Разбира се, че темата е безбрежен океан и моето пътуване ще бъде сложно и опасно, а и защото океанът не е само воден, но е и въздушен. А и всичко ще бъде не само реално, но и виртуално

Вероятно всеки е убеден, че всяко споразумение направено с добро, с разбирателство е пъти по-стабилно от подобно нещо изградено със злоба, измама и насилие, без спазване на природосъобразената нравственост. Тези неща не зависят от мащабите на страните сключващи споразумения, сделки, съюзи и други подобни, тъй като принципно нещата стоят по един и същ начин. Ето защо няма значение какъв е съюзът пред нас, може да бъде между двама души, между общности, между държави законът за Доброто и Злото навсякъде действа по един и същ начин. Лично за мен лакмусът за човешката кадърност се оцветява най-ясно в семейството. Ето защо при избиране на всякакви ръководители, включително и на държавници, ориентирът за кадърност на първо място ще бъде поведението на конкретната личност в семейството. Разбира се, съществува голямата бъркотия по тези въпроси навсякъде по света, която се поддържа даже някакси изкуствено и особено от политиците.

Поради променливостта на духовните явления, изразяващи се с Добротата и Злобата, то от особено значение са такива понятия и състояния като Смирението, Прошката и Покаянието, които, според мен, са техните възлови елементи. Между другото, и тук има какво да се поучим от светите писания, където на тези понятия се отделя значително внимание. Вероятно на всеки му е ясно, че няма безпогрешни хора, всеки греши, но не всеки може да признае своите грешки. Склонноста към грешките се обуславя от разглеждания закон, обясняващ импулсивния характер на човешкото поведение, при което Доброто се редува със Злото. Да напомня само, че и свети Павел в началото е бил голям грешник, обаче, след това става за пример. Вярно е, че това постижение се дължи основно на неговия интелект, преминал през духовните чистилища наричани Смирение, Прошка и Покаяние. Но нека да извършим бърз прочит на тези понятия, със скромното намерение да им дадем по-голямата популярност и значимост.

Ще започна с това, че хората имат отговорна мисия да се борят срещу всякакви зависимости налагани от Природата, следвайки начертания път за тяхното усъвършенстване. Човекът е призван или, ако ви е угодно, е програмиран някогаш да стане Господар на неговия Свят. Подчертавам, че само на неговия Свят, тъй като Вселената вероятно се състои от неизвестно за хората множество от такива светове. .В някои свети и не до там свети религиозни писания се загатва, че хората са призвани някога да се доближат до Господа. За отбелязване е, обаче, че устройството на тази програма за човешката еманципация все още е на светлинни години от сегашното ни мисловно ниво. На хората са предоставени идеални условия на планетата Земя за това усъвършенстване, предоставени са и неограничени свободи да блъскат главите си в собствените си грешки и така да опичат своето съзнание и подсъзнание. Вероятно, има и някакви аварийни програми, за корегиране на евентуалните епидемии от човешкото полудяване. Вероятно, всичко е вероятно, тъй като до по-големите доказателства все още не сме дорасли. И така, нека да продължим нашата теза. Според моята фантазия физическите ни реалности са само тленните материи използвани за усъвършенстване на нашите духовни същности, които курсират между експерименталната площадка, в случая планетата Земя, и някакъв "супер-компютър". По отношение на дълготрайността на нашите физически реалности или животи зависи до голяма степен от самите нас Ако сравним продължителността на живота на пещерните хора и сегашните, ще бъде като около едно към три, тоест пещерняците са живели средно около 30 години, а сегашните гравитират към над 80 години. Разбира се, че това не е предел за продължителността на нашия физически живот, а само осмислената от нас съзнателна и подсъзнателна граница, която в случая е водеща. Тъй че, който иска повече да пребивава в своето физическо тяло да пренастройва и сноя "психочасовник" на повечето годинки.

Като цяло човешкото устройство е невероятно сложна конструкция и особено в неговата духовна част. В този смисъл човешките души, засега са непознаваеми за хората. Ако сме още по-точни, то човешкото естество се състои не само от физическо тяло и душа, а на първо място и от духа, което нещо е и най-загадъчното в тази конструкция. Погледнато от позициите на човешката логика, духовнофизичната енергийна същност на човека се състои от духа, като някаква положителна енергия, която придобива своя смисъл само в единството и борбата с някаква отрицателна енергия, която е наречена душа и която е някаква организирана духовна същност съживена от духа. Вероятно "духодушата" присъства в конструкцията на физическото ни тяло нещо като основно и нетленно От друга страна и физическото ни тяло може да се разбира като нещо общо и частно. Под общото нека да се разбира цялокупното ни физическо тяло, а под частното се има предвид съвкупността от отделните клетки, които го формират, при което информацията на общото се съдържа във всяка клетка от частното. С други думи, всяка човешка клетка съдържа информация за общото и изпълнява конкретна частна дейност. Вероятно в бъдеще и даже в не много далечно бъдеще от едно косъмче или даже от една клетка от това косъмче ще бъде възможно да се създава цялата човешка конструкция, но само в един единствен екземпляр и ако човекът е още жив, то повторното копиране ще бъде просто невъзможно. Тази природна закономерност е установена при проведените успешни изпитания при телепортация засега само на една клетка. Вероятно това е подтвърждение на изказаното предположение, че Природата е заложила някои ограничения, предвид възможността от епидемия на човешката лудост, при което някой ще пожелае да създаде неограничен брой копия от една и съща личност.

Разсъждавайки за все още непосилните за човешкия разум схеми на човешката еволюция, което по своя смисъл е човешката еманципация, може да си представим следното поведение на "духодушите" в някакво елементарно видение. Представете си нещо като пчелина, а "духодушичките" са в ролята на пчеличките, с тази разлика, че пчеличките в случая са безсмъртни. О, не мислете, че това моткане на пчеличките, нашите "психодушички" не е отговорно. Вероятно, че е много отговорно и вероятно за земните грешки има и неземни отговорности. Между другото, в светите писания има някакво иделично пояснение за рая и ада, за земно и неземно и т.н. Ето, пак стигаме до извода, че и в религиите има нещо напълно поучително, стига да можеш да го разбереш. А как можеш да го разбереш, ако поне отчасти не си го разбрал още в детските си години. В този смисъл, не е обезателно да вярваш в религиозните догми, но е обезателно да се запознаеш с тях още в училището. При това запознанството да бъде не само с една религия, а да бъде панорамно запознаване с всички основни религии. Но много ви моля, всички тези приказки не ги разбирайте, като някакво поучение, а само като мнение, много скромно мнение.

Еманципираният път на "духодушите", които определихме като безсмъртни, може да бъде представен както следва. Извършва се процес на появата на условна личност, което е комплекс и тайнство на Природата. Под понятието комплекс се има предвид цялата съвкупност от съзнателни, несъзнателни, чувствени и други взаимоотношения между парньорите, от въздействието на всичко обкръжаващо ги, при което се извършва тази поява. Условната личност идва на бял свят с нулево съзнание и неизвестно на никого подсъзнание. В последствие се оформя съзнанието и се усъвършенства подсъзнанието. Механизмът на оформяне на съзнание, на всяка условна личност, в общи линии е ясен. Той се оформя под влияние и въздействие на цялата съвкупност от всичко реално и виртуално в неговия живот. Тук влиза възпитанието, ученето, внушението, въображението и т.н. Обаче, извършващото се при това изменение в подсъзнанието е тайнство, което все още не е разгадано от нашия разум. Естествено, съществуват опростени психотерапевтични теории и практики, но в действителност процесът е много, много по-сложен. И така, при завършване на земния път на физическото тяло, "духодушата" отнася събраната информация в някакво недостъпно за нашия разум място и се връща отново на Земята за събиране на следващото парче от разум. Вероятно пътят на "духодушата" от предаване на информация някъде "там" и до връщането й отново на Земята е неразбираем за хората. Може да се предположи, че за всяка "духодуша" този път е строго индивидуален, където има и поощрения, и наказания, и ремонти. В религиите това е представено много простичко с понятията за рая и ада и всякакви други понятия. Не смятам за необходимо да се разпростирам в това изложение каква е същността на нашето съзнание и подсъзнание, тъй като това е сериозна тема за самостоятелно изложение. Мога само да изкажа едно фигуративно сравнение между обемите на съзнанието и подсъзнанието и обемите на видимата и невидимата част на един айсберг. Ако приемем, че съзнание е видимата част на айсберга, то подсъзнание е невидимата му част. С други думи, подсъзнанието е нещо невероятно по-голямо и по-загадъчно в сравнение с нашето съзнание. И не е случайно, че има вече много публикации, в които се говори за неограничените възможности на подсъзнанието и неговото въздействие върху земния ни живот.

И така, да продължим със Смирението и какво е то? Според мен, Смирението е състояние на духа, при което се извършва критична самооценка с целенасочени успокоителни корекции в поведението на личността. Основните предизвикателства при това са Гневът, Завистта и Гордостта , при което всяко от тези състояния има сходна духовна структура. В случая не е важно, дали дадена личност е извършила правилна самооценка и съответни корекции в поведението си, а е важен самият навик да предизвиква такова състояние на духа. Според мен, когато човекът е научен на това, то необходимите корекции в неговото поведение винаги ще ги има, възможно те да са малки, но те са неизбежни. Големият помощник за предизвикване на смирено състояние на духа е обикновено самовнушението за неговата необходимост, което е в ръцете на всеки от нас. Разбира се, трябва винаги да се помни, че Смирението не е Смиряване, при което разликата между тези понятия е както между понятията за Свободата и Робството. В този смисъл Смирението е близко до понятието на разумното Успокоение, то е някакъв елемент от Добротата, а Смиряването означава безропотно подчинение на чуждата воля и е елемент от Злобата.

Няколко думи за Прошката, която е духовно явление, близко по своето значение до обикновеното извинение, тоест да извиниш някого или да се извиниш сам пред някого за някаква грешка. Обаче Прошката е нещо по-различно от този аналог, тъй като това е прочувствено прощаване на чужда грешка или молба за прощаване на твоята грешка, където няма и нотка на фалш, формалност и лицемерие. Значението на Прошката е невероятно голямо и даже велико, тъй като представлява мощен заряд от енергия, която разтърсва и омагьосва противника или самия теб и принуждава енергиите на психиката да сменят своята полярност. Ако надзърнем отново в религиозните писания, то непремено ще намерим отделни пасажи за богоугодното значение на Прошката. Ще намерим даже и конкретни дати посветени на подобни церемонии, които във всяка религия са различни и в които се споменава за всевиждащия Бог, за семейни и други деяния, където всеки иска прошка от всеки. На особено важно място при това се извежда покаянието и прошката на деца към родители и обратно. Никой не е в състояние да отрече голямото значение на тези неща, които, уви, се срещат все по-рядко и по-рядко в нашето забързано време. А иначе, действителността е такава, че понякога умишлено, а някой път и случайно се изричат едни или други необмислени приказки, които заталачват човешките души. Някой път обидите прерастват в гняв и се образуват психовъртележки, огорчаващи нашите ежедневия. Ето защо Прошката е важен елемент от Добротата, която кара и най-голямата Злоба да отстъпи и да прерасне в Доброта. С други думи, идваме до заключението, че всичко в Природата е магическо трептение или движение, при което винаги това, което е горе е аналогично на онова, което е долу и обратно.

Съвсем естествено стигнахме и до следващия елемент на Добротата наречен Покаяние. Доказано е, че въздействието на чистосърдечното Покаяние е тъй велико, че често пъти обидените или пострадалите преобръщат своите сърца към милост. Не е случайно, че и в съдебната практика, при чистосърдечното признание и покаяние, е предвидено значително намаление на наказанието. Съвсем е очевидно, че да грешиш е нещо нормално за човешката психика. Важно е при това да не се допускат големи или фатални грешки, а тези които са ги допуснали могат да се поправят само с покаяние. И пак сме длъжни да отчетем факта, че във всички вероучения Покаянието заема подобаващото му се място, при което се допуска, че покаялите се могат да се върнат към праведния живот, но естествено след изтърпяване на омилостивено минимално наказание.

Вероятно прави впечатление, че време от време при изложение на материала посочвам поучителни неща заложени в общоприетите вероучения. Това нещо не е от това, че съм религиозен, тъй като в зействителност съм "балансиращ центрист", а е от това, че във всички вероучения са заложени много истини за Природата и това трябва да се признае. Веднага обяснявам защо съм центрист и това е защото всяка религия е до такава степен догматична, тромава и бавнореформируема, че направо ме огорчава. И ако не бъдат осъзнати тези неща сега или в близко бъдеще, то даже все още действащите манастири ще останат без монашество, а младите хора ще отминават с насмешка призивите да се вливат в редиците на вярващите. От друга страна, не съм възхитен и от светската философия, която в последно време все повече и повече заприличва на световна амазонка, което е другата тревожна крайност. И тук са необходими изменения, които да не бъдат козметични, а научно обосновани. Всъщност, и за едното и за другото може да се каже, че това са крайности, а истината е някъде по среда. Вероятно трябва да се търси нещо междинно и обединяващо, следвайки неумолимите тенденции на еманципацията. Нещо като поредното единство и борба на поляризационни мнения при тяхната сложна пулсация. Естествено, че механизмът на действие на тази еманципирана пулсация все още не е известен на хората, обаче, могат да бъдат изказани някои лични усешания, основани върху бегъл исторически анализ със следните изводи Забелязва се тенденция на постепенно сближаване на позициите на действащите вероизповедания под напора на все по-големите научни открития за Вселената и сходните обяснения за това в мозъчните центрове на отделните религии. Разширяването на научните хоризонти е тъй значително, главозамайващо и все още необяснимо за хората, че светската философия усеща необходимост от въвеждане на някои измислени ограничения, които са сравнително добре отработени в отделните вероизповедания. Необходимостта от подобни ограничения фигуративно може да бъде сравнена с необходимостта от ефективни спирачки за все по-модернизиращите се превозни средства. Това са тенденции, които, независимо от съпротивата, ще динамизират, усъвършенстват и обединяват отделните вероизповедания, ще морализират светските философии и ще издигат все повече и повече духовните мостове между тях. И ….. , прониквайки в бъдещето, виждам една обединена и модерна световна религия, която кореспондира успешно с обединена и модерна светска философия, при което ще има и вярващи, и атеисти, и центристи. Нещо като в политиката: - ляво, дясно и център.

Това са накратко моите усещания за реалното и виртуалното, което може да бъде подсилено и с редица сензационни научни открития. Разбира се, ще направя опит да се спра само на незначителната част от тях и то съвсем, съвсем бегло. И така, ще започна с това, че към днешния ден са математически доказани и описани седем нива на реалността на Вселената. Това са: 1.твърди тела; 2. течности; 3. газове; 4. различни видове полета и елементарни частици; 5. физически вакуум; 6. Съзнание на Вселената; 7. Абсолютното "Нищо". Съвсем умишлено няма да се спирам на първите четири реалности на Вселената, тъй като те са добре познати на всеки още от училищния чин.

Ето защо ще се спра накратко на последните три нива на реалността на Света. За по-голяма логичност ще започна отзад напред, тоест с Абсолютното "Нищо" или, което е едно и също, с Великата Пустота. За същността на това ниво засега се знае само, че то се подразделя на Подреденото "Нищо" и Неподреденото "Нищо". С по-голяма дълбочина на знанията за понятието Неподреденото "Нищо" хората не разполагат. Считам, че след Неподреденото "Нищо" има още нещо, което все още не го знаем. Вярващите смятат, че нататък стои Бог, което предполага всеобщо успокоение, водещо до застой на човешкия Разум. Ето защо, и за да ги събудя, задавам следния въпрос, добре, ако това е така, тогава откъде и как се появи Бог? Вероятно засега никой от тях не знае отговора, но нека подхвърленото съмнение да им раздвижва успокоените мозъци, което не е грешно, тъй като е в унисон с човешката еманципация.

Напредвайки отзад напред, стигам до шестото ниво за реалността на Вселената, което е наречено Съзнание на Вселената. Веднага внасям пояснение, че Съзнание на Вселената или Свръхсъзнание включва в себе си и споменатото от нас Съзнание и Подсъзнание на хората. По всяка видимост, от позициите на сегашното научно ниво би могло да се формулира следното пояснение. От "Абсолютното Нищо" се раждат първичните торсионни (инерционни) полета, което се обяснява с наличието на постоянно трептящата (пулсиращата) енергия, с изкривяване и с усукване на пространството и времето. Такива първични торсионни полета представляват елементарни пространствено-временни вихри с дясно и ляво въртене, пренасящи информация и съзнание. Геометрията на пространството на това ниво може да бъде представена, като десетмерно многообразие (четири транслационни координати и шест ъглови), при което неговата кривина се оказва равна на нула, а въртенето е различно от нула. Тези вихри пораждат както десни, така и леви торсионни полета и могат да се интерпретират като информационни полета или полета на Свръхсъзнание, пронизващи мигновено пространството.

Поради невероятната важност на въпроса за необходимостта от изучаване на шестото ниво за реалността на Вселената, то почти във всички държави са създадени специализирани научни центрове снабдени със съвременно оборудване. Разработват се програми за проникване в необятното хранилище на световната информация, при което има вече реални резултати в областта на здравеопазването, образованието, екологията и т.н. Например, стандартната програма за Трансцедентална медитация предполага активно взаимодействие на човешкия мозък с първичното ниво на Свръхсъзнанието и получаване на разнообразни данни. Разработват се прибори за мигновено предаване на информация на големи разстояния. Вероятно ще бъде полезно да напомня, че всеки възприема значението на информацията в двоен смисъл: първо, като съвкупност от данни за Вселената от нейните микро и макро мащаби и второ, като съвкупност от различни конкретни съобщения за и от нас. Информацията не се намалява от това, че се употребява, а обратно, тя се увеличава или, по-точно, тя се "размножава" при всяка нейна употреба. Между другото, това е най-удивителното свойство на информацията, което все още не е получило точно научно обяснение. Думата "информация" е известна още по времето на Аристотел, но едва в края на второто хилядолетие става ясно, че коренът "форма" на тази дума съвсем не е случаен. Трябваше да минат повече от 2500 години, за да се извърши скок от формата като чисто геометрично понятие до информацията, като пълно описание на един предмет, което включва не само външния му вид, но и вътрешното му устройство. По този начин информацията намери мястото си в живота като обобщена идеална форма. Излиза, че от информацията са пронизани материални обекти и процеси. Всички живи същества се намират в определено информационно поле, без което животът на Земята би бил невъзможен. Има научни хипотези, че информационното поле на Вселената е многослойно, при което всеки слой се свързва йерархически с по-високите слоеве, при което се стига до неизвестен на хората Идеал. Отдавна е установено, че материален носител на информация във физическия свят са електромагнитните вълни. По отношение на носителите на информация в духовния свят нещата стоят много по-сложно. Имам предвид такива явления като интуиция, ясновидство, телепатия, предчувствие, въображение и т.н. Все повече от учените стигат до убеждение, че информация и съзнание трябва да се схващат, като нещо взаимносвързано и единно.

В духа на тези постановки се залагат основите на едни бъдещи науки, като информациология, психофизика и др., при което се използват принципи коренно различни от класическите. Интересно е, че основният тласък за изграждане на тези науки полага през 1965 г. д-р Джон Бел чрез изведеното от него гениално математическо уравнение. Впоследствие то е получило название "теоремата на Бел". Лично аз предпочитам да я наричам "магическата теорема", поради следните съображения. Вероятно всеки знае, че всички предишни модели на Вселената, включително и теорията на относителността на Айнщайн предполагат, че съществуващите взаимозависимости между елементите се характеризират с наличието на връзки между тях и причините за това. Така, в нютоновата физика връзките са механически и детерминистични. В електромагнетизма тези връзки се появяват като пресичане или взаимодействие на полетата. В теорията на относителността връзките са като резултат от изкривяване на пространството. До някакво време нещата са обяснявани съобразно тези взаимозависимости. Витаеха обаче и някои съмнения относно непоклатимостта на тези постановки, които са споделяни и от самия Айнщайн. Като правило, тези съмнения са произтичали от реалностите на паранормалните явления и особено на такива свързани с магията и хипнозата, които не са се вмествали в тези научни постановки. Нещата, обаче, стигат и до пълен блокаж, когато по експериментален път е доказано съществуването на "абсурда", получило название "вплитане", при което две частици, намиращи се много далече една от друга, дори на милиони, милиарди километри, могат да се окажат загадъчно свързани една с друга. При това, ако се случи нещо с едната от тях, това води мигновено до аналогична промяна и при другата. И тук именно математическата канава на Джон Бел поставя всичко на своите места. Той доказа много точно, че ако квантовата механика действа в наблюдаемия свят, то трябва да съществуват и нелокални (магически) ефекти. Откритието на Бел, е тъй велико, че учените и до днес продължават да се взират в неговите формули.

Именно новите науки ще учат, че Свръхсъзнанието трябва да се разбира като висша форма на развитие на информацията. При това връзката "информация-съзнание" трябва да се разбира за също тъй фунзаментално проявление на Вселената, каквото е "енергия-материя". Учените се опитват да разберат как информацията постъпва в нашия мозък, какво се случва в мозъка и в човешкия организъм, как се проявява нашето съзнание. Засега се очертават две форми за постъпване на информация в нашия мозък, които произтичат от рефлексното и от континуалното мислене. При рефлексното мислене информацията се получава чрез думи, чрез мисли с думи и чрез мисли с думи преобразувани в образи. Този начин на предаване на информация се нарича още вербален, притежава сравнително малък информационен капацитет и изисква напрегнато участие на мозъка при преработване на приетата информация. Този вид информация не може да съществува без използване на езика, като евентуалното незнание на езика прави постъпващата информация безполезна за създаването на образи. Когато мисленето е континуално (невербално) информацията се получава чрез образи, при което за единица време постъпват значително повече данни в сравнение с вербалното мислене.

Човекът използва и двата вида мислене, обаче, с развитието на вербалното логичекското (изразено с думи) мислене, то е станало за него основно. Вербалното мислене, макар че е по-бавно от невербалното, позволява да се развива абстрактното мислене или въображението, което притежава огромна и все още неизяснена духовна мощ. Известно е, че за емоциите и образното мислене отговаря дясното полукълбо на нашия мозък, а логическото и абстрактното мислене се намира под контрола на лявото полукълбо и което е станало водещо за човека. Напомням, че жените са по-емоционални от мъжете, обаче, и те все повече и повече започват да живеят с по-малко емоции, а все повече - с логика.

Има научни хипотези, че сегашните хора са представители на така наречената пета раса. Под понятието "човешка раса" се разбира не някаква нация, а цивилизация. При това, представители на първата раса са били под пълен контрол на Свръхсъзнанието и са представлявали повече или по-малко газообразни образования, които са били организирани по определен начин. Те са нямали език, като общуването помежду тях и със Свръхсъзнанието се е извършвало по телепатичен път. Хората от всяка последваща раса са ставали все по-еманципирани, по-съвършени и по-организирани. Напълно е възможно, че това е някаква конкурентна алтернатива за развитие и усъвършенстване на Свръхсъзнанието, същността на която засега е недостъпна за човешкия разум.