предвид, че мнозинството от малките ученици смятат, че мъжете и жените не са равни и това, че те разбират равенството най-вече през равните права и задължения в семейството, ни навежда отново на предположението, че именно в семейната среда са най-видни неравенствата в отношенията на мъжете и жените и може би те спомагат много за репродуцирането им в останалите обществени сфери.

Момичетата и особено по-големите от тях са склонни да мислят за равенството по по-всеобхватен начин, отдавайки значимост на повече сфери, които формират цялостното усещане за равнопоставеност - право на изразяване на мнение и взимане на решение, отношение в обществото, права и задължения в семейството, но също така и достъп до образование, възможности за професионално развитие.



Понятие за дискриминация

Повечето деца са запознати с понятието дискриминация, свързват го с различно отношение на основа на пол, възраст, религия и др.

Всеки четвърти ученик от долния курс обаче не знае какво е дискриминация, докато големите ученици са добре информирани. И въпреки че мнозинството от тинейджърите са наясно какво е дискриминация, все пак 10 % от тях бъркат понятието с неуважение на различните.

По-голямата част от децата (56,5%) са чували за дискриминация на основание на пола, а над една трета от анкетираните ученици (38,3%) са били свидетели на случаи на дискриминация на основание на пола.

Не се наблюдава значима разлика при запознатостта с дискриминацията по пол между момчетата и момичетата, но има чувствително различие в зависимост от възрастта на децата. Мнозинството от малките ученици не са чували и не са били свидетели на дискриминация по пол, докато процентът на запознатите при тинейджърите е много по-висок (72,3% са чували за дискриминация по пол и 46,8% са били свидетели на такава).

В случай, че върху тях бъде упражнена дискриминация, свързана с пола, децата са склонни да се обърнат към родителите си - основно към майка си и донякъде към баща си. Малките ученици изразяват готовност да се обърнат в доста по-голяма степен и към Комисията за защита от дискриминация, докато големите предпочитат да потърсят и подкрепата на приятел. Малките ученици са много по-малко склонни да пренебрегнат случая и да не потърсят съдействие от никого, отколкото големите (3,6% срещу 13,9%).



,

Момичетата повече от момчетата биха разчитали на подкрепата на майка си и на приятел, момчетата са склонни да потърсят помощ, колкото от майка си, толкова и от баща си. Момчетата по-често твърдят, че не биха се обърнали към никого, ако върху тях се упражни дискриминация, отколкото момичетата (14,1% срещу 7%).





ІІ. ДОМИНИРАЩИ СТЕРЕОТИПИ ЗА МЪЖА И ЖЕНАТА В ОБЩЕСТВОТО ПРЕЗ МЕДИИТЕ

Съдържанието на социалната категория пол се формира от множество социални елементи и оказва своето влияние върху шансовете в живота на хората в зависимост от техиня пол по различни начини. В голяма степен това се случва под формата на социално заучени поведение и очаквания за това какво е подобаващо и какво не за единия и другия пол. Тези социални очаквания изкристализират и в стереотипите за мъжете и жените, които дефинират ролите, качествата, способностите, средствата, с които разполага всеки от двата пола. Тези стереотипи се оглеждат в медиите, които отразяват и подсилват доминиращите социални норми и представи.

Данните от изследването показват, че има много ясни стереотипи за мъжа и жената в медиите, които се разчитат от децата по много единен и категоричен начин. Създава се образ на мъжа, който е силен и добър професионалист и образ на жената, която е красива и грижовна. Мъжете са също така успешни, а жените са отговорни като и за двата пола е присъща интелигентността. Тези стереотипи за основните качества на двата пола моделират поведението и оказват влияние върху формирането на допустимите роли на мъжете и жените в обществото, в семейството, на пазара на труда. Основните характеристики на мъжа и жената предполагат и сферите, които най-много им приляга, според „специфичното им амплоа”. За силния, успешен добър професионалист се оказва „естествено” да се развива и да доминира в професионалната сфера и публичното пространство, а на красивата, грижовна и отговорна жена „най-добре съответства” да допринася с тези свои качества за семейството, децата, домакинските задължения и да се „изявява” най-вече в личното/семейното простанство.

Образът на мъжа се споделя от големи и малки деца, от момичета и момчета. Момчетата подсилват във възприятието си тези качества, които се оказват „типични” за техния пол.



По същия начин, децата виждат по един кохеретнен начин образа на жената, независимо от пола и възрастта си. Отново момчетата и момичетата възприемат еднакъв образ, но момичетата подсилват основните послания за своя пол.



Единствено при малките момичета има малка разлика в степенуването на „типичните” женски черти – те придават малко повече значение на интелигентността, отколкото на грижовността и отговорността. Но процентната разлика е пренебрежимо малка, за да търсим наличието на някаква социална специфика зад тези данни.





ІІІ. ФОРМИРАНЕ И НАЛАГАНЕ НА СТЕРЕОТИПИ ЗА МОМЧЕТО И МОМИЧЕТО ВЪВ ВЪЗПИТАНИЕТО НА ДЕЦАТА

Стереотипите за мъжа и жената се изграждат също и през възпитанието на децата. На децата още от малки се вменяват приемливите роли и поведение за всеки от двата пола.

Както показват данните от изследването, в България все още има ясно полово разделение на детските игри – момчетата трябва да играят с автомобили и конструктори, а момичетата с кукли и отклонение от това поведение е силно социално неприемливо, сякаш застрашава половата идентичност на детето. Тези „норми” са добре усвоени от децата.

По подобен начин стоят нещата и с образованието в най-ранна детска възраст, което също бива съобразявано с „половата специфика” на децата и техните „естествени наклонности” в зависимост от пола им.

Изследването разкрива, че за момичетата се оказва по-подходящо да се развиват в рисуването, а момчетата в смятането. Това съответства на доминиращата социална представа, че на жените се отдават креативни занимания, респ. за тях са много подходящи изкуство, хуманитаристика, а мъжете имат математическо мислене, респ. те се изявяват по-добре в икономика, инженерство, наука.

Можем да отбележим като положителна тенденция, това, че четенето, мисленето и фантазията се приемат, както показват данните, като полово неутрални умения, които еднакво се отдават и на момчета и момичета.





ІV. МЪЖКИ И ЖЕНСКИ РОЛИ В СЕМЕЙСТВОТО

Отношенията и дефинирането на ролите на мъжа и жената в семейството са много показателни за равнопоставеността на половете в страната.

Изследването показва, че макар и да се наблюдава тенденция към модернизиране на българското семейство и ролите на мъжа и жената в него, у нас все още доминира патриархалният тип семейни отношения. Момичетата и живеещите в по-големите градове са в по-голяма степен носители на промяна, докато момчетата и хората в по-малките населени места са по-консервативни.

Традиционно в българското общество мъжът се определя като „глава на семейството”, той разполага със семейната власт, която може да делегира в определени сфери на жената, има авторитет в семейството, който жената има задължение да „пази” и има ангажимент да носи сигурност – като издържа семейството и му дава закрила. Жената, от своя страна, се асоциира с „поддържането на домашното огнище” като се грижи за домакинството, докато мъжът може да й „помага”; жената поддържа хармоничните отношения в семейството като балансира между нуждите на всички членове на семейството, поема основната грижа за децата, а мъжът я подкрепя и дава напътствия, и допринася работейки за семейния бюджет.

Данните от изследването показват, че ролята на мъжа в издържането на семейството все повече избледнява и се измества от представата, че двамата семейни партньори трябва да споделят в еднаква степен ангажимента по финансовото обезпечаване на семейството. 80% от по-малките ученици смятат, че мъжът и жената трябва да допринасят еднакво за семейния бюджет (срещу 63,1% от големите ученици) , а момичетата са по-категорични от момчетата, че мъже и жени трябва да плащат по равно сметките в семейството. Дори и в малките населени места (а в тях дори и повече отколкото в София) над 69% от децата имат нагласата за равноправние в семейството по отношение на осигуряването на средствата за издръжка.

Не така стоят обаче нещата при разпределението на домакинската работа. И за двете възрастови групи се оказва, че са склонни да приписват тези задължения в по-голяма степен на жената (43,4% от малките ученици и 52,8% от големите). Така, повече от половината от големите ученици считат, че на жената се пада грижата за домакинството, а малките, които доста категорично заявяват, че трябва да има равноправие в осигуряването на финансите в семейството, се оказват разколебани по отношение на семейните задължения. Макар че малко повече от половината отсъждат в полза на равнопоставенността при извършването на домашната работа от мъжете и жените, но повече от 40 % считат, че това е главно отговорност на жената.

Интересно е да се отбележи също, че момичетата, които, както видяхме, са напредничави по отношение на виждането за равноправното споделяне на издръжката на семейството са по-консерватевни, когато става дума за домакинските задължения. Малко над половината от момичетата очакват да ги споделят със съпруга си, за останалите това продължава да присъства в представите им като „женска работа”. Момчетата също виждат грижата за домакинството предимно като част от женските задължения. Така, ролята на жената включва работа извън дома и равен принос към семейния бюджет и поемане на основната грижа за домакинството като допълнение.

Този извод се потвърждава и от наблюдението, че над 70% децата в големите градове и над 60% от тези в малките населени места, без значение момичета или момчета, смятат, че жената трябва да работи, а не да си седи вкъщи. 74,1% от по-малките ученици и 87,3% от по-големите ученици са на мнение, че жената трябва да ходи на работа и също да се грижи за домакинството.

По този начин виждаме как чрез своите нагласи и момичета и момчета спомагат за възпроизводството на неравенството между половете в семейството.

Все пак трябва да се отбележи, че за да се направят категорични изводи за нагласите към задълженията в домакинството, трябва да се разгледат по-детайлно очакванията за тяхното разпределение между мъжа и жената. И въпреки че обхватът на настоящото изследване не позволява такъв анализ е интересно да се маркира, че мнозинството от децата са по-скоро съгласни, че мъжът трябва да готви вкъщи, което говори за отвореност към предефиниране на мъжките и женските роли в домакинството.

Изследването показва, че властовите отношения в семейството са все още в известна степен доминирани от представи от патриархален тип.

Отговорността по издържането на семейството, както видяхме, вече не се пада единствено на мъжа. Данните дават основание да се счита, че тя губи своята легитимираща сила за разпределение на властта в семейството. Мнозинството от децата не считат, че този, който носи повече пари вкъщи трябва да взима важните решения. Но за 56,9% от момчетата тази представа е все още донякъде валидна.



При момчетата наблюдаваме и по-засилени очаквания жената да се подчинява на съпруга си. Момичетата в доста по-голяма степен отхвърлят тази социална представа, която отрежда на съпругата подчинена позиция в семейството.



В по-големите градове се забелязват тенденции в нагласите, които работят за равноправното положение на жените и мъжете в семейството. В малките население места, които се характеризират с по-голяма консервативност, виждаме, че неравенството между половете” се запазва като „нормално” и „саморазбиращо се” и се предава от поколение на поколение през доминиращите представи. За това много ясно говорят данните, според които 73,8% от децата в малкия град са по-скоро съгласни, че жената трябва да се подчинява на мъжа си.



Резултатите от изследването показват известно модернизиране на ролите на мъжа и жената в семейството по отношение на отглеждането на децата. Над 80% от респондентите считат, че отговорността за отглеждането на поколението се пада в еднаква степен и на двамата родители. Макар и малко повече момчетата, отколкото момичетата (16,1% към 9,8%) да са на мнение, че това е в по-голяма степен грижа на жената, огромното мнозинство от децата виждат ролята на мъжете и жените в родителството по равнопоставен начин. Не се наблюдават значими разлики в това отношение в зависимост от възрастта на децата или населеното място.



Също така мнозинството от учениците, взели участие в изследването считат, че отглеждането на деца не пречи на професионалната реализация на родителите, а ако създава затруднение в това отношение, то е в еднаква степен и за двамата родители. Дори момичетата в по-голяма степен от момчетата (60,6% срещу 52,1%) не мислят, че децата са пречка пред кариерата на родителите, а момчетата малко повече от момичетата (31% срещу 24,2%) приемат, че децата могат да затруднят професионалното развитие, но и на двамата родители. Това също говори донякъде за възприятие за равнопоставено родителство у децата.



Изследването показва нагласи за отлагане на родителството след 23-25 годишна възраст, като 25 години се привижда като най-подходящата възраст да станеш родител, както от момичета, така и от момчета, в еднаква степен от по-малките и от по-големите ученици. Забелязва се, че 62,3% от момичетата „концентрират” плановете си за майчинство между 23 и 26 години, докато момчетата са склонни да ги „разтеглят” в по-голям интервал - 72,8% декларират, че биха искали да станат бащи между 23 години и 30 години. По-големите ученици са склонни да станат родители малко по-късно от по-малките (около 25-27 години срещу 23-25 години).

Данните от изследването разкриват, че децата имат силно негативно отношение към домашното насилие и над 90% от учениците го намират за неприемливо. Мнозинството от малките ученици имат усещането, че това е нещо, което се случва рядко, докато повечето от тинейджърите считат, че насилието у дома е често срещано явление.

Момичетата си дават малко повече сметка за това колко често то присъства в живота на семействата в България (61,3% срещу 49%).

Огромното мнозинство от децата считат, че домашното насилие трябва да се преследва от закона. Сред по-малките, които имат усещането, че то не се среща много често има най-много деца, които мислят, че за насилието в семейството не трябва да се носи наказателна отговорност.



V. РАВНОПОСТАВЕНОСТ В ИНТИМНАТА ВРЪЗКА

Ако излиза, че от мъжа не се очаква да издържа семейството си, а да споделя тази отговорност с жена си, то определено доминиращите нагласи за отношенията и ролите на мъжа и жената в началото на връзката изискват той да плаща сметките, когато излизат на среща. 86,4% от тинейджърите считат, че мъжката роля налага поемане на разноските при среща. Този процент е еднакъв за момчетата и момичетата, но е интересно, че 5% от момчетата приписват тази отговорност на „нежния пол”, докато едва 1,6% са съгласни те да платят сметката на срещата. Но пък момичетата са малко по-склонни от момчетата да си поделят разноските.



Има обаче сериозно разминаване между момичетата и момчетата относно това какви „права” дава плащането на сметката на среща. 21,5% от момчетата смятат, че по този начин си гарантират секс, а 22,7% считат, че донякъде това им се полага, щом са платили в заведението. Излиза, че над 44% от момчетата имат очакване, че момичетата в известна степен им дължат секс, след като те са покрили разноските по срещата. 90,5% от момичетата не споделят тяхното виждане, а и вероятно дори не си дават сметка за нагласите на момчетата.



Макар че мнозинството от тинейджърите намират, че е „добре и двамата да помислят” за осигуряването на презерватив, когато се стигне до сексуален контакт, се оказва, че тази отговорност е основно на момчето. 10,9% от момчетата очакват момичето да се погрижи за това, но едва 1,8% от момичета споделят тази нагласа. Доста по-голям процент момчета отколкото момичетата (8,4% срещу 3%) смятат, че не е нужно да се използва презерватив.



Данните показват, че в случай на нежелана бременност, момчетата и момичетата имат различни представи за това кой носи отговорността. Въпреки че мнозинството от тинейджърите приемат, че тази отговорност е споделена между двамата, всяко пето момче е склонно да я прехвърли върху момичето.



Изследването показва, че сексът при тинейджърите не е непременно свързан с любов, а ревността се смята в много голяма степен за признак на любов и привързаност.

Младежите си дават сметка, че момичетата могат да станат жертва на насилие в интимните връзки, но в малка степен могат да си представят момче да изпадне в такова положение.



VІ. РАВНОПРАВИЕ НА ПАЗАРА НА ТРУДА И ВЪЗМОЖНОСТИТЕ ЗА ПРОФЕСИОНАЛНА РЕАЛИЗАЦИЯ НА ДВАТА ПОЛА

Жените в България са активни на пазара на труда и традиционно формират половината от работещите в страната, което говори за добра интегрираност в трудовата сфера.

Белег на неравноправие по отношение на трудовата заетост е, че жените са заети в определени сфери, а не споделят всички професионални области наравно с мъжете. Равноправието, разбира се, не означава еднакви професии за мъже и жени, а двата пола да имат свободна възможност за избор на различни или еднакви професионални реализации, в зависимост от своите предпочитания. Но, когато социалните представи и нагласи формират стереотипи за „мъжки” и „женски” професии възможността за свободен избор и равни професионални перспективи на хората, съобразно техния пол стават неосъществими.

Данните от настоящото изследване потвърждават наблюдението, че в обществото има ясно изразени социални очаквания за професионалните сфери на реализация на жените и мъжете. „Мъжките” и „женските” професии, които определят децата имат доста тесен обсег на припокриване и дори в този обсег е в известна степен видно за кой от двата пола е „по-подходящо” дадено занимание. В „сивата зона” влизат фризьор, готвач, учител, лекар, чистач, дизайнер, възприемани доминиращо като женски професии, инженер и адвокат, смятани за по-скоро мъжки професии и банкер, бизнесмен, управител, архитект, зъболекар, гинеколог, хирург, в които и двата пола са представени.

Друго основно предизвикателство пред равноправието на мъжете и жените в трудовата сфера е, че мъжете имат достъп до много повече на брой професионални занимания като по този начин „изтикват” жените в малък сектор от професионални възможности и правят изборът им на работа много ограничен.

Изследването дава индикации, че действително мъжете имат достъп до по-голям спектър от професионални реализации от жените. Списъкът с „женските” професии се оказва по-кратък от този на „мъжките” като формира 84,7% от него.

Един от много важните проблеми, които възпрепятстват равноправието на мъжете и жените в професионалната сфера е, че възприеманите „мъжки” професии са по-престижни от считаните за „женски”. Обикновено за „мъжки” се определят занимания, които са свързани с интелектуален труд, управление и взимане на решения, ръководни позиции във фирмената (и социалната) йерархия, по-високо възнаграждение.

Нагласите сред децата, които настоящото изследване отчита обаче клонят в малко по-различна посока. Ако разгледаме топ 10 на „мъжките” и „женските” професии, посочени от учениците, взели участие в настоящото изследване ще видим, че за нито една от „мъжките” такива не е характерен интелектуален труд, а и не изискват висше образование. Това се отнася и за преобладаващия брой от „женските” професии, но все пак сред тях има и такива, които се свързат с интелектуален труд и висше образование. А професията, с която всяко четвърто дете асоциира мъжете е строител.



Ако вземем първите 40 от списъка на „мъжките” и „женските” професии, виждаме, че интелектуалният труд е еднакво представен и при двата пола, както и типа „управленски професии” като „шеф”, „директор на фирма”, „управител”, „мениджър”. А на „мъжкото” занятие „бизнесмен”, съответстват и също толкова „бизнес дами”.



Изследването показва, че мъжете се асоциират в голяма степен със занимания в областта на строителство, ремонтни дейности, техническа поддръжка, ремонт на автомобили, шофиране. Техните професионални занимания са свързани със социални роли, гарантиращи опазването на реда и сигурността като полицай, военен, пожарникар, охранител. В представите на децата мъжете доминират в огромна степен областта на спорта – професията спортист се явява относително често срещана „мъжка” професия, а отделно мъжете се припознават като професионалисти в много други спортове като бокс, рали състезания, лека атлетика, щанги и др. Професионалното занимание със спорт е много слабо застъпено във възприятията на учениците за женските роли и то единствено в сферата на гимнастиката.



Данните сочат, че „женските” професии се свързат силно с красота, грижа за външния вид и разкрасителни процедури, както и със занятия в областта на услугите като шивачка, чистачка, продавачка, сервитьорка и т.н. В този смисъл изследването дава индикации, че жените в част от случаите се мислят като помощен/обслужващ персонал, но имайки предвид и другите професионални роли, които наблюдаваните тук стереотипни нагласи приписват на жените и тези, които приписват на мъжете като цяло, не може да се заключи, че в това се открива неравно отношение.

Според възприятията на децата, за жените се оказва по-характерна и изявата на сцена като певица, танцьорка, балерина. Жените се асоциират доста повече, отколкото мъжете с професии, които търгуват със сексуалността – проститутка, компаньонка, стриптизьорка.

Важно е да се отбележи и че в първите 20 „женски професии” фигурира и „професията” домакиня. Това показва, че женската трудова роля не рядко се свежда до грижата за домакинството, но едва ли по този начин се валоризира трудът, който тя полага в рамките на семейството. Интересно е да се спомене, че една от посочените „женски” професии от учениците е майка.

Предразсъдъчното мислене определящо на жените по-неблагоприятно положение от това на мъжете съществува и, както е видно и в таблицата по-долу, то е силно изразено в сфери като шофиране и работа с техника, където то ясно се възпроизвежда в нагласите на децата. По отношение на работата с компютър жените и мъжете вече се привиждат като равни, но не и що се отнася до професионалната реализация в областта на компютърните технологии, което се вижда от списъка на „мъжките” професии, който съдържа компютърен специалист без какъвто и да е еквивалент в списъка на „женските.

За една трета от тинейджърите е нормално управленските постове да се заемат от мъже като с това са съгласни 42,9% от момчетата и 18% от момичетата. Чрез своите нагласи, тези млади хора, които скоро ще завършат училище и ще навлязат на пазара на труда ще способстват за възпроизводството на неравенството между мъжете и жените в трудовата сфера.

Навлизането на жените в политиката и заемането от тях на лидерски позиции е бавен процес, който се бори на първо място със стереотипи и нагласи, които предпоставят доминирането на тази сфера от мъжете. Настоящото изследване показва, че за 47% от тинейджърите тези предразсъдъци са преодоляни.

Много важен компонент на неравнопоставеността на жените и мъжете на работното място е неравното заплащане на труда.

Съществуването на различно заплащане за една и съща работа в зависимост от пола е възможно, защото социалните представи и очаквания го позволяват. В този смисъл това, че 86,8% от децата считат, че такова разминаване във финансовото възнаграждение не трябва да има показва, че доминиращите нагласи отхвърлят подобно неравенство. И все пак имайки предвид, че изследването разкрива възприятията и диспозициите на децата, което дава възможност да се видят социалното поведение и очаквания в перспектива, това, че всяко осмо дете приема различното заплащане в зависимост от пола за нормално, показва, че това неравенство трудно ще бъде преодоляно в близко бъдеще. Данните показват, че момчетата имат по-засилени нагласи за различно възнаграждание за мъже и жени и може да се предположи, че те биха допринесли за задържане на статуквото на неравенство чрез своите очаквания и поведение.

Това заключение потвърждават и данните, които разкриват отношението към неравното заплащане, което се случва през ограничения достъп до позиции с по-високо възнаграждение. Едва 52,5% от големите ученици и 65,1% от малките ученици считат, че достъпът до такива постове е еднакъв за мъжете и жените. Докато резултатите от предишния въпрос показват оценъчното отношение на децата за това как би трябвало да стоят нещата, тук, където „нещата не зависят от тях”, а рефлектират реалното положение, виждаме, че голям процент от децата си дават ясна сметка, че мъжете и жените не са поставени в равни условия що се отнася до заплащането на труда им.





Проект „Училище без насилие и стереотипи, определение от пола”, финансиран от Фондация Оук




Поделитесь с Вашими друзьями:


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница