Разговори с Бога



страница1/10
Дата10.04.2018
Размер1.89 Mb.
#66659
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   10
ХОЛИСТИЧЕН ЖИВОТ – приложение на идеита на “Разговори с Бога” в живота

Нийл Доналд Уолш

най-голямата ирония на живота е, че онова, ко-

ето желаем, е всичко което имаме.

разполагаме изобилно с онова, което се стремим

да имаме в изобилие.

може и да не вярвате, че това се отнася за вас,

нито пък за някои от хората, които познавате и от

които имате впечатления, но е самата истина. и са-

мо собствената ви мисъл, че не е вярно, го прави да

не изглежда такова във вашия опит.

гледната точка играе изключителна роля в жи-

тейския ни опит. това, което един би нарекъл „лип-

са", друг определя като „изобилие". по този начин

личният ни опит се сътворява от индивидуалния на-

чин, по който представяме нещата. а определения-

та, които даваме, аз бих ги нарекъл избора ни, имат

свойството да се умножават и разгръщат. когато

определим нещо като такова и тогава, то се превръ-

ща в това.

ще ме запитате откъде зная, че е така. причи-

ната е, че съм много добър слушател. виждате ли,

задавал съм многократно въпроси във връзка с изоби-

лието, благополучния живот, парите и това, което

хората наричат „правилен начин да си изкарват прех-

раната". преди няколко години започнах да получа-

вам отговори. аз вярвам, че тези отговори дойдоха

от бога. в момента, 6 който ги получих, бях толко-

ва впечатлен и поразен, че реших да записвам онова,

което възприемам. записите се превърнаха в поре-

дица от книги „разговори с бога", които станаха бес-

тселъри по целия свят.

съвсем не е потребно и вие да повярвате така,

както и аз, в това какъв е източникът на отговори-

те, за да получите полза от самите отговори. нуж-

но е само да отворите съзнанието си и да допуснете,

че е възможно това, че може да има нещо, което хо-

рата не разбират съвсем във връзка с благополучие-

то и ако го разберат, всичко би могло да се промени.

такава беше съзнателната нагласа на една мал-

ка група от около четирийсет души, които се съби-

рахме в един дом, недалеч от сан франциско, кали-

форния, през януари 1999 година, за да изучаваме съв-

местно в дълбочина посланието. което предава „раз-

говори с бога" по този въпрос, както и по въпросите

за човешките взаимоотношения и по-нататък - за

холистичния начин на живот. аз споделих с тази гру-

па всичко, което съм разбрал от материала, свързан

с тези теми, който се появява в диалога, и отговорих

на въпросите, които възникваха. общото ни излъч-

ване през онези следобеди породи магнетично прежи-

вяване у мен и в резултат на това в душата ми по-

тече удивителна мъдрост. която, щастлив съм да

кажа, бе записана на видеокасета и аудиокасета и ре-

дактираните версии на тези касети получиха публич-

ност.


настоящата книга е писмен запис на онова съби-

тие и представя нещата много по-свободно и, както

ми се струва, с по-вдъхновяващ стил, отколкото би

било, ако бях създал текст с цел да бъде отпечатан.

и поради това, че формата на книга не е ограничена

във времето и някои обстоятелства, свързани с про-

изводството на видео- и аудиокасетите, ние успяхме

да включим тук материал, който няма да се открие

във видео- и аудиоверсиите, защото те трябваше да

бъдат съкратени по производствени причини.

по същество в „разговори с бога" онова, което се

казва, е, че повечето от нас не разбират истинската

същност на изобилието и благата, смесвайки ги с пари-

те, но когато използваме правилно онова, което дейс-

твително имаме, и решим свободно да го споделим с

всеки, до живота на когото се докоснем, ние открива-

ме, че парите, които за нас са били символ на благопо-

лучие, също започват да идват свободно при нас.

но дори и тази последователност от събития е

непонятна за някои. защото, когато мислим за пари-

те, ние си представяме опитност и енергия. която

стои извън божията реалност. нищо във вселената

обаче не стои извън реалността на бога; няма така-

ва област, която да не е част от бога. разберем ли

веднъа:, че парите са част от това, което бог е, на-

шето отношение към тях се променя. ние започваме

да се отнасяме към тях като към разгръщане на бо-

жията слава, а не като корен на всяко зло. а това

моае да породи удивителни резултати.

напълно е възможно да имаме изобилие и благо-

получие и изключителните откровения на „разгово-

ри с бога" ни показват как може да стане това.

тук представям някои от тези откровения та-

ка, както съм ги получил и разбрал. споделям ги с

пълно смирение, направо от избора, а вие сами преце-

нете каква полза можете да извлечете от тях. на-

дявам се, че ако поне един коментар ви открехне нов

прозорец или отвори широко вратата към по-голямо

щастие, все пак ще има някаква полза.

нийл доналд уолш

юли, 1999, ашланд, орегон



баагополучшто

и как да го постигнеш

много ми е приятно, че сте тук. добро утро на

всички. добро утро, скъпа. това е моята съпруга.

добро утро. аз не наричам всички в залата скъпи. но

мога да бъда изкушен да го направя.

може би се питате защо свиках тази среща. аз

също се питам. ще ми си да започна съвместната ни

работа тази сутрин като поприказвам малко за то-

ва, което се случи с мен в дивота. ще ми се да се по-

топя в онова, което преживях през последните се-

дем-осем години, за да ви кажа как достигнах до

днешния ден и да ви дам възможност да узнаете как-

во означава то за мен. после можем да продължим и

да поговорим по някоя от темите, които, надявам

се, ще имаме възможност да разгледаме тук заедно.

колко е мило, че сте избрали да бъдете с мен в тази

стая днес. колко е мило, че сте избрали да бъдете на

планетата в този момент. това е много, много ва-

жен момент. хората нееднократно са повтаряли

това и те винаги са били прави, но аз не съм сигурен,

че то е било толкова вярно, колкото е в този мо-

мент.


навлизаме в такава епоха на тази планета, ко-

гато решенията и изборите, които правим, ще пре-

дизвикат решително въздействие и изключителни

последици върху живота, който сътворяваме заедно.

затова наистина е вадено да се събираме в групи ка-

то тази, в големи и малки групи, за да споделяме сво-

ята реалност, своите разбирания и да постигаме все

по-голяма яснота, за онова, което ни свързва. а кога-

то установим различията помежду си, да намерим

начин да зачитаме тези различия. защото, ако не се

научим да зачитаме различията помежду си, нашият

живот на планетата ще бъде лишен от смисъл. а вие

сте дошли тук, защото в това има смисъл. затова

сте се превъплътили в своето тяло тъкмо в този

момент, затова сте дошли тъкмо на тази планета в

този период от време. дали го знаете или не. вие сте

дошли тук с много голяма мисия. за много хора, ако

и те са като мен, мисията може да се окаже по-голя-

ма, отколкото първоначално са си мислели и предс-

тавяли. ще повторя това. казах, че за много хора,

ако и те са като мен, мисията е далеч по-голяма от

тази. която първоначално са си мислели и представя-

ли.

преди всичко животът ви няма нищо общо с вас



самите. а това би могло да промени цялата ви пред-

става за това какво имате да вършите тук. а и жи-

вотът ви няма нищо общо с вашето тяло. това съ-

що може да промени цялата ви представа за това

какво имате да правите тук. вашият живот е свър-

зан с мисията. която ви е отредена от онази част

от вас самите, която сме приели да наричаме на наш

език душа.

по мое наблюдение много малко са хората, кои-

то специално в този живот обръщат внимание и от-

делят време на мисията на собствената си душа.

зная, че не го правят. през по-голямата част от жи-

вота си аз самият обръщах внимание на мисията на

егото си, на съзнанието си, на тялото си - с други ду-

ми на онази страна на самия себе си, с която се иден-

тифицирах. и обръщах много малко внимание на ми-

сията на душата си, на реалната причина, поради ко-

ято съм тук. ала онези от нас, които започнат да се

вглеждат и да се питат коя е истинската причина,

поради която са дошли на тази земя, започват да

оказват изключително влияние върху света - влия-

ние, което дори не сте подозирали, че е възможно.

изведнъзк се озовавате... озовавате се на някаква ур-

ва, на ръба. то е нещо като това, за което говори

аполинер:

- елате до края.

- не момеем, страх ни е.

- елате до края.

- не можем. ще паднем!

елате до края."

и те дойдоха.

и той ги блъсна.

и те полетяха.

малцина са онези измежду нас, които в този мо-

мент са готови да полетят, които са готови да по-.

теглят, както е казала джийн (родънбъри), към та-

кива места. където човешкият крак не е стъпвал

преди - които са готови да полетят сега, както ида

вземат със себе си всички хора, до чийто живот се

докосват в един полет на въображението, който ис-

тински може да промени света. и в настоящото

време всеки ще има възможността да реши дали е

един от тези малцина избрани; избрани, както тряб-

ва да добавя, от самите себе си, не от някюй друг. то-

ва е процес на избор на самия себе си. един ден ще се

пробудиш, ще се погледнеш в огледалото и ще си ка-

жеш: „аз избирам себе си. избирам самия себе си. то-

ва съм аз."

това е игра на гоненица с един-единствен играч.

„това съм аз".

много прилича на детска игра. детска игра, ко-

ято се играе с такова посвещение и такава радост, с

каквато играят децата, когато са заедно - само че в

тази игра има един-единствен играч. и сега ти тряб-

ва да се откажеш от играта на криеница и да започ-

неш да играеш на гоненица. „аз съм това." „ти си то-

ва." „много благодаря."

и така в настоящите дни и времена ти трябва

да избереш самия себе си; или да не избереш самия се-

бе си - както предпочиташ. какпо предпочиташ са-

мият ти. но ако избереш себе си като играч в тази

специална игра, ще откриеш, че си накарал собстве-

ното си „аз" да се откаже от всички предишни вяр-

вания, разбирания, мисли и представи за онова, което

си дошъл да вършиш на тази земя, за причината, по-

ради която си се превъплътил в това тяло, в този

момент и на това място. всичко, което някога си

мислил по тези въпроси, ще се промени. тогава ще

разбереш, че животът ти няма нищо общо със самия

теб или с твоето тяло.

но цялата ирония е в това, че в мига, в който

решиш и заявиш, че животът ти няма нищо общо с

теб, нито с твоето тяло. всичко, кьм което някога

си се стремил, за което си копнял и си се борил да по-

лучиш за себе си и за твоето тяло, ще дойде при теб

автоматично. но няма да те е грижа. защото вече

то няма да ти трябва. ще му се радваш, разбира се.

но няма да се нуждаеш от него. тогава борбата най-

сетне ще свърши за теб.

но тя едва тогава ще започне за стотиците и

хиляди, а мо1се би милиони хора, до чийто живот се

докоснеш. и ти ще ги виждаш ежедневно - тези хо-

ра, за които борбата наистина сега е започнала, кои-

то предприемат онези първи стъпки по пътя към до-

ма. и те като теб ще протегнат ръка, фигуратив-

но, ако не буквално, но понякога и съвсем буквално.

ще се огледат наоколо си, надявайки се да намерят

този, който ще им подаде ръка в отговор и който ще

каже: „последвай ме"; който ще се осмели да каже:

„аз съм пътят и животът. последвай ме."

на някои това може да им прозвучи прекалено

религиозно. ала то е третата и последна от детски-

те игри, които детето в нас, т. е. нашата душа, ще

изиграе. това вече няма да бъде игра на криеница, ня-

ма да бъде игра на „това си ти"; сега ще бъде „пос-

ледвай водача".

последвай водача. а водачът си ти. и ти ще

последваш себе си. ние ще тръгнем по твоите стъп-

ки. аз ще направя изборите, коиито ти ще направиш.

ние ще стигнем до решенията, които ти вземеш се-

га. ние ще кажем думите, които ти казваш, ще се до-

коснем до света по начина, по който ти се докосваш.

ние ще последваме твоето водачество.

а1со си мислиш, че целият свят те гледа този

ден и следва примера ти във всичко, което мислиш,

говориш и вършиш, това ще промени ли поне малко

начина,по който ще прекараш този ден? може би ще

го промени мъничко за някои от вас.

е, светът наистина те следва, независимо дали

ти го знаеш или не. това е великата тайна: целият

свят - и съвсем определено онези хора от света, до

чиито живот се докосваш - следва твоя пример. ние

те наблюдаваме. ние искаме да разберем твоята ис-

тинска същност. и виждаме това, което си мислиш,

че си. и ние си вземаме пример от теб. също както

актъорите на сцената, ние ти подражаваме, защото

нямаме на кого другиго да подражаваме. ние сме

всичко, което съществува. други няма.

можем да потърсим някъде вън от себе си по-

мащабен пример, може би някъде на небето - може

би дори в собственото ни въображение. но в края на

краищата ще стане, така че да подражаваме един на

друг. в края на краищата децата ще подражават на

своите родители, а на свой ред родителите - на сво-

ите родители. и една нация ще подражава на друга

нация. накрая ние всички ще се следваме един-друг,

докато един не излезе напред и не заяви: „не по този

път, пътят е друг."

така че, твоето решение на този етап от живо-

та ти, в този наистина критичен период, когато

свърша векьт и ние преминаваме в истински нова

епоха, твоето решение е действително решаващо.

това не е някакво дребно решение, защото ти не го

правиш само за себе си. решението, което вземаш в

тези дни и 6 този период, ти го взимаш също така за

всеки друг от тази стая. и причината е съвсем ясна.

защото няма никой друг 6 стаята. освен теб. ето

те в твоите множество проявени форми; ето те

ту1е. така че решението, което вземаш за себе си, ти

го вземаш и за всич1о1 нас. защото всички ние сме ед-

но цяло.


това може да ви прозвучи малко езотерично.

първо изглаждаме религиозни, а след това езотерич-

ни. но именно тези мисли, тези понятия, тези идеи

трябва да започнат да стават двигател на нашия

общ човешки опит. защото в противен случай общи-

ят ни човешки опит ще престане да бъде колективен

и фактически ще се разпадне и разгради, както ще

стане и с нашата планета.

достигнали сме до този момент. нали знаете,

когато самолетите някога са пресичали океана, има-

ло една черта, за която се е казвало „чертата, зад

която няма връщане"? когато си твърде отдалечен,

за да се върнеш, но нямаш достатъчно сили, за да се

приземиш на другия бряг? нали познавате тази опас-

на зона, богато човек не е нито тук, нито там.

струва ми се, че тъкмо тази черта сме стигна-

ли сега на нашата планета в много области: по от-

ношение на екологията, по отношение на световна-

та икономика. свидетели сме, че в много области на

света всичко започва да се разпада по отношение на

социалните структури, на духовните ни разбирания,

на образованието и възпитанието на нашето поко-

ление. това става по толкова различни начини и в

толкова много области, че, изглежда, сме стигнали

тази ничия земя, тази опасна зона. не сме нито тук,

нито там. но въпреки това сме отвъд точката, от

която няма връщане, пресекли сме рубикона.

с всички тези изрази аз издавам своята възраст.

всеки, който е под 45 години би казал: „пресекли сме

рубикона ли? какво, по дяволите, означава това?"

ние сме пресекли рубикона и въпросът е сега:

какво трябва да направим и как да накараме остана-

лите да преминат от другата страна? и отговорът

на този въпрос всъщност ще бъде даден на човешка-

та раса от хора като вас. от вас.

и ако си мислите, че това ще бъде направено от

хора като мен, които случайно тъкмо този ден и по

това време се наслаждават на нашата петнайсетми-

нутна разходва на слънце. вие грешите. днес аз искам

да ви внуша, че не става дума за хората, които са пред

вас в стаята. аз случайно се намирам тук - искам да

подчертая това - по чиста случайност. със същото

основание би могъл да бъдеш ти. всъщност нека един

от вас да излезе тук отпред и да довърши програма-

та. (смях.) само си помислих. нанси е готова.

но тъкмо това е истинското изпитание, това е

реалният въпрос. колко измежду вас, ако им бъде да-

дена възможност, ако им бъде оправено предизви-

кателство, биха казали: „хей, нийл, знаеш ли какво?

аз съм готов! ще заема мястото. ще се изправя

пред аудиторията". защото истинската тайна на

живота е, че вие сте пред аудиторията и без това,

независимо дали го знаете или не. това е мисълта, ко-

ято се опитвам да ви внуша. ви сте винаги пред ау-

диторията. само ви се струва, че не сте. истинската ирония на живота е, че не съществу-

ва друго място, освен пред аудиторията. не същест-

вува задна част на стаята. така че няма кьде да се

скриете. последвайте водача - излиза, че това прави-

ло е задължително.

позволете ми да ви разкажа как стигнах до то-

ва място пред вас. само ще ви дам някои сведения за

това как започна всичко. през 1992 година бях стиг-

нал до момент, в който отново губех поредната си

връзка, на която се бях посветил, 1сато имах насреща

си една забележителна личност. кариерата ми бе

стигнала до мъртва точка. здравето ми се разпада-

ше. нищо не ми вървеше, 1са1сто трябва в живота. а

тази връзка, която имах с моята забележителна же-

на насреща, беше връзка, която си мислех, че ще про-

дължи завинаги. и ето че тя се разпадаше пред очи-

те ми, изплъзваше ми се от ръцете.

не ми беше за първи път подобна връзва да се

разпада пред очите ми. нито пък беше за втори. не

беше нито третия, нито четвъртия. и така (смях)

разбирах, че в случая има нещо, което не знам, че ако

го знаех, това щеше да промени всичко за мен. но

просто не знаех какво е то. в своите лични отноше-

ния аз просто не можех да открия тази тайна.

по отношение на професионалното си развитие

срещах същия тип предизвикателства. бях прочел

всички книги, които се отнасяха до: „прави, това ко-

ето обичащ и парите ще последват". не мислех та-

ка - макар да допусках и такава възможност,'разби-

ра се. но някак си все не успявах да намеря точната

формула. или вършех нещо, което наистина обичах,

но стигах до пълен фалит, или правех достатъчно па-

ри, за да преживявам някак си, но душата ми умира-

ше хилядократно. като че ли не знаех как да съчетая

тези две неща. поне не за дълго. ако успеех все пак

да ги съчетая, това беше за не повече от седем-осем

месеца и после се проваляше. не успявах, ня1са1е си, да

залепя парченцата. и да направя та1еа, че да останат

залепени. същото беше положението и със здравето

ми: имах чувството, че не мога да изкарам и година,

без нещо да ми се случи. и понякога това беше нещо

доста сериозно. имам предвид, че имах болни бъбре-

ци, богато бях на 36. бяха ми се случили доста неща:

хронични проблеми със сърцето и една камара други

неща, за които дори не споменавам. и така на 50-го-

дишна възраст се чувствах така, сякаш бях на осем-

десет, при това не много здрав и за 80-годишна въз-

раст: с артрит, радиоколит и какво ли още не. разби-

рате ли какво искам да кажа? някак си не съумявах

да накарам тази машинка да работи. и всичко ми се

беше струпало наведнъж.

виждате ли, обикновено бог се е отнасял по-доб-

ре 1съм мен. в повечето случаи ми се струпваше само

едно нещастие в даден момент. но тъкмо в онзи мо-

мент по причини, които все още не са ми напълно яс-

ни, всичко се бе струпало наведнъж, по едно и също

време. „о, бе казал бог, хайде да му дадем тройно из-

питание. нека да се появя онзи номер с работата-

личните взаимоотношения-здравето в една седми-

ца." и ето че така се случи. беше нещо като троен

луц. някакъв метафизичен троен луц. и аз се пърза-

лях върху доста тънък лед. не знаех докъде ще стиг-

на с всичко това. бях много, много, много ядосан -

имаше опасност да изпадна в хронична депресия.

и ето че една нощ захвърлил завивките на легло-

то, защото се бях събудил посред нощ, изпълнен с

ярост и безпокойство от това, което представлява-

ше моят живот. втурнах се в по-широката част на

къщата и закрачих напред-назад посред нощ, опит-

вайки се да намеря отговор на своите въпроси. оти-

дох там, където винаги отивам за отговор посред

нощ, но в хладилника онази нощ нямаше нищо прилич-

но, ето защо отидох на дивана. седнах там.

опитайте се да си ме представите, в три часа

сутринта на дивана, плувнал в пот и печейки се на

собствения си огън. и тогава аз призовах бога. казах

си: е, добре мога да се щурам наоколо, да разбия къ-

щата, да счупя чиниите или да направя каквото и да

било. но аз седях там и виках към бога: „боже, какво

трябва? какво трябва да направя, че да успея в тази

игра? някой трябва да ми кажи ми правилата. обеща-

вам, че ще я играя. само ми дай правилата. а след ка-

то ми ги дадеш, не ги променяй." зададох още десет-

ки хиляди въпроси.

и тогава видях на масичката за кафе пред мен

съвсем случайно някакъв жълт тефтер. до него има-

ше писалка. взех го, включих една лампа и започнах да

си изливам яда писмено. това ми се стори най-безо-

пасния и тих начин да си го излея в 4,15 сутринта. не

зная как е с вас, когато сте гневни и когато пишете,

но аз пиша наистина надълго и нашироко, когато съм

ядосан. а в онзи момент наистина бях- ядосан. какво



трябва да направя? много бях разярен. за да се опра-

вя в този живот? и какво съм направил, та да заслу-

жа такъв живот, който е само една постоянна бор-

ба възклицания,възклицания, възклицания.

и аз продължавах и продължавах да пиша в про-

дължение на около двадесет минути, просто си изли-

вах яда и призовавах вселената да ми даде някакъв

отговор. и най-накрая се успокоих, макар и малко, по-

чувствах се съвсем леко по-добре. бях вече не толко-

ва зле. казах си, хей това май ми беше полезно. тряб-

ва да споделя този процес с някои приятели. той да-

ва резултат. понечих да оставя писалката, но тя не

искаше да напусне ръката ми. погледнах я и си казах:

„не е ли странно това? ръката ми се е вдървила от

толкова много писане." човек винаги намира някаква

причина.

върнах писалката върху хартията отново, без

да мога да си обясня и досега защо. тогава в съзнани-

ето ми изникна една мисъл. един съвсем тих глас,

ето тук над дясното ми рамо. сега го наричам моят

безмълвен глас. когато за първи път чух безмълвния

глас беше все едно някой ми шепне в дясното ухо.

чувството, което ме обзе бе чувство на невероятно

успокоение. бях напълно умиротворен - в пълен вът-

решен покой и ме изпълваше невероятна радост.

знаете ли, мисля, че съм имал и други моменти в

живота си, когато съм изпитвал тази радост... мо-

ментът, например, когато се ожених за нанси - не

цялата церемония, а онзи момент, богато свещени-

кът каза най-сетне „вземаш ли..." и в този момент

аз погледнах в очите й и помълчах един миг и казах:

„да, вземам я". това беше един такъв кратък миг, в

който цялото ти тяло се изпълва с нещо, което не

можеш да обясниш. ти съзнаваш, че вземаш изключи-

телно важно решение, правиш огромен избор и си

толкова щастлив, че нямаш дори и най-малкото ко-

лебание по отношение на него - това е миг на пълно

щастие... на истинска радост.

струва ми се, че всеки от нас е имал подобни мо-

менти, може би три-четири, може би пет пъти в жи-

вота си, когато се е чувствал изпълнен с това усеща-

не, че нещо е „добро", че е напълно правилно, че е съ-

вършено радостно.

точно така се чувствах и аз в онзи момент, ко-

гато за първи път чух безмълвния глас - просто... ра-

достен. една умиротворяваща, утешителна радост.

и тогава безмълвният глас каза:

- нийл, ти наистина ли искаш да получиш отго-

вори на всички тези въпроси, или само се разтуша-

ваш?

- е, да, разтушавам се, но ако има отговор, аз



непременно искам да го узная.

с това отговорите започнаха да се явяват - из-

бликнаха като поток. отговорите на всеки въпрос,

който някога съм поставял, ми се даваха. и то тол-

кова бързо, че чувствах, че трябва да ги запиша, за-

щото в противен случай щях да ги забравя. виждате

ли, съвсем не съм имал намерение да пиша книга. за-

писвах всички тези отговори, защото не исках да заб-

равя онова, което ми се казваше.


Каталог: file -> knigi
knigi -> Книга първа: древни легенди I. Седемте велики тайни на Космоса Пролог: Легенда за космическата мисъл
knigi -> Без граници д-р Стоун Един друг свят само чака да натиснете вярното копче
knigi -> Приятелство с бога нийл Доналд Уолш
knigi -> Ти, лечителят Хосе Силва & Роберт Б. Стоун
knigi -> -
knigi -> Книга Нийл Доналд Уолш
knigi -> Свръхсетивното едгар Кейси увод
knigi -> Селестинското пробуждане джеймс Редфийлд
knigi -> -
knigi -> Скитник между звездите Джек Лондон


Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   10




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница