Разкрити мистерии от книгата "Данаил" Емерсон

ГЛАВА 2

"Дано да има у тях такова сърце, щото да се боят от Мене и винаги да пазят всичките Ми заповеди, та да благоденстват вечно, те и чадата им!"(Второзаконие 5:29)

Нека да се ориентираме хронологически, книгата Данаил се появява в 605 г. пр. Хр. Според гръцкото преброяване, това е станало през време на четиридесет и втората олимпиада, малко след пристигането на Солон; според римското преброяване, 148 години след основаване на Рим (A.U.C.), през време на царуването на Etruscan Tarquins; според еврейската хронология, 3,225 години от сътворението на света, годината предшестваща първата година на царуването на Навуходоносор и третата година от царуването на Иоаким в Ерусалим. Царството на Юда току-що е било паднало под робството на Навуходоносор.

Една част от съдовете на храма са били отчуждени и занесени във Вавилон, обаче градът все още не е бил изцяло ограбен. Взети са били заложници сред членовете на царското семейство и сред благородниците, които да осигурят добро поведение на цар Иоаким. Данаил и приятелите му, вероятно от царско семейство, са били сред първите изпратени във Вавилон.

И така, започнала очната ставка на два забележителни характера споменати в Писанието: Данаил от царското потекло на Давид (според традицията) и Навуходоносор, цар на Вавилон. Данаил представител на царски род, който приблизително за половин хилядолетие е царувал на Давидовия престол. Той е бил също представител на един народ, "на който принадлежат осиновението на славата, заветите и даването на закона, богослужението и обещанията" (Римляни 9:4). Те са народ, към когото са били отправени Божиите пророчества и чрез когото щеше да дойде Месия. Поради националния грях, Данаил и неговите приятели са били отведени в чужд град да бъдат слуги на един езически монарх и които, според намеците на Йосифус са били евнуси; все пак това е някак си под съмнение, тъй като тези млади мъже са били "без недостатък". Каквото и да е било тяхното физическо състояние, те се явяват пред нас в книгата Данаил без никакъв намек на горчивина или злоба, на неуважение, или деморализация, които обикновено придружават промяната от чест и изобилие в зависимост и робство. Самият Данаил е поддържал не само смелост и нравственост, но е бил на уважение като царска фигура.

Обаче, кой е бил Навуходоносор, та да диктува условията на това робство? Той е бил син на Nabopolassar, неговият царски род се е върнал обратно, само за едно поколение. Династията продължила осемдесет и седем години, а самият Навуходоносор царувал четиридесет и три години. (Данаил надживял своя господар най-малко с двадесет и осем години).

Bersos, цитиран от Йосифус, казва: "Когато Nabopolassar, неговият баща (на Навуходоносор), чул, че сатрапът, когото бил поставил над Египет и над регионите на Сирия и Финикия, повдигнал бунт срещу него и понеже не бил в състояние сам да воюва поради умората, възложил известни части от силите си на своя син, Навуходоносор, който бил още младеж и го изпратил срещу бунтовника. Навуходоносор повел сражението срещу него, завладял го и веднага подчинил страната за свое владение. По това време неговият баща се разболял в град Вавилон и починал, като царувал двадесет и една години. Когато Навуходоносор чул за смъртта на баща си, той поставил в ред нещата в Египет и тези на останалите от областта, и предал пленниците, които бил пленил от евреите, египтяните, финикийците, сирийците и от народите принадлежащи на Египет, на някои от приятелите си, понеже те биха могли да поведат тежко въоръжената войска и военния обоз до Вавилония, докато самият той преминал пустинята със съвсем малко войска. Когато пристигнал там, констатирал, че публичните работи се управляват от халдейците и били запазени в ред от доверените лица сред тях, така че той станал управител на цялото владение на баща си и наредил за пленниците, когато пристигнат, да бъдат настанени в жилища".

Самият Навуходоносор изпъква в историята като гений, чиято интелигентност, способност и сила са далеч зад обикновената царствена надареност; безграничен в амбициите си и с неуморима енергия; той е завоевател, който изглежда безразличен към собствените си военни победи. Неговите главни амбиции и енергия са отправени към възстановяване на агрикултурата в собственото му царство Вавилония, към изграждане на разрушените градове и храмове, и специално се явява като възстановител и строител на най-големия град в древния свят, Вавилон. Той е бил човек, чиито усърдие и ревност към своите езически богове очевидно са мотивирани от цялата негова изключителна способност.

За четиридесет и три години, Навуходоносор и Данаил са били свързани като господар и почтен слуга. Навуходоносор бил заел централната сцена поради царствената си позиция, царската си сила, съвършената си гениалност, но освен всичко (доколкото книгата Данаил засяга това), Бог го бе избрал като специален инструмент. Данаил ни е представен като личност интелигентна, праведна, със способност да тълкува сънища, с превъзходен дух и над всичко, той е бил човек решен да е верен на Бога на бащите си. Има само два видни характера в Старозаветните Писания.

Да сме в състояние да разберем активността на Навуходоносор, нужно е да си припомним, че Nabopolassar, неговият баща и основател на династията, единствен е започнал да възстановява Вавилон. Градът е бил изцяло разрушен от Сенахерим в 690 г. пр. Хр. Бил възстановен донякъде от неговия син Esarhaddon. Nabopolassar обаче е започнал цялостното му възстановяването, очевидно на по-мащабна степен, но дори и така, той не е бил изцяло завършен и не е направил особено впечатление по отношение на бъдещето си великолепие.

Би трябвало да си припомним също, че бъдещата строителна предприемчивост на Навуходоносор не е била направена в ера на мир. Той не бе наследил една действително стабилна империя, но само нейното начало. В аналите на първите единадесет години от неговото царуване, единствено за една от тях не е записано той като глава на армията си, да е водил военна кампания. В тази година, (в действителност за осемнадесет месеца), той е подготвял армията си за бъдещи кампании. Навуходоносор изглежда е бил военен гений, но въпреки неговите военни победи, той по душа е бил строител. Когато той завършил града Вавилон, в него били построени двете чудеса на древния свят, а именно: мощните стени и висящите градини. От сериите завоевания започнали от баща му, Навуходоносор съградил една империя, която се простирала от Тигър до Египет. Бившето царство на Асирия, Арамейското царство на Сирия, Палестина, Палео-Тир, Карцемиш и по-късния Египет са се обединили в първата световна империя, а на него е бил даден от Самия Йехова суверенитет над човечеството, където и да се намира то.

"Когото искаше убиваше; и когото искаше опазваше жив" (Данаил 5:19).

Освен това, този човек не е бил успешен лидер на армии, само защото е бил мечтател и е виждал сънищата му да се изпълняват. Ние стоим с благоговение пред големите строителни постижения, всички завършени за четиридесет и три години и се чудим ако всеки друг труд би престанал да довежда докрай тази строителна програма, какво би станало с града? Но ние си спомняме, че всичко това е било направено единствено от робския труд на пленниците.

В живота на великите, древни монархии, завоеванията са означавали голям запас от робски труд, неограничено използване на човешки тела, запас от най-красивите жени за харема и отчуждаване на робската собственост. Обаче, този човек Навуходоносор, е знаел как да пленява и да използва интелекта на хората, така както и техните тела. Представена ни е картината на грижлив подбор от пленени младежи - млади мъже, в които няма никакъв недостатък; с добра репутация и вещи във всякаква мъдрост и познание, и дълбоки научни разбирания. Когато решил да подложи на изпит тези млади мъже, той направил това абсолютно царствено. Те са се хранели с най-добрата храна от царската трапеза. Тяхното здраве и външност са били върховна грижа. Когато дошло времето за техния изпит, относно резултатите от три годишното обучение, самият цар провел този изпит. Ако правилно тълкуваме загатванията, дадени в тази глава, виждаме, че за този човек са важни интелектът и духът на тези, които ще му служат и затова се отнасял към тях по начин, от който се разбира, че той е предварително убеден в тяхната лоялност и преданост. Резултатите са изобилно възнаграждение за него в лоялна служба, която той получава и дух на смелост, и себереспект, който бил съхранен в тях.

Може би е уместно в тази точка да преценим главните факти на Навуходоносоровия запис от световната история. Той е бил син на Nabopolasar, който царувал двадесет и една години (626-605 г. пр. Хр.). Имал близнак на име Nabushumlisher. Възпитан е смирено да се покланя на Мардук, женен за Амитиус, мидянска принцеса, може би в 614 или 612 г. пр.Хр. и бил отговорен за армията на баща си в Египет до смъртта му (605 г. пр. Хр.). Прекосил пустинята за да предяви иск за престола и очевидно бил подпомогнат от един, който бил най-важен от халдейците. Завладял Сирия, Египет, Палестина, Палео-Тир (чрез тринадесет годишна обсада), Carchemish и Ерусалим като опустошил храма в осемнадесетата година от царуването си. Възстановил Вавилон и неговите огромни стени и Borsippa, и построил висящите градини за царицата си. Възстановил и украсил храма, и олтарите на Вавилонските богове по най-величествен начин. Построил един резервоар единадесет квадратни мили на реката Ефрат и пристанища, и диги на Ефрат и Тигър, останки от които има и до днес. Той е бил верен и ентусиазиран поклонник на Мардук, шеф на вавилонските богове. Имал на разположение един архитект на име Labashi и един гръцки приятел, Antimenidas. Навуходоносор е царувал четиридесет и три години, разболял се и умрял. Той бил наследен от неговия син Avil Marduk.

Josephus цитира Megisthenes като казва, че царят надминавал Херкулес в силата на духа и във величието на своите дейности. Ето защо, ние не би трябвало да пренебрегваме бележитостта дадена на Навуходоносор в Писанието, най-вече в Еремия, в Езекиил и, разбира се, в Данаил. Следват имената на няколко важни библейски характера, колко пъти са споменати те, както и числото на главите, в които те се явяват:

числото на главите: споменаванията:

Кир 22 11

Аса 29 13

Иосия 54 24

Ной 56 20

Йов 57 23

Данаил 80 14

Навуходоносор 91 39

Относно Данаил, Езекиил ни уверява, че не само той е от класа на Ной и на Йов, по отношение на праведността си, но от първа глава, ние научаваме, че неговата способност и ученост, както обучението, в което са били обучени той и неговите приятели, са превишавали всяка друга мъдрост и разбиране на техните съвременниците. В Данаил 1:20 ние четем:

"И във всяко дело, което изискваше мъдрост и проумяване, за което царят ги попита, намери ги десет пъти по-добри от всичките врачове и вражари, които бяха в цялото му царство".

И в стих 17 се казва:

"...Данаил можеше да проумява всички видения и сънувания"

Робството не е нещо добро нито за слуга, нито за господар. Господарите стават арогантни и безчувствени, а слугите, понеже идват от победен народ, обикновено са смазани в духа, изпуснати морално, ненужни, непокорни и са обзети от смъртна омраза, изоставили предишните си идеали, религиозни вярвания и надежди, и неволно приспособени към условията, в които се намират. Когато е на лице един изгубен културен облик, който да поддържа всеки народ, почти неизбежно идва деморализацията. Но тук не е така. Данаил и неговите приятели нито са изплашени, нито се страхуват; те са твърди и верни. Те са се приспособили към средата, в която са поставени, без да се съобразяват с местните обичаи. В тях не е имало нито грях, нито себесъжаление. Те са били любими на близките до тях общественици, които са ги проверявали. Епизодите в първата глава са забележителни не само от гледище на непосредствената вярност на тези еврейски младежи, но главно показателни за тях са духовният себеконтрол и цялостната телесна характеристика. За четиримата младежи, които може би са били някъде на седемнадесет или осемнадесет години, да се откажат от изрядните царски ястия и пития, а да предпочетат обикновена храна, това би било голяма смелост и акт на облагородено съзнание, понеже в техните очи, царската храна е била забранена, или замърсена, поради факта, че първо тя е била жертвана на езическите богове. Но защо точно са предпочели вегетарианска диета? Техният собствен закон е позволявал много и различни видове храни, риба, домашни птици и месо; вино също така е било позволено. Тези млади мъже биха могли да имат тези храни приготвени по един чист и позволен начин, според изискванията на закона. Обаче, по някакъв начин, тяхната диета е била въпрос на съвест, а не непременно като аргумент за самото вегетарианство. Може би те са наблюдавали по-добри умствени резултати от една такава растителна диета. От друга страна, вероятно те са наложили върху себе си доброволно ограничение поради религиозни причини.

Глава първа на книгата заключава: "И Данаил остана до първата година на цар Кир". Това би довод за някой да помисли, че поне тази глава, е била писана по това време, именно в първата година на Кир (537 г. пр. Хр.). Колкото се отнася до живота и условията на тези четири еврейски младежи в двореца на най-великия вавилонски цар, може да се каже, че скритото намерение на Навуходоносор е било да приспособи тези млади мъже в служба на двореца и да ги направи работоспособни вавилонски слуги. Като първа стъпка, на тях са били дадени вавилонски имена. Към тях са се отнасяли с почит, като им била давана храна от собствената трапеза на царя, имали привилегията да бъдат обучавани от частни учители и накрая е било проверено тяхното умение от самия цар. Тези младежи са знаяли, чрез пророчеството на Еремия, че тяхното пленение ще трае седемдесет години и че по всяка вероятност, те никога вече няма отново да видят Ерусалим.

Тогава, те са били поставени пред съблазънта да се присъединят към удоволствията и разкошния живот в двореца, да чуят информацията, че техните съвременници до голяма степен са отстъпили от идеалите си, към отделяне от техния собствен социален ред и от една религиозна среда, която дотогава е направила живота им значим и към действителността, че дали по-добър или по-лош, те би трябвало целия си останал живот да приспособят към тази нова среда. Една цяла нова култура трябва да бъде погълната, един нов език говоримо и писмено ще трябва да бъде усвоен и една цяла система от познания, никак не оскъдна, трябва да бъде асимилирана; всичко това би трябвало да стане за определените им три години, преди да се явят пред царя.

Не бихме могли изцяло да разберем какъв вид познание са очаквали да придобият тези четирима сродници на Седекия, но за да не счете някой, че тяхната програма се състояла единствено от магически заклинания, гадателства и списъци от езически богове, заедно с полагащото им се поклонение и овладяването на сродния семитски език на Вавилон и клинообразно писмо, нека разгледаме следното:

На първо място, там е бил кодексът на Hammurabi, една от най-старите съставени легални системи, който определял съответните взаимоотношения на едно висше цивилизовано общество; в допълнение, ненаучната астрология е била заместена с една прецизно точна астрономия със възможност да се предсказват слънчевите и лунните затъмнения. В училищата се е преподавало аритметика със шестдесетичната система, с дроби, с изследвания, елементи на алгебра, геометрия и висша математика; използвани са научни граматики и речници; от практичната страна, те са изучавали напояването и контрола над водата по научен път.

Търговията, литературата, изкуството и науката са били цветущи в този век. Халдейците са били основатели на астрономията като наука. Внимателни астрономически наблюдения са продължавали да действат за повече от 360 години и тези изчислителни процедури са се изучавали най-дълго. Един велик халдейски астроном, живял малко след комплектуване на този период на наблюдения е бил способен да изчисли дължината на годината от 365 дни, 6 часа, 15 минути и 41 секунди, докато измерването, което съвременният телескоп изчислява е 26 минути и 26 секунди. Неговите изчисления за диаметъра на лицето на луната е било далеч по-точно от тези на Коперник. Известни измервания на небесните движения от друг халдейски астроном действително превъзхождат по точност дългите изчисления в практиката на съвременните астрономи.

По отношение на изработката и технологията, тези млади мъже би трябвало да знаят, че Вавилон е бил прочут по целия древен свят, за луксозното облекло от вълна, памук и коприна, за разкошните бижута, за килимарската индустрия, за изработката на тера котата и за глазираните тухли. Независимо дали са били въведени в тогавашната медицинската наука, те би трябвало да знаят имената на над петстотин вида лекарствени таблетки и че вавилонските хирурзи могат да правят ампутации и да оперират пердета на очите. В допълнение на това, имало е на разположение обширна литература в технологията, астрономията и в някои други науки, в които тези младежи биха могли да бъдат въведени.

Тъй като Вавилон е бил бизнес център на Изтока, в него е израснала една сложна и работоспособна банкова система с писани контракти, документи за прехвърляне на собственост, дела, ипотеки и всички видове банкови процедури. Дори имаме името на една от големите банкови къщи в онези дни: Енгеби и синове. От пътуващите в двете посоки кервани от Китай, Тир, Египет, Арабия, Индия и Мала Азия, тези младежи сигурно са очаквали да научат нещо относно търговията в тези страни и включително географията, понеже дори членовете на царския палат биха могли да бъдат въвлечени в търговия. По-късно евреите са нахълтали в техните нови домове и са развили техен собствен банков бизнес, вероятно под лидерството на Мараши и синове.

Да или не, четвъртият стих от глава 1 на Данаил, би могъл да бъде взет като изчерпателен, както вече посочихме, поне за тригодишната програма, с която са били заети и като допълнение ние четем в стих 17:

"А на тия четирима юноши Бог даде знание и разум във всяко учение и мъдрост; и Данаил можеше да проумява всички видения и сънувания".

Колкото за страната, където евреите бяха пленени, когато разгледаме картата на южен Вавилон, ние виждаме, че градът е бил една естествена точка на сливане на керванските маршрути. Кервани от Китай, Индия, Лидия, Тир, Египет и стоки от много царства са се срещали тук. През реката Ефрат, Вавилон е имал достъп до морето и във всички случаи е бил стратегически разположен за търговия и воюване.

Ако всеки град има право да мисли за себе си, че е вечен, то Вавилон има най-голямото право. Плодородието на вавилонската наносна почва, прочута в целия свят, е дала възможност да се поддържа едно гъсто население. Водните ресурси са били неизчерпаеми. Пълноводната река Ефрат течaла през самия град и чрез системно направените канали се е източвало вода, и от голямата река Тигър. Климатът бил горещ през деня и хладен през нощта, а масивните стени и здания са били приспособени към климатичните условия, отговарящи за максимум хладина през лятото и еднакъв комфорт през зимата. Чрез речния трафик градът получавал материал от ливанските гори, грозде от арменските лозя и чрез това имал достъп до морето, памук, ориз и скъпоценни камъни от Индия; фактически, ползвал целия трафик на Индийския Океан и богатството на Източна Африка. Чрез керванските маршрути, той е черпел от ресурсите на цяла Азия. Чрез завоюването на Тир, той е абсорбирал богатствата на Средиземноморието и западните морета. Самият град, е бил производствен център, може би най-големият в древния свят.

Що се отнася до плодородието, основата за снабдяване с храна, ние притежаваме личното свидетелство на Херодот:

"В Асирия пада малко дъжд, но достатъчен да накара да поникне зърното, след което растението се изхранва и класът се образува посредством напояването от реката. Защото реката сама не е могла, както в Египет, да залива всички житни растения в страната, но това става с ръчно поливане или чрез машини. Цяла Вавилония е като Египет, пресечена с канали. Най големият от всички тях, който тече към посоката на слънцето през зимата и е непроходим освен с лодки, е прокаран от Ефрат до Тигър, реката срещу която в миналото е бил разположен Ниневия.

"От всички други страни, които познаваме, нито в една от тях няма такова изобилие от зърнени храни, каквото има във Вавилония. Разбира се тя няма претенции да отглежда смокини, маслини, грозде или някое друго плодоносно дърво, но по отношение на зърнените храни, е така плодородна и добивът й обикновено е двеста-кратен, а когато продукцията е по-изобилна, тогава тя е дори триста-кратна. Листата на пшеницата и ечемикът често достигат широчина до четири пръста. Но за просото и сусама, няма да кажа до каква височина достигат, въпреки, че това е в кръга на моето познание; защото съм сигурен, че което вече писах, относно плодородието на Вавилония, може да се види невероятно за тези, които никога не са посетили тази страна. Единственото олио, което те употребяват е произведено от сусам. Многобройни палмови дървета растат в цялата равнина на страната, повечето, от които са плодоносни и чрез техните плодове те се снабдяват с хляб, вино и мед.

"Тези палмови дървета са обработвани във всяко отношение, подобно на смокинените дървета, както следва: Местните жители свързват плода на мъжките палми, както те са назовани от гърците, с клоните на плодоносните финикови палми с цел да позволят на шикалкотворката да навлезе във финиковите палми и да накара да узреят фурмите и да попречи на плода да окапе на земята. Мъжките палми, както дивите смокинени дървета, обикновено имат шикалкотворки в плодовете си".

Когато Данаил пристигнал във Вавилон (607-606 г. пр.Хр.), градът още не бил придобил новия си вид и огромния си размер. В действителност той е станал град тогава, когато Навуходоносор го построил. Повечето от тухлите намерени в развалините са носели неговия подпис.

Вавилон, под управлението на Навуходоносор, е завладял голяма част от цивилизования Близък Изток. Една от целите на това завоевание, освен ограбването, данъка и контрола над търговските маршрути, е била огромният запас от роби работници, които са отвлечени от победените страни. Когато си помислим за древните градове на Ниневия, Вавилон и вероятно много други важни класически здания, непременно би трябвало да имаме предвид, че са построени от роби.

Отвличането на роби от победените страни е ставало поради две причини: Това е осигурявало почти неограничена евтина и често пъти квалифицирана работна сила; което обстоятелство пък е отслабвало още повече победените страни чрез изчерпване на човешката сила; ето защо, в бъдеще едно въстание би било много трудно и почти невъзможно. За Вавилон, източниците на робски труд са били все още населението на Ниневия, Карчемиш, Израел, Тир, Сирия и Египет (Езекиил 29:12, 19; Еремия 46:19, 24, 26; 4 Царе 25:14). Данаил е трябвало да види огромните робски ресурси от тези страни, поставени да работят за изграждането на мощните стени на Вавилон, висящите градини, вилите и храмовете, павирането на улиците, изкопаването на каналите и построяването на палатите на града.

Израел е трябвало да играе своята част в това огромно робско постижение, осъществено за четиридесет и три години царуване на един човек. Поради собственото си отстъпление, Израел е трябвало да смени тухларните на Египет с тухларните на Вавилон.

Когато си зададем въпроса, защо юдовото царство е пленено и храмът опустошен, палатите опожарени, народът транспортиран в чужда страна, ние имаме библейския отговор, че това е резултат от половин хилядолетие на упоритост и непослушание и че Божието търпение към Израел, в крайна сметка е трябвало да престане да бъде съвместимо с Неговата святост и справедливост. От всичките деветнадесет царе на Юда, по-малко от половината, биха могли да се сметнат за праведни, а от тях само двама, Амасия и Йоас, едва ли биха могли да се нарекат идеални.

Заедно с царете, имало е генерално отстъпление на целия народ и упорита тенденция към поклонение на боговете на езичниците около тях, като чрез това са се отдали на придружаващите го морални пороци.

Но бихме запитали: "Не е ли имало здравомислие някъде в народа?" Може би първенците по някакъв начин са се опитали да обезсилят вината на царския дом. Езекиил обаче ни дава в един лют стих моралното състояние на тези израеливи първенци: