Разкрити мистерии от книгата "Данаил" Емерсон



страница3/22
Дата23.07.2016
Размер3 Mb.
#2723
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   22

"Първенците всред нея са като вълци, които грабят лов, за са проливат кръв, за да погубват души, за да се обогатяват несправедливо" (Езекиил 22:27).

Ето защо, съвсем очевидно е, че за Израел не е имал от никъде помощ.

Сигурно, свещениците, чиято цялостна прехрана е била зависима от доброволните приноси в храма и тяхното по-добро познание на закона, и традиционния консерватизъм, биха могли да бъдат на страната на праведността. Но отново нека чуем Езекиил:

"Свещениците й престъпваха закона Ми и оскверняваха светите Ми вещи; не правеха разлика между свято и скверно, нито показаха на хората различието между нечисто и чисто; и криеха очите си от съботите Ми; и Аз съм осквернен всред тях" (Езекиил 22:26).

Когато тази част от свещенството, с всичките си привилегии и предполагаемо познание на закона, са станали сред народа законопрестъпници и събота-нарушители, какво бихме могли да очакваме от целия народ? Може би е имало единствено надежда в пророческите източници. Отново Езекиил ни дава язвително резюме на пророците в онези дни:

"Всред нея има заговор от пророците и; те поглъщат души като лъв, който реве и граби лова; вземат съкровища и скъпоценни вещи; умножиха числото на вдовиците всред нея. И пророците й я мажеха с кал, като виждаха за тях суетни видения и пророкуваха лъжи, думайки: Така казва Господ Йехова, когато Господ не бе говорил" (Еремия 22:26,28).

Там е имало и праведни пророци, но техните гласове са били удавяни в крясъците на шарлатаните, а те самите са срещали често пъти незаслужени преследвания и дори смърт. Според традицията, Исая е бил прерязан с трион на две части; Еремия е бил заплашен със смърт, затворен в една цистерна пълна с мръсотия и накрая отвлечен в Египет; Езекиил е бил убит от един евреин във Вавилон, когото бил изобличил за идолопоклонство.

Каква надежда може да има за един народ, чиито лидери са ги водили в заблуда и ограбвали?

Отново Езекиил ни дава една картина на самия народ, колко нечестив е той като неговите лидери:

"Людете на тая земя прибягваха до притеснение и грабеха насилствено, да, угнетяваха сиромаха и немощния, и притесняваха чужденеца неправедно. И като потърсих между тях мъж, който би издигнал оградата и би застанал в пролома пред Мене заради страната, та да я не разоря, не намерих. Затова излях негодуванието Си върху тях, довърших ги с огнения Си гняв и възвърнах върху главите им техните постъпки, казва Господ Йехова" (Езекиил 22:29-31).

Пророк Еремия преценява ситуацията доста сбито:

"Удивително и ужасно нещо стана в тая страна: Пророците пророкуват лъжливо и свещениците господстват чрез тях; И людете Ми така обичат; а какво ще правите в окончателното следствие на това? Няма ли да накажа за това, казва Господ? Душата Ми не ще ли въздаде на такъв народ?" (Еремия 5:30, 31, 29)..

И така, царството на Юда е било откарано във Вавилон, където народът няма повече да угнетява сиромаха, немощния и чужденеца, където в замяна ще научи, какво значи той самият да бъде угнетяван.

Там пророците вероятно могат да бъдат изпратени в тухларниците на Вавилон, където ако продължават да пророкуват фалшиво, сигурно ще посрещнат участта на Седекия и Ахав "които вавилонския цар опече на огън" (Еремия 29:22).

Там свещениците повече няма да оскверняват храма и страната, могат винаги да пазят съботите.

Там първенците, лишени от тяхната нечестно получена печалба, не ще могат повече да проливат кръв и да унищожават душите безнаказано.

Очите на ослепения цар Седекия не ще видят страната, от която бе пленен.

Йоаким, смятан от Навуходоносор като справедлив цар, остава под опека до смъртта на самия цар, със проклятието звучащо в собствените му уши.

"О, земьо, земьо, земьо, чуй словото Господне; Така казва Господ: Запишете тоя човек за бездетен, човек, който няма да успее в дните си; защото ни един човек от потомството му не ще успее да седи на Давидовия престол и да властва вече над Юда" (Еремия 22:29, 30).

Когато Месия дойде, Той ще бъде по линията на Натан, син на Давид, не по линията на Соломон и Йоаким.

За седемдесет години, Израел ще бъде обратно в Месопотамия, от където отец Авраам излезе за да избегне идолопоклонството. Той е бил изпратен обратно там за да понесе пълнотата на това идолопоклонство.

ГЛАВА 3


ЕДИН ЦАР СЪНУВАЛ СЪН ЗА ВРЕМЕНАТА НА ЕЗИЧНИЦИТЕ
(Данаил 2:1-4, на еврейски език; от стих 4 на арамейски език).

Времето, за което се отнася, е третата година от Навуходоносоровото възкачване на престола във Вавилон (603 г. пр. Хр.), втората година от царуването му. Това е същата година, в която Данаил и неговите трима приятели са взели изпита пред царя за завършване на курса.

Глава втора описва един сън, който много обезпокоил царя и му причинил безсъние. Както виждаме по-късно в съня, даден на този езически цар, се очертават в общи линии времената на езичниците; от неговото собствено време до края на този период, а именно до идването на Месия.

В Старозаветни времена сънищата са били един от начините чрез които Бог е говорел на хората, специално в отсъствието на писаното Писание или когато е липсвало присъствието на Божий пророк. Понякога сънищата са давани на някой от Божия собствен народ, обикновено на пророк, чрез които те са разбирали Божията воля, както например, в случая с Авраам (Битие 15:1-6). На него са били обещани не само един наследник, но много поколения. Когато сънят е бивал изпратен от Бога до езичник, тълкуванието обикновено се давало от евреин, какъвто е случая и с фараоновия сън в Битие 41 глава.

Съвременната психология отделя голямо внимание на сънищата и техните значения, но без да се опитва да им дава духовен аспект (разбира се, те не считат, че техният източник е божествен).

От различните видове сънища, най-типични са следните категории:

(1) Продромични (предвестници - сънища причинени от, или в резултат на някои телесни състояния или болести).

(2) Повдигащи (сънища на издигане или летене).

(3) Паралитични (сънища, при които човек чувства, че не може да се помръдне или да говори - често пъти намиращ се в ужасни ситуации).

(4) Колективни (двама или повече личности, които имат едни и същи сънища).

(5) Предупредителни (предвещаващи сънища).

(6) Пророчески (сънища, които ясно, или символично, предсказват бъдещи събития).

Библейските сънища са и предупредителни (сънят на Иродовата жена, Матей 27:19), и пророчески (случая с Навуходоносоровия собствен сън). Бихме могли да прибавим към този списък и така наречените водителски сънища; Йосиф е бил предупреден на сън да избяга в Египет.

Докато Фройд (символично казано е имал желание), а по-специално Джънг (много добре си спомня), че са се опитвали да дадат голямо научно тълкувание на сънищата, то някои съвременни психолози пък гледат на тях като предпазителен клапан, който освобождава от напрежението на деня; който отнася далече в забравата дневния гнет и им дават важно значение за разчистване на емоциите от неразрешените трудни преживявания. Може би всички психологически теории имат известен елемент истина. Разбира се, никоя от тези теории не е цялостно обяснение специално на библейските сънища. В тях (отнася се за библейските сънища) ние виждаме точно съотношение между съня и неговото изпълнение. Те са от такова естество, щото не биха могли да бъдат обяснени като следствие на естествени психологически причини. Сънят на Навуходоносор е имал следната особеност: Докато съдържанието му е било забравено, то неговият емоционален удар оставил царя разтревожен с лоши предчувствия. Това не е обичайно за никой от нас. Ние също сме сънували сънища, които са ни доставяли определено ясно настроение или емоционални реакции без да сме в състояние да си спомним техните идейни елементи, само си спомняме, че сме сънували нещо. Ето, такава е била и Навуходоносоровата ситуация. Царят остро реагирал на стеклите се обстоятелства (Данаил 2:2-6):

"2 Тогава царят заповяда да повикат врачовете и вражарите, омаятелите и халдейците, за да явят на царя сънищата му. И тъй, те влязоха и застанаха пред царя.

3 И царят им рече: Видях сън; и духът ми се смущава за да разбера съня.

4 Тогава халдейците говориха на царя на сирийски, казвайки: Царю, да си жив довека! Кажи съня на слугите си и ние ще явим значението му.

5 В отговор царят рече на халдейците: Указът излезе от мене; ако не ми явите съня и значението му, ще бъдете разсечени, и къщите ви ще се обърнат на бунища;

6 но ако явите съня и значението му, ще получите от мене подаръци, награди и голяма чест. Явете ми, прочее, съня и значението му".

Тук имаме случай на един сън със силно преживяване и емоционален удар, но без никаква възможност да може царят да си го припомни.

В разговора на царя с неговите мъдреци, виждаме първо заплаха и след това обещание за награда - разбира се, този е бил много странен начин на взаимоотношение с една група, чието място във Вавилонското общество е било престижно и почетно. Заплахите обикновено са били запазвани за неприятелите.

Да се отклоним за момент, цялата пророческа част на книгата Данаил ни е дадена чрез сънища и видения. Навуходоносоровият сън, както ще видим, е цялостно изложение на успешни империи, които ще се явят от времето на Навуходоносор до времето на Месиянското царство, или през времената на езичниците.

Четирите видения на самия Данаил, които идват след един интервал от приблизително половин век на вежлива служба, не засягат Вавилон нито Навуходоносор (последният умрял около осем години преди първото видение). Те до голяма степен са разработени в глави 2 и 7.

Започвайки с известни подбрани царе на персийската империя, Данаил разпространява този сън на Навуходоносор в свои по-късни видения, като поставя плът на костната им рамка, както следва:

Първото видение (глава 7), видяно от Данаил през първата година на вавилонския цар Валтасар, както го тълкуваме, ни пренася директно до последното време. То представя пред очите ни четири империи, които ще се явят на световната сцена в края на тази епоха. В една от тях ще се появи Антихрист. В Данаил 8, ни е дадено описанието на Антихристовия сътрудник, Лъжливия Пророк, който ни е представен с еднаква програма с тази на Антихрист в Данаил, както и в Откровение 13.

Данаил ни описва (глава 9) еврейското място в тази езическа обстановка, седемдесетте седмици, през време на които Месия ще дойде и не ще има никой, който да Му принадлежи и людете на княза (Антихрист), който ще дойде ще погубят града и светилището; и краят му ще го постигне чрез потоп (9:26). И хората ще викат: "Мир, мир; а пък няма мир" (Еремия 6:14; 8:11).

В глава 10, ни е открехната завесата към някои динамични сцени от историята. Началствата, властите и управителите на този свят са вдъхновителите на тези сцени. И после (в глави 11 и 12) ни е представена една разработка на езическите времена в Антихристски образец и накрая завършека на езическото господство при Голямата скръб. Както евреи, така и езичници ще се изправят пред този съд, въпреки, че това е време за утеснение на Яков, също така е време и за великото възраждане на еврейските светии.

Завръщайки се към съня на Навуходоносор, с който той е бил удостоен, ние виждаме, че същият е бил божествен и космически отговор на Навуходоносоровото незначително, лично желание да узнае бъдещето на собствената си династия. Вместо това, този сън е бил едно божествено предсказание, дадено като портрет на световната история (върху една подбрана основа), от гледна точка на Божиите стандартни ценности и намерения. Както всички пътища водят до Рим, така и всички Данаилови видения водят до последните времена. Докато съвсем малко е споменато за Израел (с изключение на глава 9), този народ, Месия и Неговото царство са скрити теми, които дават значение на всичко останало. Сънят на Навуходоносор има също тази ориентация. Този сън изглежда е бил божествен отговор на Навуходоносоровото амбициозно намерение да изгради една трайна, световна империя за собствената си династия, едно вечно господство.

"28...Ето сънят ти и това, което си видял в главата си, на леглото си:

29 Царю, размишленията ти дойдоха в ума ти на леглото ти за онова, което има да стане по-после; и Оня, Който открива тайни, ти е явил онова, що има да стане" (2:28, 29).

Ние имаме ключа на тези мисли в следващите вдъхновени думи на Навуходоносор, с които той се моли за наследниците си да управляват вечно:

"Ти ми даваш един постоянен престол!

Нека моето господство бъде дълго и трае довека!

Украсявай царството ми завинаги с един праведен скиптър,

с добро управление и със жезъл на праведност,

за добруването на моя народ! Защитавай хората ми

със силни оръжия и с ожесточена атака в борбата!

Ти, о, Shamash, истинно ми отговори

в съд и в сън!

При твоята благородна заповед, която не може да бъде променена,

нека моите оръжия бъдат извадени, нека те нараняват,

нека те събарят оръжията на неприятелите!"

(Ню Йоркски запис за Навуходоносор II, Асирийска и вавилонска литература)

И ето молбата, вероятно написана след успеха на неговите градивни операции:

"О, Боже на страните! Мардук!

Послушай думите на устата ми!

Нека се зарадвам от величието на дома, който съградих!

Нека да достигна във Вавилон дълбока старост!

Нека се наситя с дългоденствие заедно с потомците си!

Нека получа голяма почит

от царете на четирите посоки на света, от цялото човечество!

Нека моите наследници царуват довека

над черната раса!"

Събуждането на царя е било нормално и съзнателно, но не и неговият сън. Той не е могъл да си го припомни:

"7 Те отговаряйки втори път рекоха: Нека каже царят съня на слугите си и ние ще явим значението му.

8 В отговор царят рече: Зная добре, че вие искате да печелите време, понеже виждате, че указът излезе от мене.

9 Обаче, ако не ми явите съня, има само това решение за вас: защото сте се наговорили да говорите лъжливи и празни думи пред мене догдето се измени решението ми. Кажете ми, прочее, съня и аз ще узная, че можете да ми явите и значението му" (2:7-9).

Дали царят е искал тези халдейци да останат верни на репутацията си, че са всезнаещи - както е правел това години наред? Може би тези халдейци са наследили репутацията за непогрешимост в тълкуване на сънища, поличби и необикновени случки. Тяхната система е имала един единствен отговор за почти всеки случай, но не и за този. Нищо в техния опит или в тяхното знание не е обезпечавало тълкуването на сън, който е забравен от този, който го е сънувал.

"10 Халдейците отговаряйки пред царя рекоха: Няма човек на света, който да може да яви тая царска работа; защото няма цар, господар, или управител, който да е изискал такова нещо от врач, или вражар, или халдеец.

11 Това нещо, което царят изисква е мъчно; и няма друг, който би могъл да го яви пред царя, освен боговете, чието жилище не е между човеците.

12 Затова царят се разгневи много и се разяри, и заповяда да погубят всичките вавилонски мъдреци.

13 И тъй, като излезе указът да се умъртвят мъдреците, потърсиха Данаил и другарите му за да ги убият" (2:10-13).

Можем да допуснем, че Данаил и другарите му също можеха да бъдат убити, понеже и те са били причислени към мъдрите мъже и всъщност щяха да бъдат подложени на същото наказание.

Когато обсъждаме отправената заплаха на царя, два въпроса биха възникнали в нас: Първият е законосъобразността, вторият е правилността. С пълно уважение към законността на Навуходоносоровото действие в тази заплаха (и почти нейното изпълнение), за смъртното наказание, ние питаме, дали съществуват законни ограничения върху властта на вавилонския цар, които биха предотвратили подобно своеволие и очевидно подобно крайно несправедливо действие. По всяка вероятност, отговорът на този въпрос е следният: В никакъв случай не би бил възможен друг край, относно ограничението на царската власт или действие, освен този, че според кодекса на Хамураби, докато царят е жив, той е като баща, свещеник, законодател и директен канал, чрез който бог говори. Както изглежда, царят е бил отговорен само пред боговете. Той, също така, не е бил подвластен на закона, но негов човешки и божествен източник, който съществува специално за Shamash, или за други богове, ако бъде повикан от тях. Обичай, полза и религия (не закон), само те биха били възпираща сила или подкрепа на царската власт. Обаче, също така, публичните чувства за или против, династията, личните качества на монарха и присъствието (или отсъствието) на антагонистични политически сили вътре в царството; с други думи, изгодата, без съмнение би играла важна роля, както би играла такава роля религиозният фактор.

От гледна точка на честността на царското действие, ние се срещаме с един нормален проблем. Декларацията на царя би могла да се разгледа произволно, несериозно и безотговорно, освен ако обсъдим много внимателно последната част от деветия стих: "...защото сте се наговорили да говорите лъжливи и празни думи пред мене догдето се промени времето..." За какво време говори царят? Изглежда, че съществуват известни възможни отговори, един от които би могъл да бъде значителен:

(1) Нека си припомним, че вавилонците и асирийците са били суеверни до такава степен, щото извънредно много са държали на щастливите и нещастните дни, през които биха могли да започват и да продължават бизнеса си. Царят вероятно е имал предвид факта, че ако това особено време премине, щастливият момент за бога или за злото във връзка със заплахата също ще премине.

(2) Може би на лице е бил и този факт, че Навуходоносор е подложил на изпитание свещенството и то само да го сплаши, а не с цел да го злопамети. Според мен, тази постъпка изглежда е била несъвместима с неговата позната преданост към свещеническите неща и в такъв случай смъртното наказание едва ли би било приложимо.

(3) Навуходоносор би могъл да почувства, че членовете на свещенството (които са халдейци, астролози и т. н.) са се надявали на отстъпка от негова страна и затова те са отказали да отговарят, докато наградите не достигнат до размери, които да бъдат достатъчни според техните големи очаквания. Обаче, тези награди, въпреки неспецифични, са били обект на обширни обяснения.

(4) Навуходоносор познавайки народа си и знаейки интригантските дарби на свещенството, може би е разбрал, че тук има замислена конспирация и че този сън е предупреждение, и че халдейците, и другите може би знаят за конспирацията, но задържат информацията или пък, което е по-вероятно, са част от нея. Според моето мнение, изглежда това е истинската причина. Някои мислят, че подобно гледище е пресилено, обаче необходимо е само да си спомнят, че Навуходоносоровият собствен син, Авил Мардук, е бил убит след като е управлявал едва две години и неговият внук Лабаши Мардук също е бил умъртвен след като е управлявал само девет месеца.

Би трябвало да си припомним, че самият Навуходоносор е бил неотдавна коронясан и може би не е мислел, че ще се укрепи здраво в царството. Ако подобна мисъл като тази не е била в ума на царя, трудно е да се разбере причината за неговата крайно настойчива, бърза и широко разпространена заповед за наказанието на тези, които са били застрашени. Дори един тиранин не премахва целия ред на дадено общество, с изключение, когато се страхува, че съществува опасност за самия него.

Независимо от причината, знаменателната част на този стих е фразата, "докато времето се промени."

Халдейците са дали ясно да се разбере, че едно нещо е да се изтълкува един сън, който се помни, като му се даде тълкувание според определената формула, а съвсем друго нещо е да се възпроизведе забравен сън.

"14 Тогава Данаил отговори с благоразумие и мъдрост на началника на царските телохранители, Ариох, който беше излязъл да убие вавилонските мъдреци.

15 Отговаряйки той рече на царския началник Ариох: Защо е тоя царски указ тъй прибързан? Тогава Ариох яви работата на Данаил" (2:14, 15).

Ние разбираме от четиринадесетия стих нещо от Данаиловата личностна връзка с хората около него. От влиянието, което той е имал над началника на скопците, над надзирателя (глава 1) и сега над Ариох, началника на телохранителите, очевидно забелязваме, че тези отношения са били нещо най-добро и че неговата искреност и смелост са впечатлили тези членове на царския дворец. Когато Данаил е отишъл при Ариох и както изглежда го помолил за отсрочка, виждаме че е на лице благоприятно приемане, дори с известен риск за самия Ариох. Петицията, която Данаил отправил към царя за време, не означава, че той лично го е видял, но факт е, че исканата отсрочка била дадена.

"17 Тогава Данаил отиде в къщата си и яви това нещо на другарите си Анания, Мисаила и Азария,

18 за да просят милост от небесния Бог досежно тая тайна, тъй щото да не погинат Данаил и другарите му с другите вавилонски мъдреци" (2:17, 18).

Резултатът от срещата с четиримата млади евреи е бил откриването и тълкуванието на царския сън на Данаил в нощно видение. В стихове от 19 до 23, е дадена признателната благодарствена молитва на Данаил:

"19 Тогава се откри тайната на Данаил в нощно видение. Тогава Данаил като благослови небесния Бог, проговори.

20 Данаил рече: Да бъде благословено името Божие от века и до века; защото мъдростта и силата са Негови.

21 Той променя времената и годините; сваля царе и поставя царе; Той е, Който дава мъдрост на мъдрите и знание на разумните.

22 Той открива дълбоките и скрити неща; Той познава онова, което е в тъмнината; и светлината обитава с Него.

23 На Тебе, Боже на бащите ми, благодаря и Тебе славословя, Който си ми дал мъдрост и сила като си ми открил онова, което попросих от Тебе, защото си ми открил царската работа" (2:19-23).

Когато си спомним, че Данаил е получил всичко, което мъдростта на Вавилон би могла да му даде и че той е имал специално разбиране във всички видения и сънища (ст.17), ние се радваме да констатираме, че неговото светско образование не е попречило на разбирането, което Бог му е открил в дълбоките и тайни неща. (Понякога науката ни помага да открием и формулираме въпросите, но не винаги ни дава отговорите).

"24 И тъй, Данаил слезе при Ариох, когото царят бе назначил да погуби вавилонските мъдреци и като влезе рече му така: Недей погубва вавилонските мъдреци. Въведи ме пред царя и аз ще явя на царя значението на съня.

25 Тогава Ариох побърза да въведе Данаил пред царя и му каза така: Намерих човек от юдейските пленници, който ще яви на царя значението" (2:24, 25).

Данаиловият отговор пред царя, откриването на съня и неговото тълкувание, задоволило повече от всичко изискванията на Навуходоносор. Това е било първото от серията откровения за езическия свят, за световните империи представени в съня. Всяко едно от тези откровения са имали за цел да щамповат империите с всемогъществото и всезнанието на единния и истинен Бог, Когото много от тях не са били забелязали. Павел в своето свидетелство в Аеропага заяви, че Бог не е оставил Себе Си без свидетелство и вероятно тук имаме един от многото примери за това.
СВИДЕТЕЛСТВО ЗА ВАВИЛОН

Има четири откровения и изявления на Божията сила дадени на самия Навуходоносор и на фамилната му линия чрез него за Вавилон:

(1) Този сън.

(2) Избавянето на тримата еврейски младежи от огнената пещ.

(3) Собствената лудост на самия Навуходоносор (това свидетелство не е било напразно за Навуходоносор нито за семейството му, но тук няма записано, че градът Вавилон откликнал на това свидетелство, както Ниневия направи след проповедта на Йон).

(4) Ръката, която писа на стената при пира на последния халдейски цар Валтасар и предсказанието, което бе дадено. Това последно свидетелство е било едно от осъжденията поради небрежието на предишните предупреждения и е било последно.


СВИДЕТЕЛСТВО ЗА ПЕРСИЯ

В глава 6 на мидянина Дарий е било дадено едно разбиране относно закрилящата сила на Йехова чрез чудотворното избавление на Данаил в рова на лъвовете, свидетелство което е обърнало вниманието на царя и може би е било ефективно в живота на неговия приемник Кир Велики.
СВИДЕТЕЛСТВО ЗА ГРЪЦКИЯ СВЯТ


Каталог: Knigi%20-%20TFM
Knigi%20-%20TFM -> 50 Нобелови лауреати и други велики учени за вярата си в Бога”
Knigi%20-%20TFM -> Ако животните можеха да говорят
Knigi%20-%20TFM -> Аллах моят Отец? Или пътят ми от Корана до Библията Билкис Шейх Издава Мисионерско сдружение «Мисия за България»
Knigi%20-%20TFM -> Ние искаме само твоята душа
Knigi%20-%20TFM -> Калифорнийски млекар, който е основател на Интернационалното Общение на бизнесмените, вярващи в Пълното Евангелие
Knigi%20-%20TFM -> Божиите генерали
Knigi%20-%20TFM -> Бизнес по магарешки питър Брискоу
Knigi%20-%20TFM -> Книга първо на многото верни членове на Metro Christian Fellowship в Канзас Сити, чиято страст за Исус е
Knigi%20-%20TFM -> Стъпка напред джони ериксон-тада


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   22




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница