Разговори с Бога

Благоговение и преклонение ме изпълва, когато чета тези думи. Благодаря Ти, че си тук с мен, и то така! Благодаря Ти, че си с всички нас, защото милиони са прочели думите в тези диалози и милиони предстои да ги прочетат. И ние притаяваме дъх пред този дар на Твоето идване в нашите сърца.

Мои съкровени създания - Аз винаги съм бил във вашите сърца. Мога само да се радвам, че действително Ме чувс­твате там.

Винаги съм бил с вас, никога не съм ви изоставял, Аз съм вие и вие сте Аз и Ние няма никога да се разделим. Никога, защото това е невъзможно.

Хей, почакай за миг. Имам чувството, че това е deja vu Не сме ли Казвали всичките тези думи и преди?

Разбира се, прочети началото на дванайсета глава, са­мо че сега те означават дори повече от онова, което оз­начаваха първия път.

Дали не би било добре тези deja vu да са реални и да можем понякога наистина да преживеем нещо „отново", за да го ос­мислим по-добре.

Ами ти как мислиш? Мисля, че точно това понякога се случва!

Или не се случва. Или не се случва.

Браво, отново! Ти толкова бързо, толкова светкавично напредваш към едно огромно ново разбиране, че започ­ва да става страшно.

Да, нали...? Сега има нещо сериозно, което трябва да разисквам с Теб.

Да, зная. Започвай. Кога душата се свързва с тялото?

А ти как мислиш? Когато избере.

Много добре.

Но хората искат един по-определен отговор. Искат да зна­ят, кога започва животът. Животът, такъв, какъвто те го познават.

Разбирам.

И така, кое сигнализира началото на живота? Дали излиза­нето на тялото от утробата на майката, физическото раждане? Или това е моментът на зачатието, физическото свър­зване на елементите на физическия живот?

Животът няма начало, защото животът няма край. Животът просто се разгръща, създава нови форми.

Това изглежда като онзи глобулен материал в лампите с нагряваща се лава, които бяха толкова популярни през шейсет­те години. Глобулите се спотаяваха на големи меки топки на дъното, а после от топлината започваха да се издигат, деляха се и започваха да образуват нови глобули, които се оформяха като се издигаха и на върха отново се свързваха, изсипвайки се като водопад и отново се свързваха в още по-големи глобули от съединяването на всички, и така всичко започваше отнача­ло. В лампата нямаше никакви нови глобули, всички бяха едни и същи, които се преобразуваха и изглеждаха като нови и различ­ни. Те се явяваха в безкрайно много варианти и беше истинско очарование да се наблюдава процеса на разгръщането им все отново и отново.

Това е великолепна метафора. Точно така е и с души­те. Единната Душа, която всъщност е всичко, Което Е -преобразува себе си във все по-малки и по-малки частици. Всички тези „частици" са били там от самото начало. Не съществуват нови частици, а само отделни късове от всичко, Което Винаги е Било, което се преобразува, така че да изглежда ново и различно.

Има една прекрасна популярна песен, написана и изпълнява­на от Джоан Озбърн, в която се пита: „Ами ако Бог е един от нас? Един глупак като всеки от нас?". Ще ми се да я помоля да промени стиха на: „Ами ако Бог е един от нас? Една глобула като всички нас?"

Ха. Много добра идея. И знаеш ли, песента й наистина е великолепна. Тя истински въздейства, но и предизвиква хората. Хората не могат да търпят мисълта, че Аз не съм по-добър от когото и да било измежду тях.

Такава реакция е интересно наблюдение. Не толкова по отношение на Бога, колкото по отношение на човечеството. Ако считаме за богохулство, че Бог бива сравняван с някой от нас, какво говори това за нас самите?

Какво наистина?

И все пак Ти действително си един от нас. Нали точно то­ва твърдиш тук. Значи Джоан е била права.

Определено да. Дълбоко права.

Искам да се върна на въпроса си. Можеш ли да ми кажеш, ко­га започва животът, такъв, какъвто ние го познаваме? В кой миг душата влиза в тялото?

Душата не близа в тялото. Тялото бива обгърнато от душата. Не си ли спомняш какво казах преди? Тялото не е дом на душата, тъкмо обратното е.

Всичко винаги е живо. Не съществува нищо, което да е „мъртво". Такова състояние на битието не съществува.

Всичко, което винаги е живо, просто се преобразува в нова форма - в нова физическа форма. Тази форма винаги е натоварена с жизнена енергия, с енергията на живота.

Животът, ако наричате живот енергията, която Съм Аз, е винаги наличен. Той никога не отсъства. Животът никога не свършва, нито може да има момент, когато да започне?

Хайде, помогни ми да разбера. Знаеш какво искам да проу­мея.

Да, зная. Искаш да се включа в дебата за абортите.

Да, наистина, признавам! След като Бог е тук, имам шанса да задам един първостепенен въпрос. Кога започва животът?

Отговорът също е първостепенен, но ти не го чуваш. Дай ми още един шанс!

Той никога не започва. Животът никога не „започва", за­щото никога не „свършва". Ти искаш да навлезеш в биоло­гичните подробности, за да изградиш едно правило въз ос­нова на нещо, което на вас хората ви се ще да наречете „Божи закон". За това как хората да се държат и след то­ва да бъдат наказани, ако не се държат по този начин.

И какво лошо има в това? То ще ни даде възможност безнаказано да убиваме лекарите на паркинга около клиниките.

Да, разбирам. Вие винаги сте Ме използвали, Мен и то­ва, което наричате Мои закони, за да оправдаете какви ли не неща през годините.

О, хайде! Защо просто не кажеш, че прекратяването на бременността е убийство?

Не можеш да убиеш никого и нищо.

Не, но можеш да прекратиш неговата „индивидуализация"! А на наш език това се нарича убийство!

Не можеш да спреш процеса, при който една част от Мен индивидуално се изявява по определен начин, без тази част от Мен, която се изявява по този начин, да е съгласна.

Какво? Какво говориш?

Говоря, че нищо не се случва противно на волята Божия.

Животът и всичко, което се случва, е проявление на Бо­жията воля - разбирай, твоята воля - която става явна. Както вече съм говорил в този диалог, твоята воля е Моя воля. И това е така, защото Ние сме Едно цяло.

Животът е Божия воля, която се проявява съвършено. Ако нещо е ставало противно на Божията воля, то не би могло да стане. По определение на Божията същност това не може да стане. Вярваш ли, че някоя душа може да реши нещо вместо друга? Вярваш ли, че вие като индивиди можете да си влияете един на друг, без другият да приеме да бъде пов­лиян? Подобно разсъждение би могло да с основава върху представата, че вие сте откъснати един от друг.

Нима вярвате, че можете да повлияете на живота по някакъв начин, по който Бог да не желае да бъде повлиян? Такава вяра би могла да се основава само на идеята, че вие сте откъснати от Мен.

И двете подобни идеи са погрешни.

Твърде надменно е от ваша страна да вярвате, че може­те да повлияете върху вселената по начин, който е непри­емлив за нея. Вие имате работа с могъщи сили. И в това отношение някои от вас вярват, че са по-могъщи и от най-могъщата сила. Ала не сте. Но също така и не сте по-малко могъщи от най-могъщата сила. Вие сте тази могъща сила. Нито повече, нито по-малко. И така, оставете тази сила да бъде с вас!

Нима твърдиш, че не мога да убия никого без неговото или нейното позволение? Искаш да кажеш, че на някакво висше ниво всеки, който е убит, се е съгласил да бъде убит?

Ти разглеждаш нещата по земен начин и мислиш със зем­ни понятия и затова не можеш да разбереш това, което твърдя.

Не мога да не мисля „със земни понятия". Аз съм туй: и сега, на тази Земя!

Но ето какво Аз ще ти кажа: „Ти си на този свят, но не принадлежиш на него".

Значи моята земна реалност не е никаква реалност, така ли?

А нима ти наистина мислеше, че е реалност? Не зная.

Нима никога не си си и помислял: „Има нещо по-голямо, което става тук"?

О, да, разбира се, че съм си помислял.

И наистина има нещо по-голямо, което става тук, именно това ти обяснявам.

Добре, разбирам. Предполагам, че сега мога да изляза и да убия, когото си поискам, защото не бих могъл да го направя, ако той не се е съгласил!

Човечеството фактически действа точно по този на­чин. Любопитното е, че ви е трудно да разберете това, а всъщност действате така, сякаш е истина.

Нещо по-лошо, вие убивате хора противно на тяхната воля, сякаш че това няма значение.

Да, разбира се, че има значение! Проблемът е, че по-голямо значение има каква е нашата воля. Нима не разбираш? В мо­мента, в който човек убие някого, той не си казва, че този факт няма значение. Това би била твърде лекомислено. Проб­лемът е, че нашите желания са от по-голямо значение.

Разбирам, разбирам. Излиза, че по-лесно е да се приеме, че няма нищо лошо в това да убиваш другите противно на тяхната воля. Това вие можете да правите напълно безнаказано. Именно когато го вършите в съгласие с тяхна­та воля, тогава чувствате деянията си неправилни.

Никога не съм казвал такова нещо. Не е човешко да се мис­ли така.

Не е ли? Ще ти покажа колко са лицемерни някои хора. Вие приемате за нормално да се убие някой въпреки негова­та воля, ако смятате, че имате достатъчно основател­на причина за това, както например по време на война или при екзекуция. Или когато бива убит някой лекар на пар­кинга край клиника за аборти. Но ако човек чувства, че има достатъчно основателна причина да иска да умре, ня­ма да му помогнете. Това се нарича „съучастие в самоу­бийство" и тогава то ще бъде престъпление!

Ти ми се подиграваш.

Не. Вие Ми се подигравате. Вие сте тези, които смя­тате, че Аз опрощавам убийството на човек срещу негова­та воля, докато бих могъл да заклеймя убийството на човек в съгласие с неговата воля.

А вие не само че не желаете да видите безумието във всичко това, но обвинявате онези, които ви посочват то­ва безумие, че те самите не са с разума си. Вие сте разумните, а те са само едни нарушители на реда.

И именно върху тази измъчена логика градите целия си живот и своите теологически системи.

Никога не съм възприемал нещата така.

Но ето какво ще ви кажа: Дошло е времето да поглед­нете на нещата по нов начин. Сега е моментът на ваше­то ново рождение като отделни индивиди и като общество. Вие трябва да пресътворите света си сега, преди да го унищожите със своите безумства.

А сега чуйте Ме.

Ние всички сме Едно цяло.

Ние сме Едно.

Вие не сте разделени от Мен и не сте разделени един от друг.

Всичко, което вършим, Ние го вършим във взаимно съг­ласие. Ние сме сътворци на нашата собствена реалност. Ако вие превратите една бременност, Ние прекратяваме тази бременност. Вашата воля е Моя воля.

Никой индивидуален аспект на Божественото няма власт над никакъв друг аспект на Божественото. Невъзможно е една душа да въздейства върху друга, противно на нейната воля. Не съществуват нито жертви, нито насилници. От вашата ограничена перспектива вие не можете да разберете това, но Аз ви казвам, че е така.

Съществува една-единствена причина да бъдете, да имате или да вършите нещо и тя е като пряк израз на Истинската ви Същност. Ако Истинската ви Същност ка­то отделни индивиди и като общество е тази, която сте избрали и която желаете, няма защо да се променя ни­що, но ако от друга страна, вярвате, че пред вас стои по-възвишено преживяване и дори по-възвишено проявление на Божествеността от това, което в момента проявя­вате, тогава вървете към тази истина.

Тъй като Ние всички сме сътворци, може би ще Ни бъ­де полезно да посочим на другите пътя, по който някои части от Нас желаят да вървят. Вие можете да сте този, който посочва пътя, изявявайки в живота онова, което искате да сьтворите и приканвайки и другите да последват вашия пример. Можете дори да кажете: „Аз съм пътят и животът. Последвайте ме". Но внимавайте, някои хора са били разпъвани за подобни твърдения.

Благодаря. Ще се вслушам в съвета Ти, ще си държа главата ниско сведена.

Както виждам, добре се справяш.

Ами когато си заявил, че водиш разговор с Бога, малко трудно да си държиш главата ниско.

Което и други са установили.

И което е може би основателна причина да си държа устата затворена.

Малко е късно за това. .

А чия е вината?

Разбирам какво искаш да кажеш.

Няма нищо, прощавам Ти.

Наистина ли?

Да.

Защото разбирам причината, поради която го направи. Разбирам защо се обърна към мен и започна този диалог. А когато разбирам защо нещо е станало, мога да простя всички усложнения, които то ми причинява.

Хмм. Сега става интересно. При това положение можеш да си помислиш, че Бог е толкова благороден, колкото си и ти.

Срази ме.

Ти имаш странно отношение към Мен. В някои случаи си мислиш, че никога не можеш да постигнеш Моето Вели­чие, а в други си мислиш, че Аз не мога да бъда толкова ве­лик, колкото си ти.

Не е ли интересно това?

Изумително.

Така е, защото смяташ, че Ние сме разделени. Всякакви подобни илюзии щяха да те напуснат, ако смяташе че Ние сме Едно цяло. .

Такава е основната разлива между вашата култура, която е в младенческо състояние, една всъщност прими­тивна култура, и високоеволюиралите култури във вселе­ната. Най-значителната разлива е, че във високоеволюиралите култури за всички мислещи същества е ясно, че ня­ма разделение между тях и това, което наричат „Бог".

Те са наясно, че няма разделение между тях и другите същества. Знаят, че всеки преживява целостта по свой индивидуален начин.

О, чудесно, сега ще засегнеш темата за високоеволюиралите същества във вселената. Отдавна очаквам този момент.

Да, струва ми се, че е време да разгледаме този въпрос.

Но преди това просто е наложително да се върна на проб­лема за абортите. Нали няма да започнеш да твърдиш, че щом нищо не може да се случи на човешката душа противно на ней­ната воля, това ни дава правото да убиваме? Нали не оправдаваш абортите и не ни даваш „вратичка" за измъкване от то­зи проблем?

Аз нито оправдавам, нито осъждам абортите, по съ­щия начин както нито оправдавам, нито осъждам война­та. Хората от всяка страна си мислят, че оправдавам бойната, която те водят и заклеймявам войната на тех­ния противник. Представителите на всеки народ си мис­лят, че „Бог е на тяхна страна". Представителите на всяка кауза приемат същото. Всеки човек има чувството или поне заявява, че има Бог на своя страна при всяко реше­ние или избор, който прави.

И знаеш ли защо всички създания вярват, че Бог е на тяхна страна? Защото наистина Аз съм на тяхна страна и всички същества инстинктивно го знаят. Това е друг на­чин да се каже: „Каквато е твоята воля за теб, такава е и Моята воля". А това е още един начин да се каже, че съм ви дал свободна воля.

Не може да има свободна воля, ако нейните проявления се наказват. Това превръща свободната воля в най-обикновена пародия и в нейната собствена противоположност.

И така по отношение на аборта или войната, на това да си купиш кола или да се ожениш за този или онзи човек, да водиш или да не водиш сексуален живот, по отношение на това „да изпълниш дълга си или не, Аз нямам предпочи­тания.

Всички вие сте в процес на самоопределение. Всяко действие определя кои сте.

Ако сте удовлетворени от начина, по който сте пре-сътворили самите себе си, ако това ви е полезно, вие ще продължите по същия начин. Но ако не сте удовлетворе­ни, ще спрете. Това се нарича еволюция. Процесът е ба­вен, защото еволюирайки, вие непрестанно променяте своите представи за това, което реално ви е полезно. Променяте своите понятия за „удоволствие".

Спомни си какво казах по-рано. Може да се определи нивото на един човек или нивото на едно общество по това, което дадено същество или общество нарича „удоволствие". Тук бих добавил - по това, което намира за полезно.

Ако ви е от полза да водите война и да убивате други същества, вие ще го сторите. Ако ви е от полза да прев­ратите една бременност, вие ще го сторите. Единстве­ното, което се променя в процеса на еволюция, са вашите представи за това какво ви е полезно. А те се основа­ват на това, което според вас се стремите да осъщест­вите.

Ако се опитвате да стигнете Сиатъл, няма да ви е от полза да се насочите към Сан Хосе. Не че е „неправилно в морално отношение" да отидете, то няма да ви е от полза.

Въпросът за това какво се опитвате да постигнете се превръща във въпрос от първостепенно значение. И то не само в живота ви изобщо, а и във всеки миг от вашия жи­вот конкретно, защото самият живот се създава от не­говите мигове.

Всичко това го разгледахме в големи подробности в на­чалото на нашия свят диалог, който ти нарече първа книга. Повтарям го тук, защото, изглежда, е нужно да го на­помня. В противен случай нямаше да ми зададеш въпроса за аборта.

Когато се готвите за аборт, следователно, или когато се готвите да изпушите поредната цигара или да свари­те и изядете това животно, или когато се готвите да изпреварите онзи човек на уличното платно, независимо дали проблемът е сериозен или незначителен, дали избо­рът е по отношение на нещо голямо или малко, съществу­ва само един въпрос, който трябва да разгледате: „Това изразява ли моята Истинска Същност? Това ли избирам да бъда в този момент?"

Всяко нещо си има своята последица. Последицата е това, което сте създали от себе си.

Вие сте в процес на самоопределение на Своята Същ­ност във всеки един момент.

Това е отговорът на твоя въпрос за аборта. Това е от­говорът на въпроса за войната. Това е отговорът на въп­роса за тютюнопушенето и яденето на месо. Това е отговорът на всеки въпрос за вашето поведение.

Всяко действие е действие на самоопределение. Всич­ко, което мислите, говорите и вършите заявява, „това съм Аз".

15.
Искам да ви кажа, мои скъпи чеда, че въпросът Кои Сте и Кои Избирате да Бъдете е от първостепенно значение. Не само защото той определя духа на вашия опит, а защо­то създава естеството и на Моя опит.

През целия ви живот са ви внушавали, че Бог ви е създал, сега Аз идвам, за да ви кажа: вие създавате Бога.

Зная, че това е огромно пренастройване на вашите разбирания, но то се налага, ако искате да осъществите истинската работа, заради която сте дошли.

Свята е работата, с която ние с вас сме се заели. Све­щена е земята, по която стъпваме.

Това е Пътят.

Всеки момент Бог Се самоизразява във вас, като вас и чрез вас. Вие сте в процес на непрестанен избор на това как Бог да бъде пресътворен сега и Той никога не би ви от­нел този избор, нито ще ви накаже, ако изборът ви е „неп­равилен". Но в този избор вие не сте и никога няма да бъ­дете оставени без напътствия. Във вас е вградена вът­решна система за ръководство, която ви посочва винаги пътя към дома. Това е гласът, който винаги ви напомня най-върховния избор и който ви изправя през най-мащаб­ната ви визия. Нужно е само да послушате гласа и да не се отказвате от тази визия.

През цялата ви история Аз съм ви изпращал учители. Всеки ден, по всяко време моите вестители ви носят светлия полъх на огромна радост.

Писани са свещени писания и светци са живели, за да можете да познаете вечната истина: „Вие и Аз сме Едно цяло".

Сега отново ви изпращам писания - едно от тях държите в ръцете си. И отново ви изпращам вестители, ко­ито се стремят да ви предадат Божието слово.

Ще се вслушате ли в думите им? Ще чуете ли вести­телите? Ще станете ли едни от тях? Това е големият въп­рос, това е големият призив, това е великият избор. Светът очаква да го изявите. А вие го изявявате с начина, по който изживявате своя живот.

Тези идеи, изразени чрез вас и като вас създават треге­ра, разчистват мястото, служат като образец за следва­щото ниво на човешкия опит.

Вие сте пътят и животът. Светът ще ви последва. В това отношение изборът не ви принадлежи. Това е един­ственото, в което нямате свободен избор. Просто Така Е. Вашият свят ще последва собствената ви представа за самите себе си. Следвал я е винаги и винаги ще я следва. Първо идва вашата мисъл за самите себе си, а после след­ва външният свят на физическото проявление.

Каквото мислите, това и създавате. Каквото създава­те, в това се превръщате. В каквото се превръщате, то­ва изразявате, каквото изразявате, това преживявате. Каквото преживявате, това сте. Каквото преживявате, това мислите.

И така кръгът се затваря.

Святата работа, за която сте призовани, едва сега за­почва. Едва сега вие започвате да разбирате какво вършите.

Вие самите сте причина да го узнаете. Вие самите сте причина да се интересувате от това. И вие наистина се интересувате повече от всякога преди коя е Вашата Истинска Същност, защото сега най-сетне можете да ви­дите цялата картина.

Аз съм това, което сте вие.

Изпратил съм ви една благословена частица от Себе Си във физическа форма, за да позная Себе Си от опит, да пре-живея всичко, което теоретично зная, че Съм. Животът съ­ществува като средство Бог да превърне теорията в пре-живяване. Животът съществува заради това и вие да напра­вите същото. Защото вие сте Бог, осъществяващ това.

Аз избирам да пресътворявам Себе Си отново във всеки отделен момент. Избирам да преживея най-мащабната версия на най-върховната визия, която съм имал за Своя­та Същност. Аз съм ви сътворил, за да Ме пресътворявате. Това е Нашата свещена работа. Това е Нашата най-върховна радост. Това е самата Наша причина да бъдем.
16.

Тези думи ме изпълват с благоговение. Благодаря Ти, че си тук с мен по този начин. Благодаря Ти, че си тук с всички нас.

За Мен е удоволствие. Благодаря и на вас, че сте тук с Мен.

Имам още няколко въпроса. Някои от тях са свързани с те­зи високоеволюирали същества, след което ще мога да приключа този диалог.

Възлюблени мой, ти никога няма да приключиш този ди­алог, нито това е необходимо. Твоят разговор с Бога ще продължава винаги. И сега когато ти активно се включи в него, този разговор ще доведе до приятелство. Всички ху­бави разговори евентуално водят до приятелство и съв­сем скоро твоят разговор с Бога, ще породи Приятелство с Бога.

Аз чувствам това. Чувствам, че ние всъщност сме стана­ли приятели.

При всички взаимоотношения, ако това приятелство се подклажда, подхранва и развива, то ще породи накрая чувство за съ-причастие. Ти ще почувстваш и преживееш Съпричастие с Бога.

Това ще бъде Свето Причастие, защото тогава ние ще говорим като Един.

Значи този диалог ще продължи?

Да, винаги. И няма да се налага да се сбогуваме в края на тази книга?

Никога няма да трябва да се сбогуваме. Ще трябва са­мо да се здрависваме.

Ти си прекрасен, знаеш ли? Ти си просто прекрасен.

И ти също, сине Мой. Ти също си прекрасен. Каквито са всичките ми деца, навсякъде.

Твоите деца са навсякъде? Разбира се.

Искам да кажа дали са навсякъде в буквалния смисъл? Съществува ли живот на други планети? Навсякъде във вселена­та ли са твоите деца?

Отново, „разбира се". А тези цивилизации по-напреднали ли са от нас?

Някои от тях, да. В какво отношение?

Във всяко отношение. Технологически. Политически. Социално. Духовно. Физически. Психологически.

Например вашата настоятелна склонност да правите съпоставка, постоянната ви потребност да характеризирате нещо като „по-добро" или „по-лошо", „по-висше" или „по-низше", „добро" или „лошо", демонстрира в какъв дълбок дуализъм сте изпаднали, в какъв дълбок сепарати­зъм сте се потопили.

При по-напредналите цивилизации не се ли наблюдават подобни особености? И какво имаш предвид под дуализъм?

Нивото на напредналост на едно общество неизбежно се отразява в степента на неговото дуалистично мислене. Еволюцията на обществото се проявява в движение по посока на единство, а не на сепаратизъм.

Защо е така? Защо единството е такъв критерий?

Защото единството е истината. Сепаратизмът е илюзията. Докато едно общество разглежда себе си като разединено, като сбор от обособени единици, то живее в илюзията.

Целият живот на вашата планета се гради на сепара­тизма, основава се на дуализма.

Във вашите представи вие съществувате като обосо­бени семейства или родове, които се групират в обособе­ни селища или области, които се групират в обособени нации или страни, изграждайки един разделен свят или планета.

Представяте си, че вашият свят е единственият оби­таем свят във вселената. Представяте си, че вашата на­ция е най-издигнатата нация на земята. Представяте си, че вашата област е най-добрата област сред нацията и че вашето семейство е най-прекрасното в областта. . И най-сетне си въобразявате, че сте по-добри от останалите във вашето семейство.

О, вие твърдите, че не мислите нищо подобно, но пос­тъпвате така, сякаш го мислите.

Истинските ви мисли се отразяват ежедневно във ва­шите обществени решения, политически изводи, религи­озно самоопределение, икономически избор и индивидуа­лен избор на всичко, от приятелите до системата от убеждения и до самото отношение към Бога, тоест към Мен.

Чувствате се толкова откъснати от Мен, че дори си мислите, че не Съм готов да разговарям с вас. По този на­чин се налага да отричате правдоподобието на собстве­ния си опит. Вашият опит ви говори, че вие и Аз сме Едно цяло, но вие отказвате да повярвате в това. Така се оказвате разделени не само един от друг, но и откъснати от собствената си истина.

Но как е възможно човек да бъде откъснат от собствена­та си истина?

Като я пренебрегва, като виждайки я, я отрича, или ка­то я променя, изкривява, изопачава, така че да съответс­тва на предварителните му представи, които си е изгра­дил дотук.

Да вземем въпроса, с който започнахме. Ти ме запита дали съществува живот на други планети. Аз отговорих, разбира се. Казах, разбира се, защото доказателствата са толкова очевидни. Толкова очевидни, че съм удивен, че до­ри поставяш такъв въпрос.

Именно така човек може да бъде „откъснат от собст­вената си истина": като вижда истината в очите, и то толкова непосредствено, че да не може да не я забележи, а след това отрича, каквото е видял.

Отричането е механизмът в този случай. А отричане­то на нещо не е толкова коварно, както самоотричането.

Ти си прекарал целия си живот в това да отричаш Ис­тинската си Същност.

Достатъчно тъжно би било, ако в своето отричане се бяхте ограничили до не толкова лични неща, каквито са например: изчезването на озоновия слой, изсичането на вековни гори, ужасното отношение към вашите подраст­ващи. Но не ви стига това, че отричате всичко, което виждате наоколо си, вие не намирате покой, докато не отречете и всичко, което виждате вътре в себе си.

Виждате добродетел и съчувствие в себе си, но ги отри­чате, виждате мъдрост в себе си, но я отричате, виждате своите безкрайни възможности, но се отказвате от тях. Виждате и преживявате Бога в душите си, но го отричате.

Отричате, че Аз съм с вас и че Аз това сте вие - и по този начин Ми отричате мястото, което очевидно и по право Ми се полага.

Аз не съм Те отричал и не Те отричам. Признаваш ли, че Ти си Бог?

Ами, не бих се изразил по този начин...

Ето, това е. А Аз ти казвам: „Преди петли да пропеят три пъти ще се отречеш от Мен".

Със самите си мисли, ти ще се отречеш от Мен.

Със самите си думи, ти ще се отречеш от Мен.

Със самите си действия, ще се отречеш от Мен.

А дълбоко в сърцето си знаеш, че Аз съм с теб и в теб, че Ние сме Едно цяло. И все пак се отричаш от Мен.

О, някои от вас нямат проблеми да твърдят, че Аз съществувам, ала вън от вас. Някъде там, далеч. И колкото по-далеч си представяте, че съм, толкова по-далеч отстъпвате от собствената си истина.

Но защо? Защо? Защо не вярваме на това, което сами виждаме?

Защото така сте обзети от илюзията, толкова дълбоко сте потънали в нея, че не можете да видите нищо от­въд нея. Всъщност вие не трябва да виждате отвъд нея, за да продължи илюзията. Това именно е Божествената дихотомия.

Вие трябва да се отричате от Мен, за да продължите да търсите да се превърнете в Мен. А това е, към което се стремите. Защото вие не можете да се превърнете в нещо, което вече сте, затова отричането има значение. То е полезно средство, докато не стане излишно.

Мъдрецът знае, че отричането е за онези, които изби­рат илюзията да продължи. Приемането е за онези, които избират илюзията вече да свърши.

Приемането, заявяването и демонстрацията. Това са трите стъпки към Бога:

Приемането на Истинската ви Същност.

Заявяването й, така че целият свят да чуе.

И демонстрирането й по всякакъв възможен начин.

Изявяването на своето Аз е винаги последвано от него­вото проявление. Вие ще проявите своето Аз в качеството му на Бог - по същия начин, както сега проявявате това, което смятате, че е Вашето Аз. Вашият живот е про­явление на онова, което смятате за своя същност.

Ала в процеса на това проявяване ще се появи и най-го­лямото предизвикателство. Защото в момента, в който спрете да отричате Самите Себе Си, другите ще ви отрекат.

В момента, в който заявите, че сте Едно с Бога, други­те ще заявят, че сте се сдружил със сатаната.

В момента, в който дадете израз на най-върховната истина, другите ще заявят, че изразявате най-низше бо­гохулство.

И както става с всички мъдреци, които спокойно про­явяват своята мъдрост, пред вас ще се прекланят и в съ­щото време ще ви ругаят. Едновременно ще ви въздигат на пиедестал и ще ви хулят. Ще ви оказват почести и ще би разпънат, защото докато за вас цикълът ще е свършил, онези, които продължават да живеят в илюзията, няма да знаят по какъв начин да ви възприемат.

Ами това ще се случи ли с мен? Не разбирам. Объркан съм. Мислех, че сам каза, и то нееднократно, че илюзията трябва да продължава, че „играта" трябва да се играе все още и още, за да има изобщо „игра"?

Да, Казвал съм това. И е така. Играта продължава. То­ва, че един или двама са завършили цикъла на илюзията, не означава, че играта е свършила за вас и за другите играчи.

Играта няма да свърши, докато всичко-във-всичко стане Едно отново, но дори тогава играта не свършва, за­щото в момента на Божественото възсъединяване всичко с всичко, блаженството ще бъде така великолепно, че Аз-Ние-Вие буквално ще се пръснем от щастие, ще се взривим от радост - и цикълът ще започне отново.

Той няма никога да свърши, дете Мое. Играта няма никога да свърши. Защото тази игра е самият живот, а жи­вотът е Нашата Същност.

А какво става с този индивидуален елемент, или „част от Всичко", както го наричаш Ти, който се издига до мъдрост и постига Всезнание?

Мъдрецът знае, че само неговият дял в цикъла е завършен, той знае, че преживяването на илюзията е свършило само за него.

Сега мъдрецът се смее, защото мъдрецът вижда мъд­рия план. Мъдрецът вижда, че дори когато сам е приключил цикъла, играта продължава; опитът продължава. Тогава мъдрецът разбира, че неговата роля е да участва в опи­та. Ролята на мъдреца е да води останалите хора към мъдростта. И така, той продължава играта, но по нов на­чин, с нови средства, защото вижда илюзията, което му позволява да излезе извън нея. И така мъдрецът от време навреме излиза извън илюзията, тогава, когато това от­говаря на неговите цели и му доставя удоволствие. Така той/тя заявява и проявява своята мъдрост и бива наре­чен/наречена Бог/Богиня от останалите.

Когато всички от вашата раса постигнат мъдростта, тогава расата ви като цяло (защото вашата раса наис­тина е едно цяло), ще преодолее пространството и вре­мето (защото след като сте разбрали законите на физиката, ще можете да ги овладеете). Тогава ще поискате да бъдете в помощ на другите раси и цивилизации, за да пос­тигнат и те мъдростта.

Така както представителите на други раси и цивилизации помагат на нас, така ли?

Точно така. Абсолютно вярно.

И само когато всички раси в цялата вселена постигнат мъдрост...

... или както Аз се изразих, само когато всичко Мое познае Единството...

... тази част на цикъла ще свърши.

Тъй като завършекът на тази част от цикъла е самият процес!

Браво! Великолепно! Ти разбра.

И тъй, да. Съществува живот на други планети и в го­лямата си част е по-напреднал от вашия.

По какъв начин? Ти така и не ми отговори на този въпрос.

О, да, отговорих. Казах, по всякакъв начин. Технологически. Политически. Социално. Духовно. Физически. Психологически.

Да, но дай ми някакви примери. Тези твърдения са толкова широки, че за мене са лишени от смисъл.

Знаеш ли, харесва ми твоята искреност. Не са много хората, които ще погледнат Бог в очите и ще заявят, че това, което Той Казва, е лишено от смисъл.

И така, какво смяташ да направиш по този въпрос?

Точно. Ти имаш съвсем точно отношение, защото, раз­бира се, си прав. Можеш да отправяш към Мен предизви­кателства. Да се опълчваш срещу Мене, да Ми задаваш въпроси, колкото си искаш и Аз няма да направя нищо зло заради това.

Мога да направя нещо благословено, каквото правя в момента с този диалог. Не е ли той едно благословено съ­битие?

Да, така е. И е помогнал на мнозина. Милиони хора са били дълбоко разтърсени от него и продължават да бъдат.

Зная това. Всичко е част от „духовния план", плана, чрез който да постигнете мъдрост.

Ти си знаел от самото начало, че тази трилогия ще има огромен успех, нали?

Разбира се. Кой смяташ, че е причината за този успех? Кой си представяш, че е помогнал на всички хора, които четат книгите, да намерят своя път към тях?

Ето какво ще ти кажа: познавам всеки човек, който ще се обърне към този материал и зная причината, поради която всеки човек е достигнал до него.

И те също я знаят. Въпросът сега е дали отново ще се отрежат от Мен?

Нима това има значение за Теб?

Ни най-малко. Всички Мои деца един ден ще се завърнат обратно към Мен. Въпросът е не дали ще се завърнат, а кога. Това може да има значение за тях. И така онези, които имат уши да слушат, нека чуят.

"И така, говорехме за живота на другите планети и Ти беше на път да ми дадеш някои примери за това, че той е много по-напреднал от живота на Земята.

Технологически повечето от другите цивилизации са по-напреднали от вас. Има и такива, които са по-изоста­нали, но те не са много, повечето са по-напреднали.

По какъв начин? Дай ми някакъв пример.

Добре. Например времето. Както е известно, вие не можете да контролирате метеорологичните условия (до­ри не можете достатъчно точно да предсказвате какво ще бъде времето). По този начин сте подложени на про­извола на времето. Повечето светове не са в такова положение. Съществата от повечето планети могат да контролират местната температура например.

Наистина ли? Аз мислех, че местната температура зависи от разстоянието до нейното слънце, от атмосферата и т. н.

Това установява нейните параметри, но в рамките на тези параметри може да се извърши много.

Но как? По какъв начин?

Като се влияе върху средата. Като се създадат или не се създават определени условия в атмосферата.

Не е въпросът само в какво положение сте спрямо едно слънце, а какво сте поставили между себе си и слънцето.

Вие сте поставили най-опасните неща във вашата ат­мосфера и сте извлекли едни от най-важните. Въпреки това настоятелно го отричате. Повечето от вас не са склонни да го признаят.

Дори когато най-възвишените умове между вас доказват несъмнено вредата, която нанасяте, вие отказвате да я признаете. Обявявате тези светли умове за безумни и настоявате, че знаете по-добре от тях.

Или твърдите, че тези мъдри хора преследват лични це­ли или имат свои собствени интереси във всичко това. Ис­тината обаче е, че вие преследвате свои собствени цели. Искате да се наложите. Защитавате специални интереси.

А главният ви интерес сте вие самите. Всяко доказателство, колкото и да е то научно, колкото и видимо и убедително да е, ще бъде отхвърлено, ако нарушава ва­шия личен интерес.

Това е доста сурово твърдение и аз не съм сигурен, че е вярно.

Така ли? Да не би да искаш да кажеш, че Бог е лъжец?

Ами не бих го формулирал точно така...

Знаеш ли колко дълго бе нужно на народите да постиг­нат съгласие и да спрат да отравят атмосферата с хлоровъглероди?

Да, НО...

Да, но нищо. Защо предполагаш, че е било необходимо толкова бреме? Няма значение. Аз ще ти кажа. Защото да спрат отравянето би коствало на много големи компании твърде много пари. Трябвало им е толкова дълго бреме, за­щото много отделни хора биха се лишили от своите удоб­ства.

Нужно им е било толкова дълго бреме, защото години наред мнозина хора и народи са предпочитали да отричат и всъщност им се е налагало да отричат фактите, за да за­щитават своите интереси и позиции, за да си останат нещата такива, каквито са.

Едва сега, когато степента на раковите заболявания на кожата се повиши обезпокоително, едва когато тем­пературата започна да се повишава и ледниците и снего­вете да се топят, водата в океаните се затопли, докато реките и езерата започнаха да преливат, едва тогава по­вечето от вас обърнаха внимание.

Едва когато собственият ви, личен, интерес го изисква­ше, вие видяхте истината, която от години наред най-светлите ви умове бяха изтъквали.

Какво лошо има в личния интерес? Доколкото си спомням Ти самият каза, че личният интерес е това, от което трябва да се започне?

Наистина това казах, да. Но в другите културни об­щества, на други планети „личният интерес" се определя от много по-широка гледна точка, отколкото това ста­ва във вашия свят. За просветлените същества е съвсем ясно, че това, което причинява зло на един, причинява зло на мнозина и че това, от което малцина имат полза, тряб­ва да носи полза на мнозина или в крайна сметка не е полез­но на никого.

На вашата планета е тъкмо обратното. Онова, което причинява злина на един, се пренебрегва от повечето хо­ра, онова, което носи облаги на малцина, бива отказвано на повечето.

Това е така, защото изхождате от много тясно опре­деление на личния интерес и то рядко обхваща нещо по-вече от вашата собствена личност, най-близките ви - и при това, ако те успеят да предизвикат вашето съчувствие.

Да, наистина в първа книга казах във всички отношения да правите онова, което е в интерес на Аза, но казах съ­що, че когато разберете онова, което е във ваш най-висш интерес, ще видите, че той е също така в най-висш ин­терес и на другия, защото ти и другият сте Едно цяло.

Ти и всички други сте Едно цяло - и това е ниво на поз­нание, което още не сте постигнали.

Ти ме питаш за напредналите технологии и ето какво ще ти кажа: вие не можете да използвате напреднали технологии по начин, който да ви бъде от полза, без да сте напреднали в своето мислене.

Вие вече сте преживели това на вашата планета и сте на път почти да го преживеете отново.

Какво имаш предвид? За какво по-точно говориш?

Казвам, че в миналото на вашата планета вие сте дос­тигали онези висоти и всъщност сте надминали висоти­те, към които бавно се изкачвате сега. Имали сте на Зе­мята цивилизация и по-напреднала от тази, която понас­тоящем съществува. Но тя се е самоунищожила.

И не само, че се е самоунищожила, тя почти е унищожила всичко заедно със себе си.

И това е станало, защото не е знаела как да използва технологиите, които е развила. Нейната технологична еволюция е била далеч по-напреднала от духовната й ево­люция, тъй че в края на краищата, технологията й се е превърнала в Бог. Хората започнали да се прекланят пред технологията и пред всичко, което можели да създадат чрез нея и което тя им носела. По този начин са получавали всичко, което разюзданата им технология е могла да им даде - което било разюздана разруха.

Те в най-буквалния смисъл довели своя свят до унищожение.

И всичко това се е случило на Земята?

Да.

Да ни би да говориш за изчезналата Атлантида?

Ами Лемурия? Земята Му?

Това е също част от вашата митология.

Значи наистина е вярно. Стигали сме до този момент и преди!

О, отивали сте отвъд него. Стигали сте доста по-нататък.

И сме се самоунищожили?

А защо се учудваш? Вие правите същото и сега.

Зная, че е така. Зная, че го правим. Ще ми кажеш ли по какъв начин да спрем?

Има много други книги, посветени на този проблем, но повечето хора ги пренебрегват.

Кажи ми едно заглавие, обещавам, че няма да го пренебрегнем.

Прочетете „Последните часове на дребното слънце".

Написана от Том Хартмън. Да! Обичам тази книга!

Много хубаво. Този вестител е вдъхновен от нас. Обър­ни вниманието на света върху тази книга.

Ще го направя. Непременно ще го направя.

В нея е казано всичко, което аз бих казал тук в отговор на последния ти въпрос. Няма нужда да пренаписвам тази книга чрез теб.

Тя съдържа обобщение на много от начините, по които земният ви дом е увреден и по които може да се спре това унищожение.

Досега това, което прави човешката раса на планетата, не изглежда много умно. Фактически през целия този диалог Ти описваш нашия човешки род като примитивен. Още от първия път, когато отбеляза този факт, все се питам как би изглеждала една непримитивна култура. Нали каза, че съществуват много такива общества и култури във вселената?

Да.

Твърде много.

Десетки или стотици? Хиляди.

Хиляди ли? Нима съществуват хиляди напреднали цивилизации?

Да. А съществуват и други култури, които са по-примитивни от вашата.

Какъв е критерият за едно общество да се определи като примитивно или напреднало?

Степента, в която прилага своите най-възвишени раз­бирания. А вашите настоящи убеждения са различни. Вие вярвате, че едно общество би трябвало да бъде опреде­лено като примитивно или напреднало въз основа на това колко възвишени са неговите разбирания. Но каква е полза­та от възвишените разбирания, ако вие не ги прилагате?

Отговорът е, че от тях няма никаква полза. Всъщност те са опасни.

Белег на примитивното общество е, че нарича регресията прогрес. Вашето общество се е придвижило назад, а не напред. До голяма степен светът ви е проявявал по­вече милост и съпричастие преди седемдесет години, в сравнение с днес.

За някои хора ще бъде трудно да приемат това. А Ти твърдиш, че си Бог, който не съди, но някои хора ще се почувстват много голяма степен осъждани и обвинявани в целия този диалог.

Вече засегнахме тази тема. Ако искаш да отидеш в Сиатъл, а всъщност караш към Сан Хосе, дали човекът, когото питаш за посоката, ще прояви осъждане, ако ти каже, че си се отправил в посока, която няма да те отведе там,

Където искаш да отидеш?

Да ни определяш като „примитивни" не е просто да ни посочиш посока. Думата „примитивен" е пейоративна.

Наистина ли? А пък твърдите, че се възхищавате на „примитивното" изкуство. Определена музика също се харесва заради нейните качества на „примитивност" -да не говорим за определени жени.

В този случай използваш играта на думи просто за да объркаш нещата.

Съвсем не е така. Просто ти показвам, че думата „примитивен", не е задължително пейоративна. Твоето осъждане я прави такава. Терминът „примитивен" е просто описание. С нея се обозначава чисто и просто истина­та: нещо, което е на ранен етап от своето развитие. Тя не казва нищо повече от това. Не определя дали то е „добро" или „лошо". Вие добавяте всичките тези смисли.

Аз тук не съм ви определил като „лоши", просто описах вашата култура като примитивна. Това може да ви проз­вучи като обвинение само ако имате осъждащо отноше­ние към това да бъдеш примитивен.

Аз не проявявам такова осъждане. Разбери едно: твър­дението не е осъждане, то е просто наблюдение за това, Което Е.

Искам да знаете, че Аз ви обичам. Не ви осъждам. Гле­дам ви и виждам само красота и възхитителни черти, съ­що като в примитивното изкуство.

Точно така. Слушам вашата музика и изпитвам единс­твено вълнение.

Както при примитивната музика.

Сега започваш да разбираш. Чувствам енергията на ва­шата раса, както вие бихте усетили енергията на мъж или жена с „примитивна чувственост". И също като вас Аз се възбуждам.

Такава е истината за Мен и вас. Вие не ме отблъсквате, не ме безпокоите, дори не ме разочаровате.

Вие ме възбуждате!

Възбуден съм за нови възможности, за нови преживявания, които предстоят. Чрез вас Аз се пробуждам за нови приключения и се вълнувам при преминаването на нови ни­ва на великолепие.

Вие съвсем не Ме разочаровате. Вие Ме вълнувате. Развълнуван съм от това колко сте чудесни. Мислите си, че сте на върха на човешкото развитие, но Аз ви казвам, че това е само началото. Вие едва сега започвате да преживявате цялото великолепие!

Вашите най-върховни идеи са все още неизразени, ва­шата най-върховна визия е неизживяна.

Но почакайте! Погледнете! Забележете! Дните, в които ще разцъфнете, са напред. Стъбълцето ви е станало силно и венчелистчетата ще се отворят. А ето какво ще ви кажа: Красотата и ароматът на вашето цъфтене ще изпълни земята и вие ще имате своето място в Градина­та на Боговете.