Разговори с небесата Посланията на един медиум за живота след смъртта Джеймс Ван Прааг



страница5/9
Дата11.01.2018
Размер2.16 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9
Глава 6

СПИН
Във всички епохи всяко поколение е било изправяно пред един или друг вид опустошителна епидемия. Тъжно ми е, че трябва да напиша глава посветена на тази тема, но СПИН се превърна във всекидневна тема за съвременното общество. Той зае мястото си след раковите и сърдечните заболявания като масов убиец. Често ме питат: Защо съществува СПИН? Какъв урок трябва да усвоим чрез него? Написани са стотици книги, които се опитват да разкрият отговорите на тези въпроси. Аз не мога да претендирам, че притежавам големи познания по тази тема, нито ще се опитам да давам обяснения тук, защо съществува това заболяване. Вярвам, че причините са прекалено сложни и не може лесно да се отговори на тези въпроси. Мога само да предоставя на читателите информация за моите срещи, свързани с това заболяване, от духовна гледна точка - информация от онези, които са преминали прага на смъртта, и са обяснили защо те лично е трябвало да преживеят това.

Нека да повторя пак. Всичко се създава от вселенската мисъл. Макар и да не я виждаме, тя съществува. Както посочих по-рано в тази книга, съществува закон за причината и следствието, който действа неизменно, подобно на движението на енергията, която оживява нашия свят. С други думи, нашите мисли създават условията, при които живеем. Много малко от нас разбират истината за това кои сме всъщност. Вместо това, ние погрешно използваме силата на собствените си мисли. Дори онези, които проповядват истината изглежда не са способни да заживеят според своята божествена философия. Затова вместо да използваме нашите мисли, за да живеем според идеалите на един безусловно обичащ ни Бог, ние изразходваме енергията си, за да стигнем до фанатизъм и да създаваме предразсъдъци.

Прекалено много хора изглеждат заети с това, да се държат като богове на Земята. Някои използват своята материална сила, за да контролират и да доминират над другите. Единствено егото е алчно да притежава власт, която може да обслужва само неговите интереси, и това може да се срещне навсякъде - в корпоративните бордове или сред членовете на правителството, както и в църковния амвон. Зад жаждата за власт стои вярването, че определено количество материални блага ни правят специални или по-ценни. Всички знаем, че някои от нас са печелили и все още печелят от експлоатацията на други човешки същества. Но всеки трябва да разбере, че нашата стойност и цена не могат да бъдат измерени с количеството пари, които имаме в банка, или от големината на нашата къща, нито пък от броя на колите, които притежаваме. Когато преминем от другата страна, единственият въпрос, който ще ни бъде зададен е свързан с количеството любов, която сме побрали в сърцата си.

Ние всички сме еднакви. Бог не е поставил една група над друга. Когато се осмелим да приемем това, ние ще започнем по-добре да разбираме света, ще проявяваме повече състрадание и ще гледаме на всеки като на част от вселенската божествена енергия. Ще бъдем свободни от предразсъдъците и ненавистта, основани на цвят, раса или пол. Бог е безграничен. Само човешките същества ограничават своето мислене. Аз лично вярвам, че чрез разпространяването на омразата, предразсъдъците и липсата на толерантност ние сме допринесли много за разпространяването на СПИН. Нашият погрешен начин на мислене причинява чувство за общо неразположение и отсъствие на хармония, с които светът днес се сблъсква.

Хората често питат дали има лек за СПИН. Аз им казвам: Да. Всяко заболяване, което ни застига, може бъде изцелено, но лекарство няма да бъде намерено, докато не променим нашето съзнание. Ние трябва да се откажем от егоистичното си съществуване и да започнем да се обичаме един друг.

Състоянието, известно като СПИН, макар и да е едно ужасно заболяване, е и невероятна възможност за израстване и за просветление. Преди време то се свързваше с хомосексуалистите, но днес се разпространява сред всички слоеве на обществото. Хората на тази планета не искат да осъзнаят истинските размери на епидемията. Но накрая все пак поне разбрахме, че всички сме застрашени от СПИН. Неговото съществуване ни принуди да се научим да бъдем толерантни, да проявяваме разбиране и по-голямо търпение.

Това заболяване изведе на преден план елементи от човешката личност, за които хората не подозираха, че съществуват. Много от заразените хора, наред с другите въпроси, които си задават, се питат и за своята духовна същност, за уникалното си съществуване във Вселената, за страховете от неизвестното и най-важното, за любовта. Нашите души израстват най-много при най-тежките изпитания. Това е вярно не само за болните, но и за техните семейства и приятели.

По време на сеансите с духовете на хора, които са починали от тази болест, много от тях съобщават за причините, поради които е трябвало да изживеят това. Духовете започват комуникацията с обяснения, че техният житейски път е бил избран дълго преди да дойдат на Земята. Много от тях казват, че по този начини помогнали да се балансира отрицателната карма на планетата, създадена чрез погрешно мислене и поведение. Хора, които са починали от рак, ми съобщават същите неща.

Посвещавам тази глава на всички, които са заразени с това ужасно заболяване, на тези, които споделя живота им и им помагат, и на хората, които са загубили своите любими същества по този жесток начин.

Малкото момиче на мама

Важно е да посоча, че способностите за комуникация на духа са изключително важни и те до голяма степен определят успеха на един сеанс. Следващото разчитане е доста впечатляващо поради две причини. Първо, детето се изразяваше ясно, точно и разбираше процеса на комуникация. Второ, когато се явяват деца, те са много чисти същества и думите им са изпълнени с невинност.

Един ден една много объркана дама на име Мириъм ми позвъни и помоли за моята помощ. Тя ми каза, че нейното малко момиче е било заразено със СПИН при кръвопреливане и е починало. "Не мога да продължавам да живея, ако не съм сигурна, че момиченцето ми е добре", каза тя. Един човек ми беше позвънил, за да се откаже от сеанса, така че можех да й дам неговия час.

След като пристигна, Мириъм Джонсън ми каза, че е запозната с начина, по който работя. Призна, че е на ръба на пропастта и че всеки, който може да й даде дори съвсем малка искрица светлина, ще й бъде полезен. Аз я поканих да седне и й обясних подробно как работя и какво да очаква. Мириьм беше малко нервна, но след като осъзна, че не съм измамник и не представлявам никаква заплаха за нея, тя се отпусна и се остави в ръцете на предстоящото изживяване.

Започнах с обичайната молитва и след това последва разчитането. Изминаха няколко минути преди ли успея да чуя слабо нашепване.

- Сигурен съм, че вашето малко момиче е тук. Тя има дълга кестенява коса, ярко зелени очи и възхитителна усмивка. Изглежда малко притеснителна.

Мириъм отговори с насълзени очи:

- Тя ли е? Наистина ли е тя?

- Тя каза да.

- Как да съм сигурна? Имам предвид какво може да ми каже тя?

- Съобщава ми името Бети - продължих аз.

Мириъм зарида неутешимо.

- Да, това беше галеното й име. Аз винаги я наричах Бети. Истинското й име е Елизабет.

- Много странно... тя държи нещо, което не мога добре да различа. Почакайте. О, има ли тя някакви плюшени животни?

- Да, в стаята си.

- Тя споменава, че сте й подарила някаква плюшена играчка. Почакайте. Показва ми я. Хм, изглежда като червено пони. Разбирате ли това?

- Не, не си спомням да е имала такава играчка. Предполагам, че е така, но не си спомням.

След това по телепатичен път помолих Бети да ми каже повече за това животно. След няколко минути аз продължих:

- Бети ми показва болничната стая, и вие стоите там с плюшеното червено пони.

Изведнъж Мириъм се досети.

- О, да, разбира се. Джон и аз й го купихме и тя го държеше през цялото време, докато беше в болницата. Съжалявам, че не можах да си спомня.

- Трябва да кажа, че вашето момиче е много умно и определено е дошло на Земята с мисия. Харесва ми нейната енергия и жаждата й за живот. Никой не би предположил, че може да почине толкова млада.

Мириъм поклати глава в знак на съгласие и избърса сълзите от очите си.

- Тя говори за някакъв лагер. Спомняте ли си да е ходила на лагер?

- Да, миналото лято.

- Звучи като рейн...

- Да, лагерът се казваше "Рейниер".

- Вероятно е това. Вашата дъщеря ми показва медал, има някаква панделка на него. Разбирате ли това?

- Да - ахна Мириъм. - Тя спечели медал. Преди малко го гледах. Той беше за гребане. Спечели го в състезание по гребане.

- Да, тя е била с вас в спалнята тази сутрин, когато сте го вадила от кутията - казах аз.

Мириъм не можеше да повярва на онова, което чуваше.

- Тя иска да предадете на Джон, че го обича, и да му кажете, че е съгласна с вашето решение. Съжалявам, но нямам представа какво има предвид.

Очите на Мириъм отново се изпълниха със сълзи. Тя се вторачи в мен и каза:

- Днес казах на Джон, че ще се омъжа за него, но не бях сигурна дали моето малко момиче ще бъде съгласно.

- Тя казва да. Видяла е Джон как се навежда и я целува по челото, когато е починала в болницата.

След още няколко невероятни факта, които детето съобщи, попитах Мириъм дали има още въпроси.

- Да. Ще срещна ли моето малко момиче, когато отида на небето?

В този момент бях завладян от прекрасна и силна любов, която се излъчваше от малката Бети. Тя искаше да кажа на майка й, че не само ще се срещнат, но тя ще дойде да я вземе и да я заведе на небето.

Когато сеансът приключи, Мириъм беше усмихната. Тя не можа да се сдържи, прегьрна ме и ми каза, че ми е безкрайно благодарна. Чувстваше, че може да започне живота си отново, защото знаеше, че малкото й момиче е здраво и съвсем живо. Изпълнена преди малко с отчаяние, сега Мириъм сияеше.

Сърцето

Хубавото в моята работа е не само това, че просветлявам другите за истината за живота след смъртта, но и това, че съм видял невероятни и чудодейни промени в хората, след като я разберат. Следващият сеанс беше един трогателен пример за вечна любов, на каквато рядко съм се натъквал.

Много пъти получавам информация, на която човек разбира смисъла доста по-късно. Такъв беше случаят при разчитането, което правех на един млад мъж на име Том. Когато се настроих към неговата енергия, забелязах един млад мъж да стои от дясната му страна. Той започна да описва начина, по който е починал, факти, за които аз не знаех нищо преди това.

- Тук има един мъж, който е изпълнен с любов към вас. Той стои от дясната ви страна. Има сини очи. кестенява коса и брада. Починал е доста млад. Изглежда, че е трябвало да живее още. Хм... Знаете ля кой може да е това?

- Да, така мисля - отговори Том.

- Имам чувството, че той не е бил с ясно съзнание, сякаш е употребявал наркотици. Може би е вземал лекарства за успокояване на болката, нещо от рода на морфина.

- Да, точно така.

- Също така чувствам, че е имал проблеми с дишането. Струва ми се, че е бил с кислородна маска. Освен това се чувствам много слаб. Усещам състоянието му като на болен от СПИН. Разбирате ли това?

Том започна да плаче:

- Да, разбирам.

- Той ви предава своята любов и казва, че е непрекъснато около вас. Опитвал се е да ви покаже, че е с вас, но вие не сте го видели и той сериозно се е объркал. Съобщава ми, че сте получили повишение в работата.

- Ами, да, началникът ми днес говори с мен за такава възможност.

- Вашият приятел се смее. Казва, че ви е помогнал за това и сега сте му длъжник.

Том се засмя.

- Познавате ли човек на име Гари?

- Това е неговото име!

- Той споменава нещо за предния двор и за вашето желание да засадите цветя. Показва ми поливане на трева и говори нещо за това, че сте взели неподходящи цветя. Знаете ли какво означава това?

- Да, така мисля. Миналата седмица купих цветя за предния двор. Занесох ги вкъщи, но все още не съм ги засадил.

- Защо? - попитах аз.

- Когато се прибрах у дома, ги поставих до другите и видях, че цветовете не си подхождат, затова се отказах. Гари беше много придирчив към своята градина и я поливаше всеки ден. Чувствах, че няма да му хареса смесването на тези цветове. Не се осмелих да засадя цветя, които са несъвместими с цветовата гама. Той просто нямаше да ги хареса!

- Наистина е така - възкликнах аз. И двамата се засмяхме.

- Той ми казва, че сте бил в гаража и сте разглеждал някакви кутии. Показва ми албуми. Разбирате ли това послание?

- Да, това правих тази седмица. Смятах да се преместя и исках да видя какво да задържа и какво не.

- Гари казва, че вече сте говорил с човек за продажбата на къщата и сте гледал дом, който се намира зад мястото, където живеете сега.

- Не разбирам това.

- Гари казва да изчакате и ще разберете. Показва ми нещо, което прилича на две свързани сърца. Имате ли подобен предмет в спалнята?

Том не можа да си спомни за сърцата. Мислено преброди къщата и не можа да види онова, което аз описвах. Казах му, че вероятно нещата ще се изяснят по-късно.

- Гари иска да ви кажа, че много ви обича и чувствата му никога няма да се променят. Той иска да знаете, че винаги ще бъде с вас.

Том също изрази своята любов към Гари и щастието си от това, че той е винаги около него.

- Гари ще ви изпрати някакъв знак, който да ви увери, че е с вас.

- Това ще бъде прекрасно. Нетърпелив съм да го видя.

С тези думи сеансът завърши. Том ме увери, че се чувства облекчен. Той беше сигурен, че наистина е разговарял с Гари. Благодари ми и пое по своя път.

След четири месеца той се върна да ме види и ми разказа за едно забележително събитие. Каза, че след сеанса с мен се върнал вкъщи и прибрал записа, без да мисли повече за сеанса. След три седмици получил промоцията, за която говореше Гари. Том продължи по-нататък: "Една моя колежка ми даде две картички. Първата беше поздравителна за повишението. След това каза: "Случи се нещо странно." Когато излизала от магазина за картички, тя спряла пред една и почувствала силен подтик да я купи. Не разбирала защо, но знаела, че трябва да го направи и да ми я даде. Когато Том отворил картичката, на нея имало две свързани сърца. Надписът вътре гласял: "Обичам те."

Том каза, че картичката му се сторила позната, така че се прибрал вкъщи и започнал да рови в кутиите с писма и картички от Гари. Когато ги отворил, той разбрал смисъла. Всички били подписани по един и същи начин: "Обичам те... Гари."


Мамо, татко, това съм аз!

Много хора, които идват на сеанс, са безкрайно скептични. Обикновено техните вярвания не им позволяват да отворят съзнанието си и да приемат възможността за живот след смъртта. Работата ми е предизвикателство за повечето традиционни вярвания, които са се развили през векове, изпълнени с ограничени идеи и едностранчиво мислене.

Около всяко живо същество съществува енергия, Която се нарича аура. Когато един дух ви посещава, той ви вижда като енергийна форма. Вижда ви не само катго физическото тяло (лице, гръден кош, крака и т.н.), но и на много други нива. В аурата духът може да види вашето емоционално, ментално и духовно тяло и състоянието на всяко едно от тях. Всички ваши мисли, думи, дела, чувства и здравословни проблеми се съдържат в полето на аурата ви. Следователно, духовете могат да забележат всяко заболяване или емоционално разстройство, което изживявате. Подобна информация се дава най-вече, когато духът чувства, че нещо може да се направи, за да се помогне на този човек. Духовете също така могат да дават и друга информация, която е записана в аурата, например бъдещи събития, за които вие си мислите.

Следващото разчитане напълно промени начина на мислене на моя клиент. Отново искам да повторя, че не нося отговорност за това кой идва и какво казва. Може да се появи дух, който никой не очаква, и да предостави някаква невероятна информация.

Двойката, Вивиън и Пол Строс, седна пред мен. Веднага разбрах, че са скептично настроени и затова започнах, без да губя време.

- Сега, разбира се, аз не знам с кого искате да се свържете, но трябва да ви попитам дали сте загубили момиче?

Двамата се спогледаха озадачено и след това насочиха погледите си отново към мен. Вивиън проговори:

- Не. Какво искате да кажете с това?

- Има едно момиче, младо момиче, около двадесетгодишно, което стои до вас. Съжалявам, но не мога да видя името й. Нека погледна. Може би тя ще ми помогне да разбера коя е.

Изминаха няколко минути.

- Вивиън, тук дойде една по-възрастна дама, която има връзка с вашата майка и говори за Чикаго.

- Да, това е баба ми, майката на моята майка. Тя живееше в Чикаго. Какво казва?

- Разтревожена е за майка ви. Тя има ли проблеми с очите или може би се готви да отиде на очен лекар?

Пол започна нервно да се движи на стола си. Тази информация го беше впечатлила и той изрече.

- Това е напълно вярно.

- Тази дама споменава, че имате проблеми с майка ви и че не й говорите. Нека да го кажа така: вашата майка обича малко да се налага и нито една от двете не отстъпва. Разбирате ли това?

И двамата не можеха да повярват на онова, което чуваха. Бях описал ситуацията, точно както стоеше.

- Да, не се разбирам с нея така, както бих желала - каза Вивиън - Тя е труден човек.

- Вашата баба, нейната майка, иска да се отнасяте с нея по-добре. Казва, че е необходимо да проявявате повече разбиране.

Двамата кимнаха с глави в знак на съгласие и аз продължих.

- Тази дама ви изпраща своята любов. Кой е Пол?

- Това е моето име - каза Пол.

- Има и друг човек в света на духовете със същото име.

Вивиън и Пол се спогледаха. Видях, че очите им се изпълват със сълзи.

- Мисля, че той е ваш син. Така ли е?

- Да, така е.

- Пол, искам да ви предам онова, което вашето момче казва. Трябва да се грижите повече за себе си. Синът ви е много обезпокоен за вашето здраве. Той казва, че все още не можете да преживеете смъртта му и не можете да позволите на скръбта да ви напусне. Това вреди на здравето ви. Трябва да се освободите от това чувство и да се заемете с други неща. Обичате ли градинарството?

- Да.


- Синът ви иска да засадите цветя в предния двор.

- Онзи ден мислех точно за това.

- Той е помогнал тази мисъл да се появи в главата ви.

Двамата се вторачиха в мен с безизразни лица. Очевидно бяха впечатлени от точността на информацията и се хващаха за всяка моя дума.

- Това може да ви прозвучи много странно - казах аз, - но трябва да ви кажа, че вашият син иска да знаете, че приятелката му е до него.

Вивиън закри лицето си с ръце и започна да плаче. След това промълви:

- Точно така. Добре ли е тя?

Аз не разбирах ситуацията, затова помолих родителите да ми изяснят това послание.

- Да не би и неговата приятелка да е починала?

- Да, няколко месеца след сина ни. Тя ни беше като дъщеря - обясни Вивиън.

- Боже Господи. Това е невероятно - отговорих аз. - Тя иска да знаете, че са заедно. О, това е момичето, което дойде в началото на сеанса.

И двамата поклатиха глави в знак на съгласие. Разчитането продължи още известно време и аз им съобщих за някои черти от характера на Пол и за начина, по който е починал.

- Знаете, синът ви е бил малко буен. Трудно му е било да води обикновен живот. Той наистина е имал приятелка, но със сигурност това не е била единствената му връзка.

- Да, точно така. Имаше много приятелки, или поне така казваше.

- Мисля, че е харесвал музиката. Знаете ли за китарата в гаража?

- Да - отговори Пол - съвсем скоро я гледахме. Пол искаше да свири в група. По цял ден се упражняваше.

- Той каза да я погледнете, когато се приберете у дома. Ще видите, че втората струна е скъсана.

Пол не беше сигурен, но каза, че ще провери.

- Той ми съобщава за някаква кола. Имате ли пикап?

-Да.


- Синът ви говори за нови гуми или за купуване на нови гуми, или за това, че се нуждаете от нови гуми.

Помислих си, че този мъж ще получи инфаркт. Лицето му стана бяло като платно.

- Точно така. Смених ги миналия петък.

- Вашето момче казва да проверите фаровете, защото и те се нуждаят от смяна.

- О, Боже, забелязах това снощи.

Двойката беше вцепенена.

- Вашият син е починал доста бързо. Имам странно чувство в главата, сякаш съм дрогиран, макар че не мисля, че е починал от свръхдоза. По-скоро става въпрос за заболяване вътре в тялото му. Той непрекъснато повтаря, че не е страдал дълго и е доволен от това. Имал ли е някакви проблеми с кръвта?

- Да!


- От СПИН ли беше болен?

Двамата започнаха да плачат отново.

- Да.

- Странно. Повечето хора, които идват и които са били болни от СПИН, са страдали доста дълго преди да починат. Но това не е така при вашия син. Имам предвид, той изглежда се е разболял и е починал много бързо.



- Да. Пол откри заболяването и седмица по-късно отиде в болницата и почина. Стана много бързо - отговори бащата.

- Младата дама също ли почина от СПИН? - попитах аз.

- Да - каза майката.

- Тя много иска да ви предам нейната любов и да поздравите Кари. Разбирате ли? Иска да й кажете, че я обича и че й благодари.

- Кари е нейната майка.

- Вашето момче желае да ви каже, че съжалява, че е трябвало да преживеете това и че сега той е добре. Възнамерява отново да свири.

Вивиън и Пол хванаха ръцете си. Онова, за което се бяха молили - да погледнат в един съвсем нов свят - се беше сбъднало. Те знаеха, че никога няма да могат да си върнат сина обратно, но чрез мен имаха сигурно доказателство, че той е жив от другата страна. Двамата бяха готови да започнат изцелителния процес. Оттогава взаимоотношенията на Вивиън и майка й доста се подобриха, а Пол си направи собствена красива градина с цветя, където седеше, размишляваше и съзерцаваше живота от един нов ъгъл.
Чао, бебче

Както споменах по-рано, никога не знам коя част от разчитането ще има най-голямо значение за един клиент. Повечето от информацията изглежда незначителна, но разбира се, аз осъзнавам, че тя се съобщава за доказателство. Има случаи, когато получавам послание и го редактирам, защото ми се струва, че повлиявам на информацията или че съобщението е прекалено неясно. Обаче по-късно откривам, че една конкретна дума, фраза или описание имали особено значение за клиента. Въпреки че отдавна върша тази работа, откривам, че непрекъснато се уча да вярвам на общуването ни с духовете. Следващият сеанс е чудесен пример за това, как нещо толкова незначително може да промени живота на един човек завинаги. Провеждах групов сеанс в дома на една жена в Сан Бернардино, Калифорния. След като направих разпитания на трима от присъстващите, аз се обърнах към една млада дама, която седеше сама на дивана. Името й беше Лори. В продължение на половин час й предавах послания от нейната баба, която описваше вещите на семейството, у кого се намираха нейните предмети и къде са разположени в къщата.

Вече бях към края, когато се появи дух на млад мъж, който седна от дясната й страна. Изглеждаше, сякаш той държи нейната ръка в своята. Той започна да ми предава информация.

- Трябва да ви кажа, че виждам един мъж да седи до вас, който твърди, че той е причината вие да сте тук тази вечер. Разбирате ли това?

Помислих си, че Лори ще припадне. Лицето й пребледня, очите й се зачервиха, докато се опитваше да сдържи сълзите си. Устните й едва се разделиха и тя промълви:

- Да, тук ли е той?

- Има един мъж, който казва, че ви обича и много съжалява. Съжалява за онова, което е направил.

Лори избърса сълзите и ме погледна с ликуваща усмивка.

- Той ми дава инициали за своето име. Разбирам може би М е в началото и И в края?

- Да, точно така. Неговото име е Марти.

- Той приятел ли ви беше?

- Да.


Марти говори за някакви неприятности и че понякога не е бил почтен с вас.

- Зная. Всичко е наред. Моля ви, кажете му да не се тревожи.

След това аз обясних на Лори как тя сама може да му изпраща мислите си, без да има нужда от мен, за да общуват.

- Марти ми изглежда трудно момче. Той има много добро чувство за хумор, но малко прекалява понякога. Разбирате ли това? Имам предвид, че често е казвал неща, които са напълно несъвместими с доброто поведение и хората са получавали погрешна представа за това, което се опитва да им каже.

Лори се усмихна с разбиране и каза, че той често е "притеснявал хората" с думите си.

- Той говори за това, че сте планували да живеете заедно, но не сте могли, или сте имали някакви неприятности. Казва ми, че прекалено много хора са се опитвали да се намесят. Разбирате ли?

- Ами, майка ми в действителност не харесваше Марти и не искаше да бъдем заедно, така че заради нея имахме много кавги, когато обсъждахме нашия съвместен живот.

- Той разбира. Казва ми, че е имал ужасно минало и вие сте му помогнали да се възстанови. Мисля, че е общувал с неподходящи хора.

Лори кимна в знак на съгласие. Аз продължих:

- Наистина смятам, че той е употребявал наркотици в доста големи количества. Струва ми се, че това е начинът, по който се е заразил с вируса - от общи спринцовки. Знаете ли за това?

- Не. Той не ми беше казал, но си мислех, че това е начинът, по който се е заразил. Беше доста зле преди да го срещна.

- Той ми казва, че вие сте най-хубавото нещо, което му се е случвало. Това е малко иронично. Говори за някакъв годеж. Планували ли сте да се ожените?'

Лори отново започна да хлипа.

- Говорихме за това. Той каза, че го иска и се готвехме да определим дата.

- Той ми съобщава за годежен пръстен. Казва, че го е избрал за вас.

Лори избухна в плач. След няколко минути тя ни показа диамантен годежен пръстен, който носеше на верижка около врата си. През сълзи, тя обясни:

- Неговата майка го намери заедно с едно писмо, върху което беше написано моето име. Той е възнамерявал да ми го даде в деня на смъртта си.

Всички в стаята ахнаха. Аз изчаках няколко минути, за да получа още информация от Марти.

- Той иска да ви благодари, че сте се грижила за него. Помагала ли сте му да се храни и да се къпе?

- Да, грижех се за него. В действителност никой друг не искаше да се занимава с него изобщо. Аз му помагах, аз го обичах.

- Това е било толкова мило от ваша страна. Това е бил тест за вас от духовния свят и вие със сигурност сте го издържала.

През останалата част от разчитането Марти продължи да благодари на Лори за това, че е придала смисъл на живота му е му е помагала, когато е бил зле.

Той се опита да й каже, че все още я обича. Лори вярваше, че говори с духа на своя покоен приятел, но ни мен ми се струваше, че таи някакви резерви. Енергията ми вече отслабваше и моите водачи ме посъветваха да приключа за тази вечер.

Благодарих на всички, обърнах се към Лори и изрекох:

- Марти каза, чао, бебче.

Лори се изправи и се разплака с глас. Попитах я дали всичко е наред и тя възкликна:

- Снощи, когато си мислех за него, аз казах: "Ако наистина си жив и се появиш, назови ме с галеното ми име." Моето галено име е Бебчето.

След тези думи всички ахнахме и поклатихме учудено глави, с възхищение от духа и силата на любовта.


1   2   3   4   5   6   7   8   9


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница