„Разходи за отбрана и икономическо развитие", организирана от катедра „Национална и регионална сигурност"

В приветственото си слово г-н Милен Велчев обърна внимание на това, че равноправното членство в ЕС разкрива огромни възможности, но за тези, които са подготвени за силната конкуренция в общото европейско пространство. Според г-н Велчев държавата оценява нуждата от използване на научния капацитет, като той се надява, че академичните среди ще имат ключова роля при определяне на стратегическите приоритети в националния план за развитие. Г-н Велчев приведе аргументи за стимулиращото въздействие на интеграционния процес върху развитието на страната – ръст на чуждестранните инвестиции, намаляване на дела на сивата икономика и на безработицата, стабилен ръст на БВП и др. Той изрази мнение, че бюджет 2005 може да се определи като европейски, тъй като в него са заложени приоритетите на Европа – образование и конкурентоспособност.

В приветствието си д-р Христина Христова – министър на труда и социалната политика, се спря на задачата за повишаване на равнището на трудовата заетост, необходимостта от политика на развитие на човешкия капитал и на възможностите, които дава свободното движение на хора. Министър Христова подчерта, че университетите трябва да подготвят специалисти, които да са конкурентоспособни на европейския трудов пазар.

В приветствието си към участниците в конференцията г-н Иван Искров се спря на някои споделени ценности в ЕС по отношение на икономическата политика. Първата се отнася до разбирането, че националните централни банки трябва да следват целта на Европейската централна банка, а именно: поддържане на ценова стабилност. Това е основна цел и на БНБ. Другата споделена ценност е единната валута, която е връхна точка в процеса на икономическата интеграция. Г-н Искров изрази мнение, че бързото въвеждане на единната валута след официалното присъединяване на България към ЕС ще донесе много предимства на нашата икономика. Г-н Искров изложи аргументи против съществуващия мит, че присъединяването на България към единната валута ще доведе до рязко нарастване на темповете на инфлация.

В словото си при откриване на конференцията Ректорът на УНСС проф. д-р Борислав Борисов подчерта, че със своето присъствие и приветствия (по същество – съдоклади) гостите на конференцията показват уважението си към преподавателите и учените от УНСС. Проф. Борисов декларира, че УНСС се готви да посрещне предизвикателствата от предстоящото членство на страната ни в ЕС, като усъвършенствува учебните планове, програми и форми на обучение в съответствие с европейските образователни стандарти. Той призова обаче да не забравяме думите на акад. Иван Шишманов: “Да бъдем европейци, но все пак да сме българи”.

Проф. Борисов изрази увереност, че на конференцията ще се откроят основните задачи пред икономиката, произтичащи от приключилите преговори с Европейската комисия. Той изрази удовлетворението си от факта, че освен като президент и патрон на конференцията г-н Георги Първанов взема участие в нея като старши научен сътрудник и един от основните докладчици. Пожелавайки успех на конференцията, проф. Борисов изрази надежда, че държавните органи и институции ще се вслушат в експертните изводи и оценки на участниците в нея.

Първият пленарен доклад на тема “Особености на българския път към Европейския съюз” беше изнесен от ст.н.с. д-р Георги Първанов – президент на Република България. В началото на своя доклад г-н Георги Първанов изрази надежда, че на конференцията не само ще се анализират предизвикателствата пред българската интеграция в ЕС, но ще бъдат предложени и конкретни политики. УНСС и други научни звена биха могли да оформят ядро от специалисти, един постоянно действащ форум, който да отиде по-далеч от общите оценки и да инициира дебати по конкретните политики, а не по абстрактни идеологически програми. Г-н Първанов приведе аргументи в подкрепа на идеята, че чрез провеждането на референдум за членството на България в ЕС ще се получи необходимата мобилизация и осъзната подкрепа на процеса на интеграция.

Докладчикът се спря по-подробно на основните събития, последвали датата 10 ноември, и техните проекции върху бъдещото ни политическо и икономическо развитие. Твърдението, че преходът в България е завършил, “е позиция на успелите, на хората, които искат да запазят политическото статукво”. По-нататък г-н Първанов каза: “Ако все пак признаем, че преходът е свършил, ако приемем аргументите на тези, които твърдят това, трябва да си кажем, че той е завършил зле, защото в края на прехода една огромна част от българското общество живее по-бедно, по-несигурно, отколкото в началото на този преход. И затова не е виновен преходът, а начинът, по който го направихме”. Сред положителните резултати от прехода ст.н.с. д-р Г. Първанов открои неговия мирен характер, политиката на етническо толерантност и особено европейската ориентация на България, но не като формално членство в обединена Европа, а като европеизация на страната, като политически и културен модел. Той систематизира и слабостите на прехода, довели до закъснели реформи, декапитализация на икономиката и обедняване на населението.

Докладчикът подчерта, че по отношение на крайните цели на прехода се намираме в средата на пътя. Оттук произтича задачата да се начертае ясна стратегия за развитие на страната през следващите 10, 15, 20 до 25 години. Г-н Първанов изрази мнение, че основната цел на българската политика през следващите десетилетия трябва да бъде намаляването на икономическите и социалните различия със сегашните членове на ЕС.

Във връзка с Лисабонската стратегия президентът подчерта, че е нужна ясна програма и ускорено изграждане на икономиката на знанието и социално балансираното общество. Задачата на университетите е да подготвят кадри, които ще бъдат компетентни европейски чиновници.

Г-н Първанов формулира основното си послание, както следва: “Нека да се поучим от опита на миналото и да не повтаряме грешките, които вече сме допуснали. Нека да изработим ясна стратегия за втората част от прехода на България към семейството на развитите страни и да потърсим политическо и обществено единение около нейните цели”.

На конференцията бяха изнесени и дискутирани 50 доклада, засягащи всички по-важни аспекти на присъединяването ни към ЕС. Положителна страна на повечето доклади беше анализът не само на предизвикателствата, но и на проблемите и възможните им решения.

Материалите от конференцията ще бъдат публикувани в началото на 2005 година.

проф. д.ик.н. Иван Георгиев