Разговори с небесата Посланията на един медиум за живота след смъртта Джеймс Ван Прааг



страница4/9
Дата11.01.2018
Размер2.16 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9
Глава 5

ФАТАЛНИ ЗЛОПОЛУКИ
Един ден всички ние ще се върнем в нашия духовен дом и в това можем да бъдем сигурни. Но начинът, по който напускаме Земята, и това, къде точно ще отидем, зависи от всеки отделен индивид. Много от нас напускат тялото си неочаквано и трагично, така както Майк във Виетнам. За нещастие, много хора умират при автомобилни катастрофи. Като посредник между духовния и земния свят, аз получавам много послания от тези, които са починали внезапно. Налага се да обясня защо това е така.

Първо, злополуки няма. Те са пряк резултат от духовния закон за причината и следствието, или кармата. Нека опиша какво имам предвид. Един човек отива на парти и съзнателно решава да пие алкохол. След като вече е пил доста, той решава, че за тази вечер достатъчно е гулял, и тръгва към дома си. В същото време една двойка се прибира от кино. Зрението на пияния шофьор е замъглено и той вижда идващата срещу него кола прекалено късно. За нещастие, връхлита върху двойката и те умират на място.

В този сценарий смъртта е резултат, или следствие от решението на мъжа да употреби алкохол. Пияното му състояние е причина за катастрофата и той носи отговорност за отнемането на два човешки живота. Това е една кармична ситуация. Нещата ще бъдат балансирани в следващ живот, защото сега двойката е преминала в отвъдния свят. С други думи, за всички наши действия получаваме онова, което заслужаваме, положително или отрицателно, в този или в друг живот. Този закон за причината и следствието е естествен, неизменен закон на Вселената и за всяко изживяване има решение, което е или кармично предопределено, или по волята на Бог.

Онова, което изглежда като нещастни случаи или дори като природно бедствие, не винаги е това, което ни се струва. Нищо не става случайно. Не само че събитията са свързани с кармични задължения, но една душа или няколко се съгласяват с определена участ, преди да дойдат във физическия свят. Всичко в живота се случва като част от духовен план. Всички събития са насочени към това, да се учим от преживяванията си. С цел да опознаем пълнотата на живота, всяка душа трябва да изпита всичко. Следователно, заедно с положителните, една душа трябва да премине и през отрицателни изживявания. Човек трябва да разбере двойнствеността на природата. Само когато познаем лошото, можем да оценим доброто.

Като имат това предвид, някои души в отвъдния свят се съгласяват да изживеят природно бедствие или самолетна катастрофа и нямат нищо против да напуснат физическите си тела по този начин. Съзнателно решение ли е това? Не, не вярвам, че е така. Нашето его не би позволило такова нараняване на телата ни. Друг начин, по който можем да гледаме на бедствията и на злополуките, е следния: тези души може би довършват минала карма от друг живот. Тогава отново възниква въпрос: помогнал ли е по някакъв начин този инцидент или бедствие на другите? С други думи, как влияе смъртта на даден човек върху семейството и неговите приятели? Дали те ще придобият по-ясна представа за любовта и ще започнат ли повече да ценят живота? Дали преминаването в отвъдния свят на любимия човек е ценен урок за тяхното духовно израстване? Ние не можем да разберем тези неща с нашия рационален ум, защото подобни въпроси имат духовна природа. Достатъчно е да кажем, че животът ни е част от много по-голяма картина, отколкото можем да си представим.

Често клиентите питат дали техният любим човек е чувствал болка по време на фаталното събитие. В повечето случаи духът изпада в безсъзнание и не си спомня. Духовете често казват, че са видели катастрофиралото превозно средство и са се чудили кой ли нещастен човек е бил убит. Едва когато разпознаят своята безжизнена форма, тогава осъзнават, че те са преживели тази катастрофа.

Когато духовете за първи път осъзнаят собствената си смърт, те може да бъдат доста разстроени, меко казано, особено, ако все още се чувстват съвсем като живи. При смърт поради злополука, когато духът буквално бива изхвърлен от тялото, обикновено наблизо има роднина, добър приятел или водач, който да помогне на новодошлия да приеме промяната. Духът скоро разбира, че има живот в духовна форма. Той поглежда към духовното си тяло и установява, че то е идентично с неговото предишно физическо тяло. Понякога духът може да се събуди в болница, която не е същата като болниците на Земята, и да бъде посрещнат от роднина или от скъп приятел, който му казва добре дошъл и го информира за това, че е починал в резултат на злополука.

Човек трябва да разбере, че при всяка смърт, особено при внезапната, един дух може да се нуждае от допълнителна помощ и разбиране, за да привикне към новата среда. Слава Богу, съществуват онези прекрасни души, които му помагат. На Земята подобни хора бихме нарекли социални работници или терапевти, защото като тях духовните помощници помагат на новодошлите в тази непозната обстановка.

Когато работя със съкрушени от мъка родители, те често казват, че загубата на детето е най-тежкото изживяване, което може да се случи в живота на човек. Никой никога не е подготвен за смъртта на дете. Опечалените родители неизменно се обвиняват за нея, сякаш те са отговорни или са можели да предпазят рожбата си. Но само Бог има тази сила.

Както ще видите в следващото разчитане, едно дете се опитва да убеди майка си, че е добре и че тя не бива да се чувства виновна за неговата смърт. С много любов, шеги и интимна информация детето се мъчи да успокои своята майка. Когато разчитането свърши, аз забелязах пълна промяна в жената. Тя вече не плачеше.



Момчето с мотоциклета

Това разчитане се състоя в дома на клиентката. Присъстваха осем човека. Никога преди това не бях срещал тези хора, нито пък знаех нещо за духовете, с които те желаеха да контактуват.

След три разчитания, внезапно обърнах главата си наляво и забелязах една жена, която седеше на дивана. Тя плачеше.

- Мога ли да дойда при вас? - попитах аз.

Тя вдигна очи и колебливо отговори:

- Да, заповядайте.

- Има един млад рус мъж, който седи на дивана до вас цялата вечер. Дали е някой, когото познавате?

- Да, мисля че е така.

- Той ми казва, че името му е Стивън. Познавате ли го?

Жената избухна в плач и възкликна:

- Да, да, познавам го. Това е моят син.

Аз продължих:

- Изглежда, че той има превъзходно чувство за хумор и обикновено се смее от сърце. Разбирате ли какво имам предвид?

- Да, точно така беше.

- Чувството му за хумор е сухо и малко остро, ако разбирате какво искам да ви кажа?

Жената поклати глава утвърдително. Тя леко се усмихна, защото осъзна, че наистина се свързва със сина си.

- Той казва да предадете поздрави на Диана и говори за някакъв купон, за който тя е знаела.

- Диана беше неговата приятелка.

Жената се опита да се сети за какъв купон става дума, но не можа да направи връзка. Внезапно тя възкликна:

- О, Боже! Диана беше на този купон с него през нощта, когато той почина. Той беше организиран от техен приятел.

- Той ми показва мотоциклет на хлъзгав път. Разбирате ли това?

- Да - отговори тя.

- Той влиза в един завой много бързо и след това тръгва надолу по склона. Хм-м, знаете, той е бил леко пийнал, когато е карал този мотоциклет.

Докато слушаше, жената продължи да кима с глава.

- Какво означава "Грийнлийф"? Той ми показва табела с това име.

- Това е името на улицата, където се случи инцидентът - отговори жената.

- Разбирам. Сега той ми показва една тъмносиня кола. Да не би неговият мотоциклет да се е ударил в този автомобил?

- Да, така беше. Стивън бил изхвърлен от мотоциклета под гумите на тази кола. - Тя се разрида.

- Стивън иска да знаете, че много харесва снимката си в годишника с прекрасния надпис под нея.

- Разбирам. Всъщност ние имаме копие от нея, което е закачено в хола.

- Той иска да знаете нещо много важно. Казва, че вие изпитвате силна вина за неговата смърт и че това е несправедливо. Вие не носите отговорност.

- О, ако бях говорила с него тази вечер, вероятно нямаше да отиде на този купон.

- Стивън казва, че така или иначе е щял да отиде, вие знаете това. Той винаги е правел онова, което е искал.

- Да, така е - отговори жената. - Той е прав. Предполагам, че не е имало начин да предотвратя тази злополука. Но се чувствам толкова зле от това, че нищо не можах да направя.

- Да, но разбирате ли, че вината не е ваша?

- Да, сега го осъзнавам, благодаря ви. - Тя наведе глава и продължи да слуша останалата част от разчитането.

Стивън спомена още няколко неща, които майка му знаеше, че ще убедят баща му и сестра му в реалността на осъществения контакт.

До този момент всичко беше съвсем обикновено. Информацията, която последва обаче, беше интригуваща и доста невероятна. Стивън се превърна в мой добър приятел. Той комуникираше отлично и можеше да описва различните детайли по доста забавен начин.

- Стивън иска да предадете поздрави на всичките му приятели. Господи, те наистина са много!

- Да, така е.

- Знаете ли дали приятелите му са направили помен при смъртта му? - попитах аз.

- Не, не мисля. Всъщност... те поставиха цветя на мястото на злополуката, но не мисля...

- Той ми показва инициалите J.D. и човек, който вдига тост. Ама че работа, изобщо не мога да разбера какво означава това.

Жената започна да се смее и извика:

- О, да, негови приятели минаха през оградата и оставиха бутилка "Джак Дениълс" на гроба му. Предполагам това има предвид под отделен помен.

Всички в стаята се засмяха, а след това отидоха и всеки поотделно прегърна жената. Стивън я убеди, че ще бъде винаги около нея и тя трябва да е по-твърда. Майка му погледна към тавана и сама започна да говори с него. Тя не само че успя да приеме смъртта му, но и се освободи от ирационалното чувство на вина, което изпитваше. Освен това беше щастлива от това, че синът й все още може да вижда всяка нейна крачка.



Клакьорката

Когато на Земята нещо ни безпокои, ние чувстваме, че се нуждаем от някакво разрешение. В духовния свят е същото. Когато преминем в него, съществуваме на основата на мислите и действията от нашия земен живот. Ако когато сме във физическа форма направим нещо, от което бихме се срамували, нашите негативни чувства или състояния ще останат в съзнанието ни дълго време.

Ако умрем с неразрешени проблеми, не можем да почиваме в мир и да напредваме духовно, докато не ги разрешим. Една от причините да съм удовлетворен от своята работа е, че помагам на духовете да потърсят и да получат опрощение за някои от грешките си на Земята. Така духът се освобождава от отрицателните си връзки с физическия свят и може да продължи напред като се развива от другата страна на живота.

Както споменах по-рано, много пъти се появяват нечакани духове. Когато случаят е такъв, има нещо много важно, което този дух иска да съобщи на питащия. В следващия пример духът е стара приятелка от училищните години, която иска опрощение за действията си в миналото.

По време на един групов сеанс късно една събота вечер, когато вече се готвех да свършвам, аз бях насочен към две жени и един мъж, които седяха срещу мен. По някакъв начин разбрах, че те са свързани помежду си. Аз отправих въпросите си към жената, която седеше в средата.

- Извинете, мога ли да дойда при вас?

- Да - отговори тя.

- Тук има една млада жена, която е приблизително на вашата възраст. Струва ми се, че е обезпокоена от нещо, сякаш нещо я тревожи. Познавате ли човек на име Стейси?

- Да, бяхме съученички.

- Тя е починала съвсем неочаквано. Показва ми стъкло и кръв и след това посочва към главата си. Не е била подготвена за смъртта си. Разбирате ли това послание?

- Да, да. Мислех си за нея по време на сеанса.

- Тя казва, че не би пропуснала това събиране за нищо на света. Трябва да ви съобщя, струва ми се, че Стейси е обожавала купоните.

- Да, така беше.

- Имам чувството, че тя е била много популярна в училище и най-желаният гост на всички купони.

Те се засмяха.

- Преди да почине, главата й е била замаяна, изглежда, че е употребила наркотици или алкохол. Виждам я в кола. Последвал е удар в главата. Виждам много стъкла и кръв. Смятам, че е претърпяла автомобилна катастрофа и съжалявам, че трябва да кажа това, чувствам, че може би е излетяла през предното стъкло.

- Точно така - извикаха и двете момичета.

- Тя ми казва, че това се е случило на едно кръстовище. Тя е била на купон и казва, че доста е пийнала.

-Да.

- Съобщава ми, че ви познава и двете. Така ли е?



- Да. Ходехме заедно на училище.

Сега отправих въпросите си към Джули, другата жена на дивана.

- Тя ми показва снимка на трите. Имате ли тази снимка, за която говоря?

- Да, току-що я погледнах.

- Това е странно. Сега ми показва нещо като спортни екипи. Не съм сигурен дали са на футболен тим, или униформа на колеж. Показва ми буква на горната част.

Джули отговори:

- Ние бяхме клакьорки в училище. Аз току-що погледнах снимката ни като клакьорки. И трите носехме униформа. Отпред на блузите ни имаше по една буква.

Аз си избърсах челото и въздъхнах облекчено. Бях доволен, че те разбраха информацията. След това продължих:

- Тя винаги е искала да бъде майка.

- Точно така. Стейси често говореше, че иска да има семейство и всички неща, които произтичат от това.

- Тя иска да ви кажа, че там, където е в момента, се грижи за деца. Тя е нещо като социален работник и това й харесва.

Двете жени кимнаха с глави и се усмихнаха. Внезапно настроението на Стейси започна да се променя.

- Това е много странно - продължих аз. - Тя предизвиква у мен тягостно чувство и започва да плаче. Много е разстроена за начина, по който се е отнасяла с вас. Тя казва, че се е държала зле с вас.

И двете поклатиха утвърдително глави.

- Казва ми, че е поддържала приятелството си с вас, защото е искала да бъде с хора, които са били по-популярни в училище. Казва, че е била ревнива и е предизвиквала конфликти между хората. Винаги е искала да бъде център на внимание. Спирали ли сте да й говорите за известно време?

- Да, точно така. Ние не говорехме с нея няколко месеца, преди да загине.

- Тя иска да ви кажа, че много съжалява. Държала се е зле и ви моли да й простите за това. Твърди, че непрекъснато е била обсебена от мисълта да бъде най-популярният човек в училище и затова е пренебрегвала чувствата на другите. Това е било глупаво.

Момичетата започнаха да плачат.

- Ще й простите ли? Тя много страда заради начина, по който се е държала с вас.

- Да, разбира се, че й прощаваме - каза Джули.

- Тя иска да знаете, че чувства болката, която ви е причинила. Изпитала е същото на гърба си и се ненавижда за начина, по който се е отнасяла с вас.

Момичетата избърсаха сълзите си.

- Джули, вероятно вие и младият мъж до вас сте се оженили през лятото?

- Да, през август.

- Мислили ли сте, че щеше да бъде добре, ако Стейси присъстваше на сватбата ви като шаферка?

- Да. И двамата мислехме за това. Всичко е толкова странно.

-Тя ми показва розова рокля, а косата й е вързана с розова панделка. Джули извика:

- О, Боже Господи! Роклите на шаферките наистина бяха розови. Всички имаха розови панделки в косите си.

- Стейси иска да ви кажа - продължих аз, - че е присъствала на сватбата ви от духовния свят. Тя пита: "Смятате ли, че би могло да има празненство, от което да отсъствам?"

При тези думи всички се засмяха и й благодариха за това, че е дошла. Тя на свой ред благодари на приятелките си за неизгасващата любов и опрощение. В този момент я видях да се доближава до момичетата и да прегръща всяка една от тях, след това се обърна и ми се усмихна, за да ми покаже своята благодарност, а после бавно изчезна в ефирното пространство. На тримата им бяха необходими няколко минути, за да осъзнаят странното изживяване и чувството на мир и любов, което бяха изпитали.

Важно е да се разбере, че ние непрекъснато имаме възможности да променим нашето отношение и поведение, след като напуснем физическите си тела. Ако някой е бил подъл и нечестен, докато е бил жив, както Стейси си призна, той може да преосмисли отново поведението си, когато отиде от другата страна. Тя е разбрала, че се е държала зле на Земята, а също така е осъзнала, че е имала много възможности във физическия свят да донесе любов, но вместо това е избрала да създава неприятности. С това осъзнаване е дошло разбирането и желанието за опрощение.

Най-често срещаната молба от духовете в повечето от разчитанията е желанието за опрощаване. Това не само има изцелителна сила за духа, съжаляващ за злините, които е сторил на Земята, но е и подтик за онези, които все още са във физическия свят, да започнат да разрешават проблемите си и неприятностите с другите хора. Духовете искат да започнем да живеем без предразсъдъци и без да осъждаме. Те отново и отново ни показват, че любовта и опрощението са единственият изход!



Полицаят

Един от най-често задаваните въпроси е: ако духовете знаят за събитията преди те да се случат, защо не ни казват какво ни очаква? Хората трябва да разберат, че духовете могат да ни съобщят само това, което знаят и което е редно да ни кажат. Макар че притежават по-изострено чувство на осъзнаване и разширено съзнание, те могат да ни дадат информация само от нивото на просветление, до което са достигнали.

Нека да поясня още нещо. Земята е нашето училище. Ние идваме тук, за да усвоим различни уроци, и те са конкретни за всеки човек. Всеки от нас се намира на определено ниво на развитие и се нуждае да премине през различни преживявания, за да стане по-мъдър, да разшири представата си за живота и да го види като една по-голяма картина. Както казва Христос: "В дома на баща ми има много имения." Това означава, че има различни духовни нива на съществуване. Когато умираме, ние отиваме на това духовно ниво, което съответства на нашите мисли и дела от земния ни живот. Един дух може да ни предаде познание само от духовното ниво, на което се намира.

Нещо повече духовете уважават и се придържат към съществуващите закони. Ако ги пренебрегнат, те ще действат против естественото състояние на хармония и равновесие и няма да могат да се развиват духовно. Така че вместо да ни дават готови отговори за това, какво може да се случи, те се придържат към духовните закони и ни позволяват да правим сами своя избор.

Например, ако някой попита покойната си майка дали да се ожени, има две вероятни възможности. В първия случай е възможно майката да знае исканата информация и да даде отговор. От друга страна, ако този брак е кармичен урок за детето й, тя няма да поиска да пречи на духовното му развитие като даде отговор на един предстоящ кармичен тест. Всеки човек трябва да премине самостоятелно през своя живот. Дори с помощта на своите водачи и ангели-хранители, всеки трябва да стигне до собствени решения, основаващи се на неговите разбирания. Може да се каже, че всеки от нас непрекъснато е подложен на тест.

Следващото разчитане е прекрасен пример за това, как един дух може да не знае определени факти от земния живот, но да види определени подробности от бъдещо събитие. Искам да подчертая, че обикновено не се получава така, но както ще видите, невероятно е когато точно това се случва. Този сеанс беше проведен с група хора. Аз отидох при една дама в стаята и се включих на честотата на вибрациите на нейната баба, която стоеше съвсем близо до нея. Бабата дойде, за да съобщи някои факти. Тя разказа как е починала и говори за новите възглавници на леглото на нейната внучка. Мислех си, че разчитането е приключило, когато се случи нещо странно.

- Карла, познавате ли човек на Земята на име Джон?

Тя започна да мисли и не можа да си спомни в живота й да присъства човек с това име. Аз продължих.

- Ами, тук до мен седи един мъж, който твърди, че го познавате.

Тя все още не можеше да си спомни за такъв човек.

- Той говори за инцидент с мотоциклет. Починал е при катастрофа с мотоциклет, докато се е прибирал от работа.

Тя продължи да мисли. След миг внезапно лицето й пребледня и тя изкрещя:

- О, Боже! Сетих се.

- Той ми споменава името Кати.

- Да. Кати е моята най-добра приятелка, а Пол беше нейният съпруг. Той почина при мотоциклетна катастрофа.

Карла силно се развълнува и ние трябваше да спрем за няколко минути, за да започне да се контролира отново. След това аз продължих.

- Пол ми показва униформа, полицейска униформа. Също така виждам редица от полицейски коли - изглежда, че това е някаква процесия.

- Да, това беше на погребението му.

- Виждам полицаи да носят неговия ковчег. Знаете ли дали гробът му е близо до някаква стена?

- Не си спомням... не, в действителност, не зная. Трябва да попитам Кати.

- Знаете ли, дали Кати е закачила на тази стана неговата почетна значка и снимката му?

- Не зная.

- Моля ви, попитайте. Той казва, че я е видял да стои пред този портрет и да говори с него.

- Добре, ще попитам.

Точно тогава Пол започна да ми съобщава информация, която беше невероятна и напълно неочаквана. Аз не винаги знам как да интерпретирам онова, което чувам, но следващите думи изобщо не разбрах.

- Пол казва, че е видял бебето. Той знае за него. Говори за някакво момиченце и казва, че е присъствал на раждането му. Разбирате ли това?

Карла гледаше безизразно. След това започна да плаче и постави ръка на устата си. После заговори, като хлипаше между думите.

- Да, да... разбирам. Когато Пол почина, Кати беше бременна във втория месец, но той не знаеше. Кати роди преди пет месеца. Името на детето е Джон.

Всички в стаята ахнахме.

По-късно Карла научила, че Пол наистина е погребан близо до една стена, от едната страна на мавзолей. Кати била поставила в рамка значката на Пол и заедно със снимката му били окачени в дневната стая. Тя разказала на Карла как е стояла пред снимката на съпруга си и го молела за знак, че е добре. Кати много се зарадвала, като разбрала за сеанса.

Оттогава тя е убедена, че любимият й съпруг е не само жив в отвъдния свят, но и се грижи от небето за тяхната малка дъщеричка.
Моята майка и автобусът

Този сеанс беше проведен в полза на един проект за борба със СПИН в Лос Анджелис през 1992 г. Бях поканен да направя една демонстрация пред публика като възможност да се погледне на смъртта от един по-нетрадиционен ъгъл. Тъй като на публична демонстрация могат да присъстват повече от петстотин човека, трябваше да намеря начин да свържа духовния свят и земните участници. Това беше осъществено с помощта на моите духове водачи, които знаят съдбите на отделните духове и много внимателно подбират представителите на духовния свят, с които ще общувам. Аз нямам думата за това, кой да дойде и от кого да получа информация, и никога не знам кой ще се появи.

По време на моето четвърто разчитане дойде духът на една жена и започна да говори.

- Има една дама тук и тя ми казва, че е починала в Мексико. Има ли някой в залата, на когото това да говори нещо?

Не последва отговор, така че аз продължих.

- Тази жена ми казва, че е починала при катастрофа между лека кола и автобус. Да, мисля, че колата й е била смачкана от автобус. Има ли човек в залата, на когото да е известна тази информация?

Отново не последва отговор. Рядко се случва човек от множеството да не разбере подобна информация. Когато това стане, по-късно откривам, че някой от публиката е разпознал своя близнак, но или е бил прекалено шокиран от точността и не е искал тя да става публично достояние, или информацията не е можело да бъде правилно интерпретирана, преди да се стигне до края.

В този конкретен случай беше второто. След двучасова демонстрация, аз се сбогувах и се готвех да напусна залата, когато един тъмнокос мъж дойде при мен.

- Извинете, казвам се Ед Оъгьр.

- Здравейте, с какво мога да ви помогна? - отговорих аз.

- Просто се питах дали информацията за дамата от Мексико не се отнасяше за мен. Майка ми е починала при катастрофа, но тя не е била с автобус, а с камион.

- Не, тази дама съвсем ясно ми показваше автобус - му казах аз. - Той имаше някакви надписи отстрани. Сигурен ли сте, че е било камион?

- Ъ-хъ, така мисля, но ще попитам баща ми. Благодаря много.

След тези думи ние напуснахме залата и тръгнахме в различни посоки. След месец Ед настойчиво ме потърси по телефона. Той ми каза, че е говорил с баща си в Мексико, който потвърдил, че инцидентът е бил с автобус. Той дори изпратил на Ед копие от вестникарска статия, посветена на събитието. Ед беше много разстроен, че не е разпознал информацията първия път и се надяваше, че майка му не е обидена от това. След това ми каза причината, поради която не е бил сигурен за информацията: когато това се е случило, той е бил на две години. Уговорихме си среща с надеждата, че Ед може да се срещне с майка си, която почти не познава.

-Ед, майка ви е била много красива жена. Тя е имала прекрасни кафяви очи и тъмнокестенява коса. Виждам я да я вдига на кок.

- Имам само една нейна снимка и на нея тя изглежда точно така - отговори Ед.

- Ами, тя не е съгласна с вас. Твърди, че имате още една нейна снимка в дневната стая.

- Не, не мисля, че е така.

- Тя казва, че това не е обикновена снимка. Има нещо особено в нея. Интересно, твърди, че снимката е била направена малко преди да се омъжи за баща ви. Знаете ли нещо за този неин портрет?

- О, Господи, да! Аз имам портрет на майка ми, когато е била на деветнадесет години и той е закачен във всекидневната ми. Направен е наистина точно след като тя се е запознала с баща ми.

- Тя се смее. Казва, че сте много педантичен към всичко във всекидневната. Показва ми и някакви маски. Мисля, че са племенни.

- Да, те се намират на стената срещу тази, на която е закачен портретът й. Аз колекционирам африкански маски. Това е смайващо!

. - Тя говори за баща ви. Казва нещо за това, че той има медал. Нека да разбера по-добре за какво става въпрос, почакайте. Да, баща ви е получил някаква награда, медал или почетна лента?

Ед не беше сигурен.

- Майка ви е била от много уважавано семейство. Мисля, че те са били много известни в политическите среди. Вярно ли е това?

- Да, точно така. В Мексико нейният баща е бил кмет - много високопоставена и влиятелна фигура.

- Тя се опитва също така да ми каже своето име. Съобщава ми три отделни думи. Испански. Едната от тях звучи като Камил или Камила?

- Невероятно. Името й е било Камила Долорес Гарда.

- О, добре. Това е наистина чудесно. Майка ви комуникира отлично.

Последва пауза от няколко минути.

- Съжалявам, че ще ви кажа това, но трябва да ви съобщя точно думите, които чувам. Не мога да цензурирам нищо.

- Не е необходимо, казвайте.

- Знаете ли дали вашата майка е била принудена да се омъжи?

- Какво имате предвид?

- Ами, тя казва нещо за принудителен брак.

Ед беше шокиран. Той никога не бе чувал за това и му беше трудно да повярва. Казах му, че е възможно да не съм разбрал правилно, затова е добре да попита баща си. Разчитането продължи още известно време. Майка му спомена за един диамантен пръстен и говори за работата му във финансовата сфера и за предстоящото му повишение.

Ед си тръгна доволен, но все още озадачен. След няколко дни позвъни и каза, че е говорил с баща си за тази среща. Той потвърдил, че притежава медал, който получил като войник. Казал също така, че го държи в едно чекмедже в спалнята до диамантения пръстен, който дал на съпругата си.

След това Ед обясни посланието, което се отнасяше до принудата за брак. Оказа се, че бащата на Ед се оженил отново две години след като майка му починала. Той казал, че това се е наложило, защото тази жена била бременна и ако не го направел, това щяло да съсипе репутацията му. Баща му не съобщил новината на никого и пазел този факт като семейна тайна.

Ед беше много щастлив, че е общувал със своята майка. Той беше доволен да знае, че тя е винаги с него, и заяви, че ще чака да се срещнат в духовния свят, когато дойде неговия ред да напусне Земята. Той каза, че чака с нетърпение мига, когато двамата ще се срещнат и ще останат заедно завинаги.

1   2   3   4   5   6   7   8   9


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница