Разказът „Албена" публикуван в цикъла „Вечери в Антимовския хан"



Дата30.12.2017
Размер19.35 Kb.
#37873
Албена” – Йордан Йовков


  1. Разказът „Албена” – публикуван в цикъла „Вечери в Антимовския хан”




  • разкрива Йовков като творец, който не се интересува от социалните конфликти в селото, а от други измерения на човешкото и българското, когато пресъздава патриархалния свят




  1. Албена” – представя възлов за цялото творчество на Йовков проблемен кръг от въпроси




  • Подсъдна ли е красотата?

  • Ако хубостта води със себе си греха, може ли, нужно ли е човек да я „забрани”?

  • Ако за да живее със и във доброто, човек трябва да се откаже от красотата, струва ли си това човешко пребиваване в доброто, верността към доброто?

  • Ако всяко престъпление се наказва, по-малко ли е престъпление престъплението от страст, провокирана от красотата?




  1. Криминалната” история – превърната в история за сложността на конкретния житейски казус, който не може да бъде лесно побран, лесно осмислен чрез – на пръв поглед – ясните категории „добро” и „зло”




  1. Йовковите пристрастия към красивото в света и в живота


а/ внушенията на Йовков по отношение на идеята, че Нягул и Албена са си „лика-прилика” и че съдбата им е отредила неподходящия спътник в живота


  • Албена – красива, а Куцара – „неугледен, тромав и прост човек, който само работеше и мълчеше”; „...Отначало говореха за него, но колкото да се почудят как е могло такова плашило като него да вземе такава хубава жена като Албена...”;

  • Нягул – „...рус и хубавеляк...”, а Нягулица – „...слаба, преди време остаряла, повехнала”


б/ красотата – дар, белязващ живота на индивида по двусмислен начин


  • тя прави човек желан, твърде важен за околните, събиращ сънищата и копнежите на обикновените хора;

  • но красотата отделя човека от всички останали, товари го с кръста на неговата изключителност и му налага да плати свръхцена за даденото му от съдбата


в/ връзка между красотата и престъплението, между красотата и греха


  • хубостта на Албена е превърнала в убиец мъжа, запленен от любовта и;


г/ последното желание на Албена – да се премени и нагизди


  • връзка с фолклорната традиция – сякаш превежда в женски вариант познатата от фолклора молба на хайдутина, отиващ на бесилото, да е хубав в смъртта си


д/ магията на красотата, властта и над хората


  • въпреки всичко, въпреки ясното съзнание, че пред тях стои голяма грешница, убийца, когато Албена минава през тълпата, сърцата на хората се обръщат;

  • макар и за кратко чудото се случва – дори колективът е повярвал, че красотата би трябвало да е неподсъдна, че за голямата хубост трябва да има прошка;

  • идеята: дори когато знаем как трябва да отсъдим, скърбим пред необходимостта да отсъдим срещу красотата



Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница