Разкрити мистерии от книгата "Данаил" Емерсон



страница5/22
Дата23.07.2016
Размер3 Mb.
#2723
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   22

Главата приключва с Данаиловото повишение до позиция на велика чест и неговата молба за второстепенна чест на Седрах, Мисах и Авденаго. "А Данаил беше в царския дворец" (2:49).

ГЛАВА 4


ЗЛАТНИЯТ ОБРАЗ И ОГНЕНАТА ПЕЩ
(Данаил глава 3; на арамейски език)

Сцената описана в тази глава се развива на полето Дура във вавилонската област, вероятно извън градските стени. Времето не е идентифицирано, но поради причини, които ще се изяснят по-късно, може би това е станало около 595 г. пр. Хр. Главата започва с един абсолютно произволен акт от страна на Навуходоносор.

"1 Цар Навуходоносор направи златен образ, шестдесет лакти висок и шест лакти широк, и го постави в полето Дура, във вавилонската област.

2 Тогава цар Навуходоносор прати да съберат сатрапите наместниците, областните управители, съдиите, съкровищниците, съветниците, законоведите и всичките началници на областите да дойдат на посвещението на образа, който цар Навуходоносор бе поставил" (3:1, 2).

Това, което е описано в следващите стихове, ще бъде видяно от бюрократизма и чиновничеството на всичките провинции, така че случките описани няма да станат мълчешком. Дали Навуходоносор знае това или не, нещата, които той е планирал ще бъдат използвани като божествен повод за едно свидетелство на "небесния Бог".

"3 Тогава сатрапите, наместниците, областните управители, съдиите, съкровищниците, съветниците, законоведите и всичките началници на областите се събраха на посвещението на образа, който цар Навуходоносор бе поставил; и застанаха пред образа, който Навуходоносор бе поставил.

4 Тогава глашатай викаше със силен глас: Вам се заповядва, племена, народи и езици,

5 щото когато чуете звука на тръбата, на свирката, на арфата, на китарата, на псалтира, на гайдата и на всякакъв вид музика, да паднете та да се поклоните на златния образ, който цар Навуходоносор е поставил;

6 а който не падне да се поклони, в същия час ще бъде хвърлен всред пламенната огнена пещ.

7 Затова, когато всичките племена чуха звука на тръбата, на свирката, на арфата, на китарата, на псалтира и на всякакъв вид музика, падаха и се кланяха на златния образ, който цар Навуходоносор бе поставил" (3:3-7).

От седемте имена на сановниците в стих 2, четири са персийски титли, а не вавилонски, нещо което е много странно, тъй като това ще бъде възможно половин век преди Персия да поеме вавилонската империя. Обаче, въобще не е никак странно, ако се има предвид, че книгата е писана, както предположихме в предисловието, между първата и третата година на Кир персийски и Данаил тогава е използвал термини, еквивалентни на предишните вавилонски официални становища. Янг, цитирайки археолога Оперт, допуща следните предположения относно местоположението на полето Дура:

"Археологът Оперт (Научна експедиция в Месопотамия, 1:238 ff) декларира че в S.S.E., Hillah, на едно разстояние от около 12 мили, съществуват някои планини наречени Толул Дура (могилите на Дура). Една от тях, позната като el-Mokhattat, се състояла от една тухлена конструкция 45' във формата на правоъгълник и 20' висока, която според Оперт, може би е оформила основата на един колосален образ. Ако това е просто една легенда, съчинена през второто столетие пр.Хр. като "полемика (словесна война) срещу езическия култ и особено срещу идолопоклонството" (Бевин), как бихме си обяснили присъствието на тази дума Дура? Нейното появяване в действителност е доказателство за автентичността на предположението, че тогава са съществували известни познания за вавилонската география" (Янг стр.85).

За съществуването на пещ, ние ще цитираме Херодот:

"И тук не би трябвало да пропусна да кажа как е била използвана изкопаната пръст от големия ров, нито как е била издигната стената. Така бързо те са я изкопали и цялото количество, което са получили от дълбаенето е било направено на тухли, и когато са били готови необходимите бройки, те са ги изпекли в пещи. И тогава са започнали да градят с тухли най-напред ръбовете на рова, след което са продължили да изграждат самата стена, като са използвали за спойка горещ зифт и са вмъквали по един пласт сплетени тръстикови пръчки след всеки тридесети ред от тухли. На върха покрай ръбовете на стената, те са изградили постройки с по една стая поставени една срещу друга, като са оставили между тях място за да може да направи маневра една колесница с четири коня. В обиколката на стената са били иззидани сто порти, всяка една от мед, с медни трегери и странични подпори. Зифтът използван в работата е бил донесен от Вавилон от един малък поток, който се вливал в Ефрат, там където се е намирал градът със същото име, около осем дневно пътуване от Вавилон. Бучките от зифт са били в изобилие в тази река" (Херодот стр.67).

Ако бихме могли да узнаем хронологията на тази глава, много лесно щяхме да разберем Навуходоносоровото намерение да изиска универсално поклонение на златния образ. Ние можем да предположим, все пак, че това е само догадка за онова, което би могло да се случи скоро след десетата годишнина на неговото царуване (594-593 г. пр.Хр.) и каква е била психологическата причина, и реакцията му във връзка с бунта на една част от неговата армия. Бихме могли да си представим този акт на необикновена религиозна настойчивост като опит да се стабилизира една неблагоприятна ситуация в армията и в града чрез този грандиозен религиозен акт, и драматичен апел към религиозността на Вавилон.

Би било много полезно също да узнаем повече относно идентификацията на златния образ. Дали е бил Мардук, фаворитният бог на Навуходоносор, чието превъзходство е било неведнъж прокламирано? Някои консервативни богослови допускат, че Навуходоносор е поставил един образ на самия себе си за обожествяване, средство използвано и преди за да се даде авторитет и освещение на един цар. Това би било най-приемливо ако не са били царските собствени изявления относно неговата преданост към Мардук. Друго предположение би било възможно, а именно въвеждането на синкретичен бог (бог, който обединява всички религии заедно) след аналогията на Серапис (гръцко-египетски бог) от египетските птоломеевци. Точно както цялото свещенство на различните богове на Вавилон би намерило добър прием, същото се отнася и за един новодошъл - такъв който няма подходящ ранг или е второстепенен бог от вавилонския пантеон - но все пак, това е под въпрос. Данаил не ни е дал светлина, поради което не можем да бъдем абсолютно сигурни. Едно нещо изглежда е допустимо: Човекът, който е управлявал Вавилон четиридесет и три години в един град прочут с интригите си, не би било възможно да бъде глупав политик и каквито и да са били другите му мотиви, политическите и религиозни такива са били най-важни. Апелът за популярна лоялност би бил: "За Бога и за царя".

Обстановката в тази глава, също и първите пет глави, както дори и Монтгомери допуска, са вавилонски, така и фонът не е фиктивен, но има разкошен първобитен декор. Теорията на религиозната измама основно почива върху две главни предположения:

(1) Че свръхестествени неща, както са обрисувани в Писанието, няма, не може да има и не съществуват. Тъй като пророчеството включва в себе си нещо свръхестествено и когато то напълно съвпада с по-късен исторически факт, изводът е, че то трябва да е било писано след събитието, а не преди него. Този възглед е резултат от предположението, че неговите тенденции могат да бъдат намерени в социалното, политическото, нравственото и духовното полета, като бъдат направени съответните изводи, но изводи - резултат от естествени и много добре разбрани принципи - логическо заключение основано върху логически причини. Този така наречен, деистически възглед е против целия дух на Писанието и естествен резултат от него е да се отрече цялото Писание като неразбрано от гледището на настоящето познание. Този възглед изоставя вярата, защото дефиницията на вярата, дадена на еврейски език, е "твърда увереност в ония неща, за които се надяваме и убеждения за неща, които не се виждат", и определено прибавя друго измерение на познанието.

(2) Второто предположение, доколкото касае книгата Данаил, почива върху дискредитирания възглед, че описаните гръцки имена на музикалните инструменти в Данаил 3:5, 7, 10 са анахронизъм (не са в съгласие с времето) и не би било възможно да бъдат те така наименувани във Вавилон през шестото столетие пр. Хр., дори и след това. И ако сведенията в третата глава са фалшиви, то същото се отнася до цялата глава и до цялата книга. Изглежда, че тук би трябвало да повикаме на помощ здравия разум. Гърците и предмети изработени от тях са били пръснати из цялата западна Азия през 600 г. пр. Хр. Техни наемници са служили в асирийската армия и в армията на Навуходоносор. Те са били всеприсъстващи в Близкия Изток, така както финикийците са били западни родоначалници във вътрешността. Нека имаме предвид, че където и да се пренася един музикален инструмент, името му върви заедно с него. И като прибавим факта, че вавилонците са били търговски народ, напълно вероятно е, че те са заимствали ръчно изработени предмети и са ги разнасяли навсякъде, където отидат. Ето защо, нужно е да знаем нещо повече отколкото да спрем погледа си само върху дадена генерация, било тя голяма или малка и да спорим за имената на музикалните инструменти. Истинският въпрос е не дали инструментите имат гръцки имена, но дали би било логично да бъдат намерени и използвани във Вавилон.

В следващите редове, ние имаме разумна и научна реакция срещу този бивш камък за препъване:

"Имената на трите гръцки музикални инструменти споменати в Данаил 3 гл., съставляващи част от Навуходоносоровата военна музика са следните: кitheros; гръцки, лира, Рев.Издание, арфа; pesanterin, италиански, salerio, sampogna, bagpipe (гайда); Рев.Издание, dulcimer (цитра). Възможността на тези музикални инструменти, носещи със себе си своите гръцки имена, да достигнат до Вавилон, ние вече разгледахме, но въпросът, отнасящ се до точния канал по който те са пристигнали, отговорът не е абсолютно сигурен и образува една много прекрасна тема без, обаче, никаква слабост в аргументите" (Boutflower стр.246).

Pusey, със своя обикновен здрав разум, е по-подробен:

"Гръцките имена са друг пример на стария познат факт, че имената на нещата, които пътуващият пренася, пътуват заедно с него. Когато говорим за чай, захар, кафе, шоколад, какао, касиа, канела, тютюн, цитроси, ориз, картофи, памук, платове, ние не се шокираме, че употребяваме китайски, малайски, арабски, мексикански, еврейски, южно американски, бенгалски, персийски думи и ще продължаваме да ги употребяваме, дори и тогава, когато са вече остарели, а знаем, че думата тютюн е била име не на растението, но на средството (цигарето), с което някога местните жители са пушели. Когато Соломоновият кораб му е превозил пауни, маймуни, слонова кост, алгумски дървета, той донесъл заедно с тях санскритски (староиндийски) и малабарски имена на маймуната и алгумските дървета (които оттогава преминали в гръцкия и в нашите европейски езици); както и Тамулското име на пауна и санскритското на слона. Не съществува нищо странно в намерените гръцки музикални инструменти по времето на Навуходоносор във Вавилон и техните имена, както и индийските имена на индийски животни и дървета, които са били пренесени в Ерусалим по времето на Соломон" (Pusey стр.92).

Можем да предположим, че тези инструменти са били гръцки, тъй като по това време е имало огромно гръцко влияние във Вавилон и фактически, върху целия Близък Изток, което е станало причина за употребата на гръцки инструменти с гръцки имена. Изработените предмети от гърци са били намерени в цялата област, включително в Асирия, Вавилония и в скитските погребални могили. Нека си припомним, че Антименидас, един грък от Митилин, е бил приятел на Навуходоносор, в чест на който е имало гръцки театър и гръцки квартал във Вавилон, и гръцки търговци са обслужвали както асирийската, така и вавилонската армии, и както Pusey посочва, обикновено музикалните инструменти са носели имената дадени им от страните, от които произхождат, дори и когато в други случаи са имали с тези страни незначителни културни контакти. Тогава обаче едно нещо е за учудване, защо този спор е имал такова важно значение. Съществува и друго гледище относно произхода на тези инструменти, еднакво фатални за либералната теория. Харисън обобщава този възглед:

"При това, въпреки, че споменатите инструменти вероятно са гръцки, те обаче произхождат от Месопотамия. Арфата, според Вернер, може да се идентифицира с предтечите на класическата гръцка китара и е бил напълно светски инструмент, абсолютно подходящ за банкетите на Навуходоносор. Античността на лирата в Близкия Изток изобилно демонстриран, според труда на Уули от Ур, прави невъзможно предположението за гръцкия произход на този вид инструмент. "Сакбут" или "тригон" са друг вариант на първобитен струнен инструмент, който може би е подобен или произхожда от седемструнната лира на акадианците. Сред гърците самбукът е бил инструмент с лоша репутация. На него са свирели само простите (вулгарните) музиканти и проститутките и е бил с такава обикновена характеристика, че е заслужавал да бъде изхвърлен от Платоновото идеално общество. Псалтирът също преведен като арфа, е бил древна цитра, персийско-арабски сантир; неговото появяване, подпомогнато от Асирийците и от източната Средиземноморска култура, изобщо през първото хилядолетие пр.Хр., е щедро атестиран" (Харисън стр.1126).

Преди да продължим дискусията за събитието, случило се на полето Дура, би било добре да вземем под внимание теорията, че целият този случай е бил някак си неточен по отношение на описанието на традиционната Нова Година на фестивала в Акиту, който се е състоял ежегодно във Вавилон през пролетния месец Нисан. Обаче този празник е бил най-великото религиозно честване на вавилонската година, продължавал дванадесет дни и е завършвал на 12-тия ден от Нисан. Предполага се, че обикновените хора са чествали женитбата на Мардук с богинята Сарпанитум. Относно началото, като се върнем обратно към неясното минало, виждаме, че то има космическо значение от особен вид. Кулминационната точка на случая е била огромната улична процесия, първо до храма на Мардук, Есаджила, след което отвъд града, където богинята Сарпанитум е очаквала своя съпруг.

Царят не само е играел ръководна роля в новогодишния фестивал, от гледна точка на своето задължение като религиозен глава на царството, но в известен смисъл, тази роля също е утвърждавала собствената му легитимност като негов владетел. Яздил е една карета, държейки в ръката си образа на Мардук така, че той буквално "е държал ръката на Бел". Биик ни казва:

"Царят е играел най-знаменателната част от новогодишния фестивал защото той е бил посредник между боговете и народа на Вавилон и изкупвал греховете му. Скиптърът иззет от ръцете му, короната снета от главата му, така без скиптър и без корона, той е изповядвал своята невинност или виновност и виновността на народа, като по този начин изкупвал греховете на цялото общество."

Ние нямаме пълно описание на това най-важно честване на Вавилонската религиозна година, нито знаем всичките подробности за този парад, но като имаме предвид естеството на човека, не се учудваме, че всичките ресурси на града и империята са били използвани за да направят това дело най-грандиозно и ефектно. Може би по блясък и тържественост е било така грандиозно както руската първомайска манифестация на Червения Площад; както коронясването на английската кралица и както великата папска света година, председателствана от самия Понтиф, плюс парада на Пасадена Роза. Парадът е парад на всички езици и по всяко време и с всеки народ. В едно богато интелигентно общество той би трябвало да е разкошна гледка заслужаваща да се гледа. Свещеният образ на бог Мардук в свещената колесница заедно със самия цар, държейки в ръцете си образа му, първосвещеникът (уригали) придружен от тридесет групи подчинени свещеници за негова слава, са следвали главната жрица (енту) невяста на боговете, заедно с нейните двадесет жрици. Както с магьосниците, астролозите и гадателите, облечени в празнични роби, така и всичко друго би трябвало да е блестящо и великолепна част на процесията. Тя се е придружавала с миризма от тамян и била озвучена с музика.

Тези религиозни обреди са били последвани от цяла свита благородници облечени във великолепни дрехи. Разбира се, били последвани и от мощната войска на империята: въоръжените колесници, асирийските, скитските и арабските конни стрелци, гръцките наемни войници (тежко въоръжени), марширувайки в крак с музиката от тръби, след което са марширували фаланга след фаланга (боен пехотен ред в древността) от вавилонската пехота.

В тази процесия, всички религиозни, естетични и патриотични емоции на народа са завършвали с това велико годишно събитие. Химните от свещениците и жриците, и от поклонниците, несъмнено са били акомпанирани от инструменти споменати в Данаил 3:5, 7: тръбата, свирката, арфата, китарата, псалтирът и гайдата. Когато процесията се е придвижвала през портата Иштар, долу по дългата цяла миля процесиална улица (свещената улица), назъбена от двете страни, са се блъскали един в друг пешеходните участниците в поклонението. Картината трябва да е била великолепна и очарователна подобна на тези, които ние имаме днес; всичко в чест на боговете на Вавилон, специално на Мардук.

Сцената пред нас в Данаил 3 гл., обаче, не изглежда да е този фамозен фестивал, въпреки да е било взаимствано великолепието и обстоятелството. Акиту (Новогодишният фестивал) е имал за кулминационна точка женитбата на Мардук с жена си Сарпанит. Тук Данаил просто описва поклонението на златния образ.

Случаите описани в тази глава са били след събитията в глава 2, преди завършване на стените и почти сигурно, преди средата на Навуходоносоровото царуване. Тази глава е една от двете глави в книгата без определени дати, единствено с оскъдни данни по отношение на елемента време. Тъй като Данаил като добър и вежлив слуга, е бил много точен във виденията си относно времената, местата и обстоятелствата, ние само можем да допуснем, че той е счел, че тази материя от подобни публични забележки, не се нуждае от дати. Или пък, дали събитията са без дати поради липсата в тях на неговото собствено участие? Или, дали събитието свързано с други събития, прави мъчително неговото споменаване (например, големият бунт в града, 595 пр. Хр., който бил по някакъв начин свързан с тези събития?).

Главата започва с описанието на един образ от злато (вероятно златни плочи наложени върху дървен скелет), огромен по размери (шестдесет лакти висок и шест лакти широк; или деветдесет стъпки висок и девет стъпки широк). Не е необходимо да дискутираме Навуходоносоровата възможност да изразходва толкова много злато, независимо дали във височината е включен и пиедестала или размерите се отнасят само за самия образ. За един завоевател, който има богатството на Вавилон да привлече при себе си (например, плячката на Ниневия, която пък на свой ред е ограбила египетската Тива), проблемът за доставката на злато въобще не представлява никакъв проблем. Това, което главно ни занимава е "защо?", а не "как?"

Защо е била тази Навуходоносорова настойчивост, а именно този уникален образ да бъде обект на поклонение от всички негови поданици, независимо от техните собствени богове? И защо това поклонение е било така задължително, че всеки който откаже да се поклони, да бъде обречен на смъртно наказание? Както споменахме, в десетата година от царуването си, Навуходоносор останал във Вавилон за да се справи с едно въстание и бунт в неговата армия, които са били потушени лично от царя.

"Навуходоносор е останал в дома си през по-голямата част от десетата си годишнина, защото през месеците кислев и тебет (декември 595 - януари 594 пр. Хр.) е имало бунт в страната, който бил потушен единствено чрез клане на голяма част от неговата войска (?) и чрез пленението на бунтовния лидер. Редът би трябвало да бъде скоро възстановен, за да може царят да отиде лично в Сирия преди края на годината за да получи данъка от васалните царе и от други общественици, и да ги донесе обратно в столицата...Няма директно указание за вътрешно разногласие през тази година, освен това, дадено в тази хроника.

"Накратко, времетраенето и потушаването вероятно поставят този бунт между тези чести интриги, с които всеки вавилонец или източен монарх се е срещал. Опонентът не се явявал с цел да претендира за царска титла във Вавилония, както е ставало в малко по-късните бунтове, в които достатъчно иронично, те са провъзгласявали себе си за князе с истинското име на Навуходоносор. Умората, като фактор, чрез честите и дълготрайни кампании на запад, е станала причина редовната армия да допринесе за смущенията в страната. Това, което би могло косвено да се посочи относно бунта, е дадено във вавилонския договор с дата от единадесетата година от царуването на Навуходоносор. Този договор ни описва конфискацията и разпореждането със собствеността на Баба-аху-иддина, синът на Набу-ахе-буллит, който е бил съден от военния съд и като признат за виновен относно нарушаването на царската клетва и като участник във въстанието, бил осъден на смърт и екзекутиран.

"Този договор гласял: "В десетата година князът на Аккад (беше) в своята собствена страна; от месец кислев до месец тебет понеже имаше бунт в Аккад; със оръжието си той уби много войници от армията си. Неговата ръка плени собствения му неприятел. Цял месец той маршируваше в страната Хатти, където царете и първенците (дойдоха пред него) и той (получи) техния тежък данък, след което се завърна във (Вавилон)" (Вайсман стр.36-37, 73).

След потушаване на въстанието, Навуходоносор е оставил Вавилон заради кампанията си на запад. Когато добре разберем, че Нео-Вавилонската империя е нова и е заобиколена отвътре и отвън с неприятели, никак няма да ни бъде трудно да повярваме, че Навуходоносор би използвал всякакви средства в управлението, било то светски или религиозни, за да донесе стабилитет в страната. Относно идентичността с този предмет за поклонение, ни е дадена светлина в Писанието. Ние подразбираме известни възможности тук:

(1) Може би образът е бил издигнат в чест на Мардук за да се акцентира на неговото превъзходство.

(2) Или на някой друг бог от вавилонския пантеон, вероятно на Набу или на Шамаш.

(3) Или на съставно божество според аналогията на Серапис на Птоломеите.

(4) Както някои предполагат, възможно е Навуходоносор да е издигнал образа в своя собствена чест.

Струва ми се, че първото мнение е най-правдоподобно, като се има предвид Навуходоносоровата силна привързаност към Мардук; също така, и последното становище е приемливо (поради същата причина). За човек с Навуходоносорово минало, което добре вече познаваме, не биха могли да се счетат за светотатство неговите божествени претенции. Целта, независимо, че е божествено усложнена си остава очевидна. Едно монотеистическо обществено положение се нуждае от обединение, от един общ бог.

"14 Навуходоносор проговаряйки рече им: Седрахе, Мисахе и Авденаго, нарочно ли не служите на моя бог и не се кланяте на златния образ, който поставих?

15 Сега, като чуете звука на тръбата, на свирката, на арфата, на китарата, на псалтира, на гайдата и на всякакъв вид музика, ако сте готови да паднете и се поклоните на образа, който съм направил, добре; но ако не се поклоните, в същия час ще бъдете хвърлени всред пламенната огнена пещ; и кой е оня бог, който ще ви отърве от ръката ми?

16 Седрах, Мисах и Авденаго рекоха в отговор на царя: Навуходоносоре, нам не ни трябва да ти отговаряме на това нещо.

17 Ако е така нашият Бог, Комуто ние служим, може да ни отърве от пламенната огнена пещ и от твоята ръка, царю, ще ни избави;

18 но ако не, пак да знаеш, царю, че на боговете ти няма да служим и на златния образ, който си поставил, няма да се кланяме" (3:14-18).

В предната глава, ние посочихме възможните мисли на Навуходоносор върху леглото си относно вечността и универсалността на собственото си царство и не би трябвало да се съмняваме, че един човек в широтата на мислите си и в твърдостта на намеренията си би се отказал от надеждата за едно универсално царство - ако не бъде вечно, то поне каква продължителност от време биха му предопределили боговете.

В тълкуванието на неговия сън, не беше му казано, че царството му ще бъде вечно, но със сигурност беше отбелязан успеха на царствата, които ще следват; че накрая ще бъдат съборени от едно наистина универсално царство, което ще продължи вечно.


Каталог: Knigi%20-%20TFM
Knigi%20-%20TFM -> 50 Нобелови лауреати и други велики учени за вярата си в Бога”
Knigi%20-%20TFM -> Ако животните можеха да говорят
Knigi%20-%20TFM -> Аллах моят Отец? Или пътят ми от Корана до Библията Билкис Шейх Издава Мисионерско сдружение «Мисия за България»
Knigi%20-%20TFM -> Ние искаме само твоята душа
Knigi%20-%20TFM -> Калифорнийски млекар, който е основател на Интернационалното Общение на бизнесмените, вярващи в Пълното Евангелие
Knigi%20-%20TFM -> Божиите генерали
Knigi%20-%20TFM -> Бизнес по магарешки питър Брискоу
Knigi%20-%20TFM -> Книга първо на многото верни членове на Metro Christian Fellowship в Канзас Сити, чиято страст за Исус е
Knigi%20-%20TFM -> Стъпка напред джони ериксон-тада


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   22




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница