Разчупване на оковите Победа над: Отрицателните мисли


Пожертвай удоволствията от нещата заради удоволствията от живота



страница3/16
Дата23.07.2016
Размер2.37 Mb.
#1968
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   16

Пожертвай удоволствията от нещата заради удоволствията от живота

Какво би приел в замяна за плода на Духа в своя живот? Какви материални притежания, колко пари, какво положение или титла би приел за да се откажеш от любов, радост, мир и търпение, които можеш да имаш в Христос? „Нищо", ще се съгласим вероятно всички. Но как отговаряш на този въпрос във всекидневните си действия? Къде инвестираш по-голяма част от времето, енергията и парите си: във временното или във вечното? Прекалено често основната цел на падналото човечество е желанието да бъдем щастливи като животни, вместо да бъдем благословени като Божии деца.

Исус обсъди точно този конфликт с двама от най-близките си приятели, Мария и Марта (Лука 10:38-42). По време на Исусовото посещение Марта бе хваната в капана на материалното, беше се съсредоточила в приготвянето на храната и служението, докато Мария бе насочила вниманието си към Исус и думите Му. Тенденцията на Марта бе да обича нещата и да използва хората, но Исус посочи, че Мария е избрала по-добрата част. Победата над аза идва, когато се научим да обичаме хората и да използваме нещата, а не да объркваме тези две понятия.

Пожертвай временното, за да спечелиш вечното

Вероятно най-великият белег за духовна зрялост е способността да отложиш получаването на наградите. Евреи 11:24-26 казва: „С вяра Мойсей, като стана на възраст, се отказа да се нарича син на фараоновата дъщеря и предпочете да страда с Божиите люде, а не да се наслаждава за кратко време на греха, като разсъди, че укорът за Христа е по-голямо богатство от египетските съкровища; защото гледаше на бъдещата награда". Много по-добре е да знаем, че сме деца на Бога, отколкото да получим всичко, което светът нарича ценно. Дори ако следването на Христос означава трудности в този живот, Той ще ни възнагради във вечността.

Най-голямата лъжа на Сатана е, че си способен да бъдеш бог на своя собствен живот, и неговите окови се опитват да те накарат да живееш така, сякаш неговата лъжа е истината. Сатана се стреми да узурпира Божието място в твоя живот. И винаги, когато живееш независимо от Бога, като насочваш вниманието си вместо към кръста към себе си, предпочиташ материалните и временните стойности вместо духовните и вечни стойности, той е успял. Разрешението на света за този конфликт на самоличността е да напомпа егото, като в същото време отрича възможността на Бога да заеме Своето отредено място като Господ. Сатана не би могъл да бъде по-доволен — това е неговият план от самото начало.
3. Имаш пълното право да бъдеш свободен
Лидия бе жена на средна възраст, която от началото на живота си нямала успех. Спомени за ритуално и сексуално насилие от детството я преследвали непрекъснато в живота й като християнка. Когато дойде да ме види, ниското й самочувствие сякаш нямаше шансове да се поправи. Докато ми разказваше историята си, Лидия изразяваше малко емоции, но думите и отразяваха пълното й отчаяние.

— Коя си ти, Лидия? Как гледаш на себе си? — попитах я аз, когато тя завърши.

— Аз съм зла — отговори тя стоически. — За никого нищо не струвам. Хората ми казват, че съм зла и всичко, което върша, създава проблеми.

— Ти не си зла — възразих аз. — Как може едно Божие дете да бъде зло? Така ли гледаш на себе си?

Лидия кимна.

Протегнах се за лист хартия, на който бяха напечатани твърдения, описващи кои сме в Христос според стихове от Библията, и го подадох на Лидия. (Тези твърдения са включени в раздела с помощни материали в края на тази книга.)

— Искам да прочетеш тези твърдения на глас още сега — наредих аз. — Те ще ти напомнят каква е твоята самоличност според Библията.

Лидия взе листа и започна да чете на глас първото изречение, заеквайки:

— Аз съм с-с-солта на зе-зе...

Изведнъж лицето й се промени. Тя погледна нагоре и се изкикоти:

— Как не, мръсно...!

Никога не е приятно да видиш как лукавият проявява грозния си вид чрез жертва като Лидия. Но чрез молитва в името на Исус аз поех контрол над ситуацията и поведох Лидия по стъпките към свободата. Тя успя да погледне от нова страна на това, което бе действително в Христос. Като разбра, че е на първо място продукт на Христовото дело на кръста, а не жертва на миналото си, тя успя да отхвърли веригите на духовните окови и да започне да живее според истинската си самоличност като Божие дете.

По-късно ми каза, че текстът на листа хартия, който й бях дал, се изгубил. Имаше ли нещо магическо в хартията или твърденията, напечатани върху него? Не, това беше само мастило върху хартия. Но беше безкрайно важно Лидия да осъзнае коя е в Христос. Сатана я бе накарал да вярва, че е без стойност и зла, а това бе лъжа. Той бе твърдо решен тя да не прочете и онези истинни твърдения за нейната самоличност като Божие дете. Той знаеше, че Божията истина щеше да обезоръжи лъжата му, също както светлината обезоръжава тъмнината. И нямаше да се предаде без бой.

Нищо не е по-основно за твоята свобода от оковите на Сатана от разбирането и утвърждаването на това, което Бог е сторил за теб в Христос, и това, което си ти като резултат. Всички ние живеем според това какви се виждаме. Всъщност никой не може последователно да действа по начин, който не съответства на представата, която има за себе си. Твоето отношение, действия, отговори и реакции на обстоятелствата в живота се определят от съзнателната и несъзнателната представа, която имаш за себе си. Ако гледаш на себе си като безпомощна жертва на Сатана и неговите заговори, ще живееш като негова жертва, вързан в оковите на неговите лъжи. Но ако виждаш себе си като обичано и прието Божие дете, каквото наистина си, ще живееш като Божие дете.

В тази глава искам да осветя няколко критични аспекта на нашата самоличност в Христос. Много от вас вече са осъзнали библейските истини, обобщени тук, а на други тази част може да се стори малко трудна, заради доктриналното си съдържание. Но ви съветвам да не прескачате този преглед по пътя си към по-практични глави. Тези идеи са основоположни за твоята свобода от духовния конфликт като Божие дете. Въпросът за духовната самоличност и зрялост в Христос е толкова важен, че отново ви препоръчвам да четете „Победа над мрака" заедно с тази книга.

Ти си вечно жив и благословен

Личността ти се състои от най-малко два основни елемента: твоята материална същност и твоята нематериална същност. Отвън имаш физическо тяло, а отвътре душа-дух: способността да мислиш, да чувстваш, да избираш (разумът, емоциите и волята често като цяло се определят като душата) и да общуваш с Бога (дух). Твоето тяло е в съюз с твоята душа-дух и това те прави физически жив.

Когато Бог сътвори Адам, той го направи напълно жив — физически и духовно. Но заради греха на Адам и последвалата духовна смърт, всеки, който се ражда в света, се ражда физически жив, но духовно мъртъв. Тъй като си бил отделен от Бога, липсвало ти е присъствието и мъдростта на Бога в твоя живот, ти си се научил да живееш независим от Бога, насочил интересите си към самия себе си. Тази заучена независимост от Бога се нарича в Писанието плът.

Когато се новороди, твоята душа-дух бе съединена с Бога и ти оживя духовно, както жив бе Адам в градината преди да съгреши. В Посланието до ефесяните на няколко места се повтаря, че сега си в Христос и Христос е в теб. Тъй като Христос, който е в теб, е вечен, духовният живот, който си получил от Него, е вечен. Не е нужно да чакаш да умреш, за да получиш вечния живот, ти го притежаваш още сега! И за разлика от това, което Сатана би желал да вярваш, той не може по никакъв начин да ти отнеме вечния живот, защото не може да отнеме Исус от теб, който е обещал никога да не те остави или забрави (Евр. 13:5).



Ти си превърнат от грешник в светия

Чувал ли си някога християнин да нарича себе си „само грешник, спасен по благодат"? Наричал ли си себе си така? Ако гледаш на себе си като на грешник, ще съгрешаваш, какво друго би могъл да прави един грешник? Твоят християнски живот ще бъде в най-добрия случай посредствен, по нищо няма да се различава от живота на невярващия и следователно ще те преследват мисли за поражение. Сатана ще се възползва от възможността да ти внуши вина и да те убеди, че си обречен на духовно съществуване с възходи и падения. Като победен християнин ще изповядваш греха си и ще се стремиш да вършиш добро, но вътрешно ще признаваш, че си само грешник, спасен по благодат, който просто чака грабването.

Това ли си ти в действителност? В никакъв случай! Библията не нарича вярващите грешници, дори не грешници, спасени по благодат. Вярващите са наречени светии, святи хора, които понякога съгрешават. Ние ставаме светии в момента на спасението (оправдание) и живеем като светии във всекидневния си живот (освещение), като продължаваме да вярваме в това, което Бог е направил, и продължаваме да утвърждаваме кои сме всъщност в Христос. Ако не успееш да видиш себе си като Божие дете, напразно ще се опитваш да живееш като такова, а Сатана без много усилия ще успее да те убеди, че не си много по-различен от онова, което си бил преди да повярваш и че нямаш никаква стойност за Бога или за който и да е друг. Но ако приемеш с вяра радикалната промяна в своята същностна идентичност от грешник в светия, ще имаш мощно положително влияние върху всекидневното си съпротивяване срещу греха и Сатана.

Ти си участник в божественото естество

Ефесяни 2:1-3 описва нашето естество преди да дойдем при Христос: „Бяхте мъртви чрез вашите престъпления и грехове, в които сте ходили някога според вървежа на тоя свят, по княза на въздушната власт... и по естество сме били чада на гнева". Преди да станем християни самата ни природа бе грешна и резултатът на нашия грях бе смърт (отделяне от Бога). Като такива ние служехме на себе си и на Сатана.

Но при спасението Бог промени самата ни същност; ние станахме „участници на божественото естество, като сте избягали от произлязлото от страстите разтление на света" (2 Петр. 1:4). Вече не си в плътта, ти си в Христос. Преди обръщането ти имаше грешно естество, но сега си участник в Христовото божествено естество. Не си нито вечен, нито божествен, но си завинаги свързан с Христовата божественост. Апостол Павел определя това така: „Някога си бяхте тъмнина, а сега сте светлина в Господа, обхождайте се като чада на светлината (Ефес. 5:8); Затуй ако е някой в Христос, той е ново създание" (2 Коринтяни 5:17). Пред обвиненията на Сатана, че изобщо не сме се променили, трябва да вярваме и да живеем в хармония с факта, че сме завинаги различни в Христос.

Новият Завет говори за личността, която си бил преди да приемеш Христос, като старата същност („стария човек"). При спасението твоята стара същност, която бе мотивирана да живее независимо от Бога и следователно се характеризираше с греха, умря (Римл. 6:6), а оживя новата ти същност, мотивирана от новата ти самоличност в Христос, която се характеризира със зависимост от Бога (Гал. 2:20).

Твоята стара същност трябваше да умре, за да бъде прекъсната връзката ти с греха, който доминираше в нея. Да бъдеш нов човек не означава да бъдеш безгрешен (1 Йоан 1:8). Но тъй като старата ти същност е разпъната и погребана с Христос, вече не си принуден да съгрешаваш (1 Йоан2:1). Ти съгрешаваш, когато избереш да действаш независимо от Бога.

Можеш да бъдеш победител над плътта и греха

Твоята смърт за греха сложи край на връзката ти с греха като твой господар, но не сложи край на съществуването на греха. Грехът все още е жив, силен и привлекателен, но силата и властта му бяха разчупени (Римл. 8:2). Освен това твоята плът, онази част от теб, която бе обучена да живее в независимост от Бога, преди да срещнеш Христос, също не е умряла. Ти все още имаш спомени, навици, обусловени реакции и мисловни модели, заложени в твоя мозък които те изкушават да се насочиш към собствените си интереси. Вече не си в плътта, както бе старото ти естество, сега си в Христос. Но можеш все още да избереш дали да ходиш по плът (Римл. 8:12, 13) в съюз с онези стари импулси да служиш на себе си вместо на Бога. Ти си отговорен да разпъваш плътта си (Римл. 8:13) всекидневно, като се учиш да ходиш по Духа (Гал. 5:16) и да моделираш отново старите си мисли, като позволяваш ума ти да се обновява (Римл. 12:2).

Макар да си мъртъв за греха, силното привличане на греха може все още да те кара да се бориш с чувството, че си повече жив за греха, отколкото за Христос. Но Римляни 6:1 - 11 ни учи, че това, което се отнася за Господ Исус Христос, се отнася и за нас по отношение на връзката ни с греха. Бог Отец позволи Синът Му да „стане грях" (т.е. да установи връзка с греха), за да паднат върху Него всички грехове на света — минали, настоящи и бъдещи (2 Коринтяни 5:21). Когато умря на кръста греховете ни бяха на Него. Но когато възкръсна от гроба, върху Него нямаше грях. Когато се възкачи на небето, върху Него нямаше грях. И днес, когато стои отдясно на Отца, върху Него няма грях. Тъй като стоим в небесни места ( Христос, ние също сме умрели за греха.

Когато намерим обещание в Библията, можем да го приемем за себе си. Когато стигнем заповед, подчиняваме й се. Но като че, й вярваме. Стиховете в Римляни 6:1-11 не са заповеди, за да им се подчиняваме, те са истини, които трябва да вярваме. Христос вече е умрял за греха и тъй като ти си в Него, също си умрял за греха. Не можеш да умреш за греха, защото вече си мъртъв, можеш само да го вярваш. Срещал съм християни, които все още се опитват да умрат за греха и животът им е нещастен и безплоден като резултат, тъй като се опитват да направят нещо, което вече е направено.

Забележете използването на миналото време в Римляни 6:1-11 (курсивът е добавен): „Ние, които сме умрели" (стих 2); „ние всички, които се кръстихме да участваме в Исуса Христа, кръстихме се да участваме в смъртта Му" (стих 3); „ние се погребахме с Него" (стих 4); „нашето старо естество бе разпнато с Него, за да се унищожи тялото на греха, та да не робуваме вече на греха" (стих 6); „защото който е умрял, той е оправдан от греха" (стих 7); „ако сме умрели с Христа, вярваме, ще и да живеем с Него" (стих 8). Тъй като тези стихове са в минало време и сочат това, което вече е вярно за нас, можем само да ги вярваме.

Стих 11 обобщава това, което трябва да вярваме относно връзката си с греха заради положението си в Христос: „Така и вие, считайте себе си за мъртви към греха, а живи към Бога в Христа Исуса". Няма значение дали се чувстваш мъртъв или не; трябва да считаш себе си мъртъв, защото е така. Хората неправилно се чудят: „Какво трябва да преживея, за да стане това реалност?" Единствената необходима опитност е Христос на кръста, а това вече е станало. Когато решим да вярваме в това, което е вярно за нас и греха, и да ходим въз основа на това, което вярваме, нашите правилни взаимоотношения с греха ще се проявят в нашата опитност. Но докато поставяме опита си пред вярванията си, никога няма да познаем напълно свободата, която Христос купи за нас на кръста.

На базата на това, което Римляни 6:1-11 ни сочи да вярваме, Римляни 6:12, 13 ни казва как да се отнасяме към греха: „И тъй, да не царува грехът във вашето смъртно тяло, та да се покорявате на неговите страсти. Нито представяйте телесните си части като оръдия на неправдата, но представяйте себе си на Бога като оживели от мъртвите и телесните си части на Бога като оръдия на правдата." Грехът е суверен господар, който изисква служба от поданиците си. Ти си мъртъв за греха, но все още имаш възможността да му служиш, като поставяш тялото си в услуга на греха. От теб зависи да избереш дали ще позволиш на тялото си да бъде използвано за греха или за правдата. Сатана, който е в корена на всеки грях, ще се възползва от онзи, който се опитва да остане неутрален.

Като илюстрация да предположим, че твоят пастор те помоли да използва колата ти, за да занесе помощи с храна на нуждаещи се хора и крадец пожелае колата ти, за да ограби банка. Това е твоята кола и ти можеш да решиш да я услужиш на този, който избереш, на добрия или на злия. Кое ще избереш? Едва ли ще се замислим!

Твоето тяло също е твое да го използваш или за Бога, или за греха и Сатана, но изборът зависи от теб. Ето защо апостол Павел писа толкова настоятелно: „И тъй, моля ви, братя, поради Божиите милости да представите телата си в жертва жива, свята, благоугодна на Бога, като ваше духовно служение" (Римл. 12:1). Заради Христовата победа над греха, ти си напълно свободен да избереш да не се подчиняваш на греха като на свой господар. Сам си отговорен да не позволяваш на греха да царува в твоето смъртно тяло.

Можеш да бъдеш свободен от силата на греха

„Да не позволявам на греха да царува в тялото ми — звучи чудесно, Нийл, но ти не знаеш колко трудна е моята борба с греха", си мислиш сигурно. „Оказва се, че върша това, което не трябва, и не върша това, което трябва. Това е постоянна битка."

Да, зная колко е трудна битката, самият аз съм се изправял пред нея. Както и апостол Павел. Той написа Римляни 7:15-25 със същите чувства на разочарование, които преживяваш ти. В този пасаж откриваме Божията пътека към свободата от силата на греха. Каня ви да послушате, докато аз и Дан навлизаме в този пасаж. Дан действително се бори, за да победи силата на греха в своя живот.

Нийл: Дан, нека разгледаме един пасаж в Свещеното Писание, който сякаш описва точно това, което в момента преживяваш. Римляни 7:15 гласи: „Защото не зная какво правя: понеже не върша това, което искам; но онова, което мразя, него върша". Не мислиш ли, че този стих описва твоето състояние?

Дан: Съвсем точно! Искам да върша това, което Бог обявява за правилно, но понякога се оказва, че върша точно обратното.

Нийл: Вероятно можеш да се идентифицираш и със стих 16: „Обаче, ако върша това, което не искам, съгласен съм със закона, че е добър". Дан, колко личности или участници са споменати в този стих?

Дан: Има само една личност и това явно е „аз".

Нийл: Много обезсърчително е да знаем какво трябва да правим, но по някаква причина да не можем да го направим. Как си се опитвал да разрешиш тази дилема в собствения си ум?

Дан: Понякога се чудя даже дали съм християнин. За другите сякаш дава резултати, но не и за мен. Често си мисля дали християнският живот дори е възможен или дали Бог наистина съществува.

Нийл: Ако ти и Бог бяхте единствените участници в този сценарий, би било логично да обвиниш или Бога, или себе си за затрудненото си положение. Но сега погледни към стих 17: „Затова не аз сега върша това, но грехът, който живее в мене". Колко участници има сега, Дан?

Дан: Явно двама, но не разбирам.

Нийл: Нека прочетем стих 18 и да видим дали ще схванем логиката: „Защото зная, че в мене, сиреч в плътта ми, не живее доброто; понеже желание за доброто имам, но не и сила да го върша".

Дан: Много отдавна съм научил този стих. Толкова лесно беше да повярвам, че не ставам за нищо.

Нийл: Той не казва това, Дан. Всъщност той казва точно обратното. Това, което живее в теб, не е теб. Ако имах треска, забита в пръста, тя нямаше да бъде „нищо добро". Но това „нищо добро" не съм аз, а треската. Също така е важно да отбележим, че това „нищо добро" не е дори моята плът, а това, което живее вътре в моята плът. Ако виждаме себе си сами в тази борба, ще бъде безнадеждно да живеем праведно. Тези пасажи много ясно ни казват, че в нашата борба срещу греха участва и втора страна, чиято природа е различна от нашата.

Разбираш ли, Дан, когато ти и аз се родихме, ние се родихме под наказанието на греха. И знаем, че Сатана и пратениците му винаги желаят да ни задържат под това наказание. Когато Бог ни спаси, Сатана изгуби битката, но той не подви опашка, не си изтръгна отровните зъби. Сега той се е посветил на задачата да ни държи под властта на греха. Ние знаем също, че той ще действа чрез плътта, която е останала след спасението.

Нека продължим да четем и да видим можем ли да научим нещо повече за това как се води войната: „Защото не върша доброто, което желая; но злото, което не желая, него върша. Ако върша това, което не желая, то вече не го върша аз, а грехът, който живее в мен. И тъй, намирам тоя закон, че при мене, който желая да върша доброто, злото е близо" (стихове 19-21).

Дан, можеш ли да откриеш в тези пасажи характера на това „нещо добро", което живее в теб?



Дан: Разбира се, то е явно зло и грях. Но това не е ли всъщност моят собствен грях? Когато съгреша, се чувствам толкова виновен.

Нийл: Няма съмнение, че ти и аз съгрешаваме, но ние не сме сами по себе си грях. Злото съществува в нас, но ние не сме самото зло. Това не ни извинява за греха, защото апостол Павел малко по-горе пише, че сме отговорни да не оставяме греха да царува в смъртните ни тела (Римл. 6:12).

Чувствал ли си се някога толкова разочарован, че просто да ти се иска да удариш някого или себе си?



Дан: Почти всеки ден!

Нийл: Но когато се успокоиш, имаш ли отново мисли, които са в съзвучие с твоята самоличност като християнин?

Дан: Винаги и тогава се чувствам ужасно, че съм избухнал.

Нийл: Стих 22 обяснява този цикъл: „Защото, колкото до вътрешното ми естество, аз се наслаждавам в Божия закон". Когато действаме противно на това, което сме всъщност, Святият Дух веднага ни изобличава заради връзката ни с Бога, а ние често го изкарваме на себе си. Но скоро истинската ни природа отново се проявява и ние сме привлечени към Бога. Също като разочарована жена, която заявява, че повече не иска да има нищо общо със съпруга си. Иска да напусне и изобщо не я е грижа за него. Но след като дава израз на болката си и изразява емоциите си, тя омеква и казва: „Наистина го обичам и не желая да се развеждам. Но не виждам друг изход." Това е вътрешният човек, истинската природа, която се проявява. Стих 23 описва природата на тази борба с греха: „Но в телесните си части виждам различен закон, който воюва против закона на ума ми и ме заробва под греховния закон, който е в частите ми". Според този пасаж, Дан, къде се води битката? Дан: Битката сякаш е в ума. Нийл: Точно там бушува битката. Разбира се, ако Сатана успее да те накара да мислиш, че си единственият, който воюва, ще се обръщаш срещу себе си или срещу Бога всеки път, когато съгрешаваш. Ще го кажа така:

ако едно куче дойде при теб и те ухапе по крака, себе си ли ще удариш или кучето?



Дан: Кучето. Но в моята битка с греха, никой не ми е казвал, че „кучето"

— грехът — е това, което ми нанася болка!



Нийл: Точно така! Затова удряш себе си. Но аз съм разбрал, че хората в крайна сметка се изморяват да удрят себе си, затова се отдалечават от Бога, обгърнати от чувство за поражение и осъждение: „Окаян аз човек!

Кой ще ме избави от тялото на тая смърт!" Той не казва „Колко съм зъл"; той казва „Колко съм нещастен". Той е победен, защото не е свободен.

Опитите му да върши това, което е правилно, срещат поражението. Той се чуди: „Възможна ли е победата?"

Стих 25 дава отговора: „Благодарение Богу! Има избавление чрез Исуса Христа, нашия Господ. И тъй сам аз с ума слугувам на Божия закон, а с плътта — на закона на греха."



Дан: Мисля, че започвам да разбирам. Аз обвинявах себе си за неспособността си да живея като християнин. Виждам, че апостол Павел е бил разочарован от неуспеха си, но той не се нахвърля върху себе си. Приема отговорността си, но не обвинява себе си. Нещо още по-важно, той изразява увереност, като се обръща към Бога, защото Господ Исус ще му даде сили да живее над греха.

Нийл: На правия път си. Ако обвиняваш себе си, това няма да ти помогне, защото няма осъждане за онези, които са в Христос Исус (Римл. 8:1, 2).

Трябва да разбереш характера на битката за твоя ум. После ще откриеш в кой момент губиш тази битка в собствения си живот, като позволяваш на греха да царува в тялото ти. Когато го откриеш и се справиш с него, ще намериш свободата в Христос.

ИМАШ ПЪЛНОТО ПРАВО ДА БЪДЕШ СВОБОДЕН




Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   16




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница