Разглеждане на искания за изплащане на еднократни обезщетния на репресирани лица или техните наследници



Дата22.07.2016
Размер107.37 Kb.



Разглеждане на искания за изплащане на еднократни обезщетния на репресирани лица или техните наследници
Със Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица се обявява политическа и гражданска реабилитация на лицата, които са били незаконно репресирани заради техния произход, политически убеждения или религиозни вярвания през периода от 12 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г.
Конкретните категории репресирани лица по смисъла на закона са изброени подробно в чл. 1, от т. 1 до т. 14.
Тези лица законът обявява за правоимащи, като им признава правото да бъдат обезщетени за претърпяната от тях репресия.
Съгласно разпоредбата на чл.5, ал. 2 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица искането за изплащане на еднократно обезщетение се предявява пред областния управител по последния постоянен адрес на репресираното лице.
Съгласно чл. 2 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица лицата, които имат право на еднократно обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди са:
1. осъдените по Закона за защита на народната власт, глави I и II от Наказателния закон в сила до 13 март 1951 г.; глава I - Престъпления против Народната република, от Наказателния кодекс в сила от 13 март 1951 г. и глава I - Престъпления против Народната република, в сила от 1 май 1968 г., военно-наказателните закони (Военно- наказателният закон в сила до 28 септември 1949 г. и Военно-наказателният закон в сила до 17 февруари 1956 г.) по причини, свързани с техния произход, политически убеждения или религиозни вярвания, чиито деяния са амнистирани;

2. осъдените за престъпления, амнистирани с чл. 1 от Закона за амнистия и за освобождаване от изтърпяване на наложени наказания (ДВ, бр. 6 от 1990 г.);

3. осъдените на лишаване от свобода за неиздължени държавни доставки и изтърпели наказанието;

4. осъдените за приготовление за бягство, опит за бягство или бягство през границата по причини, свързани с техния произход, политически убеждения или религиозни вярвания;

5. въдворените в трудововъзпитателни общежития, лагери и други подобни места;

6. интернираните, изселваните и заселваните по административен ред и нелегалните;

7. изключените студенти и ученици, които не са допуснати да завършат образованието си;

8. български граждани, насилствено изселени в Съветския съюз;

9. осъдените от Народния съд 1944 - 1945 г., които са реабилитирани по съдебен ред, чиито деяния са амнистирани или чиито присъди са отменени по реда на надзора;

10. лишените от право на пенсия.


Когато репресираните лица не са получили обезщетение за имуществени вреди и са починали, обезщетението се изплаща на техните наследници - деца, съпруг, родители или на братя и сестри, когато няма други наследници.
С Наредбата за прилагането на чл. 4 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица се определят размерът и редът за изплащане на еднократно обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди на лицата, репресирани през посочения период, както следва:
1. лицата, които са били в затвори, лагери и други подобни места и са живи, получават обезщетение за всяка изтърпяна от тях репресия в пълния му размер за целия срок на претърпяната репресия - по 64 лв. за пълен календарен месец,
2. обезщетението на лицата - изключените студенти и ученици, които не са допуснати да завършат образованието си е в размер на 427лв;
3. обезщетението на лицата – интернирани, изселвани и заселвани по административен ред и българските граждани, насилствено изселени в Съветския съюз се определя в зависимост от времетраенето на насилственото им изселване - по 64 лв. за пълен календарен месец;
4. обезщетението за имуществени и неимуществени вреди на лицата лишени от право на пенсия или техните наследници е 1000 лв.;
5. общият размер на обезщетението за имуществени вреди на наследниците на репресираните лица, когато не са получили обезщетение приживе се определя в зависимост от времетраенето на репресията - по 48 лв. за пълен календарен месец.
6. Наследниците - деца, съпруг и родители, или братя и сестри, когато няма други наследници, на осъдените на смърт, чиито присъди са изпълнени, на безследно изчезналите след 12 септември 1944 г., на убитите на обществени места, в жилища или при опит за бягство, на загиналите в затвори, трудововъзпитателни общежития, арести и други подобни места, както и при обстоятелства, свързани с техния произход, политически убеждения или религиозни вярвания, на убитите при опит за бягство през границата и на загиналите във връзка с насилствената промяна на имената получават еднократно обезщетение за неимуществени вреди в общ размер на 4845 лв.
Искането за изплащане на еднократно обезщетение се подава общо от всички правоимащи, пред съответния областен управител по последното местожителство на репресираното лице.
Когато определеното обезщетение трябва да се изплати на наследници на репресирано лице, то е пропорционално на броя на правоимащите живи наследници.
Всяко от правоимащите лица трябва да представи пред Областен управител, лична банкова сметка, по която желае да му бъде преведено определеното, обезщетение.
Административната услуга се заявява с подаване на искане /според Приложение към чл. 4, ал. 1 от Наредба за прилагане на чл. 4 от Закон за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица/ в информационния център на администрацията от заинтересованите лица.
Компетентният орган да определи размера на дължимото обезщетение за претърпяна репресия по причини свързани с произход, политически убеждения или религиозни вярвания е областния управител.
Услугата е предназначена за всички лица, претърпяли незаконна репресия, основана на произход, политически убеждения или религиозни вярвания или за техните наследници, в случай, че репресираните лица са починали и не са получили обезщетение.

Необходими документи

За да бъде издадена заповед за изплащане на обезщетениее небходимо да бъдат предоставени следните документи:




  • Официален документ относно незаконната репресия, основана на произход, политически убеждения и религиозни вярвания на репресираното лице, вида и нейното времетраене, както следва:


1. За лицата, осъдени за деяния, които са амнистирани съгласно Закона за защита на народната власт; глави I и II от Наказателния закон, в сила до 13 март 1951 г. (от чл. 98 до чл. 118); глава I "Престъпления против Народната република" от Наказателния кодекс, в сила от 13 март 1951 г. (от чл. 70 до чл. 98) и глава I "Престъпления против Народната република" от Наказателния кодекс, в сила от 1 май 1968 г. (от чл. 95 до чл. 113); военно-наказателните закони (Военно-наказателния закон, в сила до 28 септември 1949 г. и Военно-наказателния закон в сила до 17 февруари 1956 г.); осъдените за престъпления, амнистирани с чл. 1 от Закона за амнистия и за освобождаване от изтърпяване на наложени наказания (ДВ, бр. 6 от 1990 г.); осъдени за приготовление за бягство, опит за бягство или бягство през границата по причини, свързани с техния произход, политически убеждения или религиозни вярвания; осъдени от Народния съд (1944 - 1945 г.), които са реабилитирани по съдебен ред, чиито деяния са амнистирани или чиито присъди са отменени по реда на надзора и за лишени от право на пенсия:


  • Решение на съда или удостоверение на бюрото за съдимост към районния съд за амнистирани деяния и/или документ, удостоверяващ основанието, срока и изпълнението на наказанието, издадени съответно от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" на Министерството на правосъдието, дирекция "Информация и архив" на Министерството на вътрешните работи, или от Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия или заверено ксерокопие на архивен документ от органите на управление на Държавния архивен фонд; при недостатъчно данни относно времетраенето или характера на репресията към искането се прилагат нотариално заверени декларации най-малко на две лица, които ги удостоверяват като свидетели.

2. За лицата осъдени по чл. 118 от Наказателния кодекс, в сила от 13 март 1951 г. и по Наредбата-закон за допълнение на Закона за закупуване и износ на зърнени храни за неиздължени държавни доставки, на лишаване от свобода до 3 години за неиздължени държавни доставки и изтърпели наказанието (размер на доставката - над 10 000 лв., а след 10 февруари 1956 г. - над 40 лв.) и за наследниците на осъдените на смърт, чийто присъди са изпълнени:




  • Удостоверение за основанието и времето на изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода", а за осъдените на смърт, чиито присъди са изпълнени - документ, удостоверяващ основанието и изпълнението на наказанието, издадени съответно от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" на Министерството на правосъдието, дирекция "Информация и архив" към Министерството на вътрешните работи или от Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, или заверено ксерокопие на архивен документ от органите на управление на Държавния архивен фонд; при недостатъчно данни относно времетраенето или характера на репресията към искането се прилагат препис от присъдата за лицата осъдени по чл. 118 от Наказателния кодекс, в сила от 13 март 1951 г. и по Наредбата-закон за допълнение на Закона за закупуване и износ на зърнени храни за неиздължени държавни доставки, на лишаване от свобода до 3 години за неиздължени държавни доставки и изтърпели наказанието и нотариално заверени декларации най-малко на две лица, които ги удостоверяват като свидетели, а за наследниците на осъдените на смърт, чийто присъди са изпълнени - препис от присъдата, акт за смърт, други документи или нотариално заверени декларации най-малко на две лица, които ги удостоверяват като свидетели;


3. За въдворяваните в трудововъзпитателни общежития, лагери и други подобни места; за интернираните, изселваните и заселваните по административен ред или коита са били нелегални:


  • Удостоверение за основанието и фактическото времетраене на принудителната административна мярка и за членовете на семейството, изтърпявали заедно с репресираното лице мярката (включително малолетни и непълнолетни), издадено съответно от Министерството на вътрешните работи, от Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия или от кмета на общината, кмета на населеното място или от друго длъжностно лице по гражданското състояние въз основа на регистрите за население или вписаните в тях заповеди на Министерството на вътрешните работи, или заверено ксерокопие на архивен документ от органите на управление на Държавния архивен фонд и удостоверение за наследници и/или за родствена връзка; при недостатъчно данни относно времетраенето или характера на репресията към искането се представят нотариално заверени декларации най-малко на две лица, които ги удостоверяват като свидетели, а за нелегалните - документ от Министерството на вътрешните работи, че лицето е било нелегално, свидетелство за съдимост и заверен препис от обявлението в "Държавен вестник", с което лицето е било обявено за общодържавно издирване.


4. За лицата, изключени студенти и ученици, които не са допуснати да завършат образованието си:


  • Всякакви писмени доказателства в съответствие със закона, който е бил в сила по времето и мястото, където те са съставени; при недостатъчно данни относно времетраенето или характера на репресията към искането се представят нотариално заверени декларации най-малко на две лица, които ги удостоверяват като свидетели.




  1. За български граждани, насилствено изселени в Съветския съюз:




  • Удостоверение за основанието и фактическото времетраене на насилственото изселване в Съветския съюз, издадено от Министерството на вътрешните работи или от Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, или заверено ксерокопие на архивен документ от органите на управление на Държавния архивен фонд, както и документ, удостоверяващ, че лицето не е загубило българското си гражданство, издаден от дирекция "Българско гражданство" на Министерството на правосъдието; при недостатъчно данни относно времетраенето или характера на репресията към искането се представят нотариално заверени декларации най-малко на две лица, които ги удостоверяват като свидетели.




  1. За наследниците - деца, съпруг и родители, или братя и сестри, когато няма други наследници, на безследно изчезналите след 12 септември 1944 г., на убитите на обществени места, в жилища или при опит за бягство, на загиналите в затвори, трудововъзпитателни общежития, арести и други подобни места, както и при обстоятелства, свързани с техния произход, политически убеждения или религиозни вярвания, на убитите при опит за бягство през границата и на загиналите във връзка с насилствената промяна на имената:




  • Удостоверение от длъжностно лице по регистрите за гражданско състояние; съдебномедицинска експертиза; преписи на документи по съдебни дела; актове, съобщения или обявления за смърт и/или други официални документи; когато причината или мястото на смъртта не са установени, към искането се представят нотариално заверени декларации най-малко на две лица, които ги удостоверяват като свидетели.




  • Декларация, че искане за обезщетение не е подавано или обезщетение не е изплатено на репресираното лице или на други негови наследници в пълния размер за всяка изтърпяна репресия;




  • Актуално удостоверение за наследници или документ за родствени връзки;




  • Удостоверение за идентичност на имената.

За заявяване на услугата се използва образец на искане, което се изпраща попълнено до Областния управител, заедно с изискуемите документи.


Подадените искания се проверяват и разглеждат в тримесечен срок от постъпването им.
За начална дата на производството се счита датата на подаване на искането. В случаите, когато искането не отговаря на изискванията, сроковете за произнасяне започват да текат от датата на отстраняване на недостатъците.
Не се дължи държавна такса за изпълнението на услугата.
Искането за изплащане на обезщетение се подава общо от всички правоимащи, в срока, определен в чл. 2 от Наредбата за прилагане на чл. 4 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, а именно:


  1. За лицата, които са пропуснали да предявят искане за обезщетение до 29 юни 1996 г. - 31 декември 2009 г.;




  1. за българските граждани, насилствено изселени в Съветския съюз - 17 февруари 2007 г.;




  1. за лицата осъдени по военно-наказателните закони (Военно-наказателния закон, в сила до 28 септември 1949 г. и Военно-наказателния закон в сила до 17 февруари 1956 г.); съдени за приготовление за бягство, опит за бягство или бягство през границата по причини, свързани с техния произход, политически убеждения или религиозни вярвания; осъдени от Народния съд (1944 - 1945 г.), които са реабилитирани по съдебен ред, чиито деяния са амнистирани или чиито присъди са отменени по реда на надзора и за лишените от право на пенсия, за наследниците на репресирани лица, когато подават първо искане - 9 април 2008 г.;




  1. за нелегалните и техните наследници - 11 март 2011 г.;




  1. за лицата получили обезщетение, но не в пълен размер или не за всяка репресия - 11 март 2011 г.





База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница