Разчупване на оковите Победа над: Отрицателните мисли



страница1/16
Дата23.07.2016
Размер2.37 Mb.
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   16
Разчупване на оковите

Победа над:

Отрицателните мисли

Нелогичните чувства

Пороците

Нийл Андерсън
Превод Венцислава Узунова Редактор Владимир Димитров

Originally published in English as



The Bondage Breaker by Neil T. Anderson

Copyright ©1990, 1993 by Harvest House Publishers.

Translated by permission. All rights reserved.

Copyright ©1998 Operation Mobilisation for the Bui). iui editi


Най-сетне свободен!

Преди няколко години проповядвах в една църква в Южна Калифорния за движението Ню Ейдж. Основният библейски пасаж бе 1 Тимотей 4:1: „А Духът изрично казва, че в последните времена някои ще отстъпят от вярата и ще слушат измамителни духове и бесовски учения". След проповедта бях заобиколен от хора, които искаха да чуят нещо повече за освобождаването от духовните конфликти, причинени от демонично влияние.

Малко по-назад седеше една 22-годишна жена, която плачеше неудържимо, откакто бе свършила службата. Няколко души се бяха опитали да я утешат, но тя не позволяваше никой да се приближи до нея. Накрая член на църковното ръководство разбута тълпата край мен и каза: „Съжалявам, братя и сестри, но имаме нужда от д-р Андерсън веднага тук отзад".

Когато се приближих до младата жена, я чух да хълца: „Той разбира! Той разбира!" Успяхме да я изведем от залата и да я въведем в един от офисите. След като се поуспокои, се уговорихме да се срещнем следващата седмица.

Когато Нанси дойде, лицето й бе белязано с грозни рани от драскотини.

— Сама се наранявам по този начин, но не мога да се контролирам — призна тя гузно.

Нанси описа своето ужасно детство, което включваше баща насилник и баба, известна като магьосница с черни магии.

— Когато бях на три години, получих своите пазители, три духа, които да ме водят — продължи тя. — Те бяха мои придружители, като ми казваха как да живея и какво да говоря. Никога не бях се питала дали да имаш духове-водачи е нещо ненормално, докато майка ми не ме заведе на неделно училище. Тогава започнах да подозирам, че вътрешните ми придружители може би не ми мислят доброто. Когато попитах родителите си за това, баща ми ме наби. Никога не попитах отново!

За да се справя с нарастващия тормоз, който носели нейните духове-водачи, Нанси прибегнала към строга лична дисциплина. В гимназиалните си години се доверила на Христос като свой спасител. Но вместо да я оставят, нейните „пазители" продължили да я притесняват.

След завършване на средното си образование Нанси се обърнала към въплъщението на дисциплината: военноморските сили. Силно решена да стане най-твърдата жена моряк, тя печелела награди за дисциплинираността си. Но духовният тормоз продължавал да подтиква ума и емоциите й все повече към ръба на силите. Отказвала да говори с когото и да е за душевната борба от страх, че ще я обявят за луда. Накрая напрежението се оказало непосилно и тя рухнала. Нанси тихо приела уволнението поради болест и се оттеглила в самотно съществуване с вътрешно безпокойство и болка. Това бе състоянието на Нанси дойде в църквата и ме чу да говоря за измамните духове.

— Най-сетне някой ме разбира! — завърши Нанси през сълзи.

— Искаш ли да се освободиш от своите духове-водачи? — попитах я? Последва дълга пауза.

— Наистина ли ще ме напуснат или когато се върна у дома отново ще се нахвърлят върху мен?

— Ще бъдеш свободна — уверих я аз.

Един час по-късно Нанси наистина бе свободна — и ни прегръщаше с такава отвореност, каквато не познаваше преди.

— Сега мога да каня хора у дома! — възкликна тя радостно.



Тъмната страна съществува

Случаят с Нанси не е някакво странно и случайно отклонение в съвременната християнска общност. Всъщност в своите над 20 години служение като пастор, съветник, професор в семинария и говорител на конференции съм срещнал и съм служил на повече християни, оковани във веригите на тъмнината в духовния свят, отколкото можете да си представите.

Собственият ми опит в тази област на служението не стана по избор. Аз бях самолетен инженер преди Бог да ме призове към служение. Дори като обикновен християнин никога не съм се интересувал от демоничната активност или окулта. Изкушението на езотеричното знание и окултната сила никога не ме е привличало.

От друга страна, винаги съм бил предразположен да вярвам на това, което казва Библията за духовния свят, дори когато е противоречало на общоприетото мнение. В резултат на това преди повече от 15 години Господ започна да ме насочва към християни като Нанси, оковани във веригите на различни форми сатанизъм и окулт. Също така започнах да се срещам с много вярващи, които бяха управлявани от определени начини на мислене, навици и поведение, блокиращи тяхното израстване. Желанието ми бе да видя как тези хора преживяват освобождение, за да живеят ползотворен живот, но обучението ми не ме бе подготвило в тази област. Напипвах пътя сред много неуспехи в ранните си опити да служа на такива хора, не също съм преживявал изненадващи успехи. Стигнах до заключението, християните, за жалост, са неподготвени да се справят с тъмния свят на сатанинското царство, както и да служат на тези, които са оковани в него.



Бог иска да бъдеш зрял и свободен

През тези години на обучение и служение стигнах до разбирането, че има две концепции, които определят победата и плодотворността на християнина. Първата концепция е зрелостта. Апостол Павел писа: „Да порастем по всичко в Него, който е главата, Христос... докле всички достигнем в единство на вярата и на познаването на Божия Син, в пълнолетно мъжество, в мярката на ръста на Христовата пълнота" (Ефес. 4:15, 13). Бог ни е дал всичко, от което се нуждаем, за да израстваме в зрялост в Христос (2 Петр. 1:3). Но Сатана се противопоставя на нашата зрялост и е готов да направи всичко, за да ни попречи да реализираме себе си и това, което имаме в Христос. Тъй като се борим срещу небесни началства и власти, а не срещу кръв и плът (Ефес. 6:12), ние трябва да спечелим победа над тъмната страна, преди да можем да пораснем напълно. Книгата ми „Победа над мрака" е насочена към ходенето на вярващия във вяра и зрялост в Христос и разкрива тактиките на Сатана, използвани срещу тази цел. Книгата се занимава с основоположните въпроси на твоята самоличност в Христос и набелязва практически стъпки как да живееш чрез вяра, да ходиш в Духа, да обновяваш ума си, да се справяш с емоциите си и да определяш емоционалните травми от миналото чрез вяра и прошка. Горещо ви препоръчвам да четете „Победа над мрака" заедно с изучаването на тази книга.

Втората концепция за успешния християнски живот е свободата, която е централната тема на „Разчупване на оковите". Апостол Павел заявява: „Стойте, прочее, твърдо в свободата, за която Христос ни освободи, и не се заплитайте отново в робско иго" (Гал. 5:1). Този стих не само ни уверява, че Бог желае да бъдем свободни, но ни предупреждава, че можем да изгубим свободата си.

Преди да приемем Христос ние бяхме роби на греха. Но заради делото на Христос на кръста, силата на греха над нас бе разчупена. Сатана няма право да ни притежава, нито има власт над нас. Той е победен враг, но е решил да ни пречи да разберем това. Той знае, че може да блокира твоя успех като християнин, ако те накара да вярваш в заблудата, че ти си само продукт на своето минало, роб на греха, склонен към неуспех и управляван от своите привички. Докато успява да те обърква и заслепява с черните си лъжи, няма да виждаш, че веригите, които някога са те оковавали, са разчупени. Ти си свободен в Христос, но ако дяволът успее да те заблуди и да те накара да вярваш, че не си, няма да преживееш свободата, която е твое наследство. Не вярвам в порастването за един ден, но вярвам в получаването на свобода за един миг и съм виждал как хиляди хора са били освобождавани от истината. Щом един човек е свободен, ще бъдеш учуден колко бързо може да израства.

В тази книга съм се опитал да изясня природата на духовните конфликти и да набележа как могат да бъдат разрешени в Христос. Част първа обяснява твоето положение на свобода, защита и власт в Христос. Част втора предупреждава за твоята уязвимост за съвсем реалните и съвсем лични демонични влияния, които се стремят да ограбят от теб твоята свобода чрез изкушения, обвинения, заблуда и контрол. Част три представя стъпките към свободата в Христос, които ще ти помогнат да ходиш свободен от плановете на врага в своя живот.

Контрастът между окови и свобода в живота на вярващия чудесно е илюстриран от следното писмо на един успяващ в професията си мъж. Той за разлика от Нанси, за всички този мъж изглеждаше като нормален, посещаващ редовно църквата християнин, който имаше успех в семейството и кариерата си. Но той не беше свободен.

Скъпи Нийл, свързах се с теб, защото преживявах куп, на пръв поглед, необясними „психологически" атаки. Емоционалните ми проблеми вероятно се коренят в детството ми с филмите на ужасите, дъските за спиритически сеанси и т.н. Ясно си спомням колко се страхувах от посещение на дяволски сили, след като гледах филма „Кръвта на Дракула".

Баща ми беше доста избухлив човек и често имаше емоционални изблици. Моята реакция за оцеляване бе да плача и да се обвинявам, че съм го раздразнил. За мен стана начин на живот да затварям чувствата в себе си. Възмъжавах, като продължавах да се обвинявам за всички лични недостатъци и неуспехи.

После приех Христос като свой личен Господ и Спасител. Израснах духовно през последните няколко години, но никога не съм се радвал на пълен мир. Винаги имаше едно стаено съмнение за връзката ми с Бога, когото виждах като далечен и строг. Трудно ми бе да се моля, да чета Библията и да внимавам на проповедите на пастора. Сериозно се питах за целта си в живота. Преживявах ужасни кошмари, от които се будех, крещейки.

Именно по време на молитвата си с теб най-сетне открих свободата в Христос. Осъзнах, че Бог не е строг, студен възпитател, а любящ баща, който се радва на моите постижения. Също преживях голямо освобождение, когато се молих за отхвърляне на всяко демонично действие, което ми е било предадено от моите прадеди.

Сега, когато чета Божието Слово, разбирам го както никога преди. Вече съм си изградил по-положително отношение и цялостните ми взаимоотношения с Господа са се променили напълно. След нашата среща повече не съм имал кошмари.

Нийл, страхувам се, че много християни като мен живеят някъде там своя живот в „тихо отчаяние" заради атаката на демонични сили. Щом аз съм могъл да стана жертва на тези сили и външно да не си е личало, това може да стане и с други.

Искрено твой, училищен инспектор.

И ти ли си един от онези християни, които живеят в тихото отчаяние в

оковите на страха, гнева, депресията, навиците, с които не можеш да

скъсаш, страховете или вътрешните гласове, от които не можеш да избягаш, или грешното поведение, от което не можеш да се отървеш? Не казвам, че всеки духовен проблем е в резултат на пряка демонична дейност. Но може би си в окови, защото си пренебрегнал или отрекъл реалността на действащите демонични сили в света днес. Твоето наследство в Христос е пълната свобода, която Той обещава в Писанието, както личи от свидетелствата на Нанси, училищния инспектор и много други, за които

ще прочетеш в следващите страници. Нека ти представя този, който вече е победил мрака и е осигурил твоята свобода: Исус Христос, който разчупва оковите!
Част първа

Бъди смел



1 Не е нужно да живееш в сенките
В началото на осемдесетте години съветвах една млада жена, изпаднала в дълбока духовна, душевна и емоционална криза. Преди да дойде при мен, тя написала следната молитва към Бога и десет минути по-късно направила неуспешен опит за самоубийство със свръхдоза хапчета:

Скъпи Боже, къде си? Как можеш да гледаш и да не ми помагаш? Толкова ме боли, а теб дори не те интересува. Ако те интересуваше, щеше или да прекратиш това, или да ми позволиш да умра, ако ме обичаш, но ти сякаш си толкова далеч. Не те чувам, не мога да те почувствам, нито да те видя, но се предполага, че вярвам в теб. Господи, чувствам тях и чувам тях. Те са тук. Знам, че съществуваш, Боже, но те са по-реални за мен сега. Моля те, нека някой ми повярва, Господи. Защо не направиш това да престане? Моля те, Господи, моля те! Ако ме обичаш, ще ми позволиш да умра.

Една изгубена овца

През последните двадесет години съм срещал стотици християни като жената, написала тази сърцераздирателна бележка. Повечето от тях не са правили опити за самоубийство като нея, но мнозина са имали тъмни мисли да го направят. И почти всички признаваха „тяхното" присъствие — вътрешни подтици или гласове, които не са ги оставяли на мира, изкушавали са ги, присмивали са им се, обвинявали са ги или са ги заплашвали.

Често предупреждавам хората, които се уговарят да се срещнат с мен, че ще чуят думи като: „Не отивай, той не може да ти помогне", или ще имат деструктивни мисли като: „Не искам да ходя", или „И преди съм опитвал без резултат". Един човек писа: „Всеки път, когато се опитвам да говоря с вас или дори си мисля да поговоря с вас, ставам напълно неадекватен. Гласове вътре в мен буквално ми крещят: „Не!" Дори съм си мислел да се убия, за да сложа край на тази вътрешна борба вътре в себе си. Имам нужда от помощ!".

Много други християни, с които съм разговарял, не се оплакват, че чуват точно гласове, но умовете им са изпълнени с такова объркване, че всекидневното им ходене в Христос е непълноценно и непродуктивно. Когато се опитват да се молят, започват да си мислят за милион неща, които трябва да свършат. Когато сядат да четат Библията или някоя добра християнска книга, не могат да се съсредоточат и след като са чели няколко минути, в един момент осъзнават, че мислите им са на километри далеч. Когато имат възможност да служат на Господа по някакъв начин, са възпирани моментално от обезсърчителни мисли на съмнение в себе си: „Аз не съм силен християнин"; „Не познавам достатъчно Библията"; „Все още съм тормозен от грешни мисли"; или „Нямам достатъчно духовни дарби". Вместо да живеят като побеждаващи, плодоносни, изпълнени с радост християни, те се влачат в живота и единствената им цел е да изтраят, докато Исус дойде. До голяма степен това е заради нашата собствена липса на умствена дисциплина, но това може да е също отражение на заблудата от неприятеля. Виждал съм стотици хора да се освобождават от този вид заблуда.



Обичайни неправилни възгледи за оковите

Откъде идват гласовете и объркването? Откъде произтичат разсейващите емоции и осъдителните мисли? Една от основните причини, поради която само налучквах и се провалях в началото на работата си с хора в окови, бе незнанието ми на истинските отговори на тези въпроси. Измъчвах се под тежестта на много неправилни възгледи за духовния свят, които трябваше да бъдат разпръснати. Може би и ти се бориш с някои от същите тези погрешни идеи, които държат християните в мрак.

1. Демоните бяха активни, когато Христос бе на Земята, но тяхната дейност е намаляла днес. Християните, поддържащи този краен възглед в светлината на това, което Божието Слово казва, и това, което е очевидно в света днес, просто не желаят да се изправят пред действителността. Новият Завет ясно заявява, че вярващите ще се борят срещу „началствата, срещу властите, срещу духовните сили на нечестието в небесните места" (Ефес. 6:12). Апостол Павел продължава, като изброява елементите на духовното всеоръжие, с които трябва да се въоръжим, за да се защитим от „всичките огнени стрели на нечестивия" (стихове 13-17). Във 2 Коринтяни 10:3-5 Павел отново посочва конкретно, че вярващите участват в духовна битка срещу силите, които се изправят срещу познаването на Бога. Ако тъмните духовни сили вече не нападат вярващите, защо ще ни предупреждава Павел за тях и ще настоява самите ние да се въоръжаваме срещу тях?

Властите и силите, за които пише Павел през първи век, продължават да се проявяват в навечерието на двадесет и първи век, както личи от популярността на движението Ню Ейдж и процъфтяването на сатанизма и окулта.

Борбата на Божия народ срещу тъмните духовни сили не е феномен от първи век, нито въпрос на избор за християнина, днес тя е неизбежна. Царството на тъмнината все още съществува и Сатана се стреми да направи живота ти нещастен и да ти попречи да се наслаждаваш и да упражняваш наследството си в Христос. Единствените възможности в конфликта са как и в каква степен ще участваш в борбата. Ако твоят мироглед като християнин не включва царството на тъмнината, тогава или Бог, или ти ще трябва да поемеш отговорността за всичката поквара, която Сатана стоварва върху теб и останалия свят.

2. Това, което ранната църква е наричала демонична активност, сега възприемаме като душевна болест. Чух как един психолог спореше по отношение на тормозен от демонични сили християнин: „Неговият проблем в никакъв случай няма нищо общо с демони, той е параноичен шизофреник". Чрез простото приемане на определението, което светската психология дава за човешкия проблем, по никакъв начин няма да установим действителната причина на проблема. Термини като шизофрения, параноя, психоза и т.н. са просто етикети, класифициращи симптоми. Но кой или какво предизвиква симптомите? Дали е неврологичен или хормонален проблем, или може би химически дисбаланс? Със сигурност тези възможности трябва да бъдат изследвани. Но ако не бъде открита физическа причина? Тогава трябва да има психологически проблем .-Но коя психологическа школа избираш: библейската или светската? И защо никой не изследва възможността проблемът да е на първо място духовен?

Не трябва да се изненадваме, че светските психолози, ограничени само с природния мироглед, дават единствено природни обяснения за душевните проблеми. Те предлагат обясненията си от гледна точка, която изключва Бога, още повече демоничното. Дори много християни, които гръмогласно отхвърлят обясненията на научната теория за произхода на видовете, наивно приемат светското психологическо обяснение за душевните болести. Изследванията, основани на научния метод на анализиране на човешките духовни проблеми, не е погрешен, той просто е непълен. Той пренебрегва влиянието на духовния свят, защото нито Бог, нито дяволът се поддават на нашите методи на изследване.

3. Някои проблеми са психологически, а някои духовни. Тази заблуда предполага разделение между човешката душа и дух, каквото не съществува. Няма вътрешен конфликт, който да не е психологически, защото няма момент, когато твоите ум, чувства и воля да не участват. По същия начин няма проблем, който да не е духовен. Няма момент, когато Бог да не присъства или когато можеш спокойно да свалиш духовното си всеоръжие. Тенденцията е да се поляризираме към служение на освобождение, като пренебрегваме съществуването на физическото царство, или да преминем към психотерапевтично служение, като пренебрегнем духовната област.

Д-р Пол Хиърбърт, който преподава мисионерство в Богословската семинария Фулър, твърди, че докато вярващите приемат „двустранния мироглед с Бог, който е ограничен в свръхестествения свят, и естествен свят, който служи за всички практични цели според автономни научни закони, християнството ще продължава да бъде секуларизираща сила в света".1 Ако твоят мироглед не признае действието на Бога на този свят в човешките проблеми, той е в най-добрия случай непълен, а в най-лошия изкривява действителността.

4. Християните не са обект на демонична активност. Преобладаващото мнение сред евангелските вярващи днес е, че християните не могат да бъдат притеснявани сериозно от демони. Дори предположението, че демонично влияние може да бъде част от проблема, предизвиква бързото възклицание: „Невъзможно! Аз съм християнин!"

Нищо не е нанесло по-голяма вреда на поставянето на диагноза за духовните проблеми, колкото тази неистина. Ако Сатана не може да докосва църквата, защо сме поучавани да облечем Божието всеоръжие, да противостоим на дявола, да стоим твърдо и да бдим? Ако не сме досегаеми за нараняване или попадане в капана на Сатана, защо Павел описва взаимоотношенията ни с тъмните сили като двубой? Тези, които отричат потенциала на врага за разрушение, са най-уязвими за него. Нашата уязвимост за демонична атака и влияние е предмет на част втора в тази книга.

5. Демоничното влияние личи само в крайно или насилствено поведение и сериозен грях. Макар да има случаи днес като дивия демон, наречен „Легион" в Лука 8, повечето християни, страдащи от демоничната дейност, живеят сравнително нормален живот, като преживяват сериозни лични и междуличностни проблеми, за които не се е намерила причина или разрешение. Тъй като те приписват сатанинско влияние само на масови убийци или насилствени сексуални престъпници, тези обикновени, нападнати от проблеми личности, се чудят какво не е наред с тях и защо не могат просто да „се подобрят".

Първата и най-основна стратегия на Сатана е заблудата. Апостол Павел предупреди: „Сам Сатана се преправя на светъл ангел; тъй че не е голямо нещо; ако и неговите служители се преправят на служители на правдата" (2 Коринтяни 11:14, 15). Не няколко беснеещи демона пречат на църквата да бъде успешна, а фината заблуда на Сатана и намесата в живота на „нормалните" вярващи. Един психотерапевт християнин, който посети една от конференциите ми за духовните конфликти и съветването, каза: „Никога не бях виждал свидетелство за демонична дейност през всичките години на съветническата си практика, докато не дойдох на твоята конференция. Когато се върнах към практиката си, открих, че две трети от клиентите ми имат проблеми, защото са заблудени от Сатана — така бе и с мен!"

Разговор с д-р Пол Хиърбърт, който преподава в Школа за мисионерство в богословската семинария Фулър, Пасадена, Калифорния.

6. Свободата от духовните окови е резултат на силов сблъсък с демоничните сили. Свободата от духовните конфликти не е борба чрез сила, това е борба чрез истината. Сатана е лъжец и той на всяка цена ще се стреми да действа под маска. Но истината на Божието Слово разобличава него и неговите лъжи. Неговите демони са като хлебарки, които тичат към сенките, когато блесне светлината. Силата на Сатана е в лъжата и когато неговата лъжа е разобличена от истината, плановете му се провалят. Когато бях момче и работех във фермата, баща ми, брат ми и аз посещавахме фермата на един наш съсед, за да му помагаме с продукти и труд. Съседът ни имаше малко пуделче, което обичаше да смъква чорапите ми с лапички. Когато се втурваше с лай иззад ъгъла, баща ми и брат ми оставаха смело на местата си, но аз побягвах. Познайте към кого се насочваше кучето! Аз се покатервах на върха на нашия пикап, докато малкото кученце лаеше по мен от земята. Всички, освен мен, виждаха, че това малко кученце нямаше сила над мен, освен толкова, колкото аз му давах. Плюс това то нямаше сила от само себе си да ме хвърли отгоре на пикапа, аз вярвах, че то ме е качило там. Това куче ме управляваше чрез моя ум, чувства, воля и мускули, като всички те действаха под влияние на страха. Накрая събрах кураж, скочих от пикапа и хвърлих малък камък по помияра. Гледай, той побягна!

Сатана е като това малко куче: заблуждава хората да се страхуват от него повече, отколкото от Бога. Силата му е в лъжата. Той е баща на лъжата (Йоан 8:44), който заблуждава целия свят (Откр. 12:9) и съответно целият свят е под влиянието на злия (1 Йоан 5:19). Той не може да промени по никакъв начин твоята позиция в Христос, но може да те заблуди да вярваш лъжите му за себе си и Бога, да прекарваш много време отгоре на пикапа! Не е нужно да го надвикваш или преборваш с мускули, за да се освободиш от влиянието му. Трябва да надделяваш над него с истината.



Вярвай, изявявай и действай според истината на Божието Слово и ще противостоиш на сатанинската стратегия.

Тази концепция имаше драматичен ефект върху моето съветничество. Преди, когато бях изложен на демонично влияние в своето съветване, прибягвах към силовия сблъсък. Пациентите изпадаха в буйство, бягаха от стаята или изведнъж ставаха неадекватни и аз се опитвах да надделея над демона. Първият ми подход бе да накарам демона да се прояви и тогава му заповядвах да напусне. Тази борба обикновено предизвикваше голяма травма за пациентите ми. Макар че имаше напредък, обикновено епизодът трябваше да се повтаря.

Но научих от Писанието и личния си опит, че истината е освобождаващият агент. Силата на Сатана е в лъжата, а силата на вярващия е в познанието на истината. Ние трябва да търсим истината, не силата.

Освен това, личностите в окови не се освобождават от това, което аз правя като пастор-съветник, а от това, което правят с моя помощ. Не това, в което вярвам аз, разчупва веригите, а това, в което те вярват, изповядват, отхвърлят и прощават. Забележете прогресивната логика в Свещеното Писание:

И ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни (Йоан 8:32). Аз съм пътят и истината, и животът (Йоан 14:6).

А когато дойде онзи, Духът на истината, ще ви упътва на всяка истина (Йоан 16:13).

Не се моля да ги вземеш от света, но да ги пазиш от лукавия... Освети ги чрез истината; Твоето слово е истина (Йоан 17:15, 17).

Стойте, прочее, препасани с истина през кръста си (Ефес. 6:14).

Най-после, братя, всичко, що е истинно... това зачитайте (Фил. 4:8).

Когато Бог за първи път даде наказание за ранната църква в Деяния 5, Той го направи по много драматичен начин. Какъв бе проблемът: наркотици, секс? Не, проблемът бе истината. Петър се обърна към Анания и Сапфира: „Защо изпълни Сатана сърцето ти, да излъжеш Святия Дух?" (стих 3). Бог искаше църквата да знае, че Сатана е лъжецът, който може да ни унищожи, ако успее да ни накара да вярваме и да живеем в лъжа. Ето защо е важно да „пленяваме всеки разум да се покорява на Христа" (2 Коринтяни 10:5). Ако успея да се вмъкна в църква, комитет или личност незабелязано и да ги накарам да повярват на лъжа, аз ще мога да управлявам живота им! Точно това прави Сатана и неговата лъжа е в центъра на битката.





Поделитесь с Вашими друзьями:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   16


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница