Разказът „Албена” – публикуван в цикъла „Вечери в Антимовския хан”
разкрива Йовков като творец, който не се интересува от социалните конфликти в селото, а от други измерения на човешкото и българското, когато пресъздава патриархалния свят
„Криминалната” история – превърната в история за сложността на конкретния житейски казус, който не може да бъде лесно побран, лесно осмислен чрез – на пръв поглед – ясните категории „добро” и „зло”
Йовковите пристрастия към красивото в света и в живота
а/ внушенията на Йовков по отношение на идеята, че Нягул и Албена са си „лика-прилика” и че съдбата им е отредила неподходящия спътник в живота
Албена – красива, а Куцара – „неугледен, тромав и прост човек, който само работеше и мълчеше”; „...Отначало говореха за него, но колкото да се почудят как е могло такова плашило като него да вземе такава хубава жена като Албена...”;
Нягул – „...рус и хубавеляк...”, а Нягулица – „...слаба, преди време остаряла, повехнала”