Разкрити мистерии от книгата "Данаил" Емерсон

Тази част от глава 11 представлява и друг интерес за нас: Изобщо библейската перспектива за сражението и завоеванието засяга само източната част на Йордан и така Трансйордания остава незасегната; картината, (която сега още не се вижда), а именно че Египет неочаквано по някакъв начин много ще забогатее наравно с Либия и Етиопия.

Всичко онова, което казахме е в сферата на вероятностите. Обаче, действието на настоящия световен ред и на настоящите световни сили показва, че сме в последното време. Фактически, повечето от нашето тълкувание на Данаил 7 включва това гледище. Но ако не, тогава какво? Тогава ще бъде необходимо да намерим, ако е възможно, библейските заместители или да попитаме, защо не се споменават хора и народи, така очевидно и значимо свързани в тези последни дни с проблемите на Израел? Как да приемем факта, че 28-те стиха в глава 7 представляват една разработка на стихове 40-45 от глава 2, ако те не са значими в кулминационната точка на пророчеството?

Шестте стиха, Данаил 11:40-45, дават едно кратко описание за подвизите на своеволния цар, вероятно Антихрист, който изцяло е предмет на тези стихове. Другите действащи лица, "северният цар", "южният цар" и фразата "известия от изток и север", не биха могли така лесно да бъдат идентифицирани, вероятно в най-добрия случай, можем само да предполагаме.

Страните Египет и Либия могат лесно да бъдат идентифицирани, но не бихме могли да бъдем сигурни, дали Етиопия е старата Етиопия (съвременен Судан) или е съвременна Етиопия. Съществува значително вълнение в съвременна Етиопия, което би могло да бъде пророческо.

Това изглежда много ясно:

(1) Той ще трябва да защитава себе си срещу северния и южния цар, които ще дойдат при него като вихрушка, с колесници, конници и много кораби. Относно корабите, бихме могли да предположим, че в бъдеще време те вероятно ще бъдат въздушни кораби (самолети) и морска флота - или, ако огромно земетресение сполети земята, те могат да бъдат също примитивни плавателни съдове. Ако първото предположение е вярно, бихме могли да попитаме: "Кой от възможните опоненти притежава солидна морска флота? Има много страни в света с малки военни флоти; ето няколко от втори ранг (Англия, Франция и т.н.), но само две са огромните флоти, тази на Америка и Русия. Ако южният цар и северният цар са арабските страни, те, до настояще време, нямат значителна флота, но Русия има, а Тя идентифицира себе си с арабския свят.

(2) Изглежда той ще бъде победоносен; "и много страни ще се разорят". Тук изглежда е включен и Египет.

(3) Очевидно, цялата (или голяма част) от Трансйордания ще избегнат това разорение, например, Едом, Моав и главният град на амонците..

(4) Изглежда Египет ще притежава съкровища, които не се виждат днес и те ще бъдат на негово разположение. Възможно е да се открие нефт в египетската пустиня. Или разни минерали, сребро, злато и други скъпоценности.

(5) Либийците и етиопяните (Лубим и Кушим) ще бъдат заставени да го следват по стъпките му. Въпреки, че всички тези арабски страни имат нещо общо: омраза към евреите, напрежението между самите тях е така голямо както между араби и евреи. Обаче, това напрежение е резултат от междуособни конфликти и последващо укрепване на многобройни арабски държави в една хегемония от четири, както ни представят четирите глави и четирите крила на третия звяр.

В стих 41, Едом, Моав и главният град на амонците ще избегнат от ръката му (т.е. настоящето царство на Трансйордания, което поне досега е било най-малко анти-израелско, отколкото другите и оттук следва напълно логично, че би трябвало да се очаква да избегне последствията, които ще навестят другите). Главата говори за царя, Антихрист, който ще има сила над всички скъпоценни неща на Египет, а либийците и етиопяните ще бъдат заставени да го следват по стъпките му.

Единадесетата глава завършва с думите: "И ще постави шатрите на палата си между моретата върху славния свят хълм, но при все това ще бъде постигнат от края си и няма да има кой да му помогне". Този стих намира яснотата си в Откровение 19, но съществуват някои различия. Пасажът записан в Откровение 19:19, както изглежда описва едно съвместно действие на звяра и на земните царе срещу Верния и Истинния в стих 11. Тук няма никакво загатване дори за някакво разногласие. В Данаил обаче, има яростен конфликт между царя и южния и северния цар и не се споменава за тяхното взаимно действие срещу Ерусалим. Може би затова, че тук е необходима преоценка на Езекиил 38 и 39; Захарий 14; Данаил 9:26,27; Откровение 14:14-20; 16:12-16 и 19:11-21.

В последното време, очевидно като част от великата армагедонска битка, ще си имаме работа със следните личности:: (1) Царя, (2) северния цар, (3) южния цар, (4) царете от изток, (5) Гог и (6) лъжливия пророк (или царя със жестокото изражение на лицето; т.е. малкия рог в Данаил 8).

Изявлението "Но известия от изток и север ще го смутят; затова ще излезе с голяма ярост да погуби мнозина и ще ги обрече на изтребление", вероятно не е съвсем ясно за нас в настояще време, защото северният цар и южният цар са били вече покорени (стих 41).

Дали тук не би трябвало да се справим с Езекиил 38 и 39? И не са ли инвазиите на Гог и ордите на Магог тези известия, за които се говори в стих 44? А известието от изток не е ли нахлуването на царете от изток (т.е. тези зад реката Ефрат, споменати в Откровението? Не е казано, че те ще го унищожат или, че той ще ги унищожи. Описанието в Езекиил 38:19-23, ни говори за воюване на Божието множество със земетресения, мор и кръв, пороен дъжд и градушка от големи камъни, огън и сяра, които са средства за унищожение, обаче контролирани от самия Бог. Казано ни е, че само една шеста част ще бъде оставена от цялото огромно множество. Цялостното поражение на ордите на Гог ще бъде направено по такъв начин, че да няма никакво съмнение в Божието действие. "И те ще познаят, че Аз съм Господ" (Езекиил 38:23; 39:6)

Доколкото можем да видим, няма никакво доказателство, че царете на изток са причинили поражението на Гог. Понеже техният път ще бъде приготвен чрез пресушаването на реката Ефрат (Откровение 16:12), те би трябвало да играят важна роля в крайния конфликт. Техният път няма бъде "приготвен", освен тогава, когато ще им се отдаде възможност за бъдеща акция, която ще завърши с тяхното поражение. Но доколкото записът показва, те очевидно ще се слеят с другите царе на земята при великата армагедонска война. Захарий казва: "Ще събера всичките народи на бой против Ерусалим ...Тогава Господ ще излезе и ще воюва против онези народи, както когато воюва в ден на бой" (Захарий 14:2,3).

Главата завършва:

45 И ще постави шатрите на палата си между моретата, върху славния свят хълм, но при все това ще бъде постигнат от края си и няма да има кой да му помогне (Данаил 11:45).

Въпреки, че има известни личности включени в огромния финален конфликт, не е ли вероятно, че независимо от всички горни справки, които говорят за същото генерално събитие, то несъмнено е серия от борби и разширена кампания, която ще завърши с единствена колосална битка (т.е. серия от конфликти, които са фази по-скоро на едно кулминационно събитие, отколкото на един титаничен конфликт)? Данаил ни разказва, че войните са определени за края, а не в края; дори голямото земетресение, бедствието и т.н. биха могли да бъдат апогея на една група войни.

Този възглед би бил разрешение на някои очевидни несъответствия, или празнини в Езекиил, Захарий, Данаил и Откровение.

Въпреки, че споменатите битки ще обхванат по-голям период от време всред по-голяма географска област, по всичко личи, че всички те ще бъдат включени в последните три и половина години на Голямата скръб; във финалната Армагедонска война, поради нейната колосална величина и смъртни жертви, която единствено ще бъде с точно определена цел и с най-високо напрежение.

"Между моретата" би могло да означава както между Галилейското море и Мъртвото море (което е някъде в долината на Йордан), така и между Мъртвото море и Средиземно море. Обаче, последното предположение по-скоро подхожда на израза: "Ще постави шатрите на палата си...върху славния свят хълм", което значи в, или близко до Ерусалим. Ако религиозният капитол (палат) на Антихрист ще бъде разположен в Ерусалим, не можем напълно да видим, защо е употребена и думата "шатра" (oh'hel или шатра). Терминът "шатрите на палата" (oh'-ap-peh-do), ни дава една картина на луксозна палатка за един ориенталски монарх.

Финалната фраза "Ще бъде постигнат от края си и няма да има кой да му помогне" (буквално "няма да има помощник за него"), означава, че той ще бъде отстранен без фанфари и без почести отстрана на Божията ръка. Дори не ще му бъде произнесена прочувствена погребална реч. Злото, което той ще упражнява ще бъде резултат от собственото му зло естество - способност да налага на други подобаващата за целта му сила, която не ще бъде негова, независимо от личните качества, които той ще притежава.

След като Антихрист премине, ще има за Израел последна победа чрез верността на Този, Когото прободоха (Захарий 12:10). Исая ни разказва с неповторим език следното:

2 Говорете по сърцето на Ерусалим и извикайте към него, че времето на воюването му се изпълни, че беззаконието му бе простено; защото взе от ръката Господня двойно наказание за всичките си грехове ((Исая 40:2).

Съм ли аз консервативен, либерален, реформатор или по-специално ортодоксален евреин, та да бъда смущаван от два въпроса: Първият, наистина ли вярвам, че Бог е добър; или ако е добър силен ли е? Вторият, Ако вярвам, че Бог е добър, и не е безсилен, какъв голям грях, или грехове е извършил Израел, че две хиляди години той е изоставен без цар, без началник, без жертвоприношения, без идолски стълб, без ефод и без домашни богове? (Осия 3:4). Точно тези грехове са основата на израелевите бедствия, които са пророкувани от Мойсей (Второзаконие 28-30). Освен това, Израел, който търси спасение чрез закона, не може повече да спазва този закон, понеже не съществува вече левитско свещенство, нито олтар, нито храм. И тъй като това не е според закона, затова няма покритие на греховете им.

Защо тогава съществува един такъв добър Бог, Който не е безсилен, обаче е направил невъзможно ритуалното изкупление за греховете на народа, освен че може би всички други грехове са били счетени за незначителни в сравнение с отхвърлянето на Месия, Исус Христос и че Той беше изкупление, ултимативно отхвърлено от тях, което бе предсказано от всички пророци, специално от Исая 53 глава: "Когато направиш душата Му принос за грях"?

За две хиляди години, Израел е бил без храм, без свещенство, без сутрешни и вечерни жертви и въпреки, че денят на изкуплението се чества, той не се чества според левитския закон, защото няма храм, нито пресвято място, нито жертвен олтар, нито първосвещеник, който да влиза в святото място на този ден. И, разбира се, няма я и Божията слава.

Повечето израелтяни, са отчуждени от Бога на бащите си (според съобщенията от Палестина) и от Княза Месия, но благодарим на Бога, много скоро ще дойде денят, когато "...те ще погледнат на Мене, Когото прободоха; и ще плачат за Него, както някой плаче за едничкия си син, и ще скърбят горчиво за Него, както някой скърби за първородния си" (Захарий 12:10).