Не. В центъра на гърдите или в лявата страна, където е сърце­то, или точно под гръдната кост? Не

В центъра на гърдите или в лявата страна, където е сърце­то, или точно под гръдната кост?

Е, добре, предавам се.

Тя е навсякъде. Навсякъде ли?

Навсякъде.

Също както съзнанието.

Стой. Почакай малко. Съзнанието не е навсякъде.

Не е ли? Стори ми се, че Ти току-що каза, че то е във всяка клетка на тялото.

Това не означава „навсякъде". Съществува пространс­тво между клетките. Фактически тялото ти представ­лява 99% пространство.

Душата е навсякъде, в теб, отвъд теб и около теб. Тя е това, в което се съдържаш ти.

Почакай малко! Сега Ти почакай малко! Винаги са ме учили, че душата се съдържа в тялото. Какво стана със знаменито­то „Тялото е храмът на твоето същество"?

Това е фигуративно казано.

Това е метафора, която помага на хората да разберат, че са нещо повече от своите тела, че съществува нещо повече от тях. Съществува наистина. Буквално. Душата е по-голяма от тялото. Тя не се съдържа в тялото, но съдър­жа тялото в себе си.

Чувам това, което ми казваш, но все още ми е трудно да си го представя.

Някога чувал ли си за „аура"?

Да. Да. Това ли е душата?

Това създава най-близка представа със средствата на езика, които имаш и при твоите възможности за разбира­не, за тази огромна и сложна реалност. Душата е онова, което те поддържа цялостен - също както Душата на Бога е онова, което съдържа Вселената и я поддържа цялостна.

О! Това е напълно противоположно на всичко, което някога съм мислил.

Търпение, сине Мой. Противоречията едва сега започват.

Но щом душата в известен смисъл е „въздухът в нас и око­ло нас" и щом душата на всички останали е същото, тогава къде свършва една душа, за да започне другата?

О, не ми казвай, не ми казвай...

Виждаш ли, ти вече знаеш отговора!

Няма такова място, където една душа да „свършва" и дру­га да „започва". Също както няма точка, където въздухът в хола да свършва и въздухът в трапезарията да започва. Това е един и същ въздух. Всичко е една и съща душа.

Ти току-що откри тайната на вселената.

А щом Ти си онова, което съдържа вселената, също, както ние сме онова, което съдържа нашите тела, тогава няма мяс­то, където Ти „свършваш" и ние „започваме"!

(Кхи!).

Това е страхотно! Не е ли така?

Виждаш ли, затруднението ми идваше от факта, че възпри­емах тялото като обособен съсъд, който дава възможност да се разграничава „това" и „онова" тяло. И тъй като винаги съм смятал, че душата е поместена в тялото, следователно съм правил разграничение между „тази душа" и „онази душа".

Да, съвсем естествено.

Ала, щом душата е навсякъде вътре и извън тялото - в неговата „аура" - както Ти я наричаш, къде тогава „свършва" едната аура, за да „започне" другата? Едва сега разбирам как с физически понятия става възможно едната душа да не „свършва", за да „започва" другата и че във физически смисъл е ис­тина, че Ние Всички Сме Едно!

Ура! Това е всичко, което мога да кажа. Ура!

Винаги съм смятал, че това е метафизична истина. А сега разбирам, че също така е и физическа истина! Свети Боже, религията изведнъж се превърна в наука!

Не можеш да кажеш, че не съм те предупредил.

Почакай! Ако няма място, където да свършва една душа и да започва друга, означава ли това, че няма такова нещо като индивидуална душа?

Ами и да, и не.

Това е отговор, наистина достоен за Бога. Благодаря.

Но честно казано, надявах се да получа малко повече яснота по този въпрос.

Дай ми да си поема дъх. Започнахме да препускаме прекалено бързо. Ръката те боли от писане.

Имаш предвид, от стенографиране.

Да. Нека малко да си поемем дъх. Да се поотпуснем. Всичко ще ти обясня.

Добре. Продължавай. Готов съм.

Спомняш си, че многократно вече съм ти говорил за така наречената Божествена Дихотомия.

Да.

Разбирам.

Много е важно да узнаеш какво е Божествената Дихо­томия и да се научиш напълно да я разбираш, ако искаш да живееш сред тази Наша вселена в благодат.

Според Божествената Дихотомия възможно е две ви­димо противоречиви истини да съществуват едновре­менно в едно и също пространство.

А сега на вашата планета хората се затрудняват да приемат това. По тази причина, когато две реалности привидно си противоречат, веднага се стига до отхвърля­не на едната от тях като погрешна, фалшива, неистинна. Необходима е голяма зрялост, за да се разбере и приеме, че фактически и двете могат да отговарят на истината.

Въпреки това, в сферата на абсолютното - за разлива от сферата на относителността, в която вие живеете - там е съвсем ясно, че единствената истина, която е всичко, което Е, понякога предизвиква резултат, който, разгледан в относителни понятия, изглежда като проти­воречие. Това се нарича Божествена Дихотомия и тя е съвсем реална страна на човешкия опит. И както казах, напълно невъзможно е да живееш в благодат, без да приемаш този факт. Човек все се мръщи, ядосва се, вдига шум, търси напразно „справедливост" или искрено се опитва да примири противоречивите сили, които поначало не са предназначени да се примирят, а по самата си природа напрежението помежду им поражда желания ефект.

Сферата на относителността фактически се поддържа благодарение на такива напрежения. Така например, напрежението между доброто и злото. Във върховната реалност не съществуват добро и зло. В сферата на абсо­лютното всичко, което съществува, е любов, ала в сфера­та на относителността вие сте създали преживяване, което наричате „зло" и това е станало по своята разум­на причина. Вие желаете да преживеете любовта, а не просто да „знаете", че любовта е Всичко, Което Е. А не можете да преживеете нещо, ако съществува само то и нищо друго. И така в своята реалност вие сте създали (и продължавате да създавате ежедневно) противоположността между добро и зло, като използвате едното, за да можете да преживеете другото.

И така се постига Божествената Дихотомия - две при­видно противоречиви истини, които съществуват еднов­ременно в едно и също пространство. По-конкретно:

Съществува такова нещо като доброто и злото.

Всичко, което съществува е любов.

Благодаря Ти, че ми изясни това. Засягал си го и преди, но благодаря, че ми помогна да разбера Божествената дихотомия още по-добре.

Винаги Съм готов да го направя. А сега, както казах, най-голямата Божествена Дихотомия е тази, която разглеждаме в момента. Съществува Само Едно Същество и следователно Само Една Душа и съществуват много души в това Едно Същество.

Ето как действа дихотомията: току-що ти обясних, че не съществува разграничение между душите. Душата е енергията на живота, която е вътре и около всички физически обекти (като тяхна аура). В известен смисъл тя е то­ва, което „държи" всички физически обекти да не се разпад­нат. „Душата на Бога" държи вселената, а „душата на човека" държи всяко отделно човешко тяло да не се разпадне.

Тялото не е онова, което съдържа, не е „дом на душата"; душата е онова, което съдържа тялото.

Точно така.

Не съществува разделителна граница между душите. Няма такава точка, където една „душа да свършва" и „друга да започва". И така в действителност една душа държи в единство всички тела.

Правилно.

В същото време, тази една душа „изглежда сякаш" група индивидуални души.

Наистина е така - и то не случайно, а преднамерено. Можеш ли да ми обясниш как става това?

Да.

При различна скорост ли? Какво общо има тук скоростта?

Целият живот е вибрация. Това, което наричаш живот (със същата основателност би могъл да го наречеш Бог), е чиста енергия. Тази енергия постоянно и винаги вибрира, движи се на вълни. Вълните вибрират при различна скорост, пораждайки различни степени на плътност или светлина. Това на свой ред поражда различни „резултати" във физическия свят - различните физически обекти. Но докато обектите са разграничени един от друг и различни, енергията, която ги поражда, е съвършено една и съща. Нека да се върнем на примера, който ти използва с въздуха между твоята дневна и трапезарията. Добре е да използ­вам образност, която спонтанно възникна при теб като прозрение.

Мога да се досетя отвъде.

Да, Аз ти внуших това прозрение. И така, ти самият каза, че няма точно място между тези две физически пространства, място, където въздухът на дневната да „спира", за да „започне" въздухът на трапезарията. И то­ва е вярно. И все пак има място, където „въздухът на дневната" става не толкова наситен. Тоест той се разрежда, става „по-фин". Същото се отнася и за „въздуха в трапезарията". Колкото по-далеч отиваш от трапезари­ята, толкова по-малко можеш да усетиш миризмата на гозбите!

Освен това, въздухът в къщата е един и същ въздух. Ня­ма отделен „въздух в трапезарията" и все пак в „трапеза­рията човек има чувството, че „въздухът е друг". По една проста причина, той ухае различно!

И тъй като въздухът е придобил различни характерни особености, изглежда сякаш това е различен въздух. Но не е. Всичко е един и същ въздух, който само ти се струва разли­чен. В хола ти чувстваш дъха на огъня в камината, в тра­пезарията долавяш мириса на вечерята. Можеш даже да влезеш в някаква стая и да си кажеш: „О, колко е задушно. Ще отворя да влезе свеж въздух", сякаш в стаята няма изоб­що въздух, а всъщност, естествено, че има, и то много въздух. Онова, което ти се иска да направиш, е да проме­ниш характерните особености на въздуха в стаята.

И така ти отваряш, за да влезе въздух отвън. Но и то­ва е същият въздух. Съществува само един въздух, който се движи навътре, наоколо и преминава през всичко.

Това е понятно, напълно го разбирам. Харесва ми начинът, по който ми обясняваш Вселената, така че мога напълно да схвана за какво става дума.

Благодаря ти. Опитвам се. И така, позволи ми да продължа!

Моля Те!

Както въздухът в твоя дом, енергията на живота -онова, което наричаме „Божията душа" - получава различ­ни характерни особености, когато обгръща различните физически обекти. Тази енергия всъщност се организира по определен начин, така че да формира тези обекти.

Когато енергийните частици се съединяват, за да фор­мират физическата материя, те силно се концентрират, сгъстяват се, свързват се в едно. Започват да „изглеждат" и дори да се „усещат" като обособени единици. С други думи, те започват да изглеждат „отделни", „различ­ни" от всяка друга енергия. Ала това е все същата енер­гия, която се проявява по различен начин.

Самият акт на това различно проявление създава предпоставки Единството да се изяви като Множественост.

Както обясних в първа книга, Това, Което Е, не може да познае себе си от опит, докато не разбие тази способност да се диференцира. И така Единството се разделя на Това и Онова. (Тук се опитвам много да опростя нещата.)

Тези „групи енергия", които се свързват в обособени единици, така че да съдържат в себе си физическите същества, са онова, което сте избрали да наричате „души". Тук става въпрос за онези части от Мен, които са се превърнали в многобройните Вас. Оттук и Божествената дихотомия:

Ние сме само Един.

Ние сме Мнозина.

О, това е страхотно.

Щом ти казваш. Да продължавам ли?

Не, спри дотук. Омръзна ми. Разбира се, продължавай!

Добре.

Тогава, на друго място (имам предвид в друга част на Самата Нея), тя отново може да се съедини, отново да се „групира", за да формира онова, което наричате материя и онова, което наричате обособена единица. Сега двете единици изглеждат отделни една от друга, но в действи­телност разделение не съществува изобщо.

Това е, казано съвсем, съвсем просто, обяснението на цялата физическа вселена.

О, но нима е възможно всичко това да бъде истина? Отвъ­де да зная дали не съм си го измислил?

Вашите учени вече откриват, че градивните елемен­ти на всичко живо са едни и същи.

Те са донесли камъни от Луната и са открили в тях съ­щите елементи, които могат да се открият и в дърве­тата. Те отделят елементите на едно дърво, за да открият същите елементи и в теб.

Ето какво ще ти кажа: Всички Ние се състоим от едни и същи елементи.

Ние всички сме една и съща енергия, съединена или сгъс­тена по различен начин, така че да създаде различни фор­ми и различна материя.

„Материята" не съществува сама по себе си. Нищо не може да стане материя от само себе си. Исус е казал: „Без моя Отец, аз съм нищо." Отецът на всичко е чистата мисъл. То­ва е енергията на живота. Това е Абсолютната Любов, както сте избрали да я наричате. Това е и Богът, и Богинята. Алфата и Омегата. Началото и Краят. Това е Всичко-Във-Всичко. Неподвижният Двигател. Първичният източник. То­ва е, което сте се стремили от началото на времето. Великата Тайна, Безкрайната Енигма, Вечната Истина.

Ние сме Едно и това Едно е ТВОЯТА СЪЩНОСТ.

Изпълва ме благоговение и преклонение, когато чета тези думи. Благодаря Ти, че си тук с мен. Благодаря Ти, че си тук с всички нас, защото милиони хора са прочели думите в тези ди­алози и още милиони ще ги прочетат. И ние всички сме затаи­ли дъх пред този дар, да влезеш така в нашите сърца.

Мои безценни създания, Аз винаги съм бил във вашите сърца. Само мога да се радвам, че сега наистина Ме чувст­вате в сърцата си.

Аз винаги съм бил с вас, никога не съм ви изоставял. Аз съм вас и вие сте Мен. И Ние никога няма да бъдем разде­лени, никога, защото това е невъзможно.

И все пак има дни, в които се чувствам толкова ужасно сам. В някои моменти имам усещането, че водя тази битка съвсем самичък.

Това е така, защото си Ме изоставил, дете Мое. На­пуснал си съзнанието си за Мен. Но когато имаш съзнание за Мен, ти никога не можеш да бъдеш сам.

Как да поддържам винаги съзнанието си за Теб?

Като помагаш на другите да възприемат това съзна­ние. Не чрез проповед, а чрез примера си. Бъди извор на лю­бовта, която Съм Аз в живота на всички останали, защо­то онова, което даваш на другите, получаваш за себе си. Защото Ние всички сме Едно.

Благодаря Ти. Да, Ти си ми давал тази насока и преди, да бъ­да извор на любов. Всичко, което желаеш сам да преживееш, каза ми Ти, нека извира от теб в живота на другите.

Да, това е голямата тайна. Това е тайната на мъдростта. Прави на другите това, което желаеш сам да получиш. Всичките ви проблеми, всичките ви конфликти, всичките ви трудности да създадете на вашата планета живот, изпълнен с мир и радост, се дължат на това, че не сте успе­ли да разберете това просто напътствие и да го следвате.

Разбирам, Ти го изричаш за пореден път, толкова просто, толкова ясно, че аз го разбирам. Ще се опитам никога повече да не го „загубя от погледа си".

Не можеш да „загубиш" това, което даваш. Запомни това завинаги.

Благодаря Ти. Може ли сега да Ти задам още няколко въпро­са, свързани с душата?

Имам още един общ коментар, свързан с живота, който живеете.

Да, моля.

Току-що каза, че има моменти, в които ти се струва, че водиш тази битка сам.

Да.

Каква битка?

А на Мен ми се струва, че не е така. Струва ми се, че този фигуративен израз, реално показва как „ти и мнозина хора", наистина се отнасяте към живота.

В себе си ти си мислиш, че това е „битка" - че се води някаква борба.

Да, наистина, понякога така ми се струва.

Това не е присъщо на живота и никога не е необходимо да бъде така.

Прости ми, но ми е трудно да повярвам.

Поради което и твоята реалност никога не е била такава, защото ти превръщаш в реалност това, което вярваш, че е реално. Но ето какво ще ти кажа:

Животът ти никога не е бил предназначен да бъде бор­ба и това не се налага, нито сега, нито когато и да било.

Аз съм ви дал средства, чрез които да сътворите най-върховната реалност. Вие просто сте избрали да не ги из­ползвате или, по-точно казано, използвали сте ги неправилно.

Средствата, които имам предвид тук, са трите сред­ства на творчеството. Ние говорихме много за тях в настоящия диалог. Знаеш ли кои са те?

Мисълта, думата и действието.

Чудесно. Спомни си. Веднъж вдъхнових Милдред Хинкли -един от Моите духовни учители - да каже: „вие сте роде­ни с творческата мощ на вселената на върха на езика си."

Това е твърдение с изумителен подтекст, с какъвто е истината, изразена от другия Мой велик учител:

„Ще ви бъде, според вярата ви".

Тези две твърдения са свързани с мисълта и словото. Един друг измежду Моите учители би казал следното във връзка с действието:

„Началото е Бог, краят е действието. Действието е творящият Бог - или преживяваният Бог".

Първа Книга бе написана чрез теб, сине Мой. Както всички Мои велики учения са били вдъхновени от Мен и из­разени чрез хората. Хората, които биват разтърсени от тези Мои вдъхновения и които смело ги споделят публич­но, са моите най-големи учители.

Не съм сигурен, че бих поставил себе си в тази категория.

Словото, което ти бе вдъхновен да споделиш, е докоснало милиони хора.

Това слово бе преведено на двайсет и четири езика. Те достигнаха до целия свят.

Кое според теб е мерилото за статуса на велик учи­тел?

Това е мерилото на неговите действия, а не думи. Много мъдър отговор.

Моите действия в този живот не говорят много добре за мен и определено не могат да ме квалифицират като учител.

Ти току-що надмина с това, което написа, половината от учителите, които някога са живели.

Какво говориш?

Казвам това, което казах чрез Хелън Шукман в „Курс на чудесата": „Ти преподаваш онова, което трябва да научиш".

Вярваш ли, че трябва да демонстрираш съвършенство, преди да можеш да учиш хората как то се постига?

И без да имаш своя дял в това, което наричаш грешки...

...Нещо повече от дял...

...Но ти също прояви и голяма смелост, като реализира този разговор с Мен.

Или голяма и тъпа упоритост.

Защо така настоятелно се самоунижаваш? Вие всички го правите! Всеки един от вас! Отричате собствената си значимост, както отричате, че съществувам във вас.

Аз никога не съм отричал, че Ти съществуваш в мен!

Какво?

Ето какво ще ти кажа: „Преди петел да пропее, три пъти ще се отречеш от Мен."

Всяка мисъл за твоето Аз като нещо по-незначително от това, което действително е, означава отричане от Мен.

Всяка дума за твоето Аз, която те унижава, е отрича­не от Мен.

Всяко действие, осъществено чрез твоето Аз, което иг­рае ролята на „не достатъчно добро", което е свързано с липса и недостатъчност, от какъвто и да е вид, е наисти­на отричане, не само в мисълта и в думите, но и в делата.

Аз всъщност...

...Не позволяваш на живота ти да бъде най-върховната версия на най-върховната визия, която си имал за Истинската си Същност.

Коя е най-върховната визия, която си имал за своето Аз? Не е ли това да бъдеш един ден велик учител?

Ами...

Не е ли това? Да.

Тогава, така да бъде. И така е. Докато за пореден път не го отречеш.

Няма да го отреда отново.

Няма ли?

Докажи го.

Да го докажа ли?

Докажи го.

Как?

Ъъъ...

Аз съм...

Виждаш ли проблемът е, че цялото това нещо ще бъде публикувано. Аз си давам сметка, че всичко, което пиша на тази хартия, ще се появи в печата. Дори и в Пеория ще го четат.

Пеория! Ха! Защо не в Бейджинг!

Добре, и в Китай също. Това имам предвид. Хората вече ме питат, започнаха да ме тормозят за третата книга още на следващия месец след като излезе втората. Аз се опитвам да им обясня защо тя ми отне толкова време. Опитвам се да ги накарам да разберат какво означава да осъществя този диа­лог, когато зная, че целият свят ме гледа и чака. Сега не е как­то когато записвах първа и втора книга. Това бяха диалози, ко­ито осъществявах свободно. Дори не знаех, че ще се превърнат в книги.

Знаеше. В дълбочината на сърцето си ти знаеше това.

Да. Може би се надявах, но сега зная и се чувствам по-различно, когато водя тези записки.

Защото сега знаеш, че всички ще четат всяка дума, която записваш.

Да. И ето, че искаш от мен да заявя, че съм велик учител, а това е трудно пред толкова много хора.

А нима трябва да поискам да го заявиш пред себе си, съвсем дискретно? Така ли мислиш, че се изпълваш с енер­гия и могъщество?

Поисках от теб да заявиш коя е Истинската ти Същ­ност публично, точно защото в момента си пред хората. Цялата идея е да го кажеш публично. Публичното заявле­ние е най-висшата форма на мисионерство.

Изживей най-висшата версия на своята най-висша визия за Истинската си Същност. Започни да я изживяваш като я заявиш публично.

Първата стъпка да я осъществиш, е да я заявиш.

Ами нескромността? Какво ще кажеш за благоприличието? Нима е прилично да заявяваш най-върховната идея за самия се­бе си на всеки, когото срещнеш?

Всеки велик учител го е правил.

Да, но не така горделиво.

Не е ли „горделиво" да кажеш: „Аз съм пътят и Живо­тът"? Това не е ли достатъчно горделиво за теб? Току-що каза, че никога повече няма да Ме отричаш, а прекара пос­ледните десет минути, опитвайки да се оправдаеш, че Ме отричаш.

Аз не отричам Теб. В момента говорим за моята най-вър­ховна визия за Собствената Ми Същност.

Твоята най-върховна визия за Собствената Ти Същ­ност, това Съм Аз! Тъкмо това Съм Аз!

Когато отричаш най-възвишената част от себе си, ти отричаш Мен. И Аз ти казвам: „Още преди зазоряване три пъти ще се отречеш от Мен".

Освен ако не го направя.

Освен ако не го направиш. Точно така. И само ти можеш да решиш. Само ти можеш да избереш.

И така, знаеш ли за някой велик учител, който е бил велик учител тайно? Бил той Исус, Кришна, всички са били учители публично, не е ли така?

Да, но съществуват велики учители, които не са толкова общоизвестни. Моята майка беше една от тях. Ти сам пот­върди, че е така. Не е необходимо да бъдеш общоизвестен, за да бъдеш велик учител.

Твоята майка беше предвестник. Вестител. Тя под­готвяше пътя. Подготви теб за пътя, като ти показа твоя път. Но ти също си учител.

А майка ти, колкото и добър учител да беше, както знаеш, очевидно не те е научила никога да не отричаш сам себе си. А ти ще трябва да научиш другите именно на това. Да не отричат самите себе си.

О, така много го желая! Тъкмо това желая да върша в жи­вота!

Недей да го желаеш, защото, заявявайки, че желаеш нещо ти показваш, че то ти липсва и ще бъдеш оставен с тази липса.

Добре. Добре! Аз не го желая, избирам го!

Така е по-добре, много по-добре. И така какво избираш сега?

Избирам да уча хората никога да не отричат самите себе си. Добре. И на какво друго избираш да ги учиш?

Избирам да уча хората никога да не отричат Теб - Бога. За­щото да отричат Теб, означава да отричат себе си, да отри­чат себе си, означава да отричат Теб.

Добре. А как избираш да учиш на това, така между дру­гото, сякаш „случайно" или избираш да ги учиш внушително, съвсем целенасочено?

Избирам да ги уча целенасочено. Внушително. Както праве­ше това моята майка. Моята майка, всъщност, ме научи никога да не отричам своето Аз. Тя ме учеше на това ежедневно. Умееше изключително много да вдъхва надежда и да те окуражава. Тя ме научи да имам вяра в себе си и в Теб. Аз би трябвало да бъда такъв учител. Избирам да бъда такъв учи­тел, на цялата мъдрост, на която мама ме научи. Тя превър­на целия свой живот в учение, не само на думи. Това прави един учител велик.

Прав си. Майка ти бе велик учител. Прав си също и в по-широкото си заключение. Не е необходимо човек да бъ­де известен, за да бъде велик учител.

Аз те „изпитвах". Исках да видя как ще се отнесеш към този въпрос.

И правилно ли се „отнесох"?

Така, както всички велики учители. Обърна се към соб­ствената си вътрешна мъдрост. Към собствената си ис­тина. Към нея винаги трябва да се обръщаш, защото това е изходната ти точка, към която трябва да се обръ­щаш и от която да изхождаш, когато учиш света.

Зная. Това го зная.

А Каква е най-дълбоката истина, до която си стигнал за Истинската си Същност?

Аз съм...

... Велик учител...

Велик учител на вечната истина.

Ето че го направи. Каза го спокойно. Изрече го тихо. Постигна го. Ти знаеш в сърцето си, че това е истина и че само си изрекъл на глас онова, което е дълбоко спотаено в сърцето ти.

Не се хвалиш и никой няма да възприеме думите ти ка­то хвалба. Не се превъзнасяш и никой няма да открие в ду­мите ти превъзнасяне. Не се биеш в гърдите, а разкриваш сърцето си и в това е голямата разлика.

Всеки човек познава Истинската си Същност дълбоко в сърцето си. Хората таят в душите си една голяма бале­рина, един голям адвокат, или голям актьор, или голям бейзболист. Хората таят в душите си голям детектив, голям търговец, или истински родител, или голям архи­тект, голям поет, голям ръководител, голям строител или голям лечител. И всички хора, както и всеки един по­отделно, са велики хора.

Всеки познава Истинската си Същност в сърцето си. Ако те открият сърцата си, ако споделят с другите хора съкровените си желания, ако живеят живота си според истината, която чувстват дълбоко в сърцето си, те ще изпълнят света с величие.

Ти си велик учител. И откъде смяташ, че притежаваш такъв дар?

От Теб.

Но Ти винаги си ме подтиквал да заявявам себе си като Първоизточникът?

Ти наистина си Първоизточник - на всичко, което Съм Аз. Великият учител, когото най-добре познаваш в твоя живот е казал: „Аз съм пътят и Животът".

Казал е още: „Всички неща ми се дават от Отца ми, без Отца Аз Съм нищо."

Казал е още: „Аз и Отец ми едно сме".

Разбираш ли?

Ние сме Едно. Точна така.

Което ни връща отново към темата за човешката душа. Мога ли сега да задам още няколко въпроса, свързани с душата?

Задай ги.

Добре. Колко на брой са душите, които съществуват? Една.

Да, в най-широкия смисъл, но колко „индивидуализации" на тази Една, която е всички, съществуват?

Хареса ми начина, по който използва думата. Единната Енергия, която е Всичката Енергия Се индивидуилизира на мно­го различни части. Харесва ми този начин на изразяване.

Радвам се. И така колко на брой индивидуализации си създал? Колко са душите, които съществуват?

Не мога да отговоря на този въпрос по такъв начин, че да ме разбереш.

Изпитай ме. Постоянен ли е техният брой? Променя ли се броят им? Безкраен ли е този брой? Създавал ли си „нови ду­ши" след „първите сътворени души"?

Да, броят им е постоянен. Да, това е променлив брой. Да, безкрайно на брой са. Да, създавал съм „нови души" и не, не съм създавал. Не разбирам.

Зная. Помогни ми да разбера.

Ти наистина ли каза това?

Какво да съм казал?

„Помогни ми да разбера".

О, много е остроумно! Ще разбера това, дори и да е последното, което ще направя в живота си, тъй че помогни ми да разбера.

Ще ти помогна. Щом си решил, ще ти помогна. Въпреки че, предупреждавам те, трудно е за разбиране. Трудно е да се разбере безграничното от една ограничена перспектива. И все пак ще направим опит.

Спокойствие!

Да, спокойствие. Нека започнем като отбележим, че въпросите ти предполагат да съществува реалност, на­речена време. В действителност такава реалност не съ­ществува. Има само един момент и това е само Вечният Момент на Настоящето.

Всичко, което някога е станало, става Сега, и което някога ще стане, се случва в този момент. Нищо не е ста­нало „преди", защото преди не съществува. Нищо няма да се случи и „след това", защото след това не съществува също. Всичко е винаги и единствено точно в Настоящия Момент.

Аз съм в процес на постоянна промяна. Броят на начи­ните, по които Аз индивидуализирам (хареса ми твоята дума!) е винаги различен и винаги един и същ. Предвид на това, че съществува само Сега, броят на душите е винаги пос­тоянен. Предвид на това, че на вас ви харесва да мислите за Сега с понятията на сега и после, този брой непрестан­но се променя. И по-рано засегнахме тази тема, когато го­ворихме за преражданията и за по-низшите жизнени фор­ми и за това как душите се „връщат".

Тъй като Аз съм в постоянен процес на промяна, броят на душите е безкраен, но в определена „точка на време­то", той изглежда краен.

И действително съществуват „нови души", в смисъл, че те са си позволили, достигайки върховно съзнание и единение с върховната реалност, доброволно да „забра­вят всичко" и „да започнат отначало" - решили са да се преместят на ново място в Космическото Колело. И някои и са избрали отново да бъдат „млади души". В същото време всички души са част от първоначално създадените души, защото всички са създадени (били са създадени и ще бъдат създадени) в Единствения Миг на Настоящето.

И така, броят е едновременно краен и безкраен, про­менящ се и неизменен в зависимост от гледната точка.

Поради тази характерна специфика на върховната реал­ност Аз често съм наричан неподвижно-подвижен. Аз съм във вечно движение и Неподвижен, вечно изменчив и Неиз­менен.

Добре, разбирам. Нищо не е абсолютно пред Теб.

Освен че всичко е абсолютно. Освен ако не е.

Наистина „разбираш", браво!

Истината е, че на мен ми се струва, че винаги съм разбирал тези неща. Да.

Освен когато не съм ги разбирал.

Точно така. Освен ако не е точно така.

Съвършено вярно. Кой е пръв?

Не. Кое е първо. Кой е втори.

Да, да! И така, Ти си Абът, а аз Костело, и това е само космически водевил. (Уилям Абът (1898-1974) и Лу Костело (1908-1959) - американска двойка комедийни актьори, участвали заедно в редица филми, сред които „Непослушните деветнайсетгодишни" (1945), „Абът и Костело се срещат с Франкенщайн" (1948) - б. пр.)

Освен ако не е. Съществуват моменти и събития, ко­ито може да поискаш да приемеш много на сериозно.

Освен ако не ги приема.

Освен ако не го направиш. И така да се върнем отново на темата за душите...

Виж, това е, това е страхотно заглавие за книга... „Те­мата за душите".

Може би ще напишем една такава книга.

Шегуваш ли се? Вече сме я написали. Освен ако не сме.

Това е вярно.

Освен ако не сме.

Човек никога не знае. Освен когато знае.

Виждаш ли? Започваш да разбираш. Сега си спомняш каква е реалността и се наслаждаваш и забавляваш! Започ­ваш да възприемаш нещата леко и светло. Това се нарича просветление.

Студено.

Да. Това значи „да живеещ в противоречието". Много пъти си говорил за това. Сега да се върнем към темата за душите. Каква е разликата между една стара душа и една млада душа?

Едно енергийно тяло (тоест, част от Мен) може да приеме себе си за „младо" или „старо" в зависимост от из­бора, който е направило, когато постигне върховното съзнание.

Когато душите се връщат към Космическото Колело, някои души избират да бъдат стари души, някои избират да бъдат млади.

Но всъщност, ако не съществуваше „младостта" като преживяване, нямаше да съществува „старостта". И така, някои души „доброволно са пожелали" да бъдат опреде­ляни като „млади", а други като „стари", така че Единна­та Душа, която е всичко, което Е, да може да познае на­пълно себе си.

Аналогично някои души са избрали да бъдат наричани „добри", а други „зли" по същата причина. Ето защо, никоя душа не търпи наказание. Защото по каква причина Един­ната Душа ще желае да наказва Част от себе си, задето е част от Цялото?

Всичко това е красиво обяснено в детската книга „Малката душа и слънцето", която обяснява нещата просто, така че детето да ги разбере.

Ти така красноречиво описваш всичко и обясняваш ужасно сложни процеси така лесно, че дори едно дете може да разбере.

Благодаря.

И така, тук възниква още един въпрос във връзка с душите. Съществува ли такова нещо като „духовни партньори"?

Да, но не така, както ти предполагаш. Каква е разликата?

Вие сте превърнали представата за духовен партньор в нещо романтично, което се разбира в смисъл на „другата по­ловина на самите себе си". В действителност човешката душа - тази част от Мен, която се „индивидуализира" - е далеч по-широкообхватна, отколкото вие си въобразявате.

С други думи онова, което наричам душа, е много по-голямо от това, за което го мисля.

Много по-голямо е. То не е въздухът в една стая. То е въздухът в един цял дом, и то с много стаи. „Душата" не се ограничава с една-единствена самоличност. Тя не е въз­духът в трапезарията. И душата не се „разцепва" на два индивида, които се наричат духовни партньори. Тя не представлява комбинация от въздуха на дневната и тра­пезарията. Тя е „въздухът" в цялата къща.

Така че ти разбираш, съществува само една Единна Душа, в същото време това, което наричаш индивидуализирана душа, е огромно, рее се и получава стотици физически форми.

В едно и също време ли?

Време не съществува. Мога да отговоря на този въп­рос само като кажа, „и да, и не". Някои от физическите форми, обгръщащи твоята душа „живеят сега", така както ти го разбираш. Други са се индивидуализирали във форми, които сега са „мъртви", както би ги нарекъл ти, а трети са се разгърнали във форми, които живеят в това, което наричаш „бъдеще". Всичко това става в Настоящия мо­мент, разбира се. Вашето изобретение, наречено „вре­ме", служи като средство, което позволява по-мащабно да почувствате реализирания опит.

И така тези стотици физически тела, които „обгръща" моята душа - интересна е думата, която използва - са всички мои духовни партньори, така ли?

Да. Това е по-точно казано, отколкото начина, по кой­то използваше това понятие досега.

И някои от моите духовни партньори са живели преди, та­ка ли?

Да. Според определението, което ти би използвал, да.

О, почакай малко! Тези мои части, които са живели преди, могат ли да се определят като „мои предишни животи"?

Вярно разсъждаваш! Започваш да схващаш! Да! Много от тях са наистина „други животи", които си живял „пре­ди". А други не са. А други части от твоята душа обгръ­щат тела, които ще живеят в онова, което наричаш бъ­деще. Други пък са въплътени в различни форми, които жи­веят на твоята планета в този момент. Когато се срещ­неш с някои от тях, ти веднага изпитваш чувство на бли­зост, понякога можеш да кажеш дори „сигурно сме били за­едно в някой „минал живот". И ще бъдеш прав, вие наис­тина сте прекарали заедно „минал живот", или като същата физическа форма, или като две форми в същия време-пространствен Континуум.

Това е невероятно! Това обяснява всичко! Да, наистина.

Освен едно.

Какво е то?

Как може да се обясни, че има случаи, в които аз просто зноя, че съм „прекарал моя живот" с някого, просто го зноя, чувствам го до мозъка на костите си - но въпреки това, кога­то им спомена, те не чувстват нищо подобно? Как мога да си обясня това?

Може да се обясни с объркване на „миналото" и „бъде­щето".

Така ли?

Нима може да бъде „бъдещ" живот?

Точно така. Всичко се случва във Вечния Сегашен Мо­мент и ти понякога може да имаш съзнанието за нещо, което още не се случило.

Но защо тогава те не си „спомнят" също така бъдещето.

Това са много фини вибрации, неуловими вибрации. Някои от вас са по-чувствителни към тях от други. Също така различните хора усещат нещата различно. Ти можеш да бъдеш „по-чувствителен" от други хора по отно­шение на своите „минали" или „бъдещи" опитности с даден човек. Това обикновено означава, чев6 този друг жи­вот твоята широкообхватна душа е обгръщала същото тяло, докато когато имаш усещането, че си се „срещал преди" с този човек, но то не е толкова силно, това може да означава, че си провел „определено време" заедно с не­го, но не в същото тяло. Възможно е да сте били (или да бъдете) съпрузи, брат и сестра, родител и дете, любими. Тока са силни връзки и е естествено да ги усещаш, ко­гато „отново" срещнеш даден човек „за първи път" в „то­зи" живот.

Ако това, което казваш е вярно, то хвърля светлина върху един факт, който никога не съм бил в състояние да си обясня -когато повече от един човек в това „прераждане", претенди­рат или твърдят, че имат спомени, че са били Жана Д'Арк, или Моцарт, или някоя друга прочута личност от „миналото". Винаги съм смятал това явление за доказателство, че докт­рината за прераждането е невярна. Защото как е възможно по­вече от един човек да твърдят, че са били един и същ човек преди. А сега разбирам как това е възможно! Няколко съзна­телни същества, обгърнати от една душа, в момента си „спомнят" онази част от тяхната единна душа, която е „би­ла" (която е сега ) Жана Д'Арк.

Божичко, това премахва всякакви ограничения и прави възможно всичко! В мига, в който се видя в бъдещето и си кажа, това е „невъзможно", вече ще си давам сметка, че просто твърде много неща не зная.

Добре е да помниш това. Много добре да го запомниш.

А щом имаме повече от един „духовен партньор", това обяснява как е възможно да преживяваме силни „земни чувст­ва" с повече от един човек през живота си - и дори с повече от един човек в даден момент.

Да, наистина.

Значи е възможно човек да обича повече от един човек в да­ден момент?

Разбира се.

Не, не. Имам предвид да го обича силно, с индивидуална любов, каквато обикновено се пази за един-единствен човек или поне за един-единствен човек в даден момент.

Защо трябва да се пази любовта? Откъде накъде тряб­ва да желаеш да я „съхраняваш"?

Защото не е правилно да обичаш повече от един човек „по този начин". Това е предателство.

Кой ти го каза?

Това са едни от „греховете на бащите", които се прехвърлят на синовете.

Опитът учи на едно-единствено - че да обичаш всекиго напълно е най-радостното нещо, което можеш да сто­риш. Твоите родители, учители, духовници ти казват не­що различно - че можеш да обичаш само един човек в да­ден момент „по този начин". И тук не става дума само за секса. Ако за теб един човек е също толкова специален, както и друг, независимо как, често те карат да се чувстваш така, сякаш си предал този друг.

Да, така е. Точно така е. Така е прието!

В такъв случай ти не проявяваш истинска любов, а ня­какъв неин фалшифициран вариант.

До каква степен е възможно да се прояви истинска любов в рамките на човешкия опит? Какви граници би следвало и всъщ­ност сме длъжни да наложим на нейните проявления? Ако всички социални и сексуални енергии се освободят без никакво ограничение, какъв ще бъде резултатът? Нима пълната социална и сексуална свобода означава премахване на всякаква от­говорност? Или е най-върховна отговорност?

Всеки опит да се ограничат естествените проявления на любовта е отричане на свободата, а по този начин е отричане и на самата душа. Защото душата е персони­фицирана свобода. Бог е свобода по определение - защото Бог е безграничен и лишен от всякакъв вид ограничения. Душата е Бог в миниатюра. Следователно душата се бун­тува срещу налагането на всякакви ограничения върху нея и умира всеки път, когато приеме наложените й граници.

В този смисъл самото раждане е смърт и смъртта е раждане, защото при раждането душата се озовава при­тисната сред ужасните ограничения на тялото, а при смъртта отново избягва тези ограничения. Това тя пра­ви и по време на сън.

Душата отлита отново на свобода - и за пореден път се наслаждава на проявлението и преживяването на собс­твената си истинска природа.

Но може ли истинската й природа да се изяви и преживее още в тялото?

Това е въпросът, който ти задаваш и той отвежда до самата причина и цел на живота. Защото ако животът в тяло не беше нищо друго освен затвор и ограничение, то­гава какво добро би могло да се очаква от него и какво би могло да бъде неговото предназначение, а още по-малко пък оправдание!

Да, мисля, че тъкмо това питам. И задавам този въпрос от името на всички хора навсякъде, които са почувствали утаени­те ограничения на човешкия опит. И в случая говоря не само за физически ограничения.

... Зная, че не говориш за физически ограничения... ... Но също така за емоционални и психологически.

Да. Зная, разбирам. И все пак всичките ти въпроси се отнасят до един и същ по-голям въпрос.

Добре, нека да довърша мисълта си. През целия си живот съм изпитвал дълбоко разочарование от това, че светът не ми позволяваше да обичам всички точно така, както исках.

Когато бях млад, ми беше забранено да разговарям с непознати. Трябваше да внимавам да не кажа нещо неподходящо. Помня как веднъж, когато вървяхме с баща ми по улицата, ми­нахме покрай един бедняк, който просеше стотинки и аз вед­нага почувствах съжаление към този човек и исках да му дам няколко монети от джоба си, но баща ми ме спря и ме накара да мина бързо покрай него. „Измет", каза той. „Това е измет." Такова беше определението на баща ми за всички, които не знаеха, според неговите разбирания, за това какво значи да бъ­деш човек с достойнство.

Днес пък се връщам към спомена как по-големият ми брат, който не живееше вече с нас, не бе приет в къщи на Бъдни ве­чер само заради някакъв спор с баща ми. Обичах брат си и исках и той да бъде с нас онази вечер, но баща ми го спря на вход­ната врата и не му позволи да влезе у дома. Майка ми беше на­пълно разбита (това бе неин син от предишен брак), а аз оста­нах направо смаян. Как е възможно да не проявим любов и да не приемем брат ми на Бъдни вечер само заради някакъв си спор?

Какво можеше да бъде това неразбирателство, че да прова­ли Коледата, когато по случай Коледа се преустановяват до­ри военни действия за 24 часа? Моето сърце на седемгодишно момче копнееше да разбере.

Когато станах възрастен, разбрах, че не само гневът пречи на любовта и не й позволява да се прояви, но също така и стра­хът. По тази причина не трябваше да говорим с непознати - но не само когато бяхме беззащитни деца, не трябваше да гово­рим с непознати и като възрастни хора. Узнах не само че не е прието открито и ентусиазирано да срещаш и поздравяваш не­познати, но че трябва да спазваш определен етикет спрямо хо­рата, на които току-що си бил представен - и чийто смисъл аз просто не разбирах. Искаше ми се да узная всичко за този нов човек и той да узнае всичко за мен. Но не. Според установени­те правила трябваше да почакам. А когато сексуалността нав­лезе в живота ми на зрял човек, аз установих, че тези правила са още по-сурови и ограничаващи. И все още не ги разбирам.

Откривам, че искам просто да обичам и да бъда обичан, че искам да обичам всички по начин, който ми се струва естест­вен, по начин, който ми се струва добър. Но обществото има свои правила и регулации в това отношение - и те са толкова сурови, че дори когато другият човек желае да преживее нещо с теб, ако обществото не го приема, двамата любими се обявя­ват за „прегрешили" и са обречени.

Какво е това? За какво е всичко това?

Ти сам го каза. Страх. Всичко е от страх.

Да, но дали тези страхове не са оправдани? Дали всички те­зи ограничения и забрани не са необходими, имайки предвид човешкото поведение? Един мъж среща жена, влюбва се в нея (или изпитва страст) и напуска съпругата си. Привеждам само един от примерите. И така, съпругата остава с децата и без профе­сия на трийсет и девет или четирийсет и три години. Или още по-лошо, остава сам-сама на шестдесет и четири години, изос­тавена от своя шестдесет и осем-годишен съпруг, Който се е влюбил в жена по-млада от собствената му дъщеря?

Предполагам това, че мъжът, който описваш, е преста­нал да обича своята шестдесет и четири годишна съпруга?

Ами поне така се държи.

Не. Не че е престанал да обича съпругата си и не от нея се опитва да избяга. Той се опитва да избяга от наложените му ограничения.

О, това са глупости. Това е чисто и просто страст. Той е просто един дядка, който се опитва да си върне младостта, стремейки се да бъде с някоя по-млада жена и неспособен да обуздае детинските си апетити и да удържи обещанието, кое­то е дал на своята съпруга, която е останала с него през всичките тежки години на живота.

Разбира се, ти го описа съвършено. Но нищо от това, което каза, не променя ни най-малко това, което казах Аз.

Във всеки случай, този мъж не е престанал да обича съп­ругата си. Неговият бунт е срещу ограниченията, които му налага съпругата или младата жена, която не би имала нищо с него, ако той би останал при съпругата си.

Това, което Аз се опитвам да кажа, е, че душата винаги ще се бунтува срещу ограниченията. Срещу всякакви огра­ничения. Това е подклаждало всяка революция в историята на човечеството, а не само онзи бунт, накарал един мъж да напусне своята съпруга - или една съпруга внезапно да изос­тави съпруга си. (което между другото също се случва.)

Ти сигурно не привеждаш аргументи в полза на това да се премахнат всички ограничения върху поведението на човека! Това би довело до анархия. До обществен хаос. Сигурно не пре­поръчваш на хората да си имат „любовни връзки" или отворе­ни бракове.

Аз нито препоръчвам, нито не препоръчвам каквото и да било. Аз не съм „за" или „против" нещо. Човечеството се опитва да ме направи Бог, който е „за" или „против", но Аз не съм това.

Аз само изразявам своите наблюдения. Просто гледам как вие създавате собствените си системи за добро и зло, за „за" и „про­тив" и се стремя да видя дали настоящите ви идеи ви служат от гледна точка на вашия избор и на вашите желания като човешки род и като отделни индивиди.

А сега по въпроса за „отворения брак".

Аз не съм нито „за", нито „против" „отворения брак. Дали вие сте за или против него зависи от това какво сте решили да получите от своя брак и чрез него. Вашето ре­шение създава Истинската ви Същност в тази опит­ност, наречена брак. Защото и в този случай всяко дейс­твие представлява действие на самоопределение.

Когато вземаш решение, много е важно да си поста­виш точно въпроса, пред който си изправен. Въпросът не е „дали да имаме отворен брак, при който сексуалният контакт на двете страни с хора извън брака е позволен, въпросът е кой съм аз и кои сме ние в преживяването, наречено брак?

Отговорът на този въпрос ще се открие в отговора на по-големия житейски въпрос „Кой съм аз по отношение на всичко останало, кой съм аз и кой избирам да бъда?"

Както многократно Съм казвал в този диалог, отговориш ли на този въпрос, ти отговаряш и на всеки друг.

Боже, това ме изпълва с притеснение, защото отговорът на този въпрос е толкова широк и общ, че не може да даде от­говор на никой друг въпрос.

А, така ли? Тогава какъв е твоят отговор на този въп­рос?

Според тези книги, според това, което Ти твърдиш в този диалог, аз съм „любов". Това е Моята Истинска Същност.

Отлично! Усвоил си това, което трябва да знаеш. Съв­сем правилно - ти си любов. Любовта е всичко, Което Е. И така, ти си любов, Аз Съм любов и няма нищо, освен лю­бовта.

Ами страхът?

Страхът е това, Което Не Си. Страхът е лъжливо свидетелство, което изглежда реално. Страхът е противоположността на любовта, която вие сте създали във ва­шата реалност, за да познаете от опит Истинската Си Същност.

В относителния свят на вашето съществуване исти­ната е следната: При отсъствие на това, което не си, това, което си, не е...

Да, да. Вече няколко пъти говорим за това в този диалог. Но Ти избягваш възражението ми. Казах, че отговорът на въпроса за Истинската Ни Същност (която е любов), е толкова обши­рен, че все едно не е отговор - не е никакъв отговор на почти ни­кой друг въпрос. Ти твърдиш, че това е отговорът на всеки друг въпрос, а аз, че не е отговор на никой, а още по-малко на конкретен въпрос като например „трябва ли да има отворен брак?

Ако истината за теб изглежда такава, то е, защото не познаваш любовта.

А кой я познава? Човечеството се опитва да я проумее от началото на времето.

Което не съществува.

Което не съществува. Да, да зная. Това е просто фигура­тивно казано.

Ще се опитам да намеря, използвайки твоето „фигура­тивно изразяване" някои начини да обясня какво е любовта.

Прекрасно. Великолепно.

Първата дума, която ми идва в съзнанието, е неограниченост. Любовта е неограниченост.

Пак се върнахме на изходната си позиция, от която се пос­тави тази тема. Въртим се в кръг.

Добре е, че се въртим в кръг. Не подценявай въртене­то в кръг. Продължавай да се връщаш все отново и отно­во на въпроса. Това не е лошо. Повторението не е лошо. Преповтарянето, преговарянето е нещо добро.

Понякога загубвам търпение.

Любовта е неограниченост. За нея не съществува ни­то начало, нито край. Нито преди, нито след. Любовта винаги е била, винаги е и винаги ще бъде.

И така любовта съществува винаги. Тя е вечна реал­ност.

Да се върнем сега на другата дума, която използвахме -свобода. Защото ако любовта е неограниченост и е веч­на, това означава, че любовта е свободна. Любовта е съ­вършено свободна.

В човешката реалност ще забележиш, че човекът вина­ги се стреми да обича и да бъде обичан. Ще установиш, че винаги си се стремял любовта ти да не бъде ограничавана и ще установиш, че винаги ще се стремиш да бъдеш сво­боден да я изявяваш.

Ще се стремиш към свобода, неограниченост и веч­ност във всякакво преживяване на любов. Може не винаги да ги получиш, но винаги ще се стремиш към тях. Ще ги търсиш, защото в тях се изразява любовта и някъде дълбоко в себе си ти знаеш това. Защото ти си любов и чрез проявлението на любовта се стремиш да познаеш и да преживееш истинската си същност. Ти си животът, който изявява живота. Любовта, която изявява любовта. Богът, който изявява Бога. Всички тези думи са следователно синоними. Помисли за тях като ед­но и също: