Разговори с Бога

Ако погълнете отрова с по-бързо действие, обявяват, че сте извършили нещо в нарушение на моралния закон.

Сега, ето какво ще ви кажа: Не е по-неморално да убиеш себе си бързо, отколкото да убиваш себе си бавно.

Значи, човек, който слага край на живота си, не бива наказван от Бога?

Аз не наказвам. Аз обичам.

Вярно ли е разпространеното твърдение, че онези, които смятат, че могат да „избегнат" своето предопределение или да сложат край на определени условия със самоубийството си, само установяват, че са изправени пред същото предопределе­ние в същите условия в отвъдното и следователно не са мог­ли да ги избегнат, нито да им сложат край?

Това, което ще преживеете в така нареченото отвъд­но, е отражение на вашето съзнание в момента, в който навлезете в него. И все пак, вие сте същества със свобод­на воля и можете да промените преживяванията си вина­ги, щом решите.

Това означава ли, че любимите ми хора, които са сложили край на физическия си живот, са добре?

Да. Те са напълно добре.

Има една великолепна книга на тази тема, която се нарича „Животите на Стивън" от Ан Пюриър. В нея се разказва за нейния син, който е сложил край на живота си, когато е бил юноша. Много хора са намерили утеха в тази книга.

Ан Пюриър е прекрасен посланик, както и нейният син. Значи, Ти също препоръчваш тази книга?

Това е много съществена книга. В нея се казва повече по темата, която дискутираме тук и хората, които са преживели дълбоки травми или имат неразрешими въпроси във връзка с любими хора, сложили край на живота си, ще отворят съзнанието си, за да се излекуват чрез тази книга.

Тъжно е, че ние имаме такива дълбоки рани и проблеми, но много от тях са, струва ми се, резултат на това, което обществото ни е „внушило" във връзва със самоубийството.

Вие във вашето общество често не виждате противо­речията във собствените ви морални възгледи. Противоре­чието между това да вършиш неща, които прекрасно зна­еш, че ще скъсят живота ти, но ще направят това по-бав­но и да вършиш неща, които ще скъсят живота ти бързо, е едно от най-очевидните противоречия в човешкия опит.

Но това противоречие изглежда така очевидно, когато Ти го изразиш по този начин. Защо ние не можем сами да устано­вим толкова очевидни истини?

Защото, ако установите тези истини, ще ви се наложи да направите нещо във връзка с тях. А вие не искате да направите нищо, следователно нямате друг избор, освен да гледате непосредствено нещо, но да не го виждате.

Но каква може да бъде причината да отказваме да напра­вим нещо по отношение на тези истини, ако ги виждаме?

Защото вярвате, че да направите нещо по отношение на тях, означава да сложите край на някои свои удоволст­вия. А нямате никакво желание да сложите край на удовол­ствията си.

Повечето от нещата, които ви причиняват бавна смърт, са такива, които ви правят удоволствие или са тяхна последица. А и удоволствията ви са предимно те­лесни. Тъкмо това е белегът, че сте примитивно общест­во. Вашият Живот се гради до голяма степен на стремежа и преживяването на телесни наслади.

Разбира се, всички същества навсякъде се стремят да преживяват удоволствия. В това няма нищо примитив­но. Фактически това е естественият закон на нещата. Онова, по което обществата и техните представители се отличават един от друг, е какво определят като удовол­ствие. Ако едно общество се основава до голяма степен на удоволствията на тялото, то функционира на друго ни­во от общество, в което предимство имат удоволстви­ята на душата.

Но трябва също да се разбере, че това не означава, че ва­шите пуритани са прави и че всички удоволствия на тяло­то трябва да се отричат. То означава, че в издигнатите об­щества удоволствията на физическото тяло не съставля­ват най-големия брой от удоволствията, на които хората се наслаждават. Те не са концентрирани предимно в тях.

Колкото по-издигнато е едно общество или едно съ­щество, толкова по-издигнати са неговите удоволствия.

Почакай. Това ми звучи като осъждане. Тъкмо си бях помислил, че Бог не раздава присъди.

Нима е ценностна присъда да кажеш, че връх Еверест е по-висок от връх Макинли?

Нима е ценностна присъда да кажеш, че леля Сара е по-възрастна от своя племенник Тони?

Ценностни присъди ли са това или наблюдения?

Аз не съм казал, че е „по-добре" да бъдеш с издигнато съзнание. Практически не. Не повече, отколкото да бъ­деш в четвърти клас в сравнение с първи.

Просто изразявам наблюдение за това какво е да бъ­деш в четвърти клас.

А ние не сме в четвърти клас на тази планета, ние сме в първи, така ли?

Дете мое, вие още не сте дори в детската градина. Вие сте в забавачницата.

Нима е възможно да чуя това и да не го приема за обида? Защо ми се струва, че Ти обиждаш човешкия род?

Защото вашето его е дълбоко заинтересувано да бъде­те нещо, което не сте, а да не бъдете нещо, което сте.

Повечето хора се обиждат, дори само когато се прави някакво наблюдение, сякаш че не им е приятно това, което се наблюдава в тях.

Ала за да се откажеш от нещо, ти трябва да приемеш, че го притежаваш. Не можеш да се откажеш от притежанието на нещо, което никога не си притежавал.

Не можеш да промениш нещо, което не приемаш в себе си.

Точно така.

Просветлението започва с приемането без осъждане на това, „което е".

Да приемаш нещата такива, каквито са, означава да намериш свободата.

Онова, което отказваш да видиш в себе си, остава там. Онова, което виждаш, от него можеш да се освобо­диш. Тоест, то престава да поддържа своята илюзорна форма. Ти го виждаш такова, каквото Е. А това, което Е, може винаги да бъде променено. Само това, което Не Е, не може да се промени. Следователно, за да промениш същес­твуващото, трябва да го погледнеш тазова, каквото е. Да не го отричаш, да не оказваш съпротива на това, че то Е.

Отричаш ли нещо, ти всъщност го утвърждаваш. Утвърждаваш ли нещо, ти го сътворяваш.

Отричането на нещо е неговото пресътворяване, за­щото самият акт на отричането, утвърждава неговото съществуване.

Когато приемеш нещо, това ти дава възможност да бъдеш в контрол по отношение на него. Онова, което от­ричаш, не можеш да контролираш, защото си отрекъл, че съществува. Следователно онова, което отричаш, то те контролира.

Повечето от хората не желаят да приемат, че вие като човечество още не сте еволюирали до нивото на детската градина. Те не желаят да приемат, че човешкият род все още продължава бъде в забавачницата. Но тъкмо отказът да приеме фактите го задържа там.

Вашето его е дълбоко заинтересувано да бъдете това, което не сте (високоеволюирали същества), което ви пречи да бъдете това, което сте (еволюиращи).

По този начин вие работите сами срещу себе си, обор­вате самите себе си. А оттук и еволюцията ви върви много бавно.

Първата просека на еволюцията започва с признаването и приемането на това, което е, а не на това, което не е.

Ще зная, че съм приел това, „което е", Когато престана да се обиждам, щом някой ми го разкрие.

Точно така. Ти обиждаш ли се, ако ти кажа, че имаш си­ни очи?

И сега ето какво ще ти кажа: Колкото по-издигнато е едно общество или едно същество, толкова по-издигна­ти са неговите удоволствия.

Онова, което наричате „удоволствие", определя ваше­то ниво на еволюция.

Помогни ми да разбера термина „издигнат". Какво влагаш в това понятие?

Твоето същество във вселената има микрокосмически размери. Ти и цялото ти физическо тяло си изграден от енергия, която е съсредоточена около седем центъра или чакри. Изучавай центровете на чакрите и тяхната същ­ност. Съществуват стотици книги, написани за това. Това е мъдрост, която съм дал вече на човешкия род.

Онова, което е приятно или стимулира по-низшите ви чакри, не е същото, което е приятно за по-висшите чакри.

Колкото по-високо издигаш жизнената си енергия в твоето физическо същество, толкова по-издигнато ще бъде твоето съзнание.

Ето че отново стигаме до същото. Всичко това ми изглежда като аргумент в полза на пълното въздържание В името на духовното издигане. Това е цялата аргументация срещу проявлението на сексуална страст. Хората, които са „издигнати" в своето съзнание, не „изхождат" от долната си чакра - тяхна­та първа, най-ниска чакра - във взаимоотношенията си с дру­гите хора.

Това е вярно.

Но аз си мислех, че в целия този диалог Ти говориш, че човешката сексуалност трябва да тържествува, а не да бъде потискана.

Правилно.

Е, добре, тук имам нужда да ми поясниш за какво става ду­ма, защото ми се струва, че има противоречие.

Този свят е изпълнен с противоречия, сине Мой. Липса­та на противоречия не е задължителен компонент на ис­тината. Понякога най-голямата истина е заключена вътре в противоречието. В това се проявява Божествената Дихотомия.

Тогава помогни ми да разбера тази дихотомия, защото през целия си живот съм слушал колко е желателно, колко е възви­шено „да се издигне енергията кундалини" от коренната чакра. Това е било основното оправдание за мистиците, които са жи­вели в несексуален екстаз.

Съзнавам, че тук се отклонявам от темата за смъртта и се извинявам, че навлизам в други територии...

За какво се извиняваш? Разговорът върви в посоките, в които върви. „Темата", която разглеждаме в целия този диалог е какво означава да бъдеш човек и какъв е смисълът на живота във вселената. Това е единствената тема и Твоят въпрос се отнася към нея.

Желанието да знаеш за смъртта е желание да знаеш за живота - което изтъкнах по-рано - и ако нашият разговор води до разгръщане на разглежданите обекти, така че да включваме самия акт, който създава живота и който е негово Великолепно тържество, така да бъде.

Нека сега още веднъж изясним едно. Не е задължително изискване за „високоеволюиралите" да се преодолеят вся­какви изяви на сексуална енергия и да са изцяло издигнали своята сексуална енергия. Ако беше така, тогава нямаше да има „високоеволюирали" същества никъде, защото ця­лата еволюция щеше да спре.

Доста очевиден аргумент.

Да, така че всеки, който твърди, че най-светите хора никога не правят секс и че това е признай на тяхната святост, не разбира предназначението на живота.

Нека да дам пълна яснота по този въпрос. Ако търсиш критерий, според който да оценяваш дали едно нещо е добро за човешкия род или не е, задай си простия въпрос:

Това е много прост критерий и много точен. Ако всич­ки правят дадено нещо и резултатът е върховно благо за човешкия род, това е „еволюирало" поведение.

Щом всеки го прави и това води до разруха на човеш­кия род, тогава това поведение не е много „еволюирало" и препоръчително. Съгласен ли си?

Разбира се.

Следователно, ще се съгласиш че никой истински учи­тел не би твърдял, че въздържанието от секс е път към мъдростта. Тъкмо тази представа, че сексуалното въздържание е някак си „по-възвишено", докато практикува­нето на секса е „низша страст" е внушила срама в преживяването на секса и е причинила чувството за вина и вся­какви дисфункции, свързани със секса.

И все пак, ако аргументът срещу въздържанието от секс е, че такова въздържание би спряло възпроизвеждането на чо­вешкия род, може ли да се твърди, че след като веднъж сексът е осъществил тази функция на възпроизводство, няма повече нужда от него?

Човек не прави секс, защото осъзнава своята отговор­ност към човешкия род и неговото възпроизвеждане. Човек прави секс, защото това е нещо естествено. То е генетична да­деност. Човек се подчинява на един биологичен императив.

Точно така. Той е генетичен сигнал, който поставя въпро­са за оцеляването на рода. Но след като веднъж оцеляването на рода е осигурено, не е ли „по-издигнато пак да се пренебрег­не сигнала".

Ти не разбираш правилно сигнала. Биологичният импе­ратив не е предназначен да гарантира оцеляването на ро­да, а да се преживее Единността, която е истинската при­рода на човешкото същество. Създаването на нов живот е нещо, което става, когато Единството е постигнато, но не е причината да се търси това Единство.

Ако възпроизвеждането беше единствената причина за проявление на сексуалността - ако тя не беше нищо пове­че от „родилен механизъм" - вие нямаше да имате вече нужда от сексуален живот един с друг. Бихте могли да съ­едините химическите елементи на живота в епруветка.

Това обаче не би удовлетворило най-основните пориви на душата, които, както се оказва, са далеч по-мащабни от простото възпроизводство и са свързани с пресътворяването на Вашата Истинска Същност.

Биологичният императив не е да се създава живот, а да се преживява животът - и да се преживее истинската същност на живота: проявление на Единството.

И затова Ти никога няма да забраниш на хората да имат сексуален Живот, дори дълго след като са престанали да създа­ват деца.

Разбира се.

И все пак някои твърдят, че сексът би трябвало да се прекрати, богато хората престанат да създават деца и че двойки, които продължават да имат сексуален живот, чисто и просто се поддават на низши физически пориви.

Да.

Това отново ни връща към темата за чакрите или енергийните центрове.

Казах по-рано, че „колкото по-високо издигате енергия­та на живота във вашето физическо същество, толкова по-издигнато ще бъде вашето съзнание".

Да! И това, изглежда, казва „не на секса".

Не, не е така. Ако правилно го разбереш, не е така.

Ще се върна на предходния ти коментар, за да поясня нещо: няма нищо неблагородно или несвято в сексуалния живот. Вие трябва да изхвърлите тази идея от съзнание­то си, от културата си.

Няма нищо низко, грубо или „недостойно" (а още по-малко пък лишено от святост) в изпълнения със страст и желание сексуален опит. Физическите пориви не са проя­ва на „животинско поведение". Тези физически пориви са вложени във вашия организъм - от Мен.

Кой според теб е създал нещата точно по този начин?

Физическите пориви са само един компонент в сложната комбинации от реакции, които имате един спрямо друг. Не забравяйте, че вие сте трисъставни същества със седем центъра на чакрите. Когато откликвате един спрямо друг с всичките си три съставки и с всичките си седем центъра едновременно, тогава постигате върхов­ното преживяване, към което се стремите и за което сте били създадени!

Няма нищо несвято в никоя от тези енергии - но ако изберете само една от тях, това ще бъде „нецялостно". Вие няма да бъдете цялостни!

Когато не сте цялостни, вие не сте пълноценни, не сте истински себе си. Тъкмо това се има предвид, когато се каже „несвято".

О! Разбирам, сега разбирам.

Предупреждението срещу секса за онези, които са изб­рали да бъдат „издигнати", никога не е било отправяно от Мен. То е само покана, поканата не е предупреждение, вие сте я превърнали в това.

И полезната не е да престанете да имате сексуален живот, а да спрете да бъдете нецялостни. Каквото и да прави­те, независимо дали правите секс или закусвате, дали оти­вате на работа или се разхождате край брега, дали скачате на въже или четете добра книга - каквото и да правите, правете го като цялостното същество, каквото сте.

Ако в секса влагате само енергията на най-низшата чакра, вие действате само от най-низшата си чакра и пропускате най-върховната страна на това преживяване. Но ако правите любов с друг човек и влагате в това енергията на седемте енергийни центъра, вие получавате върховно преживяване. Нима това може да не бъде „свято"?

Не може. Не мога да си представя, че подобно преживяване не е свято.

И така, поканата да издигнете енергията си посредс­твом вашето физическо същество никога не е предпола­гала, нито изисквала това да преженете връзката си с пър­вата чакра.

Ако сте издигнали енергията си до сърдечната чакра или до коронната чакра дори, това не означава, че тя не може да съществува и в коренната ви чакра.

Всъщност, ако нямате енергия в коренната си чакра, означава, че е прекъсната връзката на енергията у вас.

Когато издигнеш енергията си до висшите центрове, можеш да избереш или да не избереш да имаш сексуално преживяване с друг. Но ако предпочетеш да нямаш, това не означава, че сексуалното преживяване би нарушило някакъв Космически закон на светостта, нито пък такъв отказ ще те направи по някакъв начин „издигнат". А ако пък избереш да имаш сексуални отношения с друг човек, това няма да „снижи" твоето ниво до коренната чакра -освен ако не нарушиш връзката в обратния ред, тоест ако не прекъснеш връзката си с връхните чакри.

И така, това е приканване, не предупреждение, а приканване:

Издигайте своята енергия, своята жизнена сила до най-високото възможно равнище във всеки момент и това ще ви въздигне. Това няма нищо общо с факта дали имате сексуален живот или нямате. То е свързано с издигане на съз­нанието би, независимо какво правите.

Разбирам! Вече разбрах. Макар че не зная по какъв начин да издигна своето съзнание. Струва ми се, че не зная по какъв на­чин да издигна жизнената енергия през центровете на чакрите си и не съм сигурен, че повечето от хората знаят какво пред­ставляват тези центрове.

Всеки, който искрено желае да узнае повече за „физиологията на духовността" може да открие много лесно това. Аз съм дал източник на информация по тези въпроси по много ясен начин.

Имаш предвид други книги, чрез други автори.

Да. Прочети това, което пише Дийпак Чопра. Той е един от най-ясните изразители на учението в момента на вашата планета. Той разбира тайната на духовността и нейната наука.

А има и още много други великолепни вестители. Тех­ните книги описват не само как да се издигне Жизнената енергия в тялото, но също така как да се напусне физическото тяло.

Чрез тези допълнителни четива човек може да си при­помни колко е радостно да се освободи от тялото, а пос­ле може да разбере как става възможно никога повече да не се страхува от смъртта. Ще стане ясна дихотомията: каква радост е да бъдеш в тялото и каква радост е да бъ­деш освободен от него.

Животът, изглежда, много прилича на училище. Спомням си колко се вълнувах всяка есен за първия учебен ден, докато в края на годината с какъв трепет очаквах свършването на училище.

Съвсем точно! Тъкмо така е! Ти намери точния образ. Само че животът не е училище.

Да. Спомням си. Нали разясни това в първа книга. Дотога­ва смятах, че животът наистина е „училище" и че ние сме дош­ли тук, за да „усвоим нашите уроци". Ти ми помогна невероят­но много в първа книга да разбера погрешността на подобна доктрина.

Радвам се. Тъкмо това се опитваме да правим в тази трилогия - да внесем яснота. А сега ти ясно разбираш как и защо душата може да прелива от радост след „смърт­та", без задължително някога да съжалява за „живота".

Но ти зададе един по-широк въпрос преди и ние тряб­ва да се върнем към него.

Моля?

Ти каза: „Ако душата е нещастна в тялото, защо прос­то не го напусне?"

Тя всъщност го напуска. Аз нямам предвид само при „смъртта", както вече обясних. Но тя не го напуска, за­щото е нещастна, по-скоро го напуска, защото желае да възстанови силите си, да се подмлади.

Това често ли става?

Ежедневно.

Душата напуска тялото ежедневно? Кога?

Когато закопнее за по-широк опит. Тя открива, че това я подмладява.

И просто напуска, така ли?

Да. Душата напуска тялото през цялото време. През целия живот. Ето защо Ние сме създали съня.

Значи душата напуска тялото по време на сън, така ли?

Разбира се. Точно това в сънят.

Периодично през целия ни живот душата се стреми към обновление, към презареждане, ако щете, за да продължи да съществува в тази карета, която вие наричате тяло.

Нима смятате, че е лесно за душата да обитава това ваше тяло? Никак не е лесно! Може би е просто, но не е лес­но! То е наслада, но не е лесно. Това е най-трудното нещо, което душата някога е правила.

Душата, която познава такава лекота и свобода, как­вато ти не можеш да си представиш, копнее да бъде в това състояние отново, както едно дете, което обича училището, може да копнее за лятната ваканция. Както един възрастен, който много би искал да има компания, може също, когато е сред хора, да иска да остане сам. Ду­шата се стреми към съществуване в истина и реалност. Душата е лекота и свобода. Тя е също мир и радост. Тя е също безграничност и безболезненост; съвършена мъд­рост и съвършена любов.

Тя е всичко това и още, и още. Ала преживява твърде малко от тези неща, докато е в тялото, тъй че тя е сключила споразумение със самата себе си, казала си е, че ще стои в тялото, докато това е необходимо, за да сът­вори и преживее себе си - но само ако може да напуска тя­лото, когато си пожелае.

Това тя прави ежедневно, посредством опита, който вие наричате сън.

Нима сънят е опитност, при която душата напуска тяло­то?

Да.

Аз си мислех, че ние заспиваме, защото тялото ни се нуждае от почивка.

Душата буквално изоставя тялото (понякога най-нена­дейно), когато е уморена от ограниченията, от тежестта и липсата на свобода, свързани с тялото.

Тя просто напуска тялото, когато търси „зареждане"; когато се умори от цялата неистина и фалшива реалност и въображаеми опасности, и когато отново потърси връзка със своя източник, увереност, покой и пробуда за съзна­нието.

В началото, когато душата се свърже с тялото, това за нея е изключително трудно преживяване. То е умори­телно. Особено за новодошлата душа. Тъкмо затова бебе­тата спят много.

Когато душата преодолее първоначалния шок от свър­зването си с тялото за пореден път, тя става все по-то­лерантна към това и остава при тялото за по-дълго.

В същото време онази част от теб, наречена твое съз­нание преминава в състояние на забрава - така както е за­мислена. Дори изживяванията на душата извън тялото, които тя сега предприема не толкова често, но все пак ежедневно, не винаги връщат на съзнанието спомена. Всъщност в тези моменти душата може да бъде свобод­на, но съзнанието да се обърка. И така, съществото като цяло си задава въпроса: „Къде съм аз? Какво създавам тук?" Подобни въпроси могат да доведат до истерично търсе­не, до плашещи излизания извън тялото. Вие наричате тези пътувания извън тялото „кошмари".

Понякога може да се случи тъкмо обратното, душата да постигне състояние на твърде голямо припомняме. В такъв случай съзнанието ще се пробуди. Това ще я изпълни с мир и радост, които вие преживявате, когато се върне­те в тялото си.

Колкото повече преживявате с цялото си същество онази увереност, която се придобива по време на тези обновления на душата - и колкото повече цялото ви съ­щество си припомня какво прави и се опитва да го прави в тялото - толкова по-малко душата би предпочела да стои извън тялото, защото сега тя знае, че е дошла в то­ва тяло по определена причина и с определена цел. Тогава тя предпочита да осъществи своята цел в тялото и да използва най-пълноценно даденото й време.

Човек, постигнал дълбока мъдрост, се нуждае от по-малко сън.

Нима твърдиш, че може да се определи до каква степен е еволюирал даден човек, по това колко сън му е необходим?

Донякъде е така. Може с известна приблизителност да се определи. Понякога душата предпочита да напусне тя­лото, заради чистата радост от това. Тя може да се стреми към пробуждане на съзнанието и обновление на тялото, може и просто да предпочита да пресътворява чистия екстаз от познанието на Единството. Ето защо не винаги основателно може да се твърди, че колкото повече спи един човек, толкова по-малко еволюирал е той.

Въпреки това, не е никаква случайност, че същества­та, които осъзнават какво е предназначението на тяло­то и факта, че те не са идентични със своите тела, а с онова, което е въплътено в телата им - са готови да пре­варват все повече и повече време в тези тела и създават впечатление, че „се нуждаят от по-малко сън".

Някои същества дори избират да преживеят едновре­менно забравата, свързана с пребиваването в тяло, и в съ­щото време Единението на душата. Тези същества могат да тренират една част от себе си да не се идентифи­цира с тялото, докато в същото време продължават да бъдат в тяло, и по този начин преживяват екстаза на поз­нанието на Истинската си Същност, без да напускат своето будно човешко състояние.

Как постигат това? Как аз бих могъл да постигна такова нещо?

Това е въпрос на самоосъзнаване. На постигане на със­тояние на пълно самосъзнание, както казах и преди. Пълно­то съмосъзнание не е въпрос на някаква активност, то е състояние, в което човек може само да бъде.

Как? Трябва да има някакви средства, които Ти можеш да ми дадеш.

Ежедневната медитация е едно от най-добрите сред­ства, посредством които се сътворява тази опитност. Посредством медитацията ти можеш да издигнеш своя­та жизнена енергия до най-високата чакра и дори да напус­неш тялото си в „будно" състояние.

По време на медитация ти можеш да преживееш пълно самосъзнание, докато тялото ти е в будно състояние. То­ва състояние на будност се нарича същинска будност. За да преживееш такова състояние, не е задължително да сед­неш и да медитираш. Медитацията е просто средство, „оръдие", както ти го нарече, но не се налага да седиш и да медитираш, за да го преживееш.

Трябва също така да знаеш, че да седиш и да медитираш не е единственият вид медитация, която съществува. Съ­ществуват също така изправена медитация. Летяща ме­дитация. Работеща медитация. Сексуална медитация.

Това е състояние на същинска будност.

Да спреш в такова състояние, означава просто да спреш по пътя си, да спреш да вървиш, накъдето си се за­пътил. Да спреш да вършиш, каквото вършиш. Просто да спреш за момент и да бъдеш точно, където си, да бъдеш точно в състоянието, в което си.

Спирането дори и само за миг може да бъде благословено. Бавно се оглеждаш и забелязваш неща, които не си забе­лязвал, минавайки покрай тях. Дълбокият мирис на земята след дъждовете, къдрицата коса зад лявото ухо на твоята любима, същинската радост да видиш едно дете да играе.

Не е задължително да излезеш извън тялото си, за да забележиш това. То е състояние на същинска будност.

Когато вървиш в такова състояние, ти вдишваш аро­мата на всяко цвете, летиш заедно със всяка птица и усе­щаш всяко поскърцване под краката си. Откриваш красо­та и мъдрост, защото мъдростта се открива там, къде­то красотата се проявява, а красотата се проявява нав­сякъде от всяка частица на живота. Не е необходимо да я търсиш, тя ще ти се яви.

И не се налага да излезеш извън тялото си, за да преживееш това. То е състояние на същинска будност.

Когато „работиш" в състояние на медитация, ти превръщаш всичко, което вършиш в медитация и така в дар, в приношение от теб към твоята душа и от твоята душа към всичко. Миейки чинии, ти се наслаждаваш на топлината на водата, която милва ръцете ти и се удив­ляваш на чудото както на водата, така и на топлината. Работейки с компютъра си, виждаш как думите се явяват на екрана пред теб, откликвайки на командата на пръс­тите ти и изпитваш вълнение от силата на съзнанието и тялото, която си успял да овладееш. Приготвяйки вече­рята, изпитваш любовта на вселената, която ти е дари­ла тази храна и връщайки този дар, влагаш в приготвяне­то на храната цялата любов на своето същество. Няма значение колко екстравагантно или просто е яденето. Су­пата може да бъде обикната така, че да стане вкусна.

Не е необходимо да напускаш тялото си, за да преживееш това. То е състояние на същинска будност.

Когато в такова състояние преживяваш енергийния обмен на сексуалността, ти познаваш най-висшата исти­на за Своята Същност. Сърцето на твоя любим се прев­ръща в твой дом. Тялото на твоя любим става твое собствено тяло. Твоята душа престава да си въобразява, че е отделна от каквото и да било.

Не е необходимо да напускаш тялото си, за да преживееш това. То е състояние на истинска будност.

Когато си в състояние на готовност, ти си в състоя­ние на будност. Една усмивка даже може да те отведе в това състояние. Една най-обикновена усмивка. Просто спри всичко за миг и се усмихни. Ей така, на нищо, просто защото се чувстваш добре. Просто защото сърцето ти знае една тайна. И защото душата ти знае каква е тази тайна. Усмихни се на това, широко се усмихни. То ще из­цели твоите болки.

Ти искаш от Мен да ти дам средства и аз ти ги давам.

Дишай. Това е още едно средство. Дишай продължително и дълбоко. Дишай бавно и нежно. Дишай в крехкото сладостно нищо на живота, така пълно с енергия, така пълно с любов. Ти вдишваш Божията любов. Дишай дълбоко и ще можеш да я почувстваш. Дишай много, много дълбоко и ще се разплачеш от любов.

От радост, защото си срещнал своя Бог и твоят Бог те е запознал със собствената ти душа.

След като веднъж си имал подобно преживяване, живо­тът никога повече не е същият. Хората говорят за това, че са „били на върха на планината" или „че са изпаднали в състояние на върховен екстаз". Тяхното битие е проме­нено завинаги.

Благодаря Ти. Разбирам. Това са простите неща. Простите действия и най-чистите.

Да. Но знай това. Някои хора медитират години наред и никога не постигат тазова преживяване. То зависи от това доколко човек е отворен и доколко има воля да го преживее. И също доколко е способен да се откаже от всяко очакване.

Трябва ли да медитирам всеки ден?

Както по отношение на всичко и в това отношение няма „трябва" или „не трябва". Това не е въпрос на какво трябва, а какво избираш да правиш.

Някои души се стремят да вървят в будно състояние. Някои осъзнават, че в този живот повечето хора сякаш вървят насън; неосъзнато. Те минават през живота без­съзнателно. Но други души, които минават през живота в съзнателно състояние избират някаква друга пътека. Тръгват по различен път.

Стремят се да преживеят целия мир и радост, неогра­ничената свобода, мъдрост и любов, която носи Единст­вото. Не само когато са оставили тялото и то е „легна­ло" (заспало), но и когато тялото се е вдигнало от сън.

За душа, която създава подобен опит, се казва, че „той се е повдигнал."

Други, представителите на така наречената „Нова епоха", наричат този процес „съзнателно извисяване".

Няма значение какво понятие ще използвате (думите не са най-надеждното средство за комуникация), всичко се свежда до това да се живее в будно съзнание и тогава то се превръща във всеобхватно съзнание.

И когато постигнеш това всеобхватно съзнание, какво съзнаваш?

Съзнаваш Истинската си Същност.

Ежедневната медитация може да бъде един от начини­те да го постигнеш, но тя изисква пълна отдаденост, посвещение - решение да търсиш вътрешна опитност, не външна награда.

И запомни, тайните се пазят в мълчанието и затова най-сладостният звук е звукът на мълчанието. Той е пе­сента на душата.

Ако вярваш в шумотевицата на света, а не в тишина­та на собствената си душа, ти си изгубен.

Значи, ежедневната медитация наистина е добра идея?

Добра идея ли? Да. Но отново ти напомням това, което току-що казах. Песента на душата може да бъде изпя­та по много различни начини. Сладостният звук на тишината може да бъде чут множество пъти.

Някои чуват тишината в молитва, някои пеят песен­та по време на работа, някои търсят тайнитев6 безмълвно съзерцание, а други в не толкова съзерцателни условия.

А когато се овладее този процес и се постигне съвър­шенство в него или дори когато само периодично се преживява, шумотевицата на света може да бъде приглуше­на и всички разсейващи моменти да стихнат, дори и то­гава, когато човек е сред тях. Целият живот се превръща в медитация.

Целият Живот наистина е медитация, в която ти съ­зерцаваш Божественото. Това се нарича истинска будност или съзнателност.

Когато преживяваш живота по този начин, всичко в не­го е неповторимо. Вече няма борба, болка и тревога. Съ­ществува само преживяване, което можеш да назовеш според избора си, да го определиш цялостно като съвър­шенство.

Използвай своя живот като медитация и използвай за медитация всички събития в него. Върви в будно състоя­ние, а не като насън. Движи се съзнателно, а не безсъзна­телно и не се разкъсвай от съмнения и страх, нито от ви­на и самообвинения. Живей в постоянно великолепие, си­гурен, че си истински обичан. Ти си винаги Едно с Мен. Ти си вечно добре дошъл. Добре дошъл у дома.

Защото твоят дом е в Моето сърце. И Моят дом е в твоето сърце. Аз те призовавам да видиш това в живо­та, както със сигурност ще го видиш в смъртта. Тогава ще разбереш, че няма смърт и че онова, което наричаш живот и смърт, са част от един и същ безкраен, несвършващ опит.

Ти си всичко, което Е. Всичко, което някога е било и всичко, което някога ще бъде. Свят без Край.

Амин.

Обичам Те, знаеш ли?

Да. И Аз те обичам. А ти знаеш ли?

Започвам да го осъзнавам. Наистина започвам да го осъзнавам.

Чудесно.

11.

Ще ми кажеш ли някои неща, свързани с душата?

Разбира се. Ще се опитам да ти ги обясня в рамките на твоето ограничено разбиране, но не си позволявай да изпит­ваш притеснение, ако някои неща „нямат смисъл за теб". Опитай се да запомниш, че ти възприемаш тази информация през един уникален филтър - филтър, който е бил проектиран от самия теб като защита срещу припомнянето.

А защо съм си изградил такъв филтър?

Играта щеше да свърши, ако си припомниш всичко. Тук си дошъл по определена причина и Божествената цел би била изопачена, ако разбираше по какъв начин е устроено всичко. Някои неща винаги ще останат тайна на това ни­во на съзнание и така трябва да бъде.

Ето защо не се опитвай да разрешиш всички тайни. Помогни ми веднъж. Дай на вселената шанс, тя ще ти се разкрие , когато му дойде времето.

Наслаждавай се на преживяването да бъдеш непрекъснато в процес на ставане.

Бързай бавно.

Точно така. Баща ми обичаше да казва така.

Баща ти е един мъдър и прекрасен човек. Не са много хората, които биха го определили така.

Не са много хората, които са го познавали.

Майка ми го познаваше.

Да. Познавала го е и го е обичала.

Познаваше го и го обичаше.

Да, обичала го е. И му прощаваше.

Да, прощавала му е.

Прощаваше му всички постъпки, които я нараняваха.

Да. Тя го е разбирала, обичала и му е прощавала и с то­ва е била и е прекрасен образец, един благословен учител.

Да. И така... ще ми разкажеш ли за душата?

Ще ти разкажа. Какво искаш да знаеш?

Нека да започнем с първия и най-очевиден въпрос. Аз вече зная отговора му, но той е добра начална точка. Съществува ли душа в човека?

Да. Тя е третият аспект на вашето същество. Вие сте триединно същество, което се състои от тяло, съз­нание и дух.

Аз зная кое е моето тяло; мога да го видя. Струва ми се съ­що, че зная кое е съзнанието ми - съсредоточено е в част от моето тяло, наричана глава, но не съм сигурен, че имам някаква представа къде е поместена...

Почакай малко. Запомни си въпроса. Грешиш по отно­шение на едно. Съзнанието ти не е поместено в главата.

Не е ли?

Не. Твоят мозък се помества в черепа, но не и съзнани­ето.

Тогава къде е поместено то?

Във всяка клетка на тялото ти. О-о...

Онова, което наричаш съзнание, е всъщност енергия. То е... мисъл, а мисълта е енергия, а не обект.

Мозъкът ти е обект. Той е физически и биохимичен механизъм - най-големият и най-сложно устроен, но не един­ствен механизъм в човешкото тяло, чрез който тялото превежда или преработва енергията, която е твоята ми­съл, във физически импулси. Твоят мозък е трансформа­тор. Това представлява и цялото ти тяло. Ти имаш малки трансформатори във всяка клетка. Биохимиците чес­то отбелязват, че индивидуалните клетки - кръвните клетки например - сякаш притежават свой собствен разум, всъщност това е точно така.

Това се отнася не само до клетките, но и до по-големи час­ти от тялото. Всеки човек на планетата знае за една опреде­лена част на тялото, която като че ли има свое собствено съзнание...

Да. И всяка жена знае колко абсурдни стават мъжете, когато позволят на тази телесна част да влияе върху техния избор и решения.

Някои жени използват това знание, за да упражняват власт над мъжете.

Това не може да се отрече. И някои мъже упражняват власт над жените чрез избора и решенията, които осъ­ществяват с тази телесна част.

И това не може да се отрече.

Искаш ли да знаеш как може да се сложи край на този цирк?

Абсолютно.

Тъкмо това имах предвид по-рано с разговора, свързан с издигането на жизнената енергия, така че да обхваща всичките седем чакри.

Когато твоите избори и решения произтичат от една по-широка гледна точка в сравнение с ограниченото мяс­то, което току-що бе описано, невъзможно е жените да имат власт над теб, а и ти никога не би се стремил да уп­ражняваш власт над тях.

Единствената причина, поради която жените прибяг­ват до подобни средства и манипулации, е, че им се стру­ва, че няма други средства да упражняват контрол или по­не не са толкова ефективни. Без известен контрол мъже­те често стават, така да се каже, неуправляеми.

Обаче, ако мъжете изявяваха в по-голяма степен своята висша природа и ако жените се обръщаха повече към тази мъжка страна, така наречената „война между поло­вете" щеше да свърши. Както щеше да свърши и всяка друга война на вашата планета.

Както казах и преди, това не означава, че мъжете и же­ните трябва да се отрекат от секса, нито че сексът се отнася към по-низшата природа на човешките същества. Това означа само, че сексуалната енергия, когато не бъде издигната до по-висшите чакри и когато не е свързана с останалите енергии, които изграждат цялостния човек, поражда избори и резултати, които не отразяват цялост­ната личност. Често те не са чак толкова прекрасни.

Твоята Цялостност е самото великолепие, ала всичко, което не е твоята цялостност не е чак толкова велико­лепно. И така, ако искаш със сигурност да постигнеш ре­зултат, който не е най-прекрасният избор, трябва само да решиш да действаш единствено с енергията на долната си чакра. После ти остава само да наблюдаваш резул­татите.

Те са напълно предсказуеми.

Хммм. Струва ми се, че винаги съм знаел това.

Най-големият проблем, пред който е изправен човешкият род не е кога ще го узнае, а кога ще започне да дейст­ва в съответствие с това, което вече знае.

Значи съзнанието е съсредоточено във всяка клетка...

Да. И най-много клетки има в мозъка, така че човек ос­тава с впечатление, че съзнанието е съсредоточено в не­го. Мозъкът обаче е само основният процесуален център, но не и единственият.

Да, разбирам. И така, къде е съсредоточена душата?

А ти къде смяташ, че е съсредоточена?

Зад Третото око?