Разговори с Бога

(Хм.)

Е, така си е... Учуден съм, че не ти хрумна да попиташ за това, когато говорехме за ВЕС. Странно е, че не помисли.

Така ли?

А, отлично! И е вярно, разбира се.

И така, какъв е Твоят отговор?

Ще се върна на първоначалното си твърдение.

Това означава, че когато не съществува студ, не можеш да познаеш от опит какво е топлина. Когато не същест­вува горе, представата за „долу" е изпразнена от съдържание, безсмислена концепция.

Това е вярно за всичко във вселената. То всъщност е обяснението защо нещата в света стоят по такъв начин, по какъвто са се установили - с наличието на студено и топло, на „добро" и „зло".

Но знай едно: Всичко създаваш ти самият. Ти решаваш кое е „студено" и кое „топло", кое е „горе" и кое „долу". ( Изле­зеш ли в открито пространство, сам ще видиш как опре­деленията ти се разпадат!) Ти решаваш какво е „добро" и какво „зло". И представите ти за всички тези неща са се променяли през годините - всъщност дори през различни­те сезони. Ти би нарекъл „студен" един летен ден с тем­пература 42 градуса по Фаренхайт. Но посред зима при същата температура би казал: „Господи, какъв топъл ден!"

Вселената просто ти предоставя поле на опита - което може да се нарече обхват на обективните явления. Ти решаваш какво определение ще им дадеш.

Вселената е цялостна система от такива физически явления. И тя е огромна. Необхватна. Безгранична. Фактически безкрайна.

А сега ще ти кажа една голяма тайна: Не е необходимо противоположното условие да съществува редом до теб в непосредствена близост, за да създаде контекстуално поле, в което да можеш да преживееш реалността, която си избрал.

Няма значение на каква далечина една от друга се проявяват противоположностите. Вселената като цяло пре­доставя контекстуалното поле, вътре в което същест­вуват всички противоположни елементи и така всички страни на опита стават възможни. Това е целта на вселе­ната. Това е нейното предназначение.

Но ако аз персонално никога не съм преживял „студа", а са­мо съм видял, че някъде на друго място е „студено", по какъв начин мога да зная какво е това „студено"?

Ти си преживял „студа". Преживял си всичко. Ако не в този си живот, то в предишния. Или в по-предишния. Или все едно, в някой от миналите си животи. Преживял си „студа". Както и „голямо" и „малко", „горе" и „долу", „тук" и „там" и всички противоположни елементи, които съ­ществуват. И те са запечатани в паметта ти.

Вие сте това, което преживявате. Всъщност вие сами пораждате преживяването.

Не съм убеден, че разбирам напълно.

Ще ти го обясня посредством термини от механиката. Искам да разбереш, че това, което правиш сега, е, че си припомняш истинската си същност и избираш онази нейна страна, която искаш да преживееш в настоящия момент, в настоящото прераждане, на тази планета и в тази физическа форма.

Божичко, това изглежда толкова просто!

И наистина е просто. Вие сте откъснали своето Аз от тялото на Бога, от всичко, Което Е, от Колективното начало и сега отново се присъединявате към това тяло. Този Процес се нарича припомняме.

Когато си припомняте, вие предоставяте на своето Аз отново всички преживявания на Истинската Си Същ­ност. Това е един цикъл. Правите го все отново и отново и наричате това „еволюция". Казвате, че „еволюирате". Всъщност се въртите в Кръг! Също както земята кръжи около слънцето. Както галактиката се върти около собс­твения си център.

Всичко се върти в кръг.

Въртенето в кръг е основното движение на целия живот. Жизнената енергия се върти. Това прави тя всъщност. Вие сте обхванати от едно въртеливо еволюционно движение.

Как успяваш да намериш думи, с които да опишеш всичко с такава простота?

Ти си този, който прави нещата толкова прости. Правиш ги прости като прочистваш своя „механизъм на възп­риемане". Настроил си се на необходимата честота. Нав­лязъл си в нова фаза на волята за познание. Тази нова воля ще промени всичко за теб и за твоя, човешки род. Защото та­зи нова воля те е превърнала в революционер - а най-гран­диозната революция на вашата планета едва сега започва.(revolution - революция и въртене, въртеливо движение, англ. - в случая се има предвид както революция на духа, така и началото на нов еволюционен цикъл - б.пр.)

Трябва да побърза. Нова духовност ни е нужна сега, още в този момент. Ние пораждаме навсякъде около нас невероятна мъка и нещастие.

Това е така, защото някои същества, макар и вече да са минали през всички противоположности на опита, понякога не знаят това. Забравили са го и още не са си го при­помнили напълно.

При съществата на високи стъпала на еволюцията това не е така. На тях не им е потребно да виждат нега­тивното непосредствено пред себе си, в своя собствен свят, за да познаят позитивния характер на своята циви­лизация. Те са „осъзнали позитивно" Истинската Своя Същност, без да им бъде необходимо да създават негативността, за да я доказват. ВЕС просто забелязват оно­ва, което не е тяхна същност, наблюдавайки го на други места в контекстуалното поле.

Вашата собствена планета фактически е тази, към ко­ято се обръщат съществата от високи нива на еволюци­ята, ако се нуждаят от контрастно поле.

Тогава те си припомнят преживяванията, през които минавате вие сега и по този начин си формират постоян­на отправна точка, чрез която да познаят и разберат онова, което преживяват в момента.

Разбираш ли сега защо ВЕС не се нуждаят от „злото" или „негативното" в собственото си общество?

Да. Но защо тогава ние в нашето общество се нуждаем от „негативното" ?

Съвсем не се нуждаете. Точно това се опитвам да ви кажа в целия този диалог.

Вие наистина трябва да живеете в контекстуално по­ле, в което да съществува Противоположното на Истинската ви Същност, за да преживеете тази Своя Истинска Същност. Такъв е Универсалният Закон и вие не можете да го избегнете. Но вие тъкмо сега живеете в такова контекстуално поле. Няма защо да го създавате. Контекстуалното поле, в което живеете, се нарича Вселена.

Това означава, че още сега можете да промените живота на вашата планета и да премахнете всичко, което не е истинска ваша същност, без това по никакъв начин да поставя под въпрос вашата способност да познаете и пре-живеете Своята Истинска Същност.

О-о! Това е най-голямото откровение в настоящата книга! Какво великолепно заключение! Значи не ми се налага да предизвиквам противоположното на моята най-върховна версия на най-върховната ми визия на Истинската Ми Същност, за да я преживея.

Точно така. Тъкмо това ти говоря от самото начало.

Но не го обясни така!

Нямаше да го разбереш до този момент.

Не е необходимо да създаваш противоположното на Своята Истинска Същност и на Същността, която Из­бираш, за да я преживееш. Трябва само да си дадеш сметка, че тази противоположност вече е създадена някъде другаде. Трябва само да си спомниш, че тя съществува. Това е „познание на плода на Дървото на Доброто и Зло­то", което, както вече обясних, не е проклятие, не е първороден грях, а Първородно Благословение, както го наре­че Матю Фокс.

А за да си спомните, че то съществува, за да си спомни­те, че всичко това сте го преживели преди - всичко, Кое­то Е - във физическа форма... трябва само да погледнете нагоре.

Имаш пред вид „да погледнем навътре".

Не, имам предвид буквално това, което казах. ДА ПОГ­ЛЕДНЕТЕ НАГОРЕ. Да погледнете към звездите. Да поглед­нете към небесата. ДА НАБЛЮДАВАТЕ КОНТЕКСТУАЛНО­ТО ПОЛЕ.

Както казах и преди, за да се превърнете в същества на високи стъпала на еволюцията, нужно е само да увеличите уменията си да наблюдавате. Да видите „какво е реално", след което да направите „каквото е функционално".

И така, като наблюдавам нещата на други места във все­лената, аз мога да установя какво е положението там и да из­ползвам тези контрастни елементи, за да формирам своето разбиране за Истинската Си Същност тук и сега.

Да. Това се нарича „припомняне". Не съвсем. Нарича се „наблюдение". Какво според теб наблюдаваш?

Живота на други планети. В други слънчеви системи, В дру­ги галактики. Предполагам, че ако имахме достатъчно развити технологии, щяхме да наблюдаваме именно това. Смятам, че ВЕС имат способността да наблюдават това още сега. Ти самият каза, че те наблюдават нас, които сме на Земята. Та­ка че, сигурно щяхме да наблюдаваме това.

Но какво всъщност? Не разбирам въпроса.

Тогава аз ще ти отговоря. Наблюдавате собственото си минало.

Какво???

Когато вдигнете поглед нагоре, вие виждате звездите - такива, каквито са били преди стотици, преди хиляди, преди милиони светлинни години. Това, което виждаш, в действителност вече го няма. Наблюдаваш миналото. И това е минало, в което сам си вземал участие.

Повтори го отново!!!

Ти си бил там, преживявал си всичко това, вършил си всичко това.

Така ли???

Нима не ти казах, че си имал много животи?

Да, но... Какво би станало, ако трябва да отпътувам за някое от тези места, отдалечени на множество светлинни годи­ни? Какво би станало, ако мога действително да отида до­там? Да бъда „точно сега", в същия този момент, който не мога да видя от Земята, отдалечен на стотици светлинни го­дини? Какво тогава ще видя? Може би два мои „аза"? Нима искаш да кажеш, че тогава ще вида своя Аз да съществува на две места едновременно.

Разбира се! И ще откриеш онова, което ти казвам от самото начало - че времето не съществува и ти съвсем не виждаш „миналото"! Всичко става СЕГА.

В онова „точно сега" ти изживяваш животи, които в Земно време ще бъдат твое бъдеще. Именно разстояние­то между твоите много „Азове" ти позволява да преживееш различни самоличности и „моменти във бремето".

И така, „миналото", което си припомняш, и бъдещето, което ще наблюдаваш, е „сега", което просто Е.

Невероятно.

Да, и е истина и на друго ниво. Както ти казах: Ние сме само Един. Затова, когато погледнеш към звездите, ще Ви­диш НАШЕТО така наречено МИНАЛО.

Трудно ми е да разбирам всичко това!

Имай търпение. Искам да ти кажа и още нещо.

Ти винаги виждаш онова, което на твоя език би опре­делил като минало - дори и когато гледаш непосредстве­но пред себе си.

Така ли?

Невъзможно е да видиш Настоящето. Настоящето „става", след което се превръща във взрив от светлина, образувана от разпръскването на енергията и тази свет­лина стига до твоите рецептори, очите ти, а това отне­ма време.

Докато тази светлина достигне до теб, животът си тече, развива се. Следващото събитие става тогава, когато светлината от миналото събитие достигне до теб.

Енергийният взрив стига до очите ти, рецепторите ти изпращат сигнали на мозъка ти, който интерпретира данните и ти казва какво виждаш. И все пак това съвсем не е пред теб. Това е само каквото си мислиш, че виждаш. С други думи, ти си мислиш за това, което си видял, каз­ваш си сам какво е то и решаваш как да го наречеш, докато това, което става „сега", предшества този процес и го изчаква.

Да го кажем по-просто, Аз съм винаги една стъпва пред теб

Боже мой, та това е невероятно.

Чуй Ме сега. Колкото повече разстояние си поставил между Себе Си и физическото местоположение на едно съ­битие, толкова по-далеч в „миналото" се оттегля това съби­тие. Постави се няколко светлинни години назад и това, ко­ето ще видиш, ще бъде случилото се много, много отдавна.

Ала то не се е случило „отдавна". Просто физическото разстояние е създало илюзията за „време" и ти е позволило да преживееш себе си едновременно „тук и сега" и „там и тогава"!

Един ден ще видиш, че това, което наричаш време и пространство са едно и също.

Тогава ще разбереш, че всичко се случва точно тук и точно сега.

Това е... това е... безумие . Не зная как да го приема.

Когато разбереш това, което ти казах, тогава ще осъзнаеш, че нищо, което виждаш, не е реално. Ти виждаш образа на някогашно събитие, но дори и този образ, дори и тази енергийна експлозия е нещо, което подлагаш на ин­терпретация. Твоята лична интерпретация на този об­раз може да се нарече въ-ображение.

А с помощта на своето въображение, ти всичко можеш да си представиш. Защото - и това е най-голямата тай­на за вас - вашето въ-ображение работи и в двете посоки.

Моля?

Тогава вие „виждате" образа и отново го интерпрети­рате. И така, цикълът продължава. Това съм нарекъл Проце­сът.

Това СТЕ ВИЕ. Вие СТЕ Процесът.

Това Е БОГ. Бог Е Процесът.

Това имах предвид, когато казах, че вие сте едновремен­но Творецът и Творението.

Ето че всичко вече се явява в своята свързаност с всич­ко останало. Ние сме на път да приключим този диалог и аз ти обясних механиката на Вселената, тайната на целия живот.

Аз съм... слисан. Напълно съм поразен. Сега искам да намеря начин да приложа всичко това в живота си.

Ти го прилагаш. Не можеш да не го прилагаш. То става. Единственият Въпрос е дали го прилагаш съзнателно или несъзнателно, дали си следствие от Процеса или причина. Във Всичко, бъди причина.

Децата разбират това по един съвършен начин. Попи­тайте едно дете, „Защо правиш това?" и то ще ви отго­вори: „Просто така".

Това е единствената причина да правиш каквото и да би­ло.

Това е изумително. Това е изумителен изблик в изумител­ния край на този изумителен диалог.

Най-същественият начин да приложиш своето Ново разбиране е да причиняваш сам своя опит, а не да търпиш последиците му. И знай, че не се налага да пресьтворяваш противоположното на Истинската Си Същност в своето ин­дивидуално пространство и опит, за да познаеш и преживееш Кой Си Реално и Кой Избираш Да Бъдеш.

Въоръжен с това познание, ти можеш да промениш жи­вота си и света.

И това е истината, която съм дошъл да споделя с всички ви.

О! Да! Разбирам! Разбрах го!

Много добре. Знай, че три са главните послания в целия диалог. И те са:

Ние всички Сме Едно Цяло.

Има достатъчно.

Нищо не трябва да се прави .

Ако приемете, че „всички ние сме едно цяло", ще престанете да се отнасяте един спрямо друг така, както до­сега.

Ако приемете, че „има достатъчно", вие ще споделяте всичко с всекиго.

Ако приемете, че „нищо не трябва да се прави", ще престанете да се опитвате чрез действия да решавате своите проблеми, а по-скоро ще пренастроите съзнание­то си на това просто да бъдете, което ще ви помогне да преодолеете „проблемите" и условията, които са ги по­родили ще изчезнат.

Може би това е най-съществената истина, която трябва да разберете на този етап на еволюцията и добре е с нея да приключи нашият диалог. Винаги помни това и го превърни в мантра:

Нищо не трябва да имам, нищо не трябва да правя и нищо не трябва да бъда, освен това, което съм в този миг.

Това не означава, че „притежанието" и „действието" ще изчезнат от живота ви. Означава само, че онова, което преживяваш, че имаш или правиш, ще произтича от твоето битие, а няма да води към него.

Когато изхождаш от състояние на „щастие", ти вър­шиш определени неща, защото си щастлив - противно на старата парадигма, когато си вършил определени не­ща, които да те направят щастлив.

Когато изхождаш от „мъдростта", ти вършиш опреде­лени неща, защото си мъдър, а не защото се опитваш да придобиеш мъдрост.

Когато изхождаш от „любовта", ти вършиш нещата, защото си любов, а не защото се стремиш да получиш любов.

Всичко се променя, всичко се обръща, когато изхождаш от определено „битие", вместо да се стремиш „да бъ­деш". Ти не можеш да „действаш", за да „бъдеш". Независи­мо дали се опитваш да „бъдеш" щастлив или да бъдеш мъ­дър, да бъдеш обичан - или да бъдеш Бог - не можеш да го постигнеш чрез действия. Истината е, че ще започнеш да действаш по удивителен начин,когато започнеш да бъдеш това, към което се стремиш.

В това е Божествената дихотомия. Начинът „да стиг­неш дотам" е „да бъдеш там". Просто бъди там, където си избрал да стигнеш! Това е толкова просто. Нищо не трябва да се прави. Искаш да бъдеш щастлив ли? Бъди щас­тлив. Искаш да бъдеш мъдър? Бъди мъдър. Искаш да бъдеш любов? Бъди любов.

Такава е Твоята Същност във всички случаи.

Направо дъхът ми спира. Така прекрасно разкриваш нещата.

Истината сама се разкрива. В истината има изящество, което поразява сърцето и го кара да се пробуди.

Това направиха тези „Разговори с Бога". Те докоснаха сърцето на човешкия род и го пробудиха.

Сега те те водят към един жизненоважен въпрос - въпрос, който цялото човечество трябва да си зададе. Можете ли да създадете една нова култура и дали ще го нап­равите? Можете ли да създадете нов Първоначален Кул­турен Мит, върху който да се основават всички остана­ли митове и ще го направите ли?

Дали човешкият род е поначало добър или поначало зъл?

Това е кръстопътят, пред който сте се изправили. Бъ­дещето на човешкия род зависи от това накъде ще пое­мете.

Ако вие и вашето общество повярвате, че сте пона­чало добри, ще вземете решения и създадете закони, кои­то са жизнеутвърждаващи и конструктивни. Ако вие и вашето общество повярвате, че сте поначало зли, ще вземете решения и ще създадете закони, които отричат живота и са разрушителни.

Законите, които утвърждават живота, са закони, кои­то ви позволяват да бъдете, да правите и да имате, каквото желаете.

Тези, които вярват в Първородния Грях и в това, че човекът поначало е зъл, твърдят, че Бог е създал закони, кои­то да предотвратяват това да правите, каквото пожелаете - и е внушил създаването на човешки закони (при това в неописуемо голямо количество), които се стре­мят да направят същото.

Тези, които вярват в Първородното Благословение и в това, че човекът е по своята природа добър, заявяват, че Бог е сътворил естествени закони, които ви позволяват да вършите онова, към което се стремите - и е издигнал човешки закони, които целят същото.

Каква е позицията, която ще заемете спрямо човешкия род? Каква е позицията, която ще заемете спрямо Самите Себе Си? Ако ви оставят да разчитате само на себе си, може ли да ви се има доверие? За всичко? И за останалите ли? Как се отнасяте към тях? Докато те ви се разкрият по един или друг начин, какво е изходното ви отношение?

Отговори ми на следния въпрос. Дали изходните ви разбирания водят обществото ви към разруха или напредък.

За себе си смятам, че може да ми се има доверие. Никога не съм смятал така по-рано, но сега вярвам. Превърнах се в човек, на когото може да се има доверие, защото промених свое­то отношение към самия себе си. Сега разбирам също така какво Бог иска от нас и какво не иска. Наясно съм.

Настоящите „Разговори с Бога" допринесоха много за тази промяна, за осъществяване на прехода. И сега аз виждам в обществото онова, което виждам в самия себе си - не нещо, ко­ето се разпада, а нещо, което си пробива път. Виждам човешката култура най-сетне пробуждаща се за своето божествено наследство, осъзнаваща своето божествено предназначение и все повече осъзнаваща своята божествена Същност.

Щом виждаш това, това и ще пресътвориш. Беше из­губен, но сега отново намери себе си. Беше сляп, но сега си зрящ. И това е наистина удивителна благодат.

Понякога се откъсваше от Мен в сърцето си, но сега сме отново свързани в Едно Цяло и можем да останем свързани завинаги. Защото каквото ти си съединил, никой, освен теб, не може да разедини.

Запомни следното: Ти си винаги цял, защото никога не си разделен. Ти винаги си дял от БОГА, защото никога не си разделен от Бога.

Това е истината за твоето битие. Ние сме Едно цяло. И сега знаеш цялата истина.

Тази истина бе храна за гладната ти душа! Вземи и яж. Този свят е прежаднял за радостта. Вземи и пий! Направи го в Мое Име!

Защото истината е тялото, а радостта е кръвта на Бог, който е любов.

Истина.

Любов.

И така, привършвам този диалог така, както започна. Както е с живота, кръгът се затвори. Ти предаде истина­та тук. Получи радост. Получи любов. Тук ти се дадоха отговорите на най-големите загадки на живота. Остана само един въпрос. Това е въпросът, с който започнахме.

Въпросът е не на кого говоря Аз, а кой е този, който Ме чува?

Благодаря Ти. Благодаря, че говори на всички ни. Ние Те чухме и ще се вслушаме в думите Ти. Аз Те обичам. И сега, кога­то този диалог приключва, наистина съм изпълнен с истина, с радост и любов. Изпълнен съм с Теб. Чувствам своето Едине­ние с Бога.

Това място на Единение е небето.

Сега ти си тук.

Ти никога не си напускал, защото никога не си преста­вал да бъдеш Едно цяло с Мен.

Това искам да знаеш. Това искам да остане в теб от този разговор.

А това е Моето послание към света:

Деца Мои, които сте на небесата, да се свети вашето име. Да дойде вашето царство, да бъде вашата воля, както на Небето, така и на Земята.

Насъщният ви хляб ви е даден днес и простени са ва­шите дългове, и вашите пропуски точно така, както вие прощавате на вашите длъжници.

И не се въвеждайте в изкушение, но избавете се от злото, което сте създали.

Защото твое е Царството и Силата и Славата вовеки веков.

Амин.

Никога не сте били нищо друго. Само че не сте го знае­ли. Не сте си го спомняли.

А сега си го припомнихте. Стремете се винаги да носи­те този спомен със себе си. Стремете се да го споделите с всички, до живота на които се докосвате. Защото ва­шата съдба е по-възвишена, отколкото сте си предста­вяли.

Влизате в едно помещение, за да го изцелите. Дошли сте в пространството, за да го изцелите.

Няма друга причина да бъдете тук.

И знайте: Аз ви обичам. Моята любов е винаги с вас, се­га и завинаги.

Аз съм винаги с вас.

Винаги и във всичко.

Довиждане, Боже! Благодаря Ти за този диалог. Благодаря. Благодаря! Благодаря!