Разчупване на оковите Победа над: Отрицателните мисли

Библията не се опитва да доказва съществуването на демоните, както не се опитва да доказва съществуването на Бога. Тя само докладва за тяхната дейност, сякаш първоначалните читатели са приемали съществуването им. Нито ранните църковни отци са имали проблем с реалността или личностния характер на демоните. Ориген пише: „По отношение на дявола и неговите ангели и противопоставящи се сили, еклесиастичното учение твърди, че съществата наистина съществуват, но какво представляват или как съществуват не се обяснява с достатъчна яснота. Това мнение обаче се поддържа от мнозина: че дяволът е бил ангел, и след като е отпаднал, е убедил възможно най-много ангели да паднат заедно с него; и тези, дори до ден днешен, се наричат негови ангели." (Michael Scanlan, T.O.R., and Randall J. Cirner, Deliverance from Evil Spirits (Ann Arbor, MI: Servant Books, 1980), p. 16).

Лука 11:24-26 ни дава полезен поглед върху личността и характерните черти на злите духове. След като Исус изгони един демон, който бе направил един човек ням, Неговите противници Го обвиниха, че изгонва демоните чрез силата на „началника на бесовете, Веелзевул" (Лука 11:15). По време на разговора за демоните, който последва, Исус каза: „Когато нечистият дух излезе от човека, той минава през безводни места и търси спокойствие; и като не намери, казва, ще се върна в къщата, отдето съм излязъл. И като дойде, намира я пометена и наредена. Тогава отива и взема със себе си седем други духове по-зли от него и като влязат, живеят там; и последното състояние на оня човек става по-лошо от първото" (стих 24-26).

Можем да извлечем няколко елемента на информация за злите духове от този пасаж.

1. Демоните съществуват извън или вътре в човешките същества. Демоните изглежда са духове, които постигат известна почивка в органични същества, като предпочитат дори свинете пред нищото (Марк 5:12). Тези духове може би имат териториални права и се асоциират с определени географски местности, използвани за сатанински цели.

2. Те могат да пътуват по собствена воля. Тъй като са духовни същества, демоните не са подвластни на бариерите на естествения свят. Стените на твоята църковна сграда не я правят свято място, отделено от демонично влияние, само молитвата и духовната власт може да направи това.

3. Те могат да общуват. Явно е от Лука 11, че злите духове могат да общуват един с друг. Те могат да говорят също чрез човешки субект, както го правеха чрез гадаринския обладан от демони (Матей 8:28-34). Такива изключителни случаи разкриват завземане на централната нервна система. По-малка степен на контрол виждаме в онези, които слушат измамителни духове (1 Тим. 4:1).

4. Всеки от тях има отделна самоличност. Забележете използването на лични местоимения в Лука 11: „Ще се върна в къщата си, отгде съм излязъл" (стих 24). Ние имаме работа с мислещи личности, а не с безлична сила. Ето защо светските методи на изследване няма да разкрият тяхното съществуване. Само откровението е нашият авторитетен източник за съществуването и личността на злите духове.

5. Те могат да помнят и да правят планове. Фактът, че могат да напускат дадено място, да се връщат, да помнят предишното си състояние и да планират нова атака заедно с други, показва тяхната способност да мислят и да планират. Концепцията за „зли духове" е доста добре описана в църковната история.

6. Те могат да преценяват и да вземат решения. Фактът, че злият дух намира своята човешка мишена като „пометена и подредена" къща, (стих 25) ясно показва, че той може да преценява набелязаната жертва. Демоните получават достъп до живота ни чрез нашите слаби места. И все пак не трябва да се интересуваме какво мисли Сатана за нас, трябва да живеем живота си така, както е угодно на Бога (2 Коринтяни 5:9).

7. Те са способни да сплотяват сили. В Лука 11 първият дух се събира със седем други, за да направят последното състояние на жертвата по-лошо от първото. В случая с гадаринския хванат от бяс броят демони, съюзени за зло, беше „легион" (Марк 5:9). Чувал съм много хора да определят няколко гласа в ума си, като ги описват като комитет.

8. Те са различно зли. Първият демон в Лука 11 доведе със себе си седем други духа „по-зли от него" (стих 26). Исус посочи разлика в степента на злина у духовете, когато каза за един: „Тоя род с нищо не може да излезе, освен с молитва и пост" (Марк 9:29). Идеята за степени във власт и злина отговаря на йерархията, която апостол Павел изрежда в Ефесяни 6:12. Аз лично мога да свидетелствам, че някои случаи на справяне с обладани от демони хора са по-трудни от други.

Но не трябва да се страхувате от Сатана и неговите демони, докато се държите за Божията истина. Неговото единствено оръжие е измамата. Ириней пише: „Дяволът... може да направи само това, което направи и в началото, да измами и отклони човешкия ум, за да не се покорява на Божиите заповеди и постепенно да помрачи сърцата."³ Ако продължавате да ходите в светлината, няма защо да се боите от тъмнината.

Как се намесват тези зли духове в живота ни? Нека ви отговоря с една проста илюстрация. Представете си, че стоите на единия край на дълга, тясна улица, на която от двете страни са наредени ниски къщи. От другата страна на улицата стои Исус Христос и твоят християнски живот е процесът на преминаване по тази дълга улица към зрялост в Него. Няма абсолютно нищо по улицата, което може да ти попречи да достигнеш Исус. Така че когато приемеш Христос, ти насочваш очите си към Него и започваш да вървиш.

Но тъй като този свят все още е под властта на Сатана, къщите от двете ти страни са населени със същества, които са твърдо решени да ти попречат да достигнеш целта си. Те нямат сила или власт да затворят пътя ти или дори да забавят стъпката ти, затова се провесват през прозорците и ти подвикват, като се надяват да обърнат вниманието ти от целта и да нарушат напредъка ти.

Един от начините, по който се опитват да те разсеят, е като ти се провикват: „Хей, погледни насам! Имам нещо, което много желаеш. Вкусът му е страхотен, чудесно е за докосване и доставя много повече удоволствие от тази скучна разходка по улицата. Влез вътре и погледни." Това е изкушението, което представя пред ума ти начини да служиш на себе си вместо на Бога. Ще обсъдим изкушението в повече подробности в глава 8.

Други забележки, които хвърлят към теб, докато вървиш по улицата, звучат по следния начин: „Няма нужда да ходиш на църква днес. Не е важно да се молиш и да четеш Библията всеки ден. Някои от идеите на Ню Ейдж не са толкова лоши." Това е лъжа и често едно от най-фините и най-обезоръжаващите оръжия на Сатана. Често ще чуеш тези послания в първо лице единствено число: „Няма нужда да ходя на църква днес, да се моля, да чета Библията" и т.н. Сатана знае, че ще се излъжеш по-лесно, ако успее да те накара да смяташ, че тази мисъл е твоя лична, а не негова. Стратегията на Сатана, измамата, ще бъде разгледана по-пълно в глава 10.

Каква е целта на неприятеля да кара демоните си да ти подмятат реплики, да ти се присмиват, да те примамват и да те разпитват от прозорците и праговете по пътя ти? Той иска да те забави, да те спре, да те накара да седнеш и, ако е възможно, да те накара да се откажеш от пътуването си към Христос. Той иска да ти повлияе да се съмняваш в способността си да вярваш и да служиш на Бога. Помни: той няма абсолютно никаква сила или власт да задържи твоя сигурен прогрес по пътя ти към Христос. И не може никога отново да те притежава, защото си изкупен от Исус Христос и си завинаги Негов (1 Петр. 1:18, 19). Но ако може да те накара да слушаш мислите, които посажда в ума ти, може да ти влияе. И ако допуснеш да ти влияе достатъчно дълго чрез изкушението, обвинението и измамата, ще може да те управлява. Ще говорим повече за обхвата на демоничния контрол в живота на един християнин в глава 11.

Оковани в различна степен?

Има няколко нива на духовна свобода и окови между апостол Павел, чийто християнски живот и служение са пример въпреки борбата с греха и Сатана (Римл. 7:15-25; 2 Коринтяни 12:7-9), и гадаринския побеснял, който беше напълно обладан от демоните (Матей 8:28-34). Никой не губи контрола си от Сатана за една нощ, това е постепенен процес на измама и поддаване на неговото фино въздействие. Според моите наблюдения не повече от 15 процента от хората на евангелските християнски общности са напълно свободни от сатанинските окови. Това са хора, които изцяло са се предали да живеят изпълнен с Духа живот и да принасят плод. Другите осемдесет и пет процента се борят безрезултатно на едно от поне трите нива на духовен конфликт.

Първо, вярващият може да води, общо взето, нормален християнски живот външно, докато се бори с артилерийски огън от грешни мисли вътрешно: похот, завист, алчност, омраза, апатия и т.н. Този човек на практика няма живот на общение с Бога. Молитвата за него е отчайваща опитност и обикновено се бори с междуличностни взаимоотношения. Повечето християни в такова състояние нямат представа, че се намират в духовен конфликт. Те не биха се отъждествили с идеята за чуване на гласове, но с готовност признават, че мисловният им живот е изпълнен с проблеми.

Вместо да признаят, че умовете им са непрекъснато обстрелвани от огнените стрели на неприятеля, те мислят, че проблемът е по тяхна собствена вина. „Ако тези лоши мисли са мои, каква личност съм аз?", чудят се те. Така че в крайна сметка започват да обвиняват себе си, а не неприятеля, който продължава необезпокояван атаката си. Виждам как около шестдесет и пет процента от всички християни живеят в това ниво на духовен конфликт.

Второто ниво на конфликт се характеризира с онези, които могат да разграничат собствените си мисли и странни, зли „гласове", които сякаш надделяват над тях. „Какво си мисля?", чудят се те, когато вълна от грешни идеи, мисли и фантазии залива ума им. Те нямат победа и се чудят дали не полудяват, но са толкова уплашени от тази идея, че не смеят да я споделят с никого. И все пак повечето християни на този етап не успяват да видят собствената си борба като духовен конфликт. Те търсят съвет и се опитват да дисциплинират мислите си, но преживяват малко или никакво подобрение. По моя преценка петнадесет процента от всички християни попадат в тази категория. Повечето от тези хора са в депресия, притеснени, параноични, огорчени или ядосани и може би са жертва на алкохол, наркотици, хранителни нарушения и т.н.

В третото ниво на конфликт човек губи контрол и чува гласове в ума си, които му казват какво да мисли, говори и прави. Тези хора стоят у дома, скитат по улиците, като разговарят с въображаеми хора или заемат леглата в лудниците. За жалост около пет процента от християнската общност са жертва на това ниво на измама и липса на контрол.

Когато човек се подчинява на вътрешните гласове достатъчно дълго, той става жертва на сериозен натиск от демоничните сили, както личи от случая с гадаринския бесен. Злите духове упражняват такъв контрол, че за големи периоди от време личността на човека е изключена.

Просто казвай не

Има три начина да реагираш на демоничните подкупи и присмех, отправени към теб от прозорците на околните сгради, докато ходиш с Христос, и два от тях са неправилни.

Първо, най-тежко е състоянието на онези, които се замислят над демоничните мисли и им вярват. Към ума ти е изстреляна прикрита мисъл: „Не се молиш, не четеш Библията си, не свидетелстваш, както трябва да правиш. Как може да те обича Бог?" Това е явна лъжа, защото Божията любов е безусловна. Но ти започваш да мислиш за неуспехите си и се съгласяваш, че вероятно не заслужаваш да бъдеш обичан от Бога. Много скоро се оказва, че си седнал на паважа и не вървиш наникъде.

Тези християни са напълно победени, защото са измамени да вярват, че Бог не ги обича или че никога няма да имат победа като християни, или че са безпомощни жертви на миналото си. Няма причина да не се изправят веднага и да не тръгнат отново, но са повярвали на лъжата и не могат да тръгнат наникъде.

Втората реакция е също толкова безплодна. Ти се опитваш да спориш с демоните: „Не съм грозен и глупав. Аз съм победоносен християнин." Горд си, че не вярваш на това, което ти казват, но те все още те управляват и уреждат графика ти. Стоиш на средата на улицата и им крещиш, вместо да вървиш напред.

Не трябва да вярваме на злите духове, нито да водим диалог с тях. Вместо това, просто да не им обръщаме внимание. Ти си въоръжен с Божието всеоръжие, те не могат да те докоснат, докато не свалиш гарда си. С всяка стрела на изкушение, обвинение или заблуда, която отправят към теб, просто вдигни щита на вяра, отклони атаката и продължи да вървиш (Кол. 2:6). Пленявай всяка мисъл да се покорява на Христос. Избери истината пред лицето на всяка лъжа. Когато го правиш, ще видиш как твоята зрялост и свобода нарастват с всяка стъпка.

Макар че Ивлин не беше християнка, нещо в нея накарало Хари да се пита дали в живота няма малко повече от онова, което бе видял през първите си 45 години. За случайния наблюдател Хари бе обикновен бизнесмен от Южна Калифорния с интерес към парапсихичните феномени. В един момент той бил президент на общество за изследване на Явления като телепатията, ясновидството и т.н. Но неговите интереси били доста повече от хоби, прикритие за сатанинските му дейности. Майка му била свещеник в сатанизма и го подготвяла за тайната му роля в поклонението на Сатана. Той участвал в групата на най-посветените сатанисти на ниво, за което малко хора изобщо чуват някога.

Шест месеца преди да дойде да ме види, Хари бил решил да се откаже от сатанизма. Но когато опитал, силите на тъмнината се вкопчили в плячката си по ужасен начин, като причинявали жестоки физически изблици. Хазяйката му, една отпаднала християнка и негово бивше гадже, била толкова уплашена, че повикала санитари от психиатрията. Демоничното влияние държало толкова здраво Хари в оковите си, че били нужни седем санитари, за да го удържат.

Важно е да разберем, че демоничното влияние не е външна сила във физическото царство, то е вътрешното манипулиране на централната нервна система. Физическата сила, която притежава човек, обладан от демони, е подобна на извънредната, причинена от повишаването на адреналина, сила, която се проявява в криза и която позволява например на една майка да вдигне цяла кола, която се е оказала върху детето и при злополука.

След като наблюдавали Хари цял ден, лекарите не успели да открият никаква болест у него и го пуснали да си ходи. След няколко безуспешни опита да помогне на Хари да се откаже от сатанизма, Ивлин се обърна към мен. Тя ми се обади и му уреди среща с мен.

Хари дойде в офиса ми по собствено желание, но се чувстваше несигурно заради битката, която очакваше. След като седна, каза:

— Нямате си представа пред каква сила се изправяте.

• 
  Напротив, мисля, че разбирам силата на Сатана — отвърнах спокойно. — Но явно ти нямаш представа за силата на Бога. Казваш, че искаш да се освободиш от тъмнината, но си разбрал, че не можеш да го направиш сам. За да бъдеш свободен, трябва да избереш Христос за свой Господ, само Той може да ти помогне да се освободиш. Готов ли си да избереш Христос?
  

— Готов ли си да приемеш Христос, Хари? — Той започна да се движи неспокойно на стола си. Когато се опита да ми отговори, изведнъж шоуто започна. Той избухна в смразяващо кръвта ръмжене, после се изправи и сякаш бе хвърлен към другия край на стаята. Започна да говори гръмко, да бълнува, да се търкаля в офиса ми като луд. Демоните, които управляваха Хари, използваха ума му, волята му, мускулите му и емоциите му в шумна изява на съпротива.

По това време Уейн се бе залепил за стената и се молеше както никога в живота си! Но аз просто седях спокойно. Бях разбрал преди много време, че проявата на сила на Сатана е само още една страна от заблудата му, предназначена да предизвика страх. Той знае, че ако може да ни заблуди да се страхуваме от него, страхът ще управлява живота ни, а не вярата. Сатана „като рикаещ лъв обикаля, търсейки кого да погълне" (1 Петр. 5:8). Защо реве един лъв? За да парализира плячката си от страх. След като жертвата се вдърви от страх, лъвът може лесно да я надвие и убие. Но заради положението ни, властта и защитата ни в Христос Сатана не може да ни докосне. Страхът е мощно оръжие, но единственото нещо, от което трябва да се страхуваме, е самият страх. Ако трепериш от страх пред проявата на сила на Сатана, тогава той те е накарал да застанеш в защитна позиция. Апостол Петър обаче ни инструктира: „Съпротивете се нему, стоейки твърди във вярата" (1 Петр. 5:9). Сатана е разгромен, вярвайте в това и стойте твърди срещу него. Когато правите това, той няма избор, освен в крайна сметка да отстъпи.

Докато дяволът ревеше срещу мен чрез Хари, аз започнах да чета Свещеното Писание на глас и да се моля с естествен, сдържан тон неприятелят да бъде вързан в мълчание. Библейският пасаж, който обикновено чета в такива моменти, е Ефесяни 1, който образно описва положението и властта ни в Христос. След като в продължение на няколко минути упражнявах власт в Христос чрез молитва и четене на Свещеното Писание, Хари се просна по стомах пред мен.

— Господи Исусе, имам нужда от теб! — извика той. Аз го поведох в молитва за предаване на живота на Христос. И когато Хари в крайна сметка се изправи, бе свободен. Той прегърна Уейн и мен с детска радост, каквато не бе изпитвал преди.

Но макар Хари да бе свободен от сатанинския контрол над живота си, имаше проблеми да остане свободен. Той бе нещо като алкохолик, който идва при Христос. Когато един алкохолик приема Христос, той става напълно жив духовно. Но освен в случаите, когато Бог се намесва по свръхестествен начин, той трябва да живее с вредата, нанесена върху черния му дроб и моделите, навиците и копнежите, които са се вкоренили дълбоко в мозъка му през годините. По същия начин Хари бе живял дълбоко замесен в невероятни сатанински ритуали през по-голямата част от живота си. След като веднъж бе взел решение да следва Христос, той не можеше просто така да напусне миналото си, сякаш нищо не е било. Той продължи да се бори с физическите, душевните и емоционалните последствия от своите окови.

Други сатанисти правеха опити да се намесят в живота на Хари и го тормозеха душевно денем и нощем. Те се свързваха с Хари и се съгласиха да прекратят своите демонични душевни атаки върху него, ако подпише споразумение да не споделя свидетелството си отново, както бе направил в църквата ни. Хари подписа споразумението и от този момент нататък не чух нищо за него.

ЕДИН КАПАН, СТАР КОЛКОТО БИБЛИЯТА

Как хора като Хари попадат в капана на коварното блато на сатанинския контрол изобщо? Нещо по-важно, кои са някои от пропастите, които трябва да избягваме и в които, ако се прекатурим, трудно ще можем да живеем и поддържаме свободата, която ни принадлежи в Христос?

Примамката на окулта е почти винаги на основата на придобиване на знание или сила. Ние копнеем за знание, което е езотерично, недостъпно по обичайния начин за обикновения човек. Ние искаме да притежаваме сила, която е духовна и свръхестествена по произход. В известен смисъл това са дадени от Бога желания, но те трябва да бъдат задоволявани чрез познанието и силата, които идват от Бога. Сатана е много зает в опити да прекарва своите фалшификации на божественото знание и сила на мястото на оригинала. Ако успее да те накара да приемеш неговите версии на знание и сила, осигурил си е място в живота ти.

Примамката на сатанинското знание и сила не са нещо ново. Божиите хора са предупреждавани за това от най-ранни времена. Мойсей заповяда на хората в навечерието на завладяването на обещаната земя:

Когато влезеш в земята, която Господ твоят Бог ти дава, недей се учи да правиш според мерзостите на тамошните народи. Да не се намира между тебе никой, който да прекарва сина си или дъщеря си през огън, никой чародей, астролог, гадател или омаятел, никой баяч, запитвач на зли духове, врач или запитвач на мъртвите; защото всеки, който прави тия дела, е омразен на Господа и поради тия мерзости Господ твоят Бог изгонва тия народи от пред тебе. Съвършен да бъдеш пред Господа твоя Бог (Второзаконие 18:9-13).

Тази заповед продължава да има сила за нас днес, както за израилтяните под ръководството на Мойсей. Ние живеем в съвременния Ханаан, където е социално приемливо да се консултираш със спиритисти, медиуми, гледачи на ръка, врачове и хороскопи за специални езотерични проникновения и способности. Проумях това, когато завършвах доктората си по разглеждане на бъдещето. Един от мъжете в класа ми описваше сценарий на бъдещето, който бе изследвал. Той с вълнение обясни, че сме на прага на нови граници на ума: астралните проекции, телепатичните образи, медитацията и т.н. Това не бе нищо друго освен Ню Ейдж и окулт и другите членове в курса — все кандидати за доктори в областта на образованието — поглъщаха информацията.

След като курсът се наслаждава на няколкоминутна оживена дискусия, аз вдигнах ръка и казах:

— В своите изследвания по темата питали ли сте се някога дали е правилно хората да се забъркват в тези неща?

— О, не ме интересува дали е правилно или не — отвърна той. — Знам само, че дава резултати.

— Не се съмнявам, че дава резултати — възпротивих се аз. — Духовните феномени и окултните практики са толкова стари, колкото библейската история. Въпросът, който трябва да си зададем, не е дали дава резултати или не, а дали е правилно или не.

С моя коментар часът свърши и много хора се обърнаха към мен с въпроса защо да се занимаваш с окулта е погрешно.

Съзнавам също, че тъмната страна на сатанинските версии за духовно знание и сила, споменати от Мойсей — ритуални жертви, магьосничество, ясновидство — процъфтяват в нашата култура, макар не явно. Полицейските участъци се опитват да казват на родителите днес: „Събудете се! Децата ви не се занимават само с наркотици и незаконен секс. Те са се забъркали също със сатанизъм. Виждаме кръвта и осакатените животни." Нещата стават толкова страшни, че агенциите за контрол над животните в нашата област вече не пускат на свобода черно куче или котка от страх, че ще стане жертва на сатанинска ритуална злоупотреба.

Човекът, който оглавява сигурността в района на университета ни, принадлежи към група офицери за сигурността на университетите в цяла Южна Калифорния и те се събират веднъж всеки месец. Когато бе ред на нашето училище да бъде домакин на събирането, той ме помоли да говоря на групата за духовните феномени в нашата култура.

— Няма много християни в групата ни — каза той, но те ще бъдат на територията на нашия университет, затова искам да им говориш.

Аз се съгласих. Това бе група ветерани от бивши военни мъже и полицейски служители. Когато започнах да говоря за възхода на сатанизма и ритуалното насилие в нашето общество, нямаше и един човек, който да изрази съмнение или присмех. Всеки от тях можеше да разкаже история как е намирал мрачни свидетелства за активността на сатанизма в своя собствен район.

Всяка забежка в духовното знание и сила, за която Мойсей предупреди израилтяните да избягват в Ханаан — от „безвредните" хороскопи до немислимите жестокости над животински и човешки жертви — е налице и действа в културата ни днес. И всички те се коренят в сатанинските заблуди.